Защо американците си причиниха Тръмп , а ние Радев ?

 Причината не е една разбира се , но  съчетанието от ниска обща култура , включително политическа , растящо неравенство и  пъстрота ,  пропаганда и избори платени от  олигархията  ...! Светът се променя главоломно последните 200 години  и скоростта на промените нараства . Естествено това поражда тревоги и консерватизъм, желание нещо  да се промени и дойде СПАСИТЕЛ и сложи всеки на мястото му .  Със сигурност няма да  е AI или бандити милиардери , трилионери , нито маршируващи легионери . Европа преживя две разрушителни войни  миналият век , разпаднаха се империите  , ако не броим Русия, разпадна се колониалната система . Остана носталгията по доброто старо време у британците  когато слънцето не залязваше  над Британската империя .

Можем ли да погледнем в бъдещето , ако не познаваме историята и настоящето ?  Имате ли чувството за вече видяно , за повторение в някаква степен времето между двете световни войни ?.   

Американците избраха Доналд Тръмп поради дълбоко икономическо недоволство, културно разделение и недоверие към традиционния политически елит. Неговата политическа кариера се финансира от комбинация от милиардери донори, малки индивидуални дарения и консервативни комитети (Super PACs), а основният му електорат се състои от гласоподаватели без висше образование, жители на селските райони и хора, които се чувстват изоставени от глобализацията.  !  

	Препратихте ли този имейл? Абонирайте се тук за още   Гледайте сега   Защо, по дяволите, бензинът е толкова скъп в Калифорния? Подсказка: Това не са данъци или екологични такси Робърт Райх 5 юни   ПРОЧЕТЕТЕ В ПРИЛОЖЕНИЕТО   Приятели, Тръмп и неговите републиканци твърдят, че бензинът е изключително скъп в Калифорния заради щатските данъци и такси (най-вече свързани с околната среда). Ето табелата, която ще видите на станциите Chevron: Това са пълни глупости. Вижте видеото ми по-горе. Цените на газа са по-високи в Калифорния, защото гигантски петролни корпорации като Chevron имат по-голяма монополна власт в Калифорния, отколкото в други щати, което им дава силата да начисляват по-високи цени и да реализират по-голяма печалба. Между другото, Chevron е пряк наследник на оригиналния тръст Standard Oil, който Върховният съд през 1911 г. е обявил за незаконен монопол и го е разбил. (Chevron преди се е наричала Standard Oil of California, SoCal.) Компанията се е възродила и се е превърнала в една от най-големите корпорации в света. Споделяне

   !1. Защо американците го избраха: Основните причини

Възходът на Тръмп е резултат от натрупвани с десетилетия проблеми в американското общество:

• Икономически национализъм: Милиони работни места в промишлеността изчезнаха от САЩ (в региони като "Ръждивия пояс") поради изнасяне на производството в чужбина (глобализация) и автоматизация. Тръмп обеща да върне заводите и да наложи мита, което прозвуча спасително за тези региони.
• Бунт срещу елита (Популизъм): Голяма част от населението чувства, че политиците във Вашингтон (от двете партии) се грижат само за собствените си интереси и за големите корпорации, пренебрегвайки обикновения гражданин. Тръмп се позиционира като "аутсайдер", който ще "пресуши блатото".
• Културно разделение и идентичност: Много консервативни американци изпитват тревога от бързите демографски и социални промени в САЩ. Те виждат в Тръмп защитник на традиционните християнски ценности и патриотизма срещу "прогресивната" (woke) култура на големите градове.
• Страх от имиграцията: Обещанията за изграждане на стена по границата с Мексико и строг контрол върху имиграцията привлякоха хората, които вярват, че незаконната миграция застрашава техните работни места, сигурност и национална идентичност.
• Умора от външни конфликти: С доктрината си "Америка на първо място" (America First) Тръмп обеща да спре участието на САЩ в "безкрайни войни" в чужбина и да насочи ресурсите към вътрешната икономика.

---

Препратихте ли този имейл? Абонирайте се тук за още Няма да му се размине Ето как да спрем усилията му да саботира междинните избори през 2026 г. Робърт Райх 3 юни   ПРОЧЕТЕТЕ В ПРИЛОЖЕНИЕТО   Приятели, Тръмп се опитва да манипулира междинните избори, защото е уплашен. И тъй като Тръмп е уплашен, той се опитва да изплаши американците с въображаем плашило: така наречената „избирателна измама“. Ето истината: Всяко проучване показва, че измамите с избиратели, включително гласуването на чужденци, са толкова редки , че е по-вероятно човек да бъде ударен от мълния, отколкото да пусне фалшива бюлетина. Но Тръмп използва този плашило, за да саботира изборите ни. Ето три неща, за които се притеснявам - след това ще ви кажа как да се борим. #1 Нови ограничения за гласуване Тръмп настоява за строги закони за регистрация на избиратели (т. нар. „Закон за спасяване на Америка“), които биха изисквали от имащите право да докажат гражданството си. Но лична карта или шофьорска книжка от щата няма да са достатъчни. Избирателите ще трябва да покажат или валиден паспорт, или заверен акт за раждане от щата, в който са родени, за да се регистрират. И все пак, повече от 21 милиона американци не могат лесно да предоставят тези документи , защото просто не ги притежават или не могат да си позволят да ги получат. ( Знаете ли къде е вашият акт за раждане?) И дори и да го имате, около 80% от омъжените жени и 30% от транссексуалните хора имат законни имена, които не съвпадат с името в актовете им за раждане – което прави регистрацията още по-трудна. Тръмп не спира дотук; той също така иска да ограничи гласуването по пощата, въпреки че самият той често гласува по пощата . Лицемерието на Тръмп би било смешно, ако не беше толкова опасно. Около 45 милиона гласа бяха подадени по пощата на общите избори през 2024 г. (които той спечели и между другото не твърди, че са били манипулирани). Ограничаването на гласуването по пощата, заедно с въвеждането на строги закони за самоличността на избирателите, е крещящо потискане на избирателите. #2 Сплашване на избирателите Запознати с Тръмп казват, че той може да разположи въоръжени агенти на ICE или граничния патрул в избирателните секции. Агресивните агенти на ICE на Тръмп се разпространяват по улиците ни, малтретирайки както чужденци, така и граждани. Присъствието на въоръжени агенти на щата в избирателните секции почти сигурно би имало смразяващ ефект върху избирателната активност – което е точно това, което Тръмп иска. #3 Отричане на резултатите от изборите Последната голяма лъжа на Тръмп е, че всяка победа на демократите е нелегитимна. Ами ако републиканците загубят междинните избори, но последват примера на Тръмп от 2020 г. и се опитат да задържат властта? Преди няколко години това би било немислимо. Но след това, което Тръмп се опита да направи през 2020 г., е плашещо правдоподобно. В крайна сметка, Тръмп е изключително непопулярен, поради което се опитва да потисне гласуването. Но ето как можем да се борим. 1. Окажете натиск върху щатските и местните лидери да защитят нашите избори още сега . Главният прокурор на вашия щат и местните избирателни служители все още имат власт над нашата избирателна система. Настоятелно ги призовайте да разработят план за защита на нашите избори. Призовайте ги да съдят администрацията на Тръмп, ако се опита да конфискува бюлетини. Кажете на законодателния орган на вашия щат да забрани на въоръжени федерални агенти да влизат в избирателни секции, както току-що направи Ню Мексико . 2. Второ, ГЛАСУВАЙТЕ — и помогнете за постигането на вота! Трябва да се явим в толкова голям брой, че никакво потискане на избирателите да не може да промени резултата. Отидете на vote.org още сега и проверете регистрацията си. След това се свържете с трима приятели и се уверете, че са регистрирани, за да се явят. 3. И накрая, ВКЛЮЧЕТЕ ТРАВМАТА . Споделете видеото, което публикувах по-горе, което направих с талантливия екип на Inequality Media Civic Action. Помогнете да се разпространи информацията , че плашилото на избирателните измами е просто прикритие за изборния саботаж на Тръмп. Стратегията на Тръмп за саботиране на изборите зависи от страх, объркване и разделение. Трябва да реагираме смело, съсредоточено и обединено. Споделяне  Кой финансира Доналд Тръмп? Финансирането на Тръмп е мащабна мрежа, съставена от няколко основни стълба: Малки донори (Масова база): Тръмп притежава уникална способност да събира стотици милиони долари чрез малки дарения (по $10–$50) от милиони обикновени американци през онлайн платформи. Това му осигурява финансова независимост от партийното ръководство. Комитети за политическа акция (Super PACs): Това са независими организации, които могат да събират и харчат неограничени суми в подкрепа на кандидат. Най-големите му спонсори са милиардери от финансовия сектор, технологичната индустрия и енергийния бизнес (нафта и газ). Ключови големи донори (Милиардери): През годините кампанията му е подкрепяна от влиятелни фигури като Илон Мъск (чрез неговия America PAC), Стивън Уин (казина), Тим Мелън (наследник на банкова империя), Мириам Аделсън (хазартен бизнес) и Линда Макмеън (WWE). Собствени средства: В началото на политическата си кариера през 2015-2016 г. Тръмп частично финансира сам кампанията си, което засили имиджа му на човек, когото "никой не може да купи". Препратихте ли този имейл? Абонирайте се тук за още Тръмп (почти) свърши Силата му се разпространява безкрайно Робърт Райх 4 юни   ПРОЧЕТЕТЕ В ПРИЛОЖЕНИЕТО   Приятели, Не, той не е свършил . Иска ми се да беше. Но нещо важно се е променило. Вчера Камарата на представителите на САЩ гласува да му разпореди да изтегли американските сили от Иран или да получи одобрение от Конгреса за продължаване на войната. Това беше забележителен порицание. Четирима републиканци застанаха на страната на демократите. Неговата „краткосрочна екскурзия“ в Иран, която той обеща в края на февруари да продължи не повече от „четири до пет седмици“, вече навлезе в четвъртия си месец, без край да се вижда. Твърдението му, че е „унищожил“ ракетите и дроновете на Иран, е опровергано от масивната атака на Иран срещу Кувейт във вторник. Иран все още контролира Ормузкия проток. Високообогатеният му уран остава скрит. Дори и на страните от мажоритарния и австралийски щат (MAGA) им е писнало от неговата вечна война. Междувременно, републиканците в Сената се бунтуват. Те принудиха Тръмп да се откаже от искането за 1 милиард долара за позлатената си бална зала, което ставаше все по-гротескно, тъй като американците се борят да свържат двата края. Неговият фонд „Thug Fund“ от 1,8 милиарда долара също е мъртъв, до голяма степен защото значителен брой преди това безсърдечни републиканци (включително – ах! – Линдзи Греъм) се съпротивляваха. Името на Тръмп се появява върху Центъра „Кенеди“, защото федерален съдия е разпоредил премахването му и никой републиканец не се е изправил в негова защита. Дори подкрепата на Тръмп губи своята магия. Във вторник избирателите в Айова отхвърлиха избора на Тръмп за губернатор, Ранди Финстра , когото Тръмп нарече „MAGA през цялото време“. Това беше първата голяма загуба на подкрепа за Тръмп. И дори след като Стивън Колбърт беше извън ефир, Тръмп се превърна в по-голяма шега от всякога. Всички артисти - дори и звездите от B- и C-листа, отчаяно нуждаещи се от публичност - се отказаха от неговото его пътешествие по случай 250-годишнината. Така че той ще бъде хедлайнер в четиричасова реч на Фидел Кастро. Успех с това. Събитието му за Ultimate Fighting Championship на южната морава на Белия дом се превърна в едноредова реклама. За да присъстват, военнослужещите трябва да платят за пътуването си до Вашингтон и не могат да имат талия над 55 процента от ръста си. („Без дебелашки на събитието на UFC в Белия дом“, обяви страница във Facebook.) Ще видим колко ще се появят. Сякаш всичко това не беше достатъчно, той номинира неквалифициран подлизурски клоун от MAGA за директор на националното разузнаване – действие, толкова абсурдно, че дори Мич Макконъл трябваше да възрази: „Всеки, който изпълнява тази роля с такова огромно обществено доверие, трябва да има богат опит в националната сигурност, изискван от закона, и никой кандидат, който не отговаря на това изискване, няма да спечели моя вот.“ Пригответе се за цирк от битка за потвърждение в Сената. Не, Тръмп не е приключил. Той ще продължи да ни измъчва със своята жестокост, корупция и престъпност още известно време, така че трябва да продължим да се борим. Но силата му изчезва. Той се е превърнал в куца патка, чието крякане вече не кара никого да трепери. Той няма кого да обвинява освен себе си. Неговата гордост най-накрая достигна точката си на пречупване. Споделяне Кой гласува за него и защо? (Електорален профил) Електоралната база на Тръмп е изключително лоялна и е дефинирана от няколко основни демографски белега: Работническата класа без висше образование: Това е най-здравото ядро на Тръмп. Белите гласоподаватели без колежанска степен масово го подкрепят, виждайки в него глас на работниците срещу интелектуалния елит. Селските райони и малките градове: Географското разделение в САЩ е огромно. Докато големите мегаполиси и крайбрежията гласуват за Демократите, провинциална Америка и фермерските щати са твърдо зад Тръмп. Евангелските християни: Въпреки личния си живот, Тръмп спечели религиозните консерватори, като назначи консервативни съдии във Върховния съд (което доведе до отмяната на федералното право на аборт) и защитава религиозната свобода. Растящ дял от малцинствата: Противно на митовете, Тръмп успя да увеличи подкрепата си сред мъжете от латиноамерикански и афроамерикански произход. Тези гласоподаватели често споделят консервативни икономически възгледи, предприемачески дух и не харесват прогресивната социална политика на левицата Препратихте ли този имейл? Абонирайте се тук за още Изключителното значение на отрицателната обратна връзка Защо Тръмп продължава да се прецаква Робърт Райх 4 юни   ПРОЧЕТЕТЕ В ПРИЛОЖЕНИЕТО   Приятели, Ако не сте забелязали, войната на Тръмп в Иран се проваля. Иран е по-опасен днес, отколкото беше, когато той я започна, а цените на енергията са много по-високи. Бруталните усилия на Тръмп за репресии срещу лицата без документи в Съединените щати предизвикаха огромна негативна реакция, включително сред латиноамериканците, които гласуваха за него през 2024 г., но преминават в лагера на демократите. Опитът му да прикрие досиетата на Епщайн продължава да дразни избирателите на MAGA. Неговият „таен“ фонд от 1,8 милиарда долара и семейната имунизация от бъдещи одити на IRS, в „уреждане“ на делото му за 10 милиарда долара срещу IRS, предизвикаха широко разпространено двупартийно презрение и се сблъскаха със съдебни пречки. Мога да продължавам, но разбирате какво имам предвид. Провалите на Тръмп се увеличават. Защо? Работил съм за трима президенти и съм съветвал четвърти. Всички те са искали честна обратна връзка, включително критика. Тръмп търси само похвали. Той се наслаждава на комплименти. Има нужда всички около него да задоволяват егоманиакалната му нужда от възхищение. Той наказва онези, които носят лоши новини. Той повишава хора, които целуват активите му, като например Бил Пулт, наследникът на жилищното строителство, когото Тръмп назначи за ръководител на Федералната агенция за жилищно финансиране и когото Тръмп сега прави изпълняващ длъжността директор на националното разузнаване. Пулт няма известен опит в националната сигурност. Също толкова голям проблем е, че е получил поста, защото е казал на Тръмп точно това, което той иска да чуе, и вероятно - като човек, отговарящ за националното разузнаване - ще продължи да казва на Тръмп това, което иска да чуе. Вместо национално разузнаване, Тръмп ще получи необуздана глупост. Бившият служител на Тръмп каза , че Тръмп има толкова много хора, „които би могъл да слуша“, а той слуша Пулте, който просто непрекъснато обърква нещата. Пулт използва Федералната агенция за жилищно финансиране като оръжие, за да даде на Тръмп компрометиращи данни за хора, за които Тръмп искаше да разкрие информация, като например управителя на Федералния резерв Лиза Кук и главния прокурор на Ню Йорк Летиша Джеймс, които Пулт обвини в ипотечна измама. (Всъщност нямаше компрометиращи данни; обвиненията на Пулт не се оказаха верни и в двата случая.) Вместо да каже на Тръмп истината – че тези хора не са направили нищо лошо и че Тръмп не трябва да използва агенцията, за да се опитва да преследва невинни хора – Пулт направи обратното. Той е безпринципен хакер. И така, как Тръмп взема решения, ако няма хора, които да му казват истината? Той разчита, както е казал , на интуицията си. „Интуицията ми понякога ми казва повече, отколкото мозъкът на който и да е друг може да ми каже.“ Той каза пред „ Вашингтон Поуст“ , че взема решения „с много малко знания, освен знанията, които [вече имам], плюс думите „здрав разум“, защото имам много здрав разум.“ С други думи, той не слуша никого - особено не някой, който му казва нещо, което не иска да чуе. Престо. Той прави колосални грешки. Тръмп дори не иска да признае, че е бил предупреден , че греши. Когато беше съобщено , че председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на военновъздушните сили, генерал Дан Кейн, е предупредил Тръмп, че ударите срещу Иран биха могли да въвлекат САЩ в продължителен конфликт, Тръмп определи доклада като „фалшива новина“ и публикува : „Генерал Кейн, както всички нас, би искал да не вижда война, но ако бъде взето решение за военни действия срещу Иран, според него това ще бъде нещо, което лесно ще се спечели.“ В продължение на много месеци Тръмп се опитваше да контролира досиетата на Епщайн. Беше нужно някой, който вече не беше в администрацията на Тръмп и нямаше какво повече да губи - неговият съветник по националната сигурност от първия му мандат, пенсионираният генерал-лейтенант Майкъл Флин - да го умолява да преосмисли решението си: „@realdonaldtrump, моля, разберете, че АФЕРАТА ЕПЩАЙН няма да изчезне“, написа Флин, добавяйки, че ако не се отговори на неотговорените въпроси за Епщайн, това ще направи справянето с други национални предизвикателства „много по-трудно“. Дори нормалните хора не обичат да получават негативна обратна връзка. А повечето хора не искат да я дават. И все пак получаването и даването на истинска обратна връзка са абсолютно необходими в един сложен свят. Ако имате власт над други хора, е още по- важно да получавате отрицателна обратна връзка, защото грешките ви биха могли да навредят на много други. Но колкото повече власт имате, толкова по-малко склонни са хората да ви дават отрицателна обратна връзка, тъй като имат повече причини да се страхуват от вашата реакция. Което означава, че трябва да положите всички усилия, за да я получите . Най-добрите лидери, на които съм имал привилегията да служа през близо 60-те си години трудов живот, са били хора, които активно са търсели и възнаграждавали отрицателната обратна връзка. Тръмп прави точно обратното. Нищо чудно, че е един от най-лошите лидери, които нацията някога е имала. Споделяне Милиардерите финансират Доналд Тръмп заради конкретни икономически и регулаторни ползи, а подкрепата на работническата класа за него е един от най-големите парадокси в съвременната политика [1]. Това явление често се определя от критиците като политическа манипулация, но от гледна точка на самите избиратели то почива на ясна икономическа и психологическа логика [1]. Ето как се обясняват тези два процеса: 1. Защо милиардерите го финансират? Въпреки популистката си реторика срещу "елита", Тръмп предложи политики, които директно облагодетелстват най-богатите американци и големия бизнес: Данъчни облекчения: Най-големият му законодателен успех (Законът за данъчните облекчения от 2017 г.) намали корпоративния данък от 35% на 21% и понижи налозите за най-богатите. Милиардерите инвестират в него с цел запазване и удължаване на тези ниски данъчни ставки. Мащабна дерегулация: Тръмп системно премахваше екологични, финансови и трудови регулации. За петролните магнати, технологичните лидери и финансовия сектор на Уолстрийт това означава по-малко държавен контрол и по-високи печалби. Назначаване на консервативни съдии: Неговите назначения във федералните съдилища и Върховния съд традиционно подкрепят корпоративните интереси, ограничават силата на синдикатите и защитават правото на едрия бизнес да финансира политически кампании. Технологичен и крипто интерес: В последните си кампании Тръмп привлече лидери от Силициевата долина (като Илон Мъск) и криптовалутната индустрия, обещавайки пълна свобода за иновациите, по-малко намеса от антимонополните органи и превръщането на САЩ в "крипто столица". 2. Иронията и манипулацията: Защо работниците гласуват за милиардер? Контрастът е очевиден: работническата класа гласува за човек, чиито политики често обогатяват хората, които ги експлоатират. Това се случва чрез няколко силни механизма на влияние: Психологическо припознаване ("Той е един от нас") Тръмп успя да убеди работниците, че неговото лично богатство е доказателство за успех, а не за корупция. Той не говори като типичен, полиран политик. Неговият по-груб език, обидите към противниците и поведението му на "бунтар" карат обикновените хора да го виждат като свой защитник срещу културния и политическия елит. Културна идентичност пред икономически интерес В американската политика културата често побеждава икономиката. Много работници в провинцията се чувстват пренебрегнати и презирани от градските, високообразовани либерали (Демократите). Когато Тръмп атакува "woke" културата, защитава правото на оръжие, религията и традиционните ценности, той печели доверието им по линия на идентичността, което за тях е по-важно от детайлите в данъчните закони. Илюзията за икономическия национализъм Тръмп предлага прости решения на комплексни проблеми. Когато казва: "Китай ни краде работните места, аз ще сложа мита и ще ги върна" или "Мигрантите подбиват заплатите ви, аз ще затворя границата", това звучи логично и привлекателно за човек, загубил работата си в завод. Макар икономистите да твърдят, че митата всъщност оскъпяват живота на същите тези работници, реториката за защита на "американското производство" е изключително ефективно политическо оръжие. Насочване на гнева (Изкупителни жертви) Вместо работниците да обвиняват корпоративната система или липсата на социална държава за бедността си, кампанията на Тръмп пренасочва този гняв към други групи: незаконните имигранти, чуждите държави, медиите или "социалистите" във Вашингтон. Така фокусът се измества от факта, че неговите данъчни политики помагат на милиардерите. Ако искате да разгледаме този феномен по-дълбоко, мога да ви споделя: Как се промени платформата на Демократическата партия, което отблъсна работниците? Кои конкретни индустрии и сектори спечелиха най-много от управлението на Тръмп? Каква е ролята на медиите и социалните мрежи в тази манипулация? Новата грандиозна стратегия на Иран Как една преобразена ислямска република ще промени Близкия изток От Наргес Баджогли и Вали Наср Четете статия с ранен достъп от предстоящия брой за юли/август. За да получите пълния брой, абонирайте се тук.. Войната срещу Иран „беше тигел, изковаващ нова итерация на Ислямската република и първата голяма смяна на поколенията от основаването ѝ“, пишат Наргес Баджогли и Вали Наср в ново есе в предстоящия брой на Foreign Affairs . Подходът на Техеран към воденето на конфликти и управлението на държавата сега отразява стила на нова кохорта от лидери, които „достигнаха зрялост след революцията от 1979 г.“. „Републиката, родена от американско-израелските войни, се определя по-малко от идеологията, отколкото от национализма, по-малко от революцията, отколкото от държавническото изкуство, по-малко от клерикалната харизма, отколкото от увереността и технократския етос на нова офицерска класа“, твърдят Баджогли и Наср. И този преобразен Иран „ще промени Близкия изток и ще повлияе на хода на геополитиката за години напред“. Прочетете сега Доналд Тръмп започна ескалацията срещу Иран, воден от комбинация от лични геополитически убеждения, силен външен натиск от близкоизточни съюзници и дългосрочната стратегия за "максимален натиск". Действията му, започнали още през първия му мандат с излизането от ядрената сделка (JCPOA) през 2018 г. и убийството на генерал Касем Солеймани през 2020 г., ескалираха до мащабни военни действия в началото на 2026 г., когато САЩ се присъединиха към Израел в директни удари срещу иранска територия. [1, 2, 3, 4, 5, 6] Администрацията му не бе "принудена" насила, но бе подложена на масиран съюзнически натиск, преследвайки конкретни очаквания. [1, 2] Израел ! Какво очакваше да се случи и да спечели? Тръмп влезе в този конфликт с няколко ясни тактически и стратегически цели: Пълно унищожаване на ядрената заплаха: Тръмп винаги е смятал договорената от Барак Обама сделка за "слаба". Неговото очакване беше, че чрез военна сила и съкрушителни удари (като тези над ядрените обекти в Исфахан и Фордоу) ще може окончателно да лиши Техеран от възможността да създаде ядрено оръжие. [1, 2] Постигане на "Капитулация" или Смяна на режима: Администрацията на Тръмп заяви, че целта на офанзивата е "безусловна капитулация" на Иран и стимулиране на иранския народ да свали ислямския режим (смяна на режима). Той вярваше, че икономически изтощеният Иран ще се срине бързо под военния натиск. [1, 2, 3, 4] Унищожаване на военния капацитет: Официално обявените цели на Пентагона включваха пълното ликвидиране на иранския флот, балистичните им ракети и способността им да финансират прокси групировки (като Хизбула и хутите) в Близкия изток. [1, 2] Разбиване на антизападния съюз: Стратегически Тръмп виждаше в Иран най-слабата брънка от оста Русия - Китай - Северна Корея - Иран. Смазването на Техеран целеше да прекъсне доставките на евтин петрол за Китай и да демонстрира, че глобалната мощ на САЩ не отслабва. [1]  Беше ли принуден и от кого? (Факторът на натиск) Макар Тръмп да взема крайните решения сам, той бе подложен на изключително силно влияние от три основни посоки: Натискът от Израел (Бенямин Нетаняху): Израел вижда в ядрен Иран екзистенциална заплаха. През февруари 2026 г. Нетаняху представи пред Тръмп разузнавателни данни в Белия дом, които послужиха като директен катализатор за военните действия. Израелските лидери убедиха Тръмп, че ако САЩ не предприемат превантивни удари съвместно с тях, Иран ще атакува първи американските бази в региона. [1, 2] Ястребите в собствената му администрация: Фигури от екипа му по сигурността, като шефа на Пентагона Пит Хегсет, дълго време поддържаха тезата, че Иран разбира само от сила и че липсата на твърд отговор ще доведе до "ядрено изнудване" от страна на моласите. [1] Лобито на Саудитска Арабия и петролните държави: Традиционните сунитски монархии в Персийския залив виждат в шиитски Иран основен враг и дълго време инвестираха сериозни ресурси във Вашингтон, за да подтикнат САЩ към твърди действия срещу Техеран. Парадоксът на "Мирния кандидат" Най-голямото противоречие в действията на Тръмп се крие в неговата предизборна реторика. Пред своите гласоподаватели (работническата класа) той обещаваше да сложи край на "безкрайните войни" в Близкия изток и да не харчи трилиони долари в чужбина. Избирайки пътя на войната с Иран през 2026 г., той навлезе в конфликт с мащаби, които пряко застрашиха собствената му икономическа програма и обещания към американцитеПрепратихте ли този имейл? Абонирайте се тук за още Работно време: Как да се справим с неизбежната загуба на добри работни места заради изкуствения интелект? Четири възможни посоки Робърт Райх 2 юни ∙ Преглед   ПРОЧЕТЕТЕ В ПРИЛОЖЕНИЕТО   Приятели, Anthropic — компанията за изкуствен интелект, която стои зад чатбота Claude — конфиденциално подаде заявление за първично публично предлагане на акции вчера. Скоро SpaceX и OpenAI ще направят същото. Трите IPO-та биха могли да отбележат създаването на гигантски фирми за изкуствен интелект, случващо се веднъж на поколение, и огромни пари за относително малък брой хора (включително първия трилионер в света, Илон Мъск). Но тази гигантска вълна от изкуствен интелект вероятно ще доведе и до края на огромен брой работни места. Изкуственият интелект ще създаде и някои нови работни места, но цунамито от изкуствен интелект идва толкова бързо, че за разлика от предишните технологични вълни, повечето работници няма да имат много шанс да се адаптират. Изкуственият интелект не само ще унищожи работни места, но и работниците ще имат дори по-малко лостове за договаряне, отколкото имат сега, което означава, че за да останат заети (или да си намерят работа), ще трябва да се задоволят с по-ниски заплати. Комбинирайте това с (както посочих в неделя ) слабата възвръщаемост на труда и рязко нарастващата възвръщаемост на капитала, дори преди цунамито от изкуствения интелект да удари, и изкуственият интелект със сигурност ще измести баланса на икономическата сила още повече от труда към капитала, правейки заплатите още по-малко надежден механизъм за разпределение на просперитета. Насочваме се към голямо разтърсване на цялата ни политико-икономическа система – и то скоро. И така, какво трябва да се направи? Ето четири идеи, които се обсъждат активно – в училищата по публична политика, в законодателните зали и сред класата на милиардерите. Ще изложа всяка от тях възможно най-ясно, заедно с техните недостатъци, и ще ви помоля да изразите мнението си... Раздялата между Tech и MAGA предстои Стивън Холмс смята, че най-дълбоката пукнатина, която се отваря в политическата база на Доналд Тръмп, минава през електрическата мрежа на САЩ.

! 

Общото между избирателите на Румен Радев, Доналд Тръмп и победата на ПБ се крие в три основни елемента: силен антиелитарен протестен вот, желание за радикална промяна на политическото статукво и успешна мобилизация на силно разделено общество. Въпреки че идеологически Тръмп (десен консерватор), Радев (ляво-центристки патриот) и ПП-ДБ (либерални реформатори) се намират в напълно различни спектри, техният възход се дължи на едни и същи психологически и социални процеси сред избирателите. Ето основните допирни точки между тези три феномена: 1. Бунтът срещу статуквото („Пресушаване на блатото“ и „Мутри вън!“) Общият враг: И в трите случая избирателите гласуват „против“, а не просто „за“. При Тръмп това е бунт срещу Вашингтонския елит („блатото“), при Радев през 2020–2021 г. беше протест срещу модела „ГЕРБ-Борисов“, а при победите на ПП-ДБ вотът бе воден от желанието за изкореняване на корупцията и завладяната държава. Аутсайдери начело: Тръмп влезе в политиката като бизнесмен извън системата. Радев беше генерал от армията без партийно минало. Кирил Петков и Асен Василев се появиха като млади, успешни „харвардски“ експерти извън традиционните партийни апарати. Избирателите и в трите случая потърсиха спасение от хора, които не са част от старата политическа класа. 2. Копнеж по „Справедливост“ и „Възмездие“ Чувството за несправедливост: Избирателите на трите лагера споделят дълбоко усещане, че системата е несправедлива и работи само за малцина избрани на върха. Обещанието за наказание: Тръмп обеща да съди политическите си опоненти и да върне силата на обикновения работник. Радев вдигна юмрук срещу корупцията и главния прокурор. ПП-ДБ спечелиха милиони гласове с обещания за съдебна реформа и затвор за корумпираните политици. 3. Мощна поляризация на обществото („Ние срещу Тях“) Остро разделение: Гласуването за тези фигури разцепва обществото на две непримирими половини. При Тръмп това са „Мага-патриотите“ срещу „Либералния елит“. При Радев – „Протестиращите“ срещу „Статуквото“. При ПП-ДБ – „Европейските реформатори“ срещу „Корупционния модел“. Емоционален вот: Гласоподавателите се ръководят от силни емоции – гняв, надежда за бързо спасение и силна лоялност към лидера, когото виждат като единствен спасител. Основните РАЗЛИКИ, които не трябва да се пренебрегват Макар психологията на вота да е сходна, демографският и идеологически профил на тези електорати е коренно различен: Критерий Електорат на Тръмп Електорат на Радев Електорат на ПП-ДБ Образование Предимно хора без висше образование Смесен вот (от работници до интелигенция) Силно концентриран сред висшисти География Селски райони и провинция Цялата страна (равномерно разпределение) Предимно в София и големите градове Идеология Консервативен национализъм Патриотично ляво / Държавен суверенитет Проевропейски либерализъм и пазарна икономика Геополитика "Америка на първо място" (изолационизъм) Балансирана позиция / Критика към НАТО/ЕС Категоричен евроатлантизъм Заключение Общото между трите феномена е, че те се родиха в моменти на тежка криза на доверието към институциите. Когато традиционните партии не успяват да решат проблемите на хората, избирателите – били те американски работници в заводи, български пенсионери или млади градски десни – прибягват до радикални политически алтернативи, които обещават да разрушат старата система. Препратихте ли този имейл? Абонирайте се тук за още Не си сам и не си луд Кратък разговор по пътя за закуска Робърт Райх 3 юни   ПРОЧЕТЕТЕ В ПРИЛОЖЕНИЕТО   Приятели, Рано тази сутрин, докато отивах за закуска, някой непознат се приближи до мен. Изглеждаше на около 60 години, с тъмна коса, посивяваща на слепоочията. Беше облечен с вратовръзка и сако. Той ме попита дали съм Робърт Райх. Признах си. „Ами, просто искам да кажа…“ – започна той, но нищо повече не излезе от устата му. „Просто искам да кажа…“ – започна той отново. После настъпи тишина. — Съжалявам — казах аз с възможно най-приятелската усмивка, на която бях способен в този час на сутринта, — но имам среща с някого за закуска. Очите му се насълзиха. „О, не исках да бъда груба!“ – казах аз, внезапно почувствайки се ужасно. – „Извинявам се. Аз просто…“ „Не, не, не“, каза той, поклащайки глава и бършейки очите си. „Просто се чувствам, хм, толкова самотен във всичко това…“ „Разбирам“, казах аз. — Виждате ли, аз... аз съм от Централната долина — продължи той. — Жена ми и брат ми са от „Тръмп“, както и много от съседите ми. Нямате си представа… — Очите му отново се насълзиха. „Наистина го разбирам. Чувам го през цялото време.“ „Казват ми неща, които просто… ами, не са истина.“ „Сякаш са в друг свят“, казах аз. „Да! Точно така!“ – той се оживи още повече. – „Искам да кажа, понякога не знам дали те са луди или аз съм луд.“ — Ами, не те познавам, така че не мога да кажа със сигурност — казах с усмивка, — но силно се съмнявам, че ти си лудият. — И така, когато те видях… ами — гласът му стана по-тих. — Имаш смисъл. — Опитвам се — казах аз, започвайки да се чувствам неудобно. Погледнах часовника си. — Виж, аз наистина… „О, не искам да те задържам!“, каза той. „Просто…“ „Виж, има милиони хора като теб“, казах аз. „Някои живеят в райони на страната, където има много хора, които са луди. Често се чувстват самотни и понякога се чудят дали не са луди. Но нека те уверя…“ „Няма нужда!“, каза той, поклащайки глава. „Върви си на закуска! Отне ми достатъчно време.“ „Просто искам да ви кажа, че повечето американци сега се чувстват точно както вие. Дори и да не са се чувствали така преди година и половина, сега се чувстват. Сега виждат резултатите от този презрян режим.“ „Благодаря ти“, каза той. „Успех!“ Ръкувахме се. Той се обърна и тръгна бързо в другата посока. Аз хукнах към закуската. Водил съм много кратки разговори като този с хора, които се чувстват изолирани и понякога несигурни в себе си. Според моя опит, по-голямата част от американците