Роден в Пловдив на 21 юли 1951 г. Баща му е професор по медицина, активен борец против фашизма и капитализма. Негов брат е политикът, а по-късно бизнесмен Любомир Павлов. Завършва физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ До 1987 г. работи последователно в няколко института на БАН, а след това работи като главен асистент във Висшия инженерен институт (ENIG) в Тунис. Докато е зад граница, следи западни медии като „Свободна Европа“ и се информира за събитията в Източна Европа. През лятото на 1989 г. се връща в България и става съосновател и съпредседател на Синдиката на работещите в областта на науката към КТ „Подкрепа“. От декември 1989 до юни 1990 завежда международния отдел на синдиката.
От юни до септември 1990 г. е заместник на Стефан Тафров в международния отдел на Съюза на демократичните сили (СДС). От септември 1990 г. до ноември 1994 г. е завеждащ отдела.[2]
От юни 1991 г. е избран за председател на Християндемократическия съюз (ХДС), който е един от членовете на СДС.[3][4]
Става народен представител от СДС в XXXVIII народно събрание (1997 – 2001). Там той е член в парламентарната комисия по външна политика и е част от делегацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).[2]
През 1995, 1999 и 2003 става член на изборния щаб на Стефан Софиянски да[ неясно? ] кмет на София,[5] участва и в предизборния щаб на Петър Стоянов за президент (1996) и на СДС за изборите за XXXVIII народно събрание.
През 2012 г. е сред основателите и става член на ръководството на България на гражданите на Меглена Кунева.
Заедно с брат си Любомир Павлов и съпругата му Диляна Грозданова създава вестник „Експрес“, като Юлий Павлов става директор на интернет изданието.[6][7][2]
От 1994 г. е директор на Центъра за анализи и маркетинг, преименуван по-късно на Център за анализи и прогнози. През 2009 г. става партньор в Центъра, а от 2016 г. е негов едноличен собственик.[8]
Към момента[ неясно? ] Юлий Павлов се занимава с политически анализ, базиран на социологическите изследванията, които неговият Център за анализи и маркетинг прави.
- Коалиция: Той участва чрез коалиция „Граждански блок“, в която влезе и „Партията на българските жени“, за да се осигури регистрация за вота.
- Резултати за Народно събрание: Коалицията спечели 0.13% от гласовете (около 3000 гласа) в национален мащаб.
- Лична битка: Гешев беше водач на листи в Благоевград (1-ви МИР) и София (25-и МИР), където влезе в пряк сблъсък с водещи политически лидери.
- Резултати за Европейски парламент: Резултатът му там беше сходен — около 0.12%.
Същият сега вещае победа на Радев
"Прогресивна България" на Румен Радев получава подкрепата на 32,1% от заявилите, че ще гласуват на 19 април. Втори са ГЕРБ-СДС - с 19,4%. "Продължаваме промяната - Демократична България" са трети с 12%. Следват ДПС - Ново начало с 11,2%. За "Възраждане" биха гласували 7%, а за БСП - Обединена левица - 4,2%.
! Не им се връзвайте ! А сега за братчето на Юлий !
Съпругът на Диляна Грозданова олицетворяваше злощастния ни преход
Любомир Павлов, пъпката
- Произход и образование: Роден е на 9 декември 1957 г. в Пловдив и е завършил медицина.
- Политическа дейност: В началото на 90-те години се включва в политическия живот като член на СДС. Той е ключова фигура в предизборния щаб на Стефан Софиянски през 1995 г..
- Бизнес и банково дело: Бивш председател на Надзорния съвет на Общинска банка, пост, който заема по време на управлението на Софиянски в София.
- Медиен магнат: През 2010 г., заедно с Огнян Донев, купува "Медийна група България", която издава големите всекидневници „Труд“ и „24 часа“.
- Личен живот: Негова съпруга е известната телевизионна водеща Диляна Грозданова.
- Съдебни дела: През годините срещу него са водени разследвания за пране на пари и документни измами, свързани с покупката на вестниците, но обвиненията по-късно отпадат.
- Спорни записи: През 2012 г. се появяват скандални записи, в които се обсъжда влияние върху съдебната власт и политически кръгове.
- Имотни сделки: Медиите често съобщават за негови мащабни имотни инвестиции, включително за „палати“ на Френската Ривиера.
Л
Любомир Павлов или по-популярен като Любо Пъпката е твърде интересна фигура, олицетворяваща злощастния ни преход. Десети ноември го заварва като ди-джей, дилър на грамофонни плочи и видео-касети, а иначе е завършил медицина и дори някой казват, че специализирал психиатрия. Баща му е секретар на БКП в Медицинска академия, активен борец против капитализма, специалист УНГ, лично предан на Т. Живков. От това време датират и заиграванията на Павлов с тогавашната милиция /говори се, че ставало дума за търговия с порно-касети/. За брат му Юлий се знае малко от ония времена, ако не са категоричните свидетелства на жената на Живко Попов /зам. Министър на културата/ Юлия, която е началничка на големия брат, че и той и бил пряко свързан с Шесто управление на ДС, а по-късно досието му е потънало в мътните води на прехода.
Някъде в края на 80-те Любомир се жени за красивата журналистка Диляна Грозданова, чийто баща е генерален директор на „Инжстрой” и син на убития през 1925 г. в София земеделски деец Паун Грозданов. Улица „Черковна“ в столичния район Оборище, по времето на социализма носеше неговото име.
След преврата Павлови стават активисти на „Подкрепа”, а Любо слага синята лента на протеста и се включва в стачките на „Пирогов”, но бързо е компроментиран от лекарите и безславно се оттегля. Увърта се около Стоян Ганев и става учредител на ОДЦ, а брат му Юлий се настанява в друга партия от СДС – Християн-демократическия съюз. За Велико народно събрание не им се отваря парашута, но в 36 НС Любомир е вече депутат от СДС и активист за отварянето на досиетата/след като е успокоен, че при него всичко е прочистено/. По време на депутатството си усеща широките възможности за бизнес и регистрира през 1993 г. агенция „Експрес” с едноименното радио и вестник. В изданията си щедро ползва услугите на журналисти, които са известни с агентурни имена или заслугите им са в послушанието.
Някъде от края на 1993 г. датира и близкото приятелство между Стефан Софиянски и Любомир Павлов, когато средите около Филип Димитров планират смяната на софийския кмет Янчулев. Пъпката оглавява предизборния щаб на Софиянски през 1995 год. и носени от сините избиратели влизат в общината, за да започне стремителния възход на Павлов към големите игри, рекламата и сериозните парични натрупвания.
За кратко време става банкер и основен играч в новоучредената Общинска банка, освен че я оглавява. До него в тези бурни времена е бившия му оперативен работник Свилен Мечев като благодарност за добрата съвместна дейност.
Софийска община се явява могъщ катапулт за възхода на семейството до девето коляно. То е навсякъде, където има лесни пари. И на хранилка са всички, включително балдъзата /сестрата на Диляна/ на Павлов, която по едно време обработва част от боклука на столицата чрез фирмата и` „Микс”, а площадката за балиране на отпадъците се оказва собственост на „Инжстрой”, която вече е на „Софстрой”, където управлява Ралица Грозданова. В същото време Диляна получава щедри подаръци, че по едно време владее цяла рекламна империя, свързана със София. После става депутатка от царското движение на кадета Рилски.
В семейната идилия настъпва лек смут в началото на 2005 год., когато Пъпката е арестуван от софийска градска прокуратура с обвинения за изземване на документи от Общинска банка, нередности около акционерния капитал, безстопанственост и престъпление по служба. С него е арестуван и изпълнителния директор на банката Васил Пиралков. Верният авер Софиянски си измива ръцете с дежурното обяснение „не знаех”. Краткият престой на двамата в ареста е белязан с искане за напускане на килията, поради факта, че високопоставеният „не се чувствал добре” казва адвокатът му Илиян Василев. Разбира се, както става с такива арестанти делото е смачкано, размотавано, колкото трябва и завършва с предизвестено фиаско за обвинителите.
В 52-ия парламент биха влезли общо пет политически формации. Коалиция „Прогресивна България“ е първа политическа сила с 30,8% подкрепа, на второ място се нарежда ГЕРБ-СДС с 18%, следва „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ с 11,2%, четвърти са „ДПС - Ново начало“ с 6,5%, а пети – „Възраждане“ с 4,2%. Това показва национално представително проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и "Маркет Линкс". Данните са събрани в периода 7-14 април сред 1003 пълнолетни граждани чрез пряко-лични интервюта и онлайн анкети.
Под четирипроцентната бариера остават „Величие“ с 3,1%, „Сияние“ с 2,3%, МЕЧ с 2% и „БСП - Обединена левица“ с 2%.
Прогнозата на социолозите е, че на изборите в неделя ще гласуват между 3,3 и 3,5 млн. гласоподаватели (54%), което би било рекордна избирателна активност за последните пет години, и то въпреки ограничаването на броя секции извън страните от Европейския съюз, приета от 51-вото Народно събрание. След протестите през 2020 г. сега отново сме свидетели на значителна социална мобилизация, което е най-същественото условие за появата на подобни феномени, какъвто представлява „Прогресивна България“, уточняват от "Маркет Линкс".
Съмнителен резултат !!!Съмнително разминаване в резултатите на двете агенции !!!!!!!!
Очаквайте големи изненади и гласувайте за всеки случай със №7 . Те си изядоха боя и със сигурност няма да се вържат отново . Всички други са от прислугата .