четвъртък, 4 юни 2026 г.

Дебелоочие

 


!!!!!Гълъб Донев , теглим дълг защото нямало да има пари за пенсии! Точно този ще ни спасява!  Цирк !  
България ще има сериозен проблем с изплащането на пенсиите, заплатите и социалните помощи през юли, ако не се пристъпи към спешно теглене на нов заем. Това обяви днес вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, подчертавайки, че новият държавен дълг е неизбежен. Поради тази причина правителството официално взе решение да предложи таван на новия дълг от 3,8 милиарда евро. [1, 2]
Основни факти за финансовата ситуация:
  • Огромен дефицит: Финансовият министър обяви, че реалният бюджетен дефицит за годината ще достигне 7,4% (около 9 милиарда евро), ако не се предприемат спешни мерки. [1, 2]
  • Заплаха за плащанията: Без осигуряването на тези средства държавата няма да може да покрие социалните си ангажименти за следващия месец. Липсата на дълг застрашава и плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост. [1]
  • Процедура по одобрение: Ден по-рано парламентарната бюджетна комисия отложи гласуването, настоявайки тегленето да премине по стандартния законов ред чрез решение на Министерския съвет, което вече е факт. [1]
Донев сравни ситуацията с тежкото положение на семейство, чиито разходи надхвърлят приходите, и обяви, че страната навлиза в период на сериозни икономии. [1]
! ! ! ! !Колко милиарда е загубата от Боташ и корупцията за година ?
България губи по около 350-365 милиона лева (близо 200 милиона долара) на година единствено от твърдите такси по договора с турската газова компания „Боташ“. [1, 2]
Тези средства се изплащат безвъзвратно, тъй като страната е задължена да покрива капацитета, независимо дали внася газ или не. Цялостната щета и мащабът на загубите от този договор и корупционните практики в страната се изразяват в следните ключови параметри: [1]
Загубите конкретно от договора с „Боташ“
  • Ежедневна загуба: Държавната компания „Булгаргаз“ плаща по близо 500 000 долара (около 1 милион лева) всеки ден за неизползван капацитет. [1, 2]
  • Обща стойност на договора: Споразумението е сключено за срок от 13 години (до 2036 г.). Според последните анализи на Министерството на енергетиката, ако не бъде прекратен или предоговорен, общата сметка за страната ще достигне между 4,2 и 6 милиарда лева. [1, 2, 3]
  • Финансов колапс на „Булгаргаз“: Поради тези непосилни плащания, националният газов доставчик натрупа стотици милиони левове загуби и загуби над 27% от пазарния си дял. [1, 2]
Корупционният натиск и общите загуби за държавата
Случаят с „Боташ“ се определя от политически анализатори и енергийни експерти като един от най-ярките примери за „корупция на високо равнище“ в енергетиката. Когато към преките загуби от газовия сектор се добавят и общите изчисления за корупция в страната, числата набъбват драстично: [1]
  • Загуби от корупция на година: Според доклади на Зеления алианс в Европейския парламент и международни антикорупционни организации, корупцията в България коства на икономиката между 5 и 10 милиарда лева годишно под формата на пропуснати ползи, нерегламентирани обществени поръчки, неотчетени данъци и неефективно управление на държавни активи.
Договорът с „Боташ“ беше подписан в началото на 2023 г. от служебното правителство на Гълъб Донев, като към момента народни представители и разследващи органи продължават да изискват пълна ревизия поради явната финансова вреда за държавния бюджет!

!Общата сума на загубите по-голяма ли е от дефицита и дългът
Не, общата сума на годишните загуби от корупция и „Боташ“ (между 5.4 и 10.4 милиарда лева) е по-малка от общия бюджетен дефицит (~17.6 милиарда лева) и от предложения нов държавен дълг (~7.4 милиарда лева).
Ако обаче разгледаме целия 13-годишен период на договора с „Боташ“, щетите само от него (до 6 милиарда лева) плюс натрупаната корупция за същия период биха надхвърлили дефицита многократно.
Директно сравнение на числата (в български лева):
ПоказателСтойност в лева (BGN)Стойност в евро (EUR)
Годишни загуби (Боташ + Корупция)5.4 – 10.4 млрд. лв.2.7 – 5.3 млрд. евро
Нов държавен дълг (Таван)7.4 млрд. лв.3.8 млрд. евро
Бюджетен дефицит (За годината)17.6 млрд. лв.9.0 млрд. евро
Ключови изводи от съпоставката:
  • Корупцията покрива новия дълг: Максималният размер на щетите от корупция за една година (10.4 млрд. лв.) е напълно достатъчен да покрие нуждите от новия заем (7.4 млрд. лв.) и дори би останал излишък.
  • Дефицитът остава по-голям: Дори при най-черните сценарии за корупция, дупката в бюджета (дефицитът от 17.6 млрд. лв.) е почти двойно по-голяма от годишните загуби. Това показва, че освен корупционен натиск, в държавните финанси има и сериозен структурен проблем (прекомерни разходи спрямо приходите).
  • Дългосрочен ефект: Парите, които държавата губи за корупция и неизгодни договори в рамките на само 2-3 години, са напълно равни на целия нов дълг и дефицит, взети заедно.
Искате ли да изчислим колко точно лева се падат на всеки български гражданин от тези загуби и от новия дълг, или предпочитате да разгледаме структурата на бюджетния дефицит?        
  Като процент от богатството на всеки гражданин да го изчислим
За да пресметнем тези загуби като процент от богатството на всеки гражданин, първо трябва да дефинираме какво притежава средно един българин.
Според официалните доклади за глобалното богатство (Allianz Global Wealth Report), средните брутни финансови активи на един български гражданин възлизат на около 48 000 лева (тук влизат спестявания, депозити, акции и пенсионни фондове, без да се броят недвижимите имоти). При население от 6,2 милиона души, ето как изглеждат сметките „на калпак“ и като процент от личното ни финансово богатство: [1, 2]
1. Договорът с „Боташ“ (на година)
  • Сума на човек: Около 59 лева на година се падат на всеки български гражданин.
  • Процент от личното богатство: Това представлява 0,12% от финансовите активи на всеки от нас.
  • Забележка: Ако договорът се изпълни докрай за всичките 13 години без промяна, общата щета за всеки гражданин ще бъде близо 1000 лева (~2% от сегашното му богатство).
2. Загубите от корупция (на година)
  • Сума на човек: Между 805 и 1610 лева годишно изчезват от джоба на всеки гражданин.
  • Процент от личното богатство: Това са между 1,68% и 3,35% от Вашите лични спестявания и финансови активи, които се „изпаряват“ всяка година поради неефективност и злоупотреби.
3. Новият държавен дълг (еднократно теглене)
  • Сума на човек: Всеки българин (включително децата и пенсионерите) автоматично се натоварва с 1192 лева нов дълг.
  • Процент от личното богатство: Този заем представлява 2,48% от стойността на Вашето лично богатство.
4. Общият бюджетен дефицит (за годината)
  • Сума на човек: Дупката в държавната хазна, която трябва да се запълни, възлиза на 2834 лева на човек.
  • Процент от личното богатство: Това е 5,90% от финансовия капитал на средния гражданин.
   [Вашите финансови активи: ~48,000 лв.]
   ├── 5.90% Бюджетен дефицит (2,834 лв.)
   ├── 2.48% Нов държавен дълг (1,192 лв.)
   ├── 1.68% - 3.35% Корупция на година (805 - 1,610 лв.)
   └── 0.12% Боташ на година (59 лв.)
Накратко:
Ако държавата успееше да елиминира корупцията и неизгодните договори само за една година, Вашето скрито богатство (под формата на по-добри пътища, здравеопазване и по-високи пенсии) би нараснало с до 3.5%. Тези спестени пари щяха да са напълно достатъчни, за да не се налага държавата да тегли новия заем от 1192 лв. на човек.
Ако проявявате интерес, можем да разгледаме кои сектори (здравеопазване, образование или инфраструктура) губят най-много от тези проценти или да анализираме как се разпределя дългът между работещите граждани, които реално го плащат. Как предпочитате да продължим?

Ето хронологичната подредба на всички 11 правителства в България за последните 6 години (от юни 2020 г. до днес, юни 2026 г.): [1, 2]
  1. Правителство на Бойко Борисов 3 (редовно) — май 2017 г. – май 2021 г.
  2. Първо правителство на Стефан Янев (служебно) — май 2021 г. – септември 2021 г.
  3. Второ правителство на Стефан Янев (служебно) — септември 2021 г. – декември 2021 г.
  4. Правителство на Кирил Петков (редовно) — декември 2021 г. – август 2022 г.
  5. Първо правителство на Гълълб Донев (служебно) — август 2022 г. – февруари 2023 г.    Договорът с турската държавна енергийна компания „Боташ“ (BOTAŞ) се сключва по време на  това правителство Споразумението е подписано официално на 3 януари 2023 г. в София  

    Румен Христов: Договорът с "Боташ" е подписан от Деница Златева

    Предаване: Денят започва, 16.05.2025

  6. Второ правителство на Гълъб Донев (служебно) — февруари 2023 г. – юни 2023 г.
  7. Правителство на Николай Денков (редовно) — юни 2023 г. – април 2024 г.
  8. Първо правителство на Димитър Главчев (служебно) — април 2024 г. – август 2024 г.
  9. Второ правителство на Димитър Главчев (служебно) — август 2024 г. – януари 2025 г.
  10. Правителство на Росен Желязков (редовно) — 16 януари 2025 г. – 19 февруари 2026 г.
  11. Правителство на Андрей Гюров (служебно) — 19 февруари 2026 г. – 8 май 2026 г.
  12.  Фатмака  и Гълъбчето 
  13. Как се движеше държавният дълг и дефицита по време на тези 12 правителства ?
    За последните 6 години държавният дълг и бюджетният дефицит в България отбелязаха трайна тенденция към нарастване, прекъсвайки дългогодишния период на излишъци и ниско дългово бреме.
    Поради пандемията от COVID-19, последвалата енергийна криза и хроничната политическа нестабилност, държавният дълг се увеличи от 18.4% от БВП през 2019 г. до 29.9% в края на 2025 г., като днес, през юни 2026 г., страната официално влиза в процедура по прекомерен дефицит на ЕК. [1, 2, 3]
    Динамика по управленски периоди
    Година / Правителства [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8]Фискален резултат (Дефицит/Излишък)Ниво на държавния дълг (% от БВП)Основни фискални събития
    2020 – 2021
    • Борисов 3
    • Служебни кабинети "Янев" 1 и 2    		-3.0% до -4.0% дефицит22.7% → 23.8%Начало на ковид пандемията. Мащабни социални разходи, въвеждане на ковид добавки за пенсии и бизнеси.
    2022
    • Кабинет "Петков"
    • Служебен "Донев" 1    		-2.9% дефицит22.4%Високата инфлация наду брутния вътрешен продукт (БВП), което изкуствено понижи съотношението на дълга.
    2023
    • Служебен "Донев" 2
    • Кабинет "Денков"    		-2.2% дефицит22.9%Затягане на фискалната дисциплина от финансовото министерство с цел покриване на Маастрихтските критерии за еврозоната.
    2024
    • Служебни кабинети "Главчев" 1 и 2    		-2.8% дефицит24.0%Нарастване на държавните разходи за отбрана, инфраструктурни проекти и вдигане на заплати в публичния сектор.
    2025 – 2026 (настояще)
    • Кабинет "Желязков"
    • Служебен "Гюров"
    • Редовен "Румен Радев"    		-3.5% дефицит (2025 г.)
    Прогноза ~4.1% (2026 г.)    		29.9% (край на 2025 г.)
    32.4 млрд. евро общ обем    		Фискална криза. Евростат потвърди дефицит над лимита от 3%. Действащото правителство на Радев поиска спешно одобрение за нов дълг от 3.8 млрд. евро.
    Ключови фактори за влошаването на показателите
    1. Трайно изпреварване на разходите над приходите: Силният социален натиск по време на честите избори доведе до автоматично индексиране на пенсии, вдигане на минимална работна заплата и възнаграждения в публичния сектор, без те да са обезпечени с нови приходи. [1]
    2. Капиталови програми и ПВНУ: Сериозен ресурс отива за съфинансиране и префинансиране на забавените проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВНУ). [1]
    3. Международен натиск: Към май–юни 2026 г. натрупаният дефицит вече доближава 2.5 млрд. евро (2% от прогнозния БВП за годината едва за първите пет месеца). Това принуди Европейската комисия да активира мониторинг. [1, 2]
    Ако проявявате интерес, мога да детайлизирам кои конкретни пера в държавните бюджети (например пенсии или капиталови разходи) натежаха най-много през последните години или да разгледаме структурата на новия дълг. Какво би ви било полезно?
  14. При кое правителство колко се открадна . Например авансови плащания и други
    Определянето на точни юридически суми за „откраднати“ средства е от компетенцията на съда и прокуратурата. Въпреки това, разследвания на Европейската прокуратура (EPPO), Антикорупционния фонд (АКФ) и парламентарни комисии разкриха конкретни схеми за източване, неефективно разходване и огромни авансови плащания без извършена дейност.
    Ето най-големите и емблематични финансови скандали, разпределени по периодите на съответните правителства:
    1. Правителство на Бойко Борисов 3 (до май 2021 г.)
    Този период се превърна в нарицателно за схемата „Ин-хаус“ (In-house) възлагане – заобикаляне на Закона за обществените поръчки чрез превеждане на пари от държавна агенция към държавно предприятие, което след това ги пренасочва към частни фирми.
    • Скандалът „Хемусгейт“ (АМ „Хемус“):
      • Схемата: Държавната компания „Автомагистрали“ ЕАД получава над 1.6 милиарда лева от бюджета за строеж на лотове от магистралата. Вместо да строи сама, тя раздава огромни авансови плащания (между 59% и 99% от стойността на договорите) на частни кухи или приближени фирми за „доставка на материали и наем на техника“.
      • Сумата: По данни на следствието, само по Лот 5 бяха изтеглени 54-55 милиона лева в брой в чували и сакове от банкови клонове чрез мними пълномощници, като строителство по този лот реално не беше започнало.
    • Скандалът с Държавната консолидационна компания (ДКК) и язовирите:
      • Схемата: Над 630 милиона лева са отпуснати авансово за спешен ремонт на стотици опасни държавни язовири. Договорите се сключват без конкурс. Години по-късно се установява, че ремонтите или не са завършени, или са извършени на силно завишени цени.
    2. Служебни правителства на Стефан Янев 1 и 2 (май – декември 2021 г.)
    Тези кабинети не успяват да генерират нови мащабни инфраструктурни проекти, но по тяхно време избухват разкритията за завареното положение.
    • Казусът с Българската банка за развитие (ББР): Установява се, че вместо да подпомага малкия и среден бизнес, банката е раздала близо 1 милиард лева под формата на кредити на само 8 големи бизнес конгломерата, голяма част от които впоследствие се оказват трудни за събиране.
    3. Правителство на Кирил Петков (декември 2021 г. – август 2022 г.)
    • Казусът „Капитан Андреево“: Проверки разкриват, че държавната граница (фитосанитарният контрол) е била отдадена под наем на частна фирма срещу символични суми, лишавайки държавата от десетки милиони лева такси годишно. Скандалът включваше и твърдения за предлагани подкупи на висши държавни служители.
    • Договорите за пътна поддръжка: Правителството отказва да плати милиарди по заварени договори за текущ ремонт и поддръжка, сключени по времето на ГЕРБ, обявявайки ги за незаконни. Впоследствие обаче бяха одобрени частични плащания, което опозицията нарече „наужким борба, а реално финансиране на същите фирми“.
    4. Служебни правителства на Гълъб Донев 1 и 2 (август 2022 г. – юни 2023 г.)
    • Договорът с „Боташ“ (BOTAŞ):
      • Схемата: Сключен е дългосрочен 13-годишен договор за газов капацитет. Клаузата е „take-or-pay“ (плащаш, независимо дали ползваш).
      • Щетата: България се оказва задължена да плаща на Турция по около 500 000 долара (близо 1 млн. лева) на ден такса капацитет, дори когато не внася нито един кубичен метър газ през тази инфраструктура. Парламентарен доклад по-късно изчисли потенциалните загуби за страната на над 2.5 милиарда долара до края на периода, ако договорът не бъде предоговорен.
    5. Правителство на Николай Денков (юни 2023 г. – април 2024 г.)
    • Скандалът в Агенция „Митници“: В края на мандата избухна МВР-Митници скандалът, при който бяха арестувани шефката на митниците Петя Банкова и бизнесмените Марин и Стефан Димитрови. Разследването за контрабандни канали разкри кадри с пачки пари, скъпи подаръци и камиони с контрабандни цигари, преминали безпрепятствено през границата под чадър на висши държавни служители.
    6. Служебни правителства на Димитър Главчев (април 2024 г. – януари 2025 г.)
    • Злоупотреби с европейски средства: По време на тези кабинети се засилиха проверките от Европейската прокуратура (EPPO), ръководена от Лаура Кьовеши. Бяха извършени десетки обиски в държавни ведомства, свързани с проекти за модернизация на железниците (НКЖИ) и енергийна ефективност (саниране), където се разследват щети за десетки милиони евро.
    7. Правителства на Р. Желязков, А. Гюров и Р. Радев (2025 г. – 2026 г.)
    • Бюджетните дефицити и извънредните фондове: С навлизането в настоящата фискална криза през 2026 г., критиките се фокусират върху непрозрачното източване на Перо "Капиталови разходи" в общините. Чрез т.нар. „общински фонд“ милиарди лева се разпределят целево по партийна линия към местни кметове за проекти, чийто реален контрол и изпълнение остават скрити.
    Обобщение на практиките:
    Най-много средства са източени не чрез директна кражба от трезорите, а чрез три основни инструмента:
    1. Аванси без обезпечение (плащане на 80-100% от сумата предварително).
    2. „Ин-хаус“ процедури без реална конкуренция и търг.
    3. Дългосрочни заробващи договори с тежки неустойки.
    Отговорите на AI може да съдържат грешки.   
  15. Гълъбчето на Радев, мистър Боташ гугука хрисимо , но какво означава трупането на дълг и кой ще го плаща ?
    Договорът с турската държавна компания „Боташ“ (BOTAŞ), подписан в началото на 2023 г. от служебния министър Росен Христов (кабинет на Гълъб Донев, назначен от президента Румен Радев), означава директна финансова загуба от близо 500 000 долара (около 1 милион лева) на ден за България, които се плащат без значение дали реално внасяме газ. [1, 2]
    Тази огромна финансова тежест ще бъде платена изцяло от българските потребители и данъкоплатци чрез сметките за парно, цената на природния газ за индустрията и чрез държавния бюджет, който субсидира или покрива дълговете на държавния доставчик „Булгаргаз“. [1, 2]
    1. Какво означава трупането на този дълг?
    Споразумението е сключено за срок от 13 години (до края на 2036 г.). Неговите икономически последици са критични за страната: [1]
    • Клауза „Вземай или плащай“ (Take-or-pay): България се е задължила да плаща капацитет за пренос на 1.85 млрд. кубични метра газ годишно. Таксата се дължи на 100%, дори ако реално пренесеното количество е нула. [1]
    • Липса на пазарен смисъл: Поради спада в потреблението на газ в региона и наличието на по-евтини алтернативи (например азерския газ), капацитетът остава неизползван. Въпреки това, броячът за милионите левове неустойки не спира. [1]
    • Параграф 22 за прекратяване: Договорът няма стандартна клауза за прекратяване без неустойки. За да излезе България от него едностранно, тя трябва да изплати всички дължими такси до 2036 г., които възлизат на милиарди левове. [1, 2]
    2. Кой и как ще плати сметката?
    Тъй като купувач по договора е държавната компания „Булгаргаз“, финансовата дупка се прехвърля директно по веригата: [1]
    1. Потребителите на синьо гориво: Изкуствено натрупаните разходи се калкулират (доколкото регулаторната рамка позволява) в цената на газа за бизнеса, топлофикациите и крайните потребители.
    2. Данъкоплатците (Бюджетът): „Булгаргаз“ не може да издържи дългосрочно на подобен натиск и изпада в тежка ликвидна криза. Държавата бива принудена да спасява дружеството с заеми, капиталови инжекции или държавни гаранции, което отклонява средства от здравеопазване, образование и инфраструктура.
    3. Настоящият контекст: Завръщането на „Мистър Боташ“
    Вместо да се поеме политическа или юридическа отговорност за казуса, който вече беше предан на прокуратурата и ДАНС от парламента, се наблюдават следните обезпокоителни събития: [1]
    • Нов пост на висока заплата: Основното действащо лице зад сделката, бившият министър Росен Христов, е назначен в управлението на Държавната консолидационна компания (ДКК) – структура, известна като „касичката на властта“, управляваща активи за милиарди (включително ВМЗ Сопот и „Кинтекс“). [1, 2]
    • Политическа ирония: Докато „Булгаргаз“ понася ударите от договора, архитектът на сделката получава контрол върху други мащабни държавни финансови потоци. [1, 2]
    • Преговори за спасение: Настоящото ръководство на Министерството на енергетиката се опитва да води спешни преговори с турската страна за намаляване на таксите или препродажба на капацитета на трети страни (напр. към Молдова), но Турция държи всички силни карти в договора и всяка отстъпка е изцяло въпрос на тяхна добра воля. [1, 2, 3]

    От „Прогресивна България“ искат теглене на нов дълг, с ...


    Facebook · bTV Новините
    Над 350 реакции · преди 10 часа
    Liybimka Krasteva _Ti si togava mnogo umna shtom nemozhesh da chetesh tova koeto pisano na kirilica. 15h.

    Премиерът Румен Радев ще взема рекорден дълг по ...


    Fakti.bg
    https://fakti.bg › България
    преди 4 часа — Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до ...

    5 години некадърност и мързел с бюджета


    www.24chasa.bg
    https://www.24chasa.bg › Анализи
    преди 2 дни — Новата процедура за свръхдефицит е само последната капка. Това нито е изненада, нито е началото на бюджетните катастрофи от последните 5 ...

    Проданов: Бюджетът е в критично състояние, ...


    Webcafe
    https://webcafe.bg › Newscafe › Политика
    преди 14 часа — Финансовото състояние на държавата е "изключително тежко", а бюджетният дефицит към края на май е достигнал рекордните 2,5 млрд. евро.

    Скандалът с Бюджет 2026


    YouTube · bTV Media Group
    Над 5,4 хил. показвания · преди 6 месеца
    Скандалът с Бюджет 2026. 5.3K views · 6 months ago. #btvnews #btvdigital #btv ...more. bTV Media Group. 484K. Subscribe. 55. Share.
    Не включва: пак ‎предишните ‎виновни .

    Още когато се приемаше Бюджет 2025 предупредихме ...


    Facebook · Продължаваме Промяната
    Над 1,4 хил. реакции · преди 5 дни
    Още когато се приемаше Бюджет 2025 предупредихме, че няма да бъде изпълнен и ще създаде проблеми. Тогава не бяхме чути.
    Не включва: предишните ‎| Показване на резултатите със: предишните

    Партията на Радев спешно ще гласува още 3.8 млрд. ...


    Mediapool.bg
    https://www.mediapool.bg › Бизнес
    преди 2 дни — Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, ...

!Бюджетът, пак предишните и по-предишните  виновни .
Политическото прехвърляне на вината за състоянието на хазната се превърна в основен сюжет, след като Европейската комисия официално поиска процедура по свръхдефицит срещу България. Настоящото управление на премиера Румен Радев се аргументира с „наследени проблеми“ от предходните редовни правителства, докато критиците и бившите управляващи определят ситуацията като резултат от текуща управленска некадърност и липса на реформи. [1, 2, 3, 4]
Финансовата картина в момента
  • Нарастващ дефицит: Към края на май дупката в бюджета достигна 2.5 милиарда евро, като само за последния месец е нараснала с около 750 милиона евро. [1, 2]
  • Прогнози без мерки: Според разчети на Фискалния съвет и икономисти, ако не се предприемат спешни мерки за ограничаване на разходите, дефицитът до края на годината може да достигне колосалните 9 милиарда евро. [1]
  • Искане за нов дълг: Кабинетът настоява за спешно гласуване на нов държавен заем в размер на 3.8 милиарда евро още преди да е внесен и разгледан същинският Бюджет 2026. [1]
Кой кого обвинява?
Страна в дебата [1, 2, 3, 4]Основни аргументи и обвинения
Служебното/Текущото правителствоТвърдят, че популистките решения и свръхрасходите, заложени от предходните финансови министри (включително рязкото вдигане на социални плащания и заплати в държавния сектор без реален икономически растеж), са взривили фискалната стабилност.
Опозицията и бившите управляващиОбвиняват сегашния кабинет в тотална безпомощност да събира приходите (мита, ДДС и акцизи). Според тях тегленето на милиардни заеми "на тъмно" е опит да се замаскира липсата на ясна визия, а приемането на Бюджет 2026 умишлено се отлага за края на лятото.
Финансови експертиИкономисти отбелязват, че проблемите в публичните финанси се трупат вече 5 години. Вместо реални реформи и орязване на излишни административни разходи, всяка поредна политическа сила използва бюджета като инструмент за предизборни обещания.
Еврозоната и фискалната стабилност на страната остават сериозно застрашени, докато политическото говорене продължава да се върти около това чий е подписът под сметката, която в крайна сметка ще платят данъкоплатците. [1, 2]!
Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев обвинява „майсторите на 3% дефицит“ (визирайки предходните редовни кабинети на Асен Василев и Николай Денков), както и непосредствено управлявалото преди него служебно правителство. [1]
В остра политическа реч той ги обвини в умишлено фалшифициране на финансовата реалност. [1]
Основните обвинения на Гълъб Донев:
От своя страна, бившият финансов министър Асен Василев веднага отвърна на атаката, заявявайки, че „Гълъб Донев толкова си може“ и обвини неговия екип в некомпетентност да събере планираните приходи. [1, 2]
Отговорите на AI може да съдържат грешки.!!!!!!
Posted by at Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)