Ботев
Било то каквото било-
кръвта дъждовете измиха.
Орелът подгъна крило...
Останаха няколко стиха.
Кой стрелял?-било не било...
Значение може би няма
Сирени ръмжат опело-
припомнят отдавнашна драма.
И пак като в тъмно ждрело
живота ни влачи и дави...
История, път и чело...
сираци поетът остави.
Няма коментари:
Публикуване на коментар