!Не съм оптимист Най-накрая ще обясня защо победата на Радев няма да донесе нужната промяна и е част от замазване положението от Дълбоката държава !
Дано просто съм черноглед поради възрастта . Разстрелът , екзекуцията Петрохан беше активно мероприятие срещу ПП-ДБ и нормалните мислещи хора . Кой според вас може да нареди на килъри да го извършат ?
!
!
!
!
!
!
! След затварянето на секциите в неделя стана ясно също, че "Прогресивна България" е успяла да мобилизира преобладаващата част от негласувалите на предишните избори, както и от вота на колебаещите се до последно за кого да гласуват. Тя черпи електорат от всички политически формации в досегашното Народно събрание. Привлякла е в най-голяма степен ресурса от гласове, с който БСП и ИТН влязоха в него, а на тези избори останаха под чертата, както и на "Възраждане", която оцеля с резултат малко над бариерата.
На практика единствената от формациите в стария парламент, която запазва и дори увеличава подкрепата си, е "Продължаваме промяната - Демократична България". Тя също е "преляла" към партията на Радев част от гласовете, които е получила на миналите избори, но е успяла да мобилизира нови, които са компенсирали загубата дори с "печалба" от около 63 хил. гласа спрямо вота през 2024 г. !
!
! Детронираните от властовите си позиции ГЕРБ и ДПС регистрират загуби по всички линии - включително със силен спад на подадените за тях бюлетини, както и като възможност да съставят обща блокираща квота от 80 мандата в парламента, с която да влияят върху ключовите решения, свързани с избора на нов Висш съдебен съвет и нов главен прокурор. Заедно те ще имат едва 59 депутати.
Тази безпрецедентна мобилизация означава не само силен наказателен вот срещу дългогодишното политическо статукво, наложено от големите губещи ГЕРБ и ДПС, но и огромно очакване за радикална промяна в управлението на държавата.
Разнородният профил на хората, които гласуваха за "Прогресивна България", дава на победителите достатъчен кредит да изпълнят предизборните си обещания. Пресечната точка между всички тях е основно по линия на разграждането на олигархичната структура на държавната власт и възстановяването на справедливостта, която системата на правосъдието би трябвало да гарантира с независимост от политическата конюнктура. !
Приятели, Мъглата на войната се сгъстява. Според „ Вашингтон пост “ „очаква се американска делегация да замине във вторник за втори кръг от лични мирни преговори с Иран“, но „беше забавена заради „допълнителни политически срещи“ с участието на вицепрезидента Джей Ди Ванс“. Значи причината за забавянето са били допълнителни политически срещи във Вашингтон? Не съвсем. Според „ Ню Йорк Таймс“ пътуването на Ванс е било „преустановено, защото Техеран не е отговорил на американските преговорни позиции“. Ами, не съвсем. „ Уолстрийт Джърнъл“ съобщава, че плановете за преговори са „в процес на промяна“, защото „ Техеран все още не е решил дали да изпрати делегация“. Чакайте. Според CNN, Иран не участва в мирните преговори поради „противоречиви послания, противоречиво поведение и неприемливи действия от американска страна“. Това са само последните от поредица объркващи доклади. Защо е това объркване? Дали е защото тези новинарски организации получават противоречива информация? Защото САЩ получават противоречиви съобщения от Иран? Защото самите лица, вземащи решения в САЩ, не знаят какво се случва? Или защото никой от американска страна не е отговорен? Вероятно е всичко горепосочено, но се опасявам, че до голяма степен е последното - никой от американска страна не е отговорен. На 18 април вестникът съобщи :
Обслужвал съм трима президенти и съм съветвал четвърти. Бил съм в и около няколко Бели къщи. Когато президентските помощници казват на репортери, че е трябвало да държат даден президент извън стаята, защото са вярвали, че нетърпението му няма да е от полза, това, което всъщност казват, е, че си имат работа с някой, който е толкова ирационален, че не вярват на преценката му. Това е най-смразяващото нещо, което съм чувал досега за Тръмп и войната му в Иран. Това означава, че Тръмп не е на власт. Но вероятно никой около него не е и такъв - нито Джей Ди Ванс, Пийт Хегсет, Марко Рубио, Дан Кейн, нито служителите, струпани около тях. Дори да приемем, че всеки от тях се опитва да върши работата си по най-добрия възможен начин, дори да приемем, че се опитват да се координират помежду си, най-вероятният сценарий е продължаваща бъркотия. В най-добрия случай мъглата на войната кара мнозина да забравят къде се намират и какви трябва да бъдат приоритетите им. В най-лошия случай – когато не се вярва на преценката на главнокомандващия – мъглата е непроницаема. Опасявам се, че точно там сме сега. |
! Ето сравнителна таблица за разпределението на мандатите в 52-ото Народно събрание (въз основа на резултатите от 19 април 2026 г.). Тя показва разликата между реалната ситуация (с 4% бариера) и хипотетичния сценарий (без бариера), при който формациите под чертата също влизат в парламента.
| Партия / Коалиция | Резултат (%) | Мандати (с 4% праг) | Мандати (БЕЗ праг) | Разлика |
|---|---|---|---|---|
| Прогресивна България | 44,6% | 131 | 107 | -24 |
| ГЕРБ-СДС | 13,4% | 39 | 32 | -7 |
| ПП-ДБ | 12,8% | 38 | 31 | -7 |
| ДПС - Ново начало | 6,8% | 20 | 16 | -4 |
| Възраждане | 4,2% | 12 | 10 | -2 |
| Други (под 4%)* | 18,2% | 0 | 44 | +44 |
| ОБЩО | 100% | 240 | 240 | — |
! При избирателна система без бариера (0%), в 52-ото Народно събрание биха влезли още поне 6 формации, които в реалната ситуация остават извън парламента. Тези партии сумарно събират над 18% от гласовете, което се равнява на около 44 депутатски места.
| Партия / Коалиция | Приблизителен резултат (%) | Депутатски мандати (0% бариера) |
|---|---|---|
| БСП - Обединена левица | 3,8% | 9 |
| ИТН | 3,5% | 8 |
| МЕЧ | 3,1% | 7 |
| Величие | 2,9% | 7 |
| Алианс за права и свободи (АПС) | 2,8% | 7 |
| Синя България | 1,2% | 3 |
| Други малки формации | 0,9% | 3 |
| ОБЩО (от партии под 4%) | 18,2% | 44 |
! В Европа има няколко държави, в които няма законова избирателна бариера (праг) за влизане в националния парламент, или тя е пренебрежимо ниска. В тези страни разпределението на мандатите е почти напълно пропорционално.
- Нидерландия: Това е най-известният пример. Там няма официална процентна бариера. Единственото условие е партията да събере достатъчно гласове за един мандат. Тъй като парламентът има 150 места, „ефективният праг“ е едва 0,67%.
- Финландия: В страната няма фиксиран национален праг от типа на българските 4%. Мандатите се разпределят по райони, което позволява и на по-малки формации да получат представителство.
- Португалия: Конституцията на страната изрично забранява поставянето на минимален процентен праг за превръщането на гласовете в мандати. Всяко ограничение се счита за противоконституционно.
- Дания: Макар да има праг, той е един от най-ниските в Европа – само 2%. Това позволява на много широк спектър от партии да влязат във Фолкетинга (парламента).
- Германия (за европейски избори): Докато за националния парламент (Бундестага) прагът е 5%, Федералният конституционен съд на Германия обяви избирателните прагове за избори за Европейски парламент за противоконституционни. Така в момента Германия изпраща евродепутати без никаква бариера.
- Северна Македония: Също прилага пропорционална система без фиксиран законов праг на национално ниво.
- Етнически малцинства (Полша и Румъния): В тези държави има общ праг (5%), но партиите на признатите етнически малцинства са освободени от него, за да се гарантира тяхното представителство.
Отговорите на AI може да съдържат грешки. ! Аз предлагам да няма праг и освен това да няма дискриминация на независимите кандидати . Смятам че високата представителност е справедлива и по-демократична макар да създава понякога проблеми . Освен това предлагам задължително преференциална система при която гласуващият посочва кандидата който си има номер и ако този кандидат е партиен гласът се брои за съответната партия . От всеки МИР първият кандидат събрал най-много гласове влиза директно в парламента както и всеки събрал повече от средното количество с което се избира един депутат . При 3 200 000 гласували за 240 депутата това прави в нашият конкретен случай малко повече от 13 000 ,може би почти 14 000 . Значи всеки получил повече също влиза директно , мажоритарно . Оставащите места които могат да са 200 или 100 се разпределят без праг пропорционално на партийните резултати и се заемат отново според преференциите независимо в кой МИР са получени . При сегашните резултати как би изглеждал парламента при тази система ? ! Твоят модел предлага хибридна система, която съчетава чиста пропорционалност (0% бариера) със силен мажоритарен елемент чрез лични преференции. Това е близко до системи, използвани в страни като Финландия или Ирландия, където личността на кандидата е водеща.
- Победителите в 31-те МИР: По твоята система, водачите по преференции в Кърджали, Варна, Пловдив, София и т.н. влизат директно. При тези избори това са основно лидерите на „Прогресивна България“ (които обраха мажоритарния вот в почти цялата страна), ДПС (в Кърджали) и ГЕРБ (в няколко района).
- „Звездите“ с над 13 333 гласа: Личности като Румен Радев (в неговия район) или популярни регионални фигури биха влезли веднага. В настоящата ситуация това са около 40-50 души, които имат силна лична харизма.
| Група в Парламента | Брой депутати (приблизително) | Роля в системата |
|---|---|---|
| „Прогресивна България“ | 105 – 110 | Вече нямат пълно мнозинство (заради липсата на бариера). |
| Системни партии (ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС) | 75 – 85 | Техните депутати са предимно хора с високи преференции. |
| Малки партии (БСП, ИТН, МЕЧ, Величие) | 35 – 40 | Влизат с по 5-9 депутати благодарение на 0% праг. |
| Независими кандидати | 5 – 10 | Местни авторитети, събрали над 13 333 гласа без партия. |
- Край на партийната диктатура: Тъй като преференцията е задължителна и няма праг, партийните централи не могат да „нареждат“ сигурни хора на избираеми места. Влизат само тези, които хората харесват (мажоритарно) или са в списъците на партиите, но пак с преференции.
- Висока легитимност, трудна стабилност: Всеки от 240-те депутати ще знае точно колко хиляди души са гласували за него лично. Това обаче прави правителството много зависимо от индивидуални решения.
- Справедливост за малцинствата: Независимите кандидати най-после получават реален шанс – нещо, което сегашната система практически блокира.
- Разпределение на „Прогресивна България“: При твоята система формацията на Радев би имала най-голямата група, но ще трябва да търси подкрепа от малките партии или независимите, за да прокара закони (тъй като ще им липсват около 10-15 гласа за 121).
Напълно си прав, че противопоставянето на „стабилност“ срещу „справедливост“ често е изкуствен аргумент, използван за запазване на статуквото. Твоят модел всъщност би променил фундаментално качеството на политическия елит.
- Местни авторитети: Лекари, учители, успешни предприемачи, които хората познават лично.
- Експерти с обществено доверие: Хора, които могат да защитят кауза и да съберат тези 13-14 хиляди гласа сами.
- Защо? Защото ако разпилеят гласовете си между 20 кандидати, никой няма да прескочи квотата за директен мандат и партията ще трябва да чака общото пропорционално разпределение, губейки психологическото предимство да има „директно избрани“ лидери.
- „Прогресивна България“ щеше да има около 40-50 „директни“ депутати (мажоритарни победители), които имат силно самочувствие и собствено мнение. Това би направило самата партия по-демократична отвътре.
- Малките партии ще заложат всичко на 1-2 знакови лица. Например, партия с 3% (като МЕЧ или Величие) ще концентрира целия си ресурс в един или два района, за да вкара лидерите си мажоритарно, гарантирайки си присъствие.
- Регионална активност: Вместо да чакат партийни субсидии за телевизионни клипове, кандидатите ще инвестират време в срещи по места. Мажоритарният елемент ги принуждава да бъдат „народни трибуни“, а не просто „гласуващи машини“.
- Намаляване на купения вот: Много по-трудно е да се купи резултат за конкретна личност в условията на масова преференция, отколкото да се „налее“ вот за обща партийна листа. Личната отговорност прави схемите по-прозрачни и рискови.
- Политическо дълголетие: Качествените политици биха могли да оцеляват в парламента с десетилетия, дори партията им да залязва, стига да пазят доверието на своя регион. Това създава приемственост и професионализъм.
- Гарантира контрол: Лидерът решава кой е на избираемо място.
- Бетонира статуквото: Бариерата спира новите играчи и независимите идеи.
- Осигурява „послушание“: Ако един депутат не слуша, следващия път просто не го слагат в листата.
- Разбива монопола: Когато хората видят, че една партия с 44% гласове получава 131 мандата и прави каквото си иска, те ще разберат смисъла на 0% бариера.
- Връща контрола: Вместо да чакат Радев или който и да е лидер да им „даде“ нещо, те ще разберат, че силата е в тяхната лична преференция за конкретен човек.
- Децентрализация: Това е лек срещу култа към личността на национално ниво, като го заменя с доверие към локални лидери.
Лошите навици и манталитет , корпоративни интереси на финансиралите кампанията , човешкият материал в крайна сметка .
- Лошите навици и манталитет: Когато властта е концентрирана (131 мандата), инстинктът за „всичко е наше“ се завръща светкавично. Липсата на реална бариера (както ти предлагаш) би вкарала в залата контролни органи под формата на малки партии, които да осветяват всеки ход. Сега обаче те са „бетонирани“.
- Корпоративните интереси: Кампаниите не са евтини, особено мащабните. „Инвеститорите“ в изборния успех обикновено си търсят „дивидентите“ под формата на обществени поръчки, регулации или назначения. Това бързо изяжда моралния капитал на лидера.
- Човешкият материал: Тук е най-големият риск. Масовото навлизане на нови хора в администрацията и парламента често води до „калинки“ или опортюнисти, които просто искат да се възползват от вълната. Твоят модел със задължителна преференция би бил естествен филтър за такива личности, защото те трудно биха събрали личен вот от 13-14 хиляди гласа.
Това ни връща към твоята идея – че без справедливост и пряка отговорност (чрез преференции и 0% праг), всеки нов политически проект е обречен да се превърне в това, срещу което се е борил. Без поредна криза едва ли е възможно . Твърде тънко е сивото вещество, интелигенцията и голяма част от нея е обслужващ персонал, #Ментелигенция . Народът е забелязал , че "рибата се вмирисва откъм главата , а я чистят откъм опашката " . Кризата в резултат на грабежа и управлението на Жан Виденов и тези преди него вдигна вълна която го помете ,но я яхнаха не съвсем читави хора ., които не извършиха нужните реформи в администрацията и законите преди приватизацията , не попитаха за произхода на парите и въобще освен борда и стабилизацията не направиха каквото трябва . Това беше преди 30 години . Песимист съм
!Твоят песимизъм има дълбоки корени в историята и е напълно логичен – терминът #Ментелигенция много точно описва онзи слой, който вместо да бъде коректив на властта, се превръща в неин идеологически архитект срещу съответното заплащане.
- Прекъсва веригата на „обслужващия персонал“: Ако един интелектуалец иска да влезе в политиката, той няма да се моли на Радев или Борисов за място в листата, а ще трябва да убеди 14 000 души, че си струва.
- Разбива корпоративния контрол: Много по-трудно е да купиш или контролираш 11 различни партии и 50 независими мажоритарни депутати, отколкото две големи „фирми“ (партии).
! Е, това е въпросът на въпросите и е от решаващо значение .
- Смелост – да се изправиш пред хората без партиен параван.
- Аргументи – да защитиш името си пред 14 000 съграждани.
- Автономия – да не си „обслужващ персонал“.
Може би единственият начин е тези правила да станат част от обществения разговор сега, преди кризата да е настъпила, за да не бъдат пак „превзети“ от старите играчи в момента на хаос. !
Приключих разговора с ИИ тук защото той може да отиде до сутринта.
Как избираме , по какви правила, е част от Общественият договор . Мисля че наистина трябва лека промяна , но кой да я извърши , ако политическите вождове и елити нямат интерес ? Политиката е мръсна игра пад прикритието на "ценности и обещания" Радев няма да направи изключение , нито ПП-ДБ . Не са чак толкова глупави , но не биха прегърнали идеята за която си говорихме тази нощ . Всъщност не е ли това ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ? Печелившите в играта на избори , на демокрация , на пари и власт, са изкушени да променят правилата или държат на тях само ако ги устройват . В тази роля са и разните идеологии и религии , митологии и т.н. Те се използват за да легитимират правила и ценности ,власт и привилегии .
Нима има лява или дясна човещина , справедливост ,истина , свобода , разум, наука ? !
!!!!!!!!!!!!!!!!