Разликата

 

!Светът е шарен и сложен , а ние все по-прости! 

Тихомир Каменов е прехвърлил контролния дял в "Търговска лига" на сина си Сделката за 54.85% от компанията-майка на "ДаллБогг" е сключена без нужните регулаторни одобрения и идва насред схватката с КФН за застрахователя Прочетете повече   Каква е разликата между опитоменият и дивият капитализъм Термините „див“ и „опитомен“ капитализъм се използват за описание на две коренно различни нива на държавна намеса и социална отговорност в икономиката. Ето основните разлики: 1. Див капитализъм (Laissez-faire) Това е капитализъм в неговия суров, нерегулиран вид, често характерен за периода на Индустриалната революция или преходните периоди (като 90-те години в Източна Европа). Цел: Максимална печалба на всяка цена. Държавна роля: Минимална или никаква. Липсват строги закони, които да ограничават монополите или да защитават природата. Работна сила: Слаба защита за работника. Ниски заплати, липса на осигуровки, липса на безопасност на труда и често – експлоатация. Резултат: Огромно неравенство, социално напрежение и концентрация на богатството в много малък кръг от хора (олигархия). 2. Опитомен капитализъм (Социално пазарно стопанство) Това е моделът, познат в Западна и Северна Европа (скандинавският модел е типичен пример). Тук капитализмът е „озаптен“ от правила и социални механизми. Цел: Икономически растеж, съчетан със социално благоденствие. Държавна роля: Активна. Държавата регулира пазарите, за да предотврати монополи, и събира високи данъци, които преразпределя. Работна сила: Силни синдикати, гарантирани минимални заплати, платени отпуски, болнични и силна социална мрежа. Резултат: Голяма средна класа, по-малко неравенство и висок жизнен стандарт за мнозинството, а не само за елита. Кратко сравнение: Характеристика Див капитализъм Опитомен капитализъм Правила „Законът на джунглата“ Строги закони и регулации Социална защита Никаква или символична Силна (здравеопазване, пенсии) Неравенство Екстремно високо Балансирано Данъци Ниски (за богатите) Прогресивни (по-високи за богатите) Накратко: Дивият капитализъм се грижи само за капитала, докато опитоменият се опитва да накара капитала да работи за обществото. За кого ще работи Радев и глутница ?  Икономическите идеи на Радев за България В предизборната програма на "Прогресивна България" има редица ключови заявки, чието изпълнение сега е изцяло в ръцете на партията

 !Какви са икономическите идеи на Радев и Прогресивна България при това деление на капитализма на див и опитомен

Икономическите идеи на Румен Радев и неговата политическа сила „Прогресивна България“ (формирана за изборите през април 2026 г.) се позиционират като опит за преход от „дивия“ към по-регулиран и „опитомен“ капитализъм, фокусиран върху държавността. Тяхната платформа се гради върху следните основни стълбове:

1. „Демонтаж“ на олигархичния модел

Според Радев, основната пречка пред българската икономика е преплитането на политическа власт и частни интереси, което той определя като олигархия.

• Борба с корупцията: Първостепенна задача е прекъсването на връзките между олигархията и финансовите потоци.
• Прозрачност: Настоява се за пълна прозрачност при обществените поръчки и медийната собственост.
• Преустановяване на „натиска“: Програмата предвижда спиране на политическия и идеологическия натиск върху бизнеса, за да се осигури свободна конкуренция. 

2. Засилване ролята на държавата (Опитомяване)

В контекста на разделението на капитализма, визията на „Прогресивна България“ се доближава до модел със силно държавно участие и социални гаранции:

• Радикално преструктуриране на държавния контрол: Предвижда се по-строг контрол върху качеството на храните и прозрачност при ценообразуването, за да се защитят потребителите от инфлацията.
• Силна социална политика: Приоритет е повишаването на доходите и справянето с бедността чрез държавни механизми.
• Технологична модернизация: Икономическият растеж се обвързва с технологични иновации, подкрепени от държавна визия за ускорено развитие. 

3. Прагматизъм и суверенитет

Радев често говори за „прагматичен суверенитет“, който включва:

• Баланс в отношенията: Макар и в рамките на ЕС, той призовава за по-критично и прагматично отношение към външни партньори (като Китай и Русия), когато това засяга икономическия интерес на страната.
• Еврозоната: Изразени са резерви и предложения за референдум относно приемането на еврото (планирано за 2026 г.), аргументирайки се с нуждата от демократично потвърждение на икономическата готовност. 

В резюме, според платформата на „Прогресивна България“, икономиката трябва да бъде освободена от „дивите“ хватки на олигархията и да бъде „опитомена“ чрез правосъдна реформа, прозрачност и активна държавна регулация, която да гарантира справедливо разпределение на благата.

