| Здравейте,
В неделя Доналд Тръмп заяви, че САЩ и Иран са се споразумели за „незабавно и окончателно прекратяване на военните операции на всички фронтове“, като церемонията по подписването се очаква в Швейцария в петък. (МОЖЕ БИ) Рамковото споразумение за мир слага край на почти четири месеца военни действия и енергийна несигурност. Освен отваряне на Ормузкия проток, то предвижда вдигане на американската морска блокада и поетапни преговори за ядрената програма на Техеран. Въпреки скептицизма на Израел (който остана изключен от мирните преговори) пазарите реагираха положително – цената на петрола спадна, а индексите тръгнаха нагоре. Това съвсем не означава край на енергийните проблеми на Европа. Дори в случай на бързо отваряне на пролива, се очакват трудности в доставките на петрол поне до 2027 г., тъй като рестартирането на производствените съоръжения и глобалната логистика отнема няколко месеца. Възстановяването на веригата за доставки отпреди войната означава преместване на стотици танкери от други търговски пътища, също на работници и повторно отваряне на нефтени находища. Преди всичко, корабните компании и производителите трябва да си възвърнат увереността в бъдещата стабилност на региона, за да възобновят корабоплаването и производството там. В този контекст зависимостта на Европа от вноса на петрол изглежда като дългосрочен пасив, пишат в анализа си от брюкселския тини-танк "Брюгел". Те хубаво пишат, но какъв е изходът , стратегията ЕС да стане енергийно независим от диваците ? Междувременно, днес на среща на външните министри в Люксембург се очаква да бъде засегната темата за санкции срещу израелския министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир (заради отношението му към активисти от флотилия за Газа). Според дипломатически източници България е посочена като част от лагера на страните (заедно с Германия, Австрия, Чехия и Словакия), които вероятно ще гласуват „против“ налагането на нови санкции срещу Израел. Опасенията са свързани с риска санкционирането на действащ министър от чуждо правителство да се превърне в опасен прецедент и да бъде използвано политически в контекста на предстоящите избори в Израел през октомври 2026 г. Докато има евреи и араби и окупация от страна на Израел ,докато в прокълнатите земи слънчасалите мозъци не проумеят че няма друг начин освен да живеят заедно пък Господ си знае работата , войната ще е начин на живот . Там няма праведни и с по-високи права спуснати свише или от историята . Впрочем умните евреи отидоха в САЩ .
И още: в петък Anthropic обяви, че ще откаже достъпа на потребители извън САЩ до най-модерните си модели за киберсигурност с изкуствен интелект по нареждане на американското правителство, което предизвика нови предупреждения в Европа относно зависимостта от чужди технологии. Брюксел разтълкува решението, че „допълнително подчертава нуждата на Европа от технологичен суверенитет“, а европейските политици призоваха за по-бързи усилия за изграждане на регионални възможности за изкуствен интелект. Темата може да влезе и в срещата на Г-7 тази седмица. Задължително !Представете си ,че технологията напредне толкова бързо , че ИИ стане Гений , гениален , универсален учен , който предлага експерименти и теории , технологии и материали ...Всичко , замества БАН . Не се смейте ! Тогава какво правим ?!!! Автор ИИ !Друг проблем, който се очаква да обсъдят европейските лидери на срещата на върха на 18-19 юни в Брюксел е свързан с икономическата заплаха от Китай. Комисарят по търговията Марош Шефчович посочи възможността за въвеждане на „специализиран инструмент“ за насърчаване на диверсификацията на веригите за доставки от трети страни. Но преди да представи конкретни предложения, председателката Фон дер Лайен иска ясни насоки от държавните и правителствените ръководители как да изглежда той. Някои държавни ръководители – като Педро Санчес (Испания) и Андрей Бабиш (Чехия) – искат да продължат да поддържат тесни връзки с Китай. Въй ! Какви тарикати ! Други се опасяват от търговски ответни мерки от страна на Пекин, които биха могли да се окажат контрапродуктивни за европейците. ЕС е изправен и пред геополитически дилеми, предвид подкрепата на Китай за Русия във войната ѝ срещу Украйна. Тази още интересни теми ще откриете в следващите редове на тазседмичния бюлетин. Приятно четене! Ако имате предложения как да подобрим този бюлетин, може да изпратите тук: globus@capital.bg. Ако все още не сте абонат, но желаете да се абонирате, може да го направите тук. | |
|
| АКТУАЛНОПоследните стъпки на България към ОИСР | |  | | За разлика от влизането в еврозоната, където има по-малко на брой ясни и дори количествени критерии, членството в ОИСР изисква множество прегледи и оценки на различни сфери от законодателството и регулациите, които трябва да бъдат синхронизирани със стандартите на организацията. В този смисъл процесът повече наподобява присъединяването към Европейския съюз, при което също се изисква уеднаквяване на политики и нормативна рамка в широк кръг области. Всяка страна преминава през 25 технически прегледа от различни комитети на организацията, отговарящи за различни сфери. От българска страна в усилията са ангажирани множество институции, включително почти всички министерства в своята конкретна област, а цялостният процес се координира от Министерството на външните работи. България започва сътрудничеството си с ОИСР още през 90-те години на миналия век, а за първи път заявява интерес за членство през 2007 г. Реалният присъединителен процес започва през 2022 г., когато Съветът на ОИСР открива преговорите и приема специална "Пътна карта" за страната. През ноември същата година България представя и своя "Начален меморандум" - самооценка на съответствието на институционалната си рамка със стандартите на ОИСР. Какви институции в Бананова Република Чалгария ? Скандалът Баба Алино и подобни , корупцията ни правят негодни
Цялата история тук » И още по темата:
|
| |
|
| ПОВЕРИТЕЛНО ОТ БРЮКСЕЛПреговорите за следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2028–2034 г. пред провалКипърското председателство на ЕС е подложено на тежки критики от по-богатите и финансово консервативни държави (като Германия и Нидерландия). Причината е, че Кипър предложи минимални съкращения в общия бюджет на ЕС от 2 трилиона евро, като напълно защити парите за земеделие и кохезия (регионално развитие). Вместо това, най-големите орязвания (с 3.9%) са насочени към новия Европейски фонд за конкурентоспособност (който ще се управлява централизирано от Брюксел, без портофейли по държави) и външната политика. Богатите страни обвиниха Кипър, че е загърбил неутралитета и играе в лагера на т.нар. „приятели на кохезията“ (към които принадлежи и България), превръщайки очаквания компромис почти в химера.
Конфликтът е толкова дълбок, че министрите от Швеция и Нидерландия публично обявиха кипърското предложение за абсолютно неприемливо. Дипломати в Брюксел признават, че са достигнали лимита на възможностите си за преговори на експертно ниво. Всички лагери са единодушни, че спорът е блокиран и сега топката е в полето на държавните и правителствените ръководители. Лидерите на ЕС ще водят ключови преговори в края на седмицата за бъдещето на европейските финанси, като рискът всичко предложено досега да бъде отхвърлено и преговорите да започнат от нулата. Припомняме, че наскоро Европейският парламент поиска 10% увеличение на първоначалното предложение на Комисията и също защити парите за земеделие и кохезия.
Големото притеснение в Брюксел е, че ако няма сделка до есента между съзаконодателите (Европарламент, Съвета и ЕК), постигането на споразумение за бюджета може да се отложи за критичната 2027 г. Тогава редица от най-влиятелните държави в ЕС – включително Франция, Италия, Полша, Испания и Гърция – влизат в тежки предизборни кампании. Политическото напрежение в тези страни ще направи компромисите за милиарди евро още по-невъзможни. Дано точно това да стане за да разберат политиците и хората на Европа ,че трябва ЕС да е федерация , а офшорният див капитализъм задължително да бъде опитомен и да работи за хората ! | |
|
| КАКВО СЛЕДИМПонеделник: Срещата на Г-7 започва днес във Франция. Също в понеделник на среща на външните министри на ЕС в Люксембург официално ще бъдат започнати преговорите и първите клъстерни глави за присъединяване на Украйна и Молдова. Това обаче съвсем не обещава гладък процес и скорошно членство.
По същото време в Страсбург предстои ключов вот за повече права на пътниците в авиотранспорта. Компромисният текст от помирителните преговори между Европарламента и Съвета предвижда по-добра защита в случай на неявяване на пътника, особено за хора с намалена подвижност, и гаранции срещу загуба на обратния полет, ако пътник пропусне полета си на отиване. Някои мерки са насочени към определени практики на нискотарифните авиокомпании, като например доплащането за места до деца или изискването за използване на приложение за бордни карти. Що се отнася до ръчния багаж, споразумението предвижда компаниите да включват в цената на билета и малък куфар на колелца, като същевременно дават на пътника възможност да се откаже от тази възможност в замяна на отстъпка.
Вторник: Министрите на здравеопазването на ЕС ще обсъдят промени в законодателството за генетично модифицираните микроорганизми, биотехнологиите и биопроизводството в здравеопазването, както и опростяването на правилата за медицинските и ин витро диагностични изделия. Сряда: Гласуване на нови правила за връщане на мигранти без право на престой в ЕС. В Европейския парламент в Страсбург депутатите ще дадат своя глас за реформа на политиката на ЕС в областта на връщането.
Четвъртък: На срещата на върха лидерите на ЕС ще обсъдят размера на следващия дългосрочен бюджет на съюза и ще работят за изготвяне на стратегия срещу икономическите заплахи от Китай.
| |
|
| ЗЕМЕДЕЛИЕ | |  | | Европейската комисия планира да задейства извънреден финансов пакет от близо половин милиард евро от бюджета за 2026 г. в опит да подкрепи фермерите заради притискащите ги производствени разходи. Решението е резултат от нарастващите цени на торовете, електроенергията и свиване на производството на земеделците заради скъпите суровини. За българския агробизнес решението ще бъде глътка въздух под формата на спешна ликвидност и по-голяма гъвкавост при авансовите плащания по Общата селскостопанска политика (ОСП), но и сериозен натиск върху националния бюджет, от който ще трябва да се осигури съфинансиране, за да не останат българските фермери в неизгодно положение спрямо по-богатите си европейски конкуренти. "Ще достигнем половин милиард евро, които след това биха могли да бъдат допълнени на национално ниво с до 200% съфинансиране, за да достигнем в идеалния случай 1,5 милиарда евро", коментира еврокомисарят по земеделието Кристоф Хансен пред брюкселски медии.
Цялата история тук » Кога ЕС ще стане федерация и федералната земеделска програма ще отпуска субсидии само на семейни ферми които произвеждат чиста биологична продукция и са практически енергонезависими .
|
| |
|
| ТЕХНОЛОГИИДигиталната инфраструктура на НАТО преминава през най-значителната си трансформация от времето на Студената война, но алиансът рискува да изгради бъдещето си върху основи, които не контролира напълно. Все по-голям брой анализатори задават въпроса какво ще се случи с оперативния капацитет на НАТО, ако американските технологични компании, които поддържат нейната облачна архитектура, станат недостъпни, подложени на политически ограничения или физически унищожени?
Агенцията за комуникации и информация на НАТО (NCIA) прекара последните няколко години в активно сключване на договори с американските облачни гиганти. През септември 2025 г. NCIA обяви миграцията на критични за мисията работни натоварвания към Oracle Cloud Infrastructure (OCI), реализирана в партньорство с Thales и Reply Group. Само два месеца по-късно Google Cloud сключи договор за няколко милиона за предоставяне на своята изолирана от интернет Google Distributed Cloud (GDC) в подкрепа на Центъра за съвместен анализ, обучение и образование (JATEC) на NCIA, което позволява изпълнението на класифицирани работни натоварвания и анализи с изкуствен интелект без излагане на публичния интернет. Това споразумение се присъединява към съществуващите отношения с Amazon Web Services (AWS) и Microsoft Azure, като предоставя на НАТО номинално "мултидоставчик", въпреки че всеки основен доставчик е американски. NCIA представя това като стъпка към т.нар. суверенен облак. Все пак предлаганата суверенност е, в най-добрия случай, частична. Съгласно американския закон CLOUD Act, американските власти могат да принудят всяка технологична компания, базирана в САЩ, да предаде данни, независимо от това къде са физически съхранени - правна реалност, която противоречи пряко на претенциите на НАТО за суверенност над данните. Водещата германска асоциация в ИТ сектора BITMi изрично предупреди, че "доставчиците на облачни услуги, свързани със САЩ, остават риск за европейските данни". Генералният секретар на НАТО по киберсигурност и трансформация вече издигна тази загриженост до ранг на "екзистенциален въпрос на сигурността".
| |
|
| ФИНАНСИЕЦБ повиши лихвите за първи път от три години в опит да ограничи инфлациятаЕвропейската централна банка (ЕЦБ) в четвъртък повиши основния си лихвен процент на 2.25% в опит да реагира на ифлационния натиск, предизвикан от петролния шок в Близкия изток. Това е първата промяна в ставките от година насам и първото повишение от септември 2023 г., когато еврозоната беше изправена пред последиците от пълномащабната руска инвазия в Украйна и спрените доставки на руска енергия.
В четвъртък централната банка също ревизира нагоре прогнозите си за инфлацията в еврозоната, като вече очаква тя да достигне средна стойност от 3% до края на 2026 г. и да се забави до 2.3% за 2027 г. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че инфлацията ще остане "далеч над целта" през първата половина на следващата година, и ще се върне към целта на ЕЦБ от 2% през втората половина. Решението на ЕЦБ идва седмица преди първото заседание на Федералния резерв при управлението на Кевин Уорш, след като той пое длъжността от Джероум Пауъл. На този етап се очаква, че Фед няма да последва примера на ЕЦБ и ще остави лихвите непроменени. Към 11 юни пазарите очакват поне още едно повишение в лихвите в еврозоната до септември, с близо 80% вероятност. Всъщност глобалната икономика е подложена на дефлационен натиск откакто Китай е на пазарите и не само Китай, откакто капиталите търсят евтина работна ръка навсякъде и автоматизацията и роботизацията стават все по-достъпни и евтини . С появата на ИИ ще са намали и търсенето на рутинна висококвалифицирана заетост и т.н. ИИ ще става все по-умен и сложни задачи и проблеми ще се решават все по-бързо и ефективно . Едно инженерно бюро , архитектурно преди време е имало десетки и дори стотици сътрудници включително такива със сметала и чертожници . Днес това вършат в повечето случаи програми и един двама до трима човека работещи на компютър . Утре и те ще станат излишни . Тогава защо инфлация ? Ами защото неправилно се бориха с дефлацията и разбира се поради цените на енергията . Очаквам бясна Стагфлация в ай-скоро време . Първи вероятно ще са САЩ ,но Еврозоната ще ги последва .
Цялата история тук » | |
|
| ИКОНОМИКАИнтервю | Енрико Лета: Европа губи инвестиции и работни места, когато е фрагментиранаВ началото на юни Лета беше в София, за да участва в шестото издание на Green Transition Forum, организиран от dir.bg. По време на събитието 100 водещи индустриални лидери съвместно с бившия премиер на Италия положиха началото на Софийската инициатива - координиран призив за ускоряване на структурните реформи в ЕС. Междувременно в края на април европейските институции приеха пътната карта One Europe, One Market с конкретни стъпки за по-силна интеграция на единния пазар и повишаване на конкурентоспособността на съюза. | |
|
| Една държава , един пазар, едни правила за всички . Икономическа свобода срещу съответните отговорности , права срещу задължения . Обща данъчна философия и борба с офшорният див капитализъм и растящите неравенства . Толкова ли е трудно или Големите пари нямат интерес , но имат лобита ? |
|
|
| Ако имате предложения как да подобрим този бюлетин, може да изпратите тук: globus@capital.bg |
|
|
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар