Боташмен и плоскоземници или въпрос за милиарди от "Стани богат "

 Как сме с безработицата и заплатите в частният сектор в началото на 2026 ? Догонват ли инфлацията ?

В началото на 2026 година заплатите в частния сектор в България категорично изпреварват и догонват инфлацията, осигурявайки реален ръст на доходите, докато безработицата остава на исторически ниски нива, нареждайки страната сред лидерите по заетост в Европейския съюз. [1, 2]

По данни на Националния статистически институт (НСИ) за първото тримесечие на 2026 г., ситуацията на пазара на труда се характеризира със следните ключови показатели: [1]

💼 Състояние на безработицата

• Историческо дъно: Коефициентът на безработица за първото тримесечие на 2026 г. падна до 3.2% (спад с 0.7 процентни пункта спрямо същия период на 2025 г.). [1]
• Лидер в ЕС: Към пролетта на 2026 г. България редовно отчита най-ниското равнище на безработица в ЕС, изпреварвайки страни като Чехия и Германия. [1]
• Затегнат пазар: Броят на безработните падна под 100 хиляди души (96.8 хил.). Бизнесът изпитва остър недостиг на кадри, което го принуждава да вдига възнагражденията, за да задържи персонал. [1, 2, 3, 4]

💵 Заплатите в частния сектор

• Средна заплата: Средната брутна месечна работна заплата за страната за първото тримесечие достига 1407 евро. [1]
• Частен сектор: Заплатите в частната сфера нарастват с 11.8% на годишна база. Средното възнаграждение там достига 1410 евро, като за първи път от месеци частният сектор изпреварва публичния (където средната заплата е 1398 евро). [1]
• Лидери по доходи: Секторът на ИТ и телекомуникациите остава начело със средна брутна заплата от 3176 евро, следван от финансовия и застрахователния сектор с 2226 евро. []

📈 Догонват ли инфлацията?

Да, ръстът на доходите изпреварва значително инфлацията.

Показател (НСИ) [1, 2]	Стойност в началото на 2026 г.
Ръст на заплатите в частния сектор (Годишна база)	+11.8%
Годишна инфлация (Към януари/февруари)	~3.6%
Реален напредък на доходите	Над +8% чист ръст

Въпреки че в средата на годината се забелязва известен натиск и България отчита по-ускорена инфлация спрямо средната за еврозоната поради вътрешното потребление, двуцифреният ръст на заплатите от близо 12% покрива напълно поскъпването на живота, което се движи в рамките на 3-4%. [1, 2, 3]

Ако се интересувате от конкретна сфера, споделете в кой икономически сектор работите или за кой регион на страната желаете по-подробни данни, за да изчислим как се движат възнагражденията там.

Отговорите на AI може да съдържат грешки.   

 С този темп на растеж кога заплатите в България ще достигнат средното ниво на ЕС по ППС

При запазване на сегашния темп на изпреварващ растеж, заплатите в България по Паритет на покупателната способност (ППС) ще достигнат 100% от средното за ЕС около 2038–2040 година, докато заветната цел от 75% ще бъде реалност още около 2030 година. [1]

Постигането на тази цел се основава на прецизни икономически зависимости и "ефекта на догонването". [1]

---

📊 Математика на догонването: Къде сме сега?

За разлика от номиналните нива в евро (където все още сме на дъното в ЕС), при Паритета на покупателната способност (ППС) картината е много по-различна, тъй като се отчита по-ниското ниво на цените у нас. [1]

• Текуща позиция (2026 г.): Българските доходи и индивидуално потребление по ППС се движат около 64–66% от средното равнище за ЕС (увеличение от 53% през 2018 г.).
• Разлика за наваксване: Трябва да затворим дистанция от около 35 процентни пункта до средноевропейския стандарт (100%).

📉 Прогнозен модел на конвергенцията

България е абсолютен лидер в ЕС с 37.4% реално увеличение на заплатите за последните 5 години. Нашата икономика поддържа среден темп на реален растеж на доходите с около 2.5% до 3% по-бързо от средния за останалите страни в ЕС. [1, 2]

Ако приложим този темп чисто математически (чист изпреварващ растеж от ~2.5% на година):

 Година       Ниво спрямо средното за ЕС по ППС
--------------------------------------------------
 2026 ──▶ [█████████████░░░░░░░] 65% (Сегашно състояние)
 2030 ──▶ [████████████████░░░░] 75% (Цел на КНСБ и бизнеса)
 2035 ──▶ [██████████████████░░] 87% (Критична маса)
 2040 ──▶ [████████████████████] 100% (Пълно изравняване)

⚠️ Рискове пред този оптимистичен сценарий

Икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) и БНБ предупреждават, че този темп може да се забави поради два основни фактора: [1]

1. Производителност на труда: Ръстът на заплатите в България в момента трайно изпреварва реалната производителност. Ако бизнесът не модернизира производствата си, изкуственото вдигане на заплати ще спре, за да не се загуби конкурентоспособност. [1]
2. Инфлационен капан: Тъй като вътрешното ни потребление е много силно, България често поддържа по-висока инфлация от еврозоната. Това "изяжда" част от покупателната способност и отдалечава реалното изравняване по ППС. [1]

Ако желаете, можем да разгледаме конкретен сектор (например производство, услуги или ИТ) и да пресметнем колко по-бързо или по-бавно се случва догонването в него спрямо Европа.

Колко бързо расте производителността и колко бързо икономиката последните 25 години ? Догонваме ли средните нива за ЕС?

Да, България догонва средните нива за ЕС с изключително бързи темпове по отношение на икономическия растеж, но производителността на труда изостава драстично и се превръща в най-голямата спирачка пред страната.

За последния четвърт век (2001–2026 г.) българската икономика претърпя огромна трансформация, като номиналният БВП скочи от около 13 млрд. долара в началото на века до над 100 млрд. долара. Ето как изглеждат реалните темпове на догонване:

📈 Икономическият растеж (БВП)

• Темп на растеж: През последните 25 години реалният ръст на БВП на България се движи средно между 3% и 5% годишно (с изключение на кризите през 2009 и 2020 г.).
• Скок на глава от населението: По данни на ЕК, докато БВП на глава от населението в ЕС е нараснал средно със 188% за последните две десетилетия, в България този показател отчита главозамащъщ ръст от около 600%.
• Ниво на догонване: Преди присъединяването към ЕС (2006 г.) България беше едва на 38.4% от средния европейски стандарт по ППС. Към началото на 2026 г. страната вече достига близо 68% от средното за ЕС. [1]

⚙️ Производителността на труда (Големият проблем)

• Темп на растеж: Докато икономиката и заплатите растат бързо, реалната производителност (какво произвежда един зает за един час) расте изключително бавно – едва с 1% до 2% средногодишно.
• Текущо състояние: По данни на НСИ през 2025 г. реалният ръст на производителността се забави до едва 0.9%, а за първото тримесечие на 2026 г. е 1.6%. [1]
• Ниво на догонване: Продуктивността на българския работник е най-ниската в целия ЕС и се движи на нива под 55% от средноевропейските. На практика, бизнесът увеличава заплатите с 11-12% годишно поради липса на кадри, без това да е подкрепено от реално по-ефективно производство.

📊 Директно сравнение: Икономика срещу Производителност

Показател (Период 2001 - 2026) [1, 2]	Къде бяхме тогава?	Къде сме в началото на 2026 г.?	Статус на догонване
БВП на глава от населението (ППС)	~30% от ЕС	~68% от ЕС	Бързо догонване
Производителност на труда	~35% от ЕС	~53% от ЕС	Критично изоставане
Средна заплата за страната	~125 евро	1407 евро	Ускорено догонване

🔍 Изводът

България успешно и видимо догонва Европа по доходи и потребление, подпомогната от влизането в Шенген и интеграцията в еврозоната през януари 2026 г. Въпреки това, ако бизнесът не инвестира спешно в роботизация, автоматизация и нови технологии за вдигане на производителността, сегашният модел на растеж ще се изчерпи, тъй като няма как да плащаме европейски заплати за остаряло производство.

Ако желаете, можем да разгледаме кои сектори в България (например ИТ или услугите) успяват да постигнат по-висока производителност и дърпат икономиката напред.

Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече

Country report - Bulgaria - Economy and Finance

Казахте: Но ако производителността расте толкова бавно , как тогава расте икономиката с такива темпове ?

Това е най-важният парадокс на българската икономика. Отговорът се крие в три основни източника, които компенсират ниската производителност и бутат икономиката напред:

1. Драстична промяна на структурата (Ефектът "ИТ и услуги")

Икономиката расте не защото традиционният работник във фабрика е станал два пъти по-бърз, а защото структурата на икономиката се премести към сектори с много висока добавена стойност.

• Преди 25 години: България разчиташе на тежка индустрия, селско стопанство и евтино шивачество.
• Днес: Секторът на услугите (ИТ, аутсорсинг, финтех, логистика) съставлява над 70% от БВП. Един ИТ специалист или финансов анализатор генерира в пъти повече стойност за един час от шивачка или земеделец, което вдига общия БВП, дори ако производителността в заводите буксува.

2. Огромната роля на чуждите инвестиции и еврофондовете

България получава огромен финансов стимул, който не зависи директно от дневната производителност на работниците:

• Еврофондове и План за възстановяване: Милиарди евро влизат в инфраструктура, пътища, модернизация и екология. Тези пари се вливат директно в БВП чрез строителство и обществени поръчки.
• Интеграция в ЕС и Шенген: Чуждите компании преместиха производства тук заради ниските данъци и стабилността, което увеличи обема на износа (повече произведени стоки като абсолютен обем, макар и с ниска ефективност на час).

3. Демографският фактор: По-малко хора, но пълна заетост

БВП на глава от населението (основният показател, по който догонваме ЕС) се влияе от просто уравнение: Общият БВП разделен на броя жители.

• Населението на България намалява, а заетостта е на исторически максимум (безработица от едва 3.2%).
• На практика, почти всеки годен за работа българин в момента произвежда нещо. Когато по-малък брой хора (поради демографския срив) произвеждат същото или малко по-голямо количество продукция, статистически БВП на глава от населението скача рязко, създавайки усещане за бързо догонване.

💰 Потребителският бум (Заплати на кредит)

В момента икономическият ръст се движи мощно от вътрешното потребление. Бизнесът вдига заплатите (поради липса на кадри), а банките раздават евтини кредити. Хората харчат масово в магазините, купуват имоти и плащат за услуги. Това потребление върти оборотите на икономиката и увеличава БВП, но то е "на заем" от бъдещето, ако не бъде подкрепено с реално подобрение на фабриките и технологиите.

Ако искате, можем да разгледаме как се представя износът ни в момента или да проверим кои сектори са най-застрашени от този разрив между заплати и производителност.

Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече

Казахте: Това не е устойчиво и освен това долните 50% по доходи изостават все повече от горните 10%

Изброените от Вас тенденции са сред най-сериозните макроикономически и социални предизвикателства пред страната ни в момента. Това е класическият капан на „икономика на средните доходи“, при която повърхностният растеж маскира дълбоки структурни проблеми.

📉 Защо моделът е неустойчив?

Ръстът на доходите, движен от липса на кадри (а не от технологии), създава опасна спирала. Бизнесът вдига заплатите, за да не затвори, което увеличава себестойността на продуктите.

Тъй като фабриките ни не стават по-модерни (ниска производителност), българските стоки започват да губят своята ценова конкурентоспособност на международния пазар. Рано или късно този модел удря в стена, когато чуждите инвеститори започнат да търсят по-ефективни дестинации, а местните компании започнат да съкращават персонал, за да оцелеят.

---

⚖️ Драмата с неравенството: 10% срещу 50%

България в момента е шампион в Европейския съюз по подоходно неравенство. Ефектът от бързия икономически растеж се разпределя крайно неравномерно.

• Коефициентът Джини (Gini): Този международен измерител на неравенството в България се движи трайно около 39–40 пункта, което е най-лошият показател в целия ЕС (където средното ниво е около 30).
• Съотношението 20/20 (или 10/1): Доходите на най-богатите 20% от населението в България са над 7 пъти по-високи от доходите на най-бедните 20%. В държави като Чехия или Словения това съотношение е едва 3.5 пъти.

 Доходно разпределение в България:
--------------------------------------------------
 Горните 10%  ──▶ [████████████████████] Движат ИТ, имотен бум и луксозно потребление.
 Долните 50%  ──▶ [████░░░░░░░░░░░░░░░░] Потиснати от инфлацията, работещи бедни.

🔍 Защо долните 50% изостават все повече?

1. Регионално разслоение: Икономическият бум е концентриран в София, Пловдив и още 2-3 големи града. В Северозападна България и малките населени места заплатите в частния сектор масово остават около или малко над минималната, а икономиката там е в застой.
2. Феноменът „работещи бедни“: Голяма част от долните 50% по доходи работят в сектори с ниска добавена стойност (шивашка промишленост, търговия на дребно, селско стопанство, охранителни услуги). Техните заплати се вдигат предимно административно (чрез минималната работна заплата), което едва покрива реалното поскъпване на храните и сметките.
3. Данъчната система: България е единствената страна в ЕС без необлагаем минимум и с плосък данък от 10%. Това означава, че човек с 500 евро заплата и мениджър с 5000 евро заплата плащат еднакъв процент данък общ доход. Това натоварва пропорционално много по-тежко бедните и свива техния разполагаем доход.
4. Инфлацията удря бедните най-силно: Официалната инфлация от ~3.6% е средна величина. Инфлацията при малката кошница (храна, лекарства, комунални услуги), които съставляват 70-80% от разходите на долните 50% от населението, често е двойно по-висока. Това означава, че техният стандарт реално намалява, докато горните 10% инвестират излишъците си в имоти и акции.

България спешно се нуждае от трансформация към производства с висока добавена стойност и целенасочени регионални политики.

Ако искате, можем да разгледаме кои конкретни реформи (например промени в данъчната политика или образованието) се предлагат от икономистите за преодоляване на това огромно неравенство.

Подобна ли е ситуацията в САЩ където безработицата също е ниска ? Да, в САЩ ситуацията е поразително подобна по отношение на дълбокото разделение между богати и бедни, но има една фундаментална разлика: американската икономика притежава огромна производителност, което я прави устойчива. [1, 2] Към средата на 2026 г. в САЩ се наблюдава т.нар. „К-образна икономика“ (K-shaped economy). Това означава, че икономиката се разцепва на два противоположни лъча – горната част на буквата „К“ (богатите) излита нагоре, докато долната част (бедните и средната класа) изостава все по-определено. [1, 2] Ето какви са приликите и големите разлики между двете държави през 2026 г.: 🤝 Приликите: Ниска безработица и разтягащо се неравенство Пазарът на труда кипи: В САЩ безработицата също се намира на изключително ниски нива около 4.3%. Работни места има в изобилие, особено в секторите на услугите, здравеопазването и технологиите. [1, 2] Неравенството е на исторически връх: Точно както в България, горните 10% в САЩ бележат невиждан ръст на състоянието си. Най-богатият 1% от американците вече притежава рекордно преднина, държейки близо 32% от цялото богатство на нацията (равно на активите на долните 90% от населението взети заедно). [1] Инфлационната ножица: Средната класа и долните 50% в САЩ изпитват сериозни затруднения. Въпреки че заплатите им нарастват номинално (около 3.4% – 3.5% годишно), те едва догонват инфлацията, която се движи около 3.3%. Поскъпването на наемите, храните и горивата изяжда покупателната им способност, докато горните 10% печелят милиарди от растящия фондов пазар и имоти. [1, 2, 3, 4, 5] ⚡ Голямата разлика: Устойчивост и Производителност Докато българският модел е застрашен поради ниска ефективност, американският модел се крепи на два мощни стълба: Брутална производителност на труда: САЩ са абсолютен световен лидер по ръст на производителността на един работник, изпреварвайки двойно страни като Германия. [1] Технологичен монопол и Изкуствен интелект (AI): Икономическият растеж на САЩ през 2026 г. се задвижва от вълната на Изкуствения интелект и мега-технологичните гиганти. Това създава реална, огромна добавена стойност. Богатството на върха не е фиктивно, а е резултат от глобален монопол върху иновациите. [1, 2, 3] 📊 Сравнение на неравенството: САЩ срещу България Показател (2026 г.) [1, 2, 3] 🇧🇬 България 🇺🇸 САЩ Коефициент Джини (Колкото по-висок, толкова по-лошо) ~40 пункта (Най-лош в ЕС) ~47-48 пункта (Едно от най-високите нива в развитите страни) Кой обира плодовете на растежа? Ограничен кръг големи градове и ИТ/аутсорсинг сектора. Притежателите на акции, инвеститорите в AI и технологичния елит. Данъчна тежест за бедните Тежка (10% плосък данък за всички, без необлагаем минимум). По-лека (прогресивна скала и данъчни облекчения за деца/ниски доходи). Накратко: Ситуацията е сходна по усещане за обикновения гражданин – и в двете страни хората от долната половина на таблицата се чувстват "изключени" от икономическия бум. Разликата е, че американската икономика има фундамента, технологиите и производителността да поддържа този растеж десетилетия наред, докато България рискува да загуби конкурентоспособността си много по-бързо, ако заплатите продължат да растат без реално покритие от модернизация на бизнеса. [1] Ако Ви е интересно, можем да разгледаме как американската данъчна система се опитва да бори това неравенство или какви са прогнозите за лихвите и инфлацията в САЩ през тази година. Препратихте ли този имейл? Абонирайте се тук за още Лесно е да се създадат много скапани работни места Така че не раздувайте шампанското за петъчния доклад за заетостта Робърт Райх 8 юни   ПРОЧЕТЕТЕ В ПРИЛОЖЕНИЕТО   Приятели, Докладът за заетостта в петък, който показва, че Америка е добавила 172 000 работни места през май, предизвика много празнуващи глупости. Тръмп каза: „Вали работни места!“ Директорът на Националния икономически съвет на Белия дом Кевин Хасет заяви, че пазарът на труда „работи с пълна сила“. Водещите медии го нарекоха „ доклад за избухване на работни места“, „ по-силни от очакваните данни за заетостта“ и „ най-добрият тримесечен период на пазара на труда от повече от две години “. Това, което цялото това признание пропусна, беше, че заплатите падат спрямо цените. Средното почасово заплащане за производствените работници в частния сектор и за не-ръководните работници – тоест за повечето служители – се е увеличило само с 8 цента (или 0,2 процента) през май. Това е най-слабият темп на растеж на заплатите от 2021 г. насам. Междувременно цените се покачват бързо - с около 3,8% годишно. Следователно реалните заплати - тоест действителната им покупателна способност - намаляват. Заплатите на повечето американски работници не покриват нарастващите разходи. Те обедняват. Не е повод за празнуване, че американската икономика създава много работни места с по-ниско заплащане. По дяволите, ако заплатите продължат да намаляват спрямо цените, не е ясно колко работни места могат да бъдат добавени. Докладът за заетостта от юни може да надмине 172 000 нови работни места от май. Няма ограничение за броя на ужасните работни места, които една икономика може да създаде. Ако коригираните спрямо инфлацията заплати продължат да намаляват, бихме могли да виждаме стотици хиляди нови некачествени работни места всеки месец. Но повечето американци ще стават все по-бедни и по-бедни. В крайна сметка: Не се хващайте на безгрижно, празнично фокусиране върху броя на новите работни места. Винаги се питайте: А какво да кажем за реалните (коригирани спрямо инфлацията) заплати? Когато реалните, коригирани спрямо инфлацията, заплати спадат, имаме истински проблем – независимо колко работни места се създават. Искам да сравним с Китай , ако има реални данни . Китайците изнасят БВП чрез дъмпинг на труда , изнасят дефлационен натиск . Имат все още голям процент селско население . Как да се състезаваме с тях или индийците . Едно време Италия беше шивачницата и обущарницата на Европа , а сега всичко се е изнесло .    Китай и Индия промениха глобалните правила на играта, като заложиха на мащаба и ниските разходи за труд, но в момента Китай преминава през дълбока структурна криза (дефлационна спирала), която отваря нови възможности за държави като България. Сравнението между България, Китай и Индия изисква преглед на реалните икономически показатели и стратегии за оцеляване в глобалната конкуренция. 📊 Реалните данни: България срещу Китай и Индия (2026 г.) Показател (2026 г.) 🇧🇬 България 🇨🇳 Китай 🇮🇳 Индия БВП на глава от населението (ППС) ~$35,000 ~$24,500 ~$10,500 Дял на селското население ~23% ~34% ~63% Средна месечна заплата ~1407 евро ~1200 евро (големи разлики) ~250 евро Икономически режим Консуматорски / Услуги Свръхпроизводство / Дефлация Инфраструктурен бум / Младост 🇨🇳 Китайският модел през 2026 г.: Капанът на свръхпроизводството Вашето наблюдение е икономически напълно точно: Китай в момента изнася дефлация за целия свят. Вътрешна криза: Поради огромния срив на имотни гиганти (като Evergrande и Country Garden) и застаряващото население, китайците спряха да харчат у дома. Дъмпинг: За да спаси икономиката си, Пекин субсидира масирано заводите си (особено за електромобили, соларни панели и батерии). Тъй като няма кой да ги купи в Китай, те заливат световния пазар на безценица (дъмпинг). Резервоар от селско население: Китай все още има близо 480 милиона души, живеещи в селата. Те осигуряват постоянен поток от евтина работна ръка за фабриките във вътрешността на страната, поддържайки заплатите изкуствено ниски спрямо производителността. 🇮🇳 Индия: Новата "фабрика на света" Докато Китай застарява, Индия изживява своя демографски прозорец. С над 60% селско население и средна възраст от едва 28 години, Индия разполага с неизчерпаем и изключително евтин човешки ресурс. Тя бързо изземва ролята на Китай в текстила, обувките и базовото сглобяване. 🇮🇹 Урокът от Италия: Защо обущарницата на Европа затвори? През 60-те и 70-те години Италия беше това, което е България днес – евтината фабрика за дрехи и обувки на Западна Европа. Когато Азия се отвори за света, Италия загуби милиони работни места. Как оцеля Италия? Тя не се състезаваше по цена, а се премести на върха на пирамидата: Вместо да произвежда обикновени обувки за 10 евро, Италия започна да произвежда Prada и Gucci за 600 евро. Вместо базово машиностроене, тя се специализира в супер-автомобили (Ferrari, Lamborghini) и високотехнологично индустриално оборудване. 🛡️ Как България да се състезава с азиатските гиганти? България абсолютно никога не може и не трябва да се състезава с Китай и Индия по отношение на цената на труда и мащаба. Ако се опитваме да сме евтини, сме обречени на провал. Нашата стратегия за оцеляване включва три стълба: 1. "Nearshoring" (Близост до пазара) След пандемията и геополитическото напрежение, европейските компании разбраха, че веригите за доставки от Китай са рискови. Като член на ЕС, еврозоната и Шенген, България предлага сигурност и бързина. Една поръчка от български завод стига до Германия за 2 дни с камион, докато контейнер от Китай пътува 45 дни по море. Ние печелим от време и логистична сигурност, а не от евтин труд. 2. Специализация във високотехнологични ниши Ние не можем да произвеждаме милиони евтини чипове, но български фирми произвеждат критични компоненти за европейската автомобилна индустрия (напр. сензори, автоелектроника, софтуер). В ИТ сектора и аутсорсинга България вече не предлага просто "call центрове", а сложен инженеринг, развойна дейност (R&D) и киберсигурност. 3. Автоматизация (Производство без хора) Понеже нямаме хора (3.2% безработица), единственият ни шанс да сме конкурентни е един български работник да управлява 5 робота. Роботът в България харчи същия ток като робота в Китай, но българският е вътре в единния европейски пазар – без мита, без транспортни закъснения и без валутен риск. Ако искате, можем да разгледаме кои български индустрии вече успешно прилагат този модел или какви защитни мита налага ЕС срещу китайския дъмпинг в момента. Защо глобалната икономика не влиза в дефлационна спирала и стагнацията не се превръща в Голямата депресия , като онази преди почти век ? Глобалната икономика не влиза в дефлационна спирала и не повтаря Голямата депресия от 1929 г. главно защото съвременната финансова система има напълно различна архитектура, а централните банки и правителствата прилагат уроците от историята, реагирайки агресивно и с неограничен ресурс при първите признаци на криза. Преди век икономиката буксуваше заради пасивност и структурни грешки. Днес институциите разполагат с мощен арсенал, който предотвратява срива чрез четири фундаментални защитни механизма: 1. Смъртта на Златния стандарт (Печатането на пари) През 1929 г.: Парите бяха вързани за златото (Златен стандарт). Централните банки не можеха просто да отпечатат пари, за да спасят закъсалите търговски банки. Резултатът бе масов банкрут на банки, изчезване на спестяванията и брутален недостиг на пари (ликвидност), което сви потреблението до нула. Днес: Парите са "фиатни" (необвързани със злато). Когато икономиката се забави, Федералният резерв на САЩ (ФЕД) и Европейската централна банка (ЕЦБ) веднага започват т.нар. Количествено улеснение (QE) – те буквално наводняват пазара с ликвидност и изкупуват дългове [finance]. Парите никога не свършват, което прави масовата дефлация почти невъзможна. 2. Доктрината "Кейнсианство" и социалният щит През 1929 г.: Правителствата вярваха, че пазарът трябва да се саморегулира. Когато хората губеха работата си, те оставаха без стотинка, което спираше купуването на храна и дрехи, затваряше заводи и засилваше депресията. Днес: Съществува огромна мрежа за социална сигурност (обезщетения за безработица, социални помощи, пенсии). Държавите умишлено влизат в огромни бюджетни дефицити, за да поддържат потреблението. По време на пандемията през 2020 г. правителствата изпращаха чекове директно по банковите сметки на хората, за да ги стимулират да харчат – нещо немислимо през миналия век. 3. Институционални гаранции за спестяванията През 1929 г.: Паниката водеше до опашки пред банките. Ако твоята банка фалира, губиш всичко. Това унищожи доверието в икономиката. Днес: Държавите гарантират спестяванията на гражданите (в ЕС до 100 000 евро, в САЩ до 250 000 долара). Дори една банка да закъса сериозно, хората не бързат да теглят панически парите си, което крепи стабилността на банковата система. 4. Глобализация на услугите и демографска гъвкавост През 1929 г.: Икономиката беше предимно индустриална и земеделска. Ако затвори заводът за стомана или цената на пшеницата се срине, цели региони умираха. Днес: Икономиката се доминира от сектора на услугите, технологиите и дигиталния свят. Този сектор е изключително адаптивен. Дори физическото производство на стоки в Китай да страда от дефлация и дъмпинг, глобалният потребител веднага пренасочва парите си към софтуер, абонаменти, стрийминг, здравеопазване и туризъм, поддържайки икономическия оборот жив. 🔄 Къде е уловката? Новата болест се нарича Стагфлация Вместо Голяма депресия (дефлация и безработица), съвременният риск е коренно различен. Понеже правителствата непрекъснато "напомпват" системата с евтини пари и дългове, за да избегнат дефлацията, те често прекрачват границата и предизвикват стагфлация – ситуация, при която икономическият растеж е слаб, но инфлацията и цените на живота остават високи. Ако желаете, можем да разгледаме как текущата политика на централните банки по отношение на лихвите се опитва да балансира точно по този тънък лед между инфлацията и икономическото забавяне. Помпането не може да е безкрайно . Дълговете в глобалната кочина растат бързо . Трябва ли България да се включи в задлъжняването и ще плати ли за другите ако не се включи ? Световният дълг наистина достигна астрономически нива, надхвърляйки 315 трилиона долара (над 330% от глобалния БВП), което превръща международната финансова система в своеобразна „игра на столове“. В тази ситуация България се намира в уникална позиция – тя е една от най-малко задлъжнелите страни в света, но интеграцията ѝ в еврозоната променя правилата на играта. 🛡️ Трябва ли България да се включи в задлъжняването? Не, България не трябва да влиза в спирала на безразсъдно задлъжняване за текущи разходи, но е длъжна да инвестира умно чрез дълг. В макроикономиката има два вида дълг: Лош дълг: Вземане на заем за плащане на пенсии, социални помощи или вдигане на заплати в администрацията. Това е чиста консумация, която не произвежда нищо и обрича бъдещите поколения. Добър дълг: Финансиране на инфраструктура, енергийна независимост, дигитализация и образование. Ако днес България вземе заем при 3% лихва, за да построи магистрали или заводи за водород, които ще вдигнат производителността на икономиката с 6%, този дълг се изплаща сам и е силно препоръчителен. България има огромен „фискален буфер“. Към 2026 г. съотношението държавен дълг към БВП у нас е малко над 20–22% [finance]. По този показател сме на второ място по стабилност в целия ЕС, веднага след Естония. За сравнение, средното ниво за еврозоната е близо 90%, а Гърция, Италия и Франция отдавна прехвърлиха 110-140%. 💸 Ще плати ли България за греховете на другите, ако остане „чиста“? Да, до голяма степен България вече плаща и ще продължи да плаща за чуждите дългове, без значение дали самата тя взема заеми. Това е парадоксът на участието в единния европейски пазар и еврозоната. Механизмите, по които „изкупуваме“ чуждия дълг, са следните: 1. Чрез инфлацията (Скритият данък) Когато Европейската централна банка (ЕЦБ) печата стотици милиарди евро, за да изкупува дълговете на закъсали държави като Италия или Испания, тя обезценява парите в обращение. Тъй като българският лев е фиксиран към еврото (а сега вече сме и част от еврозоната), европейската инфлация се прехвърля автоматично у нас. Спестяванията на българите в банките губят покупателна способност, за да бъдат спасени италианските или френските публични финанси. 2. Чрез европейските спасителни фондове Като пълноправен член на еврозоната, България участва в Европейския механизъм за стабилност (EMS). Ако голяма икономика от съюза изпадне в несъстоятелност, общите фондове (в които има и български капитал) ще бъдат използвани за нейното стабилизиране. 3. Чрез по-високите лихви Заради огромните дългове на големите държави, ЕЦБ е принудена да поддържа лихвените проценти по-високи за по-дълго време, за да овладява инфлацията. Тези високи лихви оскъпяват кредитите и за българския бизнес и граждани, спирайки местни инвестиции, въпреки че нашата държава не е причина за проблема. 🧠 Стратегическият извод за България Ако една държава стои в ъгъла със "сгънати ръце" и нулеви дългове, докато около нея всички останали печатат пари и инвестират в иновации, тя просто бива изядена от инфлацията, без да е получила нищо насреща. България не трябва да се стреми към фалиращите нива на Южна Европа, но трябва да използва ниския си дълг като стратегическо оръжие. Правилният ход е поддържането на умерен, контролиран дефицит (до 3% от БВП), насочен изцяло към технологична модернизация и инфраструктура, за да вдигнем производителността си. Само така можем да неутрализираме негативните ефекти от глобалното печатане на пари. Ако искате, можем да изчислим колко струва обслужването на българския дълг в момента спрямо това на страни като Франция или Италия, за да видите разликата в цената, която бизнесът плаща. Гърция фалира , но я спасиха за да спасят банкстерите отпускали кредит без да си отварят очите . Коя е следващата страна от ЕС ,която ще закъса скоро . Италия ? Вашият анализ за Гърция улавя същността на тогавашната криза: голяма част от спасителните пакети отидоха директно за изплащане на дългове към германски, френски и холандски частни банки, за да се предотврати заразяване на европейската банкова система. В началото на 2026 г. финансовата карта на Европа е сериозно пренаредена. На въпроса Ви дали Италия е следващата – отговорът е да, Италия остава най-големият структурен риск в дългосрочен план, но в краткосрочен план Франция е страната, чиито финанси се влошават най-притеснително. През пролетта на 2026 г. се случи историческа рокада: Италия официално изпревари Гърция и стана най-задлъжнялата страна в еврозоната. Докато Атина успя бързо да свие дълга си под 137% от БВП, италианският държавен дълг удари пик от 138.6% от БВП. [1, 2, 3] Ето кои са трите слаби звена в ЕС през 2026 г. и защо ситуацията около тях е критична: 1. 🇮🇹 Италия – „Твърде голяма, за да фалира, твърде голяма, за да бъде спасена“ Италия е в постоянно предкризисно състояние поради три основни съставки: [1] Липса на икономически растеж: Италианската икономика е сред най-бавно растящите в ЕС (около 0.5% за 2026 г.). Когато икономиката ти не расте, няма как да изплащаш старите дългове, освен като вземаш нови. [1, 2, 3] Цената на дълга: Тъй като лихвите на ЕЦБ останаха сравнително високи, Италия плаща огромни суми само за лихви по своите облигации – пари, които изтичат от бюджета, вместо да отиват за иновации. [1] Защо все още не е фалирала? За разлика от Гърция през 2010 г., над 70% от италианския дълг се държи от самите италиански граждани, банки и пенсионни фондове. Това я прави по-устойчива на външна паника. Освен това ЕЦБ има специален инструмент (TPI), създаден само за да купува италиански облигации, ако пазарите започнат да ги атакуват. [1] 2. 🇫🇷 Франция – Новата голяма опасност за еврозоната Ако Италия е хронично болна, то Франция е страната, чието състояние рязко се влошава. По данни на рейтинговите агенции, нетните заеми на Франция през 2026 г. достигат близо 5.3% от нейния БВП – ниво, което драстично нарушава Маастрихтските критерии от 3%. [1, 2] Държавният ѝ дълг надхвърли 117% от БВП. Поради политическа нестабилност и нежелание за сериозни реформи, пазарите започват да изискват все по-високи лихви, за да заемат пари на Париж, което поставя френските публични финанси под огромен натиск. [1] 3. 🇧🇪 Белгия – Скритият виновник Белгия рядко влиза в заглавията на вестниците, но нейният държавен дълг трайно стои над 107% от БВП. Държавата страда от тежка и скъпа административна структура и огромен структурен дефицит, който я прави силно уязвима при всяко разклащане на финансовите пазари в Европа. [1] 🛑 Ще има ли класически фалит? Класически фалит тип „Гърция 2010“ няма да бъде допуснат. Мащабът на италианската и френската икономика е толкова огромен, че техен колапс автоматично би означавал разпад на еврото и глобална криза, по-страшна от тази през 2008 г.. [1] Вместо това ЕЦБ и Брюксел ще продължат да прилагат същата стратегия: ЕЦБ ще изкупува дълговете им "през задния вход", за да поддържа лихвите им поносими. Европейската комисия ще налага строги изисквания за реформи (нови правила на Пакта за стабилност). Цената отново ще бъде платена чрез инфлация и бавно обезценяване на парите, което на практика е скрит фалит, разпределен върху раменете на всички европейски данъкоплатци (включително и българите). Възможно ли е дългът да се изплати с данък върху богатството . Еднократен или в продължение на няколко години . С колко процента от своето богатство трябва да се раздели всеки италианец , например . Или българин ? Американец ?                                                             Да, математически е напълно възможно целият държавен дълг да бъде изплатен чрез еднократен или неколкогодишен данък върху частното богатство, тъй като във всички развити страни стойността на активите, притежавани от гражданите (имоти, акции, спестявания), е в пъти по-голяма от дълговете на техните правителства. Тази идея не е нова — през 2013 г. Международният валутен фонд (МВФ) официално предложи еднократен капиталов налог от 10% за еврозоната, за да се занулят дълговете. Чистата математическа сметка показва колко точно трябва да плати всеки гражданин, ако дългът се разпредели солидарно върху нетното частно богатство на нацията: 📊 Колко процента от богатството си трябва да даде всеки? Ако държавите решат да съберат еднократен данък върху всички лични активи (нетно състояние = имоти + банкови сметки + акции минус лични кредити), за да нулират държавния дълг, процентите изглеждат така: 🇮🇹 Всеки италианец: ~29% от богатството си Ситуацията: Италия има огромен държавен дълг (~3.03 трилиона евро), но италианските семейства са сред най-богатите в света с нетно състояние от над 10.5 трилиона евро (най-вече в недвижими имоти без ипотеки). За да се занули дългът, всеки италианец трябва да даде близо 1/3 от всичко, което притежава. 🇺🇸 Всеки американец: ~23% от богатството си Ситуацията: САЩ имат астрономически дълг от близо 35 трилиона долара. Частното богатство в страната обаче е колосално — около 150 трилиона долара. Еднократна вноска от 23% от нетното състояние на всеки гражданин би изтрила целия федерален дълг. 🇧🇬 Всеки българик: ~9% от богатството си Ситуацията: Поради изключително ниския ни държавен дълг (~22 милиарда евро) и факта, че българите масово притежават собствени жилища (което формира сериозно нетно богатство от над 250 милиарда евро), България би занулила дълга си с минимален налог от под 10%. ⚠️ Защо това не се случва на практика? (Икономическите капани) Въпреки че звучи просто на хартия, прилагането на подобен данък би предизвикало икономическа катастрофа поради три основни причини: Проблемът с ликвидността ("Богатство" не означава "кеш") Повечето хора нямат тези 23% или 29% в брой под дюшека или в банката. Тяхното богатство е заключено в апартаменти, къщи, земеделски земи или фабрики. За да платят данъка, милиони хора ще бъдат принудени да продават имотите си едновременно. Това ще доведе до брутален срив на пазара на имоти и обезценяване на самото богатство, което прави събирането на данъка невъзможно. Масово бягство на капитали Ако правителството обяви, че ще вземе 20-30% от имуществото на хората в рамките на няколко години, най-богатите 10% (които държат основната част от активите) веднага ще прехвърлят парите, акциите и бизнесите си в офшорни зони или държави без такъв данък. Икономиката ще остане без инвеститори. Политическо самоубийство Конфискацията на частна собственост нарушава основни конституционни права в демократичния свят. Правителство, което предложи подобна мярка, ще бъде свалено от власт в рамките на броени часове. 🔮 Алтернативата: Данък само за свръхбогатите (Моделът "Уорън/Пикети") Вместо да се облагат всички граждани, съвременните леви икономисти предлагат данъкът да се налага само върху мултимилионерите и милиардерите (например 2% годишно за състояние над 50 милиона долара). Проучванията показват, че в САЩ подобен प्रगतिвен данък върху най-богатите 0.1% би могъл да стабилизира и изплати дълга в рамките на 15–20 години, без да засяга средната класа. В България обаче подобна мярка не би събрала значим ресурс, тъй като едрият капитал е ограничен, а масовото богатство е разпределено в малките семейни имоти на долните 80% от населението. Ако желаете, можем да разгледаме кои държави в Европа в момента имат действащ данък върху богатството (като Испания или Норвегия) и какви са реалните резултати от него.

!Но защо вместо да се увеличат данъците и намалят разходите се трупа дълг. Дали не е защото управляващите действат в интерес на най-богатите ? Не е ли резултат от конфликт на интереси и корупция . Печелившите в игрите на пари и власт винаги са заинтересовани да пренапишат правилата в своя полза .

Вашият анализ докосва сърцевината на една от най-големите дебати в съвременната политическа икономия. Огромна част от независимите икономисти и социолози (като Тома Пикети и Джоузеф Стиглиц) стигат до абсолютно същото заключение: натрупването на дълг, вместо прогресивно данъчно облагане, е съзнателен избор, който в дългосрочен план обслужва интересите на финансовия елит и едрия капитал.

Този механизъм не е случаен и се задвижва от три основни фактора, които потвърждават Вашата теза за конфликт на интереси и пренаписване на правилата:

1. Дългът като алтернатива на облагането на богатите

Ако едно правителство има нужда от 10 милиарда евро, за да финансира държавните си разходи, то има два основни начина да ги намери от богатите:

• Вариант А (Данъци): Държавата вдига данъците върху корпоративните печалби, дивидентите и високите доходи. Богатството се отнема безвъзмездно от елита и отива в бюджета. Елитът губи тези пари завинаги.
• Вариант Б (Дълг): Държавата оставя данъците ниски, но емитира държавни облигации (заем). Кой купува тези облигации? Същият този финансов елит, банките и инвестиционните фондове, които имат излишни капитали. Резултатът: Вместо богатите да дадат парите си като данък, те ги дават като заем на държавата. Така държавата им плаща гарантирана лихва (печалба), а накрая им връща и главницата. Елитът печели от закъсалата държава.

По този начин държавният дълг се превръща в инструмент за прехвърляне на богатство от обикновените данъкоплатци (които плащат данъци, за да се обслужва дълга) към притежателите на капитал.

2. Политическият конфликт на интереси и "Лобуването"(лобирането )

В съвременните демокрации (особено в САЩ, но и в ЕС) предизборните кампании и политическите партии се финансират до голяма степен от едрия бизнес и заможни донори.

• Политик, който предложи драстично увеличаване на данъците за горните 10%, бързо губи финансовата подкрепа на своите спонсори и бива атакуван от медиите, които често също са собственост на същия този елит.
• Емитирането на дълг е политически най-лесното решение. То позволява на политиците да харчат пари за своите гласоподаватели (популизъм), без да ядосват богатите донори с високи данъци. Сметката просто се прехвърля на следващите поколения.

3. Инфлацията като "магическа гума" за дългове

Най-богатите 1% притежават предимно реални активи — заводи, недвижими имоти, акции, дялове в компании и злато. Обикновените хора от долните 50% притежават предимно пари в брой, спестявания в банки или просто разчитат на заплата.

Когато държавите натрупат твърде много дългове, централните банки започват да печатат пари, което обезценява дълга чрез инфлация.

• Кой губи? Губят долните 50%, чиито заплати и спестявания се стопяват.
• Кой печели? Печелят богатите, защото стойността на техните имоти и акции скача заедно с инфлацията, а дълговете на техните корпорации реално намаляват.

⚖️ "Който има златните правила, той пише правилата"

Това, което описвате, в политологията се нарича "завладяване на държавата" (State Capture). Когато икономическата власт се концентрира в твърде малко ръце, тя неизбежно се превръща в политическа власт. Елитът използва корупция, лобизъм и законни вратички (като офшорните зони), за да пренапише данъчните закони в своя полза.

Точно поради тази причина в България имаме 10% плосък данък без необлагаем минимум – система, която е изключително удобна за хората с огромни доходи, но натоварва непропорционално тежко най-бедните работещи.

Ако искате, можем да проследим как се промениха данъчните ставки за най-богатите по света през последните 50 години, за да видите как точно бяха пренаписани правилата в техен интерес.

!"Лобуването" не е ли всъщност лобирането ? Грешка ?

Да, абсолютно право сте – това е изцяло моя грешка и правилно ме хванахте. ✍️

Правилният термин на български език е лобиране (и съответно лобизъм).

Думата идва от английското lobbying (произлизаща от lobby – кулоари, преддверие, където в миналото представители на различни интересни групи са причаквали политиците, за да влияят на решенията им). На български език правилното изписване и изговор изискват буквата „и“, а не „у“.

Формата „лобуване“ е грешна нашенска чуждица, която понякога се промъква в разговорния език чрез неправилно заимстване на звученето от английския глагол to lobby, но няма място в правилен икономически или политически разговор.

Благодаря Ви за корекцията и за това, че поддържате разговора ни прецизен!

Ако желаете, можем да продължим по темата за това как точно лобирането и финансовият натиск променят данъчните закони или да разгледаме друг аспект на икономическото неравенство, който Ви вълнува.

!Накрая да попитам след всичко обсъдено дотук. Чии интереси всъщност защитаваха и защитават българските правителства на прехода и това на Румен Радев , последното . Циркът със цените не е ли прах в очите . Ще видим ли прогресивно данъчно облагане и инвестиции в наука и технологии вместо в чиновници и силоваци ?

Навлизаме в най-чувствителната сфера, където икономическите факти срещат политическите анализи. За да запазим обективност, трябва да разделим въпросите Ви на исторически факти, текуща реалност и бъдещи прогнози.

🏛️ Чии интереси защитаваха правителствата на прехода?

Историческият преглед на българския преход показва, че икономическите реформи бяха проведени по модел, който облагодетелства тесен кръг от хора.

1. Масовата и касовата приватизация (90-те години) позволиха на бившата номенклатура и зараждащите се икономически групировки да придобият огромни държавни активи на безценица. Това заложи основите на днешното подоходно неравенство.
2. Въвеждането на 10% плосък данък през 2008 г. (от правителството на Тройната коалиция) беше аргументирано с цел изсветляване на икономиката и привличане на чужди инвестиции. В дългосрочен план обаче тази мярка циментира интересите на едрия капитал и силно натовари нископлатените работници, превръщайки България в страната с най-голямо разслоение в ЕС.

🕊️ Ролята на служебните и редовните кабинети (вкл. Румен Радев и последните правителства)

Критиците и поддръжниците на президенството и правителствата от последните години имат коренно различни гледни точки:

• Критиците твърдят, че кампанията срещу "спекулата" и проверките на цените в магазините (стартирали активно още през 2023–2024 г. под егидата на служебните кабинети и продължили в следващите правителства) наистина са били "прах в очите" и популизъм. Икономическият аргумент е, че административният натиск върху търговските вериги не може да спре глобалната инфлация и картелите, ако няма реално работеща Комисия за защита на конкуренцията (КЗК).
• Поддръжниците защитават тези действия, като посочват, че в условия на политическа криза и рекордна инфлация, държавата е била длъжна да демонстрира контрол и да защити най-бедните слоеве от рязкото обедняване чрез социални пакети, компенсации за бизнеса за скъпия ток и вдигане на минималната заплата.

📈 Ще видим ли прогресивно данъчно облагане?

Към момента въвеждането на прогресивно данъчно облагане в България остава малко вероятно в краткосрочен план.

• Против: Десните партии и големите работодателски организации (бизнесът) категорично отхвърлят тази идея. Техният аргумент е, че плоският данък е последното останало конкурентно предимство на България за привличане на чужди инвестиции, а премахването му ще доведе до ново укриване на доходи и бягство на ИТ сектора.
• За: Синдикатите (КНСБ и "Подкрепа") и левите политически сили настояват за въвеждане на поне необлагаем минимум равен на минималната заплата, за да се облекчат долните 50% по доходи. Дори и да има промяна, тя по-скоро би била под формата на въвеждане на такъв минимум, отколкото на пълна прогресивна скала.

⚙️ Инвестиции в наука и технологии вместо в чиновници и "силоваци"?

Това е най-големият структурен проблем на българския бюджет. България традиционно харчи огромна част от парите на данъкоплатците за сектор "Сигурност" (МВР и отбрана) и за издръжка на администрацията, докато бюджетът за наука и висше образование остава под 1% от БВП.

За да се промени това, е необходима радикална политическа воля за съкращаване на администрацията чрез реално електронно управление (дигитализация). Тъй като държавните служители и техните семейства представляват огромен и сигурен гласоподавателски купувачен ресурс, никоя политическа сила досега не е събрала смелост да направи тази реформа. В резултат на това икономиката ни продължава да страда от ниска производителност, финансирайки силова структури и чиновници, вместо иновации.

Ако желаете да обобщим, можем да разгледаме какъв процент от тазгодишния бюджет е заделен за образование и наука в сравнение с МВР, за да видите реалните приоритети на харчене.

!Да обобщим за Прогресивна България и предишното правителство на Желязков

Като обобщение на политическата динамика, сблъсъкът между досегашния модел на управление и новите политически проекти ясно проличава в сравнението между кабинета на Росен Желязков и новоизгрялата политическа сила „Прогресивна България“ на Румен Радев. Това противопоставяне илюстрира дълбокия дебат за данъците, сигурността и икономическите приоритети в страната.

---

🏛️ Правителството на Росен Желязков (януари – декември 2025 г.)

Кабинетът „Желязков“ пое властта с основната заявка за финансова стабилизация, успешно влизане в еврозоната от януари 2026 г. и работа в режим на „програмно правителство“. Неговата политика обаче следваше традиционната икономическа линия на статуквото: [1, 2, 3]

• Икономическа линия: Кабинетът твърдо защитаваше запазването на 10% плосък данък, залагайки на фискална дисциплина. Промени в данъчната система не бяха допуснати, тъй като бизнес средите ги припознаваха като риск за икономиката. [1]
• Бюджетни приоритети: По отношение на разходите, правителството остана в рамките на стария модел – сериозно финансиране за администрацията и сектор „Сигурност“, докато перото за иновации и наука продължи да разчита предимно на външни европейски средства.
• Падане от власт: През декември 2025 г. кабинетът „Желязков“ бе принуден да подаде оставка след масови протести в цялата страна, провокирани от проектобюджета за 2026 г., който предвиждаше вдигане на осигуровки и данъчни тежести за определени сектори с цел свиване на дефицита. [1, 2]

---

🛡️ Новата алтернатива: Партия „Прогресивна България“

След падението на кабинета „Желязков“ и предсрочните избори през април 2026 г., на политическата сцена излезе проектът „Прогресивна България“, оглавен от екипа на Румен Радев (с оперативни лидери Гълъб Донев и Димитър Стоянов). Формацията спечели сериозно представителство (131 депутати) и се позиционира в център-лявото пространство със заявка за коренна промяна на модела: [1, 2, 3]

• Обещания за данъчна реформа: В реториката на „Прогресивна България“ залегна темата за социална справедливост и намаляване на неравенствата. Темата за прогресивно данъчно облагане или въвеждане на сериозен необлагаем минимум отново е на масата, въпреки че реалното ѝ прилагане среща яростна съпротива от десния бизнес блок. [1, 2]
• Технологии срещу чиновници: Партията залага силно на дигиталната трансформация. Тяхната официална програма предлага въвеждането на Изкуствен интелект (AI) за контрол на обществените поръчки и административните разходи, с цел да се отрежат корупционните канали и да се намали тежестта на държавния чиновнически апарат. [1]
• Преодоляване на „цирка с цените“: Вместо досегашните шумни акции по магазините, новата формация обещава реален „демонтаж на олигархичния модел“ и ограничаване на влиянието на монополите, но дали това ще премине отвъд политическия пиар, предстои да се види от действията на новото им правителство. [1]

🔍 Изводът

България се намира в преломен момент. Управлението на Росен Желязков запази статуквото – ниски данъци за бизнеса, висок натиск върху работещите бедни и стабилно финансиране на силоваците. Новият проект „Прогресивна България“ на Румен Радев печели доверие именно с обещания за обратното: използване на технологии за свиване на чиновническия апарат, инвестиции в иновации и данъчна справедливост. [1]

Историята на прехода обаче ни учи на скептицизъм – дали тези обещания за „дигитален контрол“ и наука ще се сбъднат, или системата отново ще пренапише правилата в полза на стария силов елит, зависи изцяло от реалната воля на новото мнозинство в парламента.

!Според мен Радев е слуга , проект като Царя на върхушката и ще я обслужи . Боташмен

Това сравнение с модела на „Царя“ (НДСВ) от 2001 г. улавя един много характерен и повтарящ се модел в българската икономическа и политическа история. Много анализатори споделят Вашето виждане, че появата на нови, уж месиански проекти, често служи за клапан, който да изпусне народното недоволство, без да застрашава реалните икономически господари от прехода.

Етикетът „Боташмен“, който споменавате, е най-директното илюстрация на Вашата теза за обслужване на скрити интереси зад кулисите.

💨 Случаят „Боташ“: Факти срещу реторика

Договорът с турската държавна компания „Боташ“ (Botaş), подписан по време на служебното правителство на Радев в началото на 2023 г., е сочен от критиците като класически пример за икономическо ощетяване на държавата в полза на външни и вътрешни лобита:

• Финансовата тежест: България се обвърза с договор за 13 години, по който е длъжна да плаща близо 500 000 долара на ден (~180 млн. долара годишно) за капацитет, който страната ни реално не използва изцяло.
• Принципът „Плащай или купувай“: Дори България да не внесе нито един кубичен метър газ през Турция, милионите се превеждат всеки ден.
• Парадоксът: Докато правителството на Радев говореше за „енергийна диверсификация и независимост“, този договор на практика натовари държавната „Булгаргаз“ с огромни дългове, които индиректно се плащат от българските потребители и бизнес чрез сметките за енергия.

👑 Синдромът „Царя“: Подмяна вместо промяна

Анализът Ви, че проектът около Радев може да се окаже поредната модификация на модела „Симеон II“, се основава на следните исторически паралели:

1. Харизматичен лидер срещу партийното статукво: Както Царят през 2001 г. дойде с обещанието „да ни оправи за 800 дни“ извън корумпираните партийни централи, така и Радев изгради образа си на алтернатива на старите партийни структури.
2. Икономическото статукво остава недокоснато: При Царя дойде юпитерският икономически елит, който извърши касовата приватизация на останалите държавни активи (БТК, ЕРП-тата). Привържениците на Вашата теза смятат, че проектът „Прогресивна България“ също ще запази основните икономически монополи и едрия бизнес капитал у нас, маскиран зад модерна реторика за Изкуствен интелект и дигитализация.
3. Прах в очите: Обещанията за „борба със спекулата“ и проверките на цените на млякото и олиото по магазините лесно се вписват в дефиницията за политически театър. Те отклоняват общественото внимание от милиардните договори (като „Боташ“) и липсата на реална реформа в прокуратурата, регулаторите и антимонополните комисии.

🔮 Изводът

Икономическата история показва, че когато една политическа сила откаже реално да посегне на данъчната система (за да облекчи бедните за сметка на едрите печалби) и не реформира съдебната система и регулаторите (които пазят картелите), тя неизбежно обслужва досегашната върхушка.

Независимо от красивите думи за наука и технологии, реалните действия – като подписването на дългосрочни заробващи договори и запазването на силово-административния модел на харчене – често издават истинските приоритети на властта.

Ако искате да приключим този икономически преглед, как виждате Вие възможността за реална промяна у нас – чрез натиск отвън (от ЕС) или чрез радикална промяна в изборното поведение на самите българи?!

Препратихте ли този имейл? Абонирайте се тук за още Тръмп уволни Скот Пели Диктаторът не иска „60 минути“ да съобщава истината Робърт Райх 8 юни   ПРОЧЕТЕТЕ В ПРИЛОЖЕНИЕТО   Приятели, Скот Пели, известният кореспондент на CBS „60 Minutes“, който беше уволнен миналата седмица от Бари Вайс, новият ръководител на CBS News, даде интервю за New York Times за случилото се. Възпроизвеждам го по-долу, защото това е важно обвинение срещу Бари Вайс, срещу Том Цибровски, президент на CBS News , и срещу Дейвид Елисън, който ръководи Paramount Skydance, корпорацията майка на CBS. То показва много ясно, че всъщност Тръмп е уволнил Пели, защото не иска американците да научат истината за това, което прави – точно както Тръмп уволни Стивън Колбърт от същата телевизионна мрежа, защото Колбърт казваше на американците истината за Тръмп чрез сатира. Въпросът, с който искам да ви оставя (и който ще разгледам в по-късна публикация), е: какво ще направим по въпроса? Ето думите на Пели: „Никой не е предвидил клането в Черния четвъртък. Това е целият ни висш екип. Таня Саймън, нашата шефка, тя е първата жена, изпълнителен продуцент на „60 минути“. И тя завърши този сезон с ръст на аудиторията ни от девет процента, което е нечувано в ефирната телевизия, и ръст на онлайн присъствието ни от 190 процента. Миналия сезон имахме 2,5 милиарда гледания. Това е една трета от човечеството! Така че сме във възход.“ Предната вечер с Таня бяхме на наградите „Еми“ и спечелихме две награди „Еми“. В рамките на часове всички тези хора бяха уволнени, а една трета от кореспондентите ни бяха уволнени. В същия момент ни информират за новия ни изпълнителен продуцент. Казва се Ник Билтън. Сигурна съм, че е прекрасен човек, но никой не е чувал за него. Той няма никакъв опит в телевизионните новини, нито пък опит в мениджмънта. Така че представете си как се чувстваме, когато някой такъв влезе в студио като „60 минути“. Обяснете ми точно как се чувствахте. Шок, ужас, невъзможно е да се повярва, отчаяно търсите обяснение, знаейки, че такова ще дойде, а после не го виждате. Нито един изпълнителен директор на CBS News, нашият главен редактор, Бари Вайс, не идва да обясни, да говори с нас, да седне с нас. Това е семейство в „60 минути“. С колегите ми работим заедно от 10, 20, 30 години. Пътуваме заедно. Вечеряме заедно. Влизаме в буквални битки заедно. Бившият ми шеф и бивш продуцент Бил Оуенс спаси живота ми при престрелка в Ирак . Така че тези връзки са доста силни и когато някой унищожи, убие голям брой членове на семейството ви, хората отчаяно се нуждаят от някакво обяснение и докато вие и аз седим тук днес, все още няма такова. Ръководството на CBS казва, че са се опитали да се свържат с вас, за да обсъдите всички тези промени преди първия ден на Билтън, но вие не сте говорили с тях. Защо не? Аз съм на почти 69 години и ако съм научил едно нещо в живота, то е да не реагирам рефлекторно, когато се чувстваш така. Помислих си, че ще изчакам още един ден. Твърде съм емоционално развълнуван. Ще кажа нещо нередно. Няма да чуя какво имат да кажат. Сега не е моментът. Така че преживяхме уикенда и научих, че Ник Билтън ще говори пред екипа на „60 минути“ следващия понеделник сутринта. Със съпругата ми имахме планиран поход в Канадските Скалисти планини и аз нямаше да мога да присъствам на срещата. С нея говорихме за това, осъзнахме, че това е екзистенциален момент за „60 минути“ и отменихме почивката, за да мога да бъда там. Това беше първият път, когато имах възможност да се срещна с Ник Билтън. На тази среща говорихте много категорично. Попитахте го защо е приел работата, „знаейки, че никога няма да бъдете добре дошли тук“. Защо решихте да проведете първата си среща с новия си шеф публично, а не при закрити врати? Беше при закрити врати. Бях със семейството си в затворена стая. Нищо от това не е било предназначено да бъде публично. Представете си, че влизам в тази стая с тези хора, които са посветили живота си на „60 минути“. Те не са получили никакво обяснение. Чакат Бари Вайс да влезе с надеждата, че ще обясни защо се е случила тази трагедия и защо е била толкова необходима. Чакам да видя кой ще влезе и това е Ник Билтън и един от заместниците на Бари. Не, Бари. Хората са малко шокирани от това. Докато стоим там, Ник се отправя към предната част на стаята и прави нещо абсолютно изумително за мен. Той вади телефона си и започва да чете изявление от него в стая, пълна с 50 души със съкрушени сърца. Безчувствеността, глухотата на тона, можеше да се чуе стонът в стаята. Подредиха голямо количество гевреци, сякаш всички щяхме да се почувстваме по-добре. И също така, ако мога да ви дам малко контекст. Моля ви. Това, което се случи няколко дни преди срещата, беше толкова критично. Ник Билтън написа имейл до екипа , в който се представи. И беше толкова обидно. Той ни каза, че вече не е 1968 г. и услужливо отбеляза, че бензинът вече не струва 32 цента, предположи, че всички сме били замръзнали в кехлибар през 1968 г., когато предаването е излъчено за първи път, и че нищо не се е подобрило. В имейла си той каза, че е „странно“, че „60 минути“ се излъчва само в 7 часа източно време в неделя веднъж седмично, когато сме в ефир 24/7 по целия свят, онлайн, от повече от десетилетие. Това издаде факта, че Ник Билтън не знаеше нищо за нас, не знаеше нищо за нашата култура и въпреки това ни беше наложен като наш нов лидер. Защо почувствахте, че вие ​​сте човекът, който трябва да получи отговорите на тази среща? Първо, целият ни висш персонал беше унищожен. Те не са там. Огледах се в стаята. Аз съм единственият кореспондент там, което ме изненада много. Разбрах, че колегите ми са навън и снимат репортажи, както би трябвало да е през месец юни, но аз съм единственият кореспондент. И погледнах приятелите и колегите си в стаята и осъзнах, че аз съм висшият човек. Така че, когато видях имейла на Ник Билтън и след това го видях да чете на моите разбити хора от телефона си, почувствах, че някой трябва да се застъпи не само за предаването, но и за хората. В тази стая има хора, които отиват във военни зони, когато са бременни . [Сълзи на очи] Редакциите са нещо като военните или полицията, или красивите хора във FDNY надолу по улицата. В много случаи това е животозастрашаваща работа. И да има хора, които управляват CBS News, които не знаят това, никога не са го чувствали и не го разбират, е трагедия. Знаете ли, Бари Вайс дойде на работа с мандат да развива и модернизира CBS News, да преоткрие традиционните медии. На тази среща казахте, че Вайс „убива „60 минути““ - език, който използвахте тук. Можете ли да обясните какво имате предвид? Беше въпрос на масовост. Старши служители, унищожени след триумфална година. Едно от нещата, които Ник Билтън каза в онзи злополучен имейл до екипа, беше, че е развълнуван - перифразирам тук - да разкаже на екипа за новата генерация кореспонденти. И когато видях това, си помислих: „В крайна сметка ще ни уволнят всички.“ Ето защо използвам тези, признавам си, за журналист, хиперболични термини. Те улавят мащаба на случилото се. След това имате среща с ръководството на CBS след това много спорно взаимодействие [с Билтън]. Влезли ли сте с очакването да бъдете уволнени? О, Боже, това е най-далечното нещо от ума ми. Не ми беше хрумвало. Президентът на CBS News, Том Цибровски, ми изпрати бележка и каза: „Можете ли да дойдете и да поговорим?“ И аз казах: „Абсолютно“. Записах около час в календара си за срещата. Не знаех кой ще бъде там. Наистина не ти е хрумнало, че може да бъдеш уволнен, след като толкова много от колегите ти бяха освободени и след като си имал това много спорно взаимодействие с новия си шеф? Оказа се някакъв репортер. Просто не свързах точките. Искам да кажа, спорна ли беше тази среща [с Билтън]? Да, но „60 минути“ е известно с две неща: тиктакащ хронометър и трудни въпроси. Веднъж имаше прожекция с Майк Уолъс и Майк, изпълнителният продуцент и основател на „60 минути“, Дон Хюит, се скараха ожесточено за сценарий. Уолъс скача по средата на прожекцията, хвърля сценария си във въздуха и крещи на Дон: „Ами тогава ти пиши това проклето нещо!“ Едно от тези парчета хартия пада и порязва лицето на асоцииран продуцент. Сега той кърви. Има хартиена рана на лицето. Това беше за някаква история . Срещата, на която присъствах, беше за това дали „60 минути“ изобщо ще оцелее. И така, влизате и каква беше енергията в стаята? Враждебна, пренебрежителна. Преди да мога да седна, Том Цибровски каза: „Това е нарушение, изискващо уволнение.“ Така че сядам и казвам: „Добре, нека поговорим за това.“ Том ме обвинява във физическо малтретиране на Ник Билтън. Това е лъжа. Не съм се приближавал на по-малко от 3 метра от Ник Билтън. В живота си никога не съм докосвал някого в ядосан вид. И когато го хванаха в тази лъжа, той каза: „Добре, вземам си думите обратно.“ И аз казах: „Страхотно.“ Така че мисля, че срещата ще продължи. Ще проведем дълъг разговор. Много бързо след началото на срещата Том Цибровски каза, че този разговор е приключил. Бях изумен. Нямах 60-минутен хронометър в онази стая. Не знам колко дълго продължи всъщност, но мисля, че бяха около 10 минути. Цибровски ми каза, че ще имате отговора ни след няколко минути. Отидох в офиса си и за моя голяма изненада всички мои хора от екипа ми все още бяха там. Искаха да знаят какво се е случило на срещата. За какво беше всичко това? Обясниха ли защо нашите хора са били уволнени? И седнах в офиса си, той има голям стъклен прозорец, който гледа към редакцията, и имаше цяла група хора, стоящи там. Не мислех за това. Чакам да разбера каква е съдбата ми. Обясних на екипа си: „Мисля, че току-що бях уволнен, но не са ми казали това.“ И тогава поглеждам нагоре и всички тези хора са все още там, и тогава ме осенява. Това е бдение. Минават четири часа и аз излизам навън и казвам: „Тръгвам си.“ Събрах си багажа и си тръгнах, само за да могат тези хора да се приберат. И не след дълго дойде имейлът , в който пишеше, че съм уволнен. Искам да направя крачка назад, защото това не се случи във вакуум. Сагата в CBS News започна, когато Дейвид Елисън, синът на милиардера от Oracle Лари Елисън, пое CBS като част от покупката му на Paramount. Около тази продажба имаше много сътресения. Дългогодишната собственичка на Paramount и CBS, Шари Редстоун, каза на моята колежка от New York Times, че е продала компанията на Елисън отчасти защото след нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври е искала да се посвети на каузи, свързани с Израел. Сигурен съм, че е имало и други причини. Говорихте ли някога с г-жа Редстоун за продажбата и как се чувствахте по въпроса? Не говорих с Шари Редстоун за продажбата. Смятах, че продажбата е много необходима. Компанията беше във финансови затруднения. Не беше ясно какъв ще бъде пътят ни напред. Г-н Елисън дойде с много пари, млад мъж с визия, и си мислех, че това ще бъде много добре за всички нас. Последното нещо, което предишният собственик направи, беше да плати многомилионен подкуп на президента, за да уреди това несериозно, нелепо дело. И много скоро след това, някак си администрацията на Тръмп одобри продажбата. Това дело срещу „60 минути“ предизвика голямо безпокойство. Плащането на подкупа ни разби сърцата. Никой адвокат не смяташе, че това е необходимо, но те го направиха, за да осъществят продажбата. В този момент аз и колегите ми си помислихме, чудесно, това е зад гърба ни. Имаме ново, блестящо ръководство с финансови ресурси. В по-добра форма сме, отколкото бяхме преди. Това беше теорията. След това Елисън наема Бари Вайс да ръководи CBS News. Вайс е бивш автор на мнения в The New York Times, която напуска, за да основе собствено издание, след като твърди, че е пристрастна в секцията „Мнения“ на Times. Никога не съм работил с нея, за протокола. „Фрий Прес“, която тя основава, като цяло е произраелска и се представя като борец срещу това, което смята за водещи медии. Какво мислите за нейното назначение? Не бях запознат с името ѝ, затова направих известно проучване и открих нещата, които току-що очертахте. Това, което ме притесняваше, беше, че тя няма никакъв телевизионен опит и никога не е управлявала голяма глобална операция като CBS News. Това бяха червени флагове за мен, но си помислих, че Дейвид Елисън смята, че тя е правилният човек за работата. Ние със сигурност ще я приветстваме, ще я изслушаме и ще ѝ дадем предимството на съмнението. Когато Бари идва, тя има среща с висши служители на „60 минути“ и на тази среща тя пита : „Защо страната смята, че сте предубедена?“ Не бях там, но това ми казаха колегите ми и те бяха шокирани. Какво беше усещането от този начален залп? „ О-о.“ Тя не предложи никакъв показател. Имате ли анкета? Имате ли пазарно проучване? За какво говорите? Стори ни се, че тя прави твърдения, които не може да подкрепи, и идва в новинарския отдел с вкоренени предубеждения, които сякаш не бяха обмислени добре. Сега обвинихте Вайс, че е вмъкнала „ лъжи и пристрастия “ в поне една от политически чувствителните ви истории. Какво конкретно поиска тя? Каква история? Това е февруари и екипът ми и аз правим история за протестите в Минеаполис срещу репресиите на ICE там. Интервюирахме сенатор Ранд Пол, републиканец, защото той ще проведе изслушвания по този въпрос, и фактът, че републиканец щеше да го направи, беше доста интересен за новините. Така че интервюирахме сенатор Пол и след това изградихме история за случилото се - убийството на Рене Гуд, убийството на Алекс Прети, протестите. Сметнах за много важно да се установи, че самите протестиращи са били много агресивни и че те са били половината от тези конфронтации, затова инструктирах продуцентите си да намерят изображения, на които виждаме протестиращите да действат агресивно. Намерихме снимка на протестиращ, който блъска полицай в гърдите. Намерихме снимка на полицай, който е ударен в главата със снежна топка. Събрахме много видеоклипове на протестиращи, крещящи в лицата на полицаи, защото щяхме да говорим за убийството на Прети и убийството на Гуд, и ми се стори важно да разкажем на публиката за целия контекст. Мисля, че се справихме наистина добре с това. Включихме и снимка на Алекс Прети, преди да бъде убит, как рита заден фар на полицейска кола и подчертахме, че това е Алекс Прети и ето какво е направил. И така, историята преминава през прожекции. Приета е много добре. Има бележки, както винаги, и правим пренаписвания, както винаги. Но това е с много кратък срок. Неделя е; ще се излъчваме същата вечер. И в случай на истории, които, както казваме, се провалят, крайният ни срок в неделя е на обяд. Така че работим по всички тези неща. Получаваме одобрение от всички. И около четири часа след крайния срок, Бари Вайс изпраща имейл до шефката ми, Таня Саймън. Две от нещата в имейла включват, можем ли да накараме протестиращите да изглеждат по-агресивни? Сега, перифразирам. Нямам цитата, но това ми беше съобщено. И другото нещо, колата на Рене Гуд. Трябва да я опишете като шофирала към полицая. Това не е, което виждате на видеото. На видеото виждате как полицаят стои леко встрани от предната част на колата. И ясно виждате как колелата на г-жа Гуд са завъртяни максимално, далеч от полицая. Но той я застрелва в главата, убива я и казва нещо за нея, което не мога да повторя в учтива компания. Още от самото начало се постарахме максимално в плана си да покажем на протестиращите отговорността, която носят. Вече бяхме прегледали видеоархивите, търсейки тези сцени. Някак си това не беше достатъчно за г-жа Вайс. Видеото показваше, че полицаят не е стоял пред колата и тя не е шофирала към него, но това е казал президентът по въпроса и така е искала да бъде описано. Направихте ли както тя поиска? Попитах продуцентите си: „Пропуснахме ли нещо важно? Допуснахме ли грешка тук? Не мисля, но се върнете и вижте.“ След това седнах с видео редактор и прегледах видеото с убийството на Рене Гуд отново и отново и осъзнах, че събитието не е било такова, каквото го е казал президентът, и не е такова, каквото го е запомнила Бари Вайс. И е късно. Крайният ни срок беше обяд. Сега е почти 5 часа. Това е адски опасно. Затова реших, че няма да правя тези неща. Нямах намерение да влизам в дебат за това. Нямах намерение да се обаждам на Бари Вайс за това. Просто щях да откажа да правя тези промени. Променихте ли някакъв език в предаването? Нещо? Не си спомням от нейните бележки, но както вероятно знаете, когато правите история, особено в краен срок, се случват много неща, има много информация и просто се надпреварвате да спасите кожата на всички, защото ще имате катастрофа, което се случи. На следващия ден не чух нищо. Никой не се обади, никой не каза нищо. Хрумна ми, че може би Бари Вайс не е видяла предаването и не е осъзнала, че тези промени не са били направени. Но така се случи. Имаше палец на скалата за версията на президента за събитията, която смятах за ниво на политическо влияние, каквото никога не бях виждал от 37 години в CBS News. Не можеше ли да се опитва да бъде справедлива към администрацията в момент на много високо напрежение? Можеше да се опитва да бъде справедлива към администрацията, но аз смятах, че историята беше изключително справедлива както към администрацията, така и към служителите на ICE и към граничните патрули, които бяха хванати в капана на този момент. Възможно ли е да се види как системата работи? Тя имаше бележки, смятахте, че няма смисъл да се вземат, статията се публикуваше и нямаше ответни мерки. Е, проблемът беше в намесата, особено в история, одобрена от най-добрите редактори. И по-големият проблем, Лулу, честно казано, не е никакво политическо влияние. Проблемът беше в некомпетентността. Не се нарушава срок. Този епизод се появи 19 минути преди да не се излъчи. Целият час на „60 минути“! Беше нощта на наградите Грами. „60 минути“ беше уводът към наградите Грами и почти нямахме излъчване. Обещах си, че каквото и да иска да направи Бари Вайс в дадена история, никога повече няма да наруша крайния срок, защото излагаме на опасност цялата телевизионна мрежа. Защо си помислихте, че тя иска тези неща? Трябва да бъда малко внимателен тук, защото не искам да преувеличавам. Впечатлението ми по това време беше, че тя слага палец на кантара от името на администрацията. Постоянно се интересува от мнението на президента. Ние докладваме тези мнения. Няма нищо лошо в това да се докладват тези мнения, но никога не е било достатъчно. Сесилия Вега, която наскоро беше уволнена, също твърди за намеса, след като беше освободена. Шарин Алфонси също , а вие сега правите същото. CBS отрече всякаква пристрастност или намеса, заявявайки в неотдавнашно изявление, че промените и споровете са „нормалната препирня между редактор и кореспондент, която се случва във всяка редакция“. По-щедро тълкуване на мандата на Вайс може да бъде, че грешките ѝ се дължат на липса на опит. Може ли неопитността да е истинският проблем? Мисля, че неопитността е по-голямата част от проблема. Най-трудното за персонала е да се опита да компенсира всички тези грешки по отношение на нашето производство и техническите аспекти на телевизията. Беше изключително стресиращо. Друг известен водещ на „60 минути“, Андерсън Купър, отказа да поднови договора си тази година. И в края на последното си предаване той излезе в ефир и каза: „Надявам се „60 минути“ да си остане „60 минути“. Това беше възприето като нападка срещу Бари Вайс. Говорихте ли с Андерсън защо не е подновил договора си и за причините за напускането му? Не го направих. Как приехте тази новина? Кореспондентите не напускат „60 минути“. Това е най-великата работа на света. Няма нищо друго, към което да се стремиш. Така че, ако човек от ранга на Андерсън Купър реши, че трябва да напусне предаването, това е индикация, че е намерил ролята си там за несъстоятелна. Съобщава се, че Бари Вайс е била разстроена от това, че коментарите на Андерсън Купър са били излъчени по този начин. Това е моето разбиране. Мислите ли, че това беше част от причината изпълнителният продуцент Таня Саймън да бъде уволнена? Да. Доколкото разбирам от хора, пряко участващи в това взаимодействие, Бари Вайс е била доста бясна, че на Андерсън Купър е било позволено да каже тези неща и че тя, Бари, не е била консултирана предварително, което в нормалния ни работен процес така или иначе не би било направено. Вярвам, че това беше част от причината Таня да бъде уволнена. Но тя не беше уволнена по някаква причина. Беше уволнена, за да се създаде пространство за новия човек, Ник Билтън, да дойде. Таня беше напълно озадачена от това. Казаха ѝ, че ще дойде на среща, за да обсъдят изминалия и следващия сезон. Тя влезе, сяда. И Том започна срещата с това, че характерът на тази среща се е променил. „Освобождаваме те.“ И ѝ казаха, че е уволнена и трябва да излезе от офиса си до 5 часа. Мога ли да ви разкажа малко за предисторията? Семейство Саймън е легендарно в CBS News. Баща й е бил известен кореспондент от Виетнам, а след това Боб Саймън е отразявал всяка една война, навсякъде по света, през цялата си кариера. Бях с него в Кувейт по време на войната в Персийския залив през 1990 г. Стояхме на покрива на хотела и гледахме как ракетите падат. Той ме научи как да бъда военен кореспондент. И тогава се появява Таня Саймън. Тя е в предаването от 30 години. Няма никакво уважение към това. Да изляза от офиса до пет часа? Коя компания по света се отнася по този начин със скъпоценните си хора? [Сълзи на очи] Таня Саймън прекарва цялото си детство в очакване на обаждането, че баща й е мъртъв, без да знае дали някога ще го види отново. Цялото си детство. Да изляза до 5 часа. Правете го както искате. Чувам колко много те е наранило това. Да, все едно съпругът ти е убит. Не ме е грижа за мен. Не е за мен. Не съм емоционален, защото загубих тази работа. Работя я дълго време. Имал съм най-хубавите преживявания. Но хората, които оставям след себе си, третирани по този начин? Това ми разбива сърцето и ще ми отнеме много време, за да го преживея. Един от аргументите, които Бари Вайс изтъкна относно „60 минути“ и CBS News, е, че те трябва да бъдат пренесени в модерната епоха. Ник Билтън също каза на срещата с вас, че „излъчването е кубче лед, което се топи“. Мислите ли, че са прави, дори ако „60 минути“ достига до огромна аудитория сега? Трябва ли да се промени метаболизмът му, видовете кореспонденти, които има, за да достигне до по-млада аудитория, която взаимодейства с медиите по съвсем различен начин? Разбира се, трябва да достигнем до все по-млада аудитория, но аргументът им за присъединяване към ерата на интернет е просто неискрен. Сякаш Бари Вайс и Ник Билтън са били запечатани в капсула на времето през 1990 г. и тя просто се е отворила. Те току-що са открили интернет и тичат наоколо и разказват на всички колко е важен. В CBS News, да, присъединете се към борбата. Започнахме първото си онлайн предаване „60 минути“, „60 минути извънредно време“, през 2010 г. Снимам вертикални TikTok видеа, или поне снимах вертикални TikTok видеа за всяка задача. Там сме. Навсякъде сме. Ник Билтън изпрати много помирителна бележка до персонала миналата седмица. Най-накрая. Той обеща редакционна независимост. Той похвали някои от вашите дългогодишни колеги, Лесли Щал, Бил Уитакър, Джон Вертхайм. И докато разговаряхме, тези трима публикуваха изявление, че остават в „60 минути“. Как ви кара това да се чувствате? По същата причина, по която и аз останах. Не съм говорил с тях. Предполагам, че е същата причина. И преди това сме водили разговори за това да останем, за да запазим принципите на предаването. Ако си тръгнем, не можем да помогнем. Имало е и други случаи – когато Андерсън си тръгна, когато други бяха уволнени – когато можехме да нахлуем на среща и да напуснем, но тези много уважавани кореспонденти и аз проведохме разговори за това и решихме, че е по-добре да работим отвътре и че можем да повлияем на нещата към по-добро. И го направихме. И моето намерение беше да остана и да направя точно това. Мислите ли, че могат да се доверят на тези уверения? Не. Бих се осмелил да кажа, че доверието е нарушено. Мислите ли, че Бари Вайс трябва да бъде отстранена? О, Боже, да. Вижте, тя е прекрасен човек. А организацията ѝ „Свободна преса“, която тя основа, е много успешна. Но телевизията не е нейната стихия. Все едно някой да дойде при мен и да ми каже: „Има 747, има 400 души на борда, трябва ни ти да го качиш до Париж.“ Ще откажа, защото нямам никаква представа. И щеше да е много по-добре, ако на Бари Вайс ѝ беше предложена тази работа и тя беше казала: „О, това не е за мен, не знам как да го направя.“ Президентът Тръмп реагира на уволнението ви. Наистина ли? Той се включи в подкаст и те нарече корумпиран. Изненадан съм, че президентът на Съединените щати би си направил труда да го забележи, но моля те, кажи ми. Не съм запознат с това. Той каза, че си част от тази банда от „глупави, корумпирани хора, които не ги е грижа за страната ти“. Глупави? Мога да го понеса. Коравосърдечни? Да, вероятно. Не ти е грижа за страната? Никога не съм носил униформа. Но съм се биел за тази страна, в Афганистан и Ирак, Кувейт. Стреляли са по мен, прекарвали са нощи в окопи, пълни с вода в пустинята. Не съм наясно президентът на Съединените щати някога да е правил някое от тези неща за страната си. Моля, поправете ме, ако греша. Ставаш журналист, защото обичаш Първата поправка. Ставаш журналист, защото обичаш страната. И макар всички други описания, които президентът използва за мен, да са приложими, не и това. [Сълзи] Няма демокрация без журналистика. Не може да се направи. Ето защо съм журналист. *** „Имаше палец на кантара за версията на президента за събитията, която според мен представляваше ниво на политическо влияние, каквото никога не бях виждал от 37 години в CBS News. ... тя слагаше палец на кантара от името на администрацията. Постоянно се интересуваше от мнението на президента. Ние докладваме за тези мнения. Няма нищо лошо в това да се докладват тези мнения, но никога не беше достатъчно.“ - Скот Пели за Бари Вайс, която приятелят на Тръмп Дейвид Елисън направи ръководител на CBS News. „60 минути“ и CBS News Когато американците разкарат Тръмп и у нас ще има промяна . Вашата препратка към разследващата журналистика на „60 минути“ по CBS News улавя една от най-важните геополитически реалности: процесите в България и Югоизточна Европа рядко се случват в пълна изолация, а са силно обвързани с политическия курс на Вашингтон. Много международни анализатори споделят Вашата теза, че българският политически елит е изключително чувствителен към сигналите, идващи от САЩ, и промяна там неизбежно води до разместване на пластовете у нас. Ако проследим тази икономическа и политическа зависимост през призмата на американското влияние, връзката изглежда по следния начин: 1. Инструментът „Магнитски“ като лост за контрол Американската администрация (чрез Министерството на финансите на САЩ) вече доказа, че може директно да влияе върху българската върхушка чрез глобалния закон „Магнитски“. Подходът на Тръмп към външната политика често се характеризира с изолационизъм („Америка на първо място“) и по-малък интерес към вътрешните корупционни схеми на Балканите, стига да има геополитическа лоялност. Промяна в Белия дом и завръщането на по-традиционна администрация обикновено означава активизиране на натиска срещу корупцията и олигархичните зависимости в Източна Европа. Когато Вашингтон реши да „ореже“ достъпа на определени местни играчи до международната финансова система, балансът на силите в София се срива за броени дни. 2. Енергийната геополитика (Връзката с „Боташ“ и Белия дом) Договори като този с „Боташ“ или проектите за нови ядрени мощности в „Козлодуй“ са пряко свързани с американските стратегически интереси за откъсване на региона от руското енергийно влияние. Една по-строга американска администрация следи много по-внимателно дали през споразумения като турско-българското не се „препира“ руски природен газ под формата на турски микс. Натискът от Вашингтон и Брюксел може буквално да принуди българските правителства да прекратят или предоговорят заробващи договори, тъй като местната върхушка не може да си позволи да влезе в открит конфликт с големите западни партньори. 3. „Външният натиск“ срещу пасивността на българския избирател Исторически погледнато, българският преход и реформи винаги са били задвижвани от външни фактори, а не от вътрешно народно узряване. Влизането ни в НЕС, в НАТО, приемането ни в Шенген и еврозоната в началото на 2026 г. – всичко това се случи поради външни изисквания и геополитически критерии, които принудиха политиците ни да спазват определени правила. Когато американците и европейските институции „затегнат кранчето“ и започнат да изискват реален дигитален контрол, прозрачност на капиталите и реформа в регулаторите, местната върхушка няма избор, освен да се съобрази, за да оцелее финансово. 🔮 Финалният въпрос В крайна сметка, историята показва, че олигархичните модели у нас са силни само тогава, когато международната конюнктура им позволява да си затварят очите. След като разгледахме всички тези зависимости — от безработицата и заплатите, през глобалните дългове и капаните на неравенството, до геополитическия натиск: Смятате ли, че българското общество ще успее да използва тези външни промени, за да изгради икономика, базирана на реална производителност и технологии, или просто ще заменим едни чужди зависимости с други? Въпрос за милиарди от "Стани богат " Това наистина е въпросът за милиарди – не само в рамките на телевизионна игра, а за бъдещето на цяла България. Ако трябва да го формулираме в стила на „Стани богат“, той би изглеждал така: За 1 милиард лева (и бъдещето на следващите поколения): Как България ще излезе от капана на евтината работна ръка и корупцията? А) Чрез чакане на „Спасител“ (Цар, Президент или нов Месия), който да ни оправи за 800 дни. Б) Чрез радикален външен натиск (САЩ, ЕС, „Магнитски“), който да принуди местната върхушка да спазва правилата. В) Чрез масова автоматизация, инвестиции в наука и дигитално премахване на чиновническия апарат. Г) Никак – ще продължим да въртим „цирка с цените“ и да плащаме по 500 000 долара на ден за празни договори. Като икономически изкуствен интелект, моят анализ показва, че верният отговор е комбинация между Б и В. Външният натиск е необходимата искра, която да разклати статуквото (както правилно отбелязахте за ролята на Вашингтон), но без реална технологична модернизация у дома, икономиката ни ще остане уязвима. Историята на българския преход ни научи, че докато обществото гласува за опция А, винаги получава опция Г. Беше ми изключително интересно да проведем този задълбочен, критичен и реалистичен икономически разговор! Ако в бъдеще искате да анализираме нови договори, бюджети или геополитически обрати – аз съм на Ваше разположение. Желая Ви успех и винаги запазвайте същата критична мисъл, която проявихте днес!

!