!!
!!!!
Ерата на 11 септември приключва
|
Приятели, Той не е просто стар, луд, егоманиак. Вече очевидно е луд. Езерото Америка, Нова Америка (защото Ню Мексико е „измамнически щат“, който той не е носил), „ние притежаваме Луната“, Арката на Тръмп? Разгледайте днешната колонка на Питър Бейкър, която съм приложил по-долу (Бейкър е главен кореспондент на „ Ню Йорк Таймс “ в Белия дом ). Може би много хора сега му се смеят, но аз не. Преди имаше предпазни огради, но сега ги няма. Ако лудият кучкар каже да пуснат ракетите, тези двамата идиоти Хегсет и Кейн ще го направят. Или всеки последен републиканец на федерално ниво е предателски безотговорен (което наистина не искам да повярвам), или се опитват да изчакат до изборите и след това ще предприемат действия. Те се страхуват, че ако направят нещо на Тръмп сега, ордите от MAGA ще си останат вкъщи в деня на изборите и всички те ще загубят работата си. Затова чакат до изборите, за добро или за лошо, и след това се присъединяват към демократите, като се позовават на 25-ти или на импийчмънт и осъждане. *** 60 публикации за 10 часа: Как социалните медии на Тръмп отразяват неговата версия за реалносттаОт Питър Бейкър Точно преди обяд през празничния уикенд, докато много американци бяха на плажа, профилът на президента Тръмп в социалните мрежи се оживи. В това, което все повече се превръща в негов навик през уикенда, той отприщи цял ден порой от публикации, които поставят насилника на дневен ред. Имаше изображения на г-н Тръмп, който сплашва канадския премиер с хокейна стик, лично бомбардира вражески цели и патрулира по тъмни улици с роботи убийци. Имаше карти, показващи как Съединените щати превземат други държави, и карти, преименуващи щати. Имаше атаки срещу „демократическата партия“ и почит към него като „най-великия президент на всички времена!“. 60-те съобщения, публикувани онлайн в продължение на 10 часа и 41 минути, предложиха прозорец към уникалната реалност на г-н Тръмп, основана не на факти, а на израз на его. В продължение на години се говореше, че профилите му в социалните мрежи са огледало на неговата идентичност. Но с изкуствения интелект той се превърна в проявление на това как той иска да бъде възприеман по по-визуален, висцерален начин от всякога - като воин, като завоевател, като историческа личност, като по-млада, по-слаба и по-мускулеста версия на себе си. В дигитално подобрената версия на света на г-н Тръмп, той е гигант във всяко едно отношение, човек, който побеждава всеки противник, преодолява всяко препятствие и потапя всеки удар. Той не само преначертава картата на света, но и побеждава самите небеса. „Луната е наша“, гласеше една публикация миналия уикенд с изображение на единствения спътник на Земята. Друга, публикувана преди няколко седмици, го показваше как води извънземен в окови . Вълнението от все по-диви, все по-скандални публикации всеки уикенд се превърна в неотменна част от втория мандат на президента, възприемано все повече като барометър на неговото психическо състояние. Критиците на г-н Тръмп, които никога не са го смятали за пример за стабилност, сега посочват тези неистови изблици на фантазия и суета като доказателство, че 80-годишният президент се влошава допълнително с възрастта . Това, че всичко това се е превърнало в рутина, е мярка за това колко много г-н Тръмп е променил характера на президентството. Предишните президенти вярваха, че имат задължението да се държат с определено достойнство, подобаващо на поста. Г-н Тръмп вижда политиката като мача в клетка, който той спонсорира това лято в Белия дом. Всъщност, сред снимките, които той публикува през уикенда на Деня на труда, е и едно с лицето му върху вълнистите тела на Хълк Хоган . Друго, публикувано ден по-късно, изобразява усмихнатия г-н Тръмп, който лесно печели мач по канадска борба срещу г-н Хоган, екстравагантната звезда по кеч, която почина миналата година . „Той залива зоната с толкова много от него, че сме станали безчувствени за това колко странно е това“, каза Сара Матюс, бившият заместник-говорник на Белия дом на г-н Тръмп. „80-годишен президент прекарва абсурдно количество време в губене и публикуване на безкрайни фенфикшъни с изкуствен интелект, които го представят като най-големия, най-силния и най-важния човек на света. Сякаш наистина наблюдаваме как мозъкът му гние в реално време.“... Насилието е повтаряща се тема в профилите на г-н Тръмп. Той се наслаждава на идеята за себе си като корав човек, който гледа отвисоко всеки, който му се изпречи на пътя. Той разбива Иран с гигантски чук. Пилотира космически кораб, взривяващ планетата . Най-завладяваща беше публикацията му от миналия уикенд, в която го показват в хокейна униформа с тояга, извисяваща се над падналия министър-председател на Канада Марк Карни, и как му се подиграва: „Ставай, губернаторе“, сякаш Канада наистина е 51-ият щат, който той казва, че иска да направи. Това, не е изненадващо, допълнително разпали международното напрежение. Както г-н Тръмп със сигурност знаеше, че ще стане. Трудно е да си представим друг президент да си представя как физически напада лидера на съюзник. Но за г-н Тръмп, който не успя да принуди г-н Карни да отстъпи в тарифна битка, карикатурният образ му позволява да се представя като печеливш, дори когато не е. Няма значение, че той може да се разплаче, ако някой друг си го представи като мишена на насилие. Подтикнато от г-н Тръмп, Министерството на правосъдието обвини Джеймс Б. Коми, бившия директор на ФБР, за публикация в социалните медии, показваща морски раковини, изписващи числата „86 47“, интерпретирайки изображението като заплаха за президента. „Това е наистина безумно поведение от страна на президента на Съединените щати“, написа онлайн представителката Чели Пингри, демократка от Мейн, след публикацията на Карни. „И не искам да чувам „о, Тръмп просто си е Тръмп“ или че „троли“. Стига толкова. Нищо от това не е нормално или приемливо. Републиканците не могат да продължават да го пренебрегват. Конгресът, кабинетът и всички около него имат отговорност да спрат да позволяват това опасно поведение и да започнат да се питат дали е годен да заема тази длъжност.“... Миналата неделя беше поразителен ден в Truth Social, но все по-типичен за уикендните блица на президента, когато той има по-малко служители около себе си и повече непланирано време. Докато беше в голф клуба си в Бедминстър, Ню Джърси, г-н Тръмп започна да публикува в 11:54 ч. и продължи да се връща в акаунта си на пресекулки през целия ден. В 13:47 ч. той публикува шест съобщения в рамките на две минути. От 14:40 ч. до 15:43 ч. той разпространи още 27 публикации. Той продължи през цялата вечер, като спря едва след последната си за вечерта в 22:35 ч. Това бяха публикации, които са често срещани в интернет, просто не са типични за държавен глава – нагли, обидни, презрителни, войнствени и понякога откровено шантави. Те предлагаха тест на Роршах за последователите си, забавен за онези, които се възхищават на ироничното чувство за хумор на г-н Тръмп, и заблуждаващ за онези, които смятат, че е загубил разсъдъка си. Както и в случая с Канада, многобройните му публикации за Иран през този ден представиха войната му такава, каквато би искал да бъде, а не каквато е в действителност. В реалния Близък изток, извън неговия контрол, г-н Тръмп е заседнал в блато без ясен край. Във виртуалния Близък изток, създаден от самия него, г-н Тръмп е триумфално настроен главнокомандващ, който принуждава Иран да се подчини. Вихрушката от публикации миналия уикенд включваше изображение на атакуващ бомбардировач с надпис „Чао, Харг“, отнасящ се до иранския остров, и карта, показваща Ормузкия проток, обозначен като „Нова територия на САЩ“. Друга съдържаше предполагаеми карти на Иран „преди и след“, като последната показваше страната във формата на собствения профил с чуплива коса на г-н Тръмп . Всъщност картите бяха много интересни за г-н Тръмп, докато си играеше с телефона в този ден. Той публикува карта на северната половина на Западното полукълбо, показваща знамето на САЩ, насложено върху Канада, Мексико, Гренландия, Исландия, Куба и цяла Централна Америка и Карибските острови, всички под етикета „Съединени американски щати“. Канада, Мексико и Гренландия са свикнали с подобен вид провокации, но Исландия беше шокирана, че е била включена, и призова американския посланик, за да се оплаче. „Няма нищо смешно или нормално в това да се подиграваме на суверенитета на държавите“, каза пред репортери премиерът на Исландия Криструн Фростадотир. Дори докато демонстрираше империалистическите си амбиции в чужбина, г-н Тръмп наложи авторитарните си инстинкти у дома, публикувайки множество карти и изображения, на които категорично преименува щата Ню Мексико на „Нова Америка“, нещо, което той няма правомощия да направи. Както и исландците, жителите на Ню Мексико не бяха развеселени. „О, по дяволите, не!“ , написа онлайн представителката Мелани Стансбъри, демократка . Докато публикациите на г-н Тръмп редовно влияят на вътрешната и външната политика, той също така използва изкуствен интелект, за да популяризира грандиозни визии за себе си като супергерой, папа и в един момент миналата пролет – като фигура, подобна на Исус . Публикациите от миналия уикенд включваха една, която той разпространи, преди да предложи собствена класация на американските президенти , като той, естествено, е начело като „Най-великият“. Друга публикация твърди : „Той ще остане в историята като най-великия президент на всички времена!“ Г-н Тръмп, който избегна военната служба по време на войната във Виетнам с диагноза костни шипове, поставена от лекар, който е бил един от наемателите на баща му, особено обича да се представя като герой от бойните изкуства. На снимка, публикувана миналия месец, г-н Тръмп е облечен във военна униформа, която никога не е носил в реалния живот, застанал между генералите Джордж С. Патън и Дъглас Макартър. Джордж Вашингтон напоследък се е превърнал в редовен гост в света на г-н Тръмп. Неделната вълна от снимки включваше него с бащата на страната на кон и в Овалния кабинет . Появата на изкуствения интелект позволи на г-н Тръмп да стигне по-далеч от предимно писмените публикации в социалните медии по време на първия си мандат. „Тръмп винаги е третирал социалните медии като прозорец към това, което мисли в този момент, но изкуственият интелект прави този прозорец много по-ярък и, честно казано, по-обезпокоителен“, каза г-жа Матюс, негов бивш прессъветник. „И се чувства така, сякаш колкото по-трудна става реалността за него, толкова повече помия, свързани с изкуствен интелект, публикува.“ Г-н Брюзевиц, бившият помощник в кампанията, нарече г-н Тръмп новатор, който проправя пътя към бъдещето на политиката. „Президентът Тръмп е първият истински президент на социалните медии“, каза той. „Той винаги се е адаптирал към времето, използвайки нови технологии и платформи, за да предаде посланието си директно на обществеността. Неговите публикации с изкуствен интелект генерират огромно внимание, когато натисне „изпрати“.“ Никой не би оспорил, че те са генератори на внимание. По един или друг начин, изглежда, че това е смисълът. |
Неонацистите и безсилието на Тръмпономиката
Грубата икономика не обяснява какво се е случило току-що
Неонацистите – без смисъл в евфемизми – току-що спечелиха убедително в грубия еквивалент на избори на щатско ниво в Германия. Водещият неонацист в Америка – отново, без смисъл в евфемизми – поздрави „Алтернатива за Германия“ (на немски) за резултата и в замяна получи „ благодарност за подкрепата “ от водещия кандидат на „Алтернатива за Германия“.
В следващите дни и седмици ще има много анализи на резултатите и техните последици от хора, които, за разлика от мен, знаят нещо за германската политика. Засега нека направя нещо по-тесногръдо и да напиша какво биха могли да ни научат изборите в Заксен-Анхалт за политическата икономия на САЩ.
И така, за Америка: „Да направим Америка отново велика“ означаваше различни неща за различните хора – расизмът, разбира се, беше ключов компонент. Но в съзнанието на Доналд Тръмп това очевидно означаваше и опит за връщане на „мъжествените“ работни места. Той щеше да направи това чрез налагане на тарифи за премахване на търговските дефицити, което, в неговата изопачена версия на икономиката, щеше да сложи край на огромните „раздавания“ на САЩ на страните с излишък. А това от своя страна щеше да доведе до огромно съживяване на заетостта в производството в САЩ.
Защо Германия е важна за тази история? Защото както по отношение на търговския баланс, така и на производството, Германия е всъщност анти-Америка. Там, където наистина имаме големи търговски дефицити, Германия има огромни излишъци. И макар Германия, както всяка друга развита икономика, да е видяла спад в дела на производството в заетостта с течение на времето, тя остава по-индустриална нация, отколкото САЩ са били от 80-те години на миналия век насам.
Всъщност, спрямо размера на икономиката си, Германия отчита търговски излишъци и запазва мащабна производствена заетост до степен, която далеч надхвърля най-смелите мечти на „Тръмпономиката“.
И нищо от това сякаш не променя и най-малко негодуванието, което е в основата на десния екстремизъм от двете страни на Атлантика.
Започнете с търговията. Ето салдата в търговията със стоки и услуги за двете държави, изразени като процент от БВП:
САЩ, както Тръмп постоянно подчертава, постоянно купуват повече стоки от други държави, отколкото купуват от нас. Според него това означава, че сме ограбени (вместо да привличаме голям приток на чуждестранни инвестиции, което от чисто счетоводна гледна точка непременно предполага, че имаме търговски дефицити). Във всеки случай обаче германците би трябвало да са доволни от себе си, че имат големи търговски излишъци и следователно се възползват от останалия свят, нали?
Някак си, не са.
Големият търговски дефицит на Америка с промишлени стоки означава, че имаме по-малко работни места в производството, отколкото бихме имали, ако тази търговия беше балансирана. Робърт Лорънс от Института за международна икономика „Питърсън“ изчислява , че премахването на дефицита би увеличило дела на заетостта в производството от 7,9 на 9,7%, подобно на моите собствени приблизителни изчисления . Съответно, Германия, с големите си производствени излишъци, има относително по-висока заетост в производството като дял от общата заетост. Ето тенденциите в заетостта в промишлеността – по-голяма категория от самото производство, но тенденциите са сходни:
Дори Германия постепенно се „деиндустриализира“, но дори сега тя е по-скоро индустриална нация, измерена по това къде са работните места, отколкото Съединените щати са били поне от 35 години. Дали това е изолирало Германия от огорчението и политическия екстремизъм, които много американски наблюдатели приписват на деиндустриализацията? Очевидно не.
Ето един начин да се разсъждава върху политическата икономия тук. Икономическият компонент на MAGA може да се опише като план или може би концепция за план, за да се направи икономиката на САЩ по-подобна на тази, която беше през 50-те години на миналия век, когато нямахме търговски дефицити и имахме много повече мъже, работещи в индустрията. Но това може да се опише и като концепция за план, за да се направи Америка по-подобна на Германия. И това, което показват резултатите в Заксен-Анхалт, е, че дори ако такъв план доведе до обещаните резултати (което не би се случило), той би направил малко, ако изобщо има нещо, за да намали политически радикализиращото негодувание.
Трябва да спомена още един урок от победата на AfD, който ме кара да преосмисля някои от собствените си убеждения.
Много американски наблюдатели, включително и аз, поставиха значителен акцент върху проблема с „изоставените“ региони – селски и малки градски райони, пренебрегнати от възхода на икономиката на знанието, която има тенденция да облагодетелства големите, високообразовани метрополни области. Тези икономически изостанали региони са засегнати по-специално от намаляващата заетост сред мъжете в трудоспособна възраст, спад, който от своя страна е свързан както със социални проблеми, така и със силна подкрепа за Тръмп и крайнодесните политици като цяло.
В продължение на много години е било обичайно бившата Източна Германия, която включва Заксен-Анхалт, да се смята за един от многото европейски аналози на това, което Остин, Глейзер и Съмърс наричат „Източна сърцевина“. Всъщност Източна Германия, която имаше почти пълна заетост сред мъжете в трудоспособна възраст, премина през продължителен период на неработещи мъже след обединението на Германия.
Но тази история отдавна е остаряла:
Жителите на бившата ГДР все още се смятат за икономически слаби , а доходите им са малко по-ниски от средните за страната — макар че, доколкото мога да преценя, не са толкова ниски в относително изражение, колкото в по-бедните щати на САЩ. Но във всеки случай историята за Източна Германия като дълбоко депресиран регион вече не отговаря на фактите.
Какъв е тогава моралът на този анализ? Той е предимно негативен: Грубите икономически фактори не обясняват фашистката промяна в Германия. А „Тръмпономиката“, дори и да проработи (което не е така), няма да сложи край на негодуванието, което подхранва нашето собствено авторитарно движение.
МУЗИКАЛНА КОДА
Не е актуално; просто имам нужда от развеселение
Абонирайте се за Пол Кругман
Пол Кругман: Глобализацията е под заплаха заради политическото разделение и протекционизма
Заради водените политики светът може да се върне към търговски войни, предупреди нобеловият лауреат по икономика
11:04 | 03.07.24 г.Сподели:
Няма заложен императив, че трябва да имаме тясно интегрирана глобална икономика. Глобализацията може да не продължи занапред. Светът бе далеч по-малко глобализиран през 1950 г. в сравнение с 1913 г. Политическото разделение и протекционизмът лесно могат да върнат часовника на глобализацията назад. Това заяви американският икономист и носител на Нобеловата награда за икономика Пол Кругман по време на 28-ата годишна правителствена кръгла маса, организирана от англоезичното списание "Икономист" (The Economist) в Атина, предаде БТА.
„Имаше период, в който бариерите пред международната търговия изчезваха, а международният ред бе граден на базата на правила, отворили пазарите до голяма степен. Това обаче не бе в резултат на аргументите на икономистите, взели превес и убедили политиците в достойнствата на свободния пазар, а защото открихме механизми да впрегнем отделните интереси, да впрегнем опасенията за националната сигурност в полза на отворената икономика“, посочи Кругман.
Според него глобалният ред, какъвто все още съществува, представлява „просветен меркантилизъм вместо истинска отдаденост на свободната търговия“. Той е убеден, че приключва цяла епоха, но остава въпросът за степента на трудностите, които ще породи краят ѝ. „Малко вероятно е да има нови значими търговски спогодби, но е много вероятно, почти сигурно, че ще има значително отстъпление, както и съществен икономически национализъм“, прогнозира американският икономист.
Пол Кругман смята, че ако Доналд Тръмп спечели изборите за президент, „САЩ ще върнат часовника назад не към 1950 г., а дори към XIX век".
„Ще видим завръщането на жестокия протекционизъм и абсолютна абдикация от ролята, която САЩ са имали по отношение на глобализацията“, предупреди нобеловият лауреат, получил признанието през 2008 г. с анализи на търговски модели.
Той допусна, че ако администрацията на президента Байдън остане в Белия дом, ще продължи започналото преминаване към по-софистицирана форма на икономически национализъм. По думите му причините за това се явяват недостатъците на бързата глобализация и отбеляза, че хиперглобализацията води до недоволство.
"В началото на 80-те години изпитахме рядък ръст на международната търговия, който сякаш приключи около 2007 г. Всички ние не успяхме да оценим колко разрушителен може да бъде подобен скок на търговията и глобализацията. Ние се фокусираме върху ефектите върху социалното неравенство, като например как влияе този скок на коефициента на Джини (индекс показващ разпределението на благата в едно общество, бел. ред), и отговорът беше – не много. Но не успяхме да видим колко разрушителен може да бъде за отделните общности", анализира още изтъкнатият икономист.
По отношение на глобалното затопляне Кругман заяви, че САЩ най-накрая предприемат реални действия. „Не е достатъчно, но е първата голяма стъпка, която правим. Законът за намаляване на инфлацията (IRA) например няма нищо общо с инфлацията, а предимно беше за подкрепа на зелената енергия. Той мина трудно през Сената и това се случи само защото носеше силни елементи на американски национализъм, подкрепяйки американските продукти“, припомни той. Икономистът очаква, че това ще е причината законодателството да се запази, тъй като преди бъдещият президент евентуално да го отмени, „вече ще има построени фабрики за батерии в Джорджия и фабрики за електромобили в Кентъки“.
Пол Кругман допусна, че дори това да навреди до известна степен на глобализацията, едва ли ще искаме след 15 години да си кажем: „Изпържихме земята, но поне спазвахме правилата на Световната търговска организация“.
Според него въпросите, свързани с националната сигурност, се разпростират в производството на полупроводници и авангардните компютърни изчисления. Затова настоява да има политика, която да ги взема предвид. „Ако искате да си представите истински кошмар за глобалната икономика, просто помислете за евентуална инвазия на Китай в Тайван", тъй като островът произвежда много полупроводници“, даде пример той за негативен сценарий.
По думите му, макар във военно отношение Европейският съюз „да не може сам да поеме собственото си тегло“, по въпросите, свързани с търговията, не е така. Кругман подчерта, че по отношение на търговията Евросъюзът преговаря като едно цяло, така че по много начини ЕС и САЩ са равнопоставени партньори в международната търговия.
"Не само, че глобализацията няма да се завърне към предишните си темпове на експанзия", прогнозира икономистът, но е сигурен, че светът ще има късмет, ако остане само с тази по-софистицирана форма на икономически национализъм, която упражнява настоящата американска администрация. Според Кругман би било полезно САЩ да изграждат съюзи с приятелски страни и те включват Европейския съюз. Нобелистът смята, че субсидиите трябва да са свързани с климатичните политики или с въпроси от националната сигурност. „Вместо слогана „купувай американски стоки“, може да се промени на „купувай стоки от западни съюзници“, предлага той и очаква, че при реализацията на зелена политика от Европа, ползите да са в интерес и на двете страни на Атлантическия океан.
Пол Кругман обаче не изключи опасността да се стигне до „нещо далеч по-примитивно – в свят пълен с търговски войни“.
- Кругман не е искал сляпо лихвите да стоят вечно ниски. Той се съгласи, че първоначално Федералният резерв е закъснял с вдигането им.
- Когато обаче инфлацията започна бързо да спада към целта от 2%, той започна да предупреждава Федералния резерв да спре с повишенията и да премине към намаляване на лихвите. Неговият аргумент беше, че твърде високите лихви за твърде дълго време могат да причинят излишна безработица и рецесия без реална нужда. [1, 2]
- Левите и либералните политици (напр. Демократите в САЩ) се обръщат към Кейнсианството и Новата кейнсианска школа (Кругман). Тези теории предоставят научни аргументи защо държавата трябва да инвестира в инфраструктура, социални програми и регулации на пазара.
- Десните и консервативните политици (напр. Републиканците в САЩ) предпочитат Монетаризма (Милтън Фридман) или Австрийската школа. Тези теории аргументират нуждата от ниски данъци, дерегулация и свободен пазар, твърдейки, че правителствената намеса само вреди.
- По време на криза почти всички политици стават кейнсианци (наливат пари в икономиката и спасяват бизнеси), както се случи при пандемията от COVID-19 и финансовата криза през 2008 г.
- По време на стабилност същите политици могат да приложат класически пазарни принципи, за да стимулират конкуренцията и да намалят бюджетния дефицит.
- Правителството (Фискална политика): Обикновено е по-кейнсианско. Политиците искат да харчат, за да угодят на избирателите си (строеж на пътища, вдигане на пенсии, субсидии).
- Централната банка (Монетарна политика): Обикновено е по-консервативна и монетаристка. Нейната задача е да бъде „възрастният в стаята“ — тя контролира инфлацията чрез лихвените проценти, независимо от това дали на политиците им харесва или не.
- Тълкуване: За тези школи глобализацията в настоящия ѝ вид е продукт на т.нар. „хипер-глобализация“ или неолиберализъм. Концентрацията на капитала и дълговата криза не са естествен закон, а резултат от политически решения, които са облагодетелствали корпорациите за сметка на работещите. Преместването на заводи в чужбина унищожи индустриалната средна класа на Запад, докато дълговете (държавни и лични) се превърнаха в единствения начин хората да поддържат стандарта си на живот при замръзнали заплати.
- Погледът върху вашия пример: Те споделят критиката ви. Когато една компания използва образованата работна ръка, сигурната инфраструктура и правната система на Германия, за да натрупа капитал, а след това изнесе производството, за да избегне данъци и екологични стандарти, това се разглежда като изземване на обществен ресурс.
- Изход от задънената улица:
- Глобални регулации и минимален корпоративен данък: Въвеждане на правила (като споразумението на Г-7/ОИСР за минимален глобален данък), за да се спре „надпреварата към дъното“ между държавите.
- Данъци върху богатството и капитала: По-високо облагане на транснационалните корпорации и пренасочване на средствата към образование, зелен преход и преквалификация на средната класа.
- Социална отговорност чрез закони: Обвързване на държавните субсидии и договори с ангажимент компаниите да не изнасят работни места.
- Тълкуване: Тази школа смята, че глобализацията е наивна и вредна идеология, която е позволила на държави като Китай и Индия да „изсмучат“ богатството на западния свят чрез нелоялна конкуренция, валутни манипулации и евтина работна ръка. Свободната търговия е разрушила националния суверенитет и сигурност.
- Погледът върху вашия пример: Поведението на компанията се тълкува като предателство към националния интерес. Икономическият национализъм не вярва в „моралната отговорност“ на бизнеса, а в силата на държавната принуда.
- Изход от задънената улица:
- Агресивни мита (тарифи): Налагане на високи мита върху вносните стоки. Ако германската компания произвежда в Индия, нейните стоки ще станат твърде скъпи при внос обратно в Германия. Това я принуждава да остави заводите у дома.
- Решоринг (Ре-индустриализация): Използване на данъчни облекчения за компании, които връщат производството си в родината.
- Премахване на мултилатерализма: Отказ от глобални организации като Световната търговска организация (СТО) в полза на двустранни споразумения, където силното правителство може да диктува условията.
- Тълкуване: Тази школа категорично отхвърля тезата, че изнасянето на капитал е „кражба“. Според тях капиталът не принадлежи на държавата или на нацията, а на хората, които са поели риска да го създадат (инвеститорите и предприемачите). Те твърдят, че глобализацията е извадила над един милиард души от крайна бедност (в Азия и Латинска Америка) и е осигурила евтини стоки за средната класа на Запад. Нарастването на дълговете според тях се дължи на лошите политики на централните банки (печатането на пари) и прекомерните държавни харчове, а не на пазара.
- Погледът върху вашия пример: Ако Германия е станала твърде скъпа, с твърде високи данъци, тежки регулации и тромава бюрокрация, за една компания е логично и жизненоважно да се премести. Ако тя остане принудително, тя ще фалира в глобалната конкуренция, което ще навреди още повече на Германия.
- Изход от задънената улица:
- Дерегулация и намаляване на данъците у дома: Вместо да се наказва капиталът, че бяга, държавата трябва да направи домашната среда толкова привлекателна (ниски данъци, гъвкав пазар на труда), че капиталът да иска да остане сам.
- Истинска пазарна отговорност (без спасителни пояси): Спиране на държавните помощи за закъсали корпорации ("Too big to fail"). Корпорациите трябва да носят отговорност пред своите акционери и клиенти, а не пред политиците.
„На самотен остров концепцията за „милионер“ в пари е безсмислена. Ако имате куфар с 1 милиард долара в брой, вие сте беден, защото не можете да ги изядете. Но вие МОЖЕТЕ да станете милиардер в австрийския смисъл на думата.
Как? Чрез капиталови стоки. През първия ден улавяте риба с голи ръце (примитивен труд) и ядете по една риба на ден. Но вместо да почивате, вие гладувате един ден, за да изплетете мрежа за риболов (това е спестяване и инвестиция в капитал). Сега с мрежата улавяте по 10 риби на ден. Вие вече сте „богат“. След това изграждате система за напояване, укротявате кози, строите пушилня за риба. Твоето богатство е твоята способност да произвеждаш. На острова ти си милиардер, защото притежаваш 100% от средствата за производство и никой не ти пречи с данъци и регулации.“
„Ти си на самотен остров? Значи шансът ти да станеш милионер е точно нула. Богатството не е просто купчина предмети; богатството е обществен договор. За да си милионер, трябва да има пазар, парична система и най-вече – други хора, които искат това, което имаш, и са съгласни да ти платят за него.
Ти може да си направил най-добрата мрежа за риба, но ако няма на кого да я продадеш, ти си просто човек с мрежа. Истинският милиардер в Германия става такъв, защото ползва държавните пътища, за да кара стоката си, разчита на полицията да не го ограбят, и на съда, за да си събере дълговете. На твоя остров няма държава, няма централна банка, няма съвкупно търсене. Ти не си милиардер, ти си просто добре снабден корабокрушенец.“
„Ето го доказателството! На самотния остров ти работиш от сутрин до вечер и имаш точно толкова, колкото си изработил. Можеш ли да станеш милиардер? Не. Защо? Защото за да стане един човек милиардер, е необходимо в уравнението да има И ДРУГИ ХОРА, чийто труд да бъде експлоатиран.
Ако утре на острова доплуват още 100 корабокрушенци и ти им кажеш: „Този остров е мой, аз притежавам палмите и извора. Вие ще берете кокосови орехи, аз ще ви давам по 1 орех на ден, а останалите 9 остават за мен“ – едва тогава ти ще станеш милиардер. Твоето богатство на острова изисква тяхната бедност и подчинение. Без работна ръка, която да експлоатираш, ти си равен с тях.“
- Техният отговор:*
„Няма значение колко си умен. Ако на съседния остров има друго племе, което има повече тояги и лодки, те ще доплуват, ще ти вземат мрежата, ще ти вземат козите и ще те направят роб. Твоят индивидуален капитал не струва нищо, ако нямаш граница, армия и мита, които да го защитават. Можеш да си икономически свободен на острова само докато някой по-силен не реши да ти наложи своята воля.“
- Австрийската школа вижда компанията като Робинзон Крузо – тя е изплела мрежата си (капитала) и има пълното право да я премести на който си иска остров.
- Кругман и левите казват: „Не, тази компания не е Робинзон. Тя е станала богата, защото немското общество е построило острова, пазило я е от бури и е обучило помощниците ѝ. Да избягаш на друг остров с общата мрежа е кражба на социален ресурс.“
- Печалбите са частни: Когато една корпорация или инвестиционен фонд спечели милиарди (независимо дали чрез реално производство, или чрез финансови спекулации и преместване на заводи в страни с евтин труд), тези пари отиват в джобовете на тесен кръг от акционери и мениджъри.
- Загубите са общи: Когато същите тези структури сгрешат и се стигне до криза (както през 2008 г. с банките или по време на пандемията), те казват на държавата: „Ние сме твърде големи, за да фалираме. Ако паднем, ще завлечем всички.“ Тогава политиците ги спасяват с парите на данъкоплатците. Когато капиталът избяга от Германия в Индия, загубата (безработица, упадък на градовете, социални разходи) остава за германското общество, а печалбата от по-евтиното производство отива при собствениците.
- Златото и фикцията: Защо ни е златото в трезорите? Защото нямаме взаимно доверие. Парите на острова са просто „хартийки“ или цифри в компютъра, които изискват вяра в държавата. Златото е котва на ирационалния ни страх – когато всичко друго се срине, искаме да притежаваме нещо тежко и блестящо, което и другите диваци на острова ще признаят за ценно. Ние плащаме данък на собствения си страх и недоверие.
- Властта пред иновацията: На острова решенията не се вземат по критерия „какво ще подобри живота на всички“, а „какво ще запази моята позиция на върха“. Ето защо често се блокират по-чисти технологии, купуват се и се крият патенти, или се субсидират остарели индустрии – просто защото тези, които притежават старата инфраструктура, имат властта да диктуват правилата на политиците.
- Тези, които продават времето си (Труд): По-голямата част от човечеството обменя жизнената си енергия и време срещу заплата, за да оцелее. Тяхната преговорна сила постоянно намалява поради автоматизацията и глобализацията.
- Тези, които притежават активите (Капитал): Земя, технологии, патенти, акции, ресурси. Тъй като капиталът може да се движи със скоростта на светлината по електронен път, той диктува условията на правителствата. Ако едно правителство се опита да наложи „отговорност на бизнеса“ и да разпредели ресурсите по-справедливо, капиталът просто заплашва: „Добре, напускам острова ви и отивам на съседния, където няма да ми искате сметка.“
- Икономическа свобода, обвързана с местна отговорност: Ако искаш достъп до пазара на богатите общества, трябва да плащаш данъци там и да спазваш техните социални и екологични стандарти, независимо къде географски се намира заводът ти (идея, която зад митата и въглеродните такси започва бавно да се прокрадва в момента).
- Предефиниране на стойността: Преминаване от измерване на суровия БВП (който расте дори когато копаем безполезно злато или чистим петролни разливи) към индекси за реално човешко благополучие, здравеопазване, образование и състояние на средата.
- Войната и оръжията: Ако една държава произведе снаряди за 10 милиарда долара, БВП скача. Ако тези снаряди бъдат изстреляни и разрушат град, БВП на хартия не намалява от разрушението. А когато след това градът започне да се строи наново, БВП ще скочи още веднъж заради строителните разходи. За икономическата статистика войната и последващото възстановяване са „чудесни за растежа“, въпреки че за хората това е абсолютна трагедия и чиста загуба на реален капитал.
- Катастрофи и болести: Ако утре има огромен петролен разлив, БВП ще нарасне заради милиардите, платени на компаниите за почистване. Ако хората се разболяват масово, БВП расте заради увеличените разходи за лекарства и болничен престой.
- Вместо парите да отиват за иновации, наука или по-високи заплати на работещите (които биха ги похарчили за реален живот), те се концентрират на върха.
- Тъй като свръхбогатите не могат да изядат или изхарчат милиардите си за ежедневни стоки, те започват да купуват луксозни активи и недвижими имоти като сигурно убежище за парите си. Това надува балони, вдига цените на жилищата и прави нормалния покрив над главата недостъпен за средната класа. Това е икономическа активност (БВП расте), която директно вреди на обществото.
- Републиканските конгресмени и сенатори се притесняват, че ако се обърнат срещу Тръмп сега, неговата радикализирана MAGA база ще бойкотира изборите и те ще загубят местата си. [1]
- Райх прогнозира, че истинският момент за действие ще настъпи веднага след изборите през ноември, когато политическият натиск отшуми и залогът за собствените им кариери се промени. [1]
- Задействане на 25-ата поправка: Републиканците и демократите могат да се обединят, за да обявят президента за неспособен да изпълнява длъжността си поради ментална неадекватност. Райх изразява сериозни опасения, че при настоящата липса на институционални прегради („guardrails“), ако Тръмп реши да вземе радикално военно решение (например изстрелване на ракети), неговите лоялисти в кабинета няма да го спрат. [1]
- Импийчмънт и осъждане: Макар Тръмп да е преминал през два неуспешни импийчмънта в миналото, Райх смята, че поради ескалиращото напрежение около икономиката (риск от стагфлация) и непопулярните военни действия, третият опит за отстраняване чрез Сената вече се превръща в напълно реален сценарий. [1, 2, 3]
- Джеримандеринг (Gerrymandering): Политиците сами преначертават границите на изборните райони така, че те да станат „сигурни“ за тяхната партия. Когато един район е 70% републикански или 70% демократически, конгресменът няма нужда да мисли за общото благо или за компромиси. Единственият му страх е да не бъде предизвикан от по-радикален кандидат от неговата собствена партия на вътрешните избори. Това ги кара да се държат екстремно и ирационално.
- Финансирането от корпорации: Кариерните политици имат изградени десетилетни мрежи от донори и лобисти (същия този глобален капитал, за който говорихме). Новодошлите нямат шанс срещу милионите долари, които се изливат в кампаниите на старите конгресмени.
- Те печелят избори не чрез реални икономически резултати, а чрез културни войни и страх. Тяхната тактика е: „Аз може да не съм идеален, но вижте другите – те са чудовища и ще разрушат страната ви!“
- Когато Конгресът гласува закони, които надуват държавния дълг или облагодетелстват големите корпорации, икономическите дефекти (инфлация, спад на средната класа) се усещат от обикновените хора години по-късно. Политиците просто обвиняват следващата администрация или Федералния резерв.
- Въвеждане на мандатни ограничения (Term Limits): Ограничаване на правото да бъдеш конгресмен или сенатор до максимум 2 или 3 мандата (както е при президента). Това ще премахне кариерните политици, които са се сраснали с властта и лобитата.
- Реформа във финансирането на кампаниите: Забрана на т.нар. Super PACs (които позволяват на милиардери и корпорации да наливат неограничени анонимни суми в избори). Парите трябва да бъдат извадени от политиката, за да може Конгресът да отговаря пред хората, а не пред капитала.
- Премахване на двупартийния монопол: Въвеждане на избирателни системи (като пропорционалното или ранговото гласуване), които да позволят появата на трети и четвърти алтернативни партии, за да се разбие олигархичният модел.
- Мерките и „йероглифите“: Английският и френският правопис (където пишеш 8 букви, а произнасяш 3) наистина приличат на исторически йероглифи, усложняващи живота на милиони. САЩ, Великобритания, а в миналото и Франция, са запазили тези системи не защото са практични, а защото институционалната промяна е твърде скъпа и болезнена. За една държава е по-лесно да понесе ирационалността на една стара система, отколкото шока от пренаписването на всички закони, табели, учебници и софтуер.
- Конституционният блокаж: Точно както американците отказват да преминат към метричната система (въпреки очевидните икономически загуби от това), така и политическата им класа отказва да промени изборните правила или структурата на Конгреса. Статуквото е изгодно за тези, които вече държат властта.
- Контрол и спасяване на статуквото: При хиперинфлация или срив на валутата, правителствата рядко казват: „Сгрешихме, нека променим конституцията и премахнем кариерните политици.“ Вместо това те въвеждат извънредни мерки, контрол върху капитала, тавани на цените и обвиняват външни врагове или спекуланти.
- Дигиталният капан: Най-вероятният изход от срива на хартиения долар не е нова, по-справедлива система, а въвеждането на Дигитална валута на централната банка (CBDC). Това би позволило на същия този елит да контролира разпределянето на ресурсите още по-директно, наблюдавайки всяка трансакция на гражданите на нашия „самотен остров“.
- Те буквално инженерираха прехода. Кръглата маса не беше сблъсък на идеи, а платформа за договаряне на имунитет и разпределяне на бъдещите капитали.
- Присъствието на агенти и сътрудници на ДС сред учредителите на първите опозиционни движения не беше случайност – това беше застрахователната полица на старата каста, че процесите няма да излязат извън контрол и няма да се стигне до истинска лустрация, както се случи в Чехия или Полша.
- Спечелването на мнозинство им позволи да изработят Конституцията от 1991 г. по начин, който да циментира техните интереси.
- Тя създаде институционална архитектура с изключително силна и капсулирана съдебна власт (особено фигурата на Главния прокурор и структурата на ВСС), която десетилетия наред служи като перфектен щит за приватизаторите и икономическите кукловоди. Така правилата бяха написани „от тях за техните хора“.
- Източиха се външнотърговските дружества и държавните банки чрез т.нар. „куфарчета“ и кухи фирми.
- Понеже загубите от фалитите на банките през 1996–1997 г. бяха социализирани (понесени от целия народ чрез хиперинфлацията), новоизлюпените капиталисти (често бивши борци, комсомолски секретари и ДС офицери) изкупиха активите на безценица.
- Нашата челюст наистина е модифицирана първа хрилна дъга от праисторическите риби.
- Имаме пет пръста не защото това е математически съвършеният брой за работа с компютър, а просто защото сухоземният ни прародител – ръкоперката Acanthostega или Ichthyostega – е имал точно толкова костни лъча в плавника си, когато е изпълзял в тинята.
- Американската конституция е написана в епохата на конските каруци от шепа земевладелци, които са се страхували от кралската власт. Днес САЩ се опитват да управляват глобална ядрена и дигитална империя със същите тези правила, които са просто модифициран „плавник“ от 18-и век.
- Българският преход и неговата структура са същите тези „пет пръста“ – те бяха заложени в тинята на 1990 г. от ДС апарата. Днешната ни съдебна система, олигархичните зависимости и икономически монополи са просто еволюирали форми на старата номенклатура. Те са се адаптирали за живот на сушата (в капитализма и ЕС), но ДНК-то им си остава същото.
