- Значение: Творбата е реакция на Дали към Гражданската война в Испания, изобразяваща ужаса и разрушението на конфликта чрез сюрреалистични образи
- Символика: Огромната, деформирана фигура, която се разкъсва сама, символизира страната, унищожаваща себе си отвътре
- Според мен символизира човечеството !
Опитай се добре да разбереш?
Път трънлив отдавна сме поели,
но без човечност, още ходим пеш.
Затова до кръв сме наранени
и виновникът е някъде във нас.
Чуваш ли среднощните сирени?
Вслушай се във вътрешния глас!
От цялата история до днес,
май че никой, нищо не научи.
Не в Шотландия- във теб е Нес,
и Христос, и Дяволът, и Дуче.
Защо в този свят трябва да има граници и местни феодали и сатрапи тормозещи хората ? Аз съм само питащият , който не разбира хората и ги смята за опасни и тъпи маймуни
What can I do for you to start thinking qualitatively?????????
Превърна ли се Републиканската партия на Тръмп в престъпно начинание?Прочистването на всички политически опоненти от Тръмп, включително сенатор Бил Касиди, го оставя без друга цел, освен да помогне на Тръмп да постигне своите беззаконни цели.
Приятели, В събота Тръмп си отмъсти на сенатора от Луизиана Бил Касиди за гласуването на Касиди преди пет години, за да осъди Тръмп, при втория му импийчмънт, за подстрекаване на атака срещу Капитолия на САЩ. По този начин Касиди стана първият сенатор от Републиканската партия, победен от кандидат, подкрепен от Тръмп, на републикански предварителни избори. (Други републикански сенатори, които са се противопоставили на Тръмп - като Том Тилис от Северна Каролина и Мит Ромни от Юта - видяха какво се очаква и не се кандидатираха за преизбиране.) Прочистването на Касиди от Тръмп идва след прочистването на републиканците от Камарата на представителите, които му се противопоставиха, като например Лиз Чейни от Уайоминг. Следващата републиканска цел на Тръмп в Камарата на представителите е представителят от Кентъки Томас Маси, който имаше смелостта да се противопостави на американската военна намеса в Иран, да поиска публикуване на досиетата на Епщайн и да критикува законопроектите за разходите на Тръмп за увеличаване на националния дълг. Маси изглежда вероятно да бъде победен от подкрепян от Тръмп опонент на предварителните избори в Кентъки във вторник. Тръмп също така е отстранил щатски законодатели, които са отказали да изпълняват неговите нареждания, като например седемте републиканци от Индиана, които отказаха да преразпределят щатските райони, както Тръмп поиска, и за които Тръмп е застраховал поражението на последните им предварителни избори. Посланието е ясно за всеки настоящ или амбициозен републикански политик: Бъди подлизурко на Тръмп или си аут. В речта си за отстъпление в петък вечерта Касиди направи очевидния намек за Тръмп:
Хубаво казано, но за съжаление неуместно, защото Тръмп – който очевидно служи на себе си, а не на американската общественост – сега притежава всички лостове на власт в официалната Републиканска партия. Както каза вчера републиканският сенатор Линдзи Греъм в предаването „Среща с пресата“ , „В тази партия няма място да се унищожи дневният ред [на Тръмп]“. Бивши поколения републикански политици имаха принципи, вярвания, идеали. Те смятаха федералното правителство за твърде голямо. Или вярваха, че то харчи твърде много пари. Или беше твърде снизходително към престъпниците. Или твърде нетърпеливо подкрепяше гражданските права на чернокожите. Или по редица въпроси, с които демократите не бяха съгласни. Днешната Републиканска партия вече няма друга цел освен да постигне това, което Тръмп иска, а именно да го направи по-богат и по-могъщ. Републиканската партия вече е на Тръмп; тя вече не е на Америка. Днешните републикански избиратели , за разлика от тях, показват нарастващо разочарование от Тръмп. Тези, които се смятат за традиционни републиканци, не харесват широкомащабното използване на федералната власт от Тръмп. Тези, които са фискално консервативни, като Томас Маси, са разстроени от безразсъдните разходи на Тръмп, данъчните облекчения и нарастващия дълг. Републиканските избиратели, които „Америка е на първо място“, са обезпокоени от намесата на Тръмп в Иран, Венецуела, Куба и другаде. И искат останалите досиета на Епщайн да бъдат публикувани. И все пак, за избраните републиканци оцеляването сега зависи от личната лоялност към Тръмп. Всичко това повдига фундаментален въпрос: Дали официалната Републиканска партия – вече почти прочистена от всеки, който е готов да отразява тревогите на републиканските избиратели, а не волята на Тръмп – е станала съучастник в престъпността на Тръмп? Дали тя подпомага и подстрекава беззаконието на Тръмп? Може да се твърди, че официалната Републиканска партия наистина е съучастник. За Тръмп първият и най-основен знак за лоялност към него – и следователно за оцеляване като политик в Републиканската партия на Тръмп – е готовността публично да прогласи за истина това, което знаем, че са две големи лъжи: че Тръмп е спечелил изборите през 2020 г. и че не се е опитал да отмени резултатите им с незаконни средства. В резултат на това почти всички републиканци в Конгреса сега отричат изборите. Тръмп също така ясно заяви, че лоялността към него изключва всякакви критики към неговата мрежа за незаконна имиграция, която досега е довела до убийствата на трима американски граждани от агенти на ICE и задържането и депортирането, без изслушване, на хора, заподозрени, че пребивават незаконно в САЩ. За Тръмп лоялността изисква пълна подкрепа на външната му политика - включително отвличането на чуждестранен лидер, необявената война с Иран и убийствата в открито море на хора, заподозрени само в контрабанда на наркотици, в нарушение на международното право. Лоялността изисква и безспорна подкрепа за други негови беззаконни действия - използване на Министерството на правосъдието за преследване на политическите му опоненти, изграждане на огромна бална зала в Белия дом, издаване на договори без търг на приятелите му, насърчаване на семейния бизнес и прилагане на политики, благоприятни за него, приемане на подаръци от чуждестранни сили и неподчинение на съдебни решения. Справедливо ли е от всичко това да се заключи, че днешната официална Републиканска партия – хората, които са на власт, защото Тръмп ги е поставил там, или които поддържат поста си, защото подкрепят каквото Тръмп иска – на практика се е превърнала в престъпна организация, аналогична на мафията или наркокартел, чиито членове са сляпо лоялни към своите престъпни шефове?  |
- Институции и идеолози (Проект 2025): Основният източник на политиките за втория му мандат е наръчникът „Проект 2025“ (Project 2025) на влиятелната консервативна организация The Heritage Foundation. Ключови фигури от този проект, като Расел Вот (шеф на Бюджетното бюро на Белия дом), са архитектите зад плановете за масови уволнения на държавни служители, орязване на регулациите и централизиране на властта в ръцете на президента.
- Кръгът от технологични и финансови съветници: Личности като Илон Мъск (чрез неговия Департамент за правителствена ефективност - DOGE) и инвеститори от Уолстрийт имат директно влияние върху икономическите решения на Тръмп, включително митата и данъчните облекчения. [1, 2, 3, 4, 5, 6]
- Илон Мъск (SpaceX/Tesla): Най-големият индивидуален спонсор, който според OpenSecrets и Visual Capitalist е инвестирал близо 300 милиона долара за избирането на Тръмп.
- Тимъти Мелън: Наследникът на банковата империя Мелън е дарил близо 200 милиона долара.
- Мириам Аделсън: Казино магнат и вдовица на Шел Дън Аделсън, която е осигурила над 100 милиона долара.
- Нефтената и газовата индустрия: Корпоративни директори от изкопаемите горива дариха над 75 милиона долара. [1, 2, 3, 4]
| Кой печели? [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10] | Как печели от политиките на Тръмп? |
|---|---|
| Енергийният сектор (Нефт и газ) | Тръмп отменя зелените регулации на Байдън, отваря държавни земи за сондажи и премахва научните заключения за вредата от парниковите газове. |
| Технологичните милиардери (Илон Мъск и др.) | Получават мащабни правителствени договори за отбрана и космос (SpaceX), съкращаване на регулаторните органи, които разследват компаниите им (като SEC), и ниски корпоративни данъци. |
| Големите корпорации и Уолстрийт | Печелят от удължаването на данъчните облекчения от 2017 г. и масовото премахване на надзорните правила във финансите, здравеопазването и екологията. |
| Идеологически и чуждестранни лобита | Донори като Мириам Аделсън получават гаранции за твърда и безкритична външна политика на САЩ в подкрепа на Израел. |
| Самите спонсори (чрез постове) | Тръмп назначи редица свои милиардери-донори на ключови постове в администрацията – като финансовия министър Скот Бесент и министъра на търговията Хауърд Лутник. Други получават президентски амнистии за извършени престъпления. |
Приятели, Първият ми цитат за седмицата е от Тръмп в самолет „Еър Форс Уан“, на връщане от Пекин в петък, където той казва на Дейвид Сангър пред „Ню Йорк Таймс“ :
Обърнете внимание на употребата на местоимението „аз“ от Тръмп. Той не каза, че „ние“ постигнахме военна победа. Злокачественият нарцисизъм на Тръмп се влошава. Обърнете внимание и на неговата крещяща лъжа. Войната му в Иран е всичко друго, но не и победа. Неговите заблуди и измами относно войната ескалират. Американците са в много по-лошо положение днес, отколкото преди Тръмп да започне войната си. Сега плащаме средно с 1,50 долара повече за галон бензин. Плащаме дори повече, косвено, за дизеловото гориво, задвижващо камионите, които транспортират голяма част от това, което купуваме. Цените на храните също се покачват, защото торовете, използвани за отглеждането на голяма част от храната, която ядем, не могат да преминат през Ормузкия проток. Рязко нарастващата цена на реактивното гориво се прехвърля и върху тези от нас, които летят. И нито една от тези разходи няма да намалее скоро, дори ако войната приключи утре, защото цената на петрола до голяма степен се определя на световния пазар, а голяма част от петролната инфраструктура на Близкия изток е в руини. Тръмп ни затрудни преминаването от петрол и газ към възобновяеми източници на енергия, в което Китай е отличен. Тръмп обича изкопаемите горива – той субсидира петрола и газа и е премахнал субсидиите за възобновяеми енергийни източници (помните ли предизборната му сделка с големите петролни компании?) – но бъдещето е във вятъра, слънчевата енергия и биомасата, както и в батериите, които ги съхраняват. И обърнете внимание на не чак толкова фината заплаха, която Тръмп отправи към Сангър - че Сангър може да бъде обвинен в държавна измяна, ако продължи да съобщава, че войната на Тръмп се проваля. Опасните обвинения на Тръмп се засилват. Което ме води до другия ми цитат от седмицата - коментарът на Тръмп точно преди да замине за Китай, който казва:
Вярвам в първата част, че Тръмп не мисли за финансовото положение на американците; никога не е мислил и никога няма да мисли. Но не е възможно единственото нещо, което го мотивира, да е да предотврати ядреното оръжие на Иран. Казвам това, защото бяхме много по-близо до постигането на тази цел, когато Иран все още спазваше ядрената сделка, която сключи с Барак Обама — в която Иран се съгласи да ограничи ядрените си дейности, включително намаляване на запасите си от обогатен уран и модифициране на реактори, за да предотврати производството на плутоний за оръжейни цели. (В замяна Съединените щати, Организацията на обединените нации и Европейският съюз се съгласиха да отменят международните икономически и финансови санкции срещу Иран.) Но Тръмп се оттегли от тази сделка. А новото ръководство на Иран е решено да създаде ядрено оръжие. Агресията на Тръмп и Израел очевидно е доказала на новите (и по-екстремистки) лидери на Иран колко много се нуждаят от него. А режимът на Тръмп няма представа къде Иран съхранява своя плутоний, почти годен за оръжие. Приятели, един луд отговаря за американската външна политика - но почти никой републикански член на Конгреса, никой главен изпълнителен директор, президент на университет или ръководител на голяма фондация, и със сигурност никой член на режима на Тръмп, не е готов да бие тревога. Всички те са страхливци. Споменах ви по-рано тази седмица, че вечерях с група политически агенти, които дадоха 30 процента вероятност Джей Ди Ванс и Марко Рубио да поведат преврат през следващите три до четири месеца, позовавайки се на 25-та поправка, за да се отърват от лудия. Сега тези шансове може би са по-високи. Но ти и аз не сме безсилни. Можем да постигнем следващия най-добър резултат – ограничаване на властта на Тръмп да нанесе повече щети – като осигурим гласуване на или преди 3 ноември и изхвърлим страхливите републикански сенатори и представители с техните активи. Имаме по-малко от шест месеца, за да постигнем най-голямата междинна избирателна активност в американската история - синьо цунами, което ще даде старт на процеса на поправка, реформи и връщане към здравия разум. Знам колко плашещо и обезкуражаващо е било всичко това. Знам колко обезсърчителни понякога могат да бъдат силите на жестокостта и корупцията. Знам също колко усилено се борите, докато в същото време работите, за да поддържате себе си, семейството си и общността си в равновесие. И ви благодаря за това. Въпреки Тръмп, моля, не се срамувайте в Америка. Чувствайте се горди с идеалите, които споделяме. Чувствайте се поласкани, че сте активист и воин от правилната страна на историята. Чувствайте силата в нашата убеденост. Чувствайте мощта в нашата кауза. Не се съмнявайте: Ще надделеем над безумния главен човек и неговия беззаконен режим. |
- Устойчивост на изборния процес: Въпреки напрежението, изборите в САЩ продължават да се провеждат и да определят властта.
- Армията извън политиката: Въоръжените сили на САЩ остават строго лоялни към Конституцията, а не към конкретна политическа фигура.
- Цикличност на властта: Политическото махало в САЩ традиционно се движи между двете основни партии, което предотвратява трайното установяване на авторитарен режим.
- Инструментализиране на кризите: Икономическото неравенство, инфлацията и усещането за културен упадък се използват от MAGA движението за радикализиране на електората.
- Алиансът с едрия капитал: Част от милиардерите в САЩ (особено от технологичния сектор) открито подкрепят този модел в замяна на данъчни облекчения, дерегулация и защита срещу антимонополни разследвания.
- Ерозия на нормите: Отхвърлянето на изборни резултати и легитимирането на политическото насилие (като събитията от 6 януари 2021 г.) разрушават неписаните правила, които крепят демокрацията.
| Фактор на устойчивост | Ваймарска Германия (1933 г.) | Съединени щати (днес) |
|---|---|---|
| Демократична традиция | Млада, крехка демокрация (само на 14 години), без дълбоки корени в обществото. | Над 240 години непрекъсната конституционна традиция и силна институционална памет. |
| Структура на държавата | Силно централизирана република, където контролът над Берлин означава контрол над цялата страна. | Радикален федерализъм. Всеки щат контролира собствената си полиция, съдилища и избори, което прави пълния диктат невъзможен. |
| Олигархичен консенсус | Елитите бяха единодушни в желанието си да унищожат републиката в полза на авторитаризма. | Разделен елит. Корпоративна Америка е дълбоко разделена; сектори като Холивуд, Силициевата долина (с изключения) и големите финанси масово подкрепят либералния ред. |
| Армия и правоприлагане | Пропита с монархически настроения армия (Райхсвер), която симпатизира на десния екстремизъм. | Строго деполитизирана армия, чиято клетва е към Конституцията, а не към президента. |
- Елементи на фашизъм в реториката: Използването на дехуманизиращ език срещу политически опоненти и мигранти, култът към силен лидер и реваншизмът ("да си върнем страната") се припокриват с фашистки тропи.
- Липса на тоталитарно ядро: Движението MAGA не се стреми към премахване на частната собственост в полза на държавата, няма планове за геополитическа военна експанзия (напротив, републиканците са изолационисти) и не цели пълна ликвидация на многопартийната система, а по-скоро нейното изкривяване в своя полза.
|
Михаил Екимджиев: Българските власти дължат незабавна реакция на интервюто на Кьовеши |
 |
Трябва да се разследва както твърдението за политически натиск при избора на Теодора Георгиева за европрокурор, така и за политическа намеса при избора на Диана Ковачева за съдия в Страсбург |
Тръмп се завърна от Китай без пробив за войната с Иран |
 |
Американският президент обяви "фантастични търговски сделки", но домакините засега не потвърждават това |
- Крах в темповете на настъпление: Ако през 2025 г. руските сили превземаха средно по 4 квадратни мили на ден, сега този напредък се срина до едва 1 миля дневно. Руското настъпление в Донбас на практика се забави до пълно пълзене.
- Технологичната революция на дроновете: Масовото използване на иновативни и евтини украински безпилотни апарати превърна бойното поле в „сива зона“. Големите руски бронирани колони са неефективни, а дълбоките украински удари успешно поразяват руската газова и военна инфраструктура.
- Психологически прелом: Тазгодишният военен парад за 9 май в Москва беше безпрецедентно свит и без никакво тежко военно оборудване, породен от сериозен страх от украински атаки с дронове. Това публично демонстрира уязвимостта на Кремъл. [1, 2, 3, 4, 5, 6]
| Аспект на отношенията [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7] | Политика на Тръмп и влияние върху Путин |
|---|---|
| Директен дипломатически натиск | Тръмп лично и остро призова Путин да прекрати огъня, заявявайки открито: „Не съм във възторг от Путин. Той убива прекалено много хора“. |
| Геополитическо блокиране | Тръмп предприе мащабни военни и икономически ходове в Близкия изток срещу Иран (основен партньор на Русия). Путин предложи помощ за иранската ядрена програма, но Тръмп я отхвърли и му каза „да се фокусира върху прекратяването на войната в Украйна“. |
| Мирни преговори и ултиматуми | Под егидата на САЩ се проведоха тристранни преговори в Абу Даби и Женева. Натискът на Тръмп вече доведе до кратки временни примирия (като тридневния прекъснат прозорец около майските празници). |
- Икономическо изтощение: Въпреки временната стабилност на рублата, руската икономика преминава през дълбока „иранизация“ и изолация. Военните експерти изчисляват, че при сегашните нива на загуби, Русия ще изчерпи възстановимата си бойна техника до края на 2026 или началото на 2027 г.
- Търсене на „изходна стратегия“ за пред народа: Вътрешни разследвания сочат, че Кремъл в момента трескаво разработва пропагандна кампания, която да представи текущите териториални придобивки като „голяма победа“, за да оправдае спирането на войната пред руското общество.
- Териториалният пазарлък: Единственият реален шанс на Путин в преговорите с администрацията на Тръмп е задържането на окупирания Крим и части от Донбас. Тръмп се опитва да наложи модел, при който Украйна временно замразява конфликта по текущата линия на съприкосновение в замяна на мощен „западен военен щит“ и гаранции за сигурност. [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7]
- Съгласие за европейска интеграция на Украйна: Русия официално оттегли дългогодишните си възражения срещу членството на Украйна в Европейския съюз. Това е исторически обрат, тъй като именно стремежът на Киев към ЕС през 2014 г. (Евромайданът) провокира първоначалната руска агресия.
- Приемане на „западни гаранции за сигурност“: По време на дипломатическите срещи на върха Путин прие принципа, че Украйна има право на мощни, правно обвързващи гаранции за сигурност от страна на САЩ и европейските държави (модел, наподобяващ този на НАТО).
- Отказ от пълна демилитаризация: Русия се съгласи Киев да запази мащабна постоянна армия от 600 000 до 800 000 души за следвоенно възпиране. За сравнение, в Истанбул през 2022 г. Москва ултимативно настояваше за ограничаване на украинските сили до едва 85 000 войници. [1, 2, 3, 4]
- Компромиси за териториите: Американските пратеници потвърдиха, че руската страна е показала „модерация в мисленето си“ и готовност за териториални отстъпки по отношение на петте оспорвани региона, съгласявайки се да обсъжда замразяване по текущата линия на фронта, вместо да настоява за предаване на целите административни граници.
- Политическа реторика: Изявлението му, че войната „идва към своя край“, съчетано с първата изразена готовност да се срещне лично с Володимир Зеленски в трета страна, е ясен сигнал към руското общество, че Москва спешно търси изходна стратегия преди пълното изтощаване на икономиката си. [1, 2, 3]
- Легитимност на режима: Путин вече официално „анексира“ четири украински области в руската конституция. Пълното изтегляне на руската армия оттам би се тълкувало в Русия като безусловна капитулация, което може да доведе до преврат срещу него.
- Крим е „червена линия“: За Москва Крим не е просто територия, а стратегическа военноморска база в Черно море и символ на управлението на Путин. Кремъл няма да допусне международен контрол там, освен ако руската държава не колапсира икономически и военно.
- Опитът от Минските споразумения: Русия няма доверие на международни мисии на нейна територия, а Украйна няма да се съгласи руски войски да останат под маската на „миротворци“ [1].
- Замразяване по линията на фронта: Тръмп настоява за спиране на боевете там, където войските се намират в момента. Това означава, че Русия запазва контрол над окупираното, а Украйна над своята територия, без изтегляне.
- Демилитаризирана зона (ДМЗ): Обмисля се създаването на буферна зона, но вместо ООН (където Русия има право на вето), сигурността в нея се предвижда да бъде гарантирана от европейски войски (британски, френски, полски) [1]. Тръмп категорично отказва американски войници да патрулират там.
- Референдумите като „капан“: Организирането на честни референдуми под егидата на ООН в момента е почти невъзможно. Русия промени демографията на окупираните зони – милиони украинци избягаха, а на тяхно място бяха заселени руски граждани. Провеждането на вот веднага в Крим или Донбас би легитимирало руския контрол, което Киев няма да приеме.
- Как точно европейските държави реагират на идеята да изпратят свои миротворци на фронта.
- Какви са конкретните икономически лостове, с които Тръмп притиска цената на петрола, за да изтощи Русия.
- Липса на верифицируеми данни: Архивите и общинските регистри в градове като Мариупол, Волноваха и Бахмут бяха физически унищожени по време на боевете. Създаването на точен списък на родените там изисква достъп до украинските цифрови регистри, които обаче не обхващат по-възрастните поколения, родени по съветско време.
- Проблемът с бежанците: Над 6 милиона украинци напуснаха страната, а милиони други са вътрешно разселени. Организирането на гласуване за милиони хора, пръснати от Канада до Германия, изисква мащабна международна логистика, каквато ООН трудно може да подсигури в кратък срок.
- Категоричното вето на Москва: Путин знае, че ако гласуват само хората, родени там преди войната, Русия ще загуби вота в Херсон, Запорожие и голяма част от Донбас. Поради това Кремъл никога няма да се съгласи на такъв регламент, освен ако не е претърпял пълен военен колапс.
- Икономическото разочарование: Жителите в окупираните територии бързо осъзнават, че вместо обещания „руски рай“, те получиха разрушена инфраструктура, липса на законност и икономическа изолация. Дори тези, които първоначално са били проруски настроени, се сблъскват с реалността на правото на силата.
- Страхът от принудителна мобилизация: Най-силното недоволство в Донбас идва от факта, че местните мъже бяха масово мобилизирани и използвани като „пушечно месо“ на първа линия. Това настрои десетки хиляди местни семейства срещу руската администрация.
- Ефектът на биологичното време: Путин управлява от над четвърт век и политическата система в Москва е изградена изцяло около неговата личност. В момента, в който той слезе от власт (поради възраст или вътрешен натиск), Русия неизбежно ще навлезе в период на вътрешна нестабилност и борба за власт.
- Какви са историческите прецеденти за подобни референдуми ( напр. казусът със Саарланд след ВСВ).
- Какви промени в руския елит се наблюдават в момента и кои са потенциалните наследници на Путин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар