Откъде идва думата парламент? Парлале означава говоря, а ментя - лъжа. Оттук ли идва парламент или коренът е парлама?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК ????? Димитър Георгиев Найденов е български юрист и политик от движение „Да, България“. Народен представител от коалиция „Демократична България“ в XLV, XLVI и XLVIII народно събрание. Бивш общински съветник от листата на „Демократична България“ в Общински съвет Бургас. ? Интересно къде бяха Да, България когато се обсъждаше избирателният закон и защо не предложиха по-висока представителност като отпадне 4% бариера и прагът на преференциите ???? Сега Радев нямаше да има вероятно самостоятелно мнозинство .
- Френски корен: parler (говоря) + -ment (наставка за място/действие) = „място за говорене“.
- Български аналог: говоря + -лня (наставка за място) = „говорилня“.
- В миналото: Значението е било напълно неутрално. Думата е обозначавала място, където хората се събират, за да обсъждат важни въпроси и да вземат решения чрез разговор.
- Днес: В съвременния български език думата „говорилня“ има силно негативен и ироничен нюанс. Тя се използва за място, където се говори много, но безцелно и без реален резултат. Поради тази причина критиците на народните представители често съзнателно наричат парламента „говорилня“.
Сицилианският парламент може да е най-старият, но французите налагат думата през XІV век, а после англичаните, образованите среди, сред които са франкофони. Та от XV век я има и в Англия, по френска линия. Идва, разбира се, от латинската дума парле. В италиански е парлале, във френски парле. Иначе на латински е парле и менте, множествено число на менс - дух, съзнание, мисъл. Оттам и ментално. Така че парламент означава - да си изговориш мислите, но много хора да го направят, иначе ще е парламенс. Парламент - говорилня. По-правилно име нямаше как да има тази институция.
В България идеята за парламент предшества доста създаването и. И по френска линия, но и по руска думата е известна. С учредяванeто на Великото народно събрание, съгласно Търновската конституция, официалният термин у нас е Народно събрение, не парламент. Терминът парламентаризъм обаче се появява веднага, тъй като той изразява практикуването на такъв вид демокрация. Не може да се казва народносъбранизъм, нали? Ето как в държавната документация думата парламент я няма, но може да се намери думата парламентарен. Това, разбира се, чак след 1990 година, когато се прави поправка на Чл.1 и се вписва в тогавашната Конституция, че България е парламентарна република. Оттогава думата парламент, парламентаризъм живее нов живот, не сме сигурни доколко пълноценен, но живее.
Сега за думата парлама. Хубаво, турска дума. Жаргонният език я употребява като външен израз, показ. Уви, малко е потъмнил истинското и значение. Тя означава буквално изблик. Но художественият превод е на блясък. За парлама означава за блясък, нещо да лъщи. По този начин, ако парламентът ви си струва много лъскав и бляскав, може и от парлама да идва. А ако има твърде много изблици, добре, пак парлама.
Ментенето също е тук. В специална Питанка сме изяснявали вече връзката между дъха на ментата и лъжата, но ако търсим особени етимологии, има още една. Ламент на средновековен френски означава да страдам звучно, изразява мъка. Пар, пор означава "за". Така че парламент може и да значи място за публично страдание. Мъка, мъка, мъка...
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
- Ефективност: Цели се оптимизиране на законодателния процес.
- Прекратяване на злоупотреби: Спира се т.нар. „ядене на парламентарно време“ чрез безкрайни процедурни хватки.
- Резултатност: Парламентът трябва да гласува закони, а не да потъва в дебати без изход. [1, 2, 3]
Search timeline
- Контролирано време: Намалява се общото време за изказвания по дадени теми.
- Ограничени процедурни хватки: Пресичат се възможностите за постоянно искане на почивки и изкуствено удължаване на заседанията.
- Фокус върху същината: Налагат се по-строги правила изказванията да бъдат само и единствено по конкретния законопроект. [1, 2]
- Орязване на права: Останалите партии определят промените като директен удар срещу правото им на мнение.
- Липса на плурализъм: Политически опоненти обвиняват управляващите в арогантност и налагане на цензура. [1, 2, 3]
- Защита на малцинството: Опозицията представлява значителна част от избирателите и правото ѝ да критикува, дебатира и изисква информация е ключово за демокрацията.
- Парламентарен контрол: Въпросите към министрите и достъпът до информация са основни инструменти за прозрачност, които пречат на изпълнителната власт да управлява безконтролно.
- Риск от „гумен печат“: Ограничаването на дебатите може да превърне законодателния орган в машина за гласуване, която просто узаконява решенията на правителството.
- Предотвратяване на блокаж: Управляващите мнозинства често аргументират промените с нуждата да се спре т.нар. „филибустерство“ (нарочно разтягане на времето, за да се провали дадено гласуване).
- Ефективност: Според тази гледна точка парламентът трябва не само да говори, но и да приема закони в разумен срок, за да може държавата да функционира.
- Потискане на плурализма: Чистото налагане на волята на мнозинството, без диалог, превръща властта в авторитарна.
- Липса на контрол: Изказвания като цитираната от Вас създават усещане за приватизация на държавните институции („парламентът е наш“).
- Ерозия на доверието: Когато правилата се пишат от силните на деня за тяхно удобство, гражданите губят вяра в изборния процес.
- Правният праг (4%): Поддръжниците на бариерата твърдят, че тя гарантира стабилност и предотвратява фрагментацията на парламента. Критиците обаче посочват, че тя изхвърля гласовете на стотици хиляди избиратели и намалява представителността.
- Преференциите: Липсата на праг за преференциите дава реална власт на избирателя да пренарежда партийните листи. Обратното – високите прагове или премахването им – бетонира партийното ръководство и партокрацията.
„Прогресивна България“ предложи промени в правилника на парламента, от опозицията реагираха, че новите текстове ограничават правата им
От „Прогресивна България“ предложиха промени в правилника на парламента, които, според тях, ще допринесат за по-добрата работа на Народното събрание. От опозицията коментираха, че с направените предложения се ограничават правата им.
Част от предложенията на „Прогресивна България" са свързани с парламентарния контрол - отпада възможността за изискване на информации и документи от държавни институции, както и гарантираният 14-дневен срок за отговор. Новият текст предвижда само, че държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител във връзка с изпълнение на правомощията му.
Освен това се скъсяват минималните срокове за разглеждане на законопроекти в парламентарни комисии и се намалява времето за изказванията по процедури.
Постоянните комисии разглеждат законопроектите не по-рано от 24 часа от разпределянето им, предвиждат измененията. В момента този текст в правилника гласи, че законопроектите се разглеждат не по-рано от 72 часа от получаването им от членовете на съответната комисия, освен ако комисията реши друго.
Предлага се постоянните комисии да обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание, освен ако комисията реши друго.
Новите текстове предвиждат още в изключителни случаи председателят на Народното събрание да може да предложи промяна в дневния ред, като отпада изискването преди това да има консултации между парламентарните групи на Председателски съвет на парламента.
Предлага се временните комисии да се избират от Народното събрание по предложение на една пета от народните представтели (48 депутати), а не както досега по предложение на парламентарна група.
От „Прогресивна България" предлагат да отпадне ограничението, че министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът може да отложи не повече от два пъти устен отговор на въпрос поради болест, командировка извън страната или при неотложни случаи.
В мотивите на вносителите се посочва, че предложенията целят да усъвършенстват правилата за работа на Народното събрание и са съобразени с констатирани проблеми в работата на предходни парламенти.
Управляващите, независимо с колко процента са спечелили изборите, имат ангажимент да осигурят пространство на опозицията. В момента това е единственото място, където може да се чуе различна гледна точка от тази на управляващите, каза Тома Биков от ГЕРБ-СДС по повод предложените от „Прогресивна България" промени в парламентарния правилник.
Парламентът не е място, в което мнозинството просто си брои гласовете, то е място за дебат, да бъде контролирана изпълнителната власт и ние ще настояваме тези инструменти да бъдат запазени, каза зам.-председателят на парламентарната група на „Демократична България“ Божидар Божанов. Видяхме, че управляващите са тръгнали по неприятна плоскост да ограничават правата за опозицията, посочи той. По думите му ограничаването на временните комисии, за това кой може да ги внася и с колко подписа, е практика, която се въвежда за първи път при тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС.
Дори Борисов и Пеевски не са се опитвали да ограничат по такъв начин правата на опозицията, заявиха от „Продължаваме промяната“ (ПП). Първо се премахва възможността опозицията да получи достъп до информацията от държавните органи, министерства, агенции и местната власт. Второ – премахва се задължението на министрите и други длъжностни лица да се отчитат пред Народното събрание. И трето – премахва се възможността опозицията да вкарва свои точки в дневния ред, заяви председателят на парламентарната група на ПП Николай Денков.
В българската Конституция са залегнали няколко основни принципа, като този на парламентарната демокрация и принципът власт да възпира власт. От „Прогресивна България“ със силата на мнозинството са напът да нарушат тези принципи, коментира заместник-председателят на парламентарната група на „Възраждане" Петър Петров.
Част от предложенията ни са свързани с това да направим парламентарния дебат същностен, без възможност за злоупотреби с времето и процедурите, заяви Димитър Здравков от „Прогресивна България" на брифинг в Народното събрание в отговор на критиките към предложенията им в правилника.
Така нареченото ограничаване на правата на опозицията е не просто странен прочит на внесените предложения, а търсена възможност да се продължат старите порочни практики, посочи той и добави, че временните комисии не са парламентарен инструмент за ежедневна употреба.
По думите му идеята за така наречения ден на опозицията или първата сряда от месеца е да се гледат законодателни предложения на опозицията, които по една или друга причина не са били своевременно разгледани в комисиите.
Той увери, че министрите от кабинета на Румен Радев ще участват пълноценно в парламентарния контрол.
/МК/ Борис Борисов
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid0366xqH5ECX9EfnXY5i4snhJ2GZZS3aR7yD67Q1EZV6x3J6SMwBPKRGHztGuJef8h3l&id=100003253683574
ОтговорИзтриване