!!!!!Пестицидите не убиват само вредителите, а се разпространяват чрез почвата и водата и отравят природата, припомнят от Българското дружество за защита на птиците. В крайна сметка отровите могат да попаднат и в храната.
Заради прекомерната употреба на пестициди, през последните 40 години Европа е загубила над 60 процента от птиците в земеделските земи. Химикалите могат директно да отровят птиците, да унищожат хранителните им източници. Влияят негативно и на размножаването им, както и на миграцията.
От БДЗП алармират, че Европейската комисия може да отслаби правилата за употребата на пестициди под натиска на влиятелни индустриални лобита. Предстои държавите членки на ЕС да гласуват по това предложение. В ход е петиция, в която всеки може да даде своето мнение по този въпрос. Можем да направим това тук.
Има ли план или поне идея за развитие в ЕС и България на енергонезависимо биологично земеделие от семейни ферми ? Някаква идея за устойчивост и чиста природа ?
Да, съществуват официални и много амбициозни планове и конкретни идеи както на ниво Европейски съюз (ЕС), така и в България, насочени точно към развитието на устойчиво, биологично земеделие от семейни ферми, което да бъде и енергийно независимо. [1, 2]
Всички тези идеи са част от дългосрочната визия за опазване на климата, водите и почвите, известна като Европейски зелен пакт (European Green Deal). [1, 2]
1. Какви са плановете на ниво ЕС?
Европейският съюз разглежда малките семейни ферми като гръбнака на селските райони и основен двигател на екологичния преход. [1]
- Целта „25% биоземеделие до 2030 г.“: Чрез стратегията „От фермата до трапезата“ (Farm to Fork) ЕС си поставя за цел една четвърт от цялата земеделска земя в съюза да се обработва биологично. За целта се изпълнява мащабен План за действие за развитие на биологичното производство в ЕС. [1, 2]
- Идеята за „Агроекология“: ЕС преминава от просто „биопроизводство“ към по-широката концепция за агроекология. Тя изисква фермите да работят като затворени, самоподдържащи се екосистеми (например: отпадъците от животновъдството да наторяват насажденията, вместо да се купуват химически торове). [1]
- Финансиране на енергийната независимост: Чрез Общата селскостопанска политика (ОСП) и фонда NextGenerationEU се отпускат сериозни безвъзмездни средства за семейни ферми, които искат да станат енергийно независими. Насърчава се инсталирането на:
2. Какво прави България по въпроса?
След няколко години подготовка, страната ни вече има официално приета и действаща законова рамка за постигане на тези цели. [1]
- Национален план за действие за развитие на биологичното производство до 2030 г.: Документът беше окончателно утвърден и разписва конкретни бюджети и стъпки за подпомагане на биопроизводителите. Можете да се запознаете с детайлите в Министерството на земеделието и храните. [1, 2, 3]
- Стратегически план за развитие на земеделието (2023–2027 г.): България заделя значителна част от европейските субсидии специално за малки и средни семейни стопанства. Предвидени са допълнителни плащания (еко-схеми), ако фермерите не използват химия, а залагат на традиционни и чисти методи. [1, 2]
- Инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ): В българския Национален план за възстановяване и устойчивост са заложени средства за модернизация на фермите. Програмите финансират закупуването на пречиствателни съоръжения, системи за капково напояване и ВЕИ инсталации за собствено захранване, което директно помага на семейните ферми да станат енергийно и икономически независими от пазарните кризи. [1]
3. Как се постига устойчивост и чиста природа на практика?
Концепцията за този нов вид земеделие се крепи на три основни стълба:
| Стълб на устойчивост [1, 2] | Какво включва на практика? |
|---|---|
| Възстановяване на почвата | Ротация на културите, засаждане на азотфиксиращи растения и пълна забрана на синтетичните пестициди. Почвата става по-богата на хумус и задържа повече въглерод, борейки се с климатичните промени. |
| Кръгова икономика | Семейната ферма произвежда собствена енергия (слънце, биомаса) и сама затваря цикъла – отглежда животни, ползва тора за зеленчуците, а остатъците от продукцията отиват за храна на животните или компост. |
| Къси вериги на доставка | Идеята е биохраната от семейните ферми да се продава директно в същия регион (на фермерски пазари, в местни училища и ресторанти). Това премахва дългия транспорт, намалява вредните емисии и гарантира свеж продукт. |
Ако проявявате интерес към създаването на такова стопанство или искате да кандидатствате за финансиране, мога да ви разясня какви са текущите отворени мерки за млади и малки фермери в България или какви са стъпките за преход (конверсия) от конвенционално към сертифицирано биологично земеделие. [1]
Торовете в разумни дози и на подходящи култури не са опасни . Най-опасни са системните пестициди . Те трябва да се забранят веднага на 100% . Кое лоби пречи това да не се случи веднага ?
Забавянето или пълното блокиране на незабавната 100%-ова забрана на системните пестициди в ЕС не се дължи на един-единствен субект, а на комбинация от няколко изключително мощни лобита и геополитически фактори. [1]
Когато Европейската комисия се опита да прокара Регламента за устойчива употреба на пестициди (SUR) – чиято цел беше намаляване на химикалите наполовина – той срещна яростна и координирана съпротива от следните три основни групи: [1, 2, 3]
1. Агрохимическото лоби (Производителите)
Това е най-директно заинтересованата страна. Начело на това лоби стои мощната европейска асоциация CropLife Europe, която представлява гиганти в индустрията като Bayer, Syngenta, BASF и Corteva. [1, 2, 3]
- Техните аргументи: Те твърдят, че пълната и бърза забрана ще остави фермерите без инструменти за борба с болестите и неприятелите по растенията, което ще срине добивите. [1]
- Финансов натиск: Тази индустрия генерира милиарди евро оборот годишно. Те инвестират огромни средства в лобизъм в Брюксел, финансиране на научни изследвания (които да докажат, че продуктите им са „безопасни, ако се ползват правилно“) и юридически битки срещу регулациите. [1, 2]
2. Лобито на конвенционалните едропреработватели и големите зърнопроизводители
Най-влиятелната фермерска организация в ЕС е Copa-Cogeca. Тя представлява предимно интересите на мащабното, индустриално земеделие, а не на малките семейни биоферми. [1, 2, 3]
- Техният натиск: Copa-Cogeca използва масовите фермерски протести в Европа, за да окаже натиск върху политиците, че екологичните изисквания на Зелената сделка ще фалират сектора. В резултат на този натиск Европейският съвет наскоро дори гласува облекчения в правилата за пестицидите (пакета „Омнибус X“). [1, 2]
- Политически страх: Правителствата в ЕС (включително и в България) се страхуват от социално напрежение, стачки на трактори и блокиране на пътища, поради което често отстъпват от зеления курс в земеделието. [1]
3. Геополитическото лоби за „Продоволствена сигурност“ и търговски интерес
Войната в Украйна и климатичните аномалии (суши, наводнения) промениха политическия разказ в Брюксел. Лобистите за сигурност на храните изтъкват, че ако ЕС забрани изцяло пестицидите, производството на храна в Европа ще спадне. Това би довело до: [1]
- Зависимост от внос: ЕС ще трябва да внася храна от Южна Америка, Африка или Азия, където регулациите за пестициди са много по-слаби, което поставя европейските фермери в нелоялна конкуренция. [1, 2]
- Двойният стандарт с износа: Европейски компании продължават да произвеждат забранени в ЕС пестициди и да ги изнасят за трети страни с по-слаби закони. Химическото лоби яростно спира законите, които биха забранили този износ, тъй като това би означавало затваряне на заводи в Европа и загуба на работни места. [1, 2, 3]
Къде е България в тази схема?
В България зърнопроизводството е силно окрупнено. Лобито на големите арендатори има силно влияние над Министерството на земеделието и храните. Те често настояват за дерогации (временни изключения) от европейските забрани за определени неоникотиноиди (системни инсектициди, опасни за пчелите), с аргумента, че без тях реколтите от слънчоглед и царевица ще бъдат унищожени от вредители. Поради това, въпреки натиска от страна на биопроизводителите и екологичните организации, пълната забрана се отлага стъпка по стъпка. [1]
Ако желаете, можем да разгледаме кои конкретни системни пестициди (като глифозат или неоникотиноиди) са обект на най-големи спорове в момента или как малките семейни ферми могат да се защитят юридически, ако съседни големи блокове пръскат с вредни препарати. [1]
По-добре ГМО растения , които се справят с болестите и вредителите , отколкото пестициди. Селекционират ли се картофи ,които не се нападат от колорадския бръмбар. Него го привлича соланина , който натрупва и го прави отровен . В кучето грозде , патладжана и дори доматите има соланин . Аз ги убивам в моята градина на ръка но това са 2 ара картофи за собствена употреба предимно .
Да, учените и селекционерите от десетилетия разработват картофи, които са напълно устойчиви на колорадския бръмбар, като за целта се използват както ГМО технологии, така и класическа селекция чрез кръстосване с диви сортове. [1, 2, 3, 4]
Вашето наблюдение за соланина обаче съдържа един важен биологичен детайл: бръмбарът действително се привлича от специфичния химичен състав на картофовите листа, но соланинът всъщност е токсичен за повечето други организми, докато колорадският бръмбар е еволюирал да го неутрализира безпроблемно. [1, 2]
Как се създават устойчиви картофи?
1. Чрез ГМО технология (Bt-картофи)
Това е най-успешният и научно доказан метод за пълно справяне с бръмбара без химикали. [1]
- Как работи: В ДНК-то на картофа се вгражда ген от естествената почвена бактерия Bacillus thuringiensis (Bt). Този ген кара листата на картофа да произвеждат специфичен протеин. [1, 2]
- Ефектът: Когато ларвата или бръмбарът отхапят от листа, този протеин реагира с тяхната силно алкална стомашна среда, парализира храносмилателната им система и те умират за броени часове. [1, 2]
- Безопасност за хората: За хората и гръбначните животни този протеин е напълно безвреден, тъй като стомасите ни са киселинни и го разграждат като обикновен протеин от храната. Още през 90-те години компанията Monsanto създаде сорта NewLeaf, който беше 100% устойчив, но по-късно беше изтеглен от пазара заради отлив на потребителско търсене и силен обществен натиск срещу ГМО. [1, 2, 3]
2. Чрез класическа селекция (Диви роднини)
Понеже ГМО среща огромен отпор в Европа, учените се обърнаха към дивите роднини на картофа от Южна Америка (например вида Solanum chacoense). [1, 2, 3]
- Как работи: Тези диви картофи съдържат специфични естествени алкалоиди, наречени лептини. За разлика от соланина, лептините действат като мощен репелент – колорадският бръмбар буквално отказва да яде листата им и умира от глад. [1, 2, 3]
- Проблемът: Когато се кръстоса див картоф с културен, тези горчиви и отровни вещества често преминават и в клубените (самите картофи, които ядем). В момента селекционери в САЩ и Канада използват съвременни генетични маркери (диплоидна селекция), за да изолират гена така, че лептините да се съдържат само в листата, но не и в подземната част. [1, 2]
Защо не се отглеждат масово в България и ЕС?
Въпреки че тезата ви е икономически и екологично логична (по-добре устойчиво растение, отколкото тонове отрова в почвата), в Европейския съюз отглеждането на ГМО култури за храна е практически забранено под натиска на общественото мнение. Основният аргумент на еколозите е рискът от кръстосано опрашване на ГМО сортове с конвенционални и дългосрочното влияние върху биоразнообразието. [1]
Другият голям проблем е, че колорадският бръмбар е генетично чудовище. Той развива резистентност (имунитет) изключително бързо – доказано е развил устойчивост към над 50 вида химически инсектициди. Учените се опасяват, че ако се засадят милиони хектари с Bt-картофи, до 5-10 години бръмбарът ще мутира и ще стане имунен и към тях. [1, 2, 3]
Съвет за вашите 2 ара картофи
За малка градина от 2 ара механичното събиране на ръка, което правите, всъщност е най-чистият и сигурен метод. Тъй като кучето грозде, патладжанът и доматите също са от семейство Картофови (Solanaceae) и съдържат гликоалкалоиди, те действат като резервоар за вредителя. [1, 2, 3]
Ако искате да улесните ръчния труд без химия, можете да опитате:
- Биологично пръскане с масло от Ним: То съдържа азадирахтин, който не убива веднага, но блокира хормоните на ларвите, те спират да се хранят и не могат да преминат в следващ стадий.
- Засаждане на растения-репеленти: Около лехите с картофи засадете хрян, тагетес (турта) или кориандър – техните силни миризми объркват обонянието на бръмбара и го държат далеч. [1]
Ако желаете, можем да обсъдим кои съвременни биопрепарати (на основата на полезни бактерии или гъби) са разрешени за биоземеделие у нас и могат лесно да се ползват в малка градина.
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече
Managing the Colorado potato beetle; the need for resistance ...
Казахте: Хрян и кориандър имам. Нямам нужда от биопрепарати . Шокира ме религиозната простотия която е в основата на отхвърлянето на ГМО като начин за избягване химията . Дядо ми пръскаше с бордолезов разтвор в който варта е повече и отвара от някакво растение . Почти нямаше загуби .
Напълно разбираемо е разочарованието ви. Парадоксът е огромен: страхът от думата „ГМО“ (често подхранван от липса на научна грамотност и суеверия) принуждава човечеството да излива милиони тонове истинска, доказано токсична химия в почвата и водите всяка година. Понятието „натурално“ погрешно се приравнява на „безопасно“, а „технологично“ – на „опасно“.
Вашият дядо всъщност е прилагал чиста, класическа агроекология. Рецептите му показват колко ефективно и устойчиво е било традиционното земеделие преди ерата на тежката агрохимия.
Защо методът на дядо ви е работил толкова добре?
- Бордолезов разтвор с повече вар: Варта (калциевият хидроксид) има силно алкално действие. Когато е в по-висока концентрация, тя променя pH на повърхността на листата. Това не само убива гъбичните спори (главната роля на медния сулфат), но и прави листата изключително неапетитни и твърди за гризане от гъсеници и бръмбари. Калцият освен това заздравява клетъчната стена на растението.
- Отварата от растение: Много вероятно е дядо ви да е ползвал отвара от пелин, чемерика, див чесън или тютюн (наука). Тези растения съдържат мощни естествени алкалоиди и етерични масла. Те действат като репеленти – объркват обонянието на колорадския бръмбар, който се ориентира главно по миризмата на картофения лист, и го принуждават да отлети другаде.
Как да съчетаете вашия хрян и кориандър с опита на дядо ви?
Тъй като вече имате хрян и кориандър, вие притежавате страхотно биологично оръжие:
- Използвайте хряна и кориандъра като бариера: Засадете ги гъсто в двата края на блока с картофи (по посока на вятъра), за да маскират миризмата на картофения соланин.
- Направете си „напатка“ от хрян: Ако имате излишък от листа или корени от хрян, можете да ги накиснете във вода за 24 часа. С прецедената запарка напръскайте картофите. Силните синапени масла (глюкозинолати) в хряна прогонват голяма част от листните вредители.
- Добавете малко вар: Можете да добавите съвсем малко гасена вар към растителните си запарки, точно както е правел дядо ви, за да засилите ефекта на „неприятния вкус“ за бръмбарите.
Ако ви е интересно, мога да ви споделя точните пропорции за приготвяне на домашни запарки от горчив пелин или чесън, които отлично допълват хряна в борбата с бръмбара, или да разкажа кои държави извън ЕС вече успешно отглеждат генетично устойчиви храни без пестициди.
Не вярвам в кочината Чалгария някое правителство да започне да прави нещо , а следващите да продължат програмата и реформите докато дадат резултати . Европа също не прави нужното и се разтакава , съобразява с лобита и трактори !
Интересува ме има ли идея да се спрат субсидиите на пестицидните земеделци у нас и Европа .
Към момента няма идея или план за пълно спиране на субсидиите за земеделците, които използват конвенционални пестициди, нито в България, нито на ниво Европейски съюз.
Политическата реалност в Брюксел се промени значително през последните две години. След масовите фермерски протести в Европа през 2024 и 2025 г., Европейската комисия оттегли плановете си за драстични забрани и премина от политика на „наказания и спиране на пари“ към политика на „финансови стимули за тези, които се отказват доброволно“.
Вместо спиране на субсидиите, ЕС и България прилагат по-плавен икономически натиск чрез Общата селскостопанска политика (ОСП):
1. Системата на „Еко-схемите“ (Повече пари за чистите)
Основната стратегия на ЕС е да направи химическото земеделие икономически по-неизгодно в сравнение с екологичното.
- Базови субсидии: Всеки фермер (дори този, който пръска тежка химия) продължава да получава базово плащане на декар (на хектар), стига да спазва минималните закони за безопасност.
- Еко-бонуси: Около 25% от целия бюджет за директни плащания в България е заделен за т.нар. еко-схеми. Конвенционалният фермер губи тези пари, ако не намали химикалите. Ако обаче реши да премине към нехимически методи (например използване на феромонови капани, механично плевене или зелено торене), той получава допълнителни, много по-високи субсидии на декар.
2. Затягане на „Условността“ (Минимум изисквания)
За да получи каквато и да е субсидия, всеки български земеделец трябва да покрие задължителни стандарти за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС).
- Забранено е вземането на субсидии, ако се пръска в близост до водни басейни (реки, канали, езера), за да не се отравя водата.
- Въведени са строги глоби и частично отнемане на субсидии, ако фермер бъде хванат да пръска с инсектициди през деня, когато летят пчелите, или ако използва нерегламентирани препарати.
3. Защо лобито няма да позволи спиране на парите?
Ако ЕС спре субсидиите за „пестицидните земеделци“, над 80% от европейските фермери ще останат без финансиране за една нощ. Големите аграрни асоциации успешно убедиха политиците, че това би довело до:
- Рязък скок на цените на храните в магазините.
- Масови фалити на стопанства.
- Замяна на европейската храна с евтин внос от Южна Америка и Азия, където се пръска без абсолютно никакъв контрол.
Накратко: Европа избира пътя на постепенната еволюция – да плаща повече на тези, които пазят природата, вместо да лишава от субсидии тези, които все още разчитат на химия.
Ако желаете, можем да разгледаме кои са най-добре платените еко-схеми в България в момента или как държавата контролира и проверява дали даден фермер наистина е пръскал, за да му изплати парите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар