@
今晚Trump和Xi会面之后的after party be like pic.twitter.com/sJ09CDymUW
— 加密小象 (@cryptoxiaoxiang) May 12, 2026
@

Има ли кой да осъди човечеството за неговите престъпления срещу живота на тази планета ?

@

Човекът ли е отговорен за промяната на климата? Проверка на фактите:

Все още има хора в целия свят, които отричат изменението на климата. Какво

обаче показват научните изследвания? ДВ събра фактите:

Нови пътища за глобално сътрудничество

Като най-нов член на екипа на GCF, имам удоволствието да ви поздравя с този бюлетин. Откакто се присъединих към фондацията преди три месеца, световният ред претърпя още един сериозен удар. Незаконната война в Иран не е само регионална криза; тя е напомняне за това колко крехки са станали основите на мира и сигурността. Политическото напрежение се покачва, нормите се изпитват, а правилата, които някога са ограничавали конфликтите, все по-често се пренебрегват.

На този фон в момента в Ню Йорк се провежда Конференцията за преглед на Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО), където участвах през първата седмица. ДНЯО остава крайъгълният камък на международните усилия за предотвратяване на разпространението на ядрени оръжия и за напредък в разоръжаването. Неговото значение се засилва от изтичането на споразумението New START по-рано тази година, с което се премахва едно от последните оставащи двустранни ограничения върху двата най-големи ядрени арсенала в света. И все пак самият ДНЯО е подложен на натиск. Държавите, притежаващи ядрено оръжие, страни по ДНЯО, продължават да не изпълняват ангажиментите си за разоръжаване, а двете предишни конференции за преглед, през 2022 г. и 2015 г., не успяха да постигнат консенсус. Тази година изглежда малко вероятно да прекъсне този модел. Това отразява по-широка реалност: в един по-фрагментиран геополитически пейзаж колективните действия стават все по-трудни за поддържане, дори когато рисковете са широко разбрани.

И все пак, това не е цялата история.

При липсата на универсални споразумения се появяват нови форми на сътрудничество, макар и често неравномерни, с ограничен обхват и политически оспорвани. Коалиции на желаещите се намесват там, където формалните процеси са в застой. Успоредно с конференцията за ДНЯО, в края на миналия месец в Санта Марта, Колумбия, се проведе друга многостранна инициатива, която обедини повече от 50 държави: Първата конференция за преход от изкопаеми горива, където моята колежка Ева беше на място. Стартирала след застоя на напредъка на COP30, тя показва, че лидерството все повече се упражнява от онези, които са готови да продължат напред без пълен консенсус.

Подобна динамика може да се наблюдава и в ядрената област. Договорът за забрана на ядрените оръжия (ДЗЯО), с близо 100 подписали и над 70 ратификации, отразява нарастваща нормативна промяна, дори когато ядрено въоръжените държави остават извън рамката. Това е и част от по-дълга траектория: днес световният ядрен арсенал е приблизително с 80 процента по-малък, отколкото в пика си през 1986 г. – напомняне, че продължителното сътрудничество, дори и неравномерно, може да доведе до реални резултати.

Подобна тенденция наблюдаваме и в глобалното управление. Исландия наскоро стана 75-ата държава, която прие задължителната юрисдикция на Международния съд, засилвайки ролята на правото в международните отношения. Набира се инерция и за признаването на екоцида като международно престъпление, а все по-голям брой държави приемат правни рамки, които признават правата на природата. Списъкът може да продължи.

Тези развития са важни и сочат към области, в които нормите се развиват въпреки по-широките геополитически напрежения.

Въпросът не е дали системата ще се промени, а как и в чий интерес. В един по-фрагментиран свят промяната не винаги ще дойде чрез всеобщо съгласие, а чрез тези, които са готови да водят, да експериментират и да изграждат нови форми на сътрудничество.

Нашата задача е да гарантираме, че тази следваща фаза на глобалното управление укрепва общата сигурност, укрепва върховенството на закона и намалява рисковете, които всички споделяме.

В този бюлетин можете да научите повече за това как ние допринасяме за тези развития. Можете да прочетете резюме от Санта Марта от моята колежка Ева, да намерите повече информация за поканата за предложения за Консорциума за намаляване на ядрените опасности, да слушате последните ни епизоди на подкасти и да получавате актуализации от някои от нашите партньори.

Майкъл Вернстед

Временно изпълняващ длъжността ръководител на отдел „Обща сигурност“

Размисли от Санта Марта: Най-накрая ли глобалният разговор за постепенното премахване на изкопаемите горива напредва?

Миналия месец хиляди политици, учени, членове на гражданското общество и други се събраха в Санта Марта за Първата конференция за преход от изкопаеми горива.

Ева Миньор, ръководител на отдел „Климат и устойчивост“ в GCF, беше в Санта Марта и сподели своите размисли и мисли за седмицата в статия. Прочетете впечатленията на Ева тук.

Преди 65 милиона години измират динозаврите. Сега ни очаква нещо подобно.

Преди около 65 милиона години измират динозаврите. Сега се намираме в ранната фаза на подобна катастрофа. Но за разлика от всички предишни, тази е дело на човека.

Покана за предложения за проекти за намаляване на ядрените рискове

Консорциумът за намаляване на ядрените опасности, чийто домакин е Карнеги Корпорейшън в Ню Йорк и на който GCF е член, приема заявления за проекти, насочени към намаляване на ядрените опасности.

Консорциумът за намаляване на ядрените опасности отпусна над 5 милиона щатски долара на дванадесет проекта от повече от 500 заявления, подадени по време на първата покана за предложения в средата на 2025 г.

Развълнувани сме да се присъединим към консорциума за втората му покана за предложения, която приключва в края на месеца. Намерете повече информация за Консорциума и кандидатстването за финансиране тук.

Нови публикации за Конвенцията за престъпленията срещу човечеството

Международната комисия на юристите (МКЮ) създава поредица от информационни документи относно проектите на членове на Комисията по международно право относно престъпленията срещу човечеството. Тези документи се основават на работата на много организации и експерти и целят да подкрепят процесите, водещи до Конференцията на пълномощните представители през 2028 и 2029 г. с цел приемане на Конвенция за престъпленията срещу човечеството .

Вторият доклад от тази поредица, „Разработване на Конвенцията за престъпленията срещу човечеството: Изпълнение и осигуряване на изпълнението на договорните задължения“, е изготвен с подкрепата на Фондация „Глобални предизвикателства“. Можете да намерите всички информационни документи тук.

Природни катаклизми: иде краят на цивилизацията?

Науката засега не твърди, че климатичните промени ще доведат до заличаване на човешката цивилизация. Страховете от подобен сценарий обаче растат на много места по света, защото екстремните природни явления зачестяват.

Третият епизод от нашата поредица подкасти „Глобални катастрофални рискове“

Третият епизод от нашата подкаст поредица, продуцирана от Global Dispatches и водена от Марк Голдбърг, вече е достъпен.

В епизода участват Уилфред Уан, директор на Програмата за оръжия за масово унищожение в SIPRI , и Майкъл Вернстед, изпълняващ длъжността ръководител на отдела за обща сигурност в GCF, които се присъединиха към Марк, за да обсъдят управлението на рисковете, свързани с оръжия за масово унищожение. Слушайте този епизод и останалата част от поредицата тук или на избраната от вас подкаст платформа.

@Има ли кой да осъди човечеството за неговите престъпления срещу живота на тази планета ? ПАНОРАМАГЛОБАЛНО

Шест основни опасности пред човечеството

Стюърд Браун

26 октомври 2023

Недостиг на питейна вода, трайни засушавания, измиращи видове - учените назовават шест основни риска за живота на хората и планетата. Ако бъдат достигнати критичните точки, процесът ще се окаже необратим.

https://p.dw.com/p/4Y3tP

Буреносни облаци над населено място в Германия — Природни катаклизми застрашават живота на хоратаСнимка: Bernd März/B&S/imago images

"Необратими и дори катастрофални последици за хората и планетата" ще се окажат неизбежни, ако веднъж разрушените глобални екосистеми не могат да бъдат възстановени, се казва в новия доклад на Института за околна среда и човешка сигурност към Университета на ООН (UNU-EHS).

От изчезването на животински видове, през недостига на вода, до опасността от космическите отпадъци – съществуват редица ключови рискове, които заплашват бъдещето на света. Последиците биха могли да са необратими, ако човечеството не промени своята досегашна линия на развитие.

Критични точки за човечеството

"Чрез прекомерната експлоатация на водните ресурси, унищожението на природата и биоразнообразието, замърсяването - както на Земята, така и на космическото пространство - ние се приближаваме опасно близо до границата на няколко критични рискови точки", предупреждава Джек O'Конър, основен автор и водещ експерт на UNU.

До подобна ситуация се стига, когато една система вече не е в състояние да предпазва в достатъчна степен от рискове и да изпълнява дадени функции, се посочва в доклада. "Действията ни застрашават тези важни буферни механизми, от които ние сме извънредно зависими", коментира и Зита Себесвари, която също е сред авторите на доклада.

Екологичните бедствия от последните години - суши, наводнения и урагани - ясно са демонстрирали това, смята тя. В доклада са идентифицирани шест основни риска. Това са все по-голямото изчезване на биологични видове, изчерпването на подпочвените води, топенето на ледниците, космическите отпадъци, непоносимите горещини и загубата на икономическа сигурност.

Изчезване на видове

Изчезването на конкретен животински или растителен вид води до последици и за другите видове. Тексаската костенурка например копае дупки, които се използват от повече от 350 други животински видове за скривалища, места за размножаване или като резервно убежище при екстремни температури. Ако костенурката изчезне, останалите видове също стават застрашени. Докладът предупреждава още, че ако дадена екосистема загуби няколко особено силно свързани помежду си видове, тя се срива.

Загуба на водни източници

Друг проблем е изчерпването на подпочвените води. От повече от половината големи вододайни региони в света се извлича повече вода, отколкото може да бъде възстановена по естествен път. Докладът предупреждава, че заради това водни източници могат да пресъхнат. Тази критична точка вече е била достигната в Саудитска Арабия.

Топене на ледници

Заради глобалното затопляне ледниците по света също се топят двойно по-бързо, отколкото през последните 20 години, се твърди в доклада. Това води до значителни последици за водоснабдяването в много региони, се отбелязва в доклада, което може да доведе и до дълги периоди на засушавания.

14:49 ч.

Няма единна, официално призната юридическа институция, която да може да съди цялото човечество за престъпления срещу биосферата.

Въпреки това, съществуват няколко реални и символични механизми, чрез които се търси отговорност:

Юридически инициативи

Международен трибунал за правата на природата: Това е гражданска институция, която организира трибунали за разглеждане на казуси като унищожаването на Амазония или замърсяването на океаните. Решенията му имат морална, но не и правно обвързваща сила.
Криминализиране на екоцида: Провеждат се мащабни международни кампании за признаване на „екоцида“ (масовото унищожаване на екосистеми) като петото международно престъпление срещу мира, което да се наказва от Международния наказателен съд в Хага.
Климатични дела: Граждани и неправителствени организации все по-често съдят отделни правителства и корпорации за бездействие по отношение на климатичните промени, като печелят ключови дела в Европа и Южна Америка.

Философски и природни последствия

Законите на физиката и биологията: Природата действа като безкомпромисен съдия чрез обратни връзки. Климатичните катастрофи, изчезването на видове, недостигът на ресурси и пандемиите са директното физическо следствие („присъда“) от човешката дейност.
Хипотезата „Гея“: Според тази научна теория Земята функционира като саморегулиращ се организъм. Ако един вид застраши баланса на цялата система, тя задейства механизми за неговото ограничаване или елиминиране.

Ако темата ви интересува, можем да продължим разговора. Споделете дали искате да научите повече за:

Статута на кампанията за признаване на екоцида в международното право
Конкретни спечелени дела срещу държави за климатични промени
Философските концепции за правата на неодушевената природа

Отговорите на AI може да съдържат грешки.

Сигурно ли е че човекът има "душа" или пък че природата е неодушевена ? Внимание - космически боклук!

Опасности дебнат и от Космоса. "Космосът има проблеми с отпадъците", се посочва в доклада на учените: "Това е така, защото нефункциониращите спътници биват оставяни в орбита около Земята". И тъй като тези тела се движи със скорост от над 25 000 км/час, дори и малко парче от космическия боклук него може да причини огромни щети при сблъсък. Заради това и Международната космическа станция, и спътниците, намиращи се в изправност, ще са принудени в бъдеще да правят редовни маневри, за да избягват подобни сблъсъци. А това крие рискове.

Непоносими горещини

Гренландия, топене на ледници — Затоплянето на климата води до топене на леднициСнимка: David Goldman/AP Photo/picture alliance

Докладът посочва, че промените в климата ще причиняват непоносими горещини във все повече региони на света. В някои от тях вече са достигнати температури, при които хората трудно могат да работят и живеят на открито. А в бедните региони на света охлаждането с климатици и вентилатори е достъпно единствено за богатите.

Загуба на икономическа сигурност

Колкото по-тежки стават бедствията, толкова по-скъпи стават застраховките срещу тях, докато в един момент те се оказват и недостъпни. Това намалява икономическата сигурност на хората.

Докладът посочва, че решенията, които се прилагат днес, са съсредоточени върху това да се забави достигането на критичните точки, вместо върху същинското справяне с първопричините.

"Действията ни са ограничени само до настоящето", смята Зита Себесвари. "Твърде малко се мисли за бъдещите поколения." Авторите изброяват много възможни стъпки за подобрение на ситуацията, в която се намираме. Като цяло е необходимо повече да се зачита природата и нейното възстановяване, както и това тя да бъде възприемана като глобална система от взаимосвързани части, "в която ние, хората, сме само един малък елемент".

****

Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:

8 снимки

Споделете Вашето мнение

Няма категорично научно доказателство нито за съществуването на човешка душа, нито за това, че природата е напълно лишена от съзнание. Отговорите варират според науката, философията и традициите.

Човешката душа: Наука срещу Вяра

Научна позиция: Съвременната невробиология разглежда "душата" като продукт на мозъчната дейност. Мислите, емоциите и съзнанието изчезват или се променят драстично при увреждане на специфични зони в мозъка.
Философска и религиозна позиция: Повечето религии и дуалистични философии (като тази на Декарт) приемат, че душата е нематериална същност. Тя съществува независимо от физическото тяло и продължава да живее след смъртта му.

Одушевена ли е природата?

Анимизъм и Панпсихизъм: Това са най-старите човешки вярвания, според които всичко в природата (животни, растения, реки, планини) притежава дух или съзнание. Панпсихизмът днес е сериозно философско течение, което твърди, че съзнанието е фундаментално свойство на материята, подобно на масата и електрическия заряд.
Растителна невробиология: Модерната наука доказва, че растенията не са "неодушевени" предмети. Те общуват помежду си чрез подземни гъбични мрежи (често наричани Wood Wide Web), усещат болка, помнят опасности и реагират на околната среда.
Механистичен възглед: Западната наука от XVII век насам разглежда природата като сложна машина, управлявана от физични закони, без вътрешно съзнание или умисъл.

Ако искате да задълбочим, кажете ми коя перспектива ви е по-интересна: