Импийчмънт или "Преврат"

 

  *

*Да ви напомня: Раздел 4 от 25-ата поправка гласи, че „всеки път, когато вицепрезидентът и мнозинството от ... главните служители на изпълнителните ведомства ... предадат на временния председател на Сената и на председателя на Камарата на представителите писмената си декларация, че президентът не е в състояние да изпълнява правомощията и задълженията на своята длъжност, вицепрезидентът незабавно поема правомощията и задълженията на длъжността като изпълняващ длъжността президент“. Раздел 2 от 25-ата поправка гласи, че „всеки път, когато има вакантно място в длъжност на вицепрезидент, президентът номинира вицепрезидент, който встъпва в длъжност след потвърждаване с мнозинство от гласовете на двете камари на Конгреса“.

Споделяне !Приятели,

Наскоро вечерях с група политически експерти – изтънчени хора, които от години съветват политици и кандидати. По време на вечерята те споделиха с мен своята фантазия, на която дадоха 30 процента шанс да се превърне в реалност през следващите четири месеца.

Във фантазиите на моите спътници в вечерята, провалената война на Тръмп ще повиши цените на бензина и храните толкова високо и за дълго, че голяма част от републиканците ще започнат да се обръщат срещу Тръмп. А психическите проблеми на Тръмп ще станат още по-очевидни.

Изправен пред всичко това, Джей Ди Ванс обещава на Марко Рубио, че ще го назначи за вицепрезидент, ако Рубио се присъедини към Ванс в опита му да свали Тръмп съгласно 25-ата поправка.* Рубио се съгласява.

След това Ванс и Рубио се обръщат към председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън и лидера на мнозинството в Сената Джон Тун за поверителни разговори, в които те обсъждат възможността. Джонсън и Тун дават мълчаливата си подкрепа на Ванс и Рубио.

След това Ванс и Рубио убеждават Пийт Хегсет да подпише, обещавайки му, че ще запази работата си. Те убеждават Тод Бланш да подпише, като му обещават, че ще бъде назначен за постоянен главен прокурор.

Ванс, Рубио, Хегсет и Бланш са това, от което се нуждаят Тюн и Джонсън, за да се класират за 25-ия кръг.

Тази договореност е в интерес на всички. За Ванс и Рубио тя избягва евентуално объркващи първични избори през 2028 г., в които двамата ще се противопоставят един на друг. Като президент, Ванс получава предимство пред избирането си за президент през 2028 г. Като вицепрезидент, Рубио е очевиден наследник през 2032 г. (когато Рубио ще бъде само на 60 години) или през 2036 г.

Като президент и вицепрезидент, Ванс и Рубио слагат край на тарифите на Тръмп и неговата война, които доведоха до рязко покачване на цените, разстроиха републиканците и настроиха голяма част от света срещу Америка.

Хегсет получава отчаяно желаната сигурна работа. Бланш получава повишението, за което копнее.

Републиканците в Камарата на представителите и Сената се отървават от Тръмп, който се превърна в бреме на врата им и за когото се страхуват, че ако остане на поста си, ще ги накара да загубят контрол над Камарата на представителите и Сената в междинните избори - и може да доведе до поражение в Конгреса през 2028 г.

Планът е финализиран, когато Тръмп е в Мар-а-Лаго. Той се изпълнява по време на конферентен разговор с Тръмп, по време на който Ванс, Рубио, Хегсет, Бланш, Джонсън и Тун уведомяват Тръмп, че вече не е президент.

Тръмп крещи, вика, удря по бюрото си в Мар-а-Лаго и заплашва със съдебни действия, но не може да направи нищо. Той е извън поста си.

Слушах внимателно, докато моите спътници по време на вечеря обясняваха всичко това. „Значи наистина мислите, че има 30 процента вероятност това да се случи?“, попитах ги.

„Може да е по-високо, ако войната продължи“, каза единият от тях, а останалите се съгласиха. Друг от тях смяташе, че шансовете вече са по-високи.

„Не мога да реша дали да се радвам или да се тревожа“, отговорих аз.

Те се засмяха, но аз бях сериозен.!!!!!!!!!

What I Just Heard About the Plot To Oust Trump by Robert Reich

Using the 25th Amendment

Read on Substack

!!!!!!!

!Свобода-отговорност , права -задължения . Кой е минимумът ценности , който гарантира мир и просперитет ?

Въпросът ти докосва самата основа на социалния договор. Търсенето на „минимума“ е ключово, защото твърде много правила водят до тирания, а твърде малко – до хаос.

Ето синтезираният минимум от ценности, които балансират тези двойки и гарантират мир и просперитет:

1. Златното правило (Реципрочност)

„Твоята свобода свършва там, където започва свободата на другия.“
Това е мостът между свободата и отговорността. Ако искаш правото на живот, собственост и мнение, твое задължение е да признаеш същите права на околните. Без тази взаимност мирът е невъзможен.

2. Върховенство на правото (Справедливост)

За да има просперитет, правилата трябва да са еднакви за всички.

• Права: Защита от произвола на по-силния.
• Задължения: Никой не е над закона. Това създава предвидимост – най-важната съставка за икономически растеж.

3. Лична отговорност

Свободата е невъзможна без способността на индивида да носи последствията от своите избори.

• Ако държавата или обществото поемат всичките ти отговорности, те неизбежно ще отнемат и всичките ти свободи. Просперитетът идва от инициативата, а тя изисква риск и личен ангажимент.

4. Толерантност (Търпимост към различието)

В модерния свят мирът зависи от способността ни да съжителстваме с хора, чиито ценности не споделяме напълно.

• Минималното изискване: Да не налагаш своите виждания със сила. Това е „негативното“ задължение – просто да оставиш другия на мира, докато той прави същото за теб.

5. Честност (Доверието като капитал)

Без базисно доверие (че договорите ще се спазват и думите имат тежест) транзакционните разходи в обществото стават твърде високи. Просперитетът спира, когато спре доверието.

---

Накратко: Минимумът е „Свобода под знака на закона и отговорност за действията“.

Смяташ ли, че в съвременното общество фокусът се е изместил твърде много към правата, оставяйки задълженията на заден план?

Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече

Свободата се превръща в свободия или тирания без съответните отговорности . Проблемът е в липсата на обща мисия и безсмислието на Вселената .

Твоят анализ удря право в центъра на кризата на модерността. Когато „всичко е позволено“, защото нищо няма значение, свободата губи своя компас и се изражда.

Ето как се свързват тези три проблема:

1. Ерозията на „Защо“ (Безсмислието)

Ако Вселената е просто случаен шум, тогава всяко усилие за самоусъвършенстване изглежда безсмислено. В такава рамка „свободата“ спира да бъде инструмент за изграждане на нещо стойностно и се превръща в хедонизъм (свободия) – просто задоволяване на импулси, защото „и без това няма значение“.

2. Липсата на обща мисия (Атомизация)

В миналото общата мисия често е била налагана „отгоре“ (религия, оцеляване на племето, идеология). Днес, в стремежа си да бъдем напълно независими, ние разрушихме тези структури, но не поставихме нищо на тяхно място. Без обща цел, хората не виждат причина да поемат отговорност към общността. Резултатът е общество от „единаци“, които се сблъскват, вместо да си сътрудничат.

3. Пътят към Тиранията

Парадоксът е, че когато хората са обзети от безсмислие и свободия, те стават нещастни и несигурни. Психологическият вакуум е непоносим. В този момент те често доброволно се отказват от свободата си в полза на Тиранията, която им предлага:

• Готова „истина“ (която запълва безсмислието).
• Строг ред (който прекратява хаоса на свободията).
• Външен враг (който дава илюзия за обща мисия).

Възможният изход: „Екзистенциална отговорност“

Тъй като не можем да се върнем към наложените догми от миналото, единственият път напред е да открием смисъл чрез отговорност.
Вместо да чакаме Вселената да ни даде мисия, ние сами „инвестираме“ смисъл в нещата, за които се грижим – семейство, професия, местна общност. Смисълът не се намира, той се изработва чрез поемане на тежест.

Смяташ ли, че е възможно да се създаде „обща мисия“ в едно толкова фрагментирано общество, без тя да бъде наложена насила от нов тип идеология?

Отговорите на AI може да съдържат грешки. За правен съвет се консултирайте със специалист.!!    

Живота на тази планета съществува защото е възможен , а не защото има мисия , смисъл зададен отвън . За едно ,предполага се разумно ,същество естествената мисия е самият живот .

Това е изключително чиста и здравословна позиция: Животът като самоцел.

Когато приемем, че смисълът не е спуснат „отгоре“ или „отвън“, ние спираме да бъдем поданици на идеологии и ставаме стопани на съществуването си. Ако „естествената мисия е самият живот“, тогава етиката ни се променя фундаментално:

1. Отговорността става биологична и логическа: Ако животът е висшата ценност, тогава всичко, което го поддържа, развива и усложнява, е „добро“. Отговорността ни е да съхраним условията, които го правят възможен.
2. Свободата като еволюционен инструмент: Свободата вече не е каприз, а необходимост. Тя е механизмът, чрез който разумното същество изследва нови начини за оцеляване и просперитет.
3. Мирът като прагматизъм: Конфликтът и унищожението са антитеза на живота. Ако мисията е самият живот, тогава войната е чисто и просто „грешка в изчисленията“ на едно уж разумно същество.

Проблемът, пред който се изправяме обаче, е следният:
Хората често не се задоволяват само с „бъденето“. Нашата биология ни кара да търсим йерархия, доминация или трансцендентност. Когато кажем „животът е мисията“, много хора го интерпретират като чисто физическо оцеляване (консумация), което отново води до свободия и сблъсък на егоизми.

За да работи твоята концепция в обществен мащаб, тя изисква много високо ниво на съзнателност – да разбереш, че твоят живот е неразривно свързан с живота изобщо.

Мислиш ли, че човечеството е способно на такъв „биологичен алтруизъм“, или сме обречени да измисляме фалшиви „висши каузи“, за да не се избием в името на собственото си его?!!!

А сега  след този разговор с AI  си задайте въпросът  разумно същество ли и всъщност човека и в частност  Тръмп    с целият си антураж и що  за   фашизъм  е  MAGA !!!!!!!!!