Партиите успяха да превърнат демократичното начало в един антидемократичен механизъм за политическа селекция.
Вижте по-малко
сряда, 15 април 2026 г.
Партокрация
Криза на идентичността
Не е толкова просто като на картинката . Имало е десетки изолирани породи хора които са се кръстосвали и смесвали , после се разселвали или измирали и отново еволюирали в изолация за да се смесят отново . Тази история на гените е интересна и дълга
Какво е да си американец ? Кога ставаш американец ? Колко вида , породи американци има ?
Какъв е калъпа на белите християнски националисти в САЩ ?
Концепцията за „калъпа“ или типичния профил на белите християнски националисти в САЩ не се отнася до единна организация, а по-скоро до идеологическа рамка. Според изследователи като Андрю Уайтхед и Самюъл Пери, това движение се гради върху няколко основни стълба:
- Сливане на идентичности: Те вярват, че да си „истински американец“ е неразривно свързано с това да си християнин (обикновено протестант) и бял. Америка се разглежда не като светска демокрация, а като нация с божествено предопределена мисия.
- Културна носталгия: Силно изразено е желанието за завръщане към идеализираното минало на 50-те години на миналия век, когато традиционните йерархии (расови и полови) са били ясно дефинирани.
- Нативизъм и граници: Налице е силен фокус върху „защитата“ на нацията от външни влияния. Това включва строг контрол над имиграцията и скептицизъм към мултикултурализма, който се възприема като заплаха за християнското наследство.
- Авторитаризъм и ред: Често подкрепят по-авторитарни методи на управление, ако те обещават да наложат „библейски ценности“ или да възстановят реда в обществото.
- Усещане за преследване: Въпреки голямото си влияние, много представители на това движение се чувстват като „жертви“ на съвременната либерална култура и вярват, че християнството е под обсада в САЩ.
Важно е да се отбележи, че това не е същото като просто да си „религиозен“. Докато християнството е вяра, християнският национализъм е политическа идеология, която използва религиозна реторика за постигане на държавни цели.
Интересувате ли се от това как тази идеология влияе на конкретни законодателни промени в САЩ в момента?
Нека бъдем ясни. Освен коренното население на Америка, всички ние сме имигранти – всички сме потомци на „чужденци“. Някои от нашите предци са дошли тук с нетърпение; други са дошли, защото вече не са били в безопасност в родината си; трети са дошли поробени.
Както Роналд Рейгън го каза в речта си от 1988 г. ,
Можеш да отидеш да живееш в Япония, но не можеш да станеш японец. Можеш да отидеш да живееш във Франция и да не станеш французин. Можеш да отидеш да живееш в Германия или Турция и няма да станеш германец или турчин. Но... всеки от който и да е край на света може да дойде в Америка, за да живее и да стане американец. Човек става американец, като приема американските принципи, особено онези принципи, обобщени в „очевидните истини“ на Декларацията за независимост, като „живот, свобода и стремеж към щастие“.
Рейгън разбираше, че Америка е по-скоро съвкупност от стремежи и идеали, отколкото националност.
Робърт Райх
Професор, писател, бивш министър на труда, автор на „Системата“, „Общото благо“, „Спасяването на капитализма“, „Афтършок“, „Суперкапитализъм“, „Делото на нациите“. Съсъздател на „Неравенство за всички“ и „Спасяването на капитализма“. Съосновател на Inequality Media
@Робърт Райх
Ормузкият проток на Стивън Милър
Неговите репресии срещу имигрантите се приемат за добри за Америка, стига да причиняват на имигрантите повече болка, отколкото на нас. Същата „логика“, която Тръмп използва в Иран.
Приятели,
Главният фанатик на Тръмп, Стивън Милър, заяви по Fox News, че имигрантите в Съединените щати носят проблеми, които се простират през поколенията.
„Не само първото поколение е неуспешно“, твърди Милър. „Виждате постоянни проблеми във всяко следващо поколение. Така че виждате постоянно високи нива на използване на социални помощи, постоянно високи нива на престъпна дейност, постоянни неуспехи в асимилацията.“
Глупости. Децата, внуците и правнуците на повечето имигранти са модели за възходяща мобилност в Америка.
В скорошна публикация изследователи установяват, че имигрантите днес не се забавят в преминаването си към средната класа, отколкото имигрантите преди век. Всъщност, независимо кога родителите им са дошли в САЩ или от коя държава са дошли, децата на имигранти имат по-високи нива на възходяща мобилност от своите връстници, родени в САЩ.
Прапрадядото на Стивън Милър е роден в земна барака в село Антопол, местечко в днешна Беларус. Той идва в Америка през 1903 г. с 8 долара в джоба си и не говори английски. Три поколения по-късно малкият Стивън е роден през 1985 г. от американски родители, но някак си развива дълбока омраза към имигрантите.
Милър и Тръмп се отнасят към имигрантите по същия начин, по който Пийт Хегсет и Тръмп се отнасят към Иран и Ормузкия проток – причинявайки болка както на тях, така и на Съединените щати, с надеждата, че тяхната болка ще бъде по-лоша от болката, която ние понасяме.
Днешният Ден на данъците трябваше да бъде голям PR подарък за Тръмп, в който той рекламира своите „безданъчни мерки върху бакшишите“ и други фалшиви данъчни „намаления“ за средностатистическите работещи американци (като крие, че законопроектът му „Голямата грозота“ всъщност е дал по-голямата част от предимствата си на богатите и големите корпорации и е платил за тях, като е взел пари от Medicaid, хранителни купони и други програми, на които разчитат работническата класа и бедните).
Но войната в Иран накара всичко - дори войната на Стивън Милър срещу имигрантите - да се усеща като Ормузкия проток.
Имайте предвид, че преди Милър да нареди на Службата за вътрешни приходи (ICE) да предостави на служителите на ICE адресите на лицата, подлежащи на депортиране, нелегалните имигранти са плащали приблизително 60 милиарда долара годишно федерални данъци, голяма част от които са отивали за социално осигуряване и Medicare - програми, от които те не се възползват.
Сега данъчните експерти се опасяват, че много имигранти няма да подават данъчни декларации, а тези, на които преди данъците са били удържани от всяка заплата, ще се пренасочат към работа „на черна маса“. Yale Budget Lab, безпартиен изследователски център, прогнозира загуба на данъчни приходи от около 300 милиарда долара за десетилетие.
Милър и Тръмп, от друга страна, искат да подхранват фанатизма. Целият им проект зависи от омразата. Подобно на диктаторите преди него, пътят на Тръмп към тиранията е постлан с камъни, хвърляни по „тях“ – независимо дали „те“ са имигранти, иранци или някой друг, който не се вписва в калъпа на белите християнски националисти.
Америка е по-добра от Тръмп и неговия главен фанатик.
Дали или така му се иска да вярва авторът ? Предстои да видим .
Интересува ме какво казва по въпроса Франсис Фукуяма в своята книга Идентичност и как е възприета от тези бели религиозни националисти
В своята книга „Идентичност“, Франсис Фукуяма разглежда белия християнски национализъм като форма на „политика на недоволството“ (politics of resentment), задвижвана от универсалния човешки стремеж за признание на достойнството (тимос).
Ето основните точки в неговия анализ и как те се възприемат:
Анализът на Фукуяма
- Тимос и достойнство: Фукуяма твърди, че съвременната политика не е само за икономически интереси, а за тимос – нуждата на хората от публично признание на тяхната значимост. Белите християнски националисти се чувстват „невидими“ или пренебрегнати от елитите, което поражда гняв.
- Реакция срещу прогресивизма: Той посочва, че фокусът на левицата върху идентичността на малцинствата е провокирал подобна реакция у традиционното мнозинство. Белите американци са започнали да се възприемат като „жертви“, заимствайки езика на маргинализираните групи, за да защитят собствената си групова идентичност.
- Национализъм срещу Либерализъм: Фукуяма предупреждава, че когато националната идентичност се дефинира чрез раса или религия (като християнството), тя става изключваща и застрашава либералната демокрация.
Възприемане от белите националисти
Възприемането на идеите му от тази група е двуяко:
- Потвърждение на усещането за жертва: Някои десни мислители и симпатизанти цитират Фукуяма, за да оправдаят своите действия, съгласявайки се с него, че левицата е „започнала първа“ с политиката на идентичността. Те използват неговия аргумент за „заплахата от фрагментация“, за да аргументират нуждата от връщане към традиционните християнски ценности като обединяващ фактор.
- Отхвърляне на „кредо-национализма“: Фукуяма предлага като решение „граждански национализъм“ (изграден около ценности като свобода и демокрация, а не кръв и земя). Радикалните християнски националисти отхвърлят това, смятайки го за твърде абстрактно и недостатъчно за поддържане на истинска нация, която според тях трябва да има религиозен и етнокултурен корен.
Накратко, те приемат неговата диагноза (че се чувстват пренебрегнати заради прогресивните политики), но категорично отхвърлят неговото лечение (светска и приобщаваща национална идентичност).
Адам Ръдърфорд, британски генетик и автор на „Кратка история на всички, които някога са живели“, разглежда въпроса за идентичността през призмата на науката, която категорично опровергава основите на белия християнски национализъм.
Неговата позиция по отношение на ситуацията в САЩ може да бъде обобщена в следните точки, базирани на неговите изследвания върху генетиката и расата:
1. Митът за „расовата чистота“
Ръдърфорд подчертава, че концепцията за „чиста бяла раса“ или специфичен „бял произход“ е научен абсурд. Чрез генетиката той доказва, че човешката история е история на непрекъсната миграция и „разбъркване“ на гени. Според него всеки човек с европейско потекло (включително белите националисти) неизбежно е наследник на хиляди предци от различни региони, а по-назад във времето – и на общи предци с всеки друг човек на планетата.
2. Расата като социален, а не биологичен конструкт
В своята работа (и особено в следващата си книга „Как да спорим с расист“) той обяснява, че расовите категории, на които се опират националистите, са сравнително нови „изобретения“ от XVII и XVIII век, създадени за оправдаване на колониализма и робството. Генетично погледнато, разликите вътре в една „раса“ често са по-големи от разликите между две различни раси.
3. Злоупотребата с ДНК тестове за произход
Ръдърфорд често коментира как белите националисти в САЩ използват комерсиалните ДНК тестове (като 23andMe), за да търсят доказателства за своята „чистота“. Той посочва иронията, че много от тях остават разочаровани или се опитват да интерпретират резултатите си така, че да изключат всеки „нежелан“ процент неевропейска кръв, което показва, че тяхната идентичност е базирана на идеология, а не на факти.
4. Псевдонауката като оръжие
Той би определил претенциите на християнските националисти за „божествено предопределена бяла нация“ като опасна псевдонаука. Ръдърфорд твърди, че науката не може да бъде съюзник на расизма и че „ако искате да бъдете тесногръди и расисти – добре, но не можете да ползвате моите инструменти (генетиката), за да се оправдавате“.
Как биха възприели думите му белите националисти?
Тъй като неговите аргументи директно разрушават биологичната основа на техните вярвания, те обикновено:
- Отхвърлят го като част от „либералния елит“: Смятат научните му доказателства за политически мотивирана пропаганда, целяща да подкопае бялата идентичност.
- Игнорират фактите: Продължават да разчитат на повърхностни белези (цвят на кожата), пренебрегвайки сложната генетична реалност, която той описва.
Докато Фукуяма обяснява защо тези хора изпитват гняв (нужда от признание), Ръдърфорд показва, че биологичната основа, върху която строят този гняв, е фактологично несъществуваща.
Искате ли да сравним как двамата автори виждат ролята на образованието в решаването на този конфликт на идентичности?
@Колко процента е генетичносто съвпадение на китаец и африканец от банту или пигмеите със средностатистически европеец
Генетичното сходство между всички хора на планетата е изключително високо – около 99,9%. Разликите, за които питате, се намират в рамките на оставащите 0,1%.
Ако разгледаме генетичната дистанция (колко вариации се споделят), ето как изглеждат нещата в контекста на средностатистически европеец:
- Китаец (източноазиатци) и европеец: Те са сравнително близки генетично. И двете групи произлизат от една и съща миграционна вълна извън Африка (преди около 60-70 хиляди години). Процентът на съвпадение е най-висок тук.
- Банту и европеец: Разликата е малко по-голяма, тъй като африканските популации имат най-голямо генетично разнообразие в света. Тъй като европейците са произлезли от малка подгрупа, напуснала Африка, те носят само част от генетичния фонд, наличен при банту.
- Пигмеи и европеец: Тук генетичната дистанция е най-голяма. Пигмеите (като групите Мбути или Бака) са едни от най-древните човешки линии, които са се отделили от останалите хора преди повече от 100 000 години.
Важно уточнение:
Въпреки тези разлики, статистически погледнато, двама души от една и съща група (например двама европейци) могат да имат повече генетични различия помежду си, отколкото един европеец и един африканец. Това е така, защото по-голямата част от човешката вариация съществува вътре в самите групи, а не между тях.
Въпреки тези разлики, статистически погледнато, двама души от една и съща група (например двама европейци) могат да имат повече генетични различия помежду си, отколкото един европеец и един африканец. Това е така, защото по-голямата част от човешката вариация съществува вътре в самите групи, а не между тях.
Интересувате ли се от конкретни физически белези или по-скоро от историята на миграциите, довела до тези разлики?
Европейците (кавказки тип) заемат специфично място в биологичното разнообразие на човека, като се отличават с най-голяма гъстота на косата, но средна дебелина на косъма в сравнение с азиатските и африканските групи.
Ето как се съпоставят тези характеристики:
1. Гъстота на косата (брой косъмa на
)
Европейците имат най-висока гъстота на косата сред основните етнически групи.
- Европейци: Средно около 226 косъма/.
- Азиатци: Около 175 косъма/.
- Африканци (вкл. Банту): Най-ниска гъстота – около 161 косъма/.
- Пигмеи и Негритоси: Данните за тях са по-оскъдни, но обикновено следват модела на африканските групи с по-ниска гъстота на фоликулите на скалпа в сравнение с европейците.
2. Дебелина (диаметър) на косъма
Тук европейците са в „златната среда“.
- Азиатци: Притежават най-дебелия косъм (около 70–120 ).
- Европейци: Средна дебелина (около 65–100 ).
- Африканци: Най-тънък косъм (около 55–90 ). Въпреки че изглежда „дебела“ поради къдравостта си, индивидуалната нишка е фина и лесно се чупи.
3. Форма и текстура (права срещу къдрава)
- Европейци: Формата на косъма е елипсовидна, което позволява голямо разнообразие – от напълно права до много къдрава коса.
- Азиатци: Косъмът е с кръгло сечение, което го прави тежък и почти винаги прав.
- Африканци (Банту и Пигмеи): Косъмът е силно сплеснат (лентовиден), което води до характерните стегнати спирали или „вълнообразна“ текстура.
- Негритоси: Подобно на африканските групи, те имат много къдрава коса, което е пример за конвергентна еволюция (адаптация към горещ климат), въпреки че генетично са по-близо до азиатците.
4. Потни жлези на главата
Европейците и азиатците показват разлики в терморегулацията на скалпа.
- Европейци: Проучванията показват, че белите жени имат по-висока гъстота на активни потни жлези в сравнение с други групи.
- Азиатци: Често имат по-висока обща плътност на екринните потни жлези по лицето и скалпа в сравнение с африканците, което помага за по-бързо охлаждане в горещ и влажен климат.
- Африканци (тропически групи): Често имат по-малко на брой, но по-ефективни потни жлези или по-бавно настъпващо потене ( sweat onset time) като адаптация за пестене на вода.
Интересувате ли се от това как климатичните условия са оформили тези разлики в структурата на косъма през хилядолетията?
В заключение науката казва ,че се различаваме
много малко дори от неандерталците , но явно
сме тъпи и затова културната ни идентичност и
дребни физически разлики често ни
противопоставят и са пречка за една обща
космическа цивилизация . Културната история и
еволюция продължават , но дали ще компенсират
изначалната генетично заложена простотия и
психология не се знае . Рецидивите за връщане
към дивото очевадно скоро няма да свършат при
толкова много религиозни тъпанари по света и у
нас . Краят на историята е далече . Дано и на
човечеството
В биологията съществува понятието „еволюционно изоставане“. Нашите мозъци все още са програмирани за оцеляване в малки племена (около 150 души), където разделението на „наши“ и „чужди“ е било въпрос на живот и смърт. Днес разполагаме с ядрено оръжие и интернет, но в емоционално и психологическо отношение много хора все още реагират като ловци-събирачи, пазещи своята територия или догма.
„Заложената простотия“, за която говорите, всъщност е комбинация от:
- Когнитивни пристрастия: Мозъкът търси преки пътища и лесни отговори (като религията или ксенофобията), вместо да полага усилия за критично мислене.
- Племенен инстинкт: Нуждата да принадлежиш към група, която е „по-добра“ от другата.
Културната еволюция е единственият ни шанс да „надхитрим“ биологията си. Тя ни е дала медицината, правата на човека и научния метод. Но, както отбелязвате, рецидивите към дивото са чести, защото е много по-лесно да разрушиш нещо сложно, отколкото да го изградиш.
Въпросът за „космическата цивилизация“ остава отворен – дали ще успеем да станем един вид, преди да сме се самоунищожили заради разлики, които под микроскоп дори не се виждат.
Смятате ли, че образованието в сегашния му вид е способно да пребори тези инстинкти, или ни трябва коренно различен подход към възпитанието на бъдещите поколения? ????????????????????????????????????????????????????????????
Абонамент за:
Коментари (Atom)