И пенсионерите помогнаха на Мъск

 

Най  -новото

Трилионер. С епичното първично публично предлагане на SpaceX, Илон Мъск, банкерът на американската десница, добавя нула. Поне на хартия.

Лейн Грийн Старши дигитален редактор

SpaceX вече официално направи най-голямото първично публично предлагане в историята и направи Илон Мъск първия трилионер в света. Но какво всъщност купуват инвеститорите? Губещата компания залага, че центровете за данни с изкуствен интелект в космоса могат да бъдат направени печеливши - и че невероятният г-н Мъск е човекът, който ще осъществи този невероятен подвиг . Балон се надува , надувайте момчета ....

Избор на редактора Селекция от статии, които задължително трябва да прочетете

Излитане Стойността на ракетите на SpaceX при дебюта им на фондовия пазар Илон Мъск стана първият трилионер в света

→ Недостойната мания на Уолстрийт около SpaceX

Музика, телевизия и видеоигри Забравете Световното първенство. Културата става все по-фрагментирана. Сбогом на монокултурат

"""""В колко страни по света има семейно подоходно облагане на горницата от средният доход на човек пропорционално на богатството на семейството така че докато едно младо семейство не се замогне да плаща малко както и още по-малко ако има деца .

Точният модел, който описвате – семейно подоходно облагане (общ данъчен кръг за семейството) с прогресивна ставка, обвързана с богатството (имуществото) и броя на децата – в чистия си теоретичен вид не съществува като единна, глобално разпространена система. Въпреки това, различни негови компоненти се прилагат в десетки държави по света чрез комбинация от прогресивен данък, семейно подоходно разделяне (коефициенти) и данъчни облекчения за деца. [1]

Ако разделим концепцията на нейните основни стълбове, ето в колко и кои страни се прилагат тези принципи:

1. Семейно облагане чрез „семеен коефициент“ (Най-близо до описаното от Вас)

Това е система, при която доходите на двамата съпрузи се събират и се разделят на брой „части“ (коефициенти) според броя на членовете на семейството. Така по-голямото семейство изкуствено изглежда с по-нисък среден доход на човек, попада в по-ниска прогресивна данъчна скала и плаща значително по-малко. [1]

• Държави: Този модел в най-чиста форма (т.нар. Quotient familial) се прилага във Франция и Люксембург. Там децата носят допълнителни коефициенти, което драстично намалява данъка на младите и многодетни семейства. [1, 2]
• Система с подоходно делене (Splitting): Подобен модел, но само с делене на доходите между двамата съпрузи (което помага на млади семейства, където единият печели малко или тепърва започва кариера), се прилага в Германия, САЩ (като опция за съвместна декларация), Португалия, Швейцария и Ирландия. [1]

2. Данъчни облекчения и нулеви ставки спрямо броя на децата

Ако говорим за страни, в които младите семейства почти не плащат данъци, докато не се замогнат, и където децата буквално „зануляват“ данъка:

• Унгария: Прилага изключително агресивна про-фамилна политика. Всички майки под 30 години са напълно освободени от данък об доход. Жените, които отглеждат 4 или повече деца, са доживотно освободени от подоходен данък. [1]
• Полша, Чехия, Словакия: В тези страни разликата между данъчното бреме на сам човек и семейство с деца е сред най-високите в ОИСР. Благодарение на данъчните кредити за деца, работещо младо семейство с ниски доходи може да има ефективна данъчна ставка под 5%. [1, 2, 3]

3. Пропорционално на богатството (Данък „Богатство“)

Във Вашето запитване споменавате облагане, обвързано с богатството на семейството, а не само с текущия доход. Данък върху нетното богатство (имущество, активи) съществува в много малко страни на глобално ниво. [1]

• В Европа това са Испания, Норвегия и Швейцария.
• В тези страни, ако едно младо семейство няма натрупани имоти или големи банкови сметки (т.е. още не се е „замогнало“), то плаща 0% данък върху богатството. Едва когато активите прехвърлят определен висок праг (обикновено над 500 000 до 1 000 000 евро), се задейства прогресивна ставка. [1]

Обобщение на пазара:

• Около 2-3 страни (Франция, Люксембург) прилагат пълно подоходно облагане, изчислено директно спрямо размера на семейството.
• Около 15-20 развити държави (в Западна Европа и Северна Америка) позволяват съвместно семейно облагане или трансфер на данъчни кредити между съпрузи, за да защитят по-нискодоходния партньор.
• Само 3 страни в Европа съчетават подоходното облагане с реален прогресивен данък върху самото богатство (активите). [1, 2, 3, 4, 5]

Ако желаете, мога да изчисля конкретен пример как се променя данъкът на едно семейство с две деца във Франция или Германия спрямо сингъл работник, или да Ви дам детайли за праговете на данъка върху богатството в тези страни. Какъв аспект от системата Ви интересува повече?

Имам в предвид данък върху дохода над средният когато на член от семейството се пада повече богатство от колкото някакъв под или средно . Ако няма доход над средният , няма данък естествено .

Благодаря за уточнението. Вие описвате един много специфичен, хибриден модел – прогресивен данък върху „свръхдохода“, чийто праг и ставка се определят не просто от парите, а от натрупаното семейно богатство на човек.

В съвременната световна практика няма нито една държава, която да прилага точно такъв автоматичен механизъм, при който данъкът върху дохода се регулира директно от съотношението между дохода и личното/семейното богатство на член от семейството.

Причините за това и начините, по които държавите се опитват да постигнат подобен ефект, са следните:

Защо държавите не свързват дохода с богатството в една формула?

1. Имуществото не генерира ликвидност: Може да притежавате наследствен имот (богатство), но да имате нисък доход. Ако държавата вдигне данъка върху дохода Ви, защото сте "богат" по документи, Вие няма да имате пари в брой (кеш), с които да го платите.
2. Административна трудност: Изчисляването на нетното богатство на всяко едно семейство в държавата (имоти, акции, коли, спестявания) всяка година, за да се определи данъчната ставка на дохода им, е изключително сложна задача.

Как държавите постигат сходен ефект в момента?

Вместо обща формула, страните разделят двата компонента, но ги комбинират така, че да защитят младите и по-бедните семейства:

• Разделяне на доходите (Семеен коефициент): Държави като Франция разделят общия доход на членовете на семейството. Ако семейството има доход над средния, но има и деца, доходът на човек пада под средния и те не плащат прогресивен данък (или плащат минимален). Това покрива втората част от Вашето условие.
• Данък върху имуществото като "коректор": В страни като Швейцария и Норвегия данъкът върху дохода и данъкът върху богатството съществуват паралелно. Ако младо семейство има доход над средния, но няма никакво богатство (спестявания, имоти), то плаща само стандартен данък. Ако обаче друго семейство има същия доход, но и огромно богатство, то се облага допълнително с годишен данък върху самото богатство (между 0.3% и 1.1%). Така второто семейство чисто финансово е обложено много по-тежко.
• Облагане на пасивния доход от богатство: В повечето развити страни доходите от труд се облагат по една скала, а доходите от богатство (наеми, дивиденти, лихви) – по друга. Ако едно заможно семейство генерира "свръхдоходи" от своите активи, тези доходи се облагат тежко, докато доходите от заплати на младите семейства са защитени с необлагаеми минимуми.

Ако проявявате интерес, можем да разгледаме как Швейцария изчислява паралелно данъка върху дохода и богатството на едно семейство, или как Франция изкуствено намалява високите доходи чрез броя на децата. Кой от двата реални модела Ви се струва по-близък до Вашата идея?

Няма как семейството да остане без доход защото се облага само горницата над средният с процент зависещ от богатството .

Разбирам логиката Ви напълно – Вие предлагате формула, при която базовият доход (до средното равнище) е абсолютно защитен, а данък се дължи само върху „излишъка“ (горницата), като размерът на този данък се определя от това колко имотно е семейството.

Въпреки социалната справедливост на този модел, към 2026 г. нито една страна по света не използва богатството като скала (мултипликатор) за определяне на процента данък върху горницата от дохода.

Причините, поради които съвременните данъчни системи избягват този подход, и алтернативите, които ползват, се свеждат до няколко ключови фактора:

Защо държавите не прилагат този модел?

• Риск от принудителна продажба на активи: Дори да се облага само горницата, ако семейството има висок доход за годината (например успешен сезон за семеен бизнес) и притежава скъп наследствен имот (високо богатство), данъчният процент върху тази горница ще бъде много висок. Ако в същия момент семейството няма свободни пари в брой (защото са инвестирани в бизнеса или имота), те ще бъдат принудени да продават имущество, за да платят данък доход.
• Проблемът с оценката на богатството: За да работи Вашата система, държавата трябва всяка година да оценява пазарната стойност на абсолютно всичко, което семейството притежава (недвижими имоти, акции, криптовалути, златни накити, автомобили), за да изчисли точното богатство на член от семейството. Това изисква огромен и скъп административен апарат.
• Укриване на богатство: Богатите семейства лесно биха прехвърляли собствеността върху активите си на офшорни компании или чужди фондации, за да изглеждат "бедни" по документи и да плащат нисък процент върху горницата от доходите си.

Как държавите постигат същия ефект чрез други лостове?

Вместо да смесват дохода и богатството в една формула, развитите икономики постигат Вашата цел (защита на младите и облагане на заможните) по следните начини:

• Необлагаем минимум и прогресивна скала (Защита на средния доход): В страни като Великобритания и Германия първата част от Вашата идея е факт – доходът до определен праг (често около средния или минималния за страната) не се облага изобщо или се облага минимално. Данък се плаща само върху горницата.
• Диференцирано облагане на доходи от богатство: Вместо да се гледа самото богатство, се облага доходът, който то ражда. Ако едно семейство е богато, горницата в доходите му обикновено идва от наеми, дивиденти или продажба на акции. Държавите облагат тези специфични доходи с по-високи ставки, докато горницата от заплати (труд) на младите семейства се ползва с облекчения.
• Семейни трансфери: Във Франция, ако младо семейство премине границата на средния доход, но има деца, държавата автоматично намалява облагаемата горница, като приема, че парите отиват за издръжка, и така ги спасява от високия данък.

Ако искате, можем да изчислим как се променя данъчната тежест във Франция или Германия за семейство, което преминава границата на средния доход, за да видите как реално се защитават младите хора с деца. Искате ли да разгледаме такъв пример?

Пенсионните фондове помогнаха за превръщането на Илон Мъск в първия трилионер в света, след като историческото първично публично предлагане (IPO) на SpaceX автоматично насочи огромни маси от пенсионни спестявания към акциите на компанията чрез промяна на борсовите правила. [1, 2]

Механизмът на "автоматичното" купуване

• Бърза промяна в правилата на Nasdaq: Борсата Nasdaq съкрати срока за включване на SpaceX в своите водещи индекси на едва 15 дни след IPO-то. [1, 2]
• Принудително купуване от пасивни фондове: Милиони хора по света спестяват за старини чрез индексни пенсионни фондове (ETF и взаимни фондове). Тъй като тези фондове са длъжни автоматично да купуват акции от най-големите компании в индекса, те бяха законово принудени да закупят милиарди долари в акции на SpaceX, за да репликират борсовия индекс. [1, 2]
• Капиталова инжекция: Това масово търсене изстреля пазарната капитализация на SpaceX до над 2,1 трилиона долара при борсовия дебют. Понеже Мъск притежава около 42% от компанията, стойността на неговия дял достигна астрономическите 866 милиарда долара, което (заедно с акциите му в Tesla и други активи) покачи общото му състояние на над 1,1 трилиона долара. [1, 2, 3, 4, 5]

Ранните инвестиции на големите фондове

Още преди компанията да стане публична, големи пенсионни и институционални мениджъри осигуряваха частно финансиране, което натрупа огромна стойност в портфейлите им: [1]

• Гиганти като Fidelity Investments купуват дялове още от 2015 г.
• Големият канадски пенсионен фонд Ontario Teachers' Pension Plan инвестира над $200 милиона през 2019 г. [1]

Протести и притеснения за пенсионерите

Този огромен трансфер на капитал предизвика сериозни критики и притеснения: [1]

• Липса на глас: Мъск запази 82,4% от правото на глас чрез специални супер-акции, което означава, че пенсионните фондове инвестират парите на хората, без да имат реален контрол над решенията на компанията. [1, 2, 3]
• Огромни загуби и риск: По официални данни за 2025 и началото на 2026 г., SpaceX е на загуба с близо 9 милиарда долара поради колосалните инвестиции в изкуствен интелект и инфраструктура. Критици и сенатори в САЩ (като Елизабет Уорън) предупредиха, че спестяванията на обикновените пенсионери са изложени на огромен риск в силно надценен пазарен балон, базиран на "вяра в бъдещето", а не на реални финансови резултати.
  [1, 2, 3]

Ако искате, мога да ви дам детайли за финансовите показатели от проспекта на SpaceX или да сравним структурата на супер-акциите на Мъск спрямо други технологични компании.

Хайде молете се бе  простотията и алчността да не унищожи  човечеството . 

Тъпанари !  

„В Русия основната религия в момента е култът към смъртта.“ Ксения Лученко за това как войната промени Църквата.

Руската православна църква участва активно в руско-украинската война на страната на Русия. На 6 март 2022 г. патриарх Кирил произнесе проповед, в която определи войната като метафизична – той твърди, че тя се води, за да се предотврати провеждането на гей парад в Донбас. Защо Църквата подкрепя насилието, какво правят свещениците на фронта и в тила, преследва ли се каноничното православие в Украйна и как се мобилизират свещениците от УПЦ – Константин Шавловски обсъди всичко това с журналистката Ксения Лученко, авторка на книгата „С добри намерения“.

Възможно ли е да се молим за онези, които отиват на война за пари?

Продължение на интервюто с Ксения Лученко е откъс от книгата „Църковен автостоп“, която съдържа преписи от разговорите на Лученко с отец Алексей Умински.

Това е един много болен свят !   Нормалните   по върховете на бизнеса и политиката по света и у нас  са малцинство .   @Въпросът дали SpaceX и изкуственият интелект (AI) са в балон няма еднозначен отговор, но пазарните експерти ги разделят на две напълно различни категории: SpaceX е реален монополист с дългосрочни договори, докато при AI се наблюдават класически признаци на спекулативен балон, захранван от огромни очаквания.

@

Trillionaire Testosterone | The Coffee Klatch for Saturday, June 13, 2026 by Robert Reich

With Heather Lofthouse and yours truly, Robert Reich

Read on Substack

@   А според мен точно монополиста е изкуствено надуван балон с държавни поръчки , тоест корупционен проект на американската олигархични кръгове завзели властта чрез Тръмп , а Тръмп е пътник . Трилионерът Мъск ще изгърми скоро .  Критиката, че SpaceX е изкуствено надут балон, захранван с държавни пари, има сериозни икономически и политически основания, които се споделят от редица независими анализатори. [1, 2]

Връзката между политическата власт и мега-корпорациите в САЩ е исторически факт, а огромният скок в богатството на Мъск предизвиква остри дебати. [1]

Ето какви са реалните факти и рискове по отношение на аргументите за политически балон и държавна зависимост:

1. Държавните поръчки – спасителен пояс или пазарен лост?

Критиците имат пълно основание да посочват, че SpaceX е изградена върху гърба на американския данъкоплатец. Компанията е получила над 38 милиарда долара под формата на правителствени договори, субсидии и данъчни кредити през годините. [1, 2]

• Зависимост: Без парите на НАСА и Пентагона в ранните си години, SpaceX щеше да фалира още през 2008 г.
• Кон контрааргумент (Икономическа ефективност): Причината САЩ да продължават да дават тези договори е чиста математика. Преди SpaceX, НАСА плащаше по над 80 милиона долара на Русия за едно място на астронавт до МКС. SpaceX свали цената драстично. Дори вътрешни проверки на Белия дом потвърждават, че правителството е „закачено“ за инфраструктурата на Мъск, защото просто няма по-евтин и работещ План Б в момента. [1, 2, 3, 4]

2. Връзката с Тръмп и политическият риск

Политическата обвързаност на Илон Мъск е най-голямата му уязвимост. Когато бизнесът ти зависи от регулации и държавни бюджети, смяната на политическия режим може да бъде фатална. [1, 2, 3, 4]

• Политически чадър: Влиянието на Мъск в администрацията на Тръмп доведе до спиране на редица разследвания срещу неговите компании, което засилва усещането за олигархичен модел. [1, 2]
• Рискът „Пътник“: Ако Тръмп и неговият кръг загубят властта или влиянието си, SpaceX веднага ще стане мишена на тежки регулаторни удари от Федералната комисия по комуникациите (FCC) и Федералната авиационна администрация (FAA). Сенатори като Елизабет Уорън вече официално призовават за разследвания и спиране на пазарната експанзия на компанията. [1, 2]

3. „Трилионерът Мъск ще изгърми скоро“ – Балонът на борсата

Илон Мъск официално стана първият трилионер на хартия в света, благодарение на историческото първично публично предлагане (IPO) на SpaceX на борсата при оценка от близо 1.8 трилиона долара. Това обаче крие класически финансови капани: [1, 2, 3]

• Куха оценка (Overvaluation): Независими оценители като Morningstar твърдят, че реалната стойност на SpaceX е около 780 милиарда долара – т.е. пазарът в момента я е надул повече от два пъти над реалното. [1, 2]
• Липса на кеш: Над 99.9% от богатството на Мъск е заключено в акции (Tesla и SpaceX), голяма част от които са заложени като обезпечение по лични банкови кредити. Ако акциите на Tesla или новата акция на SpaceX претърпят срив поради политически сътресения, банките ще изискат принудителна продажба на акциите му (margin call). Това може да задейства верижна реакция, която буквално да стопи състоянието му за дни. [1]

В заключение: Вашата теза за "корупционен проект" улавя реалния риск на шуробаджанашкия капитализъм в САЩ. SpaceX има реален и работещ продукт (ракети и интернет), но финансовата оценка от 1.8 трилиона долара е политически и спекулативно надута. Ако политическото махало в САЩ се премести, империята на Мъск наистина може да се окаже пред невиждана криза. [1, 2, 3, 4, 5, 6]

Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече @ 

Какво ще се случи с инвестициите на пенсионните фондове подмамени от надутата оценка ?

Ако надутият балон около историческото първично публично предлагане (IPO) на SpaceX се спука, милиони бъдещи пенсионери ще платят сметката, тъй като пенсионните фондове са уловени в т.нар. „структурен капан“ на борсата. [1]    Иронията е, че много от тези фондове не купуват акциите доброволно, а биват законово и механично принудени да го направят. [1, 2]  Големите борсови индекси като Nasdaq-100 и FTSE Russell промениха правилата си специално за мега-компании като SpaceX. Обикновено една компания трябва да докаже редовна печалба за няколко тримесечия, преди да бъде допусната в индекс. Заради огромната пазарна оценка от близо 1.8 трилиона долара обаче, Nasdaq съкрати този период на едва 15 дни след старта на търговията. [1, 2, 3]

• Защо това е проблем? Повечето пенсионни фондове в света инвестират пасивно чрез ETF-и (борсово търгувани фондове), които сляпо следват тези индекси. [1, 2]
• Резултатът: Управителите на фондове са договорно задължени да разпродадат стабилни активи и да купят милиарди долари в акции на SpaceX (SPCX), просто за да копират съответния индекс. По този начин над 30 трилиона долара пенсионни спестявания в световен мащаб се превръщат в автоматичен купувач. [1, 2, 3, 4]

 Кой се опитва да се спаси?

Реакцията сред големите финансови играчи е силно разделена:

• Протестът на скандинавските фондове: Датският пенсионен фонд AkademikerPension официално обяви бойкот на IPO-то на SpaceX, наричайки управлението на Мъск „безотговорно“, а оценката – напълно нереална. Остри критики изказаха и от държавния фонд на Кънектикът. [1, 2]
• Защитната стена на S&P 500: За момента индексът S&P 500 отказа да промени правилата си и не допусна SpaceX, изисквайки първо реална счетоводна печалба (GAAP). Това временно предпазва най-масовите пенсионни планове (като стандартните 401k фондове в САЩ, базирани на S&P 500). [1, 3, 4]

В крайна сметка, ако балонът се спука, SpaceX като инженерна компания ще оцелее, защото има ракети и договори с НАСА. Но финансовите загуби ще бъдат национализирани – те ще се разпределят върху гърба на милиони обикновени спестители, чиито пари са били налети в акциите без тяхно знание и съгласие. [1, 2]

   Доброволно или под натиск , корупция и т.н. Nasdaq-100 и FTSE Russell промениха правилата? Причината ?

Промяната в правилата на Nasdaq-100 и FTSE Russell не е официално дефинирана като „корупция“ в съдебния смисъл, но представлява класически пример за институционален натиск, лобизъм и конфликт на интереси, където правилата се пренаписват в движение заради парите на един човек.

Финансовите регулатори и щатски прокурори от Ню Йорк, Илинойс и Мериленд официално изпратиха протестни писма до борсите, обвинявайки ги, че участват в „надпревара към дъното“ (Race to the bottom), за да угодят на Илон Мъск. [1, 2]

Ето как и защо точно се случи тази безпрецедентна промяна в правилата през пролетта на 2026 г.:

1. Какви правила бяха брутално премахнати?

За да влезе една нормална компания в престижния индекс Nasdaq-100, тя трябваше да отговаря на строги защитни критерии, създадени след Дот-ком балона за предпазване на инвеститорите: [1, 2]

• Старото правило: Компанията трябваше да се търгува публично поне 3 месеца (период на засядане/тестване) и минимум 10% от акциите ѝ да бъдат пуснати за свободно търгуване (free float). [1, 2]
• Новото правило на Nasdaq (в сила от 1 май 2026 г.): Периодът бе съкратен на едва 15 дни, а изискването за 10% свободен обем акции бе напълно премахнато. [1, 2]
• Новото правило на FTSE Russell: Те въведоха „бърз вход“ (fast-track) след едва 5 дни търговия и премахнаха изискването за минимални права на глас за акционерите. [1, 2]

2. Причината: Защо борсите се огънаха?

Зад официалните обяснения за „адаптиране към модерния пазар“ стоят три чисто материални и стратегически причини: [1]

• Борсите са търговски дружества, работещи за печалба: IPO-то на SpaceX (SPCX) на 12 юни 2026 г. е най-голямото първично публично предлагане в историята на човечеството ($75 милиарда събрани средства при оценка от 1.8 трилиона). Таксите, които Nasdaq прибира от трансакциите и самото листване, са колосални. Ако Nasdaq не беше променил правилата, Мъск щеше да листва компанията на конкурентна борса (например в Ню Йорк - NYSE или в Тексас). Борсите буквално се състезаваха коя ще се наведе по-ниско, за да вземе парче от пая. [1, 2, 3, 4]
• Бизнес моделът на пасивните фондове: Индексните оператори (които притежават Nasdaq-100 и Russell 1000) печелят от това, че инвеститорите купуват техните продукти. Те знаеха, че ако оставят SpaceX извън индекса за една година, инвеститорите щяха да започнат да купуват други, специализирани фондове, за да стигнат до SpaceX. Затова промениха правилата – за да си гарантират, че милиардите на хората ще останат заключени в техните собствени индекси. [1]
• Политическият гръб на Мъск: Като неофициален съветник и ключов съюзник в администрацията на Доналд Тръмп, Мъск притежава невиждана политическа мощ. Борсите и регулаторите (като SEC) са наясно, че ако създават административни пречки пред мега-проектите на Мъск, те бързо могат да станат обект на държавни чистки или тежки реформи от страна на Белия дом.

3. „Диктатурата на Мъск“ и рискът за обикновения човек

В официалното протестно писмо на финансовите контрольори на Ню Йорк и Мериленд директно се посочва конфликтът на интереси:
Мъск запазва 82.4% от гласовете в SpaceX, което означава, че външните инвеститори нямат абсолютно никакъв контрол над компанията. Обикновено това е червен картон за всеки индекс. Сега обаче, чрез новите правила, пенсионните фондове са принудени да налеят над $30 милиарда в „безотговорна корпоративна структура“, където един човек взема еднолични решения, без да отговаря пред никого. [1, 2, 3, 4]

Единственият индекс, който устоя на този натиск и отказа да се корумпира, е S&P 500. Техният управителен съвет категорично отказа да промени правилата си и заяви, че SpaceX няма да влезе в индекса, докато не докаже 4 последователни тримесечия на реална счетоводна печалба. [1, 2, 3]

В крайна сметка: Да, правилата бяха променени извънредно и целенасочено под натиска на огромния капитал. Това подкопава сигурността на пазара, за да се осигури незабавна ликвидност на Мъск и ранните му инвеститори на гърба на масовия пасивен купувач. [1, 2]  

  Заключението е в  текста  на картинката !