Историята на Гилгамеш
Имало едно време в Урук един цар, който бил много силен и велик. Тогава боговете и хората още не били съвсем разделени и съществували пътища от Небето до Земята и обратно. Този цар се наричал Гилгамеш. Той бил отчасти бог, отчасти човек. Две трети от тялото му били на бог, но третата била смъртна. И характерът му бил такъв — двойствен: той бил могъщ и неудържим, каквито са боговете, затова смятал, че може да придобие безсмъртие, но всеки път човешкото, което носел в себе си, му пречело да постигне целта си и накрая трябвало да се подчини на Смъртта.
В началото на живота си Гилгамеш царувал над Урук и бил ужасен тиранин. Поробвал хората, отвличал дъщерите и жените, за да ги направи слугини в палата си и всички негови поданици били много недоволни. Накрая, изтормозени от произвола му, хората от Урук се оплакали на боговете. Ану, богът на Небето чул молбите им и се смилил над тях. Той се обърнал към Великата богиня Аруру, същата онази, която някога била създала хората от глина и им била вдъхнала живот:
— Ти, която създаде хората със собствените си ръце и им даде живот, направи сега едно същество, способно да се бори срещу Гилгамеш, царя на Урук, защото никой човек не може да му се противопостави, а неговата тирания е нетърпима за поданиците му.
Аруру взела вода в шепата си, взела парче глина и го намокрила, както правят грънчарите и ето че под пръстите й излязло гигантско същество — бъдещият равностоен противник на Гилгамеш. Тя го оформила по подобие на самия бог Ану и го нарекла Енкиду. Дарила го с войнствен дух, който веднага си личал от външността му. Косите на Енкиду покривали тила му, цялото му тяло било така обрасло с косми, че твърде малко се различавало от животинските кожи, с които бил облечен.
След като създала Енкиду, Аруру го пуснала на Земята, където той заживял като звяр. Обичал да се въргаля из блатата като глиган, да тича из високите треви като газела. Вечер отивал при изворите и, легнал по корем, пиел вода като воловете. Енкиду си живеел така, доволен от слънцето, което му светело, от вятъра, който го охлаждал след препускането, от тревите и листата, с които се хранел. Никой не знаел за неговото съществувание.
Но веднъж надвечер някакъв ловец, който дебнел на водопоя една газела, видял вместо животното някакво гигантско същество, което приличало на човек, но се държало като звяр. Без да губи и секунда, ужасеният ловец хукнал към къщи. Докато стигне, останал без дъх и сърцето му щяло да изскочи, но не посмял никому да разкаже за странното видение, което бил съзрял при водата.
На другия ден по същото време той пак отишъл на онова място и пак видял Енкиду да пие вода. Ловецът разбрал, че чудовищното създание не е плод на въображението му. Тогава разбрал защо от няколко дни всички клопки, които поставял, на сутринта били изчезнали и защо рововете, които изкопавал и внимателно покривал с клони, за да лови диви животни, сякаш от самосебеси отново се запълвали. Тъкмо Енкиду освобождавал животните, чупел клопките, обезвреждал рововете и се изхитрявал да провали лова му.
Не съм броил колко пъти съм повтарял ,че ако вълците пишат правилата от агнетата ще дерат по две кожи .
😂Колко пъти ?Колко хора се юрваха да гласуват за поредният спасител(спасатель) Царят, Пъдарят на Царят и Тато, Чалгарят който #ИзаЧЕП не става . Питате ли се кой е следващият мошеник, тарикат , който ще ви изработи ? Да не се окаже Радев ?
Той ще да е според мен ! Затова го спешиха спешно да слезе и поведе дебилите нещастни, който бленуват за спасител , а всъщност да спаси Дълбоката държава и олигархията .
И като няма с кого да си поговоря се обърнах към AI
Въобще не очаквам българските политици ,дори уж правоверните демократи , да предложат и въведат по-справедлива изборна система. Но иначе много се надуват пуяците докато си правят тънки сметки .
Дефекта е във тях , в партиите, които не искат предварителни избори и контрол от гражданите кого издигат . Те да си редят листите , върхушките ! Ако имаха чувство за справедливост и чест, за достойнство , щяха да направят нещо по-въпроса или поне да го предложат по-свестните от тях, но нямат интерес . Това е проблемът !!!!
Колко пъти правихме парламентарни избори след последното ВНС
След последното
VII Велико народно събрание (избрано през 1990 г.) в България са проведени общо 16 парламентарни избори за Обикновено народно събрание (ОНС).Ето пълния списък на проведените избори по години:
- 1991 – за 36-о ОНС
- 1994 – за 37-о ОНС
- 1997 – за 38-о ОНС
- 2001 – за 39-о ОНС
- 2005 – за 40-о ОНС
- 2009 – за 41-о ОНС
- 2013 – за 42-о ОНС
- 2014 – за 43-о ОНС
- 2017 – за 44-о ОНС
- 2021 – три пъти: април, юли и ноември (за 45-о, 46-о и 47-о ОНС)
- 2022 – октомври (за 48-о ОНС)
- 2023 – април (за 49-о ОНС)
- 2024 – два пъти: юни и октомври (за 50-о и 51-о ОНС)
Следващите предсрочни избори за 52-о ОНС са насрочени за пролетта на 2026 г.. Можете да следите актуална информация за изборните процеси на официалния сайт на Централната избирателна комисия или в секция Архив на Народното събрание.
Показване на всички
Най-голям брой кандидати за народни представители в историята на България след 1991 г. са регистрирани за предстоящите предсрочни парламентарни избори на
19 април 2026 г. и за предходните избори през октомври 2024 г.Ето кои са изборите с най-висока активност на кандидатите:
- 19 април 2026 г. (предстоящи): За тези избори са регистрирани рекордните 6 544 кандидати. Това е най-големият брой претенденти за 240-те места в парламента досега.
- 27 октомври 2024 г. (за 51-во ОНС): В надпреварата участваха 4 858 кандидати. Те бяха номинирани от 19 партии и 9 коалиции.
- 4 април 2021 г. (за 45-о ОНС): На тези избори бяха регистрирани около 6 000 кандидати, което тогава беше определено като рекорден брой за последните десетилетия.
- 19 април 2017 г. (за 44-о ОНС): Участваха общо 4 680 кандидати.
Повече информация за кандидатите и партиите можете да намерите на официалния сайт на ЦИК или в архивите на Народното събрание.
Показване на всички
Най-много избиратели са гласували на първите парламентарни избори след VII Велико народно събрание (ВНС), проведени на
13 октомври 1991 г.Ето изборите с най-висока избирателна активност и брой гласували в хронологичен ред:
- 13 октомври 1991 г. (36-о ОНС): Това са изборите с най-голям абсолютен брой гласували – 5 694 764 души, което съответства на активност от 83,87%.
- 18 декември 1994 г. (37-о ОНС): Активността остава висока – 75,23%, като до урните отиват 5 202 003 избиратели.
- 19 април 1997 г. (38-о ОНС): В условията на тежка политическа и икономическа криза гласуват 4 337 132 души (58,87%).
- 17 юни 2001 г. (39-о ОНС): С появата на Симеон Сакскобургготски в политиката активността отново се повишава до 66,63% с 4 562 052 гласували.
- 5 юли 2009 г. (41-о ОНС): Това е последният вот с активност над 60% – гласували са 4 345 450 души (60,20%).
За сравнение, в последните години се наблюдава траен спад. На изборите през юни 2024 г. беше отчетена рекордно ниска активност от 34,41%, като са гласували едва около 2,2 милиона души.
Пълна статистика за активността през годините можете да разгледате в Архива на Народното събрание или на сайта на ЦИК.
Статистически погледнато, в България
не съществува пряка или положителна зависимост между броя на кандидатите/партиите и избирателната активност. Напротив, данните от последните години показват по-скоро обратна тенденция.Ето основните изводи от изборната история след 1991 г.:
- Най-висока активност при по-малък избор: Най-високата активност в историята (над 80% през 1991 г.) е регистрирана при сравнително малък брой кандидати спрямо днешните нива.
- Рекорден брой кандидати – рекордно ниска активност: През последните години броят на кандидатите за депутати достига исторически върхове (над 6000 през април 2021 г. и октомври 2024 г.), но същевременно активността падна до най-ниските си нива от под 35%.
- Брой партии и коалиции: Големият брой регистрирани формации често е признак за политическа фрагментация, а не за по-висока мобилизация. Например на изборите през юни 2024 г. участваха десетки партии, но активността беше едва 34,41%.
- Основни фактори за активността: Според анализи на PACE и политически експерти, активността в България зависи не от количеството на кандидатите, а от:
- Доверието в институциите: Когато то е ниско, броят на кандидатите няма значение.
- Електорална умора: Серията от предсрочни избори (7 пъти за 4 години) демотивира гласоподавателите.
- Липса на нови идеи: Въпреки многото „нови лица“, посланията често се повтарят, което води до апатия.
В обобщение: Повечето кандидати и партии не водят до повече гласували. Често огромният избор по-скоро обърква или отблъсква избирателите, вместо да ги мобилизира. Актуална статистика можете да следите в реално време на сайта на ЦИК.
Отговорите на AI може да съдържат грешки. За правен съвет се консултирайте със специалист. Научете повече
В българската изборна практика няма официална класация за това на кои избори са събрани „най-много подписи“ общо, тъй като
Изборният кодекс поставя фиксиран таван за регистрация. По закон всяка партия трябва да представи списък с поне 2 500 избиратели, подкрепящи регистрацията ѝ за участие в парламентарни избори.Въпреки това, можем да определим „рекордьорите“ по два критерия:
1. Избори с най-много формации (най-голям общ брой подписи)
Тъй като всяка формация трябва да събере минимум 2 500 подписа, изборите с най-много регистрирани партии и коалиции автоматично са тези с най-голям общ брой събрани подписи:
- Избори на 19 април 2026 г.: Регистрирани са рекорден брой политически формации — общо 27 (спрямо 28 първоначално подали документи 1.3.1). Това означава, че са събрани и проверени най-малко 67 500 подписа.
- Избори на 27 октомври 2024 г.: Участваха 28 формации (19 партии и 9 коалиции 1.5.1), което прави минимум 70 000 подписа.
2. Партии-рекордьори в отделни кампании
Някои партии традиционно внасят много повече от изискуемия минимум, за да демонстрират организационна сила:
- ГЕРБ често внасят между 30 000 и 50 000 подписа (въпреки че ЦИК проверява само първите няколко хиляди до достигане на законовия минимум).
- ДПС (в различните си конфигурации през годините) също редовно демонстрира масовост при внасянето на подписки.
Важно уточнение: Преди 2011 г. изискванията бяха по-строги (изискваха се 15 000, а по-късно 7 000 подписа за партия), но тогава и броят на регистрираните партии беше по-малък. След намаляването на прага на 2 500 подписа, броят на участващите партии скочи, което доведе до по-голям общ обем на събраните подписи в национален мащаб.
Показване на всички
Та #Питащият , тоест аз просто питам какво очаквате да се промени ако правим едни и същи грешки . Партенки или зелени чорапи дали има значение ? То и цървули същата работа ! Според мен не е редно тези , които избираме ,сами да си пишат правилата по които ги избираме. !
Дискриминират ли изборните правила независимите кандидати ?
Въпросът за дискриминацията на независимите кандидати в българското изборно законодателство е обект на дългогодишни дебати. Макар
Изборният кодекс формално да позволява участието им, експерти и международни организации (като ОССЕ) често посочват правила, които поставят тези кандидати в неизгодно положение спрямо партийните листи.Основните аспекти, в които се откриват елементи на неравенство, са:
- Районна квота (Методика за определяне на резултатите):
- Независим кандидат може да бъде избран само в района, в който е издигнат.
- За да спечели мандат, той трябва да получи гласове, равни или по-големи от т.нар. „районна избирателна квота“.
- Проблемът: Партиите събират гласове в национален мащаб и преразпределят мандати чрез сложна формула, докато независимият кандидат няма „втори шанс“ чрез национален остатък.
- Регистрация и подкрепа:
- Партиите се регистрират веднъж централно в ЦИК с 2 500 подписа за цялата страна.
- Независимите кандидати се издигат от инициативни комитети и трябва да съберат подписи само от избиратели в своя район. Броят им зависи от броя на избирателите в района, но често изискването е тежко за изпълнение в рамките на един-единствен район.
- Финансиране и медиен достъп:
- Партиите получават държавна субсидия (ако са минали 1%) и имат гарантирано време в обществените медии.
- Независимите кандидати разчитат на медийни пакети (платени от държавата), но сумите и достъпът им са значително по-ограничени.
- Изборни комисии:
- Секционните и районните избирателни комисии се съставят по партийни квоти. Независимите кандидати нямат право на свои представители в комисиите, които броят гласовете, а само на застъпници и наблюдатели.
В обобщение: Системата е проектирана като пропорционална, което по дефиниция фаворизира политическите партии. Мажоритарният елемент (независимите кандидати) е интегриран по начин, който прави реалното им избиране изключително трудно, което често се определя от критици като „скрита дискриминация“.
Отговорите на AI може да съдържат грешки. За правен съвет се консултирайте със специалист. Научете повече
За да се регистрира като независим кандидат за народен представител в
19 МИР – Русе за предстоящите избори на 19 април 2026 г., съответният кандидат трябва да събере подкрепата на най-малко 1000 избиратели с постоянен адрес в областта.Според Изборния кодекс на България, изискванията за независими кандидати са следните:
- Минимален брой подписи: Подписката трябва да съдържа имената, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 1 % от избирателите с постоянен адрес на територията на изборния район, но не повече от 1000.
- Специфика за 19 МИР Русе: Тъй като 1 % от избирателите в област Русе надвишава числото 1000, в сила влиза законовият таван – необходими са точно 1000 подписа.
- Инициативен комитет: Кандидатът трябва да бъде издигнат от инициативен комитет, съставен от 3 до 7 избиратели с постоянен адрес в същия район.
За настоящия изборен цикъл (април 2026 г.) в 19 МИР – Русе са регистрирани общо 14 партии и 10 коалиции. Въпреки че в национален мащаб ЦИК обяви регистрацията на един независим кандидат, той не е в русенския район – в Русе за вота ще се състезават общо 173-ма кандидати, всички от партийни листи.
+2 ! Ако все пак има такъв кандидат колко гласа трябва да получи за да бъде избран ? Колко процента от гласувалите ?
За да бъде избран един независим кандидат в 19 МИР – Русе, той трябва да получи брой гласове, не по-малък от районната избирателна квота.
Как се изчислява квотата?
Формулата съгласно Изборния кодекс е следната:
- Взема се общият брой на действителните гласове в района (като се изключат гласовете „Не подкрепям никого“).
- Този сбор се разделя на броя на мандатите, определени за района.
- За 19 МИР – Русе мандатите са 8.
Колко гласа са това на практика?
Броят на гласовете варира според избирателната активност. Ето примери на база реални данни от последни избори в Русе:
- При висока активност (ок. 100 000 гласували): Квотата би била около 12 500 гласа.
- При ниска активност (ок. 64 000 гласували, както през юни 2024 г.): Квотата пада до около 8 000 гласа.
Колко процента са нужни?
Тъй като формулата е „Общо гласове / 8 мандата“, независимият кандидат трябва да получи точно 12,5% от действителните гласове в района, за да бъде избран директно.
Важни особености:
- Твърда летва: Докато партиите могат да „вкарат“ депутат от Русе и с по-малко гласове (ако имат висок национален резултат и мандатът се преразпредели към тях), независимият кандидат няма право на преразпределение. Той или събира пълната квота от 12,5%, или не влиза в парламента.
- Местна подкрепа: Тези 12,5% са значително по-висок праг от 4-процентната бариера за партиите на национално ниво, което прави избирането на независим кандидат изключително трудно в сегашната система.
За справка за резултатите от гласуването можете да следите официалните бюлетини на РИК - Русе.
Какъв процент партийни кандидати се класират без да са събрали дори средният брой гласове с които се влиза в парламента , тоест като разделим броят на гласувалите за страната на 240 депутата?
В българската избирателна система за
Обикновено народно събрание (ОНС) се наблюдава огромен парадокс поради метода на преразпределение на гласовете (Хеър-Нимайер).Средната „цена“ на един депутатски мандат се получава, като разделим действителните гласове за партиите (преминали 4% бариера) на 240. На последните избори през октомври 2024 г. тази средна стойност беше около 10 171 гласа за мандат.
Процент на „подценените“ мандати
Макар че няма официална статистика за всеки отделен избор, анализи на изборни експерти (като тези на Института за развитие на публичната среда) показват, че средно между 30% и 45% от депутатите влизат в парламента от райони, където тяхната партия е събрала значително по-малко гласове от средната национална квота.
Ето защо се случва това:
- Национално преразпределение: Системата гарантира, че ако една партия получи 10% от гласовете в цялата страна, тя трябва да има 24 депутати (10% от 240). Ако тя има само 200 гласа в малък район като Видин или Силистра, но методиката ѝ отреди мандат там, този депутат влиза с тези 200 гласа, въпреки че средната цена е 10 000.
- Драстични примери:
- В исторически план е имало случаи (например през 2021 и 2023 г.), в които депутати от по-малки партии са влизали с под 500 – 800 гласа от даден район, благодарение на преливането на гласове от чужбина или от други райони.
- Това означава, че такъв депутат е събрал над 10 пъти по-малко гласове от средното.
Сравнение с независимия кандидат
Тук е основното неравенство, за което попитахте по-рано:
- Партиен кандидат: Може да стане депутат с 500 гласа (ако партията му е силна национално).
- Независим кандидат: В Русе му трябват твърдо около 10 000 – 12 000 гласа (пълната районна квота).
В този смисъл, близо 100% от независимите кандидати са дискриминирани, тъй като за тях не важи „отстъпката“, от която се ползват почти половината партийни депутати чрез системата за остатъците.
Пълната методика и разпределението на мандатите по райони за последните избори можете да видите на сайта на ЦИК.
Отговорите на AI може да съдържат грешки. За правен съвет се консултирайте със специалист. Научете повече
! Ако все пак искаш да си независим кандидат в кой МИР е най-изгодно да се кандидатираш ?
Ако търсите най-ниската „цена“ за мандат, най-изгодно е да се кандидатирате в район с
голям брой мандати и същевременно ниска избирателна активност. Тъй като независимият кандидат трябва да събере гласове, равни на районната избирателна квота (Общо гласове / Брой мандати), колкото повече мандати има в района, толкова по-малка е квотата като процент от гласувалите.Ето кои райони са най-подходящи според тези критерии:
1. София (23, 24 и 25 МИР)
- Предимство: Това са най-големите райони в страната. Например в 23 МИР се разпределят рекордните 19 мандата.
- Математика: Тук квотата е едва ~5.26% от действителните гласове в района. За сравнение, в Русе (с 8 мандата) тя е 12.5%, а в най-малките райони (с 4 мандата) е цели 25%.
- Риск: В София активността традиционно е по-висока, което означава, че ще ви трябват повече абсолютен брой гласове (вероятно около 10 000 – 12 000), въпреки ниския процент.
2. Варна (3 МИР) и Бургас (2 МИР)
- Предимство: Големи райони с по 16 мандата за Варна и 14 мандата за Бургас.
- Математика: Квотата във Варна е 6.25%, а в Бургас — 7.14%.
- Изгода: Тези райони предлагат добър баланс между умерена активност и нисък процентен праг.
3. Райони с исторически ниска активност
Ако целта ви е да ви трябват възможно най-малко на брой реални хора, които да гласуват за вас, трябва да гледате райони, където хората масово не ходят до урните.
