МИТЪТ ЗА „РАЗРУШИТЕЛНИЯ ПЛАН РАН-ЪТ“ КАТО ФОРМА НА ИПСО
Митът за „разрушителния план Ран-Ът“ е един от най-устойчивите конспиративни разкази на българския посткомунистически преход. Той функционира не просто като икономическа теза, а като идеологическа конструкция, чрез която се прехвърля отговорността за краха на късния социализъм и комунистическата тоталитарна система на власт към „външен заговор“ – най-често представян като американски, неолиберален или „глобалистки“.
Според редица изследователи, този мит представлява класически пример за постсъветска пропагандна техника: реален документ се смесва с фалшификат, фактите с „алтернативни факти“ (т.е. с лъжи и полуистини). Така вината за фалита на съветския социализъм у нас се прехвърля към „външния виновник“ - САЩ, Европа, демокрацията.
Така този съзнателно внедрен посткомунистически мит води до фалшификация на истинските цели на необходимата промяна. Така не неосъщественият напълно у нас преход от комунизъм към истинска пазарна икономика и либерална демокрация, а самата пазарна икономика и демокрацията се обявяват като виновни за посткомунистическия грабеж и „провала на прехода“. Според този мит програмата на реформи на екипа от български и американски икономисти целял не преодоляването на фалита на комунистическа (съветска) България, а „унищожението на България”. Този мит се основава на един фалшификат, който се разпространява активно из виртуалната мрежа – оказва се, че докладът на ръководния от Ран и Ът българо-американски екип е сътворил не само плана за излизане на България от кризата, но и „тайно приложение”- което е обратно по смисъл на заявените в доклада цели и мерките за тяхното постигане.
Обективният анализ показва, че този стратегически план, или по-точно програма, разработена от американски изследователи с помощта на водещи български икономисти, би довел до несравнимо по добри резултати България, ако бе действително изпълнен. Това твърдят едновременно както „десни“ икономисти - Боян Славенков, Красимир Лаков, така и и от друга „леви“ икономисти и изследователи - Иван Ангелов, Юрий Борисов.
„Представихме първоначални си план през 1990 г., но повечето от това, което предложихме, не се случи. Аз предложих валутния борд, но идеята не се прие веднага. Повечето ни съвети бяха игнорирани. Проблемите дойдоха не заради нашите съвети, а защото те не се приеха“, заяви в интервю по Би Ти Ви Ричард Ран.
"Когато ние пристигнахме тук, вие вече се намирахте в икономически колапс. Нямам против да бъда обвиняван за нещата, които съм правил, но когато дойдохме, инфлацията вече се покачваше, икономиката беше зле", допълва той.
"Проблемът тук беше токсичната политическа среда. Така приватизацията се превърна в нещо порочно, което започваше различно при всяко правителство. Вие все още имате да правите много неща", коментира от своя страна другият автор на плана - доктор Роланд Ът.
"Не е наша работа да коментираме мотивацията на българските политици. Когато се видях с Андрей Луканов през 1990 г, за му представя първия план, той го чете три дни. След това ме извика в кабинета си и ми каза - Ричард, може да направим някои неща, но не всички. Тогава аз му отговорих, че не става така, защото планът е като торта - трябва да се използват всички съставки"… "Ние подценихме и корупцията тук. Ние дойдохме от САЩ, където има корупция, но не чак толкова. В страната имаше много корупция, особено в съдебната система". ... "Най-големите сделки бяха подписани задкулисно. Ние не разбрахме кой изкупи българските предприятия", обобщи доктор Ът.
По повод вълната от обвинения, че именно те стоят в основата на проблемите на страната от прехода до днес, Ричард Ран е категоричен, че е готов да отговори на всички обвинения и да разясни мотивите за икономическите си предложения.
"Искам да дебатирам с политици, които твърдят, че сме съсипали икономиката. Но искам българите да гледат, за да определят сами кой е прав", подчерта Ран.
"Нашият план беше подобен на планове, които бяха препоръчани на много места в света, като например в Естония. В нашия план няма тайна част, нито в първоначалния, нито в подробната версия. Причината толкова българи да напуснат родината си е, че първите седем години на прехода бяха попилени. Много българи, които са напуснали страната, се справят прекрасно навън".
„Факт е, че нито една постановка в него, нито един срок не бе спазен и нито един елемент от този план не бе напълно осъществен. На практика „планът Ран-Ът” не бе реализиран, а изоставен от правителствата на „прехода”, пише един от малкото социалисти, които разбират и честно пишат за какво става дума. (Борисов, Юрий - странно е, че тази негова статия от 2009 г. в три големи части е изтрита от сайта на вестник „Дума“)
Причините за това са много ясни – за социалистическия премиер Луканов този план изглежда прекалено капиталистически. Той не би могъл да го приеме, тъй като изпълнението му би попречило на БСП и комунистическата номенклатура за задържи продължително властта по време на „прехода” и най-вече да приватизира народната собственост изключително в своя изгода. Изпълнението на този план би попречило да се формира днешната посткомунистическа олигархия с ясен червен милиционерски произход. Затова и Луканов приема само някои от мерките в плана, но тяхното осъществяване се забавя фатално. Фатално за хората, но необходимо – за трансформацията на комунистическата номенклатура в ерзац-капиталистическа олигархия.
Правителствата на Димитър Попов и Любен Беров продължават стратегията на Луканов, а Жан Виденов се опитва да върне социализма, което води до поредния фалит страната през зимата на 1996-1997 г. Едва по време на правителството на Иван Костов започват да се осъществяват ключови за плана дейности като въвеждането на валутен борд, монетарна реформа и мащабна приватизация. Но това става при много по-сложни обстоятелства, с огромно и вече фатално за развитието на пазарната икономика закъснение. Затова и нашата днешна пазарна икономика е под монополния контрол на различни олигархични групировки, тясно свързани с изпълнителната власт.
Интересна е технологията на разпространение на мита за „разрушителния характер на плана Ран-Ът”. Разбира се фалшификатът „секретно приложение” е съставен от хора на комунистическите (съветските и руските) служби в България, които действат като опитни конспиратори. Но тъй като нямат достатъчно интелектуален капацитет, те съставят фалшификата като ползват предупрежденията по време на кръглата маса на видния икономист проф. Георги Петров какво ще се случи с България, ако не се предприемат бързи и радикални икономически реформи, а не какво ще се случи, ако те се предприемат! ( Сборник „Кръглата маса...“, с.273,275 )
С други думи ако за нормалните икономисти приватизацията няма алтернатива, за неокомунистическите конспиратори тя е „разрушителна”.
После това „секретно приложение” е подхвърлено на честния, но наивен социалист – известния по това време журналист Георги Тамбуев и той го разпространява като истина от последна инстанция.
Какво всъщност е „планът „Ран-Ът“?
Планът всъщност е икономическа програма за преход към пазарна икономика, изготвена през 1990 г. от българо-американски екип, ръководен от американските икономисти Ричард Ран и Роналд Ът. Той е възложен от правителството на Андрей Луканов – т.е. от самата посткомунистическа власт, а не от „окупационна администрация“ или чуждо разузнаване.
Основните му препоръки са типични за прехода в цяла Централна и Източна Европа:
• либерализация на цените;
• валутна стабилизация;
• приватизация;
• демонополизация;
• конвертируем лев; (между другото за „конвюртируем лев“ говори и Тодор Живков 2 години по-рано!)
• ограничаване на държавните субсидии;
• реформа на банковата система.
Нищо в оригиналния текст не съдържа:
• план за „унищожение на България“;
• план за намаляване на населението до 5 милиона;
• плана за разпалване на междуетническа война;
• план за предизвикване на масова емиграция;
• и най-вече митичното, създадено от филиала на КГБ у нас т.нар. „секретно приложение“.
Точно обратното – според редица анализатори програмата е сравнително предпазлива и по-социална от по-късните рестриктивни политики на Международен валутен фонд и Световната банка.
Произходът на конспирацията
Конспиративният се базира на разпространението на фалшификат, разпространяван в посткомунистическата среда като „тайно приложение“ към плана.
Тук се виждат класически техники на кремълската дезинформация:
1. Реален документ + измислена „секретна част“;
2. Подмяна на причинно-следствените връзки;
3. Прехвърляне на вината за фалита на социализма върху външен враг;
4. Демонизиране на Запада;
5. Оневиняване на комунистическата номенклатура.
Тази схема е идентична с множество съветски и руски пропагандни операции:
• „Западът унищожи СССР“;
• „НАТО е виновно за бедността в Източна Европа“;
• „демократичните революции са чужди "цветни" преврати“;
• „пазарната икономика е колониален инструмент“.
Големият неудобен факт: България бе фалирала преди плана.
Това е централният проблем за пропагандния разказ.
България не е „разрушена“ от плана „Ран-Ът“. Напротив – този план бе създаден за да се спаси България от вече настъпилия фалит на социалистическата икономика. България влиза в прехода след фактически фалит на късния социализъм:
• Чудовище външен дълг от около колосалната за онова време сума от 10 милиарда долара;
• Колосален вътрешен дълг в размер на 27 милиарда лева;
• Фалитът на социалистическа България бе признат със самия факт, че последното комунистическото правителство на Луканов през март 1990 г. спря да изплаща външния дълг на страната поради липса на средства в БНБ;
• неефективна планова икономика от съветски тип бе фалирала, но някои работещи отрасли по-късно бяха и съзнателно фалирани с цел източване и налагане на схемата за грабеж на входа и изхода на предприятията;
• Хроническата технологична изостаналост на съветския тип икономика не позволява иновации и прогрес;
• зависимостта от междувременно фалиралия Съветски съюз се оказа също фатална;
• загубата на съветските пазари след 1990 г. стана и поради факта, че целият огромен български износ за съветския пазар (около 65% от целия износ), изкупувани дори на силно занижени от световните цени (от 2-3 до 10 пъти) стана и поради факта, че целият ни износ за 1990 г. не бе заплатен през 1991 г. поради фалита на СССР и до днес (по Григорий Вазов - вицепремиер в правителството на Димитър Попов от 1991 г.);
• административно определяните цени не могат да издържат на световната пазарна конюнктура;
• хроничните дефицити на социалистическото производство доведе до празни магазини през зимата на 1990 г. и гладната „Луканова зима“ от 1990-1991 г.;
• Огромната скрита инфлация си пролича след отпадането на централно определяните цени. Официалният курс на долара бе 90 ст., но долар не можеше да се купи на черния пазар за по-малко от 2.50-3.00. лв. Освобождението на цените от правителството на Димитър Попов показа истинската им цена, която се оказа от 3 до 5 пъти по-висока от официално определяната. Оттук и призивът „за Бога братя, не купувайте!“ Всъщност в населението имаше натрупани спестявания, които много бързо се стопиха и нямаше нужда дори от този призив.
Крахът на системата започва много преди започването на реални пазарни реформи. Всъщност истински те започнаха едва при правителството на Иван Костов, т.е. 8 години след първия комунистически фалит и непосредствено след втория фалит, организиран от социалистическото правителство на Жан Виденов и гладната „Виденова зима“ (1996-1997 г.) когато 1 долар се разменяше за 3000 лева. , благодарение на „великите икономисти на БСП Румен Гечев и Румен Овчаров, които вместо да са в затвора и до днес продължават да определят политиката на поредно „прогресивно“ правителство .
Точно това подчертават дори социалисти като Юрий Борисов: голяма част от препоръките на плана дори не са приложени навреме, а реформите са забавяни именно от посткомунистическите олигархични елити, които не можеха да позволят България да се развива успешно "по капиталистически път".
Парадоксът: Програмата за реформи „Ран-Ът“ не е изпълнена!
Това е една от най-силните тези срещу конспирацията на комунистическата съветска олигархия.
Според множество сериозни анализи:
• правителството на Андрей Луканов приема само части от програмата, но не желае дори и тях да изпълни ;
• следващите управления – на Димитър Попов, Любен Беров и особено Жан Виденов отлагат ключови реформи;
• основните сектори на икономиката, финансовият и банковият сектор остават нереформирани;
• приватизацията се забавя фатално дълго и се превръща в номенклатурно-олигархичен процес на плячкосване на общественото богатство от комунистическо-милиционерските елити;
• държавните предприятия продължават да работят и трупат загуби;
• Банки масово фалират през есента на 1996 г.;
• започва неуправляем процес на хиперинфлация г.
Забавянето и неприлагането на програмата за пазарни реформи всъщност формира посткомунистическата олигархия.
Това е фундаментално важно:
ако планът е бил „заговор“, защо най-тежката икономическа катастрофа настъпва преди неговото реално прилагане?
Защо митът оцелява?
1. Социалната травма на прехода
Преходът действително е тежък. Той изисква от една страна бързи и болезнени реформи – т.нар. „шокова терапия“, която бе приложена успешно в Полша, но не и в България:
• Това доведе до безработица;
• Поява на скритата преди инфлация;
• срив на индустрии;
• посткомунистическа бедност, която за разлика от комунистическата вече можеше да бъде протестирана;
• масова емиграция на активното българско младо население. За периода след 1989 г. около 20% от българите напуснаха страната в търсене на работа в Европа и Америка.
Така социалната болка лесно се превръща и се превърна в политически инструмент на посткомунистическата милиционерска олигархия.
2. Нежелание за признание на провала на социализма
За посткомунистическите среди е по-удобно:
• да обвинят „неолиберализма“. Прословутият „неолиберален модел“ и досега е дъвка на посткомунистическите идеолози на грабителската постсъветска олигархия;
• Ако преди комунистическите идеолози плашеха държаното в политическа неграмотност от тях население с „американския империализъм“ и лошата капиталистическа либерална демокрация (която и до днес те отъждествяват с фашизма), сега за собствения си грабеж те обвиняват Европа и Америка;
• Западът, а не реалният бенефициент на грабежа – Русия и нейната тукашна агентура или „пета колона“, се оказа виновен за всичко;
• А днес „соросоидите“ са удобна дъвка на фашизираните комунистически идеолози на путинския милитаристичен тоталитарен режим;
• вместо да признаят системния фалит на реалния социализъм, те и до днес баламосват ограбеното от тях население с универсалният виновник Иван Костов, Сорос, ЕС, НАТО и всеки, който е обявен за „враг на любимата им Русия“ на Путин.
3. Кремълският геополитически интерес
Антизападният прочит на прехода е в пряка връзка с кремълския антибългарски геополитически интерес. Той цели:
• отслабва доверието в Европейски съюз;
• делегитимира демократичния преход като го представя като „неолиберален разгул“;
• представя Русия като „изгубена алтернатива“ за развитие, макар връщането в „руският мир“ да не означава нищо друго, освен реставрация на диктатурата, социалистическата мизерия и войната;
• поддържа носталгия към социализма.
Това е част от по-широкия постсъветски дезинформационен модел, част от съвременните руски ИПСО – информационно-психологически специални (военни) операции против страните от НАТО, Европейския съюз и особено против България.
Академичният проблем с конспиративната версия
Конспиративният разказ, като всяка скалъпена от руската пропаганда конспиративна теория, страда от няколко фундаментални дефекта:
Липса на автентичен източник;
Няма оригинален документ със „секретната част“;
Липса на институционално потвърждение;
Нито един участник в разработката не потвърждава подобни цели;
Историческа несъстоятелност
Подобни реформи се провеждат в почти всички постсоциалистически държави – включително такива без „план Ран-Ът“ - навсякъде слабостта или забавянето на реформите доведе до същите резултати.
Подмяна на причината с последствията
Емиграцията и деиндустриализацията са представяни като „предварително замислени“, вместо като резултат от:
• краха на съветския команден икономически и политически модел;
• забавените реформи (още от времето на социализма, България не проведе такива реформи като напр. в Унгария по времето на Янош Кадар);
• корупцията – системната корупция е характерна част за социалистическата икономика на дефицита и неравномерното разпределение на все по-ограничените създадени обществени блага;
• олигархичната приватизация бе естествен резултат от слабостта на гражданското общество и новите демократични елити да се противопоставят решително на мафиотизираната комунистическо-милиционерска олигархия.
Истинският дебат
Сериозният академичен разговор не е за измисления въпрос:
„Имало ли е американски план за унищожение на България?“
А:
• защо реформите бяха забавени и закъснели;
• защо приватизацията бе съзнателно деформирана;
• защо държавата остава пленена от бившата съветска номенклатура, превърнала се в мафиотизирана олигархия;
• защо липсва върховенство на правото;
• защо България провежда по-неуспешен преход от Полша, Чехия или балтийските държави.
Това са реалните въпроси на политическата икономия на прехода — а не конспиративните митологии.
Макар и съшит с бели конци и неграмотно съчинен, този „секретен фалшификат” на програмата за реформи, който ни разкривал „пъкления план за унищожението на България” от „американските империалисти”, всъщност е отлично прицелен в примитивното съзнание на политически неграмотните българи. Защото ако си достатъчно политически грамотен веднага би следвало да си зададеш поне три въпроса:
1. Ако това секретно допълнение е било написано от авторите на програмата, защо те изобщо са писали „несекретната част”, посветена наистина на спасението на фалиралата ни икономика?
2. Защо написалите програмата учени, след като са смятали, че тази програма за реформи ще доведе до такива катастрофални последици, не са написали как да се противодейства? Това са сериозни учени, които едва ли вярват, че техните реформи ще доведат до катастрофални последствия. Това са хора с морал и достойнство, които са си заложили авторитета, а не за социалистически „професори”, получили висшето си образование в комунистическите милиционерски академии.
3. Защо ще им е на „американските империалисти” да унищожават техния бъдещ съюзник в НАТО Република България, след като същите тези фалшификатори и досега твърдят, че всички правителства на прехода са „проамерикански”, че ни управлявала американска, а не руска „колониална администрация”?
Но, разбира се, на масовия политически неграмотен българин тази фалшификация на комунистически ченгета за „американския заговор“ им изглежда като истина от последна инстанция…
Митът за „разрушителния план Ран-Ът“ е не толкова примитивна политико-икономическа теория, колкото съзнателно внедрена суеверна идеологическа защитна реакция на посткомунистическото съзнание. Той:
• прехвърля вината от болната глава на здравата;
• изтрива отговорността на престъпния комунистически режим;
• демонизира демократичния преход;
• възпроизвежда антизападна геополитическа рамка в интерес на вражеска държава.
Историческите данни показват не „американски заговор“, а:
• крах на късния социализъм от съветски тип;
• дълго забавени реформи, проведени доста късно и половинчато;
• трансформация на комунистическо-милиционерската номенклатура в квазикапиталистическа олигархия;
• липса на институционална промяна, слабост на създадените демократични институции, поради запълването им със социалистическо-номенклатурно съдържание;
• съзнателна криминализация на прехода със социалния мутренски модел .
Именно затова разобличаването на този мит е важно не само за историята на прехода, а и за разбирането на съвременната проруска хибридна агресия против България.
ЛИТЕРАТУРА
Ангелов, Иван, Митове и лъжи за плана Ран-Ът, Дума, публ. 17.11.2009 г.
prehod.omda.bg - Митове и лъжи за плана "Ран - Ът"
Борисов, Юрий. 2009. Проваленият преход. // Дума, 10. 11. 2009 г.
Дичев, Ивайло. 2012. Митът за конспирацията: теория и практика;
Йорданов, Александър. 2006. Да нарушим сценария. София: изд. „Д-р И. Богоров“.
Кожухаров, Кънчо, 2009 „Кой какъв е в българската корупция: Лингея
Кръглата маса. Сборник документи. 1999. София: Фондация „Желю Желев“.
Лаков, Красимир, Преходът, който не стана така, както бе замислен.
Найденов, Николай. 2009; Публика и политика. София: УИ „Св.Кл. Охридски“.
Папакочев, Георги. 2013. Митът за „задкулисието“
Попър, Карл. 2000. Отвореното общество и неговите врагове. Т. 2. София: Изд. Отворено общество
Тодоров, Антон. 2013. Задкулисието на прехода. София: Изток-Запад
