неделя, 24 май 2026 г.

Въпроси и съмнения: Кризата

Въпроси и съмнения: Кризата: Позата на щрауса  е мит , но  истината  е точно тази .    Кризата в доверието  не е от вчера и не започва с Борисов и ГЕРБ  . Публикувам тов...


Страничката ГОДЕН -Гражданско Обединение  за Демокрация  и Европейска Нация  вече я няма  във Фейсбук . И Питащият го няма  естествено .  Защо ли ?   Аз съм за федерална Европа на хората, а не на банкерите , корпорациите  и милиардерите , за опитомен  по скандинавски капитализъм . У нас няма такава партия , нито в Европа .  Крайно леви и десни са повече или по-малко националисти . Европа след двете кървави   световни войни  трябваше да се обедини, но го направи късно и некачествено и отново в интерес  предимно на  финансовият и корпоративен капитал, на онези фамилии и  пари предизвикали и двете войни .  Днес слушам какво става след брекзит в Британската кочина .  И там некачествен елит . Простотии, простотии . Не трябва да има граници  за хората и бизнеса , а правила . Справедливи правила , а не офшорен  див капитализъм . 

   В България няма умерена лява либерална европейска партия . Бившите комунисти са националконсерватори , кафяви до фашизъм макар да развяват червени байраци обслужват интересите на милионерите като Гергов . Това са хора построили светлото капиталистическо бъдеще за себе си и децата си алчни за още и още , а някои са отвратителни вещици като Дърдърева . По този повод да кажа какво мисля за политическото насилие в което комунистите безспорно са шампиона особено след като се паднахме на Сталин и дойдоха на власт . Насилието трябва да бъде осъдено независимо от идеологията и мотивите с които го оправдават палачите . Неговите жертви не трябва да се делят на праведни и грешни на наши и ваши , нито палачите да се оправдават . Всичко друго е ...Нямам думи . Към жертвите на политическото насилие трябва да се причислят и загиналите във тъпите войни . Войната не е начин да се решават спорове , нито атентатите .
Последната снимка е за да подскажа какво не трябва да се повтаря . Колосална грешка .
Гражданско Обединение за Демокрация и Европейска Нация е само една куха фраза , подсказка какво трябва да се направи от всички желаещи промяна , която очевидно не е нито лява , нито дясна , нито либерална или консервативна , а просто логична и безкрайно необходима за всички нормални хора , партии и политици промяна на статуквото от фалшива , фасадна демокрация ,към истинска демократична правова държава с гарантирано върховенство и равенство пред закона .

Кризата у нас , ЕС и САЩ ще се задълбочава поради ефектите и дефектите на глобализацията в интерес на по-мобилният капитал и офшорен елит. Тя ще се засилва с нарастване неравенството и упадъка на средната класа , заместването на хората на рутинният интелектуален труд с Изкуствен Интелект . Това е криза на доверието и криза на морала , криза политическа и ментална на Елитите ! Тръмп и Радев са само следствие . Те не могат да я разрешат .

Ще намали ли Тръмп лихвите след "превземането" на ФЕД?
Въпреки че Тръмп официално смени досегашното ръководство и назначи новия председател на ФЕД Кевин Уорш, реалното понижаване на лихвените проценти се сблъсква с пазарната реалност: [1]
  • Позицията на Тръмп: Той продължава публично да настоява, че лихвите трябва да паднат "много бързо", вярвайки, че това ще стимулира икономическия растеж без изкуствено разпалване на инфлацията.
  • Реалността във ФЕД: Настоящият лихвен процент е закован в диапазона 3,5% – 3,75%. Противно на исканията на Белия дом, протоколите от заседанията на ФЕД показват, че мнозинството от служителите клонят към повишаване на лихвите, ако инфлацията остане упорито над целта от 2%.
  • Пазарни очаквания: Финансовите пазари залагат, че ФЕД ще задържи лихвите без промяна през по-голямата част от 2026 г., като вероятността за повишение в началото на 2027 г. нараства. [1, 2, 3, 4]
Трябва ли да очаквате стагфлация?
Да, рискът от стагфлация (едновременно висока инфлация и слаб икономически растеж) е съвсем реален в момента. Икономисти от големи институции като Bank of America и RBC предупреждават, че САЩ се движат по този курс поради пресичането на няколко негативни фактора: [1, 2, 3]
  1. Геополитически шокове (Енергийна инфлация): Войната в Иран предизвика сериозен скок на цените на петрола и газа. Цените по бензиностанциите в САЩ се повишиха рязко, което тласна прогнозите за инфлацията през 2026 г. нагоре до нива между 3% и 4%.
  2. Протекционистична политика: Мащабните вносни мита (тарифи), въведени от администрацията на Тръмп, увеличиха разходите за бизнес и крайни потребители, забавяйки икономическата активност.
  3. Забавяне на растежа и пазара на труда: Докато инфлацията расте, икономическото доверие на потребителите се срина до най-ниските си нива от четири години насам, съпроводено от съкращения на работни места в началото на годината. [1, 2, 3, 4, 5]
Това поставя ФЕД в т.нар. патова ситуация: ако свалят лихвите (за да угодят на Тръмп и да стимулират растежа), рискуват да изпуснат инфлацията напълно извън контрол; ако ги вдигнат (за да спрат инфлацията), ще натиснат икономиката към по-дълбока рецесия. [1]

Растат ли лихвите по държавните ценни книжа и разходите за обслужване на дълга като процент от БВП на САЩ ?
Да, и двете стойности растат с бързи темпове през 2026 г., достигайки исторически рекорди. [1]
Комбинацията от упорита инфлация, големи бюджетни дефицити и забавяне на икономиката изтласка пазарните лихви нагоре, а разходите за лихви по дълга вече поглъщат безпрецедентен дял от икономиката на САЩ. [1, 2, 3]
1. Ръст на лихвите по държавните ценни книжа (Treasury Yields)
Лихвите по американските облигации отбелязаха сериозен скок през последните месеци. Към средата на май 2026 г.:
  • 10-годишните щатски облигации (основният бенчмарк за дългосрочен дълг и ипотеки) се изкачиха до 4,56% – 4,61%. Това е най-високото им ниво за последната една година.
  • 2-годишните облигации се търгуват около 4,13%.
  • Причина за ръста: Инвеститорите изискват по-висока доходност (лихви), тъй като огромното предлагане на нови облигации (поради растящия дълг) се сблъсква със загрижеността на пазара, че Федералният резерв няма да може да намали лихвите толкова бързо, колкото Белият дом изисква. [1, 2, 3, 4]
2. Разходи за обслужване на дълга като % от БВП
Разходите за нетни лихвени плащания по федералния дълг на САЩ буквално експлодират: [1, 2]
  • Преминаване на психологическата граница: Годишните разходи за лихви прехвърлиха границата от 1 трилион долара. За илюстрация, това е около 14% от всички федерални разходи и сумата вече надвишава целия бюджет за отбрана на САЩ.
  • Дял от БВП през 2026 г.: Според официалните данни и прогнози на Бюджетната служба на Конгреса (CBO), разходите за лихви достигат 3,3% от БВП през 2026 г. Това официално засенчва предишния исторически рекорд, поставен през 1991 г. (за сравнение, историческото средно ниво за последните 50 години е едва 2,1% от БВП).
  • Прогноза: Тъй като общият публичен дълг на САЩ вече надхвърли 100% от БВП (достигайки около 31,2 трилиона долара притежаван от обществеността дълг и над 39 трилиона долара общ брутен дълг), CBO прогнозира, че разходите за лихви ще продължат да растат, достигайки 4,6% от БВП до 2036 г. [1, 2, 3, 4, 5, 6]
Защо това е опасен затворен кръг?
Колкото по-голям е дефицитът на правителството, толкова повече облигации трябва да издава Министерството на финансите. Това голямо предлагане вдига пазарните лихви. По-високите лихви от своя страна увеличават цената, която правителството плаща, за да обслужва стария и новия си дълг, което автоматично увеличава следващия дефицит. [1, 2]
Има ли подобен проблем в ЕС и България ?
Да, Европейският съюз и България са изправени пред абсолютно същия проблем, макар и проявен в различна степен. Настоящият ценови шок при горивата (предизвикан от конфликта в Иран), съчетан с растящите бюджетни дефицити, принудително тласка нагоре лихвите по държавните ценни книжа (ДЦК) и в Европа. [1, 2, 3]
Ситуацията в Европейския съюз: Риск от фрагментация
Европейската икономика страда от същия "стагфлационен" натиск – Пролетната прогноза на Европейската комисия отчете забавяне на икономическия растеж на ЕС до 1,1% през 2026 г. при скок на прогнозираната инфлация до 3,1%. [1]
  • Ръст на лихвите по ДЦК: Бенчмаркът на еврозоната – 10-годишните германски облигации (Bunds) – се изкачи до 3,1%, отразявайки опасенията от дълготрайна инфлация. Общата доходност на 10-годишните еврооблигации се задържа на нива от около 3,46%.
  • Обслужване на дълга: Общият дълг на ЕС се очаква да нарасне до 84,2% от БВП през 2026 г.. Поради неблагоприятната разлика между ниския икономически растеж и високите лихви, разходите за обслужване на дълга в еврозоната се очаква да нараснат средно с 1 процентен пункт от БВП през следващите години, като при високозадължнени страни (Италия, Гърция) този ръст може да надхвърли 2% от БВП.
  • Ефект върху ЕЦБ: Подобно на ФЕД в САЩ, Европейската централна банка (ЕЦБ) обсъжда повишаване на лихвените проценти, за да овладее инфлацията, което допълнително ще оскъпи държавните заеми. [1, 2, 3, 4]
Ситуацията в България: Бързо натрупване на дефицити и лихви
България исторически поддържа едно от най-ниските нива на държавен дълг в ЕС, но тенденцията в момента е силно обезпокоителна заради рязкото влошаване на фискалната дисциплина. [1, 2]
  • Експлозия на разходите за лихви: Според актуализираната Стратегия за управление на държавния дълг, разходите за лихви в България нарастват лавинообразно. Докато през 2024 г. те бяха около 487 млн. евро (0,5% от БВП), през 2026 г. разходите за лихви ще прехвърлят психологическата граница от 1 милиард евро (0,9% от БВП), а до 2028 г. се прогнозира да достигнат 1,7 милиарда евро (1,3% от БВП). Това означава над 3-кратен ръст на разходите за лихви в рамките на няколко години.
  • Растящ дълг и дефицит: Европейската комисия ревизира нагоре прогнозата си за бюджетния дефицит на България до 4,1% от БВП за 2026 г. (над критерия от 3% за еврозоната). За да се покрива този дефицит, държавата тегли нови и по-скъпи заеми. Общият държавен дълг се очаква да нарасне от 29,9% през 2025 г. до 32,3% от БВП през 2026 г. и 35,5% през 2027 г..
  • Стагфлационен натиск в България: ЕК понижи прогнозата си за икономическия растеж на страната до 2,5% за годината. В същото време, поради скъпите горива, инфлацията в България се очаква да се ускори до 4,2% средно за 2026 г.
  • Директно влияние от ЕЦБ: Лихвената политика в България вече не се определя непряко, а следва директно решенията на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), където управителят на БНБ вече има официално право на глас. Очакваните повишения на лихвите от страна на ЕЦБ за овладяване на инфлацията автоматично вдигат цената на кредитирането у нас.
  • Достъп до подкрепа и механизми: Като пълноправен член, България вече има директен достъп до ликвидност от ЕЦБ за банковата си система, както и до Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), чийто договор Народното събрание ратифицира през май 2026 г. Това намалява риска от технически дефолт, но дълговият натиск и цената на новите заеми на международните пазари остават високи заради прогнозния бюджетен дефицит от 4,1% от БВП. [1, 2, 3, 4, 5] Колко дълго ще се проточи фалита на САЩ и света и кой ще спечели от това ?
    САЩ и светът не се намират в технически фалит (дефолт) и пълномащабен колапс на глобалната финансова система е малко вероятен, но светът навлиза в дълъг, многогодишен период на икономическо изтощение и преструктуриране, от който ще спечелят специфични държави, сектори и инвестиционни активи.
    Настоящата ситуация не е внезапен фалит, а по-скоро "бавна криза" на дълга и инфлацията, която ще се проточи поне до края на десетилетието.
    Колко дълго ще продължи тази икономическа криза?
    Този процес на икономическо пренастройване ще отнеме между 3 и 5 години (поне до 2029–2030 г.).
    • За САЩ: Страната няма да обяви реален фалит, защото Министерството на финансите винаги може да емитира нови долари, за да покрива плащанията си. Процесът обаче ще се проточи, докато разходите за лихви не принудят Белия дом да направи болезнени съкращения на разходите или драстично да повиши данъците.
    • За Европа и България: Като част от еврозоната, икономиките ще преминат през продължителен период на нисък растеж и високи лихви, докато трае геополитическото напрежение и преминаването към нови енергийни източници.
    Кой печели от дълговата криза и стагфлацията?
    Когато традиционните фиатни пари (долар, евро) губят покупателна способност поради инфлацията, а държавните облигации носят рискове, капиталът се пренасочва към други сектори. Ето големите печеливши:
    1. Държави износителки на суровини и енергия
    • Производителите на петрол и газ: Държавите от ОПЕК+ и страните, които контролират алтернативни енергийни трасета, печелят огромни финансови излишъци от скока в цените на горивата.
    • Доставчиците на критични суровини: Страни, контролиращи добива на редки метали, литий, мед и уран (необходими за новите технологии и ядрената енергетика), диктуват условията на пазара.
    2. Инвеститори в реални и алтернативни активи
    • Злато и благородни метали: Златото е историческият победител по време на стагфлация и дългови кризи. Централните банки по света купуват рекордно количество злато, за да заменят доларовите си резерви.
    • Директни собственици на суровини (Commodities): Инвестиционни фондове, които залагат на селскостопански стоки, енергия и индустриални метали, изпреварват по доходност фондовия пазар.
    • Краткосрочни инвеститори (Кеш срещу висока лихва): В момента инвеститорите в много краткосрочни държавни ценни книжа (с падеж 1–3 месеца) печелят стабилна доходност с минимален риск, избягвайки дългосрочните облигации.
    3. Корпорации с монополно положение ("Price Makers")
    • Енергийни и комунални компании: Фирмите, доставящи ток, газ, вода и основни хранителни продукти. Потребителите не могат да се откажат от техните услуги, което позволява на тези компании да прехвърлят цялата инфлация върху крайния клиент и да увеличават печалбите си.
    • Технологични гиганти с огромни парични резерви: Компании, които нямат дългове, а притежават милиарди в брой, печелят от високите лихвени проценти по своите депозити, докато конкурентите им фалират заради скъпите кредити.
    4. Длъжниците с фиксирани ниски лихви
    • Гражданите и бизнесите, които са успели да изтеглят дългосрочни кредити (например ипотеки) при исторически ниските нива от под 2–3% с фиксирана лихва за 10–20 години. Инфлацията реално "стопява" стойността на техния дълг, докато цената на придобития от тях актив (имот) расте.
    • От какъв вид ще бъде Голямата депресия на този век и може ли да се избегне
      „Голямата депресия на XXI век“ няма да изглежда като депресията от 1929 г. (с масова безработица и колапс на цените), а ще бъде под формата на дълготрайна Инфлационна депресия (или Велика стагфлация) [1]. Вместо дефлационен срив, светът ще преживее обезценяване на парите, съчетано с икономически застой [1].
      Избягването ѝ е теоретично възможно, но изисква политически решения, които в момента изглеждат малко вероятни.
      Как ще изглежда Голямата депресия на този век?
      Ако депресията от миналия век беше дефинирана от липсата на пари и евтините стоки, новата криза се характеризира с точно обратното – изобилие от обезценени пари и недостиг на реални ресурси [1]. Тя се отличава със следните характеристики:
      • Номинален растеж, реален спад: Икономическите показатели (БВП, заплати) на хартия може да растат, но заради високата инфлация покупателната способност на хората ще намалява. Хората ще работят, но ще обедняват.
      • Ресурсен и енергиен глад: Източникът на кризата не е финансовият сектор, а физическият свят – недостиг на евтин петрол и газ [1], скъпи суровини за зелената енергия и прекъснати вериги за доставки поради търговски войни и мита [1].
      • Дигитално разделение: За разлика от 1930-те години, автоматизацията и Изкуственият интелект (AI) ще поддържат висока производителност в технологичния сектор, но това ще увеличи пропастта между бедни и богати, оставяйки цели индустрии без нужда от човешка ръка.
      • Фискално притискане: Държавите няма да могат да „спасят“ икономиката с печатане на пари, тъй като всеки нов стимул веднага ще разпалва нова вълна от инфлация.
      Може ли да се избегне?
      Да, сценарият може да бъде избегнат или поне омекотен, но това изисква радикална промяна в глобалната политика по три направления:
      1. Технологичен скок в енергетиката (Решаване на енергийния шок)
      Основният двигател на стагфлацията в момента са скъпите горива [1]. Кризата може да бъде преодоляна чрез бързо внедряване на ново поколение безопасна ядрена енергия (малки модулни реактори) и термоядрен синтез. Евтината и изобилна енергия автоматично сваля производствените разходи и спира инфлацията.
      2. Фискална дисциплина и преструктуриране на дълга
      Правителствата (особено в САЩ и ЕС) трябва да спрат да финансират бюджетите си чрез трупане на дефицити. Необходима е болезнена реформа – намаляване на неефективните държавни разходи и постепенно отписване или преструктуриране на натрупаните дългове, без това да разруши банковата система.
      3. Край на търговските войни и деглобализацията
      Ако глобалните лидери се откажат от агресивните мита и санкции и възстановят международната търговия, цените на стоките ще паднат. Свободното движение на ресурси е най-мощният инструмент срещу недостига на пазара.
      Тъй като политиците рядко избират болезнени реформи пред краткосрочни популистки решения, вероятността от навлизане в този стагфлационен период остава висока.
      Ако желаете, можем да обсъдим как да защитите личния си капитал от инфлационна депресия или кои сектори на фондовата борса ще оцелеят при Велика стагфлация. Кой въпрос искате да развием?
    • Купуването на земя решава ли проблема с обезценяване на парите ?
      Да, купуването на земя е един от най-доказаните начини за дългосрочна защита срещу обезценяването на парите. Земята е реален, ограничен и незаменим физически актив, което я прави отличен „буфер“ по време на инфлационна депресия или стагфлация.
      Тя обаче не е перфектно решение за всеки и върви със специфични уловки.
      Защо земята решава проблема с инфлацията?
      1. Физическо ограничение: За разлика от долара, еврото или лева, правителствата и централните банки не могат да „напечатат“ нова земя. Тъй като населението расте, а предлагането на земя остава фиксирано, нейната фундаментална стойност в дългосрочен план се покачва.
      2. Запазване на покупателната способност: Исторически, цените на земята (особено земеделската и тази в регулация около големите градове) следват или изпреварват темпа на инфлация. Ако парите се обезценят наполовина, цената на земята номинално ще се удвои.
      3. Генериране на реален доход: Земята може да носи текущ доход, който също се коригира спрямо инфлацията:
        • Земеделска земя: Носи рента (наем) от земеделски производители, която често е обвързана с цените на произведената продукция (зърно, слънчоглед), а те растат при инфлация.
        • Урбанизирана земя: Може да се отдаде под наем за паркинги, складове или фотоволтаични паркове.
      Какви са скритите рискове и недостатъци?
      Купуването на земя не е магическо хапче и изисква съобразяване със следните фактори:
      • Ниска ликвидност: Земята се продава бавно. Ако спешно ви трябват пари в брой (кеш) за неочаквани разходи, не можете да продадете декар земя за 24 часа. Процесът може да отнеме месеци.
      • Липса на бърза доходност: Земята е инвестиция с хоризонт минимум 5 до 10 години. В краткосрочен план (1–2 години) цените ѝ могат да stagnirat или дори да спаднат, ако икономиката е в тежка рецесия и никой няма капитал за покупка.
      • Данъци и регулации: Държавата винаги може да повиши данъците върху недвижимата собственост или да наложи рестрикции върху ползването на земята.
      • Локацията е всичко: Парцел в обезлюдяващ се регион в Северозападна България няма да поскъпва така, както парцел край София, Пловдив или Черноморието. Качествената земеделска земя (например в Добруджа) държи много по-стабилна стойност от пустеещи земи в планински райони.
      Нашето заключение
      Земята решава проблема с обезценяването на парите, ако целта ви е да консервирате и запазите богатството си за следващото поколение. Тя обаче не трябва да поглъща всичките ви спестявания, за да не останете без ликвидни средства.
      Ако обмисляте такава стъпка, можем да сравним плюсовете и минусите на земеделската земя спрямо градските парцели в България в момента, или да разгледаме какъв процент от капитала е разумно да бъде инвестиран в реални активи. Към кое да преминем?
    • Акции от ИИ
      Да, инвестицията в акции на компании за Изкуствен интелект (ИИ / AI) е една от най-мощните стратегии за растеж, тъй като този сектор генерира реална производителност и ефективност, които могат да изпреварят инфлационната депресия.
      При стагфлация обаче трябва да бъдете изключително селективни. Търсете компании с огромни парични резерви и реални приходи, а не просто "модерни" стартъпи.
      Трите стълба на ИИ компаниите за инвестиция през 2026 г.
      Пазарът на ИИ е разделен на няколко нива, всяко от които носи различен риск и потенциал:
      1. Производители на хардуер (Инфраструктура) – Най-сигурният залог
      Това са компаниите, които произвеждат чиповете и оборудването, без които ИИ не може да съществува. Те имат монополно положение.
      • Nvidia (NVDA) & AMD (AMD): Лидерите в графичните процесори (GPU) за обработка на данни. Nvidia остава абсолютен хегемон с огромни маржове на печалба.
      • ASML (ASML): Холандска компания, която има 100% монопол върху машините за фотолитография, необходими за производство на най-модерните чипове.
      • TSMC (TSM): Тайванският гигант, който реално произвежда физическите чипове за Apple, Nvidia и AMD.
      2. Облачни гиганти (Хиперскейлъри) – Най-устойчиви при криза
      Тези компании притежават инфраструктурата за данни и разполагат с десетки милиарди кеш, което ги прави имунизирани срещу високите лихви.
      • Microsoft (MSFT): Основен инвеститор в OpenAI (ChatGPT) и лидер в интегрирането на ИИ в бизнес софтуера (Copilot).
      • Alphabet / Google (GOOGL): Притежава модела Gemini и най-мощната екосистема от потребителски данни, съчетана с водещи разработки в автономните технологии (Waymo).
      • Amazon (AMZN): Тяхната платформа AWS е най-големият доставчик на облачни услуги за ИИ в света.
      3. Приложен софтуер и киберсигурност – Висок растеж
      Компании, които внедряват ИИ за решаване на специфични бизнес проблеми.
      • Palantir (PLTR): Лидер в анализа на големи данни и ИИ платформи за отбранителния сектор и едрия бизнес. Договорите им с правителства ги правят много стабилни при рецесия.
      • CrowdStrike (CRWD) & PaloAlto (PANW): Използват ИИ за детекция и спиране на кибератаки в реално време – сектор, в който разходите не се съкращават дори при депресия.
      Рискове при инвестиране в ИИ по време на стагфлация
      • Прекомерно високи оценки (P/E съотношения): Много ИИ акции са скъпи. Ако ФЕД задържи лихвите високи, оценките на по-нестабилните технологични компании могат рязко да се коригират надолу.
      • Енергиен разход: ИИ центровете за данни изразходват колосално количество електроенергия. При настоящата енергийна криза и скъп петрол/газ, компаниите, които си осигурят договори за евтина ядрена или зелена енергия, ще спечелят състезанието.
      Ако искате, можем да разгледаме как да инвестирате в ИИ чрез Борсово търгувани фондове (ETF) за по-нисък риск или да анализираме конкретна компания от изброените, която ви интересува. Как предпочитате да продължим?
      Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече
    • ИИ се оцени високо , но не може да оре , копа и т.н. Вероятно няма и чувство за хумор .

      „Икономистът днес“

      Най-добрата ни журналистика, подбрана всеки ден

      настолен компютър
       

      Доминик Реч

      Старши редактор на бюлетина

      „Икономист“ наскоро съобщи за военните проблеми на Русия . За съжаление на Украйна, Владимир Путин има партньор, на когото може да разчита. Китай вече доставя на Русия дронове и промишлени компоненти. Западни представители твърдят, че сега страната увеличава продажбите си на нитроцелулоза – съставка в горивата за артилерийски снаряди, танкови снаряди и ракети.

      А Великобритания е в окаяно състояние . Икономиката ѝ е в разруха, народът ѝ е деморализиран, а ръководството ѝ е в смут. Но не всичко е загубено: английската футболна индустрия, побеждаваща света, владее (ефирните) вълни. Сезонът във Висшата лига приключва утре. Междувременно прочетете как лигата постигна международен успех . (Няма нищо „Spursy“ в това.)    

      Кенийските фенове на Арсенал ФК реагират, докато гледат мач по телевизията в Найроби, Кения
      Световни шампиони
      Във футбола Великобритания има индустрия, която е на върха на световната класация.
      Много неща в страната не работят. Висшата лига е...
    • А ние имаме Дара и Бангаранга , Радев и два броя Слави .
    • Posted by at

    Няма коментари:

    Публикуване на коментар

    Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)