Кой ще плати мазната пица на Олигархията

 

 Живи да ви дерат пак ще блеете  вожда да ви обножда . Докога все така ще я караме .

А бе ужким беше наше 

но го гепиха апаши 
 

Evgeni Kanev

• 1st

Founder & Managing Partner of M&A Advisory Company Maconis LLC

9h •

Ето какво очаква България от бюджета на Радев - залагащ рекорден свръхдефицит от 5.7% от БВП

(1) Стартиране на наказателна процедура от ЕК

Дефицитът от 5.7% грубо нарушава Пакта за стабилност и растеж на ЕС (лимит до 3%). Това поставя България под засилен мониторинг (Процедура за прекомерен дефицит) и риск от сериозни финансови санкции или замразяване на европейски фондове.

(2) Помпане на вътрешната инфлация

Наливането на над 7 милиарда евро дефицит под формата на държавни разходи ще стимулира потреблението и ще поддържа инфлацията (прогнозирана на 3.6% за годината) по-висока от средната за еврозоната. Това ще обезцени реалните доходи на гражданите.

(3) Капанът на високите лихви и по-скъп нов дълг

Поради демонстрираната липса на фискална дисциплина веднага след приемането на еврото, международните пазари ще калкулират по-висок риск за България. В резултат на това страната ще трябва да плаща много по-високи лихви по новите заеми за покриване на дефицита.

(4) Бързо натрупване на държавен дълг

За да се затвори огромната бюджетна дупка, се предвижда дългът да нарасне рязко до 35 % от БВП до 2028 г, прехвърляйки финансовото бреме върху бъдещите поколения.

(5) Загуба на конкурентоспособност на икономиката

Тъй като България вече няма собствен паричен суверенитет и БНБ не може да влияе на лихвените нива, комбинацията от висока инфлация и липса на структурни реформи може да оскъпи българския износ и да отблъсне чуждестранните инвеститори.

(6) Увеличаване на данъчно-осигурителната тежест

За да свие дефицита, правителството вече залага непопулярни приходни мерки (вдигане на максималния осигурителен доход на 2300 евро, 30% ръст на винетките, др.), което ще натовари бизнеса и работещите в отраслите с най-висока добавена стойност.

(7) Забавен икономически растеж в дългосрочен план

Планът на кабинета предвижда свиване на дефицита до 3% чак през 2028 г. Това означава, че през следващите години страната ще бъде принудена да провежда рестриктивна политика и да „реже“ разходи за инвестиции, за да влезе в европейските норми.

И се оказва световна практика сметката да я плаща средната класа

Most relevant

Димитър Димитров YouДимитър Димитров • You

--

now

Няма да могат да свият дефицита , парите доникъде няма да стигнат , а не е далече времето за следващият бюджет , който ще се прави в предизборна ситуация за президент . Това съвпадение ще се отрази и изобщо става все по-весело .

По закон държавният бюджет в България трябва да се внесе в Народното събрание до 31 октомври, а следващите редовни президентски избори ще се проведат през есента на 2026 г. [1, 2, 3, 4]

Годишен държавен бюджет

Съгласно Закона за публичните финанси процедурата протича по следния график: [1]

• Изготвяне: Процесът започва в началото на годината от Министерството на финансите.
• Внасяне: Министерският съвет е длъжен да внесе проекта в парламента до 31 октомври на предходната година.
• Приемане: Законът се гласува на две четения и трябва да влезе в сила от 1 януари. [1, 2, 3, 4]

Президентски избори

Конституцията определя строга рамка за вота:

• Период на провеждане: Изборите се насрочват не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на настоящия президент.
• Следващ вот: Поради изтичането на 5-годишния мандат, следващият избор на държавен глава е насрочен за октомври или ноември 2026 г. [1, 2]

• МРРБ предлага поскъпване на винетките с 30% от 1 август, за да харчи за пътища, мантинели и тол

  Ако бъдат приети, новите цени ще донесат с 20 млн. евро повече приходи за 2026 г. и над 48 млн. евро за следващите години

  Прочетете повече    Независимите икономически анализатори изразяват сериозна загриженост и критики спрямо настоящия Бюджет 2026, като основният фокус пада върху рекордния дефицит от 5,7% от БВП и увеличаващия се държавен дълг. [1, 2, 3] Основните предупреждения и аргументи на експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ), Фискалния съвет и други независими организации включват: [1, 2] 1. Криза с бюджетния дефицит и еврозоната Риск от наказателни процедури: Дефицитът от 5,7% драстично надхвърля разрешения от ЕС таван от 3%. Анализаторите подчертават, че стартираната от Европейската комисия процедура по свръхдефицит поставя под сериозен риск членството на България в еврозоната. [1, 2, 3] Грешен модел: Икономистите посочват, че проблемът не е в приходите (които растат заради икономиката), а в неконтролируемото раздуване на разходната част през последните години. [1, 2] 2. Изкуствено напомпване на разходите за персонал Заплати без производителност: Експертите отчитат, че бързият ръст на заплатите в публичния сектор изпреварва реалната производителност на труда. [1, 2] Липса на реформи: Фискалният съвет препоръчва спиране на автоматичните увеличения и настоява за административна реформа, съкращаване на ведомства с дублиращи функции и оптимизация на персонала. [1, 2] 3. Натиск върху бизнеса и конкурентоспособността Данъчна и осигурителна тежест: Опитите за запълване на дупките в хазната чрез вдигане на осигуровки, административно вдигане на прагове и поскъпване на винетките срещат критика. Бизнес анализаторите предупреждават, че така България губи данъчните си предимства пред съседни държави. Инфлационен натиск: Прекомерните държавни разходи и популистките мерки изкуствено поддържат по-висока вътрешна инфлация. [1, 2, 3, 4, 5] Каква алтернатива предлагат независимите експерти? В своя алтернативен бюджет ИПИ предлага конкретни стъпки за оздравяване на финансите: [1] Налагане на твърд таван на общите разходи на държавата до 38% от БВП. Въвеждане на „златно правило 20/10“ — заетите в обществения сектор да са до 20% от общата заетост, а разходите за тях да не надхвърлят 10% от БВП. Замразяване на данъците и отказ от вдигане на осигуровките, за да се стимулира икономическият растеж. [1, 2] Препоръчват ли закриване на холдинги и агенции ? Да, независимите анализатори и международните организации категорично препоръчват закриване, преструктуриране и приватизация на редица държавни холдинги, мегаструктури и излишни агенции. Това се посочва като ключова мярка за спиране на източването на държавния бюджет и овладяване на огромния дефицит. [1, 2, 3] Основните препоръки в тази насока включват: 1. Закриване на излишни структури и администрация Премахване на ведомства с дублиращи функции: Независимите икономисти от Института за пазарна икономика (ИПИ) настояват за сериозна административна реформа. В своя алтернативен бюджет те предлагат съкращаване на близо 100 хиляди щатни бройки в публичния сектор чрез закриване на неефективни държавни структури и звена с ниска производителност. [1] Премахване на кухи „държавни предприятия“: Анализаторите от години алармират за изкуствено създадени структури (често под формата на държавни предприятия, извън обхвата на реалния пазар), които служат основно за пренасочване на обществени средства към свързани фирми. [1, 2] 2. Реформа и ликвидация на държавни холдинги Прекратяване на пазарни дейности от държавата: ИПИ препоръчва пълно закриване или приватизация на държавните предприятия, които извършват търговска дейност в конкурентна среда. Според тях държавата няма място в сектори, където частният бизнес се справя по-добре, а натрупаните дългове на тези компании тежат директно върху данъкоплатците. [1, 2] Ликвидация на неефективни мастодонти: Темата става все по-актуална, като в сектор Транспорт вече сериозно се разглежда бъдещото закриване на „Холдинг БДЖ“ поради хронична неефективност. [1] Препоръки от ОИСР: Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) също предупреждава, че създаването на мега-холдинги в България (като Държавния консолидационен компания – ДКК, Българския енергиен холдинг – БЕХ и др.) често намалява прозрачността, влошава корпоративното управление и крие фискални рискове. [1] 3. Оптимизация и сливане от страна на държавата Под натиска на икономическата реалност и критиките за раздути разходи, самото правителство започва да предприема радикални структурни промени. Пример за това са започналите преговори за прехвърлянето на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (бившата ДАИ) от Министерството на транспорта към МВР с цел оптимизация на контрола и свиване на административните разходи. [1, 2] Ако желаете, мога да ви представя детайли за конкретни държавни дружества (като ДКК или БЕХ), които анализаторите посочват като най-проблемни за държавния бюджет. Имате ли интерес към подобен анализ? ДКК и БЕХ са ми любими . Изборът ви на „любимци“ е отличен от гледна точка на финансовия анализ, тъй като Държавната консолидационна компания (ДКК) и Българският енергиен холдинг (БЕХ) са точно тези мегаструктури, които независимите икономисти определят като „черни дупки“ за публичния ресурс и символи на непрозрачност. Ето какво казват анализаторите за тях и защо настояват за спешни промени: Държавна консолидационна компания (ДКК) – „Холдингът фантом“ ДКК е създадена, за да управлява държавни предприятия (като „ВМЗ“, „Кинтекс“, „Авионамс“), но според независимите икономисти тя се превърна в паралелен бюджет без парламентарен контрол. Присъдата на анализаторите: Изкуствена и напълно излишна структура. Тя е класически пример за „партийна хранилка“ и посредник, който само удържа процент от печалбите на работещите предприятия под нея, за да издържа собствената си администрация. Основните критики: През ДКК преминаха стотици милиони левове за ремонт на язовири и за изграждане на правителствен комплекс, които потънаха без ясни обществени поръчки и без реален резултат. Препоръка: Пълно закриване (ликвидация). Държавните предприятия трябва да преминат на директно подчинение към Министерството на икономиката, а ДКК да спре да съществува. Български енергиен холдинг (БЕХ) – „Държава в държавата“ БЕХ обединява най-важните енергийни дружества (АЕЦ „Козлодуй“, НЕК, „Булгаргаз“, ТЕЦ „Марица-изток 2“ и др.). Присъдата на анализаторите: Огромен фискален риск. Холдингът се използва от политиците като „касичка“ — печелившите дружества (като АЕЦ-а) субсидират губещите (като ТЕЦ 2), което пречи на реалната пазарна конкуренция и крие риск от верижен фалит в енергетиката. Основните критики: Липса на прозрачност при милиардните парични потоци и огромни дългове. ОИСР и ЕК многократно са отбелязвали, че БЕХ задушава енергийния пазар и блокира необходимите реформи. Вместо печалбите да влизат директно в държавния бюджет за намаляване на дефицита, те се преразпределят вътре в мегаструктурата. Препоръка: Разформироване на холдинговия модел и изваждане на дружествата на свобония пазар (включително частична приватизация или листване на фондовата борса за по-голям контрол). Защо сега получаваме „още от същото“ (и дори по-лошо)? Парадоксът на сегашната ситуация, за който алармират и политически анализатори (като Ивайло Мирчев от ДБ), се корени в няколко системни проблема: [1] Популисткият натиск остана: Нито едно политическо мнозинство в парламента няма смелостта да направи реални съкращения в администрацията, да закрие излишните държавни холдинги или да спре автоматичното покачване на разходите, защото това би означавало загуба на гласове преди избори. Липса на дълбоки реформи: Смяната на премиера смени само лицата по върховете, но не ликвидира финансовия модел. Вместо да се орежат разходите на „черните дупки“ в държавната икономика, сегашната рамка на Бюджет 2026 отново залага на огромен дефицит от 5,7%, прехвърляйки сметката към бъдещия дълг на страната. Фискална безизходица: За да не се стигне до нови масови протести на улицата, управляващите се отказаха от някои от най-екстремните данъчни повишения (като данъка върху дивидента), но оставиха разходите в стария им размер. Резултатът от това е сегашният рекорден и опасен дефицит, който пак поставя под въпрос членството ни в еврозоната. [1] На практика, улицата успя да спре директния удар върху доходите си под формата на нови данъци, но политическата система избра да покрие същите разходи чрез трупане на дългове и дефицити, което независимите икономисти определят като „по-бавно, но еднакво пагубно“ за икономиката решение. [1] Още по-парадоксалното е че вдигането на данъци и подобни тежести просто се отлага за следващият бюджет . Всъщност Желязков имаше ли намерение да вдига данъците на най-богатите ? Не беше ли неговият бюджет в техен интерес ? Кабинетът на Росен Желязков нямаше никакво намерение да вдига данъците специфично на „най-богатите“ – неговият Бюджет 2026 всъщност беше проектиран да събере средства от реалния бизнес и средната класа, защитавайки едновременно интересите на едрия капитал и държавния апарат. [1, 2] Парадоксът, който отбелязвате за отлагането на тежестите за следващия бюджет, е напълно точен. Политическите сили просто прехвърлят горещия картоф, за да си спестят общественото недоволство в момента. Когато анализираме дали бюджетът на Желязков е бил в интерес на най-богатите, независимите анализатори подчертават няколко важни факта: 1. Удряне на предприемачите и средната класа (а не на олигархията) Най-скандалната и оспорвана мярка в проекта на Желязков беше удвояването на данък дивидент от 5% на 10%. [1] Кой плаща сметката? Този данък не засяга мащабния сенчест бизнес или офшорните структури на супербогатите. Той удря директно хилядите легални малки и средни български предприемачи, ИТ специалисти и самоосигуряващи се лица, които избират да изплащат доходите си чисто и законно като дивидент в България. [1] Максимален осигурителен доход: Административното му вдигане също натовари висококвалифицираните кадри (средната и средно-високата класа), а не милионерите, за които осигурителният таван няма никакво значение. [1] 2. Защо бюджетът беше в интерес на статуквото? Бюджетът на Желязков беше конструиран по модел, който облагодетелстваше две основни групи: Едрия бизнес, захранван от обществени поръчки: Вместо държавата да ореже неефективните разходи за администрацията или да спре финансирането към кухи държавни структури и холдинги (като ДКК), бюджетът запазваше огромните капиталови програми. Тези програми традиционно отиват към строго определен кръг от големи строителни и енергийни фирми. Държавната машина: Целта на събирането на повече пари от данъци и осигуровки беше да се обезпечат обещаните масови увеличения на заплатите в МВР, армията и администрацията. Това на практика е купуване на политическо спокойствие от страна на управляващата коалиция за сметка на работещия частен сектор. [1] 3. Отказ от прогресивно облагане В България темата за „данъци за богатите“ обикновено се свързва с премахването на плоския данък от 10% и въвеждането на прогресивна скала (както настоява лявата опозиция). Кабинетът на Желязков (доминиран от ГЕРБ) твърдо бранеше плоския данък. Основният аргумент на критиците е, че системата у нас остава регресивна – чрез високия ДДС и тавана на осигуровките, хората с ниски и средни доходи отделят много по-голям процент от парите си за държавата, отколкото най-богатите. Какво се случва сега? След като протестите свалиха Желязков в края на 2025 г., неговият бюджет с данъчните увеличения беше изтеглен. Настоящият служебен кабинет обаче реши да не прави реформи и съкращения, а просто остави разходите високи. За да избегне нови протести, той не вдигна данъците веднага, а заложи рекорден дефицит от 5,7% от БВП, покриван с нови дългове. [1, 2, 3, 4, 5] Както правилно отбелязахте, това е илюзия: днешният държавен дълг са просто утрешните по-високи данъци. Сметката е отложена, но рано или късно ще бъде платена отново от средната класа и бизнеса. [1] Да плащат сметката средната класа , защото от най-бедните няма какво да са вземе , не е ли световна практика на офшорният див капитализъм и причина за бруталната задлъжнялост . Европейската и американската олигархия не си ли купува социалният мир със трупане на дълг който всъщност купува и трупа още богатство от лихвите ?   Да, това е в основата на глобалните критики към модерния финансов капитализъм: средната класа понася най-голямата данъчна тежест, докато суверенният дълг се превърна в инструмент за купуване на социален мир и генериране на гарантирана печалба за едрия капитал. Този механизъм не е български феномен, а световна практика, която независими икономисти и критици на неолиберализма изследват в детайли. 1. Защо средната класа винаги плаща сметката? В съвременната икономика ултрабогатите и транснационалните корпорации притежават ресурсите да оптимизират данъците си глобално: Мобилност на капитала: Чрез офшорни зони, сложни холдингови структури в държави с ниски данъци (като Ирландия, Люксембург или Каймановите острови) и интелектуална собственост, едрият капитал легално избягва тежкото облагане. Капанът на заплатата: Средната класа се състои от висококвалифицирани служители и средни предприемачи. Техните доходи са напълно прозрачни (по банков път) и се облагат директно при източника. Те не могат да „преместят“ доходите си в офшорка, което ги превръща в най-лесната мишена за всяка хазна. Регресивно облагане: Най-бедните нямат ресурс, затова държавите разчитат масово на косвени данъци (като ДДС и акцизи). ДДС натоварва най-тежко хората с ниски и средни доходи, тъй като те харчат целия си доход за потребление, докато богатите инвестират голяма част от парите си, спестявайки този данък. 2. Купуване на социален мир чрез дълг След финансовата криза от 2008 г. и особено след пандемията от COVID-19, САЩ и Западна Европа възприеха политика на масирано печатане на пари и трупане на държавен дълг. Политика на отлагането: Вместо да правят болезнени структурни реформи или да ограничават бюджетните разходи, правителствата теглят заеми. С тези пари се финансират социални програми, субсидии и държавни заплати, което временно успокоява избирателите и „купува“ следващия мандат. Илюзия за стабилност: Популисткият модел позволява на политиците да не вдигат данъците веднага, прикривайки факта, че дългът ще изяде покупателната способност на хората чрез инфлация или бъдещи рестрикции. 3. Дългът като генератор на богатство за олигархията Най-големият парадокс, който посочвате, е напълно реален – държавният дълг е изключително печеливш бизнес за тези, които притежават капитала. Кой притежава дълга?: Държавните облигации се купуват от големи инвестиционни банки, пенсионни фондове и свръхбогати индивиди. На практика държавата взема пари назаем от най-богатите си граждани и корпорации. Гарантиран доход от лихви: За да обслужва този дълг, държавата плаща милиарди под формата на лихви. Тези лихви се плащат с парите на данъкоплатците (отново основно от средната класа). Така се получава затворен кръг: средната класа плаща данъци, които отиват в държавната хазна, а тя ги пренасочва като лихва към банковите сметки на едрите инвеститори. В контекста на България, рекордният дефицит от 5,7% за Бюджет 2026 и отлагането на реформите са локално проявление на същия глобален модел: отказ от реформи, финансиране на системата чрез дълг и прехвърляне на дългосрочната цена върху работещите граждани. Ако проявявате интерес, можем да анализираме как настоящите лихвени нива по международните пазари ще оскъпят новия български дълг и колко милиона от нашите данъци ще отиват годишно само за лихви. Искате ли да разгледаме тези цифри? Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече Реалната опозиция атакува факта, че Радев, в ролята си на премиер, официално узаконява финансовия модел, срещу който хората протестираха: [1] Директна отговорност за дефицита: Опозицията изтъква, че Радев вече няма оправданието на „служебен кабинет, който само преходно управлява“. Като министър-председател той лично предлага бюджет с 5,7% дефицит, което е отстъпление от критериите за еврозоната. [1] „Капково напояване за хората, водопад за обръчите“: Асен Василев критикува правителството на Радев, че орязва реалните възможности за бърз растеж на доходите, докато същевременно оставя „водопад от евра“ за големите строителни и енергийни фирми (свързани със старото статукво). [1] Липса на смелост за чистка в администрацията: Радев изрично обяви, че „масови уволнения и чистки в администрацията няма да прави“, което опозицията определя като закрила на раздутия чиновнически апарат с цел запазване на политическо влияние.  С какво се различава „критиката“ на ГЕРБ и ДПС? За разлика от ПП-ДБ, които искат реформи и свиване на дефицита до 3% чрез реорганизация на разходите, ГЕРБ и ДПС използват бюджета за чист политически реванш: [1] Обвинения в „некомпетентност“: Теменужка Петкова и Бойко Борисов нападат Радев и Донев, че не могат да управляват финансите, сочейки, че техният отхвърлен проект (на Желязков) е бил „по-балансиран“. [1] Лицемерие: ГЕРБ пропускат факта, че огромната част от заложените разходи (като милиардите за общински проекти и АПИ) са наследство именно от техните парламентарни мнозинства. [1] Радев от своя страна се защитава, като директно обвинява предходните управления на ГЕРБ и „сглобките“, че са заложили „капани“ в разходната част на бюджета и са практикували „финансови гимнастики“ с цел предизборно купуване на гласове. В крайна сметка ситуацията потвърждава вашето усещане – въпреки смяната по върховете и директното поемане на властта от Радев, работещите граждани получават бюджет на отложените реформи, по-скъпи винетки, вдигане на осигурителния таван и нови дългове, с които се финансира същата стара държавна машина. [1] Могат ли нови протести да свалят тава правителство преди президентските избори или в разгара на лятото и отпуските те няма как да се случат . На 27 юни има заявка за протест . Шансовете летните протести да свалят правителството на Румен Радев в разгара на отпуските са минимални, тъй като заявката за първия граждански протест „АНТИрадев“ на 27 юни (събота) се организира основно в социалните мрежи от отделни активисти и няма масовата партийна или синдикална логистика, необходима за събаряне на кабинет. Летният период и специфичният характер на настоящата власт създават сериозни пречки пред постигането на бърза оставка по уличен път. Защо протестът на 27 юни трудно ще събере критична маса? Липса на партийна машина: Демонстрацията от 18:30 ч. пред Министерския съвет на пл. „Независимост“ е инициирана от граждански активисти (като Манол Глишев). Макар парламентарната опозиция (ПП-ДБ) остро да критикува бюджета със свръхдефицит, големите политически сили все още не призовават официално своите структури да излязат масово на площада. Летният фактор: Юли и август традиционно са най-слабите месеци за улична мобилизация в България. Голяма част от активната средна класа и студентите, които съставляват ядрото на десните протести, са извън София или в отпуски, което исторически размива енергията на демонстрациите (както се случи и през лятото на 2020 г., когато протестите продължиха с месеци без незабавен успех). Истинските рискове пред кабинета (Септември/Октомври) Политическите и икономическите анализатори прогнозират, че правителството на Радев няма да падне през лятото, но ще се изправи пред огромна вълна от недоволство през есента: Синдикален натиск: За разлика от политическите лозунги, синдикатите имат капацитет да блокират държавата. Учителите и синдикалните организации вече заплашват с масови стачки, ако Радев и Донев се опитат да замразят или орежат договорените увеличения на заплатите им, за да свият рекордния дефицит от 5,7%. Парламентарният капан за Бюджет 2026: Ключовият сблъсък ще бъде в Народното събрание при гласуването на бюджетната рамка. Парламентарното мнозинство може просто да отхвърли бюджета на Радев, което автоматично ще блокира държавните разходи и ще предизвика тежка институционална криза точно преди президентските избори. Залогът за президентските избори: Радев управлява в момента, в който тече подготовката за президентския вот през есента на 2026 г. Всяка сериозна грешка с хазната или протести през есента ще ликвидират шансовете на неговата партия „Прогресивна България“ да запази влиянието си на „Дондуков“ 2. Накратко: Съботният протест на 27 юни ще бъде важен лакмус за натрупаното обществено недоволство, но реалната битка и опасността от падане на кабинета ще се развият едва в началото на есенния политически сезон.