!  

Три дни след изборите Сарафов отказва вече да е и.ф. главен прокурор ВСС светкавично го освободи и назначи заместничката му Ваня Стефанова да поеме поста му Прочетете повече      При малка и отворена национална икономика възможно ли е опитомяването и при какви условия ? „Опитомяването“ на капитализма в малка и отворена икономика като българската е възможно, но е значително по-трудно, отколкото в големи и затворени системи (като САЩ или Китай). Основното предизвикателство е, че малката държава е „приемател на правила“ отвън и силно зависи от чуждия капитал. Ето при какви условия може да се постигне този баланс: 1. Качествени институции (Върховенство на закона) В малката икономика „дивият“ капитализъм често приема формата на олигархия. Когато държавата е слаба, малък брой играчи „завладяват“ регулаторите. Условие: Необходими са независими съд, прокуратура и антимонополни органи. Без тях капиталът не се опитомява, а се превръща в политическа власт. 2. Инвестиции в „Човешки капитал“, а не в „Евтин труд“ Малките икономики често влизат в капана на конкуренцията чрез ниски заплати (характерно за дивия капитализъм). Условие: Преход към икономика с висока добавена стойност (технологии, инженеринг). Когато работната ръка е висококвалифицирана, тя има по-голяма преговорна сила и държавата може да наложи по-високи социални стандарти, без да изгони инвеститорите. 3. Смарт данъчна и регулаторна политика Ако една малка държава наложи прекалено тежки регулации или много високи данъци едностранно, капиталът просто „изтича“ към съседите. Условие: Синхронизация с международни блокове (като ЕС). Опитомяването в България се случва най-вече чрез европейските директиви за екология, права на потребителите и трудови стандарти. Малката икономика е по-силна, когато е част от голям „регулаторен клуб“. 4. Прозрачност на чуждите инвестиции Макар и отворена, икономиката трябва да има филтри срещу „корозивен капитал“ (пари от авторитарни режими или офшорни зони, които купуват политическо влияние). Условие: Строг мониторинг на произхода на капиталите и крайните собственици. 5. Социален диалог (Скандинавският модел) Държави като Дания и Австрия са малки и отворени, но с изключително опитомен капитализъм. Условие: Традиция на сътрудничество между бизнес, синдикати и държава. Вместо конфронтация, те договарят нива на заплащане и осигуровки, които хем пазят конкурентоспособността, хем гарантират достоен живот. Накратко: За малка държава „опитомяването“ не става чрез изолация или командване на пазара, а чрез високи стандарти на правосъдие и фокус върху образованието, което прави страната привлекателна за „добрия“ капитал, а не за спекулативния. Смятате ли, че в България има политическа воля за изграждане на такива силни и независими институции? Защо Тръмп удължи примирието с Иран, а преговорите остават в застой Решението на президента идва на фона на изпращането на допълнителни американски войски в региона Прочетете повече   За кого работи Тръмп?  Служебният кабинет връща част от миналогодишната инжекция в ББР обратно в бюджета Капиталът на държавната банка ще бъде намален с над 1.4 млрд. евро, а средствата ще останат във фискалния резерв

   !!!  