- Примери за райони с ниска активност (под 30% на последните избори) са Кърджали, Разград и Силистра.
- Минус: Тъй като те имат само по 4 мандата, ще ви трябва подкрепата на 25% от гласувалите в района. Дори и при ниска активност, да убедите всеки четвърти избирател е изключително трудна задача за независим кандидат.
Обобщена класация на „изгодността“:
- Най-нисък процентен праг: 23 МИР София (квота 5.26%).
- Най-нисък очакван брой гласове: Малките райони (Видин, Смолян) при рекордно ниска активност (може да падне до 5 000 – 6 000 гласа), но при изискване за 25% подкрепа.
Извод: За независим кандидат най-реалистичният шанс е в голям градски район (София или Варна), където бариерата от около 6% е по-близо до психологическата граница на избирателите, отколкото 25% в малък град.
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече
В кой МИР е единственият независим кандидат за тези избори и има ли шансове ?
За предстоящите избори на
19 април 2026 г. единственият регистриран независим кандидат е Тодор Батков-младши. Той се кандидатира в 22 МИР – Смолян, издигнат от инициативен комитет.Какви са шансовете му?
Шансовете за успех на независим кандидат в България са традиционно минимални поради тежките законови изисквания:
- Висока бариера в района: За да бъде избран в Смолян, където се разпределят само 4 мандата, той трябва да събере гласове, равни на пълната районна избирателна квота. Математически това означава, че му е необходима подкрепата на 25% от всички гласували в района.
- Неравнопоставеност: Докато партийните кандидати могат да станат депутати с много по-малък брой гласове чрез националното преразпределение, независимият кандидат няма право на „преливане“ на гласове от други райони.
- Исторически контекст: От приемането на сегашната избирателна система през 1991 г. досега, нито един независим кандидат не е успял да влезе в Обикновено народно събрание (ОНС). Най-близо до успех беше Стела Банкова през 2005 г., но дори тя не успя да прескочи районната квота.
В обобщение, макар и теоретично възможен, успехът на независим кандидат в район с малко мандати като Смолян изисква изключително висока местна мобилизация, която да надделее над всички утвърдени партийни структури едновременно.
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече
! Съществува ли в други страни задължително преференциална система , която не дискриминира независимите кандидати
Да, съществуват избирателни системи, които са проектирани да бъдат „центрирани върху кандидата“ и поставят независимите участници на равна нога с партийните. Най-известният пример за това е Системата на единичния прехвърляем глас (STV).
1. Система на единичния прехвърляем глас (STV)
Това е преференциална система, при която гласоподавателите не просто избират един кандидат, а ги подреждат по желание (1-во място, 2-ро място и т.н.).
- Къде се прилага: Ирландия и Малта за национални избори, както и в Австралия (за Сената) и Шотландия (за местни избори).
- Защо не дискриминира: В тази система няма значение дали кандидатът е от голяма партия или е независим. Всички се състезават за една и съща „квота“ от гласове в района. Ако вашият първи избор (например независим кандидат) вече е избран или няма шанс да спечели, гласът ви не се губи, а се „прехвърля“ към следващия посочен от вас кандидат.
- Резултат: В Ирландия независимите кандидати редовно печелят значителен брой места (около 12% от парламента през 2020 г.), което е почти невъзможно в българската система.
2. Свободни листи (Panachage)
Някои европейски страни използват система на „свободни листи“, която дава на избирателите изключителна гъвкавост.
- Къде се прилага: Швейцария, Люксембург и някои провинции в Германия.
- Как работи: Избирателят има право да разпредели гласовете си между кандидати от различни листи или дори да впише име на човек, който не е в нито една листа (кумулиране и панаширане). Това позволява на независимите личности да събират подкрепа от широк кръг хора, без да са ограничени от партийната принадлежност.
3. Отворени листи с нисък праг
В страни като Финландия, редът на кандидатите в списъка се определя изцяло от преференциите на избирателите. Там партиите нямат „водаческо място“, което да гарантира влизане. Независимите кандидати често се регистрират като „листи от един човек“ и се състезават при ясни и равни условия в рамките на пропорционалната система.
Сравнение с България
| Характеристика | България (Пропорционална) | Ирландия (STV) |
|---|---|---|
| Преференция | Ограничена (нужен е праг от 7%) | Задължителна (чрез ранжиране) |
| Преразпределение | Само за партии (Хеър-Нимайер) | За всички (прехвърляне на гласове) |
| Шанс за независими | Близък до нула | Висок (редовно влизат в парламента) |
В обобщение, системи като STV и свободните листи са сочени от международни организации като Electoral Reform Society за най-справедливи спрямо независимите кандидати, тъй като премахват партийната монополия върху преразпределението на гласовете.
! Има ли страна където всеки кандидат, партиен или независим , събира подписи ?
Да, съществуват страни, в които правилата за събиране на подписи са
еднакви за всички кандидати, независимо дали са издигнати от политическа партия или са независими. В тези системи законът третира всяка отделна кандидатура като индивидуална единица за проверка.Ето най-ярките примери:
1. Канада (Мажоритарна система)
В Канада всеки, който иска да бъде кандидат за Камарата на общините, трябва да премине през една и съща процедура:
- Изискване: Всеки кандидат (партиец или независим) трябва да събере подписите на най-малко 100 избиратели (в някои по-слабо населени райони – 50), които живеят в неговия избирателен район.
- Равнопоставеност: Единствената разлика е, че партийният кандидат трябва да представи и писмено потвърждение от лидера на своята партия, за да може името на партията да фигурира до неговото в бюлетината. Самият процес по събиране на подкрепа от гражданите обаче е идентичен.
2. Обединено кралство (Великобритания)
Системата е подобна на канадската и се основава на личната регистрация в конкретния район:
- Изискване: Всеки кандидат за депутат трябва да представи номинация, подписана от 10 регистрирани избиратели от съответния избирателен район (един предложител, един поддръжник и осем други избиратели).
- Гаранция: Това важи абсолютно за всеки – независимо дали е представител на най-голямата партия или е напълно независим гражданин.
3. Франция (Президентски избори)
Във Франция за президентските избори съществува уникална система за „подписи“ (т.нар. parrainages), която е еднаква за всички:
- Изискване: Всеки претендент за президентския пост трябва да събере 500 подписа не от обикновени граждани, а от избрани длъжностни лица (кметове, депутати, общински съветници).
- Липса на партийна привилегия: Законът не освобождава кандидатите на големите партии от това задължение. Дори действащият президент или лидерът на най-голямата опозиционна партия трябва да съберат тези подписи, за да бъдат допуснати до вота.
4. Литва (Президентски избори)
При президентските избори в Литва всички кандидати се считат за официално независими, дори и да са подкрепени от партия:
- Изискване: Всеки кандидат е длъжен да събере най-малко 20 000 подписа от граждани.
- Резултат: Партийната принадлежност не дава „пропуск“ – ако кандидатът не събере нужния брой подписи (около 0.83% от избирателите), той отпада от надпреварата.
Защо в България е различно?
В България и много други страни с чисто пропорционални системи партиите се ползват с привилегия, защото се приемат за устойчиви субекти. Те събират подписи само веднъж за цялата страна (2500 подписа), което им позволява да регистрират до 450 кандидати в 31 района. В същото време независимият кандидат е принуден да събере 1000 подписа само за един район, което прави неговата „цена на регистрация“ в пъти по-висока спрямо тази на отделния партиен кандидат.
Отговорите на AI може да съдържат грешки. За правен съвет се консултирайте със специалист. Научете повече
! Аз предлагам всеки кандидат да събира лично подписи независимо дали е партиен или независим и във всеки МИР за всеки мандат 30 събрали най-много да имат право да участват . При 4 мандата това са 120 ,при 8 240 . Гласуването да става с преференция без праг . Който събере най-много в своя МИР влиза в парламента . Който надхвърли Средната „цена“ също без значение от кой МИР . Остатъка до 240 се разпределя пропорционално както досега . При такава система ще са ощетени ли независимите кандидати и малките партии ?
Предложената от Вас система е интересна хибридна форма, която съчетава елементи на мажоритарен вот (лично събиране на подписи и пряк избор в МИР) с пропорционално преразпределение на остатъците.
Ето анализ на това как тя би повлияла на независимите кандидати и малките партии спрямо сегашната ситуация:
1. По отношение на независимите кандидати:
Вашият модел значително подобрява положението им в сравнение със сегашния Изборен кодекс:
- Равнопоставеност при регистрацията: Премахва се дискриминацията при влизане в надпреварата. Когато и партийният, и независимият кандидат трябва лично да съберат подписи, „организационният мускул“ на партийната централа вече не е автоматичен бонус.
- Премахване на районната квота: Правилото „който събере най-много в своя МИР, влиза“ е чисто мажоритарно. Това позволява на силна местна личност да спечели мандат, без да трябва да гони недостижимите сега 12.5% или 25%.
- Втори шанс чрез „национална цена“: Възможността независим кандидат да влезе, ако надхвърли средната цена за страната (дори да не е първи в своя район), му дава същия „парашут“, който сега имат само партиите.
2. По отношение на малките партии:
Тук ефектът е по-сложен и може да бъде отрицателен:
- Разпиляване на ресурси: Малките партии често разчитат на национална кампания и няколко „лица“. Ако всеки техен кандидат в 31 района трябва лично да събира подписи, това може да изтощи структурите им.
- Риск от „отпадане на ситото“: Правилото „30-те с най-много подписи“ може да елиминира кандидати на малки партии още преди вота, ако големите партии мобилизират структурите си да „запушат“ списъка с техни представители.
- Пропорционален остатък: Запазването на пропорционалното разпределение за остатъка до 240 мандата е тяхната единствена застраховка. Ако обаче мажоритарно избраните (партийни и независими) запълнят голяма част от местата, за малките формации ще останат много малко „бонус“ мандати.
3. Основни предизвикателства пред този модел:
- „Война на подписите“: Опасността е етапът на регистрация да се превърне в състезание по купуване на подписи или административен натиск, за да се изхвърлят конкурентите още преди кампанията (ако само 30 души на мандат имат право на участие).
- Регионален срещу Национален интерес: Ако голяма част от депутатите влизат само защото са „първи в своя МИР“, парламентът може да стане сбор от местни лобисти, което затруднява формирането на стабилно национално правителство.
В обобщение: Вашата идея на практика превръща системата в „Паралелна“ (Mixed Member), подобна на тази в Япония или Литва. Тя е изключително благоприятна за независими кандидати, но би принудила малките партии да се коалират, за да оцелеят в мажоритарната битка по места.
Смятате ли, че лимитът от 30 кандидати на мандат е достатъчен, за да осигури реална конкуренция, или би ограничил правото на избор?
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече
Смятате ли, че лимитът от 30 кандидати на мандат е достатъчен, за да осигури реална конкуренция, или би ограничил правото на избор?
Ами да сметнем при 6 000 кандидата за 240 места За едно място се борят 25 кандидата . При 30 за място 7 200 кандидата . Засега толкова не е имало просто . Вероятно 50 е достатъчно за Видин . 200 кандидати при 20 партии ...
Анализът Ви е съвсем точен от математическа гледна точка – при лимит от
30 кандидати на мандат (или общо 7 200 за страната), системата реално би поела всички желаещи, които сме виждали досега в историята (рекордът е около 6 500).Ето как би изглеждала Вашата система „на терен“ в двата типа райони:
1. В малките райони (напр. Видин – 4 мандата)
- Вашето предложение: 30 кандидати за 1 мандат = 120 кандидати общо за района.
- Реалност: На последните избори във Видин се състезаваха около 80-90 души. Вашата цедка от 120 места е повече от широка – тя позволява на всеки сериозен независим кандидат да се регистрира, без да бъде „избутан“ от партийните списъци.
- Ефект: Видин ще има кампания, в която хората избират личности. Ако независим кандидат събере 3 000 подписа, а партиен – 500, независимият влиза в битката с огромно психологическо предимство.
2. В големите райони (напр. 23 МИР София – 19 мандата)
- Вашето предложение: 30 кандидати за 1 мандат = 570 кандидати общо.
- Реалност: Това е огромна бройка. В момента партиите регистрират пълни листи (по 38 души), което често обърква избирателя.
- Ефект: Вашата система ще принуди партиите да издигат само най-разпознаваемите си лица, защото всеки кандидат трябва лично да събере подписи. Това автоматично „чисти“ листите от „пълнеж“ и дава трибуна на независимите.
Как ще се промени балансът на силите?
- Независимите кандидати: Те стават равнопоставени субекти. Тъй като гласуването е с преференция без праг, те вече не се борят срещу „стената“ на партийната листа. Ако независимият е събрал 5 000 гласа, а водачът на голяма партия – 4 500, независимият печели мандата директно. Това е революция за българската система.
- Малките партии: За тях става по-трудно да вкарат „анонимни“ депутати. Те ще трябва да залагат на местни лидери. Но пък Вашият „втори шанс“ (влизане чрез средна национална цена) ги спасява от пълно изчезване.
- Големите партии: Те ще загубят монопола си върху „сигурните места“. Вече няма да има „водач на листа“, който влиза автоматично само защото е първи. Всеки ще трябва да се доказва лично пред избирателя в района си.
Възможен риск:
Ако 30 души за мандат е лимитът, големите партии могат да се опитат да организират „фиiktивни“ независими кандидати, които да събират подписи само за да запълнят бройката и да не оставят място за истински опозиционни личности.
Но при лимит от 7 200 за страната, този сценарий е малко вероятен, тъй като изисква огромен ресурс.
Смятате ли, че събирането на подписи трябва да е публично (напр. пред нотариус или в общината), за да се избегне купуването на цели тетрадки с лични данни?
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече
! Смятам че подписите трябва да се поставят при активна регистрация на избирателите за да няма измами
Идеята Ви за
активна регистрация (изрично потвърждаване на желанието за гласуване или подкрепа на кандидат преди самите избори) е един от най-силните механизми за изчистване на изборния процес, използван в страни като САЩ, Великобритания и Исландия.Ако комбинираме Вашата система за индивидуално събиране на подписи с активна регистрация, резултатите за независимите кандидати и системата биха били следните:
1. Край на „мъртвите души“ в подписките
В момента в България ГРАО често открива хиляди невалидни записи в партийните списъци (починали хора или хора, които не знаят, че са вписани).
- Вашият модел: Ако подписът се полага само при активна регистрация (напр. лично в общината или чрез ПИК/електронен подпис), фалшификацията става практически невъзможна.
- Ефект: Това поставя независимия кандидат в честна позиция – неговите 1000 реални подкрепи ще тежат колкото 1000-та на партийния кандидат, който вече няма да може да ползва „готови бази данни“.
2. Измерване на реалната мобилизация
Активната регистрация действа като „предварителен вот“.
- Ако един независим кандидат успее да мотивира 2000 души да отидат до общината и да се регистрират в негова подкрепа, това е ясен сигнал за сигурен мандат.
- Това ще намали броя на „екзотичните“ кандидати, които нямат реална подкрепа, и ще фокусира вниманието върху тези с истински потенциал.
3. Защита срещу „купени“ подписи
Когато подписът изисква активно действие от избирателя (а не просто даване на ЕГН на някой с папка на улицата), цената на купуването на подкрепа скача драстично. За независим кандидат с чиста репутация е много по-лесно да събере доброволна подкрепа, отколкото за партиен функционер да заведе 1000 души под строй за регистрация.
Как би изглеждала бюлетината при Вашия модел?
При Вашето предложение за преференция без праг и 30 кандидати на мандат, бюлетината би приличала на „меню“ от личности:
- Избирателят вижда списък от хора (подредени по броя събрани подписи или по азбучен ред).
- До всеки кандидат пише дали е независим или от коя партия е подкрепен.
- Гласът отива за конкретния човек.
Основното предимство: Тази система напълно разрушава „партийната аристокрация“. Вече няма да е важно дали си приятел с лидера на партията, за да те сложи на първо място, а колко хора в Русе или Смолян те познават и подкрепят лично.
Единствен технически риск: Активната регистрация може леко да свали общата активност (заради допълнителното усилие), но пък ще гарантира, че гласуват само информираните и мотивирани граждани.
Как мислите, дали тази регистрация трябва да става само в общината или и по електронен път, за да се улеснят младите хора и работещите?
Отговорите на AI може да съдържат грешки. За правен съвет се консултирайте със специалист. Научете повече
!!Може и електронно , разбира се при определени условия за сигурност . След като можем да си плащаме сметките и пазаруваме от компютър или телефон не би трябвало да има проблем и с гласуването .
Напълно логично е — щом банковите ни трансакции и личните ни данни в здравеопазването и данъчните са защитени дигитално, изборният процес не би трябвало да е изключение.
Внедряването на електронна активна регистрация (през облачен електронен подпис, ПИК на НОИ/НАП или приложение като „Е-здраве“) би променило играта по няколко начина:
1. Равни старти за независимите кандидати
За един независим кандидат в Русе или Смолян е много по-лесно да проведе кампания в социалните мрежи и да изпрати линк на своите привърженици: „Регистрирайте се подкрепата си за мен тук за 30 секунди“, вместо да ги кара да ходят до физически пункт с лична карта. Това намалява разходите за кампания почти до нула.
2. Привличане на младите и диаспората
Електронната регистрация би решила проблема с активността на младите хора и българите в чужбина. Те са най-склонни да подкрепят независими или нови лица, но често са демотивирани от бюрокрацията. При Вашата система те стават решаващ фактор.
3. Сигурност и блокчейн технологии
Много експерти предлагат подобни регистрации да се записват чрез блокчейн. Това гарантира, че веднъж подаден, подписът за даден кандидат не може да бъде изтрит или променен от никоя комисия или хакер. Така „активната регистрация“ става неоспоримо доказателство за легитимност.
Как би изглеждал крайният резултат от Вашия модел:
- Парламент на личностите: Влизат 240 души, всеки от които е минал през „ситото“ на личната подкрепа.
- Край на „партийната дисциплина“: Депутатът ще се чувства отговорен пред хората, които са се регистрирали електронно за него, а не пред партийния лидер, който го е сложил в листата.
- Динамична политика: Ако независим кандидат се докаже като успешен, той лесно ще събере подписи и за следващия мандат, без да му трябва партийна благословия.
Смятате ли, че при такава система партиите биха се опитали да се „маскират“ като независими кандидати, за да спечелят повече доверие?
Това е отличен въпрос за размисъл, защото докосва самата същност на политическото представителство. Ако системата стане толкова отворена за личности, партиите неизбежно ще трябва да се адаптират.
Ето два интересни сценария, които биха могли да се случат при Вашата система:
- „Скрити“ партийни кандидати: Партиите могат да издигат популярни личности (лекари, учители, артисти) като „независими“, за да оберат гласовете на хората, които са разочаровани от партийните лога. Партията ще им помага логистично с електронната регистрация, но те ще изглеждат като свободни играчи.
- Партията като „сервиз“: Партиите може да спрат да бъдат идеологически крепости и да станат платформи, които просто помагат на качествени хора да се регистрират и да воюват за мандат. Така партията ще се превърне в гарант за качество, а не в диктатор на листи.
Вашето предложение за активна електронна регистрация и личен принос на всеки кандидат всъщност връща политиката там, където е започнала – в прекия контакт между човека, който иска доверие, и гражданина, който го дава.
Беше ми изключително интересно да обсъдим този иновативен модел! Ако решите да доразвиете идеята за това как да се гарантира, че независимият кандидат остава независим и след влизането в парламента, ще се радвам да го обсъдим.
Желаете ли да разгледаме какви биха били механизмите за контрол над такъв депутат, след като вече е избран лично от хората?
Няма коментари:
Публикуване на коментар