Пари при пари отиват

 

Знаете ли какво е положителна обратна връзка  в  техниката , природата , икономиката  и обществото , изобщо в системите ?  Какво поражда тя .  Отговорът на AI e накрая . 

Как да отпразнуваме Деня на данъците Робърт Райх 15 април   ПРОЧЕТЕТЕ В ПРИЛОЖЕНИЕТО   Приятели, Днес — Денят на данъците — е важно да си припомним, че рекорден дял от богатството на нацията е в ръцете на милиардерите на страната, които също така плащат по-ниска данъчна ставка от средностатистическия американец. Как свръхбогатите оправдават богатството си и ниските си данъчни ставки? Използвайки три мита – всички от които са пълни глупости. Първата е икономика на просмукването. Милиардерите (и техните апологети) твърдят, че богатството им се процежда до всички останали, докато го инвестират и създават работни места. Глупости. Повече от 40 години, докато богатството на върха се е увеличавало, почти нищо не е достигало до тях. Коригирана спрямо инфлацията, средната работна заплата днес е едва по-висока, отколкото е била преди четири десетилетия. Тръмп осигури огромно данъчно облекчение за най-богатите американци, обещавайки, че това ще генерира 4000 долара увеличение на доходите за всички останали. Получихте ли го? В действителност, свръхбогатите не създават работни места, нито повишават заплатите. Работни места се създават, когато средностатистическите работещи хора печелят достатъчно пари, за да купят всички стоки и услуги, които произвеждат, което тласка компаниите да наемат повече хора и да им плащат по-високи заплати. Вторият мит е „свободният пазар“. Ултрабогатите твърдят, че са възнаградени от безличния пазар за това, че създават и правят това, за което хората са готови да им платят. Заплатите на другите американци са стагнирали, казват те, защото повечето американци струват по-малко на пазара сега, когато новите технологии и глобализацията са направили работните им места излишни. Глупости. Дори и да бъдат възнаграждавани, няма причина „свободният пазар“ да възнаграждава многократно повече от това, с което богатите са били възнаграждавани преди десетилетия. Пазарът може да предизвика големи изобретения и предприемачество с примамки от стотици хиляди или дори милиони долари – не милиарди. Що се отнася до останалите от нас, които се поддават на глобализацията, заместваща труда, и технологиите, спестяващи труд, никоя друга развита нация няма близо до степента на неравенство, наблюдавана в Съединените щати, но въпреки това всички тези нации са били изложени на същите сили на глобализацията и технологичните промени. В действителност, ултрабогатите са манипулирали така наречения „свободен пазар“ в САЩ в своя полза. Даренията за кампании на милиардерите са се увеличили от сравнително скромните 31 милиона долара на изборите през 2010 г. до 1,2 милиарда долара на президентските избори през 2024 г. – близо 40-кратно увеличение. Какво получават за парите си? Данъчни облекчения, свобода да критикуват синдикатите и да монополизират пазарите, както и държавни спасителни пакети. Джобовете им са допълнително напълнени от приватизация и дерегулация. Третият мит е, че те са превъзходни човешки същества. Те се представят като „самоизградили се“, суровити личности, които „са го направили сами“ и следователно заслужават милиардите си. Бъпкис. Шест от 10-те най-богати американци, живи днес, са наследници на състояния, предадени им от богати предци. Други имаха предимствата, които идват с богатите родители. Стартът на Джеф Безос в гаража е финансиран от инвестиция от четвърт милион долара от родителите му. Майката на Бил Гейтс използва бизнес връзките си, за да помогне за сключването на софтуерна сделка с IBM, която създаде Microsoft. Илон Мъск произхожда от семейство, за което се твърди, че е притежавало акции от мина за изумруди в Южна Африка . Не се поддавайте на тези три мита. Икономиката на просмукването е жестока шега. Така нареченият свободен пазар е изкривен от огромните дарения за кампании от страна на ултрабогатите. Не възхвалявайте свръхбогатите като превъзходни, „самостоятелно изградили“ се човешки същества, които заслужават милиардите си. Те са имали късмет и връзки. В действителност няма оправдание за днешната изключителна концентрация на богатство на самия връх. Тя изкривява политиката ни, манипулира пазарите ни и предоставя безпрецедентна власт на шепа хора. Последният път, когато Америка се сблъска с нещо подобно, беше в началото на 20-ти век. През 1910 г. бившият президент Теодор Рузвелт предупреждава , че „малка група от изключително богати и икономически могъщи мъже, чиято главна цел е да задържат и увеличат властта си“, може да унищожи американската демокрация. Отговорът на Рузвелт беше да обложи богатството с данък. Данъкът върху наследството е приет през 1916 г., а данъкът върху капиталовите печалби - през 1922 г. Оттогава и двете са ерозирали. С натрупването на по-голямо богатство богатите са натрупали и повече политическа власт – и са използвали тази политическа власт, за да намалят данъците си. Теди Рузвелт разбираше нещо за американската икономика и свръхбогатите, което сега се появи отново, дори по-екстремно и по-опасно. Ние също трябва да го разберем – и да действаме. За нашата икономика и демокрация трябва да облагаме с данъци богатството на най-богатите. Какви ефекти пораждат положителните обратни връзки в различните системи от техническите и биологичните до икономиката и обществото ? Положителната обратна връзка е механизъм, при който изходният сигнал от една система се връща обратно в нея, за да усили първоначалния процес. Това води до експоненциален растеж, нестабилност или рязка промяна на състоянието. Ето как се проявява в различните сфери: 1. Технически системи Усилване и осцилация: В електрониката се използва за създаване на генератори (осцилатори), които произвеждат периодични сигнали. Акустично микрофония: Класическият „пищящ“ звук, когато микрофонът е твърде близо до високоговорител – звукът се усилва многократно в затворен кръг. Автоматизация: Може да доведе до „разнос“ на двигатели или системи, ако не бъде овладяна, причинявайки повреди поради претоварване. 2. Биологични системи Раждане (Окситоцин): Контракциите стимулират отделянето на окситоцин, който от своя страна засилва контракциите до самото раждане. Кръвосъсирване: Когато се нараните, химичните сигнали активират тромбоцитите, които освобождават още сигнали за привличане на нови тромбоцити, докато раната се затвори. Нервни импулси: Генерирането на акционен потенциал в невроните разчита на бързо навлизане на натриеви йони, което отваря още повече канали. 3. Икономика Спекулативни балони: Ръстът на цените привлича инвеститори, чието търсене вдига цените още повече, докато системата стане неустойчива и се срине. Мрежови ефект: Колкото повече хора използват една услуга (например социална мрежа), толкова по-ценна става тя, привличайки още нови потребители. Хиперинфлация: Повишаването на цените води до печатане на пари, което обезценява валутата и води до още по-високи цени. 4. Общество и психология Ефект на снежната топка: Дадена идея или мода става популярна просто защото вече е популярна (социално доказателство). Поляризация: В социалните медии алгоритмите показват на потребителите съдържание, което потвърждава техните вярвания, което ги радикализира и засилва техните убеждения. Паника: Страхът у малка група хора може бързо да се разпространи в тълпата, засилвайки общата паника и хаотичното поведение. Основни последици: За разлика от отрицателната обратна връзка (която търси баланс), положителната води до неравновесие. Тя е двигател на еволюцията и иновациите, но без контролен механизъм често завършва с колапс или преминаване в качествено ново състояние. Искате ли да разгледаме по-подробно как тези връзки влияят на климатичните промени или изкуствения интелект? До какво води тази положителна обратна връзка "Пари при пари отиват" Принципът „Пари при пари отиват“ е класически пример за положителна обратна връзка в икономиката и обществото, известен в науката като „Ефект на Матей“ (натрупаното предимство). Ето до какви конкретни ефекти води този механизъм: 1. Концентрация на капитала В една пазарна икономика притежанието на капитал позволява инвестиции в активи (акции, имоти, бизнес), които генерират доход без пряк труд. Тъй като богатите могат да реинвестират по-голям процент от доходите си в сравнение с хората с ниски доходи, тяхното богатство расте експоненциално. Това води до ситуация, в която малък процент от населението притежава по-голямата част от ресурсите. 2. Достъп до възможности (Образование и контакти) Богатството осигурява достъп до по-добро образование, здравеопазване и влиятелни социални кръгове. Тези фактори сами по себе си са „активи“, които улесняват печеленето на още повече пари в бъдеще, създавайки затворен цикъл на успех, който е труден за пробиване отвън. 3. Намаляване на финансовия риск За човека с много капитал една неуспешна инвестиция е просто урок. За човека с малко капитал същият неуспех може да означава фалит. Положителната обратна връзка тук работи чрез мащаба: богатите могат да поемат по-високи рискове за по-големи печалби, което ги поставя в позиция за по-бърз растеж. 4. Пазарна монополизация В бизнеса големите компании използват натрупаните си печалби, за да изкупуват конкуренти, да инвестират в R&D (изследователска дейност) или да подбиват цените, докато не останат сами на пазара. Така успехът им носи още по-голям пазарен дял. 5. Политическо влияние Финансовият ресурс често се прелива в политическо влияние. Това може да доведе до лобиране за закони или данъчни облекчения, които облагодетелстват притежателите на капитал, което от своя страна им позволява да натрупат още повече средства – класическа спирала на положителна обратна връзка. Крайният резултат: Ако не бъде регулиран чрез механизми на отрицателна обратна връзка (като прогресивно данъчно облагане, антимонополни закони или социални програми), този процес води до огромно социално неравенство, което в исторически план често завършва с икономическа нестабилност или социални сътресения.

