„Само две неща са безкрайни: Вселената и човешката глупост, като за Вселената не съм толкова сигурен. "
Алберт Айнщайн
По-често чета само заглавията . Усещането е че светът се променя главоломно и ни връхлитат криза след криза , а "Краят на историята и последният човек" не се виждат . Франсис Фукуяма написа и друга книга , но само я прелистих с вентилатор .
Що за неистов импулс е желанието за Идентичност? Не сме ли всички просто двукраки животни без пера ?
Докато има хора , ще има история и дори след нас . Вселената е безкрайна колкото и да ни се иска да сме център на събитията . Такъв просто няма . От времето когато Земята бе плоска и сътворена от някакви богове кръгозорът ни се разширява , а ние се смаляваме . Егото ни обаче се съпротивлява ! Не , не сме измислени по образ и подобие на някакъв съвършен Бог. Създала ни е майката природа на принципа опит-грешка без умисъл, но тя си е кучка и ги ражда всякакви . Това че може да има такива като Айнщайн , Ръдърфорд и Хитлер или кварталният луд е нейно дело .
преди 2 часа — Американските военни заявиха, че ще започнат блокада на всички ирански пристанища в 14:00 GMT днес, след като Тръмп обяви военноморската блокада на пролива ...
преди 5 минути — Доналд Тръмп заявява, че блокадата на иранските пристанища от страна на САЩ ще започне в понеделник в 10:00 ET (14:00 GMT / 15:00 BST) - ето какво трябва да знаете.
преди 2 часа — Впоследствие американските военни заявиха, че блокадата ще бъде насочена към кораби, влизащи и излизащи от ирански пристанища, считано от понеделник, 10:00 ч. източно време. ...
преди 23 минути — „Силите на Централното командване ще започнат да прилагат блокада на целия морски трафик, влизащ и излизащ от иранските пристанища, на 13 април в 10:00 ч. източно време [14:00 ч. GMT], ...
преди 1 ден — МАЯМИ/ИСЛАМАБАД, 12 април (Ройтерс) - Президентът Доналд Тръмп заяви в неделя, че американският флот ще започне да блокира Ормузкия проток,...
преди 3 часа — Американските военни обявиха, че ще блокират всички ирански пристанища и крайбрежни зони в понеделник, смекчавайки по-ранните заповеди на президента на САЩ Доналд Тръмп...
Американските военни заявиха, че ще започнат блокада на всички ирански пристанища часове след провала на преговорите. Това се случва в момент, когато иранските външни...
Тимъти Снайдер се опасява, че президентът на САЩ може да се възползва от терористичен акт или да инсценира такъв, за да манипулира междинните избори.
12 април 2026 г.
„Икономистът днес“
Неделно издание на нашия ежедневен бюлетин
Роджър Макшейн
Дигитален редактор в САЩ
И така, сега Америка се опитва да блокира трафика през Ормузкия проток? Войната в Иран продължава да поднася изненади. Ходът на Доналд Тръмп идва след провала на преговорите между двете страни. „Повечето точки бяха договорени“, каза той, с изключение на „единствената точка, която наистина имаше значение: ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ“. Нашият кореспондент казва, че все още има шанс за сделка. Но има и реален риск нещата да се влошат .
Войната вече доведе до рязко покачване на цените на петрола, което доведе до инфлация в Америка и другаде. Ценовият натиск се натрупваше още преди конфликта. Това ще затрудни живота на следващия председател на Федералния резерв на Америка, Кевин Уорш. Г-н Тръмп иска лихвените проценти да бъдат намалени – много. Инфлацията може да направи това невъзможно .
Какво да очакваме през следващата седмица:
▸Министри на финансите от цял свят се събират във Вашингтон в понеделник за пролетните срещи на МВФ и Световната банка , като последиците от войната в Иран са начело на дневния ред. Водещите доклади на Фонда, които се публикуват два пъти годишно – Световните икономически перспективи и Докладът за глобалната финансова стабилност – се очакват във вторник . Никой не очаква оптимистично тълкуване: войната възпрепятства растежа , повишава разходите по заеми и причинява по-високи цени на храните .
▸Сезонът на отчетите започва за най-големите банки в Америка. Goldman Sachs съобщава в понеделник , следван от JPMorgan Chase , Wells Fargo и Citigroup във вторник . С конфликта в Близкия изток и тревогите около разтърсващите пазари на частния кредит, банковите акции са в най-лошия си старт на годината от регионалната банкова криза през 2023 г. По-ниските оценки означават, че силен набор от резултати биха могли да предизвикат покачване.
▸ Израелски и ливански дипломати се срещат във Вашингтон във вторник . Ливан, разтърсен от израелските удари , отчаяно се нуждае от прекратяване на огъня. Но Израел няма да се съгласи на такова без гаранции, че Хизбула ще бъде разоръжена - нещо, което правителството би се затруднило да постигне, дори ако боевете спрат. Хизбула и Иран заплашиха с преврат, ако правителството се опита. Заседнал между Израел и Иран, Ливан има малко място за маневриране.
Избор на редактора
Селекция от статии, които задължително трябва да прочетете
И битките за невъзможното щастие или величие продължават , а идиотите не се свършват .
Какво всъщност движи Путин и какво иска от Украйна
Владимир Путин се стреми към възстановяване на руското влияние в бившото съветско пространство и признаване на Русия за глобална суперсила, която може да диктува условия на сигурността в Европа. В основата на действията му стои идеологическото убеждение, че Украйна не е суверенна държава, а част от „руския свят“, чието отделяне е историческа грешка.
Основните цели на Путин в Украйна включват:
Териториални претенции: Официално признаване на анексираните региони — Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон, както и на Крим. Неговото условие за спиране на огъня включва пълното изтегляне на украинската армия от тези административни граници.
Неутралитет и нечленуване в НАТО: Украйна трябва да се откаже от амбициите си за членство в НАТО и да приеме статут на неутрална държава без чужди военни бази на своя територия.
Политически контрол (Денацификация и демилитаризация): Тези термини, използвани от Кремъл, всъщност означават смяна на правителството в Киев с такова, което е лоялно към Москва, и драстично намаляване на украинския военен капацитет.
Спиране на западното влияние: Путин цели да покаже, че Западът е неспособен да защити партньорите си, и вярва, че с времето подкрепата за Украйна ще отслабне.
Въпреки официалните изказвания за преговори, анализатори посочват, че Русия продължава да залага на военната сила, за да наложи своите условия.
Има ли случай в човешката история когато империята не се разпада , а се демократизира ?
В историята почти няма пример за империя, която да се е демократизирала напълно, запазвайки всички свои територии и имперска структура. Причината е фундаменталното противоречие между двете системи: империята се основава на подчинение и централизиран контрол върху различни народи, докато демокрацията изисква равноправие и съгласие на управляваните.
Все пак съществуват няколко исторически модела на „мирна“ трансформация, които се доближават до тази идея:
1. Еволюцията на Британската империя (Британската общност)
Това е най-близкият пример до успешна демократизация, но тя неизбежно води до деколонизация.
Процесът: Вместо да се разпадне чрез насилствен колапс, Великобритания постепенно дава самоуправление на своите доминиони (Канада, Австралия, Нова Зеландия), а по-късно и на останалите колонии.
Резултатът: Империята се превръща в Общността на нациите (Commonwealth) – доброволна асоциация от независими демократични държави, които все още споделят икономически и политически връзки.
2. Римската република към Империя (и обратно?)
В античността Рим изминава обратния път – от демократична (за времето си) република към абсолютна империя. Някои историци обаче разглеждат периода на „Принципата“ (началото на империята) като опит за съчетаване на имперска власт с републикански фасади, но това по-скоро е било прикрита диктатура, а не истинска демократизация.
3. Федеративни опити (Австро-Унгария)
Преди Първата световна война в Австро-Унгария е имало сериозни планове (например тези на ерцхерцог Франц Фердинанд) за превръщане на империята в „Съединени щати на Велика Австрия“.
Идеята: Федерализация и даване на равни демократични права на всички етнически групи (германци, унгарци, славяни) в рамките на една държава.
Край: Убийството на Франц Фердинанд и последвалата война водят до разпад, преди тези реформи да бъдат приложени.
4. Модерна Франция
Френската колониална империя преминава през болезнен процес на демократизация на своята „метрополия“. Днес Франция е демократична република, която включва т.нар. Отвъдморски територии (Гваделупа, Мартиника и др.). Тези бивши колонии са напълно интегрирани и техните жители са пълноправни граждани на Франция и ЕС, което е уникален случай на запазване на имперски остатъци чрез пълна демократична интеграция.
Защо демократизацията обикновено води до разпад? Когато една империя даде право на глас на подчинените си народи, те почти винаги гласуват за независимост. Поради това демократизацията на имперско ниво е по-скоро механизъм за контролиран разпад и преход към национални държави, отколкото начин за запазване на империята.
Говорейки на среща на републиканците в Камарата на представителите на 6 януари, Тръмп заяви: „Трябва да спечелите междинните избори, защото ако не спечелим междинните избори, просто ще... искам да кажа, ще намерят причина да ме импийчмънтират. Ще бъда импийчмънтиран.“
Това беше преди агентите на Тръмп да убият Рене Гуд и Алекс Прети в Минеаполис, преди Министерството на правосъдието да публикува още досиета на Епщайн, преди катастрофалната война на Тръмп в Иран, преди Тръмп да заплаши със смърт цялата иранска цивилизация, преди галонът бензин да достигне 4 долара или повече, преди други цени също да започнат да се покачват заради блокирането на Ормузкия проток и преди да влязат в сила допълнителните увеличения на цените, свързани с тарифите на Тръмп.
Това беше и преди анкетите за Тръмп да паднат до рекордно ниски нива, преди верните привърженици на MAGA да започнат да се оплакват, че Тръмп е нарушил обещанието си да избягва чуждестранни ангажименти, и преди поредица от извънредни избори, на които кандидати от Демократическата партия са печелили републикански райони (и дори когато не са печелили, са губили с далеч по-малки разлики, отколкото Тръмп е спечелил през 2024 г.).
Доскоро си мислех, че импийчмънтът на Тръмп и осъждането му в Сената е несбъдната мечта. Бях обезпокоен, че дори говоренето за импийчмънт на този етап може да отклони вниманието от кризата с достъпността, предизвикана от Тръмп, и дори да засили обвиненията на републиканците в демократически „екстремизъм“.
Вече не.
Президентът на Съединените щати е напълно луд. Той е явна и непосредствена опасност за Америка и света. Американската общественост започва да го вижда.
Трябва да направим всичко възможно, за да го отстраним от поста. 25-ата поправка би била полезна, ако кабинетът на Тръмп и ключовите му съветници имаха някаква почтеност, но те нямат. Те са амбициозни, безпринципни предатели.
Което води до импийчмънт.
Може би сте скептични. В края на краищата, той вече е бил импийчмънт два пъти, без резултат. Как може третият път да е очарователен?
Защото изглежда вероятно демократите да си възвърнат контрола над Камарата на представителите и Сената на междинните избори тази есен (освен ако Тръмп не попречи на свободните и честни избори).
И защото е възможно също така да има достатъчно гласове в Сената от следващия януари, за да осъди Тръмп за престъпления, достойни за импийчмънт, и да го изгони от власт.
Разбирам колко трудно може да изглежда това. И двата пъти, когато Тръмп беше импийчмънтиран в Камарата на представителите, той беше спасен от изискването на Конституцията две трети от Сената (67 сенатори, ако приемем, че всичките 100 присъстват) трябва да осъдят, за да бъде отстранен президент.
Най-високият брой гласове срещу Тръмп в Сената е през 2021 г. и е с 10 гласа по-малко от конституционното изискване. Петдесет и седем сенатори, включително седем републиканци, гласуваха за осъждането му за подбуждане към бунт в Капитолия на САЩ. Това беше най-двупартийното гласуване за импийчмънт в историята на Сената на САЩ, но все пак не достигна 67 гласа, необходими за осъждането на Тръмп.
И така, защо мисля, че е възможно сега ? Защото обществените настроения са се обърнали повече срещу Тръмп сега, отколкото бяха през 2021 г. И е вероятно да се обърнат още повече срещу него, защото той полудява с бързи темпове.
Начинът да се постигне това е да се победят достатъчно действащи републикански сенатори, които се кандидатират за преизбиране през 2026 г., за да се създаде демократическо мнозинство в тази камара, общо около 54 гласа, и да се окаже натиск върху поне 13 републиканци, които се кандидатират за преизбиране през 2028 г., да гласуват за осъждането му.
Това не е невъзможно. В предстоящите междинни избори е вероятно републиканският сенатор от Мейн Сюзън Колинс да бъде заменена от демократ (Джанет Милс или Греъм Платнър). Предполагам също, че бившият губернатор на Северна Каролина Рой Купър ще замени републиканския сенатор Том Тилис, който се пенсионира.
И бих искал да вярвам, че добрите хора на Охайо ще видят светлината и ще преизберат Шерод Браун пред Джон Хъстед, глупака, който беше назначен да запълни остатъка от мандата на Джей Ди Ванс.
Джеймс Таларио може да заеме мястото в Сената на Тексас от Републиканската партия, което сега е заето от Джон Корнин. В Аляска бих заложил на победата на Мери Пелтола над настоящия републикански сенатор Дан Съливан. В Небраска, да предположим, че Дан Осбърн надделява над настоящия републикански сенатор Пийт Рикетс. И така нататък.
Сред републиканските сенатори, избрани за последно през 2022 г., които ще бъдат в бюлетината през ноември 2028 г., има някои, които са уязвими, защото се намират в колебливи щати, като например Тед Бъд от Северна Каролина и Рон Джонсън от Уисконсин; или са в щати, които биха могли да бъдат конкурентни, като например Тод Йънг от Индиана; или са уязвими към вътрешнопартийни промени, като например Джон Кенеди от Луизиана и Тим Скот от Южна Каролина.
Тези уязвимости означават, че техните избиратели биха могли да ги подтикнат да гласуват за осъждането на Тръмп чрез импийчмънт или пък да заплашат да гласуват против тях през 2028 г.
Така че е възможно да получим 67-те гласа в Сената, приятели. И е абсолютно необходимо да опитаме.
Масовите демонстрации „Без крале“ трябва да се считат за прелюдия към насочване към достатъчно републикански сенатори и открити надпревари за преобръщане на Сената тази есен, както и за оказване на натиск върху републиканците за преизбиране през 2028 г. да изпълнят конституционния си дълг.
Сега е моментът да покажем мащаба и интензивността на ангажимента на Америка за отстраняване на Тръмп от поста, за доброто на всички нас.
War in Iran: US military to block Iranian ports
На 13 април 2026 г. американските военни обявиха планове за налагане на морска блокада на всички ирански пристанища, считано от 10:00 ч. източно време (14:00 ч. GMT). Решението идва след провала на 21-часови мирни преговори в Исламабад, Пакистан, където страните не постигнаха съгласие по ядрената програма на Иран и контрола над Ормузкия проток.
Основни детайли на блокадата
Обхват: Блокадата ще се прилага за всяко морско движение, влизащо или излизащо от ирански пристанища и крайбрежни зони в Персийския залив и Оманския залив.
Свободно корабоплаване: Централното командване на САЩ (CENTCOM) уточни, че няма да възпрепятства кораби, преминаващи през Ормузкия проток към или от неирански пристанища (например тези на съседните арабски държави).
Причина: Президентът Доналд Тръмп заяви, че блокадата цели да лиши Иран от петролни приходи и да спре събирането на незаконни транзитни такси (до 2 млн. долара на кораб), които Техеран наложи по време на конфликта.
Реакции и икономически последици
Иран: Ислямската революционна гвардия (IRGC) нарече блокадата „акт на пиратство“ и предупреди, че всяко приближаване на военни кораби ще се счита за нарушение на примирието и ще срещне „суров отговор“. Техеран заплаши, че ако иранските пристанища не са в безопасност, нито едно пристанище в региона няма да бъде.
Цени на петрола: След анонса цените на суровия петрол скочиха над 100 долара за барел, като сортът Брент достигна около 102 долара.
Международна позиция: Великобритания (чрез премиера Киър Стармър) и Австралия заявиха, че няма да подкрепят блокадата, като се фокусират върху дипломатическото отваряне на протока. Китай и Япония призоваха за сдържаност.
Контекст на войната (2026 г.)
Войната започна на 28 февруари 2026 г. с въздушни удари на САЩ и Израел срещу Иран. Конфликтът доведе до огромни икономически щети (между 300 млрд. и 1 трилион долара за Иран) и хиляди жертви. На 8 април беше договорено двуседмично примирие, което обаче е под сериозна заплаха след провала на преговорите и обявената блокада.
Какво означава това развитие на конфликта за световната икономика , ако продължи до есента и какви ще са последиците за САЩ и Тръмп
Задълбочаването на конфликта и налагането на морска блокада до есента на 2026 г. би предизвикало сериозни сътресения в световен мащаб. Ето основните икономически и политически прогнози:
1. Ефекти върху световната икономика
Ако блокадата и напрежението в Ормузкия проток (през който преминава 20-30% от световния петрол) продължат половин година:
Шок в цените на енергията: Цената на петрола сорт Брент може трайно да се задържи над 120–150 долара за барел. Това ще оскъпи производството и транспорта в световен мащаб, водейки до нова вълна на глобална инфлация.
Прекъсване на веригите за доставки: Освен петрол, през региона преминават големи количества втечнен природен газ (LNG) от Катар. Евентуално затваряне на протока би причинило газова криза в Европа и Азия, подобна на тази от 2022 г.
Рецесия в големи икономики: Китай и Япония, които са силно зависими от близкоизточния петрол, биха изпитали сериозен икономически спад, което ще забави целия световен растеж.
2. Последици за САЩ
Цени на горивата: Повишаването на световните цени неизбежно ще вдигне цената на бензина в САЩ. Въпреки че САЩ са нетен износител на петрол, вътрешните цени са обвързани с глобалния пазар.
Военни разходи: Поддържането на мащабно военно присъствие и блокада в продължение на месеци ще изисква милиарди долари допълнително финансиране от данъкоплатците.
Икономическа изолация: Тъй като ключови съюзници (Великобритания, Япония) не подкрепят блокадата, САЩ рискуват дипломатическо напрежение, което може да се пренесе и в търговските отношения.
3. Политически последици за Доналд Тръмп
Есента на 2026 г. съвпада с междинните избори за Конгреса на САЩ (Midterm Elections). Развитието на конфликта ще бъде определящо за неговия мандат:
Риск: Високата инфлация и скъпият бензин исторически винаги вредят на управляващата партия. Ако гласоподавателите усетят икономическа тежест у дома, подкрепата за републиканците може да се срине.
Възможност: Тръмп вероятно ще заложи на реториката за „национална сигурност“ и „пълно унищожение на тероризма“, за да мобилизира електората си. Успехът му зависи от това дали ще успее да представи блокадата като бързо и решително решение, а не като поредната „безкрайна война“.
Вътрешно разделение: Ситуацията ще засили критиките от страна на демократите, които ще го обвинят в ескалация на ненужен конфликт, застрашаващ глобалната стабилност.
Накратко, ако конфликтът се проточи до есента, светът е изправен пред риск от стагфлация (икономически застой при висока инфлация), а администрацията на Тръмп ще трябва да балансира между военните цели и гнева на американските потребители преди изборите.
Бихте ли искали да разгледаме какви са алтернативните маршрути за транспорт на петрол, които биха могли да смекчат кризата?
Въпросът е колко време ще отнеме осигуряването на тези транзитни маршрути и кой ще плати сметката ?
Осигуряването на алтернативни маршрути е бавен и изключително скъп процес, който не може напълно да замени капацитета на Ормузкия проток (през който минават около 21 милиона барела петрол дневно).
Ето реалистичните срокове и кой ще поеме финансовия товар:
1. Колко време ще отнеме?
Сухопътни тръбопроводи (ОАЕ и Саудитска Арабия): Те вече съществуват, но работят близо до лимита си. Увеличаването на капацитета им или отклоняването на всички потоци към Червено море би отнело от 3 до 6 месеца за логистична реорганизация и технически настройки.
Железопътен и автомобилен транспорт: Използването на камиони и влакове през Ирак или Турция може да започне в рамките на няколко седмици, но обемът им е нищожен (под 5-10% от нуждите).
Нови трасета: Изграждането на нова инфраструктура отнема години. До есента на 2026 г. светът ще трябва да разчита само на съществуващите тръби, които покриват едва около 40% от блокирания обем.
2. Кой ще плати „сметката“?
Разходите ще бъдат разпределени по три основни направления:
Крайните потребители (Най-големият платец): Шофьорите в САЩ, Европа и Азия ще плащат директно чрез цената на бензина и дизела. Всяко поскъпване на транспорта се калкулира и в цената на храните и стоките.
Правителствата (Данъкоплатците):
САЩ ще плащат за огромните разходи по военното поддържане на блокадата (самолетоносачи, патрули, логистика).
Китай и Индия ще плащат „премия за риск“ – те ще купуват петрол на много по-високи цени от Русия или Африка, за да компенсират иранските загуби.
Застрахователните компании: Застраховките за кораби в региона ще скочат до небето. Тези разходи ще бъдат прехвърлени на корабособствениците, а оттам – отново на купувачите на петрол.
3. Специфичният риск за Тръмп
Ако блокадата продължи, администрацията на Тръмп ще бъде под натиск да субсидира цените на горивата у дома или да освободи огромни количества от Стратегическия петролен резерв (SPR), за да предотврати икономически колапс преди изборите през ноември. Това означава, че американският бюджет ще поеме голяма част от тежестта.
Заключение: До есента на 2026 г. пълно решение няма да има. Светът ще живее в състояние на „енергиен дефицит“, а сметката ще бъде платена основно от обикновения гражданин чрез инфлация.
