неделя, 3 май 2026 г.

Какво се мъти


Какво се мъти , нов световен ред и правила ?Кой и какво печели от тях ?  Как да намелим световното състезание кой да работи без пари ? По-високи минимелни заплати задължителни за цялата  глобална кочина и Китай?  

 Мариана Мацукато и Лара Мерлинг смятат, че закъснялото признаване на значението на индустриалната политика от страна на Световната банка не е достатъчно.

Да, Мацукато и Мерлинг твърдят, че макар Световната банка най-накрая да признава нуждата от индустриална политика, подходът ѝ остава твърде ограничен.
Според тях основните проблеми са:
  • Липса на мащаб: Финансирането е недостатъчно за истинска зелена и цифрова трансформация.
  • Остарели условия: Банката все още налага мерки за икономии (фискална дисциплина), които пречат на държавите да инвестират в собственото си развитие.
  • Пасивност на държавата: Те смятат, че Световната банка вижда държавата само като „коректор“ на пазара, вместо като активен двигател и стратегически партньор, който насочва икономиката.
Накратко, те настояват за пълна реформа на международната финансова архитектура, а не просто за козметични промени в реториката.
Как мислите, дали директните държавни субсидии са по-ефективни от данъчните облекчения за стимулиране на иновациите?
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Learn more



Всичко което прави богатите по-богати и концентрира капитала е вредно , а директните субсидии предполагат точно това както и корупция .
Вие засягате двата най-сериозни аргумента срещу индустриалната политика: концентрацията на капитал (т.нар. „социализъм за богатите“) и корупционния риск.
Критиците, които споделят вашата позиция, често посочват следните опасности:
  1. „Улавяне“ на държавата: Големите корпорации имат най-силно лоби. Директните субсидии често отиват при тези, които имат връзки, а не при тези, които са най-иновативни. Така държавата на практика „бетонира“ статуквото и пречи на малките конкуренти.
  2. Приватизация на печалбите и социализация на загубите: Когато държавата субсидира проект, който успее, акционерите прибират печалбата. Ако проектът се провали (като случая със Solyndra в САЩ), данъкоплатците плащат сметката.
  3. Изкривяване на пазара: Субсидиите могат да поддържат живи „фирми-зомбита“, които не биха оцелели в реална конкурентна среда, което в дългосрочен план прави икономиката по-слаба.
Мариана Мацукато, макар и защитник на държавните инвестиции, предлага решение именно на този проблем чрез „условности“. Тя настоява, че ако една фирма получи субсидия, тя трябва да се задължи:
  • Да не изкупува обратно собствените си акции (за да не изтича капиталът към богатите).
  • Да реинвестира печалбите в иновации и работници.
  • Държавата да запазва дял или право на дивидент, за да се върнат парите в обществения бюджет.
Смятате ли, че прозрачността чрез блокчейн или публични регистри би могла да ограничи корупцията при разпределянето на тези средства, или проблемът е в самата структура на държавния апарат?


!Колко случая и при какви обстоятелства Медведев и Путин хвалят Тръмп?
Путин и Медведев използват хвалбите към Тръмп стратегически, най-често за да подчертаят разделението в американското общество или да легитимират собствените си позиции по отношение на Украйна. Отношенията им обаче често преминават от ласкателства към остри предупреждения.
Ето най-емблематичните случаи и обстоятелства:
1. След изборната победа (ноември 2024 г.)
Това е периодът на най-интензивни похвали, насочени към установяване на добър тон с новата администрация:
  • Владимир Путин: В реч пред дискусионния клуб „Валдай“ той нарече Тръмп „мъжествен човек“ и го поздрави за победата. Путин подчерта, че е бил впечатлен от поведението на Тръмп по време на опита за покушение срещу него, заявявайки, че той се е държал „като истински мъж“.
  • Дмитрий Медведев: Описа победата на Тръмп като полезна за Русия, тъй като той има „бизнес мислене“ и не обича да харчи пари за „идиотски съюзници“ и „глупави благотворителни проекти“ (визирайки Украйна). [1, 2, 3, 4, 5]
2. Подкрепа за външната му политика (2025 – 2026 г.)
Руското ръководство често хвали Тръмп, когато той критикува съюзниците на САЩ или европейските лидери:
  • Мирни инициативи (февруари 2026 г.): Медведев нарече Тръмп „ефективен лидер“, който искрено се стреми към мир в Украйна и иска да влезе в историята като миротворец. Според него под ръководството на Тръмп контактите със САЩ са станали „много по-продуктивни“.
  • Критика към Зеленски (февруари 2025 г.): Медведев бурно аплодира Тръмп, след като американският президент нарече Зеленски „диктатор“ и му каза да побърза с преговорите. Медведев написа, че Тръмп е „200 процента прав“.
  • Търговски войни (май 2025 г.): Медведев похвали Тръмп за налагането на мита върху европейски стоки, заявявайки, че ако имаше награда за храброст, Тръмп би бил „рицар“ заради начина, по който притиска европейския елит. [1, 2, 3, 4, 5]
3. Сравнения с Путин (януари 2026 г.)
Медведев направи любопитно сравнение, заявявайки, че Тръмп иска да остане в историята по същия начин, по който го прави Путин – чрез значими геополитически ходове (като интереса му към Гренландия), но добави, че американската система е по-слаба от лидерите си и това го ограничава. [1, 2]
Обратната страна: Ултиматуми и подводници
Хвалбите често се редуват със заплахи, когато Тръмп заеме твърда позиция:
  • През юли 2025 г., когато Тръмп постави 50-дневен ултиматум на Путин за мир, Медведев рязко смени тона, наричайки това „театрално“ и предупреди САЩ да не говорят на езика на ултиматумите.
  • След като Тръмп разположи ядрени подводници близо до Русия в отговор на заплахи от Медведев, бившият руски президент започна да иронизира Тръмп, наричайки го „нервен“ и „плашещ“. [1, 2, 3]
Накратко, те го хвалят, когато действията му отслабват западното единство или съвпадат с руските интереси за спиране на помощта за Украйна, но го атакуват веднага щом той се опита да упражни натиск директно върху Москва.
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Learn more! 

Има ли Русия на Путин нещо , което иска Тръмп и компания или някакъв компромат ?
Взаимоотношенията между Владимир Путин и Доналд Тръмп са обект на множество спекулации, като към май 2026 г. темите се въртят около стратегически интереси и дългогодишни слухове за влияние.
Какво иска Русия от Тръмп?
Основният интерес на Кремъл е постигането на „голяма сделка“ (Grand Bargain), която да промени международния ред в полза на Русия:
  • Решение за Украйна: Русия настоява за прекратяване на огъня, при което да запази контрола над окупираните територии в Донбас. Тръмп вече предложи временно примирие за 9 май 2026 г..
  • Нормализиране на отношенията: Путин иска премахване на санкциите и връщане на Русия в Г8.
  • Геополитически отстъпки: Кремъл се надява Тръмп да намали ангажираността на САЩ в НАТО и Европа. [1, 2, 3, 4, 5]
Има ли компромат (Компромат)?
Въпросът за наличието на компрометираща информация остава нерешен официално, но е част от разузнавателните досиета от години:
  • Досието „Стийл“: Още от 2017 г. циркулират непотвърдени твърдения за записи на Тръмп от посещенията му в Москва (като конкурса „Мис Вселена“ през 2013 г.).
  • Кремълски документи: През 2021 г. се появиха съобщения за изтекли документи от руския Съвет за сигурност, които предполагат, че Русия разполага с „лостове“ за влияние върху Тръмп.
  • Официални отричания: Путин многократно е наричал тези твърдения „пълни глупости“, а самият Тръмп категорично отрича да има каквито и да е зависимости от Москва. [1, 2, 3, 4, 5]
„Стръвта“ за Тръмп: Бизнес проекти
Според доклади от април 2025 г., Кремъл е обсъждал съживяването на проекта за Trump Tower в Москва. Целта е да се използва интересът на Тръмп към мащабни недвижими имоти, за да бъде подтикнат към по-бързи дипломатически отстъпки. [1, 2]
В момента, въпреки че Тръмп натиска за мир до юни 2026 г., преговорите са в застой, тъй като и двете страни (Русия и Украйна) отказват да отстъпят от ключовите си териториални претенции. [1, 2]  

 !  Как Путин и Тръмп влияят на политиците в България освен чрез бъркотията и цените ?
Путин и Тръмп влияят на българската политика основно чрез поляризация и създаване на нови политически лагери, които променят начина, по който партиите се борят за избиратели. Извън икономиката и цените, влиянието им се проявява в три основни посоки:
1. Политическо разделение („Фили“ срещу „Фоби“)
  • Путин като разделителна линия: Българските партии се определят до голяма степен чрез отношението си към Русия. Това създаде „стена“ между т.нар. „евроатлантически“ партии (ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС) и тези, които призовават за неутралитет или сътрудничество с Москва („Възраждане“, БСП). Този разлом често е причина за невъзможността да се състави стабилно правителство.
  • Тръмп като модел за „консервативен завой“: Влиянието на Тръмп се вижда в опита на партии като ГЕРБ и части от десницата да се позиционират като „нови консерватори“. Те копират неговата реторика срещу „либералните елити“, джендър идеологията и за защита на „традиционните ценности“, за да спечелят консервативните гласоподаватели.
2. Битка за медийно влияние и дезинформация
  • Руското влияние: То преминава през социални мрежи и хибридни канали, които подклаждат недоверие към ЕС и НАТО. Това принуждава българските политици постоянно да се обясняват или да се съобразяват с обществените нагласи, които често са повлияни от руските наративи.
  • Тръмпизмът в България: Методът на Тръмп за директна комуникация (заобикаляне на традиционните медии и използване на остра реторика) се копира масово от български политически лидери. Това промени тона на дебата в България – той стана по-агресивен и личен.
3. Промяна в геополитическите лоялности
  • Дилемата на българските лидери: Когато Тръмп критикува НАТО или европейските лидери, българските политици изпадат в криза на лоялност. Те се чудят дали да следват Брюксел, или да се подмажат на Вашингтон (ако Тръмп е на власт). Това прави българската външна политика непредсказуема и колеблива.
  • „Руската връзка“: Политици, които традиционно са били свързани с руски интереси, сега използват реториката на Тръмп (напр. „Америка на първо място“), за да оправдаят политика на дистанциране от ЕС, наричайки я „България на първо място“.
4. Вътрешни „чистки“ и съдебна система
Влиянието на САЩ (особено чрез списъка „Магнитски“) е директен инструмент за натиск върху българския политически елит. Докато демократите го използват за борба с корупцията, при Тръмп този натиск често се възприема като инструмент за „сделки“ – подкрепа за определени политики срещу снемане на санкции.
Накратко, Путин влияе чрез страх и носталгия, а Тръмп – чрез модел за алтернативна, антисистемна политика.
Искате ли да разгледаме кои конкретни партии в България най-силно копират стила на Тръмп или защитават позициите на Путин в момента?
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Learn more
Радев къде е в тази езда?
В текущата геополитическа „езда“ между Путин и Тръмп, Румен Радев заема позицията на балансьор, който все по-явно клони към прагматизъм, съвпадащ с реториката на новата американска администрация и интересите на Кремъл. Към май 2026 г. неговата роля е еволюирала от държавен глава към лидер на водеща политическа сила. [1]
Ето къде точно се намира той в тази динамика:
1. „Миротворецът“ (Линията Тръмп)
Радев е един от най-гласовитите поддръжници на „рационалния план за бърз мир“ на Доналд Тръмп в Украйна. [1]
  • Дипломация над оръжия: Той открито критикува предоставянето на военна помощ, наричайки коалициите, които я подкрепят, вредни за българския джоб.
  • Нова ера: Радев определя диалога между Тръмп и Путин като начало на „нова ера на взаимодействие между глобалните сили“ и призовава Европа да излезе от своята „утопия“.
  • Личен контакт: Той поддържа топли отношения с Тръмп, като дори получи покана за участие в международна инициатива за мир в Близкия изток в началото на 2026 г.. [1, 2, 3, 4]
2. „Разбирачът на Путин“ (Линията Кремъл)
Въпреки че официално следва пътя на ЕС и НАТО, Радев често е критикуван от западни медии (като Politico и Die Welt) като „троянски кон“ или „приятел на Русия“. [1, 2]
  • Прагматични отношения: Той настоява за възстановяване на „практическите отношения“ с Русия, базирани на взаимно уважение и икономическо сътрудничество.
  • Символика: В кампанията на неговата партия „Прогресивна България“ бяха използвани кадри от негови срещи с Путин, което беше разчетено като ясен геополитически сигнал към проруските избиратели. [1, 2, 3, 4]


3. Вътрешнополитическият „Ездач“
След като подаде оставка като президент през януари 2026 г., за да влезе в реалната партийна политика, Радев използва влиянието на Путин и Тръмп като инструмент за вътрешна легитимация: [1]
  • Антисистемност: Той копира модела на Тръмп за борба с „корумпираните елити“ и либералните ценности, представяйки се за морален лидер.
  • Електорален успех: Неговата партия спечели предсрочните избори през април 2026 г., залагайки именно на послания за суверенитет и дистанциране от „идеологическите догми“ на Брюксел. [1, 2, 3, 4]
Накратко: Радев се позиционира в „златната среда“ – той използва решителността на Тръмп за край на войната като параван, за да легитимира желанието на Путин за запазване на влиянието му в региона, докато същевременно се представя за единствения „разумен“ политик в България.
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Learn more  !!!!!!!
Posted by at

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)