!Защо е имало гладиатори в древен Рим ? Ами защото е имало зрители . Какво се е променило от тогава ? Хляб и зрелища ....Психопати !
Резултати от мрежата
преди 2 часа — Тръмп ще обсъжда Иран и Ормузкия проток на срещата на Г-7. 14.06.2026 ... Той обича политиката като сблъсък в клетка почти толкова, колкото обича ...!
!
Държавните прокурори трябва да спрат сделката между Paramount и Warner Bros, за да защитят CNN от ТръмпЕто как можете да помогнетеПриятели, Главните прокурори на щатите са последната ни надежда да спрем приближените на Тръмп Лари и Дейвид Елисън да купят Warner Bros - и с тях и CNN. Те вече почти унищожиха и кастрираха CBS News. Не можем да им позволим да унищожат способността на CNN да казва на американския народ истината за Тръмп. МОЛЯ , подпишете петицията тук, за да помогнете за блокирането на сливането, и споделете това видео. |
- Официалните обвинения: Сократ е обвинен в „безбожие“ (отхвърляне на официалните атински богове и въвеждане на нови) и в това, че „развращава младежта“ със своите философски беседи. [1, 2]
- Политически контекст: Процесът е политически мотивиран от възстановената атинска демокрация, която вижда в критичното мислене на Сократ заплаха за традиционния си ред. [1, 2]
- Отказ от бягство: Преди екзекуцията приятелите на Сократ уреждат план за неговото бягство от затвора. Той категорично отказва, тъй като вярва, че гражданинът трябва да спазва законите на своята държава, дори когато те са несправедливи спрямо него. [1, 2]
- Вярност към принципите: Сократ смята, че ако избяга, ще обезсмисли целия си живот и ще докаже, че думите му за чест, справедливост и истина са били празни приказки. [1, 2]
- Трасибул (Thrasybulus): Заедно с малка група съратници той превзема пограничната крепост Фила, а след това и стратегическото пристанище Пирей. При последвалата битка тираните са разгромени, а техният лидер Критий е убит. [1, 2]
- Архинос (Archinus): Друг ключов демократичен лидер от този период. Той изиграва решаваща роля за стабилизирането на новия режим, като прокарва масова амнистия за гражданите, подкрепяли олигархията, предотвратявайки кървава гражданска война. [1, 2, 3]
- Спартанският цар Павзаний: Вместо да смаже бунта, той действа като дипломатически посредник. Изтегля спартанския гарнизон и позволява на атиняните официално да сключат примирие и да върнат демократичния си строй. [1, 2]
- Изключване на мнозинството: Право на глас са имали само пълнолетните мъже, родени от атински граждани (около 10–15% от населението). Жените, чужденците и хилядите роби са нямали никакви политически права. [1]
- Липса на индивидуални права: За разлика от модерните демокрации, които защитават индивида от държавата, в Атина колективът (полисът) е стоял над всичко. Общността е имала право да контролира морала, религиозните вярвания и публичното поведение на своите граждани.
- Парадоксът на свободата: Атиняните са се гордели със своята пархезия (свобода на словото на политическия площад), но тя е важала само докато не застрашава стабилността или религиозния мир на града. Нарушаването на този мир се е считало за държавна измяна – в което е обвинен и Сократ.
- Период на функциониране: Системата работи сравнително стабилно през IV в. пр. Хр., като атиняните дори реформират законите си, за да направят съдилищата по-малко зависими от моментни емоции.
- Крахът (322 г. пр. Хр.): След смъртта на Александър Велики, Атина губи Ламийската война срещу Македония. Македонският наместник Антипатър окупира града, премахва демокрацията и налага олигархично управление, с което слага край на класическата атинска демокрация. [1, 2, 3, 4]
- Разделение на властите: Въвежда се строг баланс между законодателна (Конгрес), изпълнителна (Президент) и съдебна власт (Върховен съд) по модела на Монтескьо.
- Конституционализъм: Властта е ограничена от писмен върховен закон, който защитава правата на гражданите от произвола на държавата.
- Защита на индивидуалните права: С приемането на Закона за правата (Bill of Rights) през 1791 г. официално се гарантират свободата на словото, на печата и на вероизповеданието.
- Изключване от гласуване: Първоначално право да гласуват са имали само белите мъже, притежаващи имущество (около 6% от населението).
- Институцията на робството: Демократичната система е съществувала паралелно с легалното робство на милиони афроамериканци, което е премахнато чак през 1865 г. след Гражданската война.
- Пълно избирателно право: Жените получават право на глас едва през 1920 г. (с 19-ата поправка), а реалното равноправие при гласуване за малцинствата се гарантира едва през 1965 г.
- Република Корсика (1755 г.): Островът приема конституция, написана от Паскуале Паоли, която въвежда представителна демокрация и дава право на глас на жените – нещо безпрецедентно за епохата. Тази република обаче съществува само 14 години, преди Франция да анексира острова.
- Великобритания: Тя не е първата модерна демокрация (остава монархия), на нейният Парламентарен акт от 1689 г. (Bill of Rights) полага основите на парламентаризма и ограничава властта на краля, вдъхновявайки американските бащи-основатели.
- Франция (1789 г.): Френската революция провъзгласява равенството с Декларацията за правата на човека и гражданина, но страната преминава през десетилетия на политическа нестабилност, терор и империи, преди да стабилизира демократичното си управление.
- Елективна монархия: Кралят не наследява престола, а се избира чрез гласуване от събранието на шляхтата. Всеки благородник е имал право лично да отиде на изборите край Варшава и да даде своя глас.
- Широк електорат за епохата: Шляхтата е съставлявала между 8% и 10% от цялото население на страната. Това е огромен процент за времето си. За сравнение, в Англия след Славната революция право на глас имат едва около 2% от хората, а в ранните години на САЩ – около 6%.
- Парламентаризъм (Сейм): Законите, данъците и външната политика се решават от двукамарен парламент. Кралят няма право да взема важни решения без съгласието на Сейма.
- Пълно гражданско равенство вътре в съсловието: Независимо дали един шляхтич е бил изключително богат магнат или беден собственик на едно парче земя, по закон те са имали абсолютно равни политически права. Популярната полска поговорка оттогава гласи: „Шляхтичът на своя двор е равен на воеводата“.
- То изисква абсолютно единодушие при вземането на решения в Сейма.
- Всеки отделен депутат е имал правото да извика "Не позволявам!" (полски: Nie pozwalam!), с което не просто спира обсъждания закон, но автоматично разпуска целия парламент и анулира всички приети до момента решения в текущата сесия.
- В по-късните години този принцип води до пълна политическа парализа. Съседните абсолютистки монархии (Русия, Прусия, Австрия) лесно подкупват отделни депутати, за да блокират всякакви опити за реформи или укрепване на армията на Жечпосполита.
- Тя е съсловна, а не гражданска: Правата са обвързани с благородническия произход (каста), а не с концепцията за универсални човешки права. Останалите 90% от населението (селяни и граждани) са напълно безправни.
- Липса на разделение на властите: Тя няма модерната структура на независима съдебна, изпълнителна и законодателна власт, която да балансира държавата.
- Провал на държавността: Поради парализата от либерум вето, държавата отслабва и бива поделена между съседите си, преставайки да съществува през 1795 г. Въпреки това, на 3 май 1791 г. те приемат първата модерна писмена конституция в Европа (и втора в света след тази на САЩ) в опит да спасят страната и да премахнат ветото, но вече е твърде късно.
- Европейският съвет и Сеймът: В Европейския съюз за вземането на решения в ключови сфери – като външна политика, сигурност, данъци и приемане на нови членове – се изисква абсолютно единодушие (консенсус) между всички държави членки.
- Модерното „Не позволявам“: Всяка една страна от ЕС притежава право на вето. През последните години видяхме как държави като Унгария (под ръководството на Виктор Орбан) многократно използваха това право, за да блокират или отлагат финансова и военна помощ за Украйна, както и пакети от санкции. Това е директен аналог на шляхтишкото „Nie pozwalam!“.
- Разликите, които спасяват ЕС: За разлика от Полско-литовската държава, ветото в ЕС не води до автоматично разпускане на Европейския парламент или Анулиране на вече работещи закони. Освен това в повечето ежедневни сфери ЕС използва „квалифицирано мнозинство“, а не единодушие. Въпреки това рискът от политическа парализа е реален и затова в момента в ЕС се водят сериозни дебати за премахване на единодушието във външната политика.
- Атака срещу институциите: Критиците твърдят, че реториката на Тръмп подкопава доверието в основни демократични стълбове – съдебната система, изборния процес (особено събитията от 6 януари 2021 г.) и разузнавателните служби.
- Натиск върху медиите: Тръмп редовно нарича традиционните медии „врагове на народа“ и „фалшиви новини“ (fake news). Критиците смятат, че това дестабилизира свободата на словото, като настройва голяма част от обществото срещу свободната преса.
- Защита на истинската свобода на словото: Поддръжниците на Тръмп вярват, че той всъщност защитава свободата на словото срещу т.нар. „култура на заличаване“ (cancel culture) и цензурата от страна на големите технологични компании (Big Tech).
- Алтернативни медии: Създаването на платформи като Truth Social и възходът на независими подкасти се разглеждат като разбиване на монопола на големите корпоративни медии, което според тях обогатява публичния дебат.
- Институционална устойчивост: Привържениците му посочват, че американската система от противотежести работи успешно – съдилищата, Конгресът и конституционните норми продължават да функционират независимо от политическата поляризация.
- Силна и икономически стабилна средна класа: Когато има огромно неравенство между бедни и богати, демокрацията се проваля. Бедните хора лесно стават жертва на популизъм и демагози, които обещават бързи решения в замяна на свобода.
- Върховенство на закона (Конституционализъм): Законите трябва да важат еднакво за всички – от обикновения гражданин до президента. Институциите трябва да бъдат по-силни от личностите, които ги управляват.
- Образовано и критично гражданско общество: Демокрацията изисква граждани, които могат да различават факти от пропаганда и са готови активно да участват в политическия живот, без да се поддават на крайности.
- Култура на компромиса: Ако политическите лагери започнат да се възприемат не като опоненти, а като „врагове, които трябва да бъдат унищожени“ (както се случва в Жечпосполита или в края на Римската република), демокрацията се разпада и преминава в авторитаризъм или гражданска война.
- По време на тежки икономически и социални кризи: Когато средната класа обеднее рязко, а неравенството между бедни и богати стане огромно. Хората губят вяра, че съществуващата система може да реши проблемите им, и стават склонни да подкрепят радикални мерки.
- При пълна загуба на доверие в институциите: Когато гражданите започнат да възприемат политическия елит, съдилищата и медиите като корумпирани и работещи срещу тях. Това отваря вратата за идеята, че „народът трябва да вземе правосъдието в свои ръце“.
- При дълбока обществена поляризация: Когато обществото се раздели на два или повече враждуващи лагера, които спират да разговарят помежду си. Опонентите вече не се разглеждат като съграждани с различно мнение, а като „врагове“, които трябва да бъдат заглушени или унищожени.
- Възход на демагогията и популизма: Появяват се лидери, които не предлагат реални, сложни решения, а експлоатират страховете и предразсъдъците на хората. Те използват прост, агресивен език и посочват лесни изкупителни жертви (малцинства, чужденци, интелектуалци или политически противници).
- Тирания на мнозинството (без защита за малцинствата): Когато се премахне конституционната защита на индивида и правото. В този момент 51% от населението могат напълно легитимно, чрез гласуване, да отнемат правата, имуществото или свободата на останалите 49%.
- Ерозия на истината и замяната ѝ с емоции: В диктатурата на тълпата обективните факти и експертното мнение нямат стойност. Важно е само това, което тълпата чувства като истина в дадения момент. Всеки, който се опита да говори с логически аргументи, бива обявен за предател.
- Страх от несъгласие (Култура на линча): Индивидът губи смелост да изрази умерено или различно мнение, защото знае, че ще бъде атакуван, изолиран или физически застрашен от агресивното мнозинство. Точно това се случва в Атина по време на процеса срещу Сократ.
- Ерозия на институционалните противотежести: Тръмп бързо консолидира изпълнителната власт, заобикаляйки традиционния контрол от страна на Конгреса и съдилищата. Охлокрацията настъпва точно тогава, когато законите отстъпят пред волята на лидера и неговата маса от поддръжници. [1, 2, 3, 4]
- Подкопаване на доверието в изборите: Официалното прокарване на теории за изборни измами и отричането на резултати (започнало от щурма на Капитолия през 2021 г. и продължаващо като реторика за междинните избори) радикализира избирателите. Тълпата спира да вярва в правилата на играта. [1, 2, 3]
- Натиск върху свободата на словото: Критиците твърдят, че постоянните атаки на администрацията срещу традиционните медии и окачествяването им като „врагове“ създават среда на сплашване, където обективните факти се заменят от емоционалния наратив на политическото ядро. [1]
- Разбиване на статуквото, а не на демокрацията: Те вярват, че действията на Тръмп представляват „връщане на властта на народа“ срещу неизбираемата бюрокрация във Вашингтон (т.нар. Deep State). За тях това е оздравяване на демокрацията чрез волята на мнозинството.
- Алтернативна свобода на словото: Поддръжниците твърдят, че свободата на изразяване всъщност е по-защитена, тъй като консервативните гласове вече не са цензурирани от големите технологични компании (Big Tech) или либералните медии, благодарение на децентрализацията на платформите и подкастите.
- Институционална устойчивост: Историческите защитни механизми на САЩ (федерализмът и фактът, че отделните щати имат огромна автономност) остават силни. Проучвания на проекти като Bright Line Watch показват, че въпреки спада в качеството на демокрацията, системата е достигнала точка на ниска, но стабилна устойчивост, която може да бъде обърната при следващи избори. [1, 2, 3, 4]
Икономика и финанси
SpaceX е новата Източноиндийска компания
Алесио Терци и Стефано Маркуци разглеждат поуките от тривековната епоха, когато корпоративните монополи са действали извън обсега на суверените.
- Директна връзка с масата: Той умишлено заобикаля традиционните канали (парламент, експерти, медии) и се обръща директно към „народа“, представяйки себе си като единствен негов защитник („Аз съм вашият глас“).
- Поляризация като инструмент: Неговата реторика разделя обществото на „нас“ (истинските патриоти) и „тях“ (глобалистите, елита, корумпираните медии). Това унищожава културата на политически компромис, превръщайки опонентите във врагове.
- Ерозия на средната класа: Огромна част от богатството е концентрирана в горния 1% от населението. Когато милиони работещи американци усетят, че икономическата система е „нагласена“ срещу тях и че децата им ще живеят по-зле, те губят вяра в демократичните процедури.
- Податливост на радикални идеи: Икономическото отчаяние ражда гняв. Този гняв е горивото за тълпата, която лесно бива насочвана от демагози срещу изкупителни жертви (имигранти, чужди държави или интелектуалци).
- Рекорден държавен дълг: Националният дълг на САЩ вече надхвърля критични нива, което ограничава възможностите на държавата да реагира при бъдещи кризи или да инвестира в образование и здравеопазване за гражданите си.
- Икономически балони: Финансовата система, поддържана от изкуствено ниски лихви и печатане на пари в миналото, създава балони (на пазара на имоти, акции и криптовалути). Когато тези балони се спукат, те удрят най-силно най-бедните, засилвайки социалния взрив и порива за „радикална промяна извън правилата“.
- Алгоритми на гнева: Платформи като X (Twitter), TikTok и Facebook са програмирани да максимизират ангажираността на потребителите. Най-споделяното съдържание е това, което предизвиква страх, възмущение и омраза.
- Ехо стаи (Echo Chambers): Хората се затварят в дигитални балони, където виждат само информация, която потвърждава техните предразсъдъци. Обективната истина изчезва – всяка група има „свои факти“.
- Дигитален линч: Социалните мрежи позволяват на милиони хора мигновено да се организират и да нападнат, заглушат или „заличат“ (cancel) всеки, който изрази умерено или различно мнение. Това е класическа охлокрация в дигитална форма.
- Вярата в НЛО се превръща в вид религия , подхранвана от недоверие към правителството, поп културата и социалните медии. А разсекретяването на досиетата за НЛО от администрацията на Доналд Тръмп само ускорява този процес, според Даяна Уолш Пасулка, професор по религиозни изследвания в Университета на Северна Каролина в Уилмингтън. В статия за The Washington Post тя твърди, че феноменът НЛО е симптом на криза на доверието в институциите. Публикуваме превод на тази статия.
- Древна Гърция (описана от Платон): Платон в своя труд „Държавата“ детайлно описва как крайната демокрация (която се е изродила в охлокрация) ражда тирания. Той посочва, че от защитник на народа и водач на тълпата, лидерът се превръща в тиран, за да запази властта си.
- Френската революция: Радикалната фаза на революцията (Якобинският терор) е класическа охлокрация, при която уличните тълпи в Париж диктуват екзекуциите. Този кървав хаос логично завършва с възхода на Наполеон Бонапарт – военен диктатор, който по-късно се обявява за император, но връща реда в страната.
- Ваймарската република в Германия: През 20-те и 30-те години на XX век Германия е раздирана от улични сблъсъци между радикални тълпи (комунисти и нацисти) и икономическа несигурност. Обеднялата и уплашена средна класа избира „реда“, предлаган от Адолф Хитлер, което води до ликвидирането на демокрацията.
- Липса на върховенство на закона: Големият проблем на прехода е, че ключови институции (правосъдна система, регулаторни органи, служби за сигурност) често работят в услуга на икономически структури, а не на гражданите.
- Институции без доверие: Когато гражданите виждат, че законите не важат еднакво за всички, те спират да вярват в самата държава. Това ражда дълбок нихилизъм и усещане, че „всичко е нагласено“.
- Липса на средна класа: Огромната пропаст между тънкия слой на изключително богатите и масовата бедност (особено в регионите извън София) унищожава икономическата котва на демокрацията.
- Гняв и апатия: Хората, които се борят за ежедневното си оцеляване, нямат време или енергия за критично мислене и граждански контрол. Това ги прави лесна мишена за купуване на гласове или за радикална реторика.
- Цикълът на спасителите: От Жорж Ганчев през 90-те, през Симеон Сакскобургготски (който обеща да ни оправи за 800 дни), Бойко Борисов (който дойде с образа на „силния мъж от народа“), до Слави Трифонов и Костадин Костадинов.
- Механизмът: Всеки нов лидер обещава да „изчегърта“ стария корумпиран елит в името на „народа“, но след като вземе властта, моделът на управление остава същият, което засилва разочарованието и радикализира хората още повече.
- Фалшиви новини и конспирации: Българското онлайн пространство е изключително наводнено от дезинформация, хибридни атаки и геополитическо противопоставяне. Обективната истина е заменена от агресивни лагери.
- Възход на радикалните партии: Нови политически субекти у нас се раждат и мобилизират избиратели почти изцяло чрез алгоритмите на социалните мрежи, експлоатирайки страха (от ваксини, от мигранти, от еврото или от война). Това е чиста проява на модерна дигитална охлокрация.
- Пълзящ авторитаризъм под маската на ред: Разочаровани от партийния хаос, все повече граждани у нас започват открито да казват, че парламентарната демокрация не работи и е нужен „един силен човек“ или преминаване към президентска република с разширени правомощия.
- „Орбанизация“: Модел, подобен на Унгария, където формално има избори, но медиите, икономиката и съдебната власт са толкова централизирани в ръцете на една група, че промяната по демократичен път става почти невъзможна.
Неделна мисъл: Ужасяващата истина за мача в клетката на ТръмпКакво се опитват да ни кажат Тръмп и неговата „маносфера“ с публичните си прояви на тестостеронПриятели, Тази вечер Тръмп ще отпразнува 80-ия си рожден ден (той казва, че е в чест на 250-годишнината на Съединените щати) с мач в клетка „Freedom250“ от шампионата по Ultimate Fighting Championship на южната морава на Белия дом в 20:00 ч. източно време. Това ще бъде кървава гладиаторска битка, която ще се проведе в 600-тонна и 154-футова скелетна структура, наречена „Нокът“, боядисана в червено, бяло и синьо. Противниците ще се удрят с юмруци, ще се борят, ще се задушават и ще използват джиу-джицу един срещу друг, докато единият от тях не загуби съзнание или не се предаде устно, или докато съдията не спре битката, защото единият бъде преценен като твърде увреден, за да понесе повече насилие. Това е печеливша операция за UFC (който предлага VIP пакети със специален достъп за 1,5 милиона долара), за Paramount на приятеля на Тръмп Дейвид Елисън (който ще го излъчва на живо, ако закупите абонамент за 8,99 долара на месец - вижте тук ), за Crypto.com и Ram (които го спонсорират) и за Тръмп (който решава кои от неговите приятели милиардери и приятели изпълнителни директори ще бъдат поканени на ринга. Снощи Тръмп организира вечеря за 1 милион долара на човек в Националния голф клуб на Тръмп в Потомак, Вирджиния, в полза на своя Super PAC, Maga Inc.). Отвъд обичайните проблеми на Тръмп за самообладание и корупция с плащане за участие, днешната битка повдига и въпроса: Какво общо има мач в клетка на поляната пред Белия дом с 250-годишнината на Америка? Само това: Тръмп и неговият режим се стремят да проектират Америка, която е като победител в мач в клетка. Тръмп вижда всичко и всеки от гледна точка на господство или подчинение и е отдаден на господството. „Никога няма да си върнете страната със слабост, трябва да покажете сила и трябва да бъдете силни“, каза той на поддръжниците си на 6 януари 2021 г., преди да ги призове да отидат в Капитолия. Той смята, че Америка е в конфликт с останалия свят с нулев резултат и че няма граници за нашето насилие. Освен ако Иран не отвори Ормузкия проток, той е казал запомнящо се: „цяла цивилизация ще умре тази вечер и никога няма да бъде върната обратно“. Цялата „маносфера“ на Тръмп е обсебена от сила и насилие. Неговият министър на „военните въпроси“, Пийт Хегсет, заплашва с „никаква милост, никаква пощада за нашите врагове“ и „максимално насилие срещу врага“. Когато му било съобщено, че някои рибари са оцелели след бомбардирането на лодката им от американците, Хегсет е наредил на командира си да „ги убие всички“. Министърът на здравеопазването и социалните услуги на Тръмп често публикува видеоклипове с тренировки без риза, в които вдига тежести редом с личности като Арнолд Шварценегер и Кид Рок. Той твърди, че Тръмп има „най-високото ниво на тестостерон“, наблюдавано някога при човек над 70 години. Целият кръг на Тръмп – включително Илон Мъск, Марк Зукърбърг и Джей Ди Ванс – възхвалява мъжката доблест и сила. (В разговор в Twitter преди няколко години Мъск заяви, че е „готов за битка в клетка“ със Зукърбърг, който отговори: „Изпрати ми местоположението“, което предизвика от Мъск: „Вегас Октагон“ и предложението подкастърът Джо Роган да бъде рефер.) Мъск и Ванс подкрепят пронатализма – убеждението, че най-голямата заплаха за западната цивилизация е сриващата се раждаемост – и твърдят, че западните жени трябва да имат повече деца. Голяма част от Републиканската партия също се фокусира върху мъжката мъжественост. Кандидатът за сенатор от Републиканската партия в Тексас Кен Пакстън нарича кандидата на демократите „Таларико с нисък тестостерон“. Част от това идва директно от фашистката тактика, организирана около „силник“, рекламиращ мъжкото господство. В тази тактика войната и насилието се смятат за средства за укрепване на обществото чрез унищожаване на слабите и възхваляване на героични воини. Подозирам, че много американци намират неофашисткия „силник“ на Тръмп за привлекателен, защото се чувстват безсилни в общество, което ги е изоставило. Мачовете в клетка и подобни публични прояви на агресия им позволяват да се чувстват косвено силни. По-специално младите мъже – които съставляват непропорционално голяма част от електората на Тръмп – са икономически омаловажени. Повечето нямат висше образование във време, когато такова образование е необходимо (макар и едва достатъчно) за прилична работа, и когато около 60% от студентите в университета и 67% от докторантите са жени. По този начин, мачовете в клетка наподобяват мрачно „Пълният Монти“, британската комедия от 1997 г. за безработни стоманодобивни работници в Шефилд, Англия, които организират мъжки стриптийз номер, за да печелят бързи пари. Но днешният мач в клетка на поляната пред Белия дом не е за смях. Той е смъртоносно сериозен и дълбоко обезпокоителен. Когато толкова много американци се борят да свържат двата края, гладиаторската битка на Тръмп подсказва, че същността на нацията на нейния 250-годишен рожден ден не са демократичните идеали, изразени в Декларацията за независимост или Конституцията, нито пък амбицията „измъкни се от рамото“, която движи нашата икономика, а насилието с нулев резултат и мъжката агресия. Какво мислиш?
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|













Няма коментари:
Публикуване на коментар