Препратихте ли този имейл? Абонирайте се тук за още Защо насилниците винаги се провалят - както се проваля и Тръмп Беззаконието на Тръмп, основано на принципа „силното прави правилно“, ще бъде неговият крах. Ако не внимаваме, това ще се случи и с Америка. Робърт Райх 22 април   ПРОЧЕТЕТЕ В ПРИЛОЖЕНИЕТО   Приятели, Вътрешната и външната политика на Тръмп – от опита му за преврат срещу Съединените щати през януари 2021 г., през ексцесиите на ICE и граничния патрул (включително убийства в Минесота), до нахлуването му във Венецуела и отвличането на президента ѝ, до атаката му срещу Иран и заплахите му срещу Куба, Колумбия и Гренландия – всички те подкопават върховенството на закона, както на национално, така и на международно ниво. Но това не е всичко. Те заплашват това, което разбираме под цивилизация. Моралната цел на цивилизованото общество е да попречи на по-силните да атакуват и експлоатират по-слабите. В противен случай бихме били трайно потопени в жестока война, в която само най-силните и най-силните биха могли да оцелеят. Тръмп вярва, че силата прави правото – че по-силните имат право да атакуват и експлоатират по-слабите. Насилието срещу онези, които са или изглеждат по-слаби, е отличителен белег на неговото президентство и неговите възгледи като цяло. Той греши дълбоко и опасно. През януари той нарече едностранната военна интервенция, която завърши с отвличането на венецуелския лидер Николас Мадуро, пример за „железните закони, които винаги са определяли световната сила“. За какви „железни закони“ говори той? „Силата прави правото“ не е железен закон. То бележи унищожаването на върховенството на закона. Когато беше оспорен относно операцията на Мадуро, старшият политически съветник на Белия дом Стивън Милър се подигра на Джейк Тапър в ефира на CNN заради очевидната му наивност относно „международните тънкости“ като Устава на ООН. „Живеем в свят, в реалния свят, Джейк, който се управлява от сила, който се управлява от неправомерно действие, който се управлява от мощ“, каза Милър. Съжалявам, Стивън. Силата, мощта и мощта не „управляват“ нищо. Те са точно обратното на управлението. Те са оцеляване на най-силните – законът на джунглата. На 7 април Тръмп каза на иранския режим да се предаде на американската мощ или „цяла цивилизация ще умре тази вечер“. Подобни приказки не увеличават американската мощ. Те делегитимират американската мощ. В действителност Тръмп разрушава всякаква останала вяра, че на Съединените щати може да се има доверие, че ще упражняват властта си отговорно. Той също така, неслучайно, заличава всякаква разлика между упражняването на американска мощ и руското поведение в Украйна и китайското поведение в Южнокитайско море или (евентуално) над Тайван. Ако Съединените щати продължат по този курс, те ще се окажат лишени от съюзници и приятели, самотна суперсила в беззаконна международна система, за чието създаване са помогнали. Гениалността на американската външна политика след 1945 г. беше да вгради американската сила в международни институции и закони, включително Устава на ООН, като наблегна на мултилатерализма, демокрацията, правата на човека и върховенството на закона. Разбира се, Америка не винаги е отговаряла на тези идеали. Но всички нации, независимо от техния размер или мощ, са имали интерес от тях. Те не само са помогнали за легитимирането на американската власт, но и са поддържали международната стабилност и са избягвали друга световна война. Същата морална основа осигурява основата за едно добро общество. За да бъде морално легитимна, всяка система от закони трябва да се основава на предотвратяване на атаките и експлоатацията на по-слабите от страна на по-силните. За да бъде една система широко приета и спазвана, цялата общественост трябва да вярва, че е в неин интерес да я подкрепя. Но този стремеж лесно се нарушава от онези, които злоупотребяват с богатството и властта си. Поддържането му изисква влиятелните да имат достатъчно почтеност, за да се въздържат от търсене на краткосрочни печалби, а останалите от нас да ги държат отговорни, ако не го правят. И все пак сега живеем в общество, което е станало значително по-неравностойно. Политическата и икономическата власт са по-концентрирани и по-малко ограничени, отколкото когато и да било от първата позлатена епоха насам. Това подканва силните да експлоатират по-слабите, защото силните се чувстват всемогъщи. Богатството на Илон Мъск, Джеф Безос, Марк Зукърбърг, Лари Елисън, Чарлз Кох и шепа други е почти невъобразимо. Влиянието на големите технологични компании, големите петролни компании и най-големите аерокосмически и отбранителни корпорации се простира върху голяма част от Америка и света. Изкуственият интелект вероятно ще централизира богатството и властта още повече. Междувременно, Тръмп – подкрепен от страхливи републиканци в Конгреса и податливо мнозинство във Върховния съд – превърна президентството на САЩ в най-могъщия и безотговорен агент на американското управление в историята, обединен на страната на силните, както на вътрешния, така и на международния пазар. Пряка връзка свързва опита за преврат на Тръмп през 2020 г. и януари 2021 г. с залавянето на Мадуро, с атаката му срещу Иран без разрешение от Конгреса и с крещящата му корупция. Всички те са беззаконни. Всички те са изградени върху високомерието на всемогъществото. Виждате почти същото във войната на Путин срещу Украйна. В заплахите на Си срещу Тайван. В глобалното ограбване и монополизиране от страна на големите технологични и петролни компании. В руските, китайските и американските олигарси, които са слели публичната власт с личното си богатство. Но неограничената мощ не води до справедливост. Тя води до нестабилност, катаклизми, поквара и война. Историята показва, че законите и нормите, предназначени да ограничат силните, също така ги защитават . Без такива ограничения, ненаситните им желания за повече власт и богатство в крайна сметка ги свалят – заедно с техните корпорации, нации и империи. И заплашват със световна война. Крещящото беззаконие на Тръмп вече го поваля. То ще преследва Америка и света години наред.

    ! Подивява ли в момента капитализмът в развитите икономики и САЩ и опасно ли е това за Демокрацията . Какъв е капитализмът в Китай ?

В съвременната икономическа среда (към 2024–2026 г.) се наблюдават процеси, които много анализатори описват като завръщане към по-сурови форми на капитализъм, докато в Китай се утвърждава уникален хибриден модел.

„Подивява“ ли капитализмът в САЩ и развитите икономики?

В развитите западни икономики се забелязва тенденция на ерозия на традиционния „опитомен“ модел. Това не е пълно завръщане към XIX век, но включва елементи, които напомнят за „дивия“ капитализъм:

• Екстремно неравенство: В САЩ най-богатият 1% от населението притежава около 40% от националното богатство. Този разрив между елита и останалата част от обществото създава усещане за „несправедлива система“.
• Гиг икономика и ерозия на правата: Платформи като Uber и Amazon променят трудовите отношения. Много работници губят стабилните осигуровки и защитата, характерни за XX век, превръщайки се в „самостоятелни предприемачи“ без реална сигурност.
• Пазарна концентрация: Големите технологични корпорации придобиват огромна власт, която често надхвърля възможностите на държавата да ги регулира. 

Опасно ли е това за Демокрацията?

Смята се, че крайните форми на капитализъм са директна заплаха за демокрацията поради няколко причини:

1. Популизъм и нестабилност: Когато средната класа се свива и хората се чувстват икономически несигурни, те често се обръщат към популистки и авторитарни лидери, които обещават бързи решения.
2. Завладяване на държавата (State Capture): Огромната концентрация на капитал позволява на най-богатите да влияят непропорционално върху политическите решения чрез лобизъм и финансиране на кампании, което заглушава гласа на обикновения гражданин.
3. Ерозия на доверието: Ако икономическата система не носи благоденствие за мнозинството, самото демократично управление губи легитимност в очите на хората. 

Какъв е капитализмът в Китай?

В Китай съществува модел, който често се нарича „Държавен капитализъм“ (или официално „Социализъм с китайски характеристики“). Неговите специфики са: 

• Партиен контрол: Комунистическата партия запазва решаващата роля. Държавата не само определя правилата, но и активно участва на пазара чрез гигантски държавни предприятия (SOEs) в стратегически сектори (енергетика, финанси, технологии).
• Хибридна структура: Частният сектор е изключително динамичен и е основен двигател на растежа, но той е подчинен на дългосрочните цели на държавата. За разлика от западния модел, тук „капиталът служи на държавните цели“, а не обратното.
• Дългосрочно планиране: Китай използва петгодишни планове и мащабни държавни субсидии, за да изгражда цели индустрии (например електромобили и зелена енергия) от нулата.
• Липса на политически либерализъм: Китайският модел доказва (поне досега), че е възможен икономически успех без западна демокрация, което го прави „алтернативен модел“ за много развиващи се страни. 

В заключение, докато Западът се бори да намери нов баланс, за да спаси демократичните си институции от икономическото разслоение, Китай укрепва модел, при който икономиката е мощен инструмент в ръцете на централизираната власт

Глобалната конкуренция и дъмпинг на труда от тоталитарни и олигархични държави как въздейства , в каква посока на капитализма и демокрацията ?

Глобалната конкуренция с държави, които практикуват „дъмпинг на труда“ (поддържане на изкуствено ниски заплати и липса на права чрез репресии), действа като мощен катализатор за „подивяване“ на капитализма в демократичния свят.

Този натиск деформира икономическите и политическите системи в няколко ключови посоки:

1. Ерозия на „Опитомения“ капитализъм (Race to the Bottom)

Когато свободните пазари се конкурират с авторитарни режими, които не спазват екологични и трудови стандарти, се задейства процес на „състезание към дъното“: 

• Натиск върху заплатите: За да останат конкурентоспособни, фирмите в развитите демокрации са принудени да ограничават ръста на заплатите или да изнасят производството си (аутсорсинг).
• Намаляване на социалните стандарти: Държавите се чувстват принудени да намаляват данъците за корпорациите и да разхлабват регулациите за труда, за да не „избяга“ капиталът към по-евтини локации.
• Прекаризация на труда: Появяват се нови форми на несигурна заетост (напр. „платформен капитализъм“), които имитират липсата на права в олигархичните системи. 

2. Въздействие върху Демокрацията

Икономическият дъмпинг от авторитарни държави подкопава демократичните основи по индиректен, но опасен начин: 

• Поляризация и Популизъм: Загубата на добре платени индустриални работни места води до обезверяване на средната класа. Това захранва радикални политически движения, които обещават защита чрез затваряне на границите и авторитарни методи.
• Информационен контрол: Авторитарният модел на „платформен капитализъм“ използва алгоритми за контрол и наблюдение, което ограничава демократичния дебат и засилва цензурата.
• Легитимиране на авторитаризма: Икономическият успех на държави като Китай създава илюзията, че авторитаризмът е „по-ефективен“ в криза, което ерозира вярата в демократичните процедури. 

