Приятели, Anthropic — компанията за изкуствен интелект, която стои зад чатбота Claude — конфиденциално подаде заявление за първично публично предлагане на акции вчера. Скоро SpaceX и OpenAI ще направят същото. Трите IPO-та биха могли да отбележат създаването на гигантски фирми за изкуствен интелект, случващо се веднъж на поколение, и огромни пари за относително малък брой хора (включително първия трилионер в света, Илон Мъск). Но тази гигантска вълна от изкуствен интелект вероятно ще доведе и до края на огромен брой работни места. Изкуственият интелект ще създаде и някои нови работни места, но цунамито от изкуствен интелект идва толкова бързо, че за разлика от предишните технологични вълни, повечето работници няма да имат много шанс да се адаптират. Изкуственият интелект не само ще унищожи работни места, но и работниците ще имат дори по-малко лостове за договаряне, отколкото имат сега, което означава, че за да останат заети (или да си намерят работа), ще трябва да се задоволят с по-ниски заплати. Комбинирайте това с (както посочих в неделя ) слабата възвръщаемост на труда и рязко нарастващата възвръщаемост на капитала, дори преди цунамито от изкуствения интелект да удари, и изкуственият интелект със сигурност ще измести баланса на икономическата сила още повече от труда към капитала, правейки заплатите още по-малко надежден механизъм за разпределение на просперитета. Насочваме се към голямо разтърсване на цялата ни политико-икономическа система – и то скоро. И така, какво трябва да се направи? Ето четири идеи, които се обсъждат активно – в училищата по публична политика, в законодателните зали и сред класата на милиардерите. Ще изложа всяка от тях възможно най-ясно, заедно с техните недостатъци, и ще ви помоля да изразите мнението си... |
Росен Христов, по-известен като Катамарана при новата власт е назначен в Съвета на директорите на "Държавна консолидационна компания" ЕАД
Да, информацията е напълно точна и актуална. Бившият служебен министър на енергетиката Росен Христов (популярен с прякора „Катамаранеца“ заради страстта си към ветроходството) е назначен за член на Съвета на директорите на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД (ДКК). [1, 2, 3, 4]
Ключови детайли за назначението
- Официален документ: Решението е взето с протокол от Общо събрание на акционерите, подписан от министъра на икономиката Александър Пулев в качеството му на принципал на дружеството.
- Статут на вписването: Документите са подадени в Търговския регистър за финално вписване на пълната смяна на ръководството.
- Новият екип: Заедно с Христов в управлението на държавния мегахолдинг влизат още Даниела Узунова, Здравко Шушков и Борислав Андонов. [, 2]
Обществен отзвук и контекст
Новината предизвика силни политически реакции, тъй като Росен Христов е основната фигура зад спорния и дългосрочен газов договор с турската компания „Боташ“. Според критици на назначението, сред които и политикът Ивайло Мирчев, тази ключова позиция в ДКК (която управлява стратегически активи като оръжейния завод ВМЗ Сопот и „Кинтекс“) е своеобразен „комплимент“ за заслугите му към договора. [1, 2, 3]
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече
Подписалият договора с "Боташ" Росен Христов влиза в ръководството на консолидационната компания
Казахте: Какви поразии се очакват от този Росен . Не е назначен само за минали "заслуги "
Критиците на назначаването на Росен Христов в ДКК виждат в този ход потенциален риск за националната сигурност, оръжейния сектор и управлението на милиардни държавни активи. Като мегахолдинг, ДКК контролира стратегически предприятия като ВМЗ „Сопот“, „Кинтекс“ и „Авионамс“. [1]
Основните притеснения и очаквани негативни последствия, споделяни от политически анализатори и опозиционни фигури, се концентрират в следните направления:
1. Риск за военно-промишления комплекс
- Контрол над оръжейния износ: ДКК е принципал на най-големите държавни военни заводи. Назначаването на фигура, силно обвързана с енергийни интереси, близки до Русия и Турция (чрез договора с „Боташ“), буди съмнения за бъдещото управление на договорите за износ на оръжие.
- Кадрови чистки в заводите: Традиционно всяка промяна в Съвета на директорите на ДКК води до бърза смяна на ръководствата на ВМЗ „Сопот“ и „Кинтекс“ с цел овладяване на паричните потоци в сектора.
2. Зависимост чрез механизми за натиск („Закотвяне“)
- Прокурорски и данъчни проверки: Разследващата медия BIRD.BG разкри, че броени дни преди назначението (на 27.05.2026 г.), Софийска градска прокуратура е възложила на НАП-Варна пълна ревизия на Росен Христов. [1]
- Политическа уязвимост: Според анализатори това поставя Христов в позиция на пълна зависимост („на прокурорска котва“). Опасенията са, че той няма да действа като независим мениджър, а ще изпълнява директни икономически и политически поръчки на фигурите, които контролират проверките срещу него. [1]
3. Непрозрачно разпределяне на държавен ресурс
- Управление на милиарди: ДКК е известна в миналото с непрозрачното харчене на стотици милиони за ремонти на язовири и правителствения комплекс. Назначаването на компрометиран кадър засилва опасенията от възобновяване на схемите за източване на публичен ресурс към кухи или приятелски фирми.
- Блокиране на реформите: Вместо закриване на ДКК или оптимизиране на структурата (каквито планове имаше в минали правителства), холдингът отново се превръща в пристан за партийни назначения и партизански икономически интереси.
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече
Казахте: Не е ли подобно положението с БЕХ . Нужни ли са и на кого тези холдинги ?
Да, положението с „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) е напълно идентично с това в ДКК. Двата мегахолдинга функционират по еднакъв модел — те концентрират огромен държавен ресурс, за да служат като „държава в държавата“. Ситуацията в БЕХ е дори по-мащабна, тъй като холдингът управлява активи за милиарди левове и е гръбнакът на родната енергетика. [1]
Очевидно доказателство за сходните процеси е, че само преди дни (на 21 май 2026 г.) цялото ръководство на БЕХ също беше сменено експресно от новия министър на енергетиката заради „спорни решения“ и влошена ликвидност. [1, 2]
Кому са нужни тези холдинги и защо съществуват?
Официалните аргументи за съществуването им коренно се различават от реалните политически и икономически ползи.
1. Истинските (скрити) бенефициенти: Политици и олигархични кръгове
Зад кулисите холдинговата структура е изключително удобна за всяка власт поради три основни причини:
- Заобикаляне на Закона за обществените поръчки (ЗОП): Чрез холдинга се прилага схемата „in-house“ (вътрешно възлагане). Държавата дава милиарди на холдинга, той ги прехвърля на дъщерно дружество, а то без конкурс наема частни „подизпълнители“. Така се разпределят огромни суми към кухи или партийни фирми. [1]
- Скриване на държавния дълг: Когато БЕХ или ДКК теглят милиардни кредити или емитират облигации, тези дългове се водят корпоративни. Те не се отчитат в официалния държавен дълг на България, което изкуствено разкрасява статистиката пред Брюксел за дефицита. [1, 2]
- Кадрова хранилка: В управителните съвети на БЕХ, ДКК и десетките им дъщерни дружества (АЕЦ, НЕК, Булгаргаз, ВМЗ и др.) редовно се назначават лоялни партийни кадри с огромни заплати, които изпълняват директни политически команди. [1, 2]
2. Защо не се закриват? („Крос-субсидиране“)
Холдингите се използват като „общ портфейл“. Печалбите от печелившите предприятия (като АЕЦ „Козлодуй“ в БЕХ) не влизат директно в държавния бюджет, а се пренасочват вътрешно, за да покриват колосалните дупки и дългове на умишлено фалиращи или неефективни структури (като ТЕЦ „Марица Изток 2“ или Топлофикация-София). [1, 2]
3. Официалната (на хартия) версия
Според Уставния си предмет, БЕХ и ДКК съществуват, за да:
- Осигуряват по-лесно и евтино международно финансиране на пазарите.
- Провеждат единна и стратегическа държавна политика в енергетиката и индустрията. [1]
Натискът от Брюксел
Европейската комисия от години настоява за разформироване на БЕХ или поне за изваждане на ключовите преносни оператори (ЕСО и Булгартрансгаз) от него, за да се спре монополът и непрозрачното разпределяне на пари. [1, 2]
Поради политически отпор в Народното събрание тази реформа редовно се блокира, което към момента поставя под сериозен риск плащания за над 1.5 милиарда евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). [1, 2]
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече
Каква е политиката на Брюксел в целият ЕС по отношение на холдингите ?
