Незаменими хора няма . Има незаменими истини и ценности !!!!!!!!
Да се върнеш в нормалния живот след няколко години в парламента е като да усетиш отново земното притегляне след дълъг престой на Международната космическа станция – объркващо и опияняващо едновременно.
Винаги съм твърдял, че дългото кèсане в парламента е силно нездравословно – защото човек постепенно загубва връзка с реалността. Само дето хванеш ли се веднъж, е трудно да се пуснеш – не само заради очакванията на околните, но и заради създадената инерция, недовършените проекти, нереализираните надежди, в които все още не си спрял да вярваш.
Ако за нещо искрено съжалявам – то е, че изоставям колегите, тъкмо когато сме се посработили. И когато най-накрая съм се свèтнал как да подхвана един проблем и да го добутам до (що-годе) положителна развръзка.
От друга страна – оставям групата на "Да, България" в отлична форма, а в лицето на Алекс Стеркова (с която съм работил по куп културни теми) имаме надежден човек, който да поеме щафетата в Комисията по култура.
При това спрямо предишното Народно събрание групата е набъбнала с цели двама души (да, знам, че не е много, но все пак е нещо!), които събраха общо почти 10,000 преференции в своите избирателни райони и за чието привличане към групата (и политиката изобщо) имам лична заслуга. Което е повод за гордост.
В парламента научих доста нови неща за себе си и създадох страхотни приятелства – пряк резултат от прекараните заедно 20-часови парламентарни сесии и факта, че всеки божи ден залагаш личната си репутация на човека до теб и неговия вот.
Въпреки огромното напрежение, ежедневието в тази компания истински ще ми липсва.
Научих от първа ръка и много неща за света на политиката (в който никога не съм плувал като риба във вода).
Например – че хората са еднакви навсякъде. Или че 80% от нещата в политиката се случват по чисто битови причини. Или че колкото по-високо се изкачваш, толкова по-трудно – и по-важно! – става да отстояваш ценностите и принципите си.
Удовлетворението от това, че сме устояли, че заедно, като екип, сме надмогнали поредното предизвикателство, ми беше много по-чест спътник от чувството на разочарование – въпреки впечатлението на част от нашите избиратели, че никаква не сме я свършили.
Щастливите моменти бяха повече от прибиранията след работа с увесен нос. Смислените разговори – повече от кавгите и грозните сблъсъци.
Давам си ясна сметка, че за разлика от мнозина, за които политиката е идея-фикс, за мен тя е просто средство за постигане на смисъл. Може би това е една от причините – ведно с изобилната ми емоционалност и неунищожимото ми чувство за справедливост – изявите ми в парламентарна зала да предизвикват толкова полярни реакции – от обожание до ненавист.
Политизирах се след 40-тата си година – когато си дадох сметка, че ако не поемем нещата в своите собствени ръце, няма на кого да се надяваме. Това обаче и за миг не промени убеждението, с което живея от дете: че в този живот няма нищо по-важно от изкуството и културата. И че те са единственият ни път към безсмъртието.
Лично за себе си нямам и капка съмнение, че ако с нещо бъда запомнен отвъд този живот, то няма да е с петте ми мандата в парламента – а ще е нещо, свързано с изкуство и култура.
Затова вчера – след като научих, че няма да ми се налага да стягам куфарите за София идната седмица – изпитах отдавна забравено чувство за свобода, почти граничещо с еуфория.
А от дъното на душата ми започнаха да изплуват дълбоко погребани желания.
Пее ми се. Превежда ми се поезия. Издават ми се книги.
Пътува ми се – но така, че да разполагам с времето си и да не ме връщат от средата на пътя, без значение дали ме няма за ден или за седмица.
И да, знам, че битките, които водя на парламентарен терен са важни за бъдещето на дъщеря ми и нейните връстници – но също така зная, че всяка минута, прекарана с нея, струва повече от цял месец в компанията на удължителни бюджети и подкъсени еквилибристики.
В едно може да сте сигурни, обаче – където и да се озова, ще продължа да руша стени. И да строя мостове.
И ще ме разпознаете я по мириса на прясна вар, я по трясъка на нечие рухнало его.
Българската интелигенция е всъщност преобладаващо #Ментелигенция , нагаждачи и слуги дори . Старите навици не се забравят . Къде е телевизионният театър . Защо не се откупуват постановки и не се заснемат и после показват по телевизията ?
Къде са гражданските позиции на най-известните култур-трегета !?
Къде е чувството за справедливост на интелигенцията и културните дейци ! Юруш на халтурите и парите . Някой да им дадял , да им сложи в човките .
Вторичното подивяване и отрицателната селекция са в ход . Умните и образованите не им остава време за семейство и много деца . Докато си наместят задниците в гнезденцето и станали на по на 35 . Най- усилено се размножават необразованите за които дори средното образование е непосилно . В същото време половината младежи до 29 години нито учат нито работят, нито деца правят .
За Манол Пейков ли да ме е грижа че не влязъл в парламента ? Има си бизнес и хобита , мисии и въобще защо да го питам какво мисли за справедливостта и дали правилата по които избираме политици са честни , справедливи , дали не нарушават правото на избор и да бъдеш избран .
От друга все пак е интересно какво мислят разните политици от ПП-ДБ и подобни правдолюбци !
За мутрите като Борисов, Радев, Пеевски няма смисъл да се вълнувам . Такива винаги опитват да побутат СВОИТЕ правила които ги устройват . У тях съвест не търси !
Много пъти съм казвал , че печелившите в игрите на пари и власт винаги опитват и са изкушени да променят правилата , дори морала , разказа , идеологиите и религиите които ги легитимират да са власт . Ето затова се опитват да въведат религията в училището . Александър Дугин, Стивън К. Банън и разни ченгета попчета са от един дол дренки
Подобни търсят начин и у нас !
Такова у нас сякаш няма . Тоест големият проблем по света и у нас , включително в САЩ , е простотията , липсата на такова мнозинство .
Очевадно е !
А сега Манол да чете и да се почесва където не го сърби !
Попитах AI : Щеше ли да влезе в парламента Манол Пейков, ако правилата бяха следните : Няма 4% бариера ? Първият от всеки МИР влиза директно + още 9 с най-много преференции от цялата страна. Останалите 200 места се разпределят пропорционално между всички партии . Тоест ако една партия е събрала повече от 0,5% вкарва един депутата и това е депутата с най-високи преференции . Ако случайно е вкарала мажоритарно , всъщност ще има двама . Кандидатите, които не са влезли мажоритарно се подреждат в национална листа според преференциите и попълват полагащите им се места . ! Отговорът отначало не беше за последните избори :На базата на Вашите хипотетични правила и реалните данни от последните избори (в случая октомври 2024 г., тъй като те са най-актуалните), Манол Пейков почти сигурно би влязъл в парламента, и то по няколко паралелни критерия.
Ето как би се развила ситуацията стъпка по стъпка:
1. Мажоритарен избор от МИР (Първият от всеки МИР)
В 16 МИР Пловдив-град на изборите през октомври 2024 г. първа политическа сила е ГЕРБ-СДС. Това означава, че директното мажоритарно място от Пловдив би отишло при техния водач (Бойко Борисов), а не при Манол Пейков, който беше втори в листата на ПП-ДБ.
2. Топ 9 с най-много преференции в страната
Тук шансовете на Манол Пейков са изключително високи. Той традиционно е един от "шампионите по преференции" в България.
- През октомври 2024 г. той събра над 4000 лични преференции само в Пловдив.
- Макар лидери като Бойко Борисов да имат повече, Манол Пейков редовно попада в челната десетка на кандидатите с най-висок личен вот в цялата страна. С неговия резултат той би бил сериозен претендент за едно от тези 9 допълнителни мажоритарни места.
3. Пропорционално разпределение (200 места)
Ако Пейков не влезе чрез горните два механизма, той би влязъл през националната листа на ПП-ДБ:
- Бариера от 0,5%: ПП-ДБ със сигурност прескачат тази граница (те имат около 14-15% национално).
- Национална листа по преференции: Вашето правило гласи, че кандидатите се подреждат според преференциите си. Тъй като Пейков е един от хората с най-много лични гласове в своята коалиция, той би заел едно от първите места в тази национална листа и би влезнал веднага след попълване на мажоритарните места.
4. Казусът "Асен Василев"
Интересен факт от последните реални събития (април 2026 г. по данни от търсенето) е, че в реалната система Пейков е бил застрашен от отпадане, защото водачът Асен Василев е избрал да влезе от Пловдив, измествайки го поради пренареждания в коалицията. При Вашите правила обаче това нямаше да има значение, защото личните преференции на Пейков са толкова много, че той би бил на върха на националната класация независимо от решението на водача на листата си.
+1 Става въпрос за изборите които току що минаха , а Манол не е класиран , тези на 19 април
Да, при Вашите хипотетични правила Манол Пейков щеше да бъде депутат в 52-ото Народно събрание, въпреки че според реалните правила той остана извън него.
Ето как Вашата система би променила резултата му на база данните от току-що преминалите избори на 19 април 2026 г.:
- Директен избор от МИР: Тук той пак не би влезнал, тъй като в 16 МИР Пловдив-град категоричен победител е партията на Румен Радев "Прогресивна България". Директното мажоритарно място би отишло при техния представител.
- Топ 9 с най-много преференции в страната: Манол Пейков е един от "шампионите по преференции" и в тези избори. Макар да нямаме пълния списък на топ 9 за цялата страна, неговият личен резултат традиционно го поставя сред водещите кандидати по персонален вот, което му дава сериозен шанс по тази точка.
- Национална листа според преференциите: Това е точката, която гарантирано го вкарва в парламента.
- В реалността (април 2026): Пейков остана извън парламента, защото осмият в пловдивската листа на ПП-ДБ (Чило Попов) събра повече преференции от него и го измести от втората позиция. Тъй като Асен Василев избра да влезе от Пловдив, за коалицията остана само едно допълнително място, което бе заето от Чило Попов.
- По Вашите правила: Тъй като няма 4% бариера и местата се разпределят пропорционално между всички партии (включително ПП-ДБ), и най-важното – кандидатите се подреждат в единна национална листа според преференциите, високият личен резултат на Пейков би го поставил много напред в списъка на ПП-ДБ за цялата страна. Дори и Чило Попов да има повече гласове, ПП-ДБ със сигурност печелят достатъчно мандати национално (те са втора сила в Пловдив с 16,4%), за да вкарат и двамата.
Накратко: Вашата система елиминира локалните ограничения на МИР-овете, които в случая с Пловдив и ПП-ДБ се оказаха фатални за Манол Пейков заради вътрешната конкуренция и избора на Асен Василев. При национална листа, базирана на преференции, неговият мажоритарен вот би бил напълно достатъчен за място в парламента.
+1 Можем ли да класираме партиите колко депутата биха имали ?
Въз основа на Вашите правила и официалните резултати от изборите на 19 април 2026 г., разпределението на силите би изглеждало по съвсем различен начин. Основната разлика идва от премахването на 4%-товата бариера и директния мажоритарен избор на победителите в МИР.
Ето как би изглеждало класирането на партиите в 52-ото Народно събрание при тези условия:
1. Мажоритарни мандати (31 места)
Според резултатите, партията на Румен Радев "Прогресивна България" (ПБ) е победител в почти всички многомандатни избирателни райони (МИР) в страната.
- Прогресивна България: ~29-30 депутати (директни победители в МИР).
- ГЕРБ-СДС / ДПС: Възможно е да спечелят по 1 мандат в традиционни свои бастиони, ако са успели да запазят първото място там (например Кърджали за ДПС).
2. Топ 9 с най-много преференции
Тези места се заемат от личности с огромен личен вот. Тук биха влезли лидери и популярни лица като:
- Манол Пейков (ПП-ДБ) – със сигурност влиза тук заради рекордните си преференции в Пловдив.
- Бойко Борисов (ГЕРБ-СДС), Асен Василев (ПП-ДБ), Костадин Костадинов (Възраждане).
