.......Но би било небрежно от моя страна, ако не ви кажа, ако не сте забелязали, че в момента сме в беда. С всеки изминал ден системите, които съществуват в тази нация от близо 250 години, за да развиват демокрацията и да предотвратяват авторитаризма, са подложени на все по-голям натиск.
Защо демокрацията е толкова важна, а авторитаризмът толкова опасен? Защото моралната цел на едно цивилизовано общество е да попречи на по-силните да атакуват или експлоатират по-слабите. В противен случай бихме били постоянно потопени в брутална война, в която само най-способните и най-могъщите биха могли да оцелеят.
Този морален императив е в основата на основополагащите документи на Америка. Той е и в основата на следвоенния международен ред, отстояван от Съединените щати – с акцент върху мултилатерализма, правата на човека и върховенството на закона.
Това е стремеж, на който не винаги сме отговаряли. Поддържането му изисква от влиятелните да притежават достатъчна почтеност и гражданска добродетел, за да не злоупотребяват с властта си – и ако го направят, да бъдат държани отговорни.
И все пак сега живеем в общество и свят, които са станали значително по-неравностойни. Това само по себе си подканва силните да експлоатират по-слабите, защото в едно изключително неравностойно общество и свят някои от силните започват да се чувстват всемогъщи.
Но неограничената мощ не води до справедливост. Тя води до нестабилност, катаклизми, поквара и война.
Историята показва, че законите и нормите, предназначени да ограничат силните, също така ги защитават . Без такива ограничения, ненаситните им желания за повече власт и богатство в крайна сметка ги свалят – заедно с техните империи, династии или нации. И заплашват целия свят.
Отговорност на всеки един от нас – и на този велик университет – е да направим всичко възможно, за да запазим демокрацията, да се борим с авторитаризма, да защитим свободата на словото и изразяването и да се отнасяме добре с всички работници.
Отговорност на всички нас е да търсим истината и да я казваме на властта, независимо от натиска и заплахите, които те могат да ни окажат. И наша отговорност е да работим за общество, основано на приобщаване, а не на изключване.
Имайте предвид, че тези идеали не принадлежат на една политическа партия или на една част от Америка. Те са фундаментални. Те са в основата на образованието, което сте получили. Те формират основата на нашия съвместен живот. Те са от основно значение за едно добро общество.
Няма да омаловажавам предизвикателствата, пред които сте изправени – от авторитаризма до изменението на климата, до пазара на труда и един свят в смут. Но знам, че ще вземете наученото на това прекрасно място и ще научите другите какво си струва да се прави, как да го правят по-добре, как да защитават безсилните и как да държат отговорни силните.
Може ли Европейският съюз да бъде лидер на световната сцена?
Потенциала пред блока коментират анализатори, анкетирани от Bloomberg TV Bulgaria
16:44 | 13.05.26 г.Сподели:
Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество:
Европейският съюз е уникален субект - едновременно държава и международна организация. В търговията той вече е световен лидер, тъй като действа като единно цяло. В отбраната и външната политика обаче изостава, защото тези правомощия остават в отделните държави. За да стане глобална военна сила, съюзът трябва да се консолидира като държава, което е малко вероятно поради националните различия. Икономически ЕС ще остане сред водещите три сили в света (заедно със САЩ и Китай), но политически е по-вероятно тежестта да падне върху лидери от „втора група“ като Франция и Германия, вместо върху единен европейски глас.
Румена Филипова, Институт за глобални анализи:
В настоящата ситуация Европейският съюз не може да бъде глобална сила поради две основни причини. Първата е структурни дефицити. Многопластовото управление и стремежът към компромис между национални и наднационални интереси пречат на вътрешната консолидация. Решенията често са пожелателни, а „демократичният дефицит“ и липсата на общоевропейски политически процес отслабват европейската идентичност. Втората причина е липсата на лидерство. В ЕС отсъства стратегическа визия, което свежда политиката до празна реторика. Тези дефицити ограничават влиянието на съюза дори на регионално ниво, което е видимо от невъзможността за разрешаване на конфликта в Украйна и зациклилата интеграция на Западните Балкани.
Петко Вълков, началник управление "Трежъри" в ББР:
Европейският съюз има потенциала да бъде глобален икономически лидер благодарение на своя огромен пазар и относителна стабилност. Въпреки това перспективите не са изцяло позитивни поради три основни предизвикателства: висока зависимост от външни енергийни източници, демографски проблеми и сериозно технологично изоставане. През следващото десетилетие световното лидерство ще принадлежи на икономиките, които инвестират най-мащабно в иновации – сфера, в която Европа в момента губи позиции спрямо своите конкуренти.
Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията:
Европа губи конкурентоспособност поради грешни енергийни стратегии. Прекомерното субсидиране на ВЕИ и батерии на практика финансира китайската индустрия, вместо да стимулира местната икономика. Резултатът е скъпа енергия, която тежи на индустрията, включително на ключовия автомобилен сектор. Въпреки това Европа държи стратегически позиции чрез лидери като ASML в производството на чипове. Шанс за възход са новите прагматични политики и агресивните планове за изграждане на независима отбранителна индустрия. Огромните инвестиции в европейски оръжейни системи могат да се превърнат в двигател на растеж, който да върне позициите на континента в световен мащаб.
Ивайло Иванов, Съюз на офицерите от резерва "Атлантик":
Европейският съюз разполага с икономическия и демографски потенциал да бъде глобален лидер, особено предвид застаряването на Китай. Предизвикателството е в запазването на уникалния социален модел при повишена конкурентоспособност. Ключът към геополитическата сила е реформата в процеса на вземане на решения - преминаване от единодушие към квалифицирано мнозинство, за да се избегнат блокади от отделни държави. Необходимо е ново разбиране за националния суверенитет: без политическа воля за общи проекти, държавите членки ще губят влияние поотделно. Решението е в тясно индустриално сътрудничество, особено в отбраната, където ЕС има традиции, но изостава в политическата координация.
!
Къде е ЕС в тази кочина и къде сме ние ?
Знаете ли кои са тези три и половина империи ?
Глобалният ред вече не се контролира от една суперсила. Процесите се определят от няколко основни фактора: [1, 2]
- Разпадане на Pax Americana: САЩ постепенно свиват фокуса на глобалния си ангажимент, за да се концентрират върху вътрешни проблеми и икономическо съперничество с Китай.
- Икономически национализъм и мита: Свободната търговия отстъпва пред заграждането на пазари, налагането на мита и битката за контрол над критични ресурси (полупроводници, редки земни елементи и батерии).
- Оформяне на блокове: Светът се разделя на три основни гравитационни центъра – Западния алианс (САЩ, НАТО, ЕС), Китайско-руската ос (с икономическо влияние в Азия и Африка) и т.нар. Глобален Юг (Индия, Бразилия, Саудитска Арабия, ОАЕ), които отказват да вземат страна и търгуват с всички.
- Фрагментация чрез конфликти: Войните в Украйна и Близкия изток, както и локалните напрежения, преначертават енергийните маршрути и веригите за доставки. [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11]
Да сте чували някога да е имало или да има империя на доброто ?
Възможностите на Европа (в частност Европейския съюз) да бъде самостоятелен полюс на силата, а не просто „младши партньор“ на САЩ, са критични, но ограничени от тежки структурни зависимости. [1, 2]
- Технологична зависимост: Над 80% от ключовите дигитални продукти и 100% от облачните услуги на големите европейски институции се контролират от американски компании.
- Военна уязвимост: Въпреки огромния си икономически капацитет, Европа внася около 60% от военното си оборудване от САЩ и остава логистично зависима от Вашингтон за сателитно разузнаване и противовъздушна отбрана.
- Енергиен дефицит: Загубата на евтините руски суровини доведе до трайно високи цени на енергията, което деиндустриализира тежката европейска и автомобилна промишленост.
- Вътрешно политическо разединение: Вземането на решения с пълно единодушие в ЕС често блокира бързите геополитически реакции заради национални вета. [1, 2, 3, 4]
- Планът „Превъоръжи Европа“ (ReArm Europe): Стартираха мащабни инвестиции (целящи до 800 милиарда евро) за изграждане на общ отбранителен капацитет и обща европейска отбранителна индустрия, независима от външни доставки.
- Икономически мащаб и регулаторна сила: Единният пазар на ЕС остава един от най-големите в света. Стандартите, които ЕС налага (като Закона за изкуствения интелект и правилата за дигиталните пазари), принудително се приемат от глобалните технологични гиганти.
- Иновации и зелен преход: Континентът държи силни позиции в технологиите за зелена енергия, водородни системи и кръгова икономика, макар и подложен на огромен натиск от китайския дъмпинг при електромобилите. [1, 2, 3, 4, 5]
Европа разполага с икономическата мощ, но ѝ липсва централизирана политическа воля и военна самостоятелност. Ако ЕС успее бързо да консолидира своята отбрана и технологична независимост в следващите няколко години, той ще бъде третият стълб в новия световен ред. Ако остане разделен на национални държави, континентът ще се превърне просто в икономическо бойно поле между САЩ и Китай.
@В новата подялба на света Русия действа като „активен разрушител“ на стария международен ред и ключов геополитически таран, но с цената на това да се превърне в икономически зависим „младши партньор“ на Китай. Москва съзнателно заложи на пълно скъсване със Запада и пренасочване на ресурсите си към Азия, Африка и Глобалния Юг
@Икономическият капан: Васална зависимост от Китай
- Суровинен придатък: След като загуби европейските пазари, Русия пренасочи петрола и газа си към Китай и Индия, но ги продава с огромни отстъпки.
- Технологичен монопол: Руската икономика вече зависи почти изцяло от китайски технологии, микрочипове, машини и автомобили. Юанът се превърна в основна валута за руската търговия. Поради това в новия двуполюсен модел (САЩ срещу Китай), Русия де факто губи икономическа самостоятелност и влиза в орбитата на Пекин.
- Икономическо изтощение: Дългият военен конфликт доведе руската икономика до сериозно прегряване. Спадът на растежа (прогнозиран на едва около 0.4% – 1.1%) и военновременната инфлация принуждават Кремъл да затяга контрола над гражданския сектор за сметка на военния. [1, 2, 3]
@
@Русия има място на масата при „подялбата на света“, но нейната тежест е военно-политическа, а не икономическа. Тя има силата да руши и преначертава граници, но няма икономическия капацитет да бъде самостоятелен център на силата като САЩ или Китай. В дългосрочен план Москва рискува да плати за откъсването си от Запада, превръщайки се в суровинен тил за икономическия възход на Китай
@ На настоящата глобална шахматна дъска има точно две пълноценни суперсили и три „ревизионистки“ велики сили, докато Обединеното кралство – някогашната „Империя, над която слънцето никога не залязва“ – днес е редефинирало ролята си на високотехнологична средна сила с регионален фокус.
- САЩ: Действа като „либерална империя“ чрез мрежа от съюзи (НАТО, AUKUS), доларов монопол и световно военно присъствие с над 750 бази извън своята територия.
- Китай: Разгръща нова форма на икономическа империя. Чрез мегапроекта „Един пояс, един път“ Пекин поставя десетки държави в Азия, Африка и Латинска Америка в дългова и инфраструктурна зависимост, подсигурявайки си суровини и логистични бази.
- Русия: Опитва се да възстанови съветската/имперската си сфера на влияние чрез директна военна сила, анексиране на територии и хибридни операции.
- Индия: Изгрява като икономически гигант и хегемон в Южна Азия, като заема позицията на лидер на Глобалния Юг и отказва да се подчинява на заповеди от Вашингтон или Пекин.
- Регионални играчи (Турция и Иран): Проектират влияние съответно чрез неоосманизъм в Близкия изток и Африка и чрез мрежа от прокси групировки, оспорвайки статуквото. Къде е мястото на бившата Британска империя?Британската империя в класическия си вид официално престана да съществува през ХХ век. Днес Обединеното кралство е геополитически заложник на собственото си минало, но запазва специфично и важно място в света:
- Икономически статус: Великобритания остава 5-ата най-голяма икономика в света (около 4.26 трилиона долара), изпреварвайки на косъм Индия и Франция, и е водещ глобален финансов център чрез лондонското Сити.
- Позициониране „НАТО на първо място“: С приемането на Стратегическия преглед на отбраната (SDR 2025), Обединеното кралство окончателно изостави илюзиите за самостоятелно глобално лидерство. Кралството пренасочи фокуса си към сигурността на Евроатлантическия регион, превръщайки се в най-агресивно модернизиращата се военна сила в НАТО с амбиция отбранителните разходи да достигнат 2.5% - 3% от БВП.
- Дипломатическо влияние и „мека сила“: Лондон запазва ядрения си арсенал, постоянното си място в Съвета за сигурност на ООН и формалното лидерство на Общността на нациите (Commonwealth) – организация от 56 суверенни държави. Повечето от тях обаче вече действат напълно независимо от британската корона.
- „Младши партньор“ на Вашингтон: Лишено от мащаба на ЕС след Брекзит, Кралството координира външната си политика почти изцяло със САЩ. То действа като „мост“ между Вашингтон и Европа, но гласът му при подялбата на света се чува главно през призмата на англо-американския съюз.
РавносметкатаНастоящият свят не се интересува от старата имперска слава. Британската империя днес е модерна, средна по мащаб сила. Тя е достатъчно силна, за да защити себе си и съюзниците си в Европа, но твърде малка, за да диктува самостоятелно новия световен ред, който се разпределя между Вашингтон и Пекин.
Най -новото |
Сенатът гласува за ограничаване на военните правомощия на Тръмп в Иран. Сенатор Бил Касиди, който загуби предварителните избори на Републиканската партия в Луизиана в събота, след като Тръмп му се противопостави, гласува заедно с демократите и трима други републиканци. Обобщение на гласуването.
Вторник е денят на предварителните избори. Шест щата - Алабама, Джорджия, Айдахо, Кентъки, Орегон и Пенсилвания - провеждат предварителни избори днес. Ето какво сме насочили вниманието си.
Значителна подкрепа за Тръмп в Тексас. Президентът се намесва седмица преди балотажа на първичните избори в Сената на Републиканската партия в Тексас, подкрепяйки генералния прокурор Кен Пакстън в предизвикателство към сенатор Джон Корнин. Важни последици в борбата за мнозинство в Сената.
Ебола. Ръководителят на СЗО бие тревога заради мащаба на епидемията в Демократична република Конго. Броят на жертвите достига 131.
Стрелба в джамия в Сан Диего. Полицията разследва нападението, при което загинаха трима души в най-голямата джамия в Сан Диего, като престъпление от омраза. 17- и 18-годишни заподозрени са открити мъртви с очевидни самонанесени огнестрелни рани, съобщават властите. Актуализация.
Пари на данъкоплатците за бунтовниците от J6? Вицепрезидентът Джей Ди Ванс обяснява пред Кейтлан Колинс от CNN защо не изключва тази възможност. Гледайте.
|
|
Показанията на Тод Бланш пред Сената. Временно изпълняващият длъжността главен прокурор защитава фонда за въоръжаване на Министерството на правосъдието, критикува преследванията срещу Тръмп и все още не може да избегне въпросите, повдигнати срещу Епщайн. Изводи. 20 май 2026 г. Президентът Доналд Тръмп оттегли делото си за 10 милиарда долара срещу Службата за вътрешни приходи (IRS) заради изтичането на данъчните му декларации в замяна на „Фонд за борба с оръжията“ на стойност 1,776 милиарда долара, който да компенсира американците, които твърдят, че са били преследвани от предишната администрация. Целта вече не е да се прикрива корупцията, а да се парадира с безнаказаността.
Доходността по 30-годишните американски държавни облигации достигна най-високото си ниво от 2007 г. насам. При 5,2%, доходността се покачва поради опасения за продължаващо покачване на цените поради войната с Иран. По-високата доходност може да доведе до по-високи лихвени проценти по ипотеки, автокредити и бизнес заеми. Може също да представлява насрещен вятър за фондовия пазар. |
@
На IRS е забранено завинаги да разследва минали данъчни декларации на Тръмп. Ако създаването на фонд от близо 1,8 милиарда долара, който вероятно ще е от полза за неговите политически съюзници, е било нагло, каква е думата за новооткрития елемент от споразумението между президента - в негово лично качество - и неговото Министерство на правосъдието?
Споразумението завинаги забранява на IRS (Данъчната служба на САЩ) да разследва Тръмп или семейството му за минали данъчни проблеми.
Невероятно е поради очевидната причина, поради която на президента се предоставя специално отношение. Но е невероятно и след като бизнесът на Тръмп вече беше признат за виновен в данъчни измами в Ню Йорк. IRS автоматично провеждаше одит на данъчните декларации на всеки президент.
Това беше бързо! Специалният фонд за „оръжаване“ все още не е официално стартиран в Министерството на правосъдието, но Полс Рийд от CNN съобщава, че вече има чакащо искане. Марк Капуто, бивш помощник на Тръмп, е поискал 2,7 милиона долара обезщетение и възстановяване на щети .
Стивън Колинсън от CNN вижда фонда като микрокосмос на втория мандат на Тръмп , пишейки:
Това е пример за няколко от основните правила на Тръмп по време на двата му президентски мандата: да таиш злоба, никога да не признаваш поражение и винаги да търсиш възмездие.
Убеждението на Тръмп, че е бил преследван уникално заради политическите си действия, остава пареща мотивация, въпреки че оттегли наказателните разследвания срещу него, като си върна президентския пост.
В бизнес кариерата си Тръмп е бил плодовит участник в търговско производство и е участвал в безброй съдебни дела. По време на наказателните си дела през последните години той използва правата си в пълна степен, за да забави успешно делата срещу него. Сега, в самопризнатата си роля на най-висш служител на правоохранителните органи в страната , той разширява правната система по нов и силно противоречив начин.
Фондът е пример и за друга важна характеристика на администрацията на Тръмп - желание, демонстрирано многократно, да използва властта на президентството, за да наказва врагове и да възнаграждава приятели. Това отразява убеждението сред тесния вътрешен кръг на Тръмп, че той е бил жертва на разследвания за контактите с руснаци по време на първата му кампания; за отказа му да признае победата на изборите през 2020 г.; и за бизнес дейностите на семейството му и Trump Organization.
Любимите проекти толкова често се връщат към парите на данъкоплатците. В анализ, публикуван в сряда, писах за това как толкова много от нещата, върху които Тръмп се фокусира, в крайна сметка разчитат на парите на данъкоплатците.
Кой ще плати за балната зала?
Не само донори.
Тръмп отдавна обеща, че огромната бална зала , която планира да добави към Белия дом, ще бъде платена от него и с частни дарения.
„Това са всички мои пари и пари на дарителите“, каза той пред репортери във вторник пред строителната площадка, докато на заден план се чуха чукове и машини.
Но докато Тръмп гледа на балната зала като на свой и на дарителите си „дар“ за страната, той ще се нуждае и от данъкоплатците. Републиканците в Сената се опитват да разберат как да намалят чек от 220 милиона долара на Тръмп въз основа на вот по партийна линия. Това е повече от първоначално обявената обща стойност на проекта, чийто размер, обхват и цена се увеличиха драстично.
Тръмп заяви, че исканията от военните и Тайните служби са направили проекта по-голям и по-скъп.
Има много други примери, включително триумфалната арка, която иска да постави пред гробището в Арлингтън, боядисването на „Отразяващия басейн“, Градината на героите, която строи, и новият за него Air Force One, който не се оказа „безплатен“ подарък от Катар. |
@
- 79-ият филмов фестивал в Кан предизвиква голямо вълнение. Андрей Звягинцев, най-известният руски режисьор в чужбина и носител на четири награди на Croisette, представи първия си филм от девет години. Неговият „Минотавър“ е семейна драма, развиваща се на фона на руската инвазия в Украйна. И според Зинаида Пронченко*, това е първото сериозно изказване на руски артист за тази война .
- На 28 април „Медуза“ публикува „Минимални санитарни мерки“ на Шура Буртин – обширен преглед на това как Русия и Украйна едновременно и еднакво затварят своите граждани. Реакцията беше незабавна, но вместо дискусия избухна скандал – както украинската преса, така и либералните емигрантски медии реагираха по-малко на проблема, отколкото на автора. Те осъждат не онези, които затварят хиляди хора по често изфабрикувани обвинения, а човека, който е писал за това. Защо? Яна Заречная разследва .
- Реалните разходи на САЩ за войната в Иран ще надхвърлят разходите за активната фаза на конфликта. Междувременно администрацията на Доналд Тръмп харчи безотчетно; никой не може да обясни колко пари се харчат или за какво. Това е темата на статия на бившия служител на Пентагона Хайдер Али Хюсеин Малик в The New York Times. Бившият служител обяснява как работи системата за военни разходи на САЩ. Публикуваме превод на тази статия.
* Руското министерство на правосъдието го смята за „чуждестранен агент“
**Руското министерство на правосъдието го счита за „нежелана“ организация и „чуждестранен агент“
@ От седемте републикански сенатори, гласували за импийчмънт, само сенаторките Сюзън Колинс от Мейн и Лиза Мурковски от Аляска биха могли да останат догодина. Колинс ще трябва да спечели още един мандат и е изправена пред трудна надпревара срещу популисткия демократ Греъм Платнър.
Това е поредният индикатор за това как политическата десница се е преориентирала около Тръмп.
Друг републиканец, който се противопостави на президента, конгресменът Томас Маси от Кентъки, ще се изправи срещу подкрепян от Тръмп претендент на предварителните избори тази седмица.
Ирония на сегашната обстановка е, че макар общият рейтинг на одобрение на президента да е паднал до исторически ниски нива, контролът му над Републиканската партия продължава да изглежда почти абсолютен.
Това не означава, че Тръмп е в отлична форма с политическата си база. Арън Блейк от CNN разглежда как е спаднал рейтингът му сред белите избиратели без висше образование. Тези избиратели са най-лоялните поддръжници на Тръмп. И въпреки това рейтингът му на одобрение сред тях е спаднал от над 60% до по-малко от половината по време на втория му мандат.
От Блейк:
Докато анкетите при излизане от изборите показват, че само 32% от тези бели американци, които не са завършили колеж, са гласували за демократите през 2022 г. и за Камала Харис през 2024 г.:
- 56% от тях казват, че политиките на Тръмп са влошили икономическите условия в страната, според ново проучване на CNN.
- 67% в анкетата на CNN казват, че войната в Иран е повлияла негативно на финансовото им състояние.
- 56% в анкетата на CNN казват, че тарифите на Тръмп са оказали отрицателно въздействие върху финансите им, в сравнение с едва 20%, които казват, че са оказали положително въздействие.
- 60% казват, че политиката на Тръмп влошава икономиката в краткосрочен план, според анкета на CBS.
- 41% в анкетата на CBS казват, че те също така ще влошат икономиката в дългосрочен план – повече от 35%, които вярват, че в крайна сметка ще подобрят икономиката.
- Мнозинството в анкетата на CBS казват, че Тръмп се грижи за техните нужди и проблеми или „не много“ (13%), или „изобщо не“ (44%).
Непосредственият политически въпрос е, разбира се, как тези числа ще се превърнат в реални гласове на междинните избори през 2026 г., когато Тръмп не е в бюлетината.
Прочетете пълния анализ на Блейк тук.
@
Най-важното за мен от анализа на Блейк е, че Тръмп обеща да направи едно нещо по време на кампанията си - да направи нещата по-достъпни за хората, които се чувстват изоставени - но в момента действията му водят до обратното, по-специално по отношение на цените на горивата.
Мат Игън от CNN разглежда възможностите на Тръмп за облекчаване на цените на горивата, включително обсъжданата в момента идея за отсрочка на данъка върху горивата.
Звучи като добра идея, но би спестило на средностатистическия американец общо 35 долара това лято. Това не е решение.
Пише Игън:
Тръмп сега е изправен пред критичен момент, за да предотврати цените на газа да надхвърлят рекордните нива от ерата на Байдън .
И все пак Тръмп вече предприе спешни мерки, предназначени да ограничат щетите. Неговата администрация източва петролните резерви на Америка с най-бързите темпове в историята. Ограниченията за доставка са отменени. Някои санкции срещу Русия и Венецуела са облекчени.
Други потенциални решения са също толкова проблематични. Забраната за износ на петрол може да има обратен ефект върху световната икономика и дори може да не понижи цените. САЩ вече са направили „пробиване, бейби, пробване“.
Решението, както е било досега, е да се разбере как да се отвори отново Ормузкият проток. Игън разговаря с енергийни експерти, които смятат, че САЩ може да се наложи да прекратят примирието, за да се случи това. Едно нещо, което може да е по-малко популярно от високите цени на газа, е рестартирането на войната на Тръмп в Близкия изток. |
| Прочетете пълния анализ тук |
Работно време: Кой е бил най-ефективен в предупреждаването на Америка?Какво могат да ни научат за ефективната комуникация по времето на неофашизма
Приятели, Прекарах голяма част от последния месец в наблюдение и слушане на демократите, които се опитват да намерят основното си послание за предстоящите междинни избори. Тъжната истина е, че (с малки изключения, като Бърни, Елизабет Уорън и AOC) ясно послание на демократите за опасностите, които Тръмп представлява за Америка и света, и какво трябва да се направи, не достига. Затова започнах да търся по-отдалеч ефективни посланици. Най-добрата реклама, която съм виждал, за да предупреди американците, се прави от The Lincoln Project . Някои отлични видеоклипове се правят от More Perfect Union и, скромността настрана, Inequality Media Civic Action . Няколко личности в медиите вършат отлична работа, като образоват обществеността за опасностите, свързани с Тръмп. Сред най-ефективните са Ейми Гудман , съосновател, водещ и изпълнителен продуцент на независимата новинарска програма „ Democracy Now! “ . Също така, Лорънс О'Донъл и Али Велши от MSNBC и Джон Оливър от „Last Week Tonight“ (по HBO). Бих добавил колумнистките на New York Times Джамел Буи и Мишел Голдбърг , Дейна Милбанк (бивша в The Washington Post и на път да се присъедини към нова новинарска организация, подкрепяна от Allbritton), актьора Робърт Де Ниро и съводещата на The View Алиса Фара Грифин. Но моите кандидати за хората, които са постигнали най-голям успех в образоването на обществеността за опасностите, които Тръмп представлява, са изброени по-долу. Според мен всеки от тях може да ни научи много за това как да бъдем ефективни комуникатори и силни гласове срещу неофашисткото превземане на тази нация и свят. Следователно, вашата задача за „Работни часове“ днес е да изберете от следния списък човека, който според вас е бил най-ефективен от всички, или да предложите някой друг и да обясните защо. Ето списъка: ... |
@
@В Магаданската ИК-3 откриха отделен блок за „политическите“ затворници — за първи път в Русия
— Тодор Цветанов (@comrealiti) May 19, 2026
▪️ В колонията със строг режим, известна като „тройка“, осъдените по членове за „антивоенни фейкове“, „дискредитиране“ на армията и „оправдаване на тероризма“ се държат изолирани от… pic.twitter.com/cRBUVacnBF
@В Магаданската ИК-3 откриха отделен блок за „политическите“ затворници — за първи път в Русия
— Тодор Цветанов (@comrealiti) May 19, 2026
▪️ В колонията със строг режим, известна като „тройка“, осъдените по членове за „антивоенни фейкове“, „дискредитиране“ на армията и „оправдаване на тероризма“ се държат изолирани от… pic.twitter.com/cRBUVacnBF
- Дисиденти и правозащитници: Лица, които открито критикуват управлението на Китайската комунистическа партия (ККП) или се борят за трудови и граждански права. Ярък пример са осъдените активисти от движението
#MeTooи създателите на документални филми за гражданските протести. - Журналисти и блогъри: Китай традиционно заема едно от челните места в света по брой на задържани журналисти. Затвор заплашва всеки, който публикува онлайн критики срещу икономическата политика или държавните лидери.
- Етнически малцинства: В региони като Синдзян стотици хиляди уйгури и други мюсюлмански малцинства са изпратени в т.нар. „лагери за превъзпитание“ или затвори. Подобен е натискът и срещу тибетците, които защитават културната си идентичност.
- Религиозни групи: Преследват се членове на нерегистрирани или забранени от държавата религиозни общности – включително християнски пастори от „подземни църкви“, практикуващи Фалун Гонг, Свидетели на Йехова и други.
- Политически активисти в Хонконг: След налагането на Закона за националната сигурност, Хонконг се превърна в едно от местата с най-бързо растящ брой политически затворници, където десетки про-демократични лидери и издатели (като Джими Лай) излежават присъди. [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10]
- „Предизвикване на кавги и провокиране на неприятности“ (често срещано срещу блогъри).
- „Подривна дейност срещу държавната власт“.
- „Шпионаж“ или „застрашаване на националната сигурност“ (които бяха допълнително затегнати с ревизираните закони за антишпионаж). [1, 2, 3]
- Саудитска Арабия: Организации като ALQST for Human Rights редовно докладват за масови арести. Затворници на съвестта тук са либерални блогъри, защитници на правата на жените и религиозни духовници, които не следват официалната държавна линия. Хора биват осъждани на десетилетия затвор или дори на смърт просто за критични публикации в социалните мрежи.
- ОАЕ и Бахрейн: В ОАЕ активисти от т.нар. група "UAE 94" (интелектуалци и критици, поискали политически реформи) остават зад решетките дори след изтичане на присъдите им. В Бахрейн стотици шиитски политически активисти и опозиционни лидери излежават доживотни присъди след протестите от Арабската пролет. [1, 2]
- Масови чистки и екзекуции: Иран използва „машината си за екзекуции“ като инструмент за всяване на страх. Десетки участници в антиправителствените протести, както и активисти за правата на кюрдите и жените, биват екзекутирани тайно след несправедливи процеси и самопризнания, изтръгнати с изтезания.
- Кои са затворниците: Журналисти, адвокати, студенти, еколози и активисти (включително носителката на Нобел Наргес Мохамади). През последната година, на фона на регионалните военни конфликти в Близкия изток, режимът в Техеран засили репресиите, обвинявайки критиците си в „шпионаж в полза на Израел и САЩ“. [1, 2, 3, 4]
- Случаят с Имран Хан: Най-известният политически затворник в страната е бившият премиер Имран Хан, който е зад решетките от август 2023 г. Той и съпругата му Бушра Биби излежават тежки присъди (включително по обвинения в корупция и държавна измяна), които опозицията и международните наблюдатели определят като изцяло политически мотивирани с цел той да бъде изолиран от изборния процес.
- Масови арести на опозицията: Хиляди членове и лидери на неговата партия „Движение за справедливост“ (PTI), както и правозащитници (като активистката Махранг Балоч), са арестувани, което редовно предизвиква масови протести в страната. [1, 2, 3, 4, 5]
- Сирия: Страната държи един от най-мрачните рекорди в света с над 130 000 души, преминали през затворите или насилствено изчезнали от началото на гражданската война насам. Режимът на Башар Асад използва затворите като места за системни изтезания и физическо елиминиране на всякаква опозиция.
- Египет: Под управлението на Абдел Фатах ас Сиси в Египет има близо 70 000 политически затворници. Сред тях са членове на забраненото движение „Мюсюлмански братя“, но и стотици светски либерали, активисти, блогъри и журналисти. [1]
- Мащаб на задържанията: Към май 2026 г. в израелските затвори се намират над 9400 палестинци. Повече от половината от тях са задържани след ескалацията на конфликта и войната с Хамас.
- Административно задържане: Това е най-критикуваната практика. В момента около 3300 души са в затвора под формата на „административен арест“. Това означава, че те са лишени от свобода без повдигнато официално обвинение, без съдебен процес и въз основа на „тайна информация“, до която дори техните адвокати нямат достъп. Тези мерки могат да се удължават неограничено на всеки 3 до 6 месеца.
- Задържани от Газа: Около 1300 палестинци от Газа са класифицирани по израелския закон като „незаконни бойци“. Правозащитните служби на ООН редовно изразяват загриженост за условията на задържане и рисковете от лошо отношение в лагерите. [1, 2, 3, 4, 5, 6]
- Журналисти под прицел: Към май 2026 г. Турция заема 163-то място от 180 страни в Световния индекс за свобода на печата. Десетки журналисти се намират зад решетките (между 26 и 28 по данни на местни наблюдатели като Expression Interrupted). През последната година десетки репортери са задържани по новите закони за „разпространение на дезинформация“.
- „Невидимите затвори“: Стотици интелектуалци и журналисти са поставени под строг съдебен контрол – домашен арест, забрана за напускане на страната и задължително подписване в полицията, което блокира възможността им да работят свободно.
- Политически лидери и активисти: Прочути опозиционни фигури и прокюрдски политици (като бившия лидер на ДПН Селахатин Демирташ) прекарват години в предварителен арест, въпреки решенията на Европейския съд по човешките права, които изискват тяхното освобождаване. Правозащитникът Осман Кавала също излежава доживотна присъда, превърнала се в символ на политически мотивираното правосъдие в страната.
- Пренаселеност в затворите: Местни организации алармират за изключително лоши битови условия и пренаселеност в затворите (като прочутия затвор Силиври край Истанбул), където политическите затворници често делят легла или спят на пода. [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7]
- Институционални рамки и ЕС: България е държава членка на Европейския съюз и е обвързана с европейското законодателство, Копенхагенските критерии и финансовия контрол на Брюксел. Всяка сериозна стъпка към свиване на демократичните свободи или узурпиране на съдебната власт би задействала тежки санкции (напр. блокиране на еврофондове). За разлика от това, Турция премина към президентска република през 2017 г., което даде на Ердоган почти неограничен контрол над съдебната система, армията и медиите без външни пречки.
- Свобода на медиите и плурализъм: Макар България често да е критикувана за качеството на медийната си среда, тя запазва широк плурализъм. В Турция над 70% от медиите са под директен или индиректен контрол на правителството, а десетки журналисти са в затвора по политически обвинения. В България няма политически затворници и опозиционното говорене е напълно свободно.
- Политическа култура: Политическият модел на Ердоган се крепи върху силен национал-популизъм с ислямистки елементи. В България обществото е силно фрагментирано и традиционно недоверчиво към дълготрайна концентрация на власт в едно лице. [1, 2, 3]
- Парламентарен модел срещу Султанат: България остава парламентарна република. Дори като лидер на най-голямата политическа сила в парламента и действащ премиер в рамките на новото управление, Радев е принуден да се съобразява с коалиционна динамика и силна парламентарна опозиция (в лицето на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ). Той няма възможност еднолично да променя закони извън конституционния ред.
- Зависимост от международната конюнктура: Радев демонстрира подчертан прагматизъм в отношенията си със Запада. Веднага след изборната победа той проведе първата си задгранична визита при германския канцлер Фридрих Мерц, а в рамките на текущата седмица (май 2026 г.) проведе стратегически разговори с американския президент Доналд Тръмп относно визовия режим и военното сътрудничество. Това показва стремеж към легитимност в рамките на евроатлантическите съюзи, а не курс към международна изолация и авторитаризъм.
- Липса на идеологическа база за "едноличен режим": Политическата програма на Радев и „Прогресивна България“ в момента е фокусирана върху антикорупционна реторика, административни реформи за съкращаване на бюрокрацията и овладяване на цените на пазара. Това са класически популистки и управленски заявки, а не опити за пренаписване на конституционния модел на държавата. [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7]
- Блокиране на парламентарния контрол: Премахва се задължението министрите да се явяват задължително в зала, ако не са отговорили на писмени въпроси. Освен това отпада ограничението за броя пъти, в които членовете на кабинета могат да отлагат отговорите си, което според критиците ще им позволи да се „крият“ неограничено време.
- Спиране на изслушванията в „Деня на опозицията“: Предлага се в първата сряда на месеца (когато опозицията сама определя дневния ред) да отпадне възможността за провеждане на изслушвания.
- Затруднено създаване на временни комисии: Изискването за внасяне на предложение за временна анкета се вдига на минимум 48 депутати. Тъй като ПБ разполага със самостоятелно мнозинство от 131 народни представители, нито една от опозиционните групи в момента няма толкова народни представители. Това изисква задължително коалиране между опозиционните сили само за да предложат проверка по конкретен скандал. [1, 2]
- Какво искат САЩ? Американската страна настоява за удължаване на престоя на своите самолети-цистерни на летище София (което правителството нарича с военното му име „Васил Левски“). Техният законен престой, разрешен по-рано от кабинета „Желязков“, изтича в края на май 2026 г..
- Какво поиска Радев в замяна? Радев използва необходимостта на Пентагона от тези машини като дипломатически лост. В разговора си с Тръмп той е поставил условие: България ще разреши военните самолети да останат, но САЩ трябва в спешен порядък да разгледат премахването на туристическите и бизнес визи за българи. [1, 2, 3]
- Операции в Близкия изток: Разположените в София летящи цистерни оперират над Средиземно море.
- Зареждане във въздуха: Те пресрещат и презареждат американски стратегически бомбардировачи. Това им осигурява обсег да достигнат до Близкия изток в контекста на продължаващото военно напрежение с Иран. [1, 2]
- Критерият за откази: За да влезе в безвизовата програма на САЩ (Visa Waiver), процентът на откази за визи на дадена държава трябва да бъде под 3%.
- Текуща статистика: България отбеляза сериозен напредък, като към началото на годината отказите паднаха до рекордно ниските за последните две десетилетия 5.11%. Въпреки това технически границата от 3% все още не е достигната. [1]
- "Фабриката на света": Отворените пазари позволиха на Китай да наводни западните страни с евтини стоки, да натрупа колосални финансови резерви и да извади над 800 милиона свои граждани от бедността.
- Селективно спазване на правилата: Пекин използва свободата на западните пазари, но същевременно затвори своите стратегически вътрешни сектори (като технологиите) за чужди компании. Китай десетилетия наред субсидираше държавните си предприятия и принуждаваше чуждите инвеститори да споделят технологиите си – практики, които формално противоречат на духа на свободния пазар.
