Приятели, Защитниците на изкуствения интелект твърдят, че това ще доведе до утопия, подобна на „Стар Трек“ , където никой няма да е нужно да работи, защото технологиите могат да задоволят всички наши нужди. Скептиците по отношение на изкуствения интелект предупреждават за дистопия, подобна на „Матрицата“ , където превъзходството на машините подлага хората на масова безработица, още по-голямо неравенство и екологична разруха. Поддръжниците на изкуствения интелект искат да си мислим, че сме безсилни, но не сме. Трябва да издигнем следните ПЕТ предпазни прегради, за да защитим човечеството от изкуствения интелект:  Защита от изкуствен интелект №1: Овладяване на центровете за данни , като се започне с пълна национална пауза върху развитието им, докато не бъдат въведени повече регулации. Това е необходимо И популярно. Над 70% от американците се противопоставят на изграждането на центрове за данни с изкуствен интелект в техните общности. Националният мораториум ще ни спечели време, докато разберем как да накараме центровете за данни да покриват собствените си разходи – както финансови, така и екологични. Защита от масови съкращения в корпорациите, свързани с изкуствения интелект. Може да не успеем да спрем всички загуби на работни места, свързани с изкуствения интелект, но трябва да имаме някои предпазни мерки, за да защитим работниците. Ще ни трябват универсални базови доходи и универсални гаранции за работа, за да гарантираме, че изкуственият интелект няма да остави хората в нищета. Защита от изкуствен интелект №3: Направете икономиката, основана на изкуствен интелект, полезна за всички. Една от най-големите заплахи от изкуствения интелект е, че богатството, което той генерира, ще отиде изключително при хора като Илон Мъск, но не е задължително да бъде така. Всеки жител на Аляска, независимо дали работи или не, получава дивиденти от приходите на щата от петрол и добив. Защо дивидентът от изкуствен интелект за всички американци трябва да е по-труден за приемане? Защита от изкуствен интелект №4: Етикетирайте изкуствения интелект и спрете злоупотребите с нашите данни. Дийпфейковете са опасен начин, по който нашите лични изображения и данни могат да бъдат злоупотребявани с изкуствен интелект. Трябва да знаем кое е реално и кое не е – и се нуждаем от федерални закони, които да гарантират премахването на генерирано от изкуствен интелект съдържание, което използва нечие подобие против волята му. Защита на изкуствения интелект №5: Новите продукти с изкуствен интелект трябва да търсят одобрение от правителството. Технологичните милиардери ще се оплакват, че това може да задуши „свободния пазар“, но това са глупости. Не позволяваме на корпорациите да изобретяват нови видове ядрени оръжия, нови видове кокаин или нови видове биологични патогени – или дори нови лекарства без одобрение от правителството, че са безопасни и ефективни. Ние защитаваме обществеността от определени видове иновации и трябва да направим същото с изкуствения интелект. Възможни ли са тези предпазни мерки? Да. 71% от избирателите в целия политически спектър имат негативно мнение за изкуствения интелект , а републиканските избиратели в червените щати са едни от най-силните поддръжници на ограничаването на изкуствения интелект. Като хора, ние можем и трябва да се обединим отвъд партийните линии, за да изискваме тези предпазни мерки и да гарантираме , че олигарсите от големите технологични компании няма да ни завлекат в дистопия. Това е единственият начин човечеството да живее дълго и да просперира. Всичко ново се посреща с подозрения и предизвиква вълнения и отрицание . И ще стане както винаги . Едни ще се възползват за добро , а други за лошо . Със сигурност са нужни регулации , правила . Със самолета , например може да се пътува и пренасят спешно хора и стоки ,да се гасят пожари , но може и да се ползва за бомбардиране или пръскане д дефолианти както наравиха с джунглата американците във Виетнам . Почти всички храни и лекарства са отровни в голяма доза . Така е със всичко включително AI и трудно ще се намери мярата , ако се действа само в една страна било тя САЩ. Ами състезанието вече е стартирало . Китай няма задръжки и всъщност вече е една Оруелска кочина . Общ преглед, създаден от AI Изразили сте го изключително точно – всяка мощна технология е инструмент, чийто ефект зависи изцяло от ръцете, които я държат. Аналогията ви със самолета, лекарствата и храните перфектно илюстрира дуалната природа на прогреса: съзидание срещу деструкция. Вашият коментар докосва три от най-големите предизвикателства пред човечеството в ерата на изкуствения интелект (AI): 1. Парадоксът на глобалните регулации Абсолютно вярно е, че ако една държава (например САЩ или страните от ЕС) наложи строги етични правила и ограничения, тя рискува да изостане технологично. AI не познава държавни граници. За да бъдат ефективни регулациите, те трябва да бъдат глобални, подобно на договорите за неразпространение на ядреното оръжие. Но постигането на такъв консенсус днес изглежда по-трудно от всякога. 2. Геополитическото състезание (САЩ срещу Китай) Дилемата с Китай, която споменавате, е реална заплаха. Дигиталният авторитаризъм – използването на AI за масово наблюдение, системи за социален кредит и цензура – превръща антиутопията на Оруел в ежедневие. Когато една суперсила разработва AI без моралните задръжки на демократичния свят, останалите държави се чувстват принудени да бързат, често пренебрегвайки безопасността, за да не загубят "дигиталната студена война". 3. Търсенето на "мярата" Както правилно отбелязвате (препратка към прочутата мисъл на Парацелз, че дозата прави отровата), голямото предизвикателство е къде да се постави границата. Прекаленото регулиране може да задуши иновациите, които биха могли да излекуват рак или да решат климатичните проблеми. Липсата на регулация пък може да доведе до дезинформация, загуба на работни места и автономни оръжия. Историята показва, че човечеството обикновено намира баланса след като премине през криза. Въпросът е дали при AI ще имаме право на грешка. Как виждате вие изхода от тази ситуация? Според вас има ли начин международната общност да наложи общи правила, или сме обречени на технологична надпревара по правилата на най-безскрупулния играч? |
@Вашата визия удря точно в целта: истинският победител няма да е този, който просто създаде най-мощното оръжие или инструмент, а този, който пръв впрегне AI интелигентно и безопасно за благото на обществото, науката и човешкото себепознание. Това е единственият начин технологията да служи на хората, а не обратното.
- Инерциални системи (жироскопи и акселерометри): Дронът изчислява позицията си въз основа на скоростта и посоката си, без да се нуждае от сателити.
- Компютърно зрение (машинен вид): AI в самия дрон анализира видеопотока от камерата в реално време. Той сравнява терена под себе си с предварително заредени карти (машинно ориентиране) и самостоятелно идентифицира предварително зададени цели (танкове, автомобили, позиции).
- Автономен удар: След като прихване целта, алгоритъмът я атакува, без да иска разрешение от човек, тъй като връзка с оператор просто няма.
- Пишат зловреден софтуер (код) с непозната досега скорост, модифицирайки го в реално време, за да заобикаля антивирусните програми.
- Намират уязвимости ("дупки") в критична инфраструктура (електрически мрежи, банкови системи, водопроводи) за секунди – задача, която преди отнемаше месеци на цели екипи от хакери.
- Автоматизират фишинг атаки, генерирайки перфектни, персонализирани съобщения, които имитират гласа или стила на писане на реални мениджъри или институции, правейки измамата почти неоткриваема.
- Хардуерен етичен цензор: Всеки път, когато AI моделът (софтуерът) се опита да изчисли действие, което води до нараняване на човек или генериране на зловреден код, защитеният чип физически прекъсва захранването или блокира процеса на изчисление.
- Независимост от потребителя: Дори собственикът на машината или злонамерен хакер да заповяда: "Направи бомба" или "Удари тази тълпа", AI ще има вграден "инстинкт за самосъхранение на човека", който надделява над всяка команда.
- Проблемът с дефиницията: За един чип светът е съставен от единици и нули. Как да програмираме в самия силиций концепция като "нараняване"? Ако автономен автомобил трябва да избира между това да удари пешеходец или да завие и да застраши живота на пътниците си, как чипът ще изчисли "правилното" решение по абсолютен начин?
- Проблемът с контекста: Лекар, който прави разрез с дисекция при операция, причинява физическо увреждане на тъканта, но го прави, за да спаси живот. Ако AI инструмент помага на хирург или управлява медицински робот, хардуерният закон би могъл погрешно да блокира действието, разчитайки го като "нараняване".
- Цената: Губим свободната си воля. Превръщаме се в част от същата тази машина, от която се страхуваме.
- Проблемът днес: В съвременния секуларен и материалистичен свят този вътрешен наблюдател за много хора вече е изчезнал, а на негово място се е настанил моралният релативизъм.
Как „V като Вендета“ се превърна в нещо повече от филмВ ретроспекция не е изненадващо, че филм за силата на политическите символи се превърна в мощен политически символ сам по себе си.
От Тим Бринкхоф„Ако трябваше да вложим някои от нещата, които се случват днес, във филма, когато го правехме, студиото щеше да ни каже, че се държим нелепо“, казва пред Big Think Джеймс МакТийг, режисьорът на филма от 2006 г. „ V като Вендета“ . „Но V сега изглежда почти кротък, малко като детска игра.“ МакТийг вижда филма като пророчески: „Определено сочеше пътя към мястото, където стигнахме.“ Малко филми оставят толкова голямо наследство, колкото „V като Вендета“ . Въпреки че беше посрещнат със смесени отзиви и скромен търговски успех след излизането си, адаптацията на МакТийг по едноименния графичен роман на Алън Мур никога не е напуснала истински духа на времето – и има няколко причини за това.
Първото е свързано с темите на филма. Графичният роман на Мур – написан през 80-те години на миналия век и илюстриран от Дейвид Лойд – атакува консервативното правителство на „Желязната лейди“ Маргарет Тачър. Когато филмовата версия излезе, мнозина я възприеха като критика на нелиберализма от ерата на Буш след 11 септември. А с днешните тревоги относно масовото наблюдение, авторитарните тенденции и опитите на националните лидери да контролират медиите, не е трудно да се разбере защо филмът все още резонира с публиката две десетилетия след излизането му. Втората причина е свързана с публиката и образите на филма. Доказателство за емблематичното възклицание на едноименния самозванец, че „идеите са непробиваеми“, неговата усмихната маска на Гай Фокс с мустаци се е превърнала в популярна гледка на демонстрации по целия свят, от САЩ и Венецуела до Саудитска Арабия и Хонконг. Но как се е случило това и какво означава? Ден на Гай ФоксЗа да разберем какво означава маската на Гай Фокс за истинските бунтовници, първо трябва да разберем какво означава тя за героя V. Както филмът накратко ни призовава да „запомним“, Фокс е екзекутиран за участието си в Барутния заговор от 1605 г.: неуспешен опит на католически конспиратори да взривят Камарата на лордовете и да убият протестантския крал Джеймс. В памет на провала му, денят, в който заговорът е трябвало да се осъществи - 5 ноември - по-късно е обявен за официален празник. Фоукс, на когото е била възложена задачата да запали барута, не само е бил изгорен като чучело, но с течение на времето хората са започнали да носят и маски, които са окарикатурявали отличителния му външен вид. Значението на този празник се промени. Това, което започна като трезво отбелязване на тържествено събитие, се превърна в нощ на огньове и фойерверки, а чувствата, свързани с Фоукс, се изместиха от негативни към положителни. По времето, когато Индустриалната революция настъпи – и английските католици бяха официално еманципирани – Фоукс беше възприеман не толкова като злодей, колкото като фолклорна фигура. Ето как изглежда, че и V вижда Фоукс. Въпреки че героят никога не обяснява защо е избрал точно тази фигура за свое революционно алтер его, неговата загриженост за невероятната (и, честно казано, различната от живота) репутация на Фоукс, а не за самия човек, подчертава убеждението му, че символите са по-силни от хората. Зад маскатаАко се вярва на някои членове на Anonymous - хакерската група, на която се приписва първата употреба на маската на Гай Фокс за демонстрации в реалния свят - „V for Vendetta“ до голяма степен дължи политическата си стойност на обстоятелствата. Тъй като хакерите решили, че всички ще носят един и същ вид маска, те трябвало да изберат такава, която е леснодостъпна в магазините, и вместо тази на Батман, в крайна сметка се задоволили с V-тата. (Интересното е, че Мур е посочил Батман като едно от многото си вдъхновения за революционера.) Основната цел на маските беше да осигурят анонимност . „Анонимни“, както подсказва името, е анонимно. Свикнала да се промъква от сенките на интернет, групата излезе на улицата през февруари 2008 г., когато хиляди членове протестираха пред сградите на Църквата на сциентологията в десетки градове. Личното им присъствие ги изложи на риск от разпознаване – опасност, предвид историята на църквата за наблюдение и тормоз на критиците ѝ. В същото време хората не са били ненаясно с културните конотации на маските. Благодарение на филма, Гай Фокс вече е изцяло и изрично свързан с революцията, анархизма и саморазправата. В графичния роман методите и мотивите на Ви са съмнителни. Но на екрана той е представен като повече или по-малко конвенционален супергерой: някой, отдаден на борбата за доброто и в резултат на това превръща света в несъмнено по-добро място. Накратко: някой, на когото мнозина се стремят да подражават. Въпреки че беше избран по несвързани причини, филмът сякаш вдъхнови демонстрантите. Събирайки се и позирайки за снимки, те умишлено пресъздадоха една от последните и най-запомнящи се сцени от филма, където обикновени лондончани приемат призива за действие на V и маршируват през улицата, носейки неговата маска: една единствена сила, обединена зад една единствена цел. Силата на символитеМаските предоставят и други предимства, повечето от които също са разгледани във филма. Както за Анонимните, така и за движението „Окупирай Уолстрийт“, което започна да ги използва през 2011 г., те отразяват факта, че демонстрациите са децентрализирани и без лидер, което ги прави трудни за разединяване. (Маските очевидно също така правят престъпниците по-трудни за идентифициране, поради което някои държави са криминализирали носенето на маски в определени контексти: Някои ги позволяват само при законни протести, а не при безредици; други ги забраняват по време на всякакви публични протести.) Тъй като символите са абстрактни, те могат да означават различни неща за различните хора. „Има смисъл да се абстрахираш от това, което се опитваш да коментираш“, казва МакТийг. „С филма вложихме достатъчно, за да повярваш, че въпреки че историята се развива във Великобритания, тя може да се случи навсякъде.“ Въпреки че е по-вероятно да видите маската на Гай Фокс на протести с леви убеждения през последните две десетилетия, тя не се носи строго от прогресисти. В началото на 2020-те години, например, протестиращи срещу карантината заради COVID в САЩ и Великобритания понякога носеха маската, както и поне няколко души по време на бунта в Капитолия на САЩ на 6 януари 2021 г. Според една научна статия за „V като Вендета“ , приемането на маската на Гай Фокс, изобразена от V, в целия град е особено силно, защото символизира, че хората оспорват монопола върху представителството, държан от държавата, която философът и политически теоретик Томас Хобс определя като „единствения актьор на политическото тяло“. Ако образът и наративът са два от основните инструменти, които фашисткото правителство във филма използва, за да осигури лоялността (или покорството) на своите граждани, тогава V използва същите тези инструменти, за да разруши тази връзка. В началото на филма той отвлича държавната телевизионна мрежа, за да обяви свой собствен визуален спектакъл: унищожаването на Парламента. В крайна сметка символът на правителството – сградата – прави място за символа на народа: маските. Как художествената литература променя светаПопулярната музика, книгите, филмите, предаванията, видеоигрите и други медии не просто отразяват проблемите и стремежите на обществото към самото него. Според френския историк Патрик Бушерон, който разглежда тази тема в книгата си от 2025 г. „Политически фикции“ , те също така – по някакъв начин – предсказват бъдещето, като изследват как тези проблеми и стремежи биха могли да се развият с течение на времето. „V като Вендета“ едва ли е единственото произведение на поп културата, което си е пробило път в реални демонстрации. Наскоро друго изображение с измислен произход – пиратското знаме на японски франчайз за манга и аниме, наречен One Piece – се превърна във виден символ на протест в страни като Индонезия, Непал и Индия. Подобно на маската на Гай Фокс, знамето на One Piece прави повече от това да създава чувство за солидарност между протестиращите. Като идентифицират собствените си борби с тези на добре познат измислен герой, те не само се докосват до наратив, който опонентите им не могат лесно да контролират, но и генерират симпатии в чужбина: всеки, който е запознат с One Piece – само мангата е продала над 600 милиона копия в световен мащаб – може да е предразположен да симпатизира на протестиращите, развяващи пиратското знаме, независимо от това за какво всъщност са протестите. „Всяка художествена литература е бягство от ежедневието“, казва МакТийг. „Но когато избягаш, си способен да си представиш много повече, отколкото когато си в досадния ритъм на обикновения живот, опитвайки се да разбереш дали някой по новините наистина ти казва истината или е в собствената си ехо камера.“ Цели и средстваСтратегиите на V може да са ефективни, но дали са и оправдани? Четейки графичния роман, човек би могъл да изтъкне убедителни аргументи, че не са. Мур представя V като психически нестабилен и често очертава употребата на насилие от негова страна като малко по-различна от насилието на държавата. Мур също така оставя края си двусмислен, оставяйки читателите да се чудят дали действията на V всъщност са направили Великобритания по-добро място. Филмовата версия на V, макар и по-традиционно героична, също има своя дял от морална неяснота. В един момент във „V като Вендета“ , протежето на V, Иви (изиграна от Натали Портман), е хвърлена в затвора и измъчвана от фашистката полиция. Или поне така изглежда. След като отказва да даде информация за V – дори под заплаха от екзекуция – Иви неочаквано е освободена, при което тя открива, че нейният мъчител е не друг, а самият V. Той не е искал да го направи, казва ѝ той, но не е имал друг избор: За да подкрепи неговата революционна кауза, тя първо е трябвало да бъде подложена на изпитание. Филмите – особено холивудските – са пълни с герои, които са се убедили, че целта оправдава средствата, колкото и ужасни да са те. Те са чудесни за разказване на истории, като вдъхват сцени с драма и трагедия. Но в реалния живот подобни уроци може би рискуват да прославят и легитимират политическото насилие, нещо, което много американци се опасяват, че е станало по-често срещано и прието днес, отколкото е било в миналото, дори ако някои експерти имат съмнения. ( Скорошно проучване установи, че около една трета от американците съобщават, че политическото насилие поне понякога е оправдано за постигане на политическа кауза – дял, който не се е променил много от средата на 2024 г. до средата на 2025 г.) По-малко противоречива е вярата на В в динамиката и потенциала на самите масови протести. Отразявайки изследвания от реалния свят , които показват, че най-големите протести започват поради някакво внезапно, неочаквано събитие (като скандал или инцидент), а не поради дългогодишни недоволства, В показва, че едно домино може да предизвика верижна реакция. „Не е добре да се разчита твърде много на мълчаливото мнозинство, Иви“, казва той в графичния роман, „защото тишината е крехко нещо, един силен шум и тя изчезва.“
Мини философия | Започва с гръм и трясък | Книги за голямо мислене | Бизнес за голямо мислене В момента сте безплатен абонат на Big Think . За пълноценно изживяване, надстройте абонамента си.
|