Ако печелившите в играта на пари и власт пишат правилата това до какво води ?

Когато победителите в системата („печелившите“) получат правото да определят правилата, положителната обратна връзка се превръща в затворен цикъл на самовъзпроизвеждащо се предимство. В политологията и икономиката това често се описва като „превземане на държавата“ (state capture).

Ето до какви фундаментални последици води това:

1. Институционализиране на неравенството

Правилата престават да бъдат неутрални. Те започват да включват специфични вратички, данъчни облекчения за определени сектори или бариери за навлизане на пазара, които защитават статуквото. Така неравенството вече не е просто резултат от пазарни сили, а е заложено в закона.

2. Ерозия на меритокрацията

Когато правилата са нагласени, успехът вече не зависи от способностите, иновациите или труда (меритокрация), а от близостта до властта и ресурсите. Това демотивира талантливите хора и забавя икономическия прогрес, тъй като ресурсите не отиват при най-ефективните, а при най-влиятелните.

3. „Циментиране“ на системата

Победителите блокират механизмите за социална мобилност. Те създават „стени“ около своя статус – чрез контрол над образованието, медиите и съдебната система. Така за външни хора или нови идеи става почти невъзможно да пробият и да променят статуквото по мирен път.

4. Загуба на адаптивност

Системи, в които малка група пише правилата за себе си, стават крехки. Понеже липсва критична обратна връзка и конкуренция, елитите често вземат решения, които са добри за тях в краткосрочен план, но пагубни за цялото общество (например изчерпване на ресурси или игнориране на социално напрежение).

5. Риск от радикална промяна

Тъй като системата е блокирала „еволюционния“ път на промяна (чрез избори или реформи), тя става податлива на „революционен“ път. Когато напрежението между реалността на хората и правилата на елита стане твърде голямо, положителната обратна връзка често завършва с внезапен колапс, протести или системна криза.

Накратко: Това води до превръщането на демокрацията или свободния пазар в олигархия, където властта и парите се концентрират до степен, в която системата спира да функционира за общото благо.

Желаете ли да разгледаме исторически примери за общества, които са успели да пречупят този цикъл чрез реформи, или искате да анализираме ролята на технологиите в този процес?

Поне един пример

Най-яркият исторически пример за пречупване на такъв цикъл е „Прогресивната ера“ в САЩ (края на XIX и началото на XX век).

Контекстът: „По позлатения век“

Преди този период САЩ са в хватката на т.нар. „барони разбойници“ (Рокфелер, Морган, Карнеги). Те притежават огромни монополи (петрол, стомана, железници), контролират Сената и буквално пишат законите в своя полза. Неравенството е чудовищно, а корупцията е норма.

Как се пречупва цикълът?

Промяната не идва от добрата воля на елита, а чрез въвеждането на серия от механизми за отрицателна обратна връзка:

1. Антитръстово законодателство (Законът „Шърман“): Държавата започва принудително да разбива гигантските монополи на по-малки компании (например Standard Oil), за да възстанови конкуренцията.
2. Прогресивно данъчно облагане: Въвежда се подоходно облагане, при което по-богатите плащат по-висок процент. Това ограничава безкрайното натрупване на капитал в едни и същи ръце.
3. Избирателни реформи: Въвежда се директно избиране на сенаторите от народа (преди това те са били назначавани от щатските власти, често под влияние на лобисти).
4. Свободна преса: Появяват се т.нар. „разкриващи журналисти“ (muckrakers), които изкарват наяве корупционните схеми и принуждават политиците да действат под натиска на общественото мнение.

Резултатът

Тези реформи не унищожават капитализма, а го спасяват от самия него. Те създават условия за появата на силна средна класа и превръщат САЩ в индустриална суперсила през XX век.

Това доказва, че цикълът „пари-власт-правила“ може да бъде прекъснат чрез институционален натиск и прозрачност.

Искате ли да разгледаме как дигиталните монополи днес наподобяват тези от миналото и има ли опити за подобни реформи в момента?