Политиката на Брюксел не забранява самото съществуване на холдинги, но налага брутални регулаторни ограничения срещу тях, когато са държавна собственост. Европейският съюз (ЕС) защитава свободния пазар. Поради това Европейската комисия (ЕК) води постоянна война срещу пазарните изкривявания, които държавните мегаструктури предизвикват. [1, 2, 3]
Основните стълбове на европейската политика по отношение на тези холдинги включват:
1. Анbundled политика (Задължително разделяне)
Това е най-тежкият удар на Брюксел върху холдинги като БЕХ. Според Третия енергиен пакет на ЕС, една и съща структура няма право едновременно да притежава производството на суровини (напр. „Булгаргаз“) и тръбите/мрежата за пренос (напр. „Булгартрансгаз“). [1, 2]
- Цел: Спиране на монопола.
- Практика: Брюксел изисква операторите на мрежи да бъдат напълно независими, за да не могат холдингите да блокират достъпа на частни конкуренти до мрежата. [1, 2, 3]
2. Строг контрол над Държавните помощи (State Aid)
Холдинги като ДКК и БЕХ често се използват за спасяване на фалиращи държавни дружества с публични пари. [1, 2]
- Правилото „Веднъж, последен път“ (One time, last time): Брюксел забранява на държавите непрекъснато да наливат милиарди в нерентабилни компании, за да ги държат изкуствено живи. Реструктуриране с държавни пари е позволено само веднъж на 10 години при строг план за оздравяване. [1]
- Забрана за „Крос-субсидиране“: Брюксел следи изключително строго печалбите на едно печелившо дружество в холдинга да не се преливат тайно към друго, затънало в дългове, тъй като това нарушава конкуренцията на пазара. [1, 2]
3. Прозрачност и конкуренция (Антитръстово законодателство)
ЕК следи под лупа дали холдингите не злоупотребяват с господстващо положение. Дъщерните фирми на тези холдинги са длъжни да купуват и продават ресурси (енергия, ремонти, строителство) чрез открити и конкурентни пазарни процедури, а не чрез вътрешни („in-house“) договори за заобикаляне на правилата. [1]
Как действат другите държави в ЕС?
Повечето западноевропейски страни отдавна са преструктурирали своите холдинги, за да отговорят на изискванията на Брюксел:
- Моделът на Франция: Държавният гигант EDF (Électricité de France) премина през тежки съдебни битки с ЕК и беше принуден да отдели напълно електропреносната си мрежа (RTE) в изолирано и независимо дружество, за да не подлежи на санкции. [1]
- Моделът на Италия: Енергийният холдинг Eni е либерализиран. Държавата притежава само миноритарен дял (около 30%), компанията е листвана на борсата, а газопреносната мрежа (Snam) е напълно отделена. Това гарантира пазарна прозрачност под контрола на акционерите.
Финансовият натиск над България днес
Поради отказа на българските политици да разбият монополната структура на БЕХ, страната ни се намира в тежък конфликт с Брюксел. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и ЕК наложиха замразяване и изискват връщането на стотици милиони евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), докато операторите на мрежи не бъдат извадени от контрола на държавния мегахолдинг. [1]
Ако имате интерес, можем да разгледаме какви конкретни реформи изисква ПВУ за българската енергетика или какви бяха детайлите по големите дела за монопол, които ЕК води срещу БЕХ през последните години. [1, 2, 3]
Отговорите на AI може да съдържат грешки.
Защо изобщо има холдинги и офшорни фирми в ЕС . Според мен са вредни и непрозрачни .
Европейският съюз (ЕС) споделя Вашето мнение, че офшорните фирми и холдингите често се използват за непрозрачни схеми, но прави ясна разлика между двете структури. Докато холдингите са законен и логичен инструмент за управление на реален бизнес, офшорните зони са обект на постоянна война от страна на Брюксел.
1. Защо изобщо съществуват холдингите? (Икономическата логика)
В чистия си, законен вид на свободния пазар, холдингът не е създаден за кражба, а за ефективност. Частният бизнес ги използва поради няколко ключови причини:
- Защита от фалит (Ограничаване на риска): Ако един голям бизнес произвежда едновременно автомобили, софтуер и дрехи, той ги разделя в три отделни фирми (дъщерни), управлявани от един холдинг. Ако фирмата за дрехи фалира, кредиторите не могат да вземат заводите за автомобили.
- По-евтино финансиране: Банките дават много по-лесно и евтино огромни кредити на голям, мощен холдинг с много активи, отколкото на една малка отделна фирма.
- Улеснено управление: Холдингът централизира администрацията, счетоводството и правните услуги, което спестява милиони левове от заплати за дублиращи се позиции.
Проблемът в България: У нас моделът беше изкривен. Държавата копира тази структура (БЕХ, ДКК), но не за пазарна ефективност, а за да крие дългове и да заобикаля законите за обществени поръчки.
2. Защо има офшорни фирми в ЕС? (Данъчната конкуренция)
Офшорна зона в класическия смисъл (напълно анонимни собственици и 0% данък, като Каймановите острови) в рамките на ЕС няма. В ЕС обаче съществува т.нар. „данъчен оптимизъм“. Държави като Нидерландия, Люксембург, Ирландия, Кипър и Малта предлагат огромни данъчни облекчения за международни компании.
Те съществуват поради две основни причини:
- Суверенитет: Всяка държава членка на ЕС сама определя преките си данъци. Брюксел няма право да нареди на Ирландия или Кипър да вдигнат данъците си.
- Привличане на капитали: Тези страни умишлено поддържат закони, които позволяват на световни гиганти (като Apple, Google или големи корабни магнати) да регистрират централите си там, за да плащат минимални данъци, но законно в рамките на ЕС.
Как Брюксел се бори с вредата и непрозрачността им?
Тъй като тези структури масово се използваха за укриване на данъци и пране на пари, ЕК наложи брутални мерки през последните години:
- Край на анонимността (Регистри на действителните собственици): Вече е почти невъзможно да притежаваш „тайна“ фирма в ЕС. Всяка държава (включително България с Търговския регистър) е длъжна да поддържа публичен списък на физическите лица, които реално притежават и контролират всяка компания или холдинг.
- Черният списък на ЕС: Брюксел поддържа актуален черен списък на чуждестранни офшорни зони по света. На фирми, регистрирани там, е забранено да участват в обществени поръчки или да получават европейско финансиране.
- Минимален глобален данък: ЕС въведе директива за минимален корпоративен данък от 15% за големите мултинационални компании, което постепенно убива смисъла на вътрешните данъчни убежища в Европа.
Ако Ви е интересно, мога да Ви разкажа как големите технологични компании използват схеми като „Ирландски сандвич“, за да не плащат данъци, или какви ограничения наложи България в своя „Закон за офшорките“.
Къде плащат данъци холдингите когато дейността им е разпиляна по държави от ЕС и извън него ?
Холдингите и техните компании плащат данъци по принципа на териториалното съществуване на бизнеса. Това означава, че печалбата се облага там, където тя реално се генерира, а не автоматично в държавата, където е централата на холдинга.
За да се избегне хаосът и укриването на пари, в ЕС и по света действат три основни правила:
1. Дъщерните дружества плащат данъци по места
Ако един холдинг е регистриран в Нидерландия, но притежава завод в България и верига магазини в Германия:
- Заводът в България плаща 10% корпоративен данък в българския бюджет за печалбата, направена тук.
- Магазините в Германия плащат германски данък върху германските си приходи.
- Холдингът майка в Нидерландия плаща данък само върху собствените си приходи (ако има такива) или върху прехвърлените дивиденти (според местните облекчения).
2. Спогодби за избягване на двойното облагане (СИДО)
За да не бъде обложена една и съща печалба два пъти (веднъж в държавата на дейността и втори път в държавата на холдинга), страните по света подписват двустранни договори (СИДО).
- Благодарение на тях, когато чистата печалба (дивидент) се прехвърли от българския завод към нидерландския холдинг, тя или не се облага повторно, или се облага с минимален данък при източника.
3. Новите правила срещу измамите (Трансферно ценообразуване)
В миналото холдингите масово мамеха системата чрез т.нар. „трансферни цени“.
Пример: Българският завод произвежда продукт за 10 лв. Продава го на своя холдинг в Нидерландия за 10.05 лв. (така в България печалбата е почти нула и не се плаща данък). След това холдингът от Нидерландия го продава на крайния клиент за 100 лв. и прибира цялата печалба в държава с по-изгодни данъчни закони.
Днес това е строго забранено и подлежи на тежки санкции:
- Принципът на пазарните цени: Данъчните служби (включително НАП в България) изискват холдингите да докажат, че сделките между свързаните им фирми в различните държави са сключени по същите цени, по които биха си продавали и напълно непознати фирми на пазара.
- Извън ЕС: Ако дейността е в държава извън ЕС (например в Азия или Южна Америка), се прилагат същите правила, стига съответната страна да има подписана спогодба (СИДО) с европейската държава. Ако няма такава спогодба, холдингът бива обложен с тежки данъци и на двете места.
Ако Ви интересува, мога да дам конкретен пример за това как НАП проверява международни компании в България за такива схеми или какви документи са длъжни да попълват холдингите, за да докажат цените си.
Публикацията на Робърт Райх (Robert Reich), озаглавена „Приятели — Трябва да поговорим за това, което се случва в момента в CBS News. „60 минути“...“, е част от неговия критичен анализ „Убийството на ’60 минути’“ (The Murder of "60 Minutes"). В нея бившият министър на труда на САЩ алармира, че най-успешното разследващо предаване в американската история се разпада под натиска на корпоративна цензура и политическо влияние от администрацията на Доналд Тръмп. [1, 2, 3, 4]
🚨 Основни акценти в публикацията на Робърт Райх
- Директни обвинения в цензура: Райх твърди, че новото ръководство на медийната компания Paramount (собственик на CBS), начело с милиардерите Лари и Дейвид Елисън, умишлено подкопава независимостта на медията, за да умилостиви Тръмп и да си осигури регулаторни одобрения. [1, 2]
- Бунтът в редакцията: Райх описва извънредна среща на екипа, на която легендарният кореспондент Скот Пели (Scott Pelley) открито обвинява новата шефка на CBS News, Бари Уайс (Bari Weiss), че „убива предаването“, и нарича квалификациите на новия продуцент Ник Билтън „ограничени“. [1, 2, 3]
- Спрените разследвания: Повод за ескалацията е свалянето от ефир и софтуерното пренаписване на критични материали. Преди това Бари Уайс блокира напълно проверено разследване на журналистката Шарин Алфонси относно бруталните условия в затвора CECOT в Ел Салвадор, където администрацията на Тръмп депортира стотици мигранти. [1, 2, 3, 4]
- „Власт вместо журналистика“: Според Райх, когато една медия изисква одобрение от правителството, преди да излъчи разследване, тя спира да бъде журналистическа институция и се превръща в „стенограф на държавата“. [1, 2]
- Чистка на кадри: Ситуацията се усложнява от факта, че ключови разследващи журналисти (като Сесилия Вега и Шарин Алфонси) бяха освободени от мрежата или договорите им не бяха подновени след вътрешните конфликти. [1, 2]
📊 Хронология и контекст на конфликта
| Период [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9] | Събитие | Последици |
|---|---|---|
| Края на 2025 г. | Paramount преминава в ръцете на семейство Елисън; Бари Уайс оглавява новините. | Спрян е критичен сегмент за мигрантите в Ел Салвадор. Шарин Алфонси напуска/е уволнена. |
| Май 2026 г. | Масови съкращения и премахване на утвърдени предавания (включително краят на шоуто на Стивън Колбер). | Рейтингите на CBS News падат до историческо дъно. |
| Юни 2026 г. | Скот Пели влиза в открит сблъсък с ръководството по време на вътрешна среща. | Робърт Райх публикува анализа си и призовава за бойкот на CBS. |
🔍 Защо това е важно според Райх?
Райх завършва с предупреждението, че Америка може да оцелее без конкретно телевизионно предаване, но демокрацията не може да оцелее без независими медии, на които гражданите да вярват. Той сравнява ситуацията в CBS със съдбата на редакционната колегия на Washington Post, където милиардери-собственици налагат автоцензура от страх пред политическо възмездие. [1, 2, 3]
Приятели — Трябва да поговорим за това, което се случва в момента в CBS News. „60 минути“ — най-успешното телевизионно новинарско предаване в историята на САЩ — се премахва, защото Тръмп не иска Америка да знае истината.
|
|
|
|
|
| |||||||||||||||||
| |||||||||||||||||
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар