@pitashtia Гласувайте идиоти .Време е за бунт . Мафията убива свестните . #Петрохан ,#ИзаЧЕП , #Ментелигенция ♬ original sound - pitashtia
@@@!В кочината Чалгария оправия скоро няма да има
Паскал- ДС-контрабанда или "Крадеца вика дръжте крадеца"
@@Колко пъти да я пея тази песен и като се пееш Пенке ле кой ли те слуша . Дойде ми до гуша от дебилитета на българската #Ментелигенция @
@@@@pitashtia Ще метем тавана
♬ original sound - pitashtia
Някаква изненада ? Разследван и пуснат . Прогнилата кочина няма да се оправи от самосебе си или от такива като Радев . Не се надявайте !!! Жалка долна ,мръсна история е политиката у нас от началото на прехода спуснат свише до ден днешен .
!!!!Какво е общото и различното между случаят КТБ , ББР, Източените и фалирани банки у нас в края на миналият век .
Основната прилика между банковата криза от 1996-1997 г., казуса „КТБ“ (2014 г.) и скандалите около ББР (2021 г.) е захранването на „наши хора“ и политически обвързани бизнеси с огромни кредити без реално обезпечение (т.нар. „кухи фирми“).
Основната разлика е в мащаба на последствията за държавата и вложителите: през 1996-1997 г. фалира половината банкова система и спестяванията на хората се стопиха от хиперинфлация; през 2014 г. КТБ падна като изолиран случай (но завлече 4-5 млрд. лв. публичен ресурс); а ББР не е фалирала, тъй като е 100% държавна и загубите ѝ се покриват индиректно от данъкоплатците.
Сравнителен анализ на трите банкови феномена
| Критерий | Банковите фалити (1996 - 1997 г.) | Казусът „КТБ“ (2014 г.) | Скандалът с „ББР“ (2021 г.) |
|---|---|---|---|
| Правен статус | Масов фалит на над 15 частни и държавни банки. | Фалит на една конкретна, системна частна банка. | Държавна банка, която продължава да работи и днес. |
| Основна схема | „Кредитни милионери“; раздаване на пари на кухи фирми без обезпечение; рефинансиране от БНБ. | Финансиране на лични бизнес проекти на Цветан Василев и партньори чрез свързани лица. | Раздаване на портфейл от над 1 млрд. лв. на едва 8 едри бизнес фамилии (вместо на МСП). |
| Съдба на вложителите | Масова бедност. Спестяванията изчезнаха или се обезцениха заради хиперинфлацията. | Гарантираните влогове (до 100 000 евро) бяха изплатени напълно чрез заем от държавата. | Няма засегнати граждани; банката не оперира с масови депозити на физически лица. |
| Роля на държавата | Пълен отказ на контролиращите органи (БНБ); липса на работещ валутен борд. | „Сляпо петно“ в Банков надзор на БНБ; умишлено политическо и медийно „отстрелване“ на банката. | Директно политическо назначение на ръководството; ползване на държавен ресурс за частни цели. |
Общи черти (Сходствата)
- Моделът „Каца без дъно“: И в трите случая банките са използвани не като класически финансови посредници, а като инструменти за акумулиране на капитал (чрез депозити или държавни средства), който след това се пренасочва към тесен кръг от олигархични структури.
- Липса на истинско обезпечение: Кредитите са отпускани срещу акции на новосъздадени фирми, бъдещи несигурни вземания или силно надценени активи (имоти, заводи).
- Провален регулаторен контрол: Банковият надзор на БНБ или умишлено си е затварял очите („КТБ“ и 1996 г.), или умишлено е бил структуриран така, че да не проверява целесъобразността на договорите (при ББР дълго време нямаше таван за размера на един кредит).
- Политически чадър: Нито една от схемите не би била възможна без покровителство от висшите ешелони на властта в съответния период.
Различия (Специфики)
1. Източените банки (1996 - 1997 г.): Системен колапс
Това беше криза на прехода от планова към пазарна икономика. Държавните предприятия работеха на загуба, а новоизникналите частни банки (Първа частна банка, Минералбанк и др.) ги рефинансираха под натиск. Накрая БНБ печаташе безконтролно пари, за да спасява банките, което доведе до хиперинфлация и въвеждането на Валутния борд.
2. Случаят „КТБ“ (2014 г.): Корпоративна война
За разлика от 1996 г., през 2014 г. банковата система на България беше стабилна и високоликвидна. Фалитът на Корпоративна търговска банка не беше пазарен, а следствие от разрив в отношенията между Цветан Василев и Делян Пеевски. Последва изкуствено предизвикана паника (run on the bank), прокуратурата влезе в сградите на банката и КТБ беше затворена административно. Разходите за изплащане на гарантираните влогове (над 3.6 млрд. лв.) бяха поети от Фонда за гарантиране на влоговете и държавния бюджет.
3. Случаят „ББР“ (2021 г.): Държавен лобизъм
Българската банка за развитие (ББР) имаше законова мисия да помага на малкия и среден бизнес, който няма достъп до търговските банки. Вместо това, министерски разкрития през 2021 г. показаха, че тя е превърната в „дойна крава“ за огромни бизнеси (свързани с Румен Гайтански - Вълка, Георги Самуилов, Делян Пеевски и др.). Тук нямаше фалит, защото принципал е държавата, но ресурсът беше отклонен по предназначение, а част от тези кредити впоследствие станаха трудносъбираеми (лоши кредити).
Има ли общи действащи лица ?? @pitashtia Проза в стихове #ИзаЧЕП #Ментелигенция ♬ original sound - pitashtia
?
Да, има директни общи действащи лица, фирми и политико-олигархични мрежи, които преминават като нишка през тези скандали. Докато събитията от края на миналия век (1996-1997 г.) са по-отдалечени във времето, връзката между казусите „КТБ“ и „ББР“ е изключително силна и разкрива едни и същи крайни бенефициенти.
Ето кои са най-ярките общи фигури и свързани субекти:
1. Делян Пеевски (Мостът между КТБ и ББР)
Това е най-знаковата фигура, свързваща двата скандала в новата ни история:
- В КТБ: Преди разрива през 2014 г., Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева са сред най-близките партньори на Цветан Василев. Медийната им империя („Нова българска медийна група“ и др.) беше брутално финансирана с кредити от КТБ. По данни на синдиците и разследвания, преди фалита на банката експозициите към фирми, свързвани с него, възлизаха на стотици милиони левове (които впоследствие бяха прехвърлени или заличени чрез цесии). [1, 2, 3]
- В ББР: След разкритията на Министерството на икономиката през 2021 г. стана ясно, че сред големите 8 фирми, получили лъвския пай от 1 милиард лева кредити, са компании, пряко или косвено свързвани с Пеевски. Пример за това е дружеството „Благоевград-БТ“ (част от бившата „Булгартабак“), което получи мащабно финансиране от държавната банка. [1, 2]
2. Румен Гайтански – Вълка
Бизнесменът е класически пример за едър предприемач, захранван с огромен ресурс и от двете места:
- В КТБ: Фирми, близки до неговия кръг, също присъстваха в кредитните портфейли на КТБ преди затварянето ѝ.
- В ББР: Гайтански стана главно действащо лице в скандала с ББР чрез фирмата „Роудуей кънстракшън“. Тя получи рекордния единичен кредит от 150 милиона лева. С тези държавни пари фирмата купи акциите на друга компания на Гайтански („Пътстройинженеринг“). Схемата беше разкрита като класическо „вътрешно“ източване, а през 2024–2025 г. по този казус започнаха и активни арести и разследвания за длъжностно присвояване. [1, 2, 3, 4]
3. Георги Самуилов (Инса Ойл)
Пловдивският петролен бос също се явява клиент на финансиране в двата периода:
- Неговият бизнес имаше сериозни експозиции и търговски взаимоотношения с КТБ.
- През 2021 г. се оказа, че фирмата му „Инса Ойл“ е сред въпросните 8 „привилегировани“ компании, получили десетки милиони левове кредити от държавната ББР, предназначена уж за малкия бизнес.
Връзката с банковата криза от 1996 - 1997 г.
Директните физически лица от 90-те години трудно могат да бъдат намерени по същите позиции днес (много от тогавашните „кредитни милионери“ отдавна са извън бизнеса или не са сред живите). Има обаче функционална и институционална приемственост:
- Банкери с ДС минало: Голяма част от управителите на фалиралите през 1996 г. банки бяха свързани с бившата Държавна сигурност (ДС). Същите тези структури и техните наследници положиха основите на олигархичния модел, който по-късно създаде и КТБ.
- Адвокати и консултанти: Около прехвърлянията на активи на КТБ и кухите фирми в ББР често изплуват имената на юристи и финансови консултанти, чиято кариера е започнала именно в мътните води на приватизацията и банковите фалити от края на миналия век. [1]
В обобщение: Актьорите се сменят частично, но режисьорите (политическите лобита) и сценарият (държавни пари към частни джобове) остават същите.
Ако проявявате интерес, можем да разгледаме какво се случи с разследванията срещу тези лица или каква част от парите бяха възстановени в хазната. Напишете каква информация ви е нужна.
Офшорните фирми и управителите на банките играят ключовите, централни роли в тези финансови схеми. Те са двете остриета на един и същ нож: управителите контролират "кранчето" на парите отвътре, а офшорките осигуряват "черната дупка" отвън, в която тези пари изчезват безследно.
Ролята на офшорните фирми: „Маската и Дъното“
Офшорните компании са регистрирани в юрисдикции с ниски данъци и строга банкова тайна (Сейшели, Британски вирджински острови, Панама, Кипър). Тяхната роля в българските банкови кризи се свежда до три основни функции:
- Анонимност и Скриване на реалния собственик (Краен бенефициент):
По закон банките нямат право да дават огромни кредити на лица, които притежават или управляват самата банка (свързани лица). За да се заобиколи това, се създава верига от офшорни дружества. На хартия собственик на фирмата-кредитополучател е анонимен чужденец или друга офшорка, но реално зад нея стои местният олигарх или самият банков шеф. [1, 2] - Създаване на „Кухи кутии“ за купуване на активи:
Парите се отпускат на новосъздадена офшорна фирма (която няма никаква дейност, служители или капитал) под формата на кредит. С тези милиони офшорката купува реален бизнес в България (напр. БТК, заводи, имоти, вестници). Така активите стават собственост на тайната офшорка, а дългът (кредитът) остава да виси в българската банка и никога не се връща. [1] - Евакуация на капитала:
Когато една банка умишлено се води към фалит, парите трябва бързо да напуснат страната. Чрез фиктивни договори за "консултантски услуги", "наеми" или "инвестиции", милионите се превеждат от българската банка към банкови сметки на офшорки в чужбина. След като преминат през 3-4 държави, те стават практически непроследими за българското правосъдие. [1, 2]
Пример от КТБ: По делото за фалита стана ясно, че десетки кухи фирми и офшорки, контролирани чрез подставени лица (често секретарки, шофьори или охранители), са получили милиарди без реално обезпечение. [1, 2]
Ролята на управителите (изпълнителните директори): „Портиерите“
Управителите на банките и председателите на управителните съвети (УС) имат законова и професионална отговорност да пазят парите на вложителите. В разглежданите схеми обаче те влизат в ролята на „контролирани портиери“, които умишлено нарушават правилата. Тяхната роля се състои в: [1]
- „Сляпо“ одобряване на лоши кредити:
Управителите са хората, които подписват договорите за милиони. Те умишлено пренебрегват докладите на собствените си отдели за управление на риска. Те приемат залози, които нямат стойност (например: залог на "бъдещи вземания" или парцел земя, оценен 100 пъти над пазарната му стойност). - Поддържане на двойно счетоводство и фасада:
За пред Банковия надзор на БНБ управителите съставят перфектни отчети – показват, че банката е стабилна, печеливша и ликвидна. Реалността вътре обаче е коренно различна. [1] - Зависимост и Изпълнение на политически поръчки:
Управителите в тези казуси рядко са независими банкери.- През 1996-1997 г. много от тях бяха назначени с протекции на партийни централи и Държавна сигурност, за да раздават пари на „наши момчета“ (кредитните милионери).
- В КТБ управителите бяха изцяло подчинени на волята на мажоритарния собственик Цветан Василев.
- В ББР (до 2021 г.) управителите се сменяха и назначаваха директно от министрите на икономиката/финансите. Техният умишлен пропуск беше, че с години не наложиха лимит за максимален размер на кредита (напр. до 5 млн. лв.), което позволи на управителния съвет да подпише единични кредити от по 100-150 милиона лева за няколко избрани фирми. [1, 2, 3, 4, 5]
Накратко:
Благодарение на валутния борд, БНБ нямаше право незаконно да печата пари, за да покрива тези дупки, което спаси страната от нова хиперинфлация като тази през 1996–1997 г.. Вместо това обаче сметката беше платена директно от българските данъкоплатци чрез държавния бюджет и отнемане на ликвидност от бизнеса. [1, 2, 3, 4]
Финансовото изражение на този грабеж поотделно се разпределя по следния начин:
1. Корпоративна търговска банка (КТБ) – Около 5 милиарда лева щета
Това е най-големият единичен финансов палеж в съвременната история на България, при който над 4.3 милиарда лева чисто и просто изчезнаха от баланса на банката. [1]
- Директен удар по хазната: Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) трябваше да изплати 3.7 милиарда лева на вложителите с гарантирани депозити. Тъй като фондът нямаше толкова пари, държавата му отпусна извънреден заем от бюджета. [1, 2, 3]
- Загуби за бизнеса и гражданите: Големите фирми, общини, държавни енергийни дружества, болници и граждани с десетки милиони над гарантирания лимит от 100 000 евро изгубиха парите си завинаги. [1, 2]
- Резултат от разпродажбата на активи: Чрез синдиците държавата успя да върне едва около 20–25% от завлечените средства. По-голямата част от заводите, имотите и активите на КТБ (като БТК, Петрол, Дунарит) бяха прехвърлени на безценица към други офшорни мрежи чрез схеми и цесии. [1]
2. Българска банка за развитие (ББР) – Поне 300–400 милиона лева реална загуба
Тъй като ББР е изцяло държавна, тя не фалира, но бе брутално „издоена“. [1]
- Лоши кредити: Одитните доклади сочат, че от портфейла, раздаден на 8-те големи бизнес конгломерата, около 300 милиона лева са напълно несъбираеми („лоши кредити“). [1]
- Казусът с Вълка: Ярък пример е заемът от 150 милиона лева, отпуснат на фирма на Румен Гайтански–Вълка. През 2024 г. банката окончателно обяви, че е успяла да си върне едва около 2.5% от тази колосална сума (близо 5 милиона лева), а останалите 145 милиона лева са чиста загуба за държавата. [1, 2]
- Пропуснати ползи: Понеже милиарди лева държавен ресурс бяха блокирани в огромни необезпечени кредити за шепа олигарси, хиляди реални малки и средни предприятия в България останаха без никакво финансиране. [1, 2]
Какво ни спаси и какво изгубихме?
При валутния борд цената на банковия грабеж се плаща чрез по-малко пари за обществени нужди. Тези 5.5–6 милиарда лева не бяха „напечатани“, а бяха отнети от възможността да се построят модерни детски и онкологични болници, инфраструктура, да се закупят медицински хеликоптери или да се реформира образованието. [1, 2] !Ако добавим откраднатото от държавните поръчки, заменките кон за кокошка и всички други , колко % от БВП е присвоен от олигархията през годините без приватизацията за жълти стотинки и източените държавни фирми . Може ли да се каже че:
Крадците управляват
заграбили милиарди ,
те имат си държава ,
която да ги варди .
Има ли осъдени за Грабежите ?
По оценки на престижни международни институции (включително регулярни доклади на групата на „Зелените“ в Европейския парламент и организации като Global Financial Integrity), корупцията в България изяжда средно между 14% и 15% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната всяка година. [1, 2]
Единствените осъдени за корупция в България обикновено са служители на ниско или средно ниво – полицаи, митничари, дребни чиновници или лекари, хванати с подкупи от по няколкостотин лева. "Големите риби" остават недосегаеми, пазени от същата тази държавна машина, която са изградили да ги "варди".!!@Спасител от корупцията ли е Радев @
Ако превърнем тези проценти в реални суми спрямо нивата на икономиката, това означава, че над 11 милиарда евро (близо 22 милиарда лева) се отклоняват ежегодно от бюджета, европейските фондове и данъкоплатците. През годините на прехода общата сума на изнесените или незаконно придобити капитали (чрез нагласени обществени поръчки, скандални заменки, източване на ДДС и картели) надхвърля 50-60 милиарда лева. [1]
Процентно изражение на грабежа по сектори
- Корупционен данък в обществените поръчки: Те са основният двигател за захранване на олигархията. Изследванията на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и Световната банка сочат, че при около 30% до 40% от договорите има сериозни корупционни рискове („червени флагове“ като процедури с един кандидат, инхаус възлагане без конкурс или изкуствено завишени цени). Корупционната надценка (т.нар. „рушвет/отчисление“) варира от 15% до 30% от стойността на самите поръчки, което е около 2-3% от годишния БВП. [1, 2, 3, 4]
- Заменките „Кон за кокошка“: Само от скандалните заменки на гори и земи по Черноморието и курортите в периода 2005–2009 г. държавата беше ощетена с над 2 милиарда лева (около 3% от тогавашния БВП) поради драстични разлики между данъчните оценки на заменените пущинаци и реалната пазарна стойност на златните държавни земи.
- Сивата икономика и незаконните финансови потоци: По данни на Transparency International и доклади за „Завладяната държава“ (State Capture), сивият сектор в България е най-големият в ЕС и генерира близо 30% от БВП. Огромна част от този ресурс се евакуира към офшорни сметки. [1]
Може ли да се каже:
„Крадците управляват,
заграбили милиарди,
те имат си държава,
която да ги варди“?
Определено да. В политологията и международните доклади за България това не е просто метафора, а се описва с термина „Завладяна държава“ (State Capture). [1, 2]
Този модел означава, че олигархичните кръгове не просто мамят системата отвън – те притежават самата система. Чрез контролирани назначения в регулаторните органи, прокуратурата, КПКОНПИ и съдебната власт, те си осигуряват пълен институционален щит. Държавният апарат се използва като оръжие: [1, 2, 3]
- За защита: Сигналите срещу „нашите хора“ се слагат "на трупчета" в прокуратурата, докато изтече давността им.
- За нападение: Бухалките на НАП, КПКОНПИ и МВР се стоварват върху неудобни бизнеси или политически опоненти, за да им бъдат отнети активите (както се случи при казуса "Осемте джуджета" и влизането в КТБ).
България систематично заема последно или предпоследно място в ЕС в Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International, като в последните доклади резултатът се срина рекордно надолу до 40 точки. [1, 2]
Има ли реално осъдени за тези мащабни грабежи?
Няма нито едно знаково, ефективно осъдено лице от ешелона на едрата олигархия или висшите политици за милиардните грабежи.
- По казуса „КТБ“: Делото се проточи над 10 години. Основният обвиняем Цветан Василев е в Сърбия, а процесът в България се превърна в безкрайна сага без реална присъда с влизане в затвора за архитектите на схемата. [1]
- По казуса „ББР“: Чак в последно време (2024–2025 г.) започнаха по-активни действия – бяха предприети арести около спорния заем от 150 млн. лв. на Румен Гайтански-Вълка, а бившият шеф на банката Стоян Мавродиев бе обявен за издирване и впоследствие задържан в Белград. До крайни ефективни присъди обаче пътят все още е много дълъг. [1]
- За обществените поръчки и заменките: Имаше няколко зрелищни обвинения срещу бивши министри през годините, но почти всички приключиха с оправдателни присъди на всички инстанции или бяха прекратени поради изтекла давност.
@@pitashtia Правилата 1 #Ментелигенция ♬ original sound - pitashtia
@@@@@@@@@@@@@pitashtia Лудница
♬ оригинален звук - pitashtia
Няма коментари:
Публикуване на коментар