3. Формиране на „Хибридни“ олигархични модели

В отворени икономики (като България) глобалната конкуренция често води до възникване на асиметрични модели, където политическата и икономическата власт се концентрират в ръцете на малки групи: 

• Тези групи използват държавния апарат, за да се предпазят от външна конкуренция, създавайки бариери за нови играчи и разрушавайки принципите на свободната инициатива.
• Зависимост от ресурси: Демократичните съюзи като ЕС остават опасно зависими от суровини от авторитарни държави (Русия, Китай), което позволява на тези режими да използват икономиката като политическо оръжие. 

В заключение: Трудовият дъмпинг от тоталитарни държави действа като вирус за либералната демокрация – той принуждава западния капитализъм да се откаже от своите „опитомени“ социални характеристики, за да оцелее, което парадоксално го доближава до образа на неговите авторитарни съперници.

Технологичният възход Джейк Съливан обяснява какво е необходимо, за да се получи предимство пред Китай.

Опасните връзки на Ким  Ориана Скайлър Мастро разглежда нарастващото партньорство на Северна Корея с Китай и Русия.

Шокът от Иран  Джейсън Бордоф и Меган О'Съливан предупреждават за опасностите от енергийната автаркия.

Истинската война за бъдещето на Иран  Афшон Остовар обмисля кой ще завземе юздите на властта в Техеран.

Книги и рецензии В „Капитализъм: Глобална история“ Свен Бекерт предлага монументално изследване на връзката между капитализма и свободата, пише Джереми Аделман .

Можете да намерите пълното списание тук и в приложението „Външни работи“ . Надяваме се, че ще ви хареса броят. С уважение, Екипът по външни работи

  ! 

Рискованата география на облака Соня Музикарова разглежда последиците от скорошните ирански удари върху центрове за данни и хъбове за облачни изчисления, базирани в Персийския залив.

Произходът и съдбата на дигиталния суверенитет Робин Риватон обяснява защо, противно на икономическата ортодоксалност, отворените пазари постоянно не успяват да създадат местни технологични гиганти.

Светът след Тръмп Джордж Папаконстантину и Жан Пизани-Фери призовават Европа и нейните партньори да установят нова, по-скромна рамка за многостранно управление.

Спонсорирано от The Progress Network

Уморени ли сте от хаос и токсичност? Потърсете добри новини вместо това. Нашият седмичен бюлетин „Какво би могло да се получи както трябва?“ разкрива истории за напредък от цял ​​свят. Читателите на Project Syndicate могат да се регистрират безплатно!

Регистрирайте се сега

Оглушителното мълчание за офшорното богатство Фредерик Обермайер и Бастиан Обермайер обясняват защо десет години след публикуването на „Панамските документи“ финансовите престъпни убежища продължават да съществуват.    Къде в тази картина на състезание по мизерия е офшорният капитализъм ? В тази картина на „състезание по мизерия“, офшорният капитализъм служи като „смазка“ и едновременно с това като „убежище“, което позволява на капитала да се отдели напълно от националните демократични ангажименти.  Към 2026 г. офшорният капитализъм се превърна в паралелна правна и икономическа вселена, която подкопава демокрацията по няколко критични начина: 1. „Институционализирано бягство“ от отговорност Офшорните зони позволяват на най-богатите (най-горния 0,1%) да държат около 13,25 трилиона долара (близо 12,5% от глобалния БВП) извън обсега на националните данъчни органи.  Резултат: Докато обикновените граждани и малкият бизнес плащат за обществени услуги (болници, училища, инфраструктура), супербогатите използват тези услуги, без да допринасят пропорционално за тяхната издръжка.  2. Асиметрия между Капитал и Труд Офшорният капитализъм създава свят, в който капиталът е мобилен, а трудът е закотвен: Капиталът може да „мигрира“ в юрисдикция с нулев данък и минимални регулации само с едно кликване. Трудът остава принуден да се конкурира на местно ниво, приемайки по-ниски заплати и по-лоши условия, за да не „изгони“ мобилния капитал. Това е същността на „състезанието към дъното“ (race to the bottom).  3. Комерсиализация на държавния суверенитет Офшорните юрисдикции на практика продават своя суверенитет, за да създават правни „черни дупки“ за чужд капитал.  Това позволява на корпорациите и олигарсите да се поставят над закона на държавите, в които реално оперират. През 2026 г. се наблюдава нова тенденция на „диверсификация на пребиваването“ – богатите не само местят парите си, но и закупуват второ гражданство в данъчни убежища (като ОАЕ или Монако), за да се защитят от политическа нестабилност в родните си страни.  4. Директна заплаха за Демокрацията Концентрацията на офшорно богатство захранва нова глобална олигархия: Офшорните капитали често се използват за финансиране на политически кампании и медийна собственост, което позволява на една малка група да доминира демократичния процес „отвън“. Държавите с високо неравенство са до седем пъти по-застрашени от ерозия на демокрацията, тъй като правителствата често реагират на икономическото недоволство с репресии, а не с реални реформи.  В обобщение, офшорният капитализъм е мястото, където капиталът става анонимен и неконтролируем. Той позволява на олигархичните структури да изсмукват ресурси от националните икономики и да ги крият в зони без прозрачност, което прави „опитомяването“ на капитализма почти невъзможно на национално ниво без координиран международен натиск (като усилията на OECD и Tax Justice Network).

Нова архитектура за сигурност за Близкия изток Ахмет Давутоглу призовава политиците да надхвърлят двустранните преговори и да възприемат всеобхватен регионален подход.

Геополитическата ръка на Африка е по-силна от всякога Ксолиса Нгвадла и Пол Томпсън смятат, че континентът държи всички карти, от които се нуждае, за да упражнява истинска сила в икономиката на 21-ви век.

Контраконтрареволюцията на Унгария István Rév обяснява защо Виктор Орбан падна след 16 години утвърдено нелиберално управление и как Péter Magyar го свали.

Тръмп защити международното право Джеймс А. Голдстън смята, че президентът на САЩ неволно е напомнил на света защо изобщо са му необходими общи правила.

Хормуз днес, Тайван утре Тод Г. Бухолц призовава администрацията на Тръмп да отвори отново пролива със сила, в противен случай рискува Китай да атакува съседния си район.

Следващият генерален секретар на ООН трябва да е жена Вайра Вике-Фрайберга, Бенита Фереро-Валднер и Ека Ткешелашвили обясняват как жена лидер би укрепила легитимността на организацията и би сигнализирала за капацитет за реформи.

  !  

Брук Унгер Старши дигитален редактор

Имате ли братя и сестри? По-големи или по-млади ли са от вас? Отговорът може да повлияе на начина, по който реагирате на нашата история за това защо най-големите деца са по-умни от братята и сестрите си. Причините са очарователни . Поне в западните страни икономическите последици от енергийния шок остават ограничени. Бензинът е малко по-скъп, но повечето домакинства все още могат да си позволят да шофират. Камионите продължават да пътуват. Самолетите продължават да летят. Нашият анализ установява , че тази утешителна картина е дълбоко подвеждаща . Щетите вече са нанесени и ако Ормузкият проток не се отвори отново скоро, това може да доведе до блокиране на горивната система.

Избор на редактора Селекция от статии, които задължително трябва да прочетете

Виралност между братя и сестри Защо най-големите братя и сестри са по-умни Ново проучване установява, че болестта може да играе роля

→ „Трофейните съпруги“ са извън мода

Времето изтече Световните енергийни пазари са на прага на катастрофа Сценариите сега варират от лоши до ужасни

→ Удължено прекратяване на огъня в Иран, но за колко време?

Телеграмата Опасно сляпо петно ​​в стратегията на Доналд Тръмп за войната в Иран Америка отдава твърде малко значение на вярванията и ценностите на чужденците. Това е скъпоструваща грешка всеки път.

Лъжепророци Изкуственият интелект е новият оракул на Делфи. Това е лоша новина. Обществата спешно трябва да се изправят срещу етиката на прогнозирането, пише Кариса Велиз

Ядрена катастрофа, 40 години по-късно Учените все още се учат от ядрената катастрофа в Чернобил Тяхната работа би трябвало да направи бъдещите инциденти по-малко смъртоносни

→ Забравените ядрени уроци на Чернобил

 !     1.Разбрахте ли каква е разликата между опитомен  и подивял капитализъм ?! 

2.Как мислите Генерал Боташ ще опитомява или  спасява олигархичният див капитализъм ? !

3.Възможно ли е да бъде опитомен  ако  Европа не  съдейства и не върви в тази посока , ако не сме заедно ?!

4.Има ли леви ценристи федералисти  по света и у нас и Европа , които да се заемат с опитомяването ?

Как ЕС противодейства на подивяването ? Има ли политическа воля и решения в тази посока ?

Европейският съюз (ЕС) е основният глобален субект, който се опитва да постави граници на „дивия“ капитализъм чрез мащабни законодателни инициативи. Към 2026 г. има ясна политическа воля и конкретни решения в три основни посоки:

1. Борба с офшорния капитализъм и данъчното бягство

ЕС активно работи за премахване на „черните дупки“, в които капиталът се крие от обществени ангажименти:

• Глобален минимален данък (Pillar 2): От 2024 г. в ЕС влезе в сила правилото за 15% минимален корпоративен данък за големи мултинационални компании. OECD потвърди през януари 2026 г., че това драстично намалява стимула за преместване на печалби към офшорни зони.
• Директивата DAC9: Приета през април 2025 г., тя засилва обмена на информация между данъчните власти, правейки укриването на доходи чрез сложни корпоративни структури много по-трудно. 

2. „Опитомяване“ на корпоративното поведение (CSDDD)

Една от най-революционните мерки е Директивата за корпоративна устойчивост и надлежна проверка (CSDDD), окончателно финализирана през февруари 2026 г.:

• Отговорност по веригата: Големите компании вече са законово задължени да следят за нарушения на човешките права и екологични щети не само в своите офиси, но и при своите доставчици по целия свят.
• Санкции: Компаниите, които използват дъмпинг на труда или детски труд в трети страни, рискуват огромни глоби и съдебни дела в ЕС. 

3. Социална справедливост и нови трудови стандарти

За да спре „състезанието към дъното“ в заплащането, ЕС засилва Европейския стълб на социалните права:

• План за достъпни жилища: В края на 2025 г. бе стартиран първият общоевропейски план за справяне с жилищната криза, която е един от най-тежките симптоми на финансовия капитализъм.
• Антибедност 2026: През 2026 г. се подготвя първата по рода си Европейска стратегия за борба с бедността, целяща пълното ѝ изкореняване до 2050 г.. 

Има ли политическа воля?

Политическата воля е налице, но е подложена на натиск:

• Приоритети 2024–2029: Новият състав на Европейската комисия постави „социалната справедливост“ и „устойчивия просперитет“ като централни цели, но същевременно се стреми към „опростяване“ на правилата, за да запази конкурентоспособността спрямо САЩ и Китай.
• Предизвикателства: Силното лоби на големия бизнес и възходът на националистически формации често забавят или „размиват“ тези регулации (например вдигането на праговете за фирмите, подлежащи на контрол). 

Накратко: ЕС е единствената сила, която активно изгражда „правна клетка“ за глобалния капитал, опитвайки се да го принуди да плаща данъци и да спазва етични норми. Успехът обаче зависи от това дали държави като България ще приложат тези правила ефективно на местно ниво.!    

Това означава ли федерализация , Европа на хората , а не на корпорациите и нациите

Въпросът ви докосва голямата политическа битка за бъдещето на Европа през 2026 г. Опитът да се „опитоми“ капиталът чрез общоевропейски правила (като минималния корпоративен данък и социалните директиви) наистина движи ЕС към де факто федерализация, но това не е класическата федерация, която познаваме от учебниците по история.

Ето как се променя балансът между хората, корпорациите и нациите:

1. Отстъплението на „Европа на корпорациите“

Дълго време ЕС беше критикуван, че е проект на елитите и големия бизнес (единният пазар облагодетелстваше предимно тях). Сегашният завой към регулации (като CSDDD и AI Act) показва, че Брюксел се опитва да наложи върховенство на политиката над пазара.

• Идеята: Ако една държава (нация) се опита сама да ограничи голяма корпорация, тя губи (корпорацията просто се мести). Ако 27 държави го направят заедно, корпорацията няма къде да избяга. Това е използване на федерална мощ, за да се защитят хората.

2. Кризата на „Европа на нациите“

Класическата „Европа на нациите“ (където всяка държава прави каквото си иска) се оказва безсилна пред глобалния „див“ капитализъм.

• Нациите все още държат символите на властта (армия, полиция, данъци), но икономическият им суверенитет е ограничен. За да оцелеят срещу икономическия дъмпинг на Китай или технологичното господство на САЩ, европейските нации са принудени да действат като блок.

3. „Европа на хората“ или „Европейски суверенитет“?

Понятието „Европейски суверенитет“, което често се използва от лидери като Макрон и подкрепяно от новата Европейска комисия, означава следното:

• Федерализация на правилата: Единни социални стандарти, единни данъчни прагове, единна защита на околната среда.
• Суверенитет на гражданите: Целта е правата на човека да не зависят от това колко богата е държавата му, а да бъдат гарантирани на ниво ЕС.

Федерализация ли е това?

Да, това е вид функционална федерализация. ЕС все повече прилича на държава в икономическо и правно отношение, докато остава съюз от нации в културно и емоционално.

• Рискът: Ако тази федерализация се възприема като наложена отгоре „бюрокрация“, тя може да предизвика обратен ефект – още повече национализъм.
• Шансът: Ако хората усетят, че ЕС е единствената сила, която може да накара Apple, Amazon или олигархичните структури да спазват законите, те ще подкрепят този процес.

В крайна сметка, визията за 2026 г. е за Европа, която е достатъчно голяма, за да дисциплинира капитала, но и достатъчно гъвкава, за да запази националните идентичности.

Смятате ли, че българското общество е готово да приеме повече общоевропейски правила в замяна на по-висока социална защита?

!За съжаление хората са като плъховете и при опасност , при проблеми вместо да се обединят се завират в националната си кочина ? Европа трябва да стане федерация и да се обедини със Северна и Южна Америка в нещо като конфедерация с обща валута и правила . Интеграцията в интерес на хората закъснява поради простотията на самите хора и интересите на корпорациите и най-богатите .

Вашата теза за „националните кочини“ описва точно това, което политолозите наричат политическа фрагментация – инстинктът за затваряне, когато глобалните бури станат твърде силни. Парадоксът е, че докато хората се крият зад националните граници, капиталът и технологиите отдавна не признават такива.

Идеята ви за конфедерация между Европа и Америките (нещо като „Атлантически съюз“ или „Демократичен блок“) е мащабна и логична от гледна точка на оцеляването, но се сблъсква с три гигантски препятствия:

1. „Простотията“ или кризата на образованието

Както отбелязвате, демокрацията изисква информирани граждани. В ерата на алгоритмите и социалните мрежи обаче, хората често са подложени на целенасочена дезинформация. Популистките лидери печелят, като плашат хората с „чуждото“ и „глобалното“, обещавайки сигурност в изолацията. Това е емоционален отговор на икономическа несигурност.

2. Интересите на свръхбогатите (Divide and Conquer)

За глобалните корпорации и офшорния капитал е изгодно държавите да са разделени.

• Ако светът е фрагментиран, те могат да изнудват правителствата: „Ако ми вдигнете данъците, отивам в съседната държава“.
• Една голяма конфедерация с обща валута и правила би означавала край на данъчния арбитраж и край на „дивия“ капитализъм. Затова най-богатите често финансират националистически и изолационистки движения – те са техният щит срещу глобалната регулация.

3. Предизвикателството на общата валута

Обща валута между ЕС, САЩ и Латинска Америка би била най-мощното икономическо оръжие в историята. Тя би направила дъмпинга на труда и валутните манипулации невъзможни. Но това изисква общ фискален център – т.е. единно световно министерство на финансите, което да решава колко пари да се печатат и къде да се харчат. В момента егоизмът на националните елити прави това почти невъзможно.

Къде е надеждата?

Интеграцията наистина закъснява, но историята показва, че големите скокове се случват след големи кризи.

• ЕС се роди от пепелта на Втората световна война.
• Глобалните правила, за които говорихме (минималният данък, екологичните стандарти), започват да се налагат едва сега, защото държавите разбраха, че поотделно ще бъдат „изядени“ от корпорациите или от авторитарни блокове като Китай.

Вашата визия е за „Рационален глобализъм“ – обединение на демокрациите, което да служи на човека, а не на печалбата. В момента обаче сме в етап на „голямото разделение“.

Смятате ли, че технологиите (например блокчейн или изкуствен интелект) биха могли да помогнат за едно такова обединение, заобикаляйки корумпираните политически елити?    

!И за капак чуйте какво казва  накрая  за това кой е агресорът в Украйна  този глупак    !!   !!!!!

Предложеният бюджет и фискалната политика будят сериозни притеснения, заяви в студиото на Euronews PrimeTime председателят на Общото събрание на АИКБ Васил Велев 

. По думите му реалният дефицит е по-висок от отчетения заради изместени разходи и изтеглени приходи: „Всичко това всъщност крие един по-голям дефицит, който беше за миналата година, от този, който е отчетен.“ Велев подчерта, че тенденцията се влошава и през настоящата година, като предупреди: „Очевидно не може да продължим по същия начин, защото това е път към катастрофа.“ Според него увеличаването на доходите без ръст на производителността допълнително засилва инфлационния натиск. „Когато се повишават доходите без да има ръст в производителността, се повишават цените“, посочи той, като допълни, че икономиката страда и от спад в индустриалното производство и зависимост от заемно финансиране. Велев настоя за промяна в курса: „Трябва да се сложи край на този живот на заем“, предупреждавайки, че в противен случай страната рискува тежки икономически последици. Председателят на Общото събрание на АИКБ е на мнение, че санкциите срещу Русия вредят на българската и европейската иконимика и трябва да отпаднат, заедно с т.нар. „Зелена сделка“.

И така в заключение ще кажа че за капитала  са важни правилата  и степента на обединение , които му позволяват  да владее положението и изнудва  дори отделни държави , не само наемният труд . Капиталът никога няма да позволи пълна  интеграция  до федерация по правила  които го опитомяват . Винаги ще иска привилегии  и да е ако може над законите . Това всъщност е плутокрация , олигархия , а не демокрация .    

Тъмночервеното не се различава от кафявото !!!!