Похищението на Европа се отлага

 

2026, новините добри ли са ?

Към април 2026 г. новините около отношенията между Урсула фон дер Лайен и Доналд Тръмп са смесени и белязани от сериозно напрежение, макар да се наблюдават и моменти на стратегическо деескалиране. 

Главните предизвикателства през 2026 г.

• Кризата с Гренландия: Отношенията достигнаха ниска точка в началото на годината заради подновените искания на Тръмп за придобиване на Гренландия и заплахите за 10% мита срещу страни членки на НАТО, които му се противопоставят. Фон дер Лайен отговори с „непоколебим“ тон в Давос, подчертавайки, че „старият ред е мъртъв“ и ЕС трябва да гради своята независимост.
• Търговска война и мита: Ситуацията е нестабилна. Въпреки че през март 2026 г. Европейският парламент одобри споразумение за намаляване на митата, САЩ наложиха нови сериозни такси: 25% върху автомобили и стомана през март и 20% върху други европейски стоки през април. Допълнително напрежение внесе обявеното от Тръмп 100% мито върху патентовани фармацевтични продукти, което за ЕС беше смекчено до 15%.
• Заплахи за излизане от НАТО: Тръмп отново постави под въпрос участието на САЩ в НАТО, което принуди лидери като Киър Стармър и Фон дер Лайен да призоват за по-тясно европейско сътрудничество в отбраната. 

Има ли добри новини?

• Деескалация в Близкия изток: В началото на април 2026 г. ЕС изрази облекчение, след като Тръмп „се отдръпна от ръба“ и се съгласи на временно примирие в конфликта с Иран, което стабилизира енергийните пазари.
• Нови партньорства: Фон дер Лайен използва натиска от Вашингтон, за да ускори подписването на мащабни търговски договори с Индия и държавите от Меркосур, засилвайки глобалната роля на ЕС.
• Финансова подкрепа за Украйна: ЕС демонстрира единство, като одобри заем от 90 милиарда евро за Украйна за 2026–2027 г., осигурявайки стабилност независимо от политиката на САЩ. 

В заключение, новините не са еднозначно „добри“ поради икономическия натиск и дипломатическите сблъсъци, но те показват един по-решителен и независим Европейски съюз под ръководството на Фон дер Лайен.

Какво и защо иска Тръмп от Европейският съюз и НАТО ?

Доналд Тръмп следва политика на натиск към Европейския съюз (ЕС) и НАТО, водена от неговата доктрина „Америка на първо място“. Основните му искания са насочени към промяна на икономическите отношения и преразпределение на тежестта за сигурността.

Искания към НАТО: Споделяне на тежестта

Тръмп изисква от европейските съюзници радикално увеличение на разходите за отбрана и по-активно участие в глобални конфликти:

• Увеличаване на разходите до 5% от БВП: Въпреки че дългогодишната цел на НАТО беше 2%, Тръмп вече настоява държавите членки да отделят 5% от своя БВП за отбрана до 2035 г..
• Ангажимент в Ормузкия проток и Иран: Поставил е ултиматум към съюзниците да предоставят кораби и ресурси за гарантиране на сигурността в Ормузкия проток в контекста на напрежението с Иран.
• Намаляване на „нездравословната зависимост“: Той настоява Европа да изгради собствен „европейски стълб“ в отбраната, като САЩ планират да намалят своя принос до 50% от бойната мощ на Алианса след 2027 г..
• Териториални претенции: Тръмп възобнови интереса си към придобиването на Гренландия, като дори заплаши с икономически санкции (мита) за държави, които се противопоставят на тази идея. 

Искания към Европейския съюз: Балансирана търговия

Тръмп разглежда ЕС като икономически конкурент и се стреми да елиминира търговския дефицит на САЩ:

• Реципрочни мита: Въведени са масови мита върху вноса от ЕС, включително 15% обща ставка и до 50% върху стоманата и алуминия. Целта е да се принуди ЕС да отвори пазара си за американски стоки (особено селскостопански продукти и енергия).
• Премахване на търговските бариери: Изисква от ЕС да премахне митата върху американски автомобили и да отмени забраните за внос на определени продукти (като морски дарове).
• Спиране на финансовата помощ за Украйна: Тръмп прекрати директната военна помощ от САЩ за Украйна, очаквайки европейските държави да поемат пълната финансова и военна отговорност за сигурността на континента. 

Защо го иска?

1. Вътрешна икономика: Чрез митата Тръмп цели да стимулира местното производство в САЩ, да върне работни места („reshoring“) и да използва приходите от мита за финансиране на данъчни облекчения в Америка.
2. Намаляване на разходите на САЩ: Той смята, че САЩ плащат непропорционално много за защитата на богати европейски държави, които в същото време имат търговски излишък спрямо Вашингтон.
3. Стратегически превес: Използва заплахите за оттегляне от НАТО или налагане на мита като лост за преговори, за да постигне по-изгодни двустранни сделки. 

