- Нарушаване на правовия ред: Липсата на съдебен процес, повдигане на обвинения и съдебен контрол при използването на смъртоносна сила директно подкопава конституционните гаранции за справедлив процес.
- Риск от злоупотреба на родна земя: Възможността за прилагане на военна тактика срещу граждани в границите на страната застрашава основните граждански свободи.
- Премахване на вътрешния контрол: Смяната на висши служители, отговарящи за законността и надзора в отбранителния сектор, се разглежда като опит за централизиране на властта и премахване на институционалните спирачки пред изпълнителната власт.
- Промяна в характера на заплахите: Транснационалните престъпни организации и наркокартелите често разполагат с ресурси и въоръжение, съпоставими с тези на военни формирования, което изисква решителен и бърз отговор.
- Законова рамка за извънредни ситуации: Използването на сила извън традиционните съдебни процедури често се оправдава с международното право за самоотбрана или специфични военни правомощия, гласувани от законодателната власт при криза.
- Право на командване: Промените в личния състав на министерствата се представят като легитимно право на демократично избрания президент да сформира екип, който ефективно да изпълнява неговата политика и стратегия за сигурност.
- Конкретните правни основания (като Authorization for Use of Military Force), изтъквани за тези операции.
- Исторически прецеденти в САЩ, свързани с ограничаването на гражданските свободи по време на криза.
- Какви са позициите на правозащитните организации по тези конкретни случаи.
- Новият подход: Администрацията на Доналд Тръмп класифицира картелите като „наркотерористи“ и обяви, че САЩ се намират в „немеждународен въоръжен конфликт“ с тях. [1, 2]
- Последицата: Когато дадена ситуация се третира по законите на войната (Laws of War), целта се променя от „разследване и съд“ към „физическо неутрализиране на врага“. Лодката вече не се разглежда като местопрестъпление, а като легитимна военна цел. [1, 2]
- Бързина и възпиращ ефект: Смята се, че зрелищното и незабавно унищожаване на съдове в международни води изпраща мощен сигнал и прекъсва физическите канали за доставка преди дрогата да достигне американска земя. [1, 2]
- Липса на юрисдикция на сушата: Преследването на финансовите мрежи и банковите сметки изисква дълги години международно правно сътрудничество. Тъй като много от тези лодки тръгват от страни с обтегнати отношения със САЩ (като Венецуела), американските власти нямат достъп до местната банкова система, за да затворят сметките на картелите на място. [1, 2]
- Унищожаване на разузнавателна информация: Когато една лодка бъде взривена с ракета, а екипажът загине, се губи най-ценното – телефони, GPS координати, документи и възможността за разпит. Без тези данни е невъзможно да се разбере кои са големите босове и по кои банкови сметки текат милиардите. [1]
- Удря се най-ниското звено: Разследвания на медии (като The Associated Press) показват, че хората в лодките често са бедни рибари или наемни работници, които получават дребни суми ($500 на курс), за да превозват пратките. Тяхната смърт не вреди на финансовата мощ на лидерите на картелите, които просто наемат нови лодки. [1]
- Икономическата логика: Пазарът на наркотици се управлява от законите на търсенето и предлагането. Загубата на няколко десетки лодки е калкулиран риск за картелите, докато истинската им сила се крие в прането на пари през легални бизнеси и офшорни зони, което остава незасегнато от ракетите в океана. [1]
- Как се перат парите от наркотици в глобалната финансова система и защо е трудно да бъдат запорирани?
- Какви са международните договори за борба с финансовите престъпления?
- Какъв е икономическият ефект от т.нар. „Война срещу наркотиците“ през последните десетилетия?
- Анонимни кухи фирми (Shell Companies): В щати като Делауеър можете да регистрирате компания, без никъде да се вписва името на реалния собственик. Тези структури са перфектният параван за смесване на легални пари с капитали от наркотрафик. [1, 2]
- Вечни тръстове (Dynasty Trusts): Щатът Южна Дакота промени законите си така, че милиардери и чужди картели могат да скрият парите си в тръстове, които са напълно защитени от съдебни дела, чужди правителства и данъчни служби, буквално завинаги. [1]
- Ключът: САЩ обаче отказват реципрочност. Те не споделят автоматично същата информация с другите държави.
- Резултатът: Ако европейски, мексикански или азиатски престъпник/политик скрие парите си в банка в Маями или в тръст в Южна Дакота, американското правителство няма да докладва това на неговата родна държава. Това превърна САЩ в най-голямата прахосмукачка за чужд „сив“ капитал. [1]
- Икономически лобизъм: Таксите от регистрации на фирми и управление на активи издържат бюджетите на малки щати като Делауеър и Южна Дакота. Финансовото лоби във Вашингтон блокира всеки закон, който би застрашил този приток на милиарди. [1]
- Политически саботаж на прозрачността: Дори когато Конгресът прие Корпоративния закон за прозрачност (Corporate Transparency Act), целящ да разкрие реалните собственици на фирми, административни решения и съдебни дела през 2025 и 2026 г. на практика освободиха местните американски компании от тези задължения, оставяйки правилата в полза на анонимността. [1, 2]
- Ликвидност за американските банки: За Уолстрийт и американската банкова система няма значение дали милиардите идват от петрол, технологии или картели. Важното е тези пари да влизат в американската икономика, да купуват държавни облигации и недвижими имоти, поддържайки долара силен.
Приятели, Получих следното от Ричард Гепхард, който представляваше Мисури в Камарата на представителите и Сената на Съединените щати от 1977 до 2005 г. и беше лидер на демократите в Камарата на представителите от 1989 до 2003 г., и Тим Уирт, който беше в Камарата на представителите и Сената на САЩ от Колорадо от 1975 до 2003 г. и беше първият държавен секретар на САЩ по глобалните въпроси. Работил съм и с двамата и ги познавам доста добре. Нито един от двамата не е алармист, но те искаха да помогна за разпространението на тази тревога. Затова споделям с вас какво ми написаха. (Проучването е от Keep Our Republic, безпартийна неправителствена организация, фокусирана върху честни избори.) *** Заедно сме служили в продължение на седем десетилетия, предимно на изборни федерални длъжности, през „Уотъргейт“, антивоенните демонстрации след Виетнам, години на маршове за граждански права, „Иран-Контра“, дебатите за правото на глас, дебатите за наблюдение след 11 септември, два импийчмънта. Пишем днес, защото наблюдаваме нещо различно от всички тези събития и защото повечето американци, включително повечето ни приятели и в двете партии, не виждат голямата картина. Мнозина може да разпознават и да са загрижени за отделни действия или решения, взети от администрацията, но малцина са направили крачка назад и са свързали точките. „Подвижният преврат“ е много повече от едно развитие, едно решение или един-единствен ден. На 25 септември 2025 г. президентът [Тръмп] подписа директива, наречена Меморандум за национална президентска сигурност, известен като NPSM-7 (озаглавен „ Противодействие на вътрешния тероризъм и организираното политическо насилие “). В езика си федералните органи за борба с тероризма определят като цели американци, чиито спонсори са етикетирани като „антиамерикански“, „антикапиталистически“, „антихристиянски“ или „враждебни към традиционните американски възгледи за семейството, религията и морала“. Никой закон не упълномощава федералното правителство да третира защитената политическа реч като тероризъм; NPSM-7 така или иначе го прави. Той възлага на ФБР, IRS и Министерството на финансите задачата да проследяват източниците на финансиране и поддръжниците на организации, заподозрени в пряко или косвено улесняване на политически вълнения, без да се позовава на Първата поправка. Скоро след това ФБР организира Съвместен мисионен център, привличайки стотици служители от десет федерални агенции, за да идентифицират и преследват жертвите на NPSM-7. Директорът на ФБР, Каш Пател, впоследствие свидетелства, че е имало 300% увеличение на разследванията за вътрешен тероризъм. Бившият главен прокурор Пам Бонди свидетелства, че хиляди американски граждани и неправителствени организации сега са в таен списък за наблюдение, свързан със Съвместния мисионен център. Едновременно с това Министерството на правосъдието започна разследвания с голямо жури и повдигна обвинителни актове, насочени срещу служители на предишни администрации, включително бившия директор на ЦРУ Джон Бренън и бившия директор на ФБР Джеймс Коми. Заместник-началникът на кабинета на президента, Стивън Милър, публично определи политическата опозиция като „пета колона“, а самият Тръмп допълнително подчерта това, като заяви: „Арестувайте ги всички. Съдете ги всички. Вкарайте ги всички в затвора... Но първо, Барак Обама.“ На 6 май 2026 г. старшият директор на администрацията за борба с тероризма, Себастиан Горка, публикува нова Национална стратегия за борба с тероризма, която посочва „насилствените леви екстремисти“, „антифашистите“ и някои религиозни малцинства като основни заплахи за Съединените щати. Бонди предостави оперативна заповед на Министерството на правосъдието, която включваше петгодишен план за ретроактивно извличане на данни от файлове и разпити на признателни за вината, заедно с изискването да бъдат посочени финансови донори. Съвместният мисионен център използва бюджета си от 12,5 милиарда долара, за да извършва целенасочени действия. Водещите адвокати на президента в Службата за юрисконсулт предварително разрешиха използването на вътрешна сила. Междувременно администрацията е отпуснала 45 милиарда долара за изграждане на нови центрове за задържане на ICE, което е с 265 процента повече от предходните години и повече от четири пъти повече от целия бюджет на Федералното бюро на затворите. Том Хоман, „граничният цар“ на президента, е ръководил предложението за придобиване на над 100 000 легла за задържане над сегашния капацитет от 70 000, с договори за постоянни мегацентрове, чийто мащаб далеч надхвърля всичко, което би изисквала една операция по обработка на имиграционните документи. Това несъмнено са затвори за политически затворници, дори когато федералният закон от 1974 г. забранява задържането на американски граждани без акт на Конгреса. В Карибите и източната част на Тихия океан американските сили са убили над 200 души при близо шестдесет удара по малки лодки, определени като „наркотерористи“, без повдигане на обвинение, съдебен процес или съдебен контрол. Командирът на Северното командване на САЩ публично заяви, че „определено“ ще изпълни законни заповеди за прилагане на същата тази власт на американска земя. Белият дом отказа да изключи използването на смъртоносна сила срещу американски граждани, определени като членове на местни терористични организации, докато Тръмп уволни повечето служители на Министерството на отбраната, отговорни за надзора върху законността на военните операции. Тръмп търси още повече финансиране за това, което изглежда е неговата частна армия от агенти на ICE и граничния патрул, които ще бъдат разположени в множество целеви щати, на летища и в градските избирателни секции в щатите, които той загуби на изборите през 2024 г., където сега е започнал да завзема правата на избирателите и бюлетините. [Сенатът на САЩ наскоро прие законопроект за допълнително финансиране в размер на 70 милиарда долара за имиграционен и митнически контрол и митническа и гранична защита. Законодателството е на път да бъде гласувано в Камарата на представителите на САЩ. Средствата целят да финансират тези агенции до 2029 г.] [Още едно парче от пъзела: През последната година Министерството на правосъдието поиска данни за избирателните списъци от повечето щати ; съди тези, които отказаха да се съобразят; започна наказателно разследване на резултатите от изборите през 2020 г. в окръг Фултън, Джорджия, щат, който Тръмп загуби с малка разлика през същата година; и поиска бюлетини от надпреварата през 2024 г. от окръг Уейн, Мичиган.] Политическите затвори, вътрешната армия, контролът върху военния правен апарат, завземането на избирателни права и много други предвещават потенциално обявяване на национална криза и прилагането на различни документи за извънредни действия на президента. Това са сред многото отделни действия и планове на „подвижния преврат“, който е в ход в момента. За разлика от това, което може да се разпознае като преврат с танкове по улиците, това не е завземане на властта за един ден, а методично изграждане на апарат, предназначен да идентифицира, арестува, преследва и, ако е необходимо, насилствено потиска американци, чието единствено престъпление е противопоставянето на тази администрация, от изпълнителна власт, която открито е заявила, че самата опозиция е враг. Защо не повече американци виждат това? Защото всяка стъпка е била постепенна. Всяка е формулирана с легитимно звучащия език на националната сигурност или правоприлагането. Всяка е съчетана с успокояващо отричане – ние не разполагаме военни сили в страната, не обявяваме извънредно положение заради избори, не идваме за гражданите. Парализиран и числено превъзхождан, Конгресът не е предприел сериозен институционален отговор. Някои медии са писали за тези произведения, но не и за цялостната опасна картина. Първата задача на всеки преврат е да направи признаването му да изглежда преждевременно. Това е капанът. Докато признаването престане да е преждевременно, моментът за съпротива вече е отминал. И така, какво трябва да се направи? Конгресът трябва да потвърди отново правомощията си по член I относно извънредните правомощия, разполагането на военни сили на американска територия и правомощието на Службата на правния съвет да пренаписва законите чрез меморандум. Губернаторите и главните прокурори на щатите трябва да приемат защитните мерки, които адвокатите по граждански свободи вече са изготвили, за да предпазят гражданите, организациите с нестопанска цел и служителите, участващи в изборите, от NPSM-7. Редакциите трябва да отразят архитектурата на превратите като единна голяма картина, защото това е тя. И всеки от нас – на амвоните, в класните стаи, в подкастите, в синдикалните зали, на работа и около кухненските маси – трябва да нарече това с името му на глас, докато все още има време и все още има място. *** Освен ако не започнем да действаме с решителност, сила и ясен ангажимент към нашата демокрация, бъдещи избори ще бъдат загубени и нашата демокрация вероятно ще бъде унищожена от президентското обявяване на национално извънредно положение и последващото прилагане на извънредните мерки, които не са разрешени от закона, а са изготвени и приложени без никакъв надзор от страна на Конгреса. Положихме същата клетва, която полага всеки военен и всеки федерален служител – да защитаваме Конституцията срещу всички врагове, външни и вътрешни. Задължението в тази клетва не приключва, когато човек напусне поста си. Вярваме, че една будна Америка може да спре това, което една сънлива не може, но времето е кратко и предизвикателството е неотложно. — бившите американски сенатори Ричард Гепхард и Тимъти Уирт Профил на Тимъти Уирт (Timothy Wirth)
Профил на Ричард Гепхард (Richard Gephardt)
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар