- Популизъм: Идва от латинската дума populus (народ). Това е политическа реторика, която противопоставя обикновените хора на управляващата класа. Популистите твърдят, че представляват волята на суверена и често предлагат лесни, но нереалистични решения на сложни обществени проблеми.
- Демагогия: Идва от гръцките думи demos (народ) и ago (водя). В съвременния език означава съзнателно подвеждане на масите. Използва се за привличане на подкрепа чрез ласкателства, разпалване на предразсъдъци, силни емоции и изопачаване на факти. [1, 2, 3, 4]
| Критерий [1, 2, 3, 4] | Популизъм | Демагогия |
|---|---|---|
| Същност | Политическа доктрина и стратегия за власт. | Инструмент за комуникация и манипулация. |
| Фокус | Разделението между „народа“ и „елита“. | Емоционалното и нечестно печелене на доверие. |
| Намерение | Може да бъде искрено вярване в каузата на масите. | Винаги съдържа елемент на умишлена измама. |
| Обхват | Цялостна платформа на партийно ниво. | Конкретна реторика, аргументи или обещания. |
- Популистите често използват демагогия: За да убедят хората, че са на тяхна страна, популистките лидери редовно прибягват до демагогски методи като преувеличения и фалшиви обещания.
- Демагогия без популизъм: Един класически, традиционен политик (от статуквото или т.нар. „елит“) също може да бъде демагог. Той може да лъже за икономическите показатели или да дава неизпълними обещания, без изобщо да залага на популистката теза за борба срещу елита. [1]
- Как изглежда: Лидерът посочва реални, съществуващи проблеми (например: огромно икономическо неравенство, картели или корупция в съдебната система). Той не лъже за фактите и предлага легитимни, макар и радикални реформи в полза на мнозинството.
- Пример: Историческият „ляв популизъм“ или движения за граждански права. Политици, които се борят срещу монополите и вярват искрено, че властта трябва да се върне у хората, без да прибягват до измами.
- Как изглежда: Технократи, царе, диктатори или дългогодишни управляващи, които нямат претенцията да са част от масите. Те използват сложен език, статистика (често манипулирана) и обещават „стабилност“ и „прогрес“, за да успокоят обществото и да прикрият собствените си провали.
- Пример: Тоталитарни лидери или корумпирани бюрократи. Те не казват „ние, народът, срещу елита“ (тъй като те самите са елитът), но редовно демагогстват, че икономиката цъфти или че външен враг е виновен за кризата.
- Можеш да бъдеш популист без демагогия, ако си искрен идеалист, който вярва в каузата на масите срещу елита.
- Можеш да бъдеш демагог без популизъм, ако си част от управляващия елит и просто лъжеш избирателите си, за да останеш на власт.
- Костадин Костадинов и „Възраждане“ (Десен/Националистически популизъм): Класически пример за антиелитарна реторика. Те изграждат образа си върху противопоставянето на „българския народ“ срещу „евроатлантическия елит“ и „чуждите колонизатори“. Обещават бързи и радикални решения (например референдуми за всичко).
- Ивелин Михайлов и „Величие“ / Радостин Василев и „МЕЧ“: Новата вълна радикални популисти. Тяхната реторика е изцяло насочена срещу корупцията по високите етажи на властта, като използват силно емоционален език в социалните мрежи.
- Слави Трифонов и „Има такъв народ“ (ИТН): Влязоха в политиката с чист популистки профил – тезата, че професионалните политици са корумпирани и властта трябва директно да се върне в хората чрез мажоритарен вот и намаляване на партийните субсидии.
- Бойко Борисов и ГЕРБ (Ранен период): В началото на кариерата си (2001–2009 г.) Борисов беше учебникарски пример за харизматичен, народен лидер, който се противопоставяше на „тройната коалиция“ и стария елит. С годините ГЕРБ се институционализира и се превърна в самото статукво.
- Исторически примери: Волен Сидеров („Атака“) и Жорж Ганчев бяха пионерите на модерния български популизъм, залагащи на силен антиелитарен и патриотичен патос. [1, 2, 3, 4, 5, 6]
- ГЕРБ и ДПС (Ново начало): Използват т.нар. „технократска демагогия“. Когато са атакувани за корупция, те отклоняват вниманието с икономически данни, международно признание, евроатлантически ценности и обещания за „стабилност“. Демагогският похват тук е, че проблемите с върховенството на закона се замитат под килима чрез говорене за „магистрали“ и „инвестиции“.
- Продължаваме промяната – Демократична България (ПП-ДБ): Критиците им често ги обвиняват в „морализаторска демагогия“. Те обещават бързо и пълно изкореняване на корупцията и съдебна реформа, но влизането им в коалиции с доскорошните им най-големи противници (явление, наричано в обществото „сглобка“) се възприема като класическо демагогско разминаване между думи и дела.
- БСП (Лява демагогия / Ляв популизъм): Партията редовно използва социална демагогия. Преди избори се обещават масивни увеличения на пенсии и социални помощи, без да има реален бюджетен разчет как това ще се случи финансово. [1]
- В опозиция партиите масово са популисти – обещават да „изметат статуквото“ и да дадат властта на народа.
- Във властта същите партии бързо се превръщат в демагози – започват да обясняват защо обещаното е невъзможно заради „завареното положение“, „международната ситуация“ или „предишните управляващи“. []
- Като популист: Той капитализира успешно върху умората на хората от 5-годишната политическа криза и "сглобките". Раздели полето на „морално чистия народ“ и „корумпирания олигархичен модел на Борисов и Пеевски“. Вдигна юмрук срещу мафията и обеща „диктатура на закона“ и „правила за всички“.
- Като демагог: Веднага след вземането на властта, думите му започнаха да се разминават с делата. В кампанията обещаваше прозрачност, но първото действие на ПБ в парламента през май 2026 г. беше драстично затягане на Правилника на Народното събрание с цел да се заглуши опозицията (ограничаване на изслушванията на министри и анкетните комисии). Това е класическа демагогия – обещаваш свобода, а налагаш административен диктат. [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7]
- Защо бизнесът инвестира пари в „Прогресивна България“?
Големият капитал в България изпитваше ужас от непредвидимостта. 5 години без редовно правителство означаваха блокирани еврофондове, хаос в обществените поръчки и постоянна несигурност. Богаташите и предприемачите заложиха на Радев, защото той предложи „авторитарна стабилност“. Зад кулисите бизнесът винаги търси силна ръка, която контролира парламента и службите, за да има ясен „адрес“, на който да се договарят големите икономически потоци. ПБ обеща край на рекета от старите олигарси, което за много бизнеси бе сигнал, че е време да финансират "новия покровител" в замяна на спокойствие и достъп до държавния ресурс. - Институционалният чадър:
Докато беше президент, Радев разполагаше с огромен ресурс чрез служебните си кабинети, ръководени от Гълъб Донев и Димитър Стоянов. През тези кабинети бяха изградени местни мрежи от областни управители, кадри в министерствата и държавните предприятия. Това създаде перфектната логистична и финансова база, върху която „Прогресивна България“ стъпи, за да проведе изключително скъпа и агресивна предизборна кампания. [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10] - Да, действията на служебните правителства на Румен Радев обективно защитиха и улесниха руските икономически интереси в българската енергетика, а емблематичният договор с турската компания „Боташ“ (BOTAŞ) е централният инструмент за това. Макар официално реториката му винаги да е била за „диверсификация“ и „ценова достъпност“ за хората (което е неговата демагогска линия), реалните икономически и геополитически ефекти показват точно обратното. [1, 2, 3, 4, 5, 6]Ето как се подрежда този пъзел в енергетиката:Ролята на договора с „Боташ“Споразумението с турската държавна компания „Боташ“ бе подписано на 3 януари 2023 г. от тогавашния служебен енергиен министър Росен Христов. То е с дългосрочен хоризонт от 13 години и съдържа изключително заробващи клаузи за България: [1, 2, 3]
- „Плащаш, независимо дали ползваш“: България се задължи да плаща твърда капацитетна такса от близо 500 000 долара (около 1 млн. лева) на ден на Турция, без значение дали реално внасяме газ през нейните терминали. Страната ни реално използва едва малка част от този капацитет, но дължи милиарди до края на договора.
- Параванът за руски газ: Най-важният детайл е, че в договора с „Боташ“ няма клауза за произход на суровината. Тъй като Турция купува огромни количества руски газ от „Газпром“, тя го смесва в своята мрежа (т.нар. „турски бленд“). През капацитета на „Боташ“ в България влиза именно този газ. Това позволи на Русия да продължи да продава синьо гориво на България и Европа заобикаляйки санкциите, след като преди това „Газпром“ едностранно спря директните доставки за „Булгаргаз“ през 2022 г. [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7]
Какво се случи в служебните кабинети?Ако погледнем действията на назначените от Радев правителства, се вижда ясна последователност в подкрепа на руските енергийни активи у нас:- Политическият чадър над „Лукойл“: Служебните кабинети на Радев (начело с Гълъб Донев) активно се бориха за запазване на европейската дерогация (изключението от санкциите) за внос на руски петрол. Те позволиха на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ да продължи да работи с руски суровини и да генерира милиардни печалби за майката в Москва, като Радев дори наложи вето на закони на редовния парламент, целящи държавен контрол или бърза продажба на активите на компанията.
- Защита на руското ядрено гориво: Служебните кабинети бавеха процесите по реална диверсификация на свежото ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“, аргументирайки се с рискове за сигурността на централата, за да се запазят договорите с руската компания ТВЕЛ. [1, 2]
Къде е демагогията на Радев по тази тема?Популисткото оправдание на Радев и екипа му винаги е било, че се грижат за „енергийната сигурност на България“, за да „не стоят хората на студено“ и „бизнесът да има евтина енергия“. [1]Реалността обаче е класическа демагогия:- Икономическа щета: Заради договора с „Боташ“ българският данъкоплатец е ощетен с милиони, които изтичат директно към Турция, а оттам – индиректно към Русия, без България да получава реален икономически бонус.
- Блокиране на алтернативите: Този огромен капацитет, който сме длъжни да плащаме на Турция, на практика блокира възможностите на „Булгаргаз“ да купува реален американски или катарски втечнен газ (LNG) от Гърция, тъй като парите за енергетика вече са „циментирани“ в турско-руското направление. [1, 2, 3, 4]
Поради тези причини в политическото пространство договорът „Боташ“ често се определя като естествено продължение на проекта „Турски поток“, реализиран преди това от Бойко Борисов – и двата проекта гарантираха, че руските енергийни потоци на Балканите ще останат непокътнати, независимо от геополитическите сътресения в Европа. - Румен Радев е министър-председател на България от май 2026 г., оглавявайки правителството след спечеленото абсолютно мнозинство на изборите от неговата партия „Прогресивна България“. [1, 2, 3]Този факт променя динамиката на неговия популизъм, като го изравнява с останалите лидери (Тръмп, Фицо, Ердоган, Путин) по отношение на директното упражняване на изпълнителната власт. Ето как се пренареждат разликите между тях в контекста на неговия нов премиерски пост: [1, 2]⚡ Преходът от президентски към премиерски популизъмС преминаването на Радев начело на Министерския съвет, съпоставката между петимата лидери придобива нови измерения: [1]
- Директна отговорност срещу чиста реторика: Като президент Радев критикуваше "сглобките" и партийното статукво от позицията на морален съдник. Като премиер той вече държи реалните лостове на държавата и разполага с парламентарно мнозинство. В това отношение той се приближава до Роберт Фицо и Реджеп Ердоган, които също изградиха политическата си сила върху критика на старите елити, за да вземат пряката власт.
- Дефиниране на "Народа" чрез изборен триумф: Ландслайд победата на партията му дава на Радев силен аргумент за "народен мандат" – инструмент, който Доналд Тръмп (чрез движението MAGA) и Владимир Путин (чрез мита за общонародното единство) използват постоянно. Радев вече не е просто "народен трибун", а лидер на редовна политическа власт, натоварен да прекрати дългогодишната политическа криза.
- Геополитическият баланс: За разлика от Путин, който изолира Русия, или Тръмп, който залага на изолационизъм ("Америка на първо място"), премиерът Радев трябва да балансира в рамките на ЕС. Въпреки позициите си, неговият популизъм в момента е по-близо до този на Фицо – критичен към Брюксел по определени теми, но силно зависим и обвързан с европейските институции и фондове за поддържане на икономическата стабилност. [1, 2, 3, 4]
⚖️ Новата структура на демагогията на петимата автори:- Радев (Премиер): Популизмът му се фокусира върху институционалния ред, борбата с цените, инфлацията и изчистването на "корумпирания модел" чрез силна законодателна власт.
- Тръмп: Популизмът му остава силно персонализиран, антисистемен и фокусиран върху "разбиване" на федералната машина.
- Фицо: Използва властта за ляв социален популизъм, съчетан с агресивни атаки срещу независимите медии и гражданския сектор.
- Ердоган: Налага популизъм, захранван от силна религиозна идентичност и централизирана президентска власт.
- Путин: Неговият режим е еволюирал до етап, в който популистката реторика е изцяло заменена от твърд държавен репресивен апарат.
- А за демагогията на петимата какво може да се каже?Демагогията е инструментариумът (внушения, манипулации, обещания), чрез който тези петима лидери захранват своя популизъм, за да печелят и задържат властта. Основната разлика в тяхната демагогия се крие в това как опаковат истината, кои страхове експлоатират и каква алтернативна реалност изграждат пред своите избиратели.Ето как се проявява демагогията при всеки от петимата автори:1. Румен Радев (Премиер): Месианско-правна демагогия („Морал и Ред“)
- Основен похват: Позициониране като „политически чистач“ и морален спасител. В речите си той неизменно използва силно патетичен, институционален език, с който обявява победите си за „триумф на морала над корупцията“ и „край на политическата анархия“.
- Специфика: Неговата демагогия залага на усещането за национален суверенитет и държавност. Като премиер на новото правителство на „Прогресивна България“, той прехвърля вината за икономическите трудности и новите дългове изцяло върху „наследството на старите партии“ и „външния натиск“. [1, 2, 3, 4, 5]
2. Доналд Тръмп: Шоуменско-конспиративна демагогия („Ние срещу Тях“)- Основен похват: Поляризация и директна атака срещу фактите. Тръмп е майстор на „алтернативните факти“ и опростяването на сложни геополитически или икономически проблеми до елементарни лозунги.
- Специфика: Неговата демагогия се крепи на създаването на въображаем враг – „дълбоката държава“ (Deep State), корумпираните медии и мигрантите. Той не се опитва да звучи институционално, а говори като „обикновен човек от народа“, който агресивно разкрива световните заговори, представяйки себе си за единствената жертва и щит на американците.
3. Роберт Фицо: Цинично-прагматична демагогия („Социален щит“)- Основен похват: Тактическо сплашване на електората. Фицо умело съчетава леви икономически обещания (високи пенсии, държавни помощи) с всяване на страх от външни заплахи (Брюксел, мигрантите, войната в Украйна).
- Специфика: Неговата демагогия е изключително гъвкава и оперира на ръба на закона. Той атакува независимите медии и гражданския сектор, обвинявайки ги, че са „чужди агенти“, които искат да разрушат словашката идентичност, за да отклони вниманието от вътрешните корупционни скандали.
4. Реджеп Таип Ердоган: Религиозно-имперска демагогия („Свещена мисия“)- Основен похват: Експлоатация на исторически травми и религиозна идентичност. Ердоган гради демагогията си върху неоосманизма (възраждането на славата на Османската империя) и защитата на ислямските ценности срещу „светския упадък“.
- Специфика: При всяка икономическа криза неговата реторика автоматично се насочва към „външните конспирации на Запада“ и „валутното лоби“, които уж искат да спрат възхода на Турция. Неговата демагогия е силно емоционална и се представя като религиозен дълг на нацията.
5. Владимир Путин: Месианско-военна демагогия („Обсадената крепост“)- Основен похват: Пълна подмяна на реалността чрез държавен монопол над информацията. Демагогията на Путин вече не е предизборна, а екзистенциална. Тя превръща Русия в „последен пазител на традиционните ценности“ срещу „сатанинския Запад“.
- Специфика: Путин използва исторически ревизионизъм (пренаписване на историята на Втората световна война и СССР), за да оправдае военни действия и репресии. Неговата демагогия изисква пълно подчинение и саможертва от народа в името на оцеляването на държавата империя.
🎯 Ключовото различие:- Радев и Фицо използват демагогия на политическото оцеляване и баланс в рамките на демократични и европейски институции (те трябва да се съобразяват с реални икономически зависимости).
- Тръмп използва демагогия на персоналното шоу и бунта, за да руши доверието в самата система.
- Ердоган и Путин са преминали на ниво екзистенциална демагогия, където критиката към тях се тълкува не просто като политическо несъгласие, а като предателство към нацията, религията или родината.
А сега да погледнем към Америка и историята през очите на един умен човек . ! - Препратихте ли този имейл? Абонирайте се тук за още
Нация на посттравматично стресово разстройство?
Отказали ли сме се от централна цел, която се стремихме да постигнем преди повече от два века?
Приятели,
Роден съм веднага след края на Втората световна война. Първата половина на 20-ти век бележи особено трудна, насилствена епоха.
Но 21-ви век досега е, хм, една травма след друга.
Започна с 11 септември, последван от мрачните войни в Ирак и Афганистан. След това кризата на Уолстрийт от 2008 г. и последвалата Голяма рецесия. Пандемията от COVID от 2020 г. и собствената ѝ икономическа криза. Атаката срещу Капитолия на 6 януари 2021 г.
След това, започвайки през 2024 г., пълномащабната атака на Тръмп срещу демократичните институции, последвана от войната му срещу Иран и покачващите се цени. Скоро предстои: Изкуственият интелект нахлува във всички аспекти на живота ни.
В същото време наблюдаваме нарастващо неравенство в доходите, богатството и възможностите, както и нарастваща климатична криза.
Когато хората в една нация изпитват подобен стрес, те започват да очакват стрес. Те се подготвят за следващата криза. Те изключват способността си да бъдат шокирани или ужасени.
Лъжите на Тръмп се вихрят около нас в ежедневния поток от хипердигитален шум. Атаките му срещу демокрацията и неговата откровена жестокост вече са се превърнали в очаквани характеристики на политиката. Корупцията също се е нормализирала, заедно с обществения цинизъм, който я съпътства.
Според проучване на Американската психологическа асоциация , 76% от американците са загрижени за бъдещето на нацията. Сега това е водещата причина за стрес, пред икономиката, работата или парите. Тревожността се е превърнала от психологическо разстройство в част от привидно естествен ред. Вече не възприемаме степента на стрес, на която сме подложени, като изключителна, защото сме обгърнати от него.
Тръмп не е единствената причина за стрес. Всъщност, тревогите, които са нараснали през последните четири десетилетия, може да обяснят защо толкова много американци са гласували за него на първо място - така нареченият „силник“, който ги е уверявал, че ще се погрижи за проблемите им (очевидно не го е направил; той е допринесъл за проблемите).
Продължителността на работните места стана по-кратка, а доходите по-нестабилни. Това е така, защото икономическите смущения се преместиха от периферията на нашата икономика към нейния център.
Браковете се отлагат, а раждаемостта намалява, защото бъдещето е твърде несигурно, за да се поемат ангажименти за цял живот.
Консултанти, терапевти, лекари и фармацевтични компании сега се фокусират върху проблеми, които са последствия от хронична тревожност - сърдечни заболявания, хронични главоболия, язви и проблеми с червата - вместо върху традиционните заболявания.
Превръщаме се в нация на посттравматично стресово разстройство. Вече не сме шокирани от шокиращите обстоятелства, в които се намираме, но въпреки това сме уплашени от тях. Изглежда сме безчувствени към болезнените реалности около нас, които въпреки това ни държат будни през нощта.
Не мога да не се запитам: Дали мълчаливо сме се отказали от основна причина, поради която сме се обединили преди повече от два века - да осигурим вътрешно спокойствие?
Несъзнателно ли сме сключили фаустовска сделка? Плащаме прекомерна цена за аспекти на нашата система, за които ни е казано , че са несъмнено добри или върху които нямаме контрол: постоянният поток от нови „неща“. Така наречената „икономическа ефективност“, икономически растеж и технологични смущения. Дигитален достъп 24 часа в денонощието, където и да сте. Социални медии. Вълнуваща (и изтощителна) политика от типа „какво-е-направил-той- сега ?“, която замества забавлението.
Може би компромисът не си струва.
Освен че трябва да се отървем от Тръмп, ще трябва и да намалим шума. Да търсим повече мир, тишина и стабилност в живота си.
Наистина ли се нуждаем от изкуствен интелект? Трябва ли да работим толкова усилено? Наистина ли са необходими всички тези неща ? Не може ли тази богата нация да си позволи да осигури на всички поне универсален базов доход? Не можем ли просто да изберем тихи, скромни и способни лидери?
(Или се превръщам в раздразнителен старец?)
- Препратихте ли този имейл? Абонирайте се тук за още
Защо турнето за отмъщение на Тръмп ще се завърне, за да го ухапе по дупето
Докато превръща Републиканската партия в собствена престъпна организация, той също така създава проблеми за себе си през следващите шест месеца.
Приятели,
Отмъстителната обиколка на Тръмп продължава.
Републиканският конгресмен и критик на Тръмп Томас Маси загуби във вторник от подкрепяния от Тръмп претендент Ед Галрейн в най-скъпите предварителни избори на Камарата на представителите в историята на САЩ (общите разходи бяха над 32 милиона долара от комбинираните разходи за кампанията и супер PAC).
Маси загуби с 10 точки разлика, след като беше надминат с 2 към 1 през по-голямата част от надпреварата. Произраелските групи (AIPAC, RJC) са отговорни за малко над 30% от външните разходи в надпреварата, докато собственият Super PAC на Тръмп е отговорен за още 30%.
Това е само последната победа на Тръмп в това, което е наречено неговото „турне за отмъщение“. Други победи на Тръмп включват:
Пенсионирането на републиканския сенатор от Северна Каролина Том Тилис, който миналото лято обяви, че няма да се кандидатира за преизбиране, след като гласува против законопроекта „Големият грозен закон“ на Тръмп.
Предварителната загуба на всички, с изключение на един, от републиканците в Индиана, които се противопоставиха на Тръмп, като се противопоставиха на искането му за преразпределение на избирателните райони.
Поражението на първичните избори на републиканския сенатор Бил Касиди от Луизиана, който гласува за импийчмънт на Тръмп на 6 януари.
Потенциалната загуба на републиканския сенатор от Тексас Джон Корнин от подкрепения от Тръмп Кен Пакстън на балотажа следващия вторник. (Тръмп казва, че е решил да подкрепи Пакстън, защото Корнин „много закъсня с подкрепата си за него“ през 2024 г., въпреки че Корнин е гласувал за всичко, което Тръмп е искал.)
Настоящият държавен секретар на Джорджия, републиканец Брад Рафенспергер, който се противопостави на плана на Тръмп да „намери 11 780 гласа“ в Джорджия през 2020 г. и отказа да се кандидатира за преизбиране за друг мандат като държавен секретар в полза на кандидатурата си за губернатор, беше лесно победен на републиканските предварителни избори за губернатор. (Предварителните избори на държавния секретар на Републиканската партия в Джорджия са на балотаж на 16 юни, като и двамата кандидати са пропагандирали конспирации за избирателни измами .)
Тези чистки затвърждават контрола на Тръмп над Републиканската партия. Те изпращат ясен сигнал до всички републиканци, които се кандидатират за поста или планират да се кандидатират за преизбиране, че трябва да бъдат неоспорим пример за Тръмп, за да спечели или остане на власт.
По този начин те превърнаха официалната Републиканска партия от политическа партия в продължение на режима на Тръмп — което допълнително подкопава американската демокрация.
Победите на Тръмп в борбата за отмъщение го насърчиха да си уреди допълнителни сметки. Сега той настоява републиканците в Сената да уволнят парламентаристката Елизабет Макдоноу, след като тя постанови, че финансирането на балната зала на Белия дом не може да бъде включено в законопроекта на републиканците за прилагане на имиграционното законодателство по партийна линия.
Когато лидерът на мнозинството в Сената Джон Тун заяви, че заплахата на Тръмп срещу Макдоно е „тревожна“, Тръмп удвои атаката си, публикувайки тази сутрин в Truth Social: „Бъдете умни и твърди републиканци, или всички ще търсите работа много по-рано, отколкото сте смятали за възможно!“
Тръмп също така повтори заплахата си да потърси отмъщение срещу конгресменката Лорън Бобърт (републиканка от Колорадо), „Америка на първо място“, която се раздели с Тръмп, като настояваше за публикуване на досиетата на Джефри Епщайн и водеше кампания с Маси миналия уикенд. (Бобърт заяви снощи в ефира на X след поражението на Маси, че „Тръмп е моят президент!“)
Тръмп също така заплашва конгресмена от Пенсилвания Брайън Фицпатрик, който миналата седмица разкритикува искането на Тръмп за финансиране на бални зали. Фицпатрик е умерен републиканец от район, в който Републиканската партия се надява да защити мнозинството в Камарата на представителите. „Той обича да гласува срещу Тръмп“, каза Тръмп, „ Знаете какво се случва с това - не се получава добре.“
**
Но чистките в Конгреса биха могли да превърнат Тръмп в преждевременен неуспешен избор през следващите шест месеца, ако Тилис, Касиди, Маси и Корнин скъсат с него до края на мандата си.
И защо да не го правят, ако са оставили и капка почтеност?
Те вече показват известна смелост. След загубата си Касиди смъмри Тръмп, като гласува против финансирането на бални зали и гласува за процедурно гласуване за ускоряване на резолюцията за военни правомощия, насочена към ограничаване на военните действия на Тръмп в Иран. Резолюцията принуждава Тръмп или да прекрати военните действия, или да поиска разрешение от Конгреса. Предложението за ускоряване на резолюцията беше прието с 50 гласа „за“ и 47 „против“, което бележи първия път, когато демократите успешно ускориха тази мярка.
В допълнение към Касиди, други републиканци в Сената, които нарушиха партийните линии с процедурния си вот от 19 май за утвърждаване на резолюция за военни правомощия, бяха Сюзън Колинс, Лиза Мурковски и Ранд Пол. Забележително е, че Том Тилис и Джон Корнин отсъстваха от гласуването. (Сенаторът от Пенсилвания Джон Фетерман, който бързо се превръща в DINO, беше единственият демократ, гласувал заедно с повечето републиканци против резолюцията.)
Ако Корнин загуби в Тексас, разривът между Тръмп и Тун вероятно ще се задълбочи, което ще застраши приемането на втория законопроект за помирение от Сената (който включва огромно увеличение на финансирането за ICE, както и 1 милиард долара за балната зала на Тръмп).
! А сега за Пепи и джуджетата и как да се пита тъпият ИИ . Пепи еврото изпран от прокуратурата ?Не, прокуратурата всъщност поиска 14 години затвор за задочно съдения Петьо Петров – Еврото, но Софийският градски съд (СГС) реши да го освободи от наказателна отговорност и му наложи единствено глоба от 2556 евро (5000 лева). [1, 2]С това скандално решение съдът на практика преквалифицира тежките обвинения, отмени мярката му за неотклонение „задържане под стража“ и той вече не се издирва по това дело. [1, 2]Как се стигна до този парадоксален резултат?- Позицията на прокуратурата: Държавното обвинение поддържаше тезата, че Пепи Еврото е извършил документна измама в особено големи размери (казусът със заграбеното злато и пари на фамилия Златанови от аферата „Осемте джуджета“). Прокурорът настояваше за присъда от 14 години лишаване от свобода.
- Решението на съда (СГС): Съдът обаче прецени, че Петров не е извършил самата измама, а единствено е „склонил“ свидетелите Илия Златанов и Димитър Ламбовски да използват неистински документи пред прокуратурата.
- Заличаване на ареста: Тъй като това по-леко деяние предвижда минимално наказание, съдът приложи чл. 78а от Наказателния кодекс – освобождаване от наказателна отговорност с административно наказание (глоба). Поради символичната глоба, съдът автоматично отмени и заповедта му за задържане. [1, 2, 3, 4, 5, 6]
Предисторията на делотоДелото срещу бившия следовател се концентрираше върху следните заграбени активи, изнесени от Специализираната прокуратура: [1]- Златни монети: 147 броя на стойност 106 763 лева.
- Златно кюлче: 1 килограм (23.88 карата) на стойност 109 718 лева.
- Валута в брой: 550 000 евро (над 1.08 милиона лева). [1]
Макар общественото усещане и медийните анализи да определят случая като „край на Осемте джуджета“ с глоба за джобни пари, юридически „изпирането“ дойде от съдебния състав, а не от прокурорите по това конкретно производство. Присъдата на СГС не е окончателна и прокуратурата има право да я протестира пред Горната инстанция (Софийския апелативен съд). [1, 2, 3]Ако желаете, можем да проследим:- Дали прокуратурата вече е внесла официален протест срещу решението на съда?
- Какви други висящи разследвания остават срещу Петьо Петров?
- Какви бяха разкритията на бившата му съпруга Любена Павлова за разпределянето на златото? [1]
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повечеПоказване на всичкиГлупости ! Така ги е поискала тази 14 години , че на практика да го оправдаят, както става и с други дела . Не е некадърност . Съдът няма вина .Тази теза напълно съвпада с анализите на водещи правни експерти и защитници по делото, които твърдят, че прокуратурата умишлено е внесла калпав обвинителен акт, за да „предопредели“ освобождаването му.Адвокатът на пострадалото семейство Златанови, Минчо Спасов, директно заяви, че този резултат е „тежка присъда за самата прокуратура“. Според него начинът, по който държавното обвинение е водило делото, практически е принудил съда да наложи само глоба по чл. 78а.Юридическият „трик“ в обвинениетоЕкспертите от „Антикорупционния фонд“ разясняват как точно се проваля подобно дело без съдът да има вина:- Липса на измамени прокурори: За да издържи обвинението за „измама в особено големи размери“, прокуратурата трябваше да докаже, че Пепи Еврото е измамил наблюдаващите прокурори (Дилян Деянов и Кирил Пейчинов), за да му дадат златото.
- Парадоксът: Всички доказателства по „Осемте джуджета“ сочат, че прокурорите изобщо не са били измамени, а са действали в пълно съучастие с Петров.
- Резултатът: Тъй като прокуратурата отказа да обвини собствените си кадри за съучастие в организирана престъпна група, тя състави обвинение за „измама“. Съдът, спазвайки закона, нямаше как да осъди някого за измама, ако „жертвата“ (самата прокуратура) е съдействала доброволно.
Институционален чадър?Настояването за 14 години затвор пред камерите изглежда като пиар ход, който да измие очите на разследващите. Прокурорът по делото Албена Рачева побърза да се оправдае с думите: „Това не е проблем на прокуратурата, защото тя поиска ефективно наказание“.Реалността обаче е, че съдът съди само по текстовете и доказателствата, които прокурорът му предостави. Когато самото обвинение е юридически негодно, съдът е длъжен или да оправдае подсъдимия, или да преквалифицира престъплението в по-леко, което в случая доведе до абсурдната глоба от 2556 евро.
!Коментар | Промените в правилника на НС: Ако не президентска, може и премиерска република
Предложенията на "Прогресивна България" на практика бламират записания в конституцията парламентарен контрол върху действията на правителството
България е република с парламентарно управление. Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят.
Тези норми са записани в основния закон на България и народните събрания в най-новата ни история повече или по-малко следваха духа им. Предложените сега от "Прогресивна България" промени в правилника на парламента на практика ги обезсмислят. Защото атакуват тъкмо упражняването на парламентарен контрол върху работата на правителството. От правото да изисква информация от премиера и министрите обичайно се възползва опозицията, но това е и една от гаранциите за прозрачност и отчетност на властта. Йезуитската промяна в правилника обаче премахва всякакви срокове, в които те трябва да отговорят, и ако бъде гласувана, това ще означава и никога.
Изглежда, че спечеленото абсолютното мнозинство е главозамаяло дотолкова партията на бившия президент Румен Радев, че иска да се постави над конституцията. Със сигурност има начини да се оптимизира работата на НС и да се ограничат опитите за злоупотреба с депутатските права. Но да се бламират самите права е много по-тежка злоупотреба.
- Моята прогноза за разните автократи , диктатори , демагози , популисти е ,че те ще се провалят в близките 5-10 години . Първият ще е Тръмп , естествено , следващите двама Путин и Ердоган ,а на Радев просто няма да му се отвори парашута и скоро ще е политически труп както той , така и Прогресивната му сбирщина. И с това преходът наистина ще завърши . Крах и за политическите елити на демагогията в ЕС , на популисти и традиционни партии . Времето ускорява не само заради технологиите и ИИ . Успокоението за което говори Робърт Райх няма да дойде скоро ! То няма да дойде скоро защото човечеството , дори най-напредналите са много изостанали в политическото си мислене , идеи и ценности и още повече в практиката и реализацията им ! Европа трябваше отдавна да е федерация ! Още по времето на Студената война трябваше западната част да приключи с интеграцията преди падането на Берлинската стена .
Няма страна за старци Доналд Тръмп настоява за финала в Куба С обвиненията срещу Раул Кастро, кампанията му за натиск изглежда все повече като тази, която свали Николас Мадуро. - След избухването на войната между САЩ и Израел с Иран и последвалото затваряне на Ормузкия проток, цените на петрола се покачиха повече от два пъти . В резултат на това САЩ облекчиха санкциите върху руския петрол, а в края на април ОАЕ обявиха оттеглянето си от ОПЕК – някога могъщият картел, който влияеше на петролния пазар в продължение на много години. Максим Ричков обяснява как ОПЕК се превърна в мощна политическа сила и защо организацията на практика е загубила властта си през 21-ви век .
- Рублата продължава да чупи рекорди от последните години . Високите цени на петрола поради войната в Персийския залив и облекчаването на американските санкции доведоха до увеличаване на предлагането на чуждестранна валута на вътрешния пазар и значително укрепване на националната валута. Валутните курсове се върнаха към нивата си от февруари 2023 г. Това е много лоша новина за износителите и съставителите на федералния бюджет, както и за конкурентоспособността на руското производство. Максим Блънт* обсъжда дали Тръмп ще направи рублата отново велика .
В списъка с желания Как Китай тихомълком помага на Русия в Украйна Фирмите му изпращат дронове, нитроцелулоза за ракети и дру
Няма коментари:
Публикуване на коментар