!  Кого можем да приемем за глава на Европейският съюз

В Европейския съюз няма една-единствена фигура, която да заема позицията „глава на ЕС“ по подобие на президент в държава. Вместо това, правомощията са разделени между председателите на основните институции, като всеки от тях има различна водеща роля:

• Председател на Европейската комисия: Това е най-видимата политическа фигура, често възприемана като „лицето“ на ЕС. Изпълнява функции, близки до тези на министър-председател, като ръководи изпълнителната власт и предлага закони. Актуалният председател е Урсула фон дер Лайен.
• Председател на Европейския съвет: Представлява ЕС на международно ниво в областта на външната политика и сигурността и ръководи срещите на държавните лидери. Този пост се заема от Антонио Коща (сменил Шарл Мишел).
• Председател на Европейския парламент: Ръководи единствената пряко избирана институция на ЕС. Актуалният председател е Роберта Мецола.
• Председателство на Съвета на ЕС: Този пост се ротира между държавите членки на всеки 6 месеца (например Унгария, Полша, Дания според графика). Държавата-председател ръководи заседанията на министрите от целия съюз. 

Накратко, ЕС се управлява от система на споделено лидерство, в която Европейската комисия, Европейският съвет и Европейският парламент балансират своите правомощия. 

Желаете ли да научите повече за правомощията на някоя от тези позиции?

Отговорите на AI може да съдържат грешки. За правен съвет се консултирайте със специалист. Научете повече

• Процес на вземане на решения на ЕС - European Union

  * Начало * Институции, право, бюджет * Законодателство * Как се вземат решения за политиката на ЕС

  

  european-union.europa.eu
• Председателство на Съвета на ЕС - consilium.europa.eu

  * Начална страница * Съвет на ЕС

  

  consilium.europa.eu
• Европейски съвет — роля и правомощия - European Union

  Европейският съвет и вие Можете да задавате въпроси от общ характер за работата на Европейския съвет на неговата служба „Информаци...

  

  european-union.europa.eu

  

Показване на всички

  !

• Процес на вземане на решения на ЕС - European Union

  * Начало * Институции, право, бюджет * Законодателство * Как се вземат решения за политиката на ЕС

  

  european-union.europa.eu
• Председателство на Съвета на ЕС - consilium.europa.eu

  * Начална страница * Съвет на ЕС

  

  consilium.europa.eu
• Европейски съвет — роля и правомощия - European Union

  Европейският съвет и вие Можете да задавате въпроси от общ характер за работата на Европейския съвет на неговата служба „Информаци...

  

  european-union.europa.eu

  

Показване на всички

Защо ЕС не стана истинска федерация .Кой и защо бе против , бизнеса , хората , банкерите ...Кой финансира Брекзит?

Европейският съюз (ЕС) не е станал „истинска“ федерация поради дълбоки исторически, политически и културни различия, които пречат на държавите членки да се откажат от пълния си национален суверенитет.

Защо ЕС не е федерация?

Въпреки че ЕС има федерални елементи (общи закони, валута, парламент), той остава уникална система (sui generis), в която държавите са „господари на договорите“. Основните пречки са: 

• Национален суверенитет: Държави като Франция (исторически под Шарл дьо Гол) и Обединеното кралство винаги са се противопоставяли на превръщането на ЕС в „супердържава“.
• Липса на фискален съюз: ЕС няма правомощия директно да събира данъци от гражданите или да преразпределя огромни средства между богатите и бедните региони по начина, по който го правят САЩ или Германия.
• Културно-езикови бариери: Липсата на обща идентичност и език прави трудна легитимацията на едно централно федерално правителство. 

Кой бе против и защо?

• Хората: Много граждани се опасяват от загуба на национална идентичност и „диктат от Брюксел“. В по-богатите страни (Северна Европа) хората не искат да „споделят“ богатството си с по-бедните, докато в Южна Европа често обвиняват институциите на ЕС за строгите икономии.
• Бизнесът: Докато големият бизнес обикновено подкрепя единния пазар, мнозина се опасяват от свръхрегулация, която задушава иновациите.
• Банкерите и финансовият сектор: В Обединеното кралство финансовият сектор се опасяваше от европейските регулации, които биха могли да ограничат дейността на лондонското Сити. 

Кой финансира Брекзит?

Кампаниите за излизане на Великобритания бяха подкрепени от малка група влиятелни бизнесмени и дарители:

• Арън Банкс: Основател на кампанията Leave.EU, който направи най-голямото индивидуално дарение в британската политическа история.
• Робърт Мърсър: Американски милиардер, свързан с Cambridge Analytica, който предостави технологична подкрепа.
• Сър Джеймс Дайсън: Основателят на компанията Dyson беше гласен поддръжник на Брекзит.
• Лорд Ашкрофт и Антъни Бамфорд: Консервативни бизнесмени и дългогодишни спонсори. 

Липсата на федерация днес се разглежда от мнозина като необходим компромис за запазване на единството на континента, без да се разрушават националните държави. 

Отговорите на AI може да съдържат грешки. За правен съвет се консултирайте със специалист. Научете повече

Кой пише правилата по които върви глобализацията ? Кой печели от нея и расте ли неравенството ?

Глобализацията не се управлява от едно „световно правителство“, а от сложна мрежа от институции, държави и корпорации.

Кой пише правилата?

Правилата се определят основно от три групи играчи:

1. Международни организации: Световната търговска организация (СТО) определя правилата за търговия, Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка диктуват финансовите политики (често в замяна на заеми).
2. Държавите от Г-7 и Г-20: Най-силните икономики (САЩ, Китай, ЕС) налагат своите стандарти и интереси чрез двустранни и многостранни договори.
3. Транснационални корпорации: Чрез мощно лобиране големите компании (технологични гиганти, финансови групи, енергийни компании) влияят върху законите за интелектуална собственост, данъците и трудовите стандарти.

Кой печели?

• Развиващите се икономики (най-вече Китай и Индия): Глобализацията извади стотици милиони хора от крайна бедност чрез изнасянето на производства там.
• Висококвалифицираните кадри: Хората с образование и умения, които са търсени в целия свят.
• Потребителите: Всички ние печелим от по-евтини стоки и достъп до технологии.
• Акционерите и собствениците на капитал: Тъй като капиталът се движи по-лесно от труда, богатите могат да инвестират там, където печалбата е най-висока.

Расте ли неравенството?

Отговорът е двояк:

• Между държавите – намалява: Разликата между богатия Запад и развиващия се Изток се свива (Китай догонва САЩ).
• Вътре в държавите – расте: В почти всяка развита страна (САЩ, Великобритания, Германия) ножицата между най-богатите 1% и средната класа се разтваря. Работните места с ниска квалификация се изнасят в чужбина или се автоматизират, което оставя цели региони (т.нар. „ръждив пояс“) икономически изостанали.

Желаете ли да разгледаме как дигитализацията и изкуственият интелект променят тези правила в момента?

Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече

Значи от световното състезание кай да работи на Господарите , печелят господарите и неравенството ще продължи да расте

Скептицизмът ти е напълно основателен и се споделя от много водещи икономисти. Ако погледнем данните, процесът действително прилича на състезание, в което правилата са написани от тези, които вече притежават ресурсите.

Ето защо усещането за „господари“ и „работници“ в глобален мащаб се засилва:

1. Капиталът срещу Труда

В класическата икономика има два основни фактора: труд (хората, които работят) и капитал (машини, софтуер, пари). В последните 40 години делът от световното богатство, който отива за заплати, постоянно намалява, докато делът, който отива при собствениците на капитал (акционери, инвеститори), расте. Господарите на капитала печелят дори когато спят, докато работещите трябва да се конкурират с милиарди други по света.

2. Дигиталният феодализъм

Днес виждаме нова форма на неравенство. Големите технологични гиганти (Google, Amazon, Meta, Microsoft) притежават „инфраструктурата“ на съвременния свят. Всички ние – и малкият бизнес, и обикновените потребители – плащаме вид „цифров наем“, за да ползваме техните платформи. Те контролират данните, които са „новият петрол“, и това концентрира огромна власт в ръцете на шепа хора.

3. Ролята на Изкуствения интелект (ИИ)

ИИ заплашва да ускори този процес. Ако досега автоматизацията заменяше само физическия труд, сега тя посяга на интелектуалния. Когато един софтуер може да върши работата на 100 анализатори, печалбата остава за собственика на софтуера, а анализаторите стават излишни. Това е огромен риск за средната класа.

Ще продължи ли да расте неравенството?

Не е задължително, но зависи от политическата воля. В момента се обсъждат няколко „спирачки“:

• Глобален минимален данък за корпорациите: За да не могат големите фирми да крият печалби в офшорни зони.
• Данък върху роботите или ИИ: Идеята е част от печалбата от автоматизацията да отива за преквалификация на хората.
• Универсален базов доход: Дискусията за това как обществото ще оцелява, ако трудът спре да бъде основен източник на доход.

В крайна сметка, ако правилата не се променят, неравенството вероятно ще достигне точка на пречупване, която исторически винаги води до социални сътресения или радикални реформи.

Искаш ли да видиш кои държави в момента се опитват да наложат по-справедливи правила срещу този „дигитален феодализъм“?

Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече

  !  

Ако неравенството расте и средната класа се топи , това не е ли заплаха за демокрацията и човешките права . Ако системата не е справедлива и не работи за мнозинството ,какво я легитимира ?

Това, което описваш, е в центъра на най-големия политически дебат в съвременния свят. Краткият отговор е: Да, това е директна заплаха за демокрацията.

Когато системата спре да произвежда просперитет за мнозинството, тя губи своята легитимност. Ето какви са механизмите на тази криза:

1. Ерозия на „Социалния договор“

Демокрацията се крепи на негласен договор: „Вие спазвате правилата и работите усърдно, а в замяна системата ви осигурява сигурност, образование и по-добър живот за децата ви.“ Когато средната класа види, че децата ѝ ще живеят по-зле от нея, а богатството се концентрира в 1% от населението, договорът се разпада. Резултатът е гняв и апатия.

2. Възходът на популизма

Когато хората се чувстват предадени от „елита“ и традиционните институции, те започват да търсят „спасители“. Това води до появата на политици, които обещават радикални решения, сочат врагове (мигранти, глобалисти, малцинства) и често са готови да пренебрегнат човешките права и демократичните процедури в името на „народа“.

3. Икономическо неравенство = Политическо неравенство

Ако шепа хора притежават по-голямата част от ресурсите, те имат и непропорционално голямо влияние върху политиката. Те финансират кампании, лобират за закони в своя полза и контролират медиите. Така демокрацията („един човек – един глас“) се превръща в плутокрация („един долар – един глас“).

Какво легитимира системата в момента?

Въпреки несправедливостите, системата все още се крепи на няколко стълба:

• Липса на алтернатива: След провала на социализма от 20-ти век, много хора вярват, че „няма друг начин“ (концепцията на Франсис Фукуяма за „края на историята“).
• Инерция и страх: Страхът от хаос и граждански конфликти често е по-силен от желанието за промяна.
• Консуматорски комфорт: Докато хората имат достъп до евтини стоки, технологии и забавления, те са по-склонни да търпят социалното неравенство.

Заплахата за човешките права

Човешките права не са даденост – те се нуждаят от икономическа стабилност. Когато обществото е в криза, първото нещо, което се ограничава, са правата на „другите“. Бедността и несигурността правят хората по-авторитарни.

Въпросът е: Възможно ли е да имаме демокрация без силна средна класа? Исторически погледнато – не. Без икономическа независимост на гражданите, демокрацията лесно се превръща във фасада.

Искате ли да обсъдим дали новите икономически модели (като облагането на богатството, а не само на дохода) могат да спасят демокрацията?

Според мен нужните реформи са невъзможни при отворена ,глобализирана национална икономика и страните от Европа трябва да се обединят във Федерация . Северна америка също , Южна също , а заедно в Атлантическа конфедерация с обща валута и правила достатъчно затворена като икономика . Кой освен печелившите от ситуацията днес е против ? Ами глупавите хора с предразсъдъците и национализма . Кой го подхранва и финансира ? Ами тези които печелят , тези които измислиха Тръмп . Получаво се параграф 22 . Омагьосан кръг !

Анализът ти докосва самата същност на съвременната геополитическа криза. Ти описваш модел, който икономисти като Дани Родрик наричат „Глобалният трилема“: не можеш да имаш едновременно хиперглобализация, демокрация и национален суверенитет. Трябва да се откажеш от едното.

Твоята идея за Атлантическа федерация (голям, защитен блок с общи правила) е логичен отговор на този трилема, но тя се сблъсква с „Параграф 22“, който споменаваш.

Кой (извън преките печеливши) е против и защо?

Освен елитите, които печелят от слабите регулации, съществуват и други „спирачки“:

1. Геополитически съперници (Русия и Китай): За тях един обединен „Атлантически блок“ е най-големият кошмар. Те активно инвестират в разцеплението на Запада. Разделена Европа и изолирана Америка са много по-лесни за манипулиране.
2. Бюрократичният апарат на националните държави: Милиони чиновници, дипломати и политици в Париж, Берлин или София биха загубили работата и значението си при една истинска Федерация.
3. Културният консерватизъм: Хората се страхуват от „обезличаване“. Национализмът невинаги е само „глупост“; за много хора той е последната линия на защита срещу анонимните сили на глобализацията.

Кой подхранва и финансира национализма?

Тук „омагьосаният кръг“ става най-видим. Парадоксът е, че свръхбогатите (либертариански настроени елити) често финансират крайно десни националисти. Защо?

• Стратегията „Разделяй и владей“: Когато хората се карат за граници, мигранти и национални знамена, те не се питат защо 1% от населението притежава 50% от богатството.
• Отслабване на държавата: Националистите често нападат „Брюксел“ или международните институции. Колкото по-слаби са тези наднационални органи, толкова по-лесно големият капитал диктува условията на отделните малки държави.
• Случаят с „Тръмпизма“ и Брекзит: Зад тях стоят хора като Робърт Мърсър или Питър Тийл, които вярват в свят на „микро-държави“ и абсолютна свобода за капитала, без социални ангажименти.

Възможен ли е изход от омагьосания кръг?

Исторически, такива „омагьосани кръгове“ се разкъсват само по два начина:

1. Голяма криза (война или икономически колапс): Която принуждава оцелелите да създадат нови, по-справедливи структури (както ООН и ЕС се родиха след Втората световна война).
2. Технологичен пробив: Който прави старите национални структури напълно нефункционални (например, ако децентрализираните финанси или ИИ направят националните данъчни системи невъзможни за поддържане).

Твоята теза за затворена икономика на големите блокове в момента се реализира под формата на „protectionism“ (защита на родното производство) в САЩ и ЕС срещу Китай. Това е първата стъпка, но тя все още е националистическа, а не федералистка.

Смяташ ли, че страхът от Китай може да бъде „лепилото“, което да принуди Запада да се обедини в такава Конфедерация, за която говориш?  

Надявам се да не е само страх, а и разум . Първо Европа трябва да даде тон и пример . След това може би Южна Америка . САЩ и Северна америка ще са най-трудни .

За да се случи това, Европа наистина трябва да преодолее вътрешните си противоречия и да докаже, че федералният модел работи за хората, а не само за администрацията в Брюксел.

Ето как изглеждат шансовете за този „разумен“ сценарий в момента:

1. Европа като „лаборатория“ за бъдещето

Европа има най-голям шанс да даде тон, защото вече има изградени структури. В момента се водят сериозни дебати за „Европа на две скорости“. Идеята е ядрото от държави (вероятно водено от Франция и Германия) да се интегрира напълно във федерация с обща отбрана и социална политика, оставяйки по-скептичните държави в периферията на общия пазар. Ако това ядро просперира, останалите ще го последват по разум, а не под натиск.

2. Южна Америка и опитите за „Sur“

Ти правилно отбеляза Южна Америка – там от години се обсъжда създаването на обща валута, наречена Sur (Юг), по модела на еврото. Бразилия и Аржентина са двигателите на тази идея. Целта им е точно това, за което говориш: да намалят зависимостта си от щатския долар и да създадат икономически блок, който може да преговаря като равен с Китай и САЩ.

3. Трудният казус „Северна Америка“

САЩ в момента са в състояние на дълбока вътрешна поляризация, което ги прави най-непредвидимия играч. Тяхната система е изградена върху идеята за „изключителност“, която трудно приема споделяне на суверенитет. Въпреки това, икономическият натиск от Азия може да ги принуди да потърсят по-тясна връзка с Европа, за да запазят технологичното си предимство.

Пречките пред „Разума“

Най-голямата заплаха за твоя план е дезинформацията. В омагьосания кръг, който описа, емоциите (страх, гняв, носталгия) се продават по-лесно от сложните федерални решения. Когато хората се чувстват несигурни, те често избират „силния лидер“ на национално ниво, вместо „сложните правила“ на международно ниво.

Въпросът е: вярваш ли, че европейските лидери имат смелостта да предложат такава федерация директно на гражданите, заобикаляйки националните правителства, които пазят собствената си власт?

Бихте ли искали да проучим кои са конкретните политически движения в Европа, които в момента официално се борят за създаването на такава Федерация?

Обединениетоможе да стане само от ляво център , а такива левици няма . Слогънът трябва да е Федерална Европа на хората и разума , а не на Големите пари и нациите .

Вие дефинирате точно това, което политолозите наричат „дефицит на политическо представителство“. Проблемът е, че историческите леви партии (социалдемократите) в Европа се превърнаха в част от статуквото и подкрепиха именно модела на „Големите пари“, докато радикалната левица често залита към национализъм и скептицизъм към ЕС.

За да се реализира Вашият слоган „Федерална Европа на хората и разума“, са нужни няколко ключови промени, които в момента се загатват само от периферни движения:

1. Социална федерация, а не пазарна федерация

За да привлече „ляво-центъра“, една Федерация трябва да гарантира общи социални стандарти. В момента ЕС е по-скоро проект за бизнеса (лесно движение на капитали), но не и за хората (различни минимални заплати, пенсии и данъци). Истинската федерация на хората би означавала Европейски социален стълб, който гарантира, че работник в България и работник във Франция имат сходни базови права и осигуровки.

2. Директна демокрация срещу Бюрокрацията

Една „Европа на разума“ трябва да се легитимира не чрез назначения в Брюксел, а чрез директно избрано правителство. Ако хората чувстват, че гласът им за „Президент на Европа“ има значение, те ще спрат да се припознават само в националните си лидери.

3. Кой се опитва да направи това днес?

В момента има няколко опита за такова „ляво-центристка“ федералистична визия, макар и все още слаби:

• Движението Volt Europa: Това е първата общоевропейска партия, която се явява с еднаква програма във всички страни и иска „Федерална европейска република“. Те са млади, прагматични и с прогресивни идеи.
• ДиЕМ25 (Янис Варуфакис): Те се опитват да мобилизират „левицата на хората“ срещу финансовите елити, настоявайки за демократизация на еврозоната и мащабни инвестиции в зелена енергия и социална сигурност.

Параграф 22 остава:

За да се обедини левият център, той трябва да предложи визия, която е по-вълнуваща от национализма. Национализмът предлага „топлината“ на общността (макар и фалшива), докато сегашният ЕС предлага „хладната“ логика на пазара.