- Новият защитник на глобализацията: Днес, на международни форуми като Давос, китайският лидер Си Дзинпин редовно говори в защита на отворените граници и срещу търговските войни. Причината е проста: икономическият модел на Китай все още зависи критично от износа.
- Агресивни мита (Търговската война): Администрациите на САЩ наложиха масивни мита върху китайски стоки (електромобили, соларни панели, стомана). Тези действия директно нарушават правилата на СТО и блокират нейната дейност за разрешаване на спорове.
- Технологична блокада: САЩ използват държавна сила, за да забранят износа на най-модерните микрочипове и оборудване за Китай. Те принуждават и съюзниците си (като Нидерландия и Япония) да направят същото, лишавайки Китай от достъп до критични технологии.
- Законът за намаляване на инфлацията (IRA): САЩ излязоха напълно от рамката на чистия капитализъм, като отпуснаха стотици милиарди долари държавни субсидии за компании, които произвеждат зелени технологии и батерии на американска земя. Това е чиста форма на протекционизъм, която ощетява дори европейските им съюзници.
- Икономическа принуда (Economic Coercion): Когато дадена държава критикува Китай политически, Пекин веднага я наказва икономически. Китай блокира вноса на вино и въглища от Австралия, когато тя поиска разследване за произхода на COVID-19, и спря търговията с Литва заради дипломатически отношения с Тайван.
- Военен натиск: В Южнокитайско море Пекин игнорира международното морско право и строи изкуствени военни острови, за да контролира търговските пътища, оспорвайки суверенитета на съседите си.
- Икономически отговор (Мита срещу Китай): ЕС вече не е пасивен наблюдател. За да защити собствената си индустрия от евтините китайски държавни субсидии, Брюксел наложи сериозни мита върху вноса на китайски електромобили и соларни панели.
- Стратегическа зависимост от САЩ: След като загуби руския газ, Европа стана критично зависима от вноса на втечнен природен газ (ВПГ) от САЩ. Същевременно американският Закон за намаляване на инфлацията (IRA) изсмуква европейски капитали, тъй като големи компании (като Volkswagen и BASF) местят заводите си в САЩ заради по-евтината енергия и огромните субсидии там.
- Концепцията за "De-risking" (Намаляване на риска): ЕС не може да се откъсне напълно от Китай (както искат САЩ), затова прилага тактиката на „намаляване на риска“. Целта е да се открият алтернативни доставчици на критични суровини (като литий и кобалт) от Африка и Латинска Америка, за да не зависи европейският зелен преход изцяло от Пекин.
- Енергийна трансформация под натиск: България беше принудена бързо да се откаже от руския петрол и газ. Това доведе до преструктуриране на доставките и по-високи разходи. Голямото предизвикателство е съдбата на въглищните централи в Маришкия басейн, чието затваряне под натиска на европейските зелени правила среща силна вътрешна съпротива.
- Икономическо забавяне в Германия: Германия е основният търговски партньор на България. Тъй като германската тежка индустрия преминава през дълбока криза (заради скъпата енергия), това директно удря българските заводи, които произвеждат компоненти и части за германското автомобилостроене и машиностроене.
- Nearshoring (Преместване на производства наблизо): Поради геоикономическото напрежение с Китай, много западноевропейски компании искат да върнат заводите си по-близо до Европа. България, със своите ниски данъци и географско положение, има шанс да привлече тези производства (автомобилни части, електроника, текстил).
- Логистичен и енергиен хъб: Конфликтите в Близкия изток и Украйна повишават силно ролята на вертикалния газов коридор и транспортните връзки през Гърция и Румъния. България се превръща в критичен транзитен център за доставки на енергия и стоки към Централна Европа.
- Пълно интегриране в ядрото на ЕС: Стратегическият ни изход от геоикономическата несигурност е бързото и пълноправно приемане в Еврозоната и сухопътния Шенген. Това ще намали транзакционните разходи за бизнеса и ще повиши кредитния рейтинг на страната в очите на големите чуждестранни инвеститори.
- Край на блокадите: Демократите ще премахнат всички спънки за одобряване на мащабни пакети с финансова и военна помощ за Киев.
- Модерно оръжие: Ще отпаднат голяма част от политическите ограничения за предоставяне на далекобойни оръжия и съвременна бойна техника.
- Стратегическа загуба за Путин: Планът на Кремъл да изтощи Запада чрез протакане на войната ще се провали, тъй като Украйна ще получи дългосрочна предвидима подкрепа.
- Вторични санкции: Конгресът ще приеме закони за тежки наказания срещу чуждестранни банки и компании (особено в Китай, Индия и ОАЕ), които помагат на Русия да заобикаля ограниченията.
- Конфискация на активи: Ще се ускори легалното изземване на замразените над 300 милиарда долара руски суверенни активи, които да бъдат предадени директно на Украйна за отбрана и възстановяване.
- Удар по петрола: Ще се наложи много по-строг контрол върху "тавана на цените" на руския суров петрол, свивайки до минимум приходите в бюджета на Путин.
- Консолидиране на НАТО: САЩ ще препотвърдят категорично ангажимента си към Член 5 от договора на НАТО, което ще лиши Путин от надеждата за разцепление в Алианса.
- Натиск върху съюзниците на Русия: Вашингтон ще използва целия си дипломатически и икономически лост, за да принуди държави от Глобалния юг да дистанцират позициите си от Москва.
- Правна отговорност: Засилване на подкрепата за Международния наказателен съд в Хага и инициативите за трибунал срещу руското ръководство за военни престъпления.
- Крах на руската стратегия: Цялата външна политика на Путин в момента залага на разделението в американското общество и евентуално спиране на помощта за Украйна от страна на републиканците.
- Ерозия на властта: Виждайки, че САЩ се ангажират срещу Русия в дългосрочен план (поне до следващите президентски избори), руските елити (олигарси и военни) може да осъзнаят, че Путин не може да спечели тази война. Това увеличава риска от вътрешни заговори или икономически колапс в Русия.
[0-3 Месеца: Бюджетен дефицит] ──> [3-6 Месеца: Срив на рублата & Инфлация] ──> [6-12 Месеца: Изчерпване на ФНБ] ──> [12-24 Месеца: Системен колапс / Преврат]
- Моментален спад на приходите: Ако цената на руския петрол сорт Urals падне трайно под $40 за барел (при заложен бюджетен баланс около $60-$70), Кремъл ще започне да губи милиарди долари седмично.
- Срив на рублата: Централната банка на Русия ще бъде принудена да девалвира рязко рублата, за да покрива номиналните разходи в бюджета. Това ще оскъпи вноса на критични компоненти за армията.
- Галопираща инфлация: Рязкото поевтиняване на рублата ще доведе до скок на цените на хранителните стоки и лекарствата.
- Вдигане на лихвените проценти: За да спре инфлацията, Централната банка ще трябва да вдигне основната лихва до непосилни за бизнеса нива (над 25-30%), което ще парализира гражданския сектор.
- Спиране на субсидиите: Държавата ще спре подкрепата за малкия и средния бизнес, фокусирайки се единствено върху военните заводи.
- Ликвидация на ФНБ: Ликвидната част на руския Фонд за национално благосъстояние (ФНБ), която вече е силно стопена от разходите за войната, ще бъде напълно изчерпана за покриване на бюджетния дефицит.
- Криза с плащанията на фронта: Държавата ще започне да бави или да намалява плащанията и бонусите за руските военнослужещи и техните семейства. Това директно ще срине и без това ниския морал на армията.
- Разцепление на елитите (Преврат „отгоре“): Руските олигарси и висшите военни (силовици) ще осъзнаят, че Путин води страната към пълна и необратима икономическа катастрофа. При липса на пари, с които Путин да купува тяхната лоялност, вероятността от вътрешен преврат или отстраняване на президента нараства експоненциално.
- Регионална дезинтеграция: Богатите на ресурси региони (като Татарстан или Якутия) може да откажат да изпращат данъците си към Москва, за да спасят собственото си население, водейки до административен разпад.
- Финансова помощ от Китай: Пекин може да започне директно да субсидира Кремъл (чрез изкупуване на руски дълг в юани), за да предотврати прозападен преврат в Москва, макар че това ще превърне Русия в пълен васал.
- Тотална конфискация на личните спестявания: Въвеждане на „военен комунизъм“, при който държавата насилствено конфискува или замразява банковите депозити на руските граждани, за да финансира армията.
- Брутални вътрешни репресии: Превръщането на страната в пълно копие на Северна Корея, където икономическият глад се потиска с масов терор от страна на Росгвардия и ФСБ.
- Инструмент за психологически натиск: Основната цел на руските ядрени учения не е започването на война, а парализирането на волята на Запада. Путин използва ядрения арсенал, за да чертае „червени линии“ и да спира доставките на модерно оръжие за Украйна.
- Липса на алтернатива: Тъй като конвенционалната руска армия е изтощена и неспособна да постигне бърза победа, ядреното оръжие остава единственият аргумент, с който Кремъл може да демонстрира статут на „суперсила“.
- Нарцистичен балон: За диктатори от такъв мащаб собственото им оцеляване и оцеляването на режима се отъждествяват с държавата.
- Предчувствие за край: Когато един авторитарен лидер усети, че икономическият, военният и политическият му край наближават (както в описания от Вас сценарий със срив на петрола и загуба на властта), рискът от ирационални решения нараства експоненциално.
[Президент (Путин)] ──> [Министър на отбраната] ──> [Началник на Генщаба] ──> [Офицери в бункерите / подморниците]
- Човешкият фактор: Заповедта трябва да премине през Генералния щаб и офицерите по места, които управляват силозите и подводниците.
- Инстинкт за самосъхранение на елита: Руските генерали, олигарси и висши чиновници имат семейства, деца и огромно богатство (често на Запад). Те искат да оцелеят. Ако видят, че Путин е политически труп и издава ирационална заповед за самоунищожение на планетата, вероятността заповедта да бъде саботирана или той да бъде физически елиминиран от собственото си обкръжение е изключително висока.
- Прагматично оцеляване: При срив на Путин и доминация на Демократите в САЩ, Радев няма да има друг избор, освен изцяло да активира натовския си бекграунд (като бивш генерал от НАТО и кадър на американската академия „Максуел“).
- Новата реторика: Политическото говорене на Радев бързо ще се изчисти от нюансите за „мир на всяка цена“ и ще премине към твърда защита на европейската сигурност и еврозоната, за да се гарантират западните инвестиции и стабилността на българския бюджет. В разговори като този с Доналд Тръмп или европейските лидери, Радев ще търси максимално легитимиране пред Вашингтон и Брюксел. [1, 2]
- Либерален блясък под консервативно ръководство: Иво Христов, който е назначен за председател на междуведомствения комитет за организацията на Евровизия 2027 в България (след триумфа на певицата Дара с парчето „Bangaranga“), ще се окаже в абсурдна ситуация. Той ще трябва да координира събитие, което е абсолютен символ на западната поп култура, либералните ценности и ЛГБТИ+ общността.
- Политическа витрина: За правителството „Радев“ организирането на Евровизия няма да бъде просто музикален конкурс, а стратегическа витрина. Иво Христов ще използва мащаба на събитието, за да покаже пред света, че България е модерна, сигурна и дълбоко интегрирана европейска държава, дистанцирана от източната сфера на влияние. [1, 2]
- Чувство за предателство: Радикалните русофили ще се почувстват излъгани от Радев и Христов. Те ще ги обвинят, че са се „продали на Козяк“ и Брюксел, виждайки как довчерашните критици на санкциите организират западни либерални фестивали (Евровизия) и се прегръщат с германския канцлер.
- Пълна маргинализация: Със срива на петролните долари и изолацията на Кремъл, финансирането и хибридното влияние на Москва у нас рязко ще секнат. Без опорните точки от Кремъл, русофилските организации в България ще изпаднат в идеологическа несъстоятелност и вътрешни разцепления.
- Евровизия като „капката, която прелива чашата“: Провеждането на Евровизия в София под егидата на правителството ще бъде възприето от тази прослойка като окончателна капитулация пред „прогнилия Запад“. Те ще се опитат да организират протести и онлайн петиции срещу конкурса, но при новата геополитическа реалност тези гласове ще останат безпомощно малцинство в периферията. [1, 2]
БЕРЛИН — Кралят има две тела: смъртно, което яде, спи и умира, и безсмъртно политическо, което съществува като държава. Президентът на САЩ Доналд Тръмп не толкова възроди тази средновековна доктрина, колкото я превърна в шега – играейки си със самия закон. Неговото частно тяло съди суверенния му орган и двамата предварително координираха резултата.