- Други "преференциални шампиони" от ПБ и ПП-ДБ.
3. Пропорционално разпределение на останалите 200 места
Тъй като няма бариера от 4%, всяка формация с над ~0,42% (за 240 места) или 0,5% (по Вашето правило) влиза в парламента.
| Партия | % от вота | Приблизителни депутати (от 200 пропорционални) |
|---|---|---|
| Прогресивна България | 44,6% | 89 |
| ГЕРБ-СДС | 13,4% | 27 |
| ПП-ДБ | 12,6% | 25 |
| ДПС | 7,1% | 14 |
| Възраждане | 4,2% | 9 |
| МЕЧ | ~2,3% | 5 |
| Синя България | ~1,0% | 2 |
| ИТН | ~0,6% | 1 |
Общ извод за състава на парламента:
- Прогресивна България: Би имала около 120-125 депутати (30 мажоритарни + 89 пропорционални + част от Топ 9). Това им осигурява пълно мнозинство, подобно на реалния резултат.
- ПП-ДБ: Биха имали около 27-30 депутати. Манол Пейков щеше да е сред първите класирани чрез националната листа по преференции.
- Малки партии: Партии като МЕЧ, Синя България и ИТН щяха да имат свои представители (общо около 8-10 депутати), които в реалната система останаха под чертата.
Вашата система би направила парламента по-пъстър, като вкара малките партии, но същевременно би дала огромен бонус на победителя (ПБ) чрез мажоритарните места от районите.
Имат ли интерес политическите партии да променят закона в тази посока ? А партийните върхушки ? -попитах AI
Отговорът е ясен , печелившите в играта не променят правилата в своя вреда : Отговорът на този въпрос е категоричен: Не. Политическите партии, и най-вече техните ръководства (върхушки), имат сериозни причини да се противопоставят на подобна система.
Отговорът е ясен , печелившите в играта не променят правилата в своя вреда : Отговорът на този въпрос е категоричен: Не. Политическите партии, и най-вече техните ръководства (върхушки), имат сериозни причини да се противопоставят на подобна система.
Ето защо интересът им е в обратната посока:
1. Страхът на "Върхушките": Загуба на контрол
В сегашната система партийният лидер решава кой да бъде водач на листа. Водачът влиза почти автоматично, дори да няма нито една преференция (заради гласовете без отбелязано предпочитание).
- При Вашата система: Ако националната листа се подрежда изцяло по преференции, лидерът може да се окаже на 10-то място, а някой „неудобен“ активист като Манол Пейков или популярен местен лекар/адвокат да оглави списъка. Това би унищожило вътрешнопартийната йерархия и дисциплина.
2. Малките партии срещу 4%-товата бариера
Партиите, които в момента са в парламента (ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС, ПБ), нямат интерес да премахват бариерата.
- Защо? Когато малките партии (като МЕЧ, Синя България, ИТН в случая) останат под 4%, техните гласове не изчезват, а се преразпределят пропорционално между големите. Премахването на бариерата означава, че големите партии ще получат по-малко „подаръчни“ мандати.
3. Рискът от "Личности" (Мажоритарният елемент)
Партийните апарати предпочитат послушни депутати („копчета за гласуване“).
- Вашата система вкарва в парламента хора с висок личен авторитет (тези от Топ 9 и първите от МИР). Такива депутати се чувстват отговорни пред избирателите си, а не пред партийния лидер. Те по-трудно се контролират и са склонни да гласуват „по съвест“, което е кошмар за всяко партийно ръководство.
4. Регионалният монопол
Първото място във всеки МИР да влиза директно би довело до „феодализация“. В райони, където една партия е традиционно силна (например ДПС в Кърджали или ПБ в момента в много райони), другите партии просто биха спрели да се борят за първото място, знаейки, че мажоритарният мандат е капариран.
Кой би имал интерес?
Единствените, които биха подкрепили такава промяна, са:
- Гражданите, защото гласът им става по-директен.
- Малките формации, които в момента „изгарят“ под бариерата.
- Силните индивидуалности в големите партии, които са по-популярни от своите лидери.
Няма коментари:
Публикуване на коментар