Вашата визия изисква лидер, който да каже: „Ние се обединяваме, за да опитомим капитала, а не за да му служим.“

Смятате ли, че е възможно да се появи нова политическа сила, която да не е обременена от грешките на старата левица и да поведе този процес, или старата система е твърде блокирана? Какъв според Вас трябва да е първият практически ход на такова движение?

Ами да опитомим капитализма , както го направиха някои европейски държави от севера , да спрем подивяването най-малко .

Точно това е „Светият Граал“ на съвременната икономика – скандинавският модел, приложен в континентален мащаб. Тези държави доказаха, че можеш да имаш пазарна икономика (капитализъм), която обаче е „опитомена“ от силна социална държава, високо образование и ниска корупция.

За да спрем „подивяването“ на глобално ниво чрез Федерация, първите практически ходове биха могли да бъдат:

1. Край на „данъчния канибализъм“: В момента държави в ЕС се състезават коя да предложи по-нисък данък на големите корпорации, за да ги привлече. Една федерация на разума би наложила единен корпоративен данък. Така капиталът спира да изнудва нациите.
2. Трансгранични синдикати: Ако „Фолксваген“ или „Амазон“ работят в цяла Европа, работниците също трябва да са обединени в общоевропейски съюзи. Сега капиталът е глобален, а защитата на труда е национална и слаба.
3. Инвестиции в „Човешки капитал“: Скандинавците успяват, защото инвестират в хората, а не в субсидии за залязващи индустрии. Една Федерация трябва да гарантира, че образованието в София и Стокхолм е на едно ниво.
4. Екологичен и социален протекционизъм: Ако искаме да запазим нашите високи стандарти, трябва да обложим с тежки мита стоките от страни, които използват робски труд или замърсяват природата (като някои производства в Азия). Това е начинът да защитим „опитомения“ капитализъм от „дивия“.

Проблемът днес:
Това „подивяване“ се храни от хаоса. Колкото по-разделени са хората, толкова по-лесно е за свръхбогатите да избягват отговорност. „Опитомяването“ изисква силна клетка – а в случая клетката е законът на Федерацията.

Вярвате ли, че средната класа в Европа е готова да преглътне малко по-високи цени на стоките, за да подкрепи такова „затваряне“ на икономиката и защита на труда, или консуматорството вече е победило гражданското съзнание?

Коя според Вас е най-голямата психологическа пречка пред българина да приеме идеята за „Федерална Европа“?  

Би ли могъл режимът да фалшифицира изборите?

Изборните иксперти в Унгария смятат, че фалшифициране на изборите няма да има, тъй като опозиционната партия "Тиса" организира паралелно преброяване.

Възможности за фалшификация обаче има при гласуването с писма на представителите на унгарските малцинства в съседните страни, техните гласове биха могли да осигурят на Орбан от един до два мандата. В бедните региони на Унгария купуването на гласове стана много дискутирана тема, след като документален филм разкри тази практика.

Колко надеждни са допитванията?

Унгарските социолози са убедени, че мнозинството от гражданите искат промяна. Независимите проучвания от повече от година прогнозират значителна преднина на "Тиса" пред "Фидес". Но тези проучвания отразяват само в ограничена степен изборните шансове на кандидатите в отделните избирателни райони. Освен това те надали напълно са обхванали основния електорат на "Фидес" - по-възрастните и пенсионерите в малките градове и селата. Все пак повечето експерти смятат, че Орбан ще загуби.

Как ще управлява Мадяр?

Най-важните намерения и цели на Петер Мадяр и на неговата партия "Тиса" са отвръщането на Унгария от Русия и завръщането ѝ като надежден съюзник на ЕС и НАТО. По отношение на миграционната политика и политиката спрямо Украйна обаче Мадяр смята частично или изцяло да продължи досегашната унгарска линия макар и без пълна конфронтация с ЕС.

Във вътрешнополитически план той се обявява за борба с корупцията и за "смяна на системата". Мадяр говори за по-справедлива избирателна система, ограничаване на мандатите на премиера до два и нова конституция. Орбан и други високопоставени политици от неговото обкръжение могат да очакват обвинения в корупция и дори национално предателство.

Ще признае ли поражението Орбан?

Премиерът досега не е коментирал този въпрос директно. Той казва само, че се е случвало и да печели, и да губи избори, както и че Унгария е демокрация. Оттам нататък - ако Орбан заяви, че е спечелил, са вероятни масови демонстрации, включително сблъсъци. Ако Орбан загуби, ще зависи от него дали поддръжниците му ще излязат на улиците или не.

Орбан е предприел редица мерки във връзка с евентуалната загуба на властта. За много промени в неговата система има нужда от мнозинство от две трети, много от важните постове са заети за години напред. При това положение "дълбоката държава" на Орбан може лесно да саботира правителство, ако то има само обикновено мнозинство. Но дори и при мнозинство от две трети, може да минат години, докато "Тиса" напълно демонтира системата на Орбан.

!Проучванията на общественото мнение, заедно с изказванията на лидерите и техните програми дават възможност да се направи профил на избирателя: реален или желан. Разбира се, в това профилиране има неясноти и неизвестни, които ще останат до края на изборите, а може би дори и след тях. Но все пак би трябвало да е възможно да се опише основната мотивация на различните електорати.

"Прогресивна България"

Хората, които ще решат да гласуват за Радев, са два типа. Първият е русофилският вот, който вижда в него възможност за дългоочаквана политическа реабилитация и реванш. Това са хора, които са готови да потиснат временно откритото говорене срещу Европа, ЕС и Запада като цяло до момента, в който получат властта. След този момент те ще оказват много силен натиск върху Радев за радикализиране на позициите на "Прогресивна България" в международен и вътрешен план - а и той не е ясно доколко ще му се противопоставя. Този натиск ще бъде в посока възстановяване на отношенията с Русия, използване на руска енергия, спиране помощта (особено военната) за Украйна, сваляне на санкциите от Русия и т.н. Във вътрешен план тази група избиратели се противопоставя най-открито на проевропейските партии (ПП-ДБ) и ще е склонна да въвежда рестриктивни политики срещу неправителствените организации, университети и граждани, заимствани от Путиновия и Орбановия режим.

Другата група избиратели на Радев са антикорупционно настроени и искат да видят демонтиране на модела Борисов-Пеевски, без това да променя ориентацията на България по отношение на ЕС и Запада като цяло. Тази група предпочита Радев пред ПП-ДБ по две причини. Първо, тя е разочарована от невъзможността на ПП-ДБ да се справи с Борисов и Пеевски и иска да опита нещо по-различно. Второ, тя гласува за победителя в изборите, а Радев води в прогнозите на социолозите.

ГЕРБ-ДПС

Един от водещите на сутрешния блок на голяма телевизия обяви участник в дебат от ГЕРБ-СДС като представител на ГЕРБ-ДПС. С Фройд или без Фройд, грешката в случая е вярна, защото ГЕРБ-ДПС от аналитична гледна точка трябва да се разглеждат като единен субект. Дори и ДПС да не е формално в управлението, ако ГЕРБ е в него, ДПС също е участник. От 2017 година досега (а и в по-ранни моменти) това винаги е било факт и не може да се очаква нещо друго и след тези избори.

От тази гледна точка, групите от хора, които ще гласуват за тандема ГЕРБ-ДПС са следните: първо, това са проевропейски настроени хора, които искат да бъдат с победителя. Борисов им е донесъл доста победи през годините и макар вече политическата му гравитация да е отслабнала, те все още биха заложили на него. Тези хора ценят победата повече от личностния интегритет на лидера; победата за тях е по-ценна и от отстраняването на системната корупция в партията и държавата.

Второ, това са хората от създадената значима административна клиентела, с която и ГЕРБ, и ДПС разполагат. Лоялността на тези хора се дължи на пряк интерес за запазване на позициите, които имат. Част от тази клиентела е държана и с инструментите на държавната машина: било чрез бюджетни моркови и тояги, било директно чрез наказателна репресия. В крайна сметка Джевдет Чакъров се оказа в листите на ДПС-Ново начало най-вероятно като дисциплинираща демонстрация за клиентелата.

Трето, гласуващите за ГЕРБ-ДПС са хора с практична ориентация, които виждат в Борисов прагматичен и ловък играч, който може да излезе от всяка ситуация. Тези хора не се придържат към определена идеология и вотът им не е ценностно мотивиран. Или по-скоро е мотивиран от ценността на надхитряването. От тази гледна точка идеологическите пируети на Борисов не са дефект, а са предимство. Например това, че той хем построи "Турски поток" скоростно и за българска сметка, хем е проевропеец и приятел на Ангела Меркел, за тези хора е висша форма на политически пилотаж.

За ГЕРБ-ДПС обикновено гласуват и хора, мотивирани пряко чрез купуване на гласа или с така наречения контролиран вот. Служебното правителство ще ограничи влиянието и на двете форми на стимулация, но те също трябва да се разглеждат сериозно и отделно.

ПП-ДБ

ПП-ДБ имат най-идеологизирания и най-ценностно ориентиран електорат в ядрото на своите формации. Това пречи донякъде на способността им да мобилизират по-широка периферия, защото съдържателната чистота и яснота на посланието обикновено водят до отчуждаване на някои избиратели. Като цяло за ПП-ДБ ще гласуват хора, които искат европейска България, в която няма корупция. Те държат едновременно и на проевропейската ориентация на страната, и на антикорупционната политика. Затова за тях е проблем както коалирането с проруски и евроскептични партии, така и коалирането с ГЕРБ и ДПС. "Сглобката" и до ден-днешен се сочи само и единствено като проблем за ПП-ДБ: от гледна точка на ГЕРБ-ДПС тя е по-скоро тактически успех в надхитряването на опонента.

За ПП-ДБ ще гласуват и хора, които харесват правителството "Гюров" и виждат в него модел за бъдещо управление. Също така за тях ще гласуват и тези, които искат да видят устойчивост на натиск в антикорупционната борба. В крайна сметка ПП-ДБ е непрекъснато на мушката на служби и прокуратура и преди всички избори през последните години на тази формация и се спретва някакъв "скандал" или "афера". В сегашния случай се правят опити да пришият казуса "Петрохан" на ПП-ДБ, макар че всъщност политическа връзка няма. Кметове на ПП-ДБ вече престояха месеци в затворите по сходни, съшити с бели конци причини, а самият Гюров дори беше отстранен от БНБ. Този институционален натиск обаче е и доказателство, че формацията може да отстоява своите ценности, което със сигурност е важно за част от избирателите.

Накрая,  за ПП-ДБ гласуват отчасти и хора по естетически съображения, защото като поведение те следват по-различни модели от много от другите партии. Естетиката дава бърза разпознаваемост и чувство за принадлежност (особено на по-млади и по-образовани групи), но същевременно тя е и инструмент за отчуждение и една от причините, заради които ПП-ДБ трудно излиза извън големите градски центрове.

Истинските лозунги

На базата на този анализ могат да бъдат изведени и истинските лозунги на основните партии. Обикновено официалните лозунги са клишета - вариации на "Свобода, равенство, братство".  При липса на въображение тези клишета може да станат и по-монотонни като "Работа, работа, работа". Съдържателните лозунги на партиите обикновено обаче са други и рядко ще ги видите написани експлицитно на техните рекламни материали.

"Прогресивна България" спокойно може да избродира на своите знамена "Долу олигархията и реванш за русофилите!". Олигархията би трябвало да са Борисов и Пеевски, макар Радев да е пестелив и уклончив в детайлите. Втората част от лозунга е по-ясна и еднозначна. Този лозунг би удовлетворил и двете основни групи от електората на партията, макар че у всяка една от тях биха останали известни съмнения и неудоволетвореност. 

ГЕРБ-ДПС имат през последните години лозунг, който звучи така: "По-добре корупция, отколкото компромис с геополитическата ориентация!" . Вярно е, че този лозунг е дълъг и затова трудно се изписва в цялост. ДПС-Ново начало креативно работи по въпроса със съкращаването му и най-удачният вариант засега е "По-добре корупция!" или по-скромното "Другите са по-лоши!". Може да звучи комично, но ако избирателите се вгледат честно в душите си, ще открият, че точно тези послания резонират най-добре с нагласите им.

И накрая, ПП-ДБ също могат да бъдат по-откровени с лозунгите си, отколкото позволява патетичното "Силна България в силна Европа". Посланието на тази формация винаги е било леко назидателно: "Как може да гласувате за по-лошото!". От гледна точка на ПП-ДБ най-доброто е европейска България без корупция и те не смятат, че компромис с единия елемент (Европа) или другия (борбата с корупцията) си струват. "Само най-доброто!" е друг възможен техен лозунг.

Хората са сложни същества и мотивациите им са особени: дори най-доброто почти винаги е недостатъчно. Едни търсят реванш за десетилетията "преход", в който са били или на губещата, или на грешната страна, или на двете едновременно. Други пък се увличат от надхитряването в политиката. Трети се водят от модата. Четвърти си правят сметката по кесията. Пети слушат патрона си. Комбинацията от всички подобни мотивации накрая води до сложна парламентарна картина. Да се надяваме, че новата ще е малко по-добра от настоящата. Това всъщност не е лош лозунг.  

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.!!!

Пиша този блог, по скоро  събирам  от тук и там каквото ми хареса ,  за  себе си . Ако някой е решил да чете  и се затруднява  да разбере какво искам да кажа , то е много просто:  Изключително прости същества  сме с големи претенции за интелигентност  поне що се отнася до организацията на обществото  и отношенията помежду ни .  Изкуственият интелект и въобще технологиите няма да променят това , нито идеологиите и религиите , които си измисляме , нито ценностите  дори,  в които уж вярваме и следваме .    !Много трудно различните култури  и религиите  ще отстъпят място на разума  .  Представяте ли си китайците да се откажат  от йероглифите , индийците от милионите си богове , мюсюлманите да забравят къде е Мека и кривата арабска азбука ?   Все някой ден  ИИ  ще бъде впрегнат да измисли една обща азбука  за Европа ,Индия и Китай  , език ,който  е  оптимизиран като граматика и фонетика  лесен за изучаване  подобен на английският . Впрочем защо  на английски не се пише каквото се чува  и  са толкова близо до йероглифите ? Защо не дадат тон в оптимизацията ?  Философия и фейк  трябва да се пишат с една и съща първа буква !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!