!Accurate pic.twitter.com/qn0xFeQ6PM
— Mr. Sausage (@MrSausageGet) May 5, 2026
!Антиконспиративно
Понеже
съм от знаещите братя,
ще
обясня по-простичко нещата:
Направихме
си ада на земята
и
дявола му съкратиха щата.
Освен
това, на господ му омръзна
след
нас да чисти и затвори рая.
И
без това градината замръзна.
(Котелното
бе ада, то се знае.)
Със
пушечно месо казанът ври
и
дяволите бъркат със лъжици.
Тук
огънят на алчността гори,
а
дяволите днес са политици.
! AI не е много умен . Хем сложи надпис ,хем пропусна да скрие лицето ! Това нещо не знае накъде отива . Впрочем целокупното човечество също не знае и няма как да знае . Ако това ви успокоява ...и американците не знаят
Нещо
ми мирише
гнойно
на гангрена
Може
би е Шиши
може
би хиена
Трупно
си мирише
цялата
държава
Не
е само Шиши,
все
по-гнусно става.
Алчност
кръвожадна,
вълци
в овчи кожи.
Тази
сган открадна
де
каквото може .
Народец
прост и неугледен.
Елита-
подли нагаждачи
Народеца
логично беден
Грамфонче
свири майка плаче.
Купуват
го и препродават
Изобщо
са на далавера
Каквото
трябва обещават,
а
после манджата от вчера
Подхвърлят
кокалче през рамо
от
господарската трапеза,
а
джурналята лаят само
отгоре
спуснатата теза
Дежавю
фор ю ,
реформатори
нюню,
маскарите
в парламента бол
боса
бос навирил нос , но гол...
като
в приказка за царя
глупостта
ще се повтаря …
Но
все пак
съм
си юнак !
Ще
отида да гласувам
за
да мога пак да псувам .
Няма
аз да съм виновен
за
живота ви отровен .
Който
си направи пас ,
и
така ги избере,
няма
правото на глас
да
ги псува и реве .
Колко
са?
Понеже
сме южняци- тарикати,
намират
се за всичко оправдания:
със
робството , с червените примати,
с
погрешните разчети и послания...
А
всъщност сме народ от пияндета,
та
няма начин да поемем риска
и
сметка да потърсим, не вендета,
защото
просто никой не му стиска.
И
пак ни водят слепите пастири
със
мозъци натъпкани в търбусите,
купуват
власт с кебапчета и бири
и
вместо нас гласуват автобусите.
Едно
магаре, сложено начело
във
листата, ще влезе в парламента,
но
колко са кажете вие смело
и
нека прогласуваме процента.
О т
никъде за никъде.
Вървим
след
слепите пастири.
Не
искаме да питаме.
Мълчим
задъхани
по
стръмните баири.
От
памтивека
май
че е така-
павираме
със белите си кости.
Върви
човека
на
една ръка
от
вярата във истините прости.
Не
знае как
света
да подреди,
да
бъде по уютен и красив.
Набива
крак
по
кървави следи
и
гони слава за да е щастлив.
Надава
вой
набъбнал
патриот.
И
глутница със глутница се сдавят.
Какъв
герой…
но
овцеидиот-
одират
го и кожата му щавят.
Предците
ни
и
те били боклук.
Овце
и вълци
смесени
накуп.
В
душите ни
живеят.
Те са тук.
Затуй
държавата ни днес е труп.
Комшиите
и
те са като нас.
Историята
ровят и миришат.
Малцината,
който са във час,
1.Каквото
ще да казват режисьорите,
суфльорите
и продуцентите,
ония
в ложите раздават ролите
и
на печалбата-процентите.
2.
А ние сме задрямалите зрители,
платили
сме си вече- няма как.
Да
възроптаем без да сме опитали,
преживяме
живота си на крак.
3.Керванът
си върви …Дори камилите,
обидиш
ли ги, почват да те плюят.
Те
пак ще дойдат за гласа ни, милите.
Тогава
нека да нацелят буят.
4.За
Бога братя, не гласувайте за тези,
които
сте видели колко струват.
Веднъж
избрани, хваща ги амнезия
и
даже не опитват да хитруват.
5.Ачик-ачик
оправят си нещата
и
обръчи въртят…Ах,как жонглират!…
Какво
за тях е депутатската заплата,
макар
че все за малка я намират?
6.Когато
фирма някаква фалира
синдиците
изкъсо я подхващат
и
мениджъри свестни си намират,
а
старите във пенсия изпращат.
7.Ако
обаче тези шушумиги
са
крали и прикривали фалита,
не
могат със лъжи и със интриги
да
се измъкнат. Никой не ги пита.
8.Когато
фактите в съда говорят,
мълчат
и адвокатите мастити.
Фалирах
ни, крадоха,а спорят-
едва
ли не таковани и бити.
9.Разделяй
и владей. Макиавели
прилагат
ни със опит и цинизъм.
Не
ние тях, те нас-това не е ли
Безскрупулният,
гаден комунизъм.
10.Играта
уж била на леви- десни,
но
я ми покажете беден ляв.
Купуват
бабички със стари песни-
Доган
поне им бута за пилаф.
11.Прогониха
пол’вината България
за
да наместят задниците тлъсти
и
бързо я превръщат в Тъпанария,
а
искат да им стъпваме на пръсти.
12.И
крайно време е да нарушим
ориенталският
им рахатлък.
Когато
всички се обединим,
ще
свършим бързо с техният бейлък.
13.Тогава
ще натирим режисьорите,
суфльорите
и продуцентите,
по
устав ще подгоним тези в ложите-
прихватчиците
със процентите.
14.Законът
е един,нали, над всички!
Държава
няма без подобен ред.
У
нас, щом имаш купища парички,
редиш
министри и купуваш кмет,
15.играеш
в търгове за тебе нагласени,
на
едро незаконно си строиш,
купуваш
на безценица терени
безмитно
си въртиш алъш-вериш.
16.Законче
по поръчка-без проблеми.
Каквото
си поискаш си е твое.
Държава
ли е, дявол да го вземе,
бардак
ли е,и аз не знам какво е.
©
Димитър Илиев Димитров Всички права запазени.
Публикувано:
2008-03-04
Титуловат
ме инак. Ласкаят ме. Бил съм на джунглата цар.
Ала
слонът е прав - по законите цар сред животните няма.
-
Виж хиените - казва. – Страхливи, но зли и коварни.
Гадни
твари! Нападът те в глутница, и побеждават с измама.
автор:
Ficho (Законът на джунглата )
Законът
на джунглата друг е обаче -
победата
грабва добрият екип.
Тъй
прайда ловува .Та извода, значи -
с
по-малкия шанс е самотният тип.
Човекът
е просто едно обобщение
на
всички стратегии, даже на вълчите,
така
че, ще кажа във заключение -
на
джунглата трудно е да се опълчите.
Тя
вътре е в нас, във кръвта ни. И вика...
И
ражда чудовища и политици.
Тълпите
люлее, в омразата блика,
преследва
различните - свойте критици.
Във
Залезните хора вече няма пламък.
Очите
им за изгреви са слепи.
Търкалят
си живота-воденичен камък
и
мачкат всичко, страшни и свирепи.
Крепи
ги злобна жажда за живот и власт
и
алчността да имат още , още, още…
Страхът
в душите им се стели пласт след пласт-
крадец
крадци сънува, денем, нощем.
И
ето ги с подпухнали очища
търбусите
си тътрят и мърморят.
Не
ги интересува друго нищо,
за
нищо друго те не спорят
освен
за власт и за пари, пари,
и
само завистта гори, гори…
На
цареблюдците
Дали
сте просто гладни помияри
размахващи
опашките покорно?
Часът
на истината май удари,
и
гола тя ще се окаже порно.
Та
кой е царят? Някаква порода
спецялна,
вносна, пратеник на бога?
А
другите, простаците, народа?-
Това
да проумея аз не мога!
Нима
човекът според вас е куче?
Една
порода с вас не съм тогава.
Историята
кой от вас научи
на
третата ни българска държава.
Добрият
цар!—Най старата заблуда
връстница
на диваците във кожи.
За
мене вие сте напълно луди,
но
лудите да утеши кой може.
МИЗЕРСЦЕНА-старо
представление.
автор:
DID666
Новото
се репетира. Авторите, режисъорите и продуцентите са същите.
В
безкрая на живота на вселената,
в
случаен и отчаян епизод
отново
“Хамлет” , изгладнял, на сцената
излиза
неугледният народ.
Насам,
към нас-крещят му политиците
прилъгвайки
го с лъскави неща,
а
стогодишната разголва циците:
--Ще
те приспивам с приказки в ноща.
Тя
майка ни е , баба и любовница…
Очаква
ни-същинска пенелопа,
но
чука се със всякакви полковници.
и
гледа през бинокъл към Европа.
А
по-нататък, в дъното, са “сабите”
готови
уж за царя на дуел.
С
“екипа” заедно ще грабят те
пропее
ли и техният петел.
Но
той мълчи. С мълчание надува се
на
сцената пак “царският въпрос”.
Отлъчени
със праведници псуват се
и
чува се, че “син” бил сам Христос,
че
царят ще ни хване за ръчичките,
блага
като река ще потекат,
макар
че замразени били рибките,
но
хлябовете вече се пекат.
--Изпълнихме
си всички обещания—
припява
бодро синият елит-
--какви
са тез протести и събрания?
На
чисто сме бе хора, просто-квит;
пристигат
за европа и вагоните,
е,
конски, но кърпете ризите.
Не
сме ли ние, има да ги гоните,
направо
ще ви кажат “слизайте”.
Над
всички , здраво стъпил на кокилите
от
власт и медии, размахва пръст
великият
кърмчия на дебилите.
Не
може друг да мери с него ръст.
Ламята
книжна удря със опашката
и
бълва смрад, но вожда се държи,
кокилите
сече, извадил шашката,
бай
Лъжлев и подлива със лъжи.
Доган-паша
си обикаля стадото ,
а
то най- кротко сладко си пасе,
зоби
си коня със сокол на рамото,
а
сцената прогнила се тресе.
Театър
на абсурда.В бъркотията
сестра
на лудоста и на каин,
намразила
живота,мръсотията,
убива
майка своят малък син.
В
безкрая на живота на вселената,
сега
и тук, във този епизод
ще
трябва доста да разчистим сцената
за
да намерим “скучният живот”.
Публикувано
от aurora на 16.11.2007 @ 11:21:56
Спри,
човеко, спри и помисли!
Опитай
се добре да разбереш?
Път
трънлив отдавна сме поели,
но
без човечност, още ходим пеш.
Затова
до кръв сме наранени
и виновникът
е някъде във нас.
Чуваш
ли среднощните сирени?
Вслушай
се във вътрешния глас!
От
цялата история до днес,
май
че никой, нищо не научи.
Не
в Шотландия- във теб е Нес,
и
Христос, и Дяволът, и Дуче.
Опит
за интервю с Ганьо Колов
Нямам
нужда от бухалка-
като
мене други няма.
Имам
борческа закалка
сто
и трийсет килограма.
Пия
вечер каса бира,
сутрин
удрям два коняка.
Ако
някого маркирам,
все
едно го сгазил влака.
Правя
лицеви опори
Вдигам
двеста килограма
Беемвето
щом пришпоря
светофар
за мене няма
Катаджия-
матаджия,
полицаи
в джоба слагам
Имам
гадже , не мастия.
Сто
процента съм мъжага.
Задника
като и цепна ,
курвата
клечи в кенефа
Гледам
нещо да не лепна
Умната
си правя кефа
Имам
двайсет проститутки
и
хотелче, наркотици...
И
да знаеш, че са путки
Българските
политици
Имам
си счетоводител,
Прокурор
и шеф отгоре
Стига
толкова си питал
Ти
си мухъл, братко, зрител
още
кво да ти говора
Полицаите
купувам
Плащам
нещо и нагоре
Аз
на дребно не хитрувам
Мога
ли- веднага боря.
Къде
е чистотата
(Парад
от доброто старо време)
Гъне
се трибуната от хора.
В
раменете мравки от умора.
Най-
отпред с плакат съм за заслуги.
Музиката
маршово гърми.
Без
чадър съм.
Есенно
ръми.
Кестените
вадя, вместо други
Някой
се е чупил! Вече зная:
опнал
се е в топличката стая
с
чашка, а пържолата цвърчи…
А
пък аз вървя отпред, за здраве!
Без
чадър съм и на горд се правя,
със
брадата бия на очи.
Но
нали не мога да откажа
ни
на шефа , ни на грозно гадже,
мислено
трибуната взривил,
аз
вървя с плаката най- отпред,
псувам
всички, кмет и комитет,
а
пък казват, че добряк съм бил.
Махат
ми ония там отгоре,
вързани
по-зле, с това не споря.
Който
там почувства се глупак,
той
човек е, мисля, за народа,
другите
са въздух, гола вода
и
врата им бих извил с мерак.
Може
би за вас съм кръвожаден,
но
съм мокър, пък и много гладен,
висихме
в пресечка с часове.
Ако
не заплашваха с удръжки,
карнавал
ще има, ама дръжки,
но
ще духнат други ветрове.
Та
кому е нужен камуфлажа,
и
кому какво ли ще докажем?
Музиката
маршово гърми.
За
ония горе сме “награда”,
ала
свършва с Чистотата и парада
и
ще дойде…Нека си ръми!
1986
г.
Империята
на духа
Не
вярвам тук да има Термопили .
Къде
е този грандиозен, светъл дух?
И
Мадарският конник да изцвили,
народа
пак ще си остане глух.
А
може би е по-добре така:
Със
чалга и ракия оцеляваме,
държим
се още някак на крака
и
пет пари за никого не даваме.
Европа
ли?- Бикът между рогата!
Изръшках
ме я. Тя е вече наша.
Или
поне е вече на децата.
Европа
злачна кани ги на паша.
А
стадото ни тука се стопява.
На
село падат бащините къщи,
защото
няма вече кой да дава
ракия,
вино и мезето- пръжки.
Казаните
затварят. Във перални
ракията
варят на руска газ…
Духът
е стар, проблемите ментални.
Духовна
сме парцуца, мисля аз.
Иконите
са може би константа.
Една
свалиш, но друга се явява.
Иконописец,
ако станеш, е аванта.
Ще
пиеш мляко от свещена крава.
Врата
да бъдеш може на теория,
но
няма кой през нея да наднича.
Вратите
много в нашата история,
но
кривите сокаци тя обича.
Та
затова сме може би на тоя хал,
защото
търсим задните вратички,
когато
имаме пред нас портал,
през
който можем да преминем всички.
Все
същите
Те
бяха върли патриоти
на
не знам коя република,
а
ние просто идиоти
от
ръкопляскащата публика.
Те
имат още идеали.
В
кои ли банки са потулени?
Превърнаха
във капитали
и
душите ни обрулени.
А
други просто се вредиха,
лазейки
на колене.
Своя
“рай” с какво платиха?
Струваше
ли си поне?
Все
още няма да бия камбаната.
Ще
онемеете и оглушеете.
Само
почуквам ритмично по каната
да
ми налеете, да ми запеете
песни
юнашки за вехти войводи,
за
времената на тежка робия…
че
да забравя, кога се напия,
тези
магарета дето ни водят.
Зная
,Народе, мой бедни Народе:
Във
самотата ти хилядолетна,
всеки
те мачка, очите ти боди,
луташ
се вечно в тъма непрогледна.
С
люта ракия налагаш си раните
вечер
и псуваш отново цените.
Кърлежи
сочни, набъбват екраните,
пият
ти мислите, смучат душите...
А
пък децата далече- далече...
Нейде
в чужбина пари да печелят.
Хайде,
наздраве Народе, че вече
гърлото
съхне, ръцете треперят.
Вождове
много, но все некадърни.
Смучат
кръвчица и нищо не плащат.
Пукат
се нощем пресъхнали бърни,
стенат
душите и сън ги не хваща.
Врабче
на пистата измръзнало примира.
Крилца
подвило. Склопило очи.
sofia_air
(Людмила Билярска)
Врабче,
нищожна шепа топъл пух,
край
него вихър от могъщи птици.
За
сърчицето този свят е глух
оплетен
от трасета и от жици.
Умира,
вече склопило очички,
край
пистата ревяща на прогреса.
Замръзва,
а край него бързат всички-
към
него само помиярът, песът.
За
миг ще свърши в гладният търбух.
В
света забързан кой брои врабчета,
а
зимата под белият кожух
ще
скрие две-три кървави перцета.
Врабче,
нищожна шепа топъл пух,
и
кучешкият дъх- последна ласка
във
свят огромен и лишен от дух
и
влюбен във фалшивия си блясък.
Чернобилско
Раз
,два три четыре
Бях
решил да ставам йога.
Без
цигарите,за бога,
как
ли можеше да мина?
Трябваше
да поспортувам,
да
отслабна, да гладувам…
Каних
се почти година.
Март-
април било на сгода
да
започнеш, но народа
казва,
че април събира кожи.
Щом
черешите узреят,
нощем
славеи запеят,
вече,
мислех си ,ще може.
Но
нещастие се случи,
работата
се закучи.
Казват:
водката помага.
Десет
пъти намалява
вредността,
щом превалява-
йогата
отново се отлага.
Марс
е пясъчен и леден,
и
за здравето е вреден-
там
бушуват марсиански бури.
Нямам
джобни за билета,
но
отлитнал бих с ракета
да
живея там във буре.
Не,
не мога да избягам,
пак
към чашката посягам,
пуша
като ТЕЦ-а в Русе.
Вижда
се- не съм виновен
млад
ще си умра отровен
от
живота без да вкуся.
Времето
не е за йога,
но,
ако случайно мога,
бих
забил из Хималая.
На
ориз и на водица,
безтелесната
душица
ще
е близо там до рая
Бабуини
Видяхте
ли се братя бабаити,
простаци,
пияндета и глупаци,
какви
са боговете ви сърдити
нагушени
със финикийски знаци.
Безмозъчните,
тъпите мъжкари,
харесват
само май себеподобни.
Часът
на истината пак удари-
глупаците
са винаги безродни.
Такива
са човеците и мразя
огромната
тълпа от тъпанари.
Те
утре, гладни, всичко ще погазят.
Единствено
разбират от шамари.
Щом
някой има по-голям се кланят,
по-
слабият размазват го за кеф.
На
глутници живеят и се бранят
и
тъй светът върви си на верев.
- Тракийският конник: В нашите земи е имало силен култ към Херос (Тракийския конник) – божество, пазител на живота, лова и смъртта.
- Славянският Яровило: Богът на пролетната плодовитост и земеделието.
- Овчарският нов ред: Празникът бележи началото на стопанската година. Затова и до днес курбанът (агнето) и обредите за здраве на добитъка са по-скоро езически по дух, отколкото чисто църковни.
- Воинът: Той не е „воин“ в смисъл на завоевател, а „Победоносец“ заради духовната си победа над мъчителите и отказа да предаде вярата си.
- Змеят: Легендата за Свети Георги, който убива змея, се появява много по-късно (през Средновековието). Тя е чисто метафорична – змеят символизира злото (езичеството или дявола), а копието е силата на вярата.
- Защита, а не агресия: Свети Георги се приема като закрилник на слабите и бранител на вярата.
- Духовната битка: Посланието не е за физическо насилие, а за борба с вътрешните ни демони и неправдата.
- Мир чрез справедливост: В народното съзнание той е и „цветен Гьорги“, който носи дъжд и берекет, което е върховната форма на „любов към ближния“ – да има храна и живот за всички.
- Учредяване (1880 г.): Княз Александър I Батенберг установява празника на 9 януари 1880 г.. Той избира Свети Георги, защото светецът е олицетворение на „воина-християнин“ – символ на доблест и победа над злото.
- Сливане на празници: Първоначално е имало два празника – Ден на храбростта (6 май) и Ден на победите (27 ноември – годишнина от победата при Сливница). След унизителния Ньойски договор (подписан точно на 27 ноември), армията решава да обедини честванията само на 6 май, за да не празнува на датата на национална катастрофа.
- Покровител: Свети Георги е патрон на войниците в целия християнски свят (включително Англия, Грузия и Гърция) още от Средновековието. [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8]
- Първоизточник (917 г.): Смята се, че за първи път цар Симеон Велики нарежда освещаване на знамената преди великата битка при Ахелой. Целта е била чисто психологическа и обединяваща – да се сплотят прабългарските и славянските отряди под един духовен символ.
- Възраждане (1880 г.): След Освобождението традицията е официално възстановена от първия военен министър Пьотър Паренсов.
- Смисълът: Според църковния канон знамето се освещава само веднъж (при връчването му на полка), а всяка година на големи празници (като Богоявление или Гергьовден) се прави водосвет за здраве и благословия на воините. [1, 2, 3, 4]
- Биологичното ни наследство: Хората са социални животни. Ние имаме нужда от знаци (тотеми, знамена, гербове), които да казват: „Ние сме от една група и се пазим взаимно“. Без тези символи е трудно да се организират големи групи от хора в държава.
- Психологията на саможертвата: Трудно е да убедиш някого да рискува живота си за абстрактно понятие като „данъчна система“ или „инфраструктура“. Но хората са готови да го направят за „флага“, защото той е натоварен с емоции, история и памет за предците.
- Политическият инструмент: Политиците винаги ще използват знамената, за да канализират патриотизма и да отклоняват вниманието от по-прагматични проблеми. „Войната за знаци“ е най-лесният начин да се създаде „ние“ срещу „те“.
- Биологичната агресия: Има теория, че преминаването към месна храна е дало на прачовека енергия за развитие на мозъка, но е донесло и хищническия инстинкт. Но дори и да спрем да ядем месо, борбата за ресурси (територия, вода, влияние) пак ще подхранва агресията.
- Словесните войни: Те често са дори по-опасни. Социалните мрежи днес са дигиталната версия на „глутниците“ – там хората се нападат не за храна, а за идеи, символи и статуси. Гладът за „правота“ е понякога по-силен от физическия глад.
- Еволюция на съзнанието: Може би пътят не е само в храната, а в това да спрем да се идентифицираме толкова с „пакети“ от идеи (религия, нация, знаме) и да започнем да виждаме индивида. Но това е трудно, защото индивидуалното мислене е изтощително, а „глутницата“ дава сигурност.
- Властта привлича точно тези, които нямат чувство за хумор за самите себе си. Те се вземат за месии, за фактори, за „исторически личности“.
- Общуването днес често е заменено от „лайкове“ и „коментарни войни“, където хуморът е само оръжие, а не мост.
- Хоризонтални структури: Където културата на диалога е по-важна от заповедта.
- Лична отговорност: Хората не чакат „пастир“, защото разбират, че свободата изисква те самите да са зрели.
- Хуморът като политика: Когато можеш да осмееш лидера си, без да те обявят за предател на знамето, значи си близо до кръглата маса.
- Разумът изобличава „простотиите“ и фалшивия патос.
- Истината прави знамената просто парчета плат, а не паравани за кражби.
- Свободата ти позволява да не си част от глутницата.
- Човещината заменя нуждата от „пастири“ и „вождове“.
- Животът става по-ценен от всяка територия или идеология.
- Възпитанието в подчинение произвежда хора, които маршируват под знамена и чакат заповеди.
- Възпитанието в култура и разум произвежда хора, които се усмихват иронично на парадите и ценят общуването на „кръглата маса“.
- България: Официален празник, Ден на храбростта и на армията.
- Грузия: Светецът е най-почитаният патрон на страната (името на държавата на много езици идва от него).
- Сърбия, Северна Македония и Черна гора: Празнува се като „Джурджевдан“ с богати фолклорни обичаи, подобни на българските.
- Русия: Празнува се на 6 май, като светецът е патрон на Москва и символ на военната слава (Георгиевската лента). [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9]
- Англия: Свети Георги е патрон на нацията. Празнува се с червени рози и знамена с червения кръст.
- Испания (Каталуния и Арагон): В Каталуния празникът се нарича „Сан Жорди“ и прилича на Свети Валентин – мъжете подаряват на жените рози, а жените на мъжете – книги.
- Гърция и Румъния: Чества се по новия църковен календар.
- Португалия и Бразилия: Особено популярен в Рио де Жанейро, където е официален празник. [1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10, 11]
- Етиопия: Светецът (Кидус Гиоргис) е изключително почитан, а денят му се отбелязва с големи религиозни служби.
- Мюсюлманският свят: В Турция и части от Близкия изток се празнува Хъдърлез (Едерлези) – пролетен празник, в който Свети Георги се припокрива с ислямския пророк Ал-Хидр.
- Ливан, Палестина и Сирия: Християнските общности там също го почитат като закрилник. [1, 2, 3, 4, 5, 6]
Радев и Мамаша ще управляват най-много две години . Скрий му главата !
ОтговорИзтриване