Ново ООН ? Кой го иска ?
- Кой иска промяна: Турският президент Реджеп Тайип Ердоган излезе с една от най-радикалните позиции, подкрепена индиректно от държавите от Африканския съюз и т.нар. „Група от четири“ (Индия, Бразилия, Япония и Германия). [1]
- Какво искат: Пълно отменяне или ограничаване на правото на вето на петте постоянни членки на Съвета за сигурност (САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция). Ердоган настоява за премахване на постоянното членство и преминаване към изцяло ротационен принцип с аргумента, че „светът е по-голям от пет държави“. Африканските страни изискват поне едно постоянно място с право на вето, тъй като континентът няма нито един представител там. [1, 2, 3]
- Кой иска промяна: Настоящият генерален секретар Антонио Гутериш (чийто мандат изтича на 31 декември) и новият председател на Общото събрание Халилюр Рахман. [1, 2]
- Какво искат: Дълбока структурна реформа, а не козметични бюджети. Гутериш открито призна, че глобалните институции „отразяват една отминала епоха“. Рахман предупреди, че военните разходи в света растат към 3 трилиона долара, докато парите за хуманитарна помощ и развитие спадат, и организацията губи общественото доверие. [1, 2]
- Кой иска промяна: Президентът на САЩ Доналд Тръмп.
- Какво иска: Тръмп не иска „по-силно глобално ООН“, а точно обратното – финансово свиване (остеритет) и премахване на влиянието на международните агенции. В речта си той разкритикува Международния наказателен съд (МНС), ЮНЕСКО и Съвета по правата на човека, настоявайки за съкращаване на разходите на САЩ (които са най-големият донор) и връщане на фокуса към националния суверенитет, вместо към „глобалното управление“. [1, 2]
- Кой иска промяна: Председателят на Европейския съвет Антонио Коща и държавите от ЕС.
- Какво искат: ЕС лансира инициативата „Партньори за мултилатерализъм“ (P4M) съвместно с Бразилия, Индия и Канада. Те искат ООН да стане по-ефективна и финансово прозрачна, но настояват да се запази международното право и ролята на институции като Международния наказателен съд. [1]
Седмицата на високо равнище (High-level Week) се провежда от 18 до 28 септември 2026 г..
- Официалните изказвания на държавните лидери започнаха вчера (22 септември) и ще продължат до 26 септември (събота), с финално заседание на 28 септември 2026 г. (понеделник). [1, 2, 3]
- Велислава Петрова – министър на външните работи (нейната програма в Ню Йорк е планирана от 21 до 25 септември).
- Катя Ивкова – (Министър на здравеопазването): В рамките на 81-вата сесия се провеждат мащабни глобални дискусии на върха, посветени на пандемичната готовност, борбата с туберкулозата и универсалното здравно осигуряване. България координира своите здравни инвестиции и реформи (включително тези по Плана за възстановяване и устойчивост) с глобалните критерии. Освен това Ивкова участва в ключови събития на Световната здравна организация (СЗО) и УНИЦЕФ, където страната ни има поети дългосрочни ангажименти в Изпълнителния съвет на СЗО. Настоящ акцент на форума е и събитието за „Защита на правата на децата в контекста на изкуствения интелект“, в което българската делегация се включи активно. [1, 2, 3, 4, 5]
- Наталия Ефремова (Министър на труда и социалната политика): Нейното присъствие е свързано с глобалния дневен ред за пазара на труда и социалната сигурност на фона на икономическите кризи и бежанските вълни по света. В ООН тя участва в заседания, фокусирани върху преодоляването на демографските предизвикателства и прилагането на „Европейската гаранция за детето“, където тя е национален координатор за България. Сесиите на ООН се използват и като платформа за провеждане на двустранни срещи за договаряне на споразумения за трудова миграция и защита на правата на работниците зад граница. [1, 2, 3, 4, 5]
- Петър Витанов – председател на Комисията по външна политика в Народното събрание.
- Посланик Гергана Караджова – постоянен представител на България към ООН.
- Вяра Трифонова и Виктор Цветанов – тазгодишните младежки делегати на България в организацията. [1, 2, 3, 4, 5]
През 1945 г., все още възстановени от Втората световна война, представители на 50 държави се позовават на Конституцията на САЩ, когато пишат Преамбюла към Устава на Организацията на обединените нации. „НИЕ, НАРОДИТЕ НА ОБЕДИНЕНИ НАЦИИ“, пишат те, „РЕШЕНИ да спасим идните поколения от бича на войната, която два пъти през живота ни е донесла неизказана мъка на човечеството, и да потвърдим отново вярата в основните човешки права, в достойнството и ценността на човешката личност, в равните права на мъжете и жените и на големите и малките нации, и да създадем условия, при които могат да се поддържат справедливостта и зачитането на задълженията, произтичащи от договорите и други източници на международното право.“ Централно място в тези усилия заемаше принципът, посочен в член 2, че „[в]сички членове се въздържат в международните си отношения от заплаха или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава или по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите на Организацията на обединените нации“. Общото събрание на ООН заседава в Ню Йорк от 8 септември и днес започна Общият дебат на високо ниво - годишната среща на държавните и правителствените глави, която дава началото на сесията на Общото събрание. На общия дебат всички 193 държави членки на ООН са поканени да се обърнат към Общото събрание. По традиция Бразилия говори първа, защото е първата, която се е включила доброволно да говори през 1955 г., когато никоя друга държава не е искала. Тъй като Съединените щати са страната домакин на Организацията на обединените нации, те обикновено говорят втора. В днешната си реч президентът Доналд Дж. Тръмп, четейки пресекливо от телесуфлер, каза: „Трябва да взема важно решение. Ще бъде ли сключена сделка с Иран, която ще им позволи да възстановят и създадат много по-велика държава от всякога, може би една от най-великите в Близкия изток или дори в света? Или да унищожа Ислямската република и да го направя бързо, без никога повече да им давам шанс да убиват и унищожават хора и държави? Да ги закарам ли в ада без шанс за оцеляване и без надежда за бъдещо величие или поколения?“ Голяма част от иранската делегация напусна. Незабавното преминаване на Тръмп към тема за междинните избори предполага, че речта му е била насочена повече към избирателите в САЩ, отколкото към публиката на ООН, но не бива да се пренебрегва фактът, че той застана пред световните лидери и отхвърли предпоставката на ООН. Предвиждайки собствената си „Дъска на мира“ и продължавайки с измислицата си, че е разрешил множество войни, той очертава фантастичен мироглед за себе си като могъщ диктатор, човек на действието, който отхвърля дипломацията в основата на ООН. „Не вярвам в това да се оставят проблемите да се задълбочават“, заяви той. „Те само стават по-трудни за решаване. Така че, докато други говореха, аз действах. Докато други говореха за мир, аз постигнах мир. Докато други игнорираха заплахите, аз им се изправих срещу тях. Докато други говореха за смелост, Америка я показа. Докато други обещаваха сила, аз я използвах, за да направя Америка най-могъщата страна в света.“ Отхвърляйки принципите, на които е основана ООН, Тръмп вместо това възприе идеята, че могъщите държави ще имат сфери на влияние, доминирайки над съседите си. Това е мирогледът, пропагандиран от руския президент Владимир Путин, който се стреми да контролира решенията, вземани от страните около Русия, включително Украйна. Според този мироглед, според Тръмп, Съединените щати ще контролират западното полукълбо. „Плащането принадлежи на победителя“, каза той пред ООН с перверзен отзвук от света, който основателите на ООН се стремяха да променят. „Всички сте чували това.“ Тръмп заплаши Мексико и се похвали с американските атаки срещу Венецуела, които свалиха от власт венецуелския президент Николас Мадуро и го замениха с Делси Родригес, която беше готова да работи с администрацията на Тръмп, за да позволи на САЩ достъп до венецуелските петролни находища. „Нашите действия във Венецуела са доказателство, че Съединените щати вече няма да позволят на заплахите към Америка да се укрепят където и да е в Западното полукълбо. И ако е необходимо, ще използваме несравнимата си военна мощ, за да защитим жизненоважните национални интереси на Съединените щати.“ „Моята администрация също така търси фундаментална промяна в ситуацията в Куба“, каза Тръмп, „където комунистическият режим е подложен на голям натиск, най-големият натиск, на който някога е бил. Това е абсолютно провалена държава. Проваля се както никога досега и ще се срине. Марко Рубио води преговори. Той е дълбоко в преговори с Куба. Да видим какво ще се случи.“ Кубинската делегация напусна. В подобие на заместник-началника на кабинета на Белия дом Стивън Милър и вицепрезидента Джей Ди Ванс, Тръмп се изказа напълно като бял националист, обвинявайки „водещите служители на ООН по правата на човека“, че искат САЩ „да отворят границите си за банди и престъпници от най-опасните места в света... Дълбоко иронично е, че Организацията на обединените нации има цяла институция, групата от хора и държави към ЮНЕСКО, посветена на защитата на културното наследство. И все пак, с непрестанното си насърчаване на масовата миграция, тези глобалисти активно унищожават най-великите култури и най-изключителното наследство в цялата история. Няма човешко право на незаконна имиграция, но има право да останем суверенна нация и ние искаме да останем суверенна нация, така че и вие трябва да го направите.“ Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, бивш министър-председател на Португалия, призова народите по света да се придържат към различна визия. Той предупреди, че „сме свидетели на изключително прехвърляне на власт от правителствата към шепа частни корпорации и физически лица“, чийто „обхват сега се простира върху политиката, икономиките, информационните потоци, технологичното развитие и гражданското пространство, от което зависят обществата“. „В момента, в който човечеството е изправено пред безпрецедентно сливане на заплахи, нашите механизми за колективни действия са подложени на нарастващ натиск.“ Гутериш каза, че има два отворени пътя. Или светът ще се фрагментира в „транзакционен манталитет“, „нарастващо напрежение и задълбочаващо се недоверие“, „раздробени пазари и отслабени институции“, „свиващо се сътрудничество и изчисления с нулев резултат“, или ще се насочи към „мрежова многополярност“, „свят, изграден върху взаимозависимост – и поддържан от гъста мрежа от икономически, политически, социални и технологични връзки. Свят, в който множество центрове на влияние съществуват едновременно в рамките на обща рамка на международното право и споделени правила“. На фона на руската катастрофа в Украйна и блатото на САЩ в Иран, Гутериш отбеляза, че световните суперсили са научили, че „тяхната сила не е чак толкова суперсила. Че тяхната сила има граници“. Той призова държавите да се придържат здраво към принципите на Организацията на обединените нации: „Първенството на международното право. Зачитане на човешкото достойнство. И стремеж към справедливост във всичките ѝ измерения.“ „Всичко се свежда до това“, каза той, „Ще действаме ли, за да гарантираме, че властта се управлява от закон или от сила? Чрез сътрудничество или принуда?“ Силата не трябва „да бъде крайният арбитър на това чии животи, права и бъдеще имат значение“, каза той. Той посочи войната в Иран и конфликтите в Близкия изток; израелската атака срещу палестинците в Газа „с мащаб на убийства и разрушения, несравними с нищо, на което съм бил свидетел през всичките ми години като генерален секретар“; „насилие, разселване и разширяване на селищата от страна на Израел в окупирания Западен бряг“; пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна в нарушение на Устава на ООН; войната срещу цивилното население в Судан, при която милиони са разселени; и ескалиращото насилие в Мианмар. Гутериш добави, че „[н]икоя дискусия за неравенството не може да игнорира най-универсалната му форма: неравенството между мъжете и жените. Навсякъде жените и момичетата продължават да се сблъскват с дискриминация, насилие, изключване и малтретиране. По целия свят: Правата им се ограничават. Гласовете им се заглушават. Телата им се превръщат в бойни полета. А свободите им се третират като разменни монети.“ „Това е възмущение – и огромна загуба за човечеството. Мирът е по-траен, когато жените са на масата за преговори. Икономиките са по-динамични, когато жените имат равни възможности. Обществата са по-устойчиви, когато момичетата могат да учат, да водят и да живеят без страх. А институциите са по-ефективни, когато властта се споделя по равно.“ „Равенството не е мечта“, каза Гутериш. „Това е решение.“ „Ваши Превъзходителства“, каза той, „изпитанието пред нас е дали властта ще бъде упражнявана чрез закона — или отвъд него.“ „Пред лицето на глобална катастрофа преди повече от 80 години“, каза Гутериш, „Организацията на обединените нации беше създадена като акт на неподчинение. Неподчинение на хората, които отказват да се откажат от бъдещето заради страха. Неподчинение срещу самоунищожителната идея, че силата прави правилното. Неподчинение на държавите, които знаят, че бъдещето ни е свързано.“ „Предизвикателството срещу надеждата.“ — Бележки: https://newrepublic.com/post/215711/trump-un-speech-silence-walkouts https://www.journalofdemocracy.org/articles/what-putin-fears-most/ https://www.un.org/en/about-us/un-charter/full-text https://gadebate.un.org/sites/default/files/gastatements/81/unsg_en.pdf YouTube: |
adnVJqlmtJs е официалният запис на речта на президента на САЩ Доналд Тръмп пред 81-вата сесия на Общото събрание на ООН, проведена на 22 септември 2026 г.. [1, 2]- Ключови теми в речта: Президентът направи силни изявления относно международните отношения, включително спрямо Иран, поставяйки въпроса за евентуално споразумение или радикални действия. [1]
- Реакция на делегациите: Изказването предизвика сериозно напрежение в залата, като голяма част от иранската и кубинската делегации напуснаха демонстративно по време на речта. [1]
adnVJqlmtJs) е уникален 11-символен буквено-цифров код, който YouTube използва, за да идентифицира и отваря конкретно видео в своята база данни. Кодът се намира веднага след параметъра ?v= в URL адреса. Той гарантира, че всяко качено видео има свой собствен „цифров адрес“ без дублиране.| Регион / Лидер | Основни акценти в реакцията и контекст |
|---|---|
| Европа | • Френският президент Еманюел Макрон отговори на Тръмп (който нарече Международния наказателен съд „зъл“), като заяви, че Франция ще продължи твърдо да подкрепя съда. Макрон призова и за двустранен мораториум върху атаките по енергийната инфраструктура и корабоплаването в Черно море. • Европейските лидери изразиха дълбоко безпокойство от заплахите на Тръмп за „пълно унищожение“ на Иран, тъй като конфликтът сериозно засяга глобалната търговия и цените на горивата. • Налице е напрежение и заради подготвяната от САЩ декларация за свобода на словото, която се разчита като атака срещу строгите технологични регулации на ЕС. |
| Китай | • Основна точка на несъгласие стана темата за изкуствения интелект (AI). Тръмп категорично отхвърли глобалните схеми за регулации на AI под егидата на ООН, заявявайки че САЩ трябва да спечелят технологичната надпревара срещу Китай. • Пекин следи с безпокойство и новото споразумение на САЩ с Дания за изграждане на американски военни бази в Гренландия, чиято цел е да спре икономическото и военно влияние на Китай и Русия в Арктика. |
| Русия | • По отношение на Украйна, Тръмп обяви в речта си, че конфликтът ще приключи „по-бързо, отколкото хората си представят“. Руската страна обаче реагира хладно, тъй като малко преди това Тръмп подписа нов закон за санкции срещу Русия. • Тръмп обвини недостига на дизел в световен мащаб на украинските удари с дронове по руска критична инфраструктура, което беше подложено на мащабни анализи и проверки на фактите от международните медии. |
- Мирът в Украйна и Близкия изток: Тя изрази силна тревога, че Европа и Европейският съюз остават „на заден план“ в глобалните дискусии и ще призове за по-категорични и експертни предложения от страна на ЕС за решаване на тези конфликти. [1, 2]
- Хуманитарният аспект: Специално внимание ще бъде обърнато на хуманитарната криза в Газа и загиналия там на мисия български капитан Марин Маринов. [1]
- Правата на българите в чужбина: Вече проведе среща с Върховния комисар на ООН по правата на човека, пред когото постави случая с Ива Михайлова от Кочани и нарушаването на правата на българите в Северна Македония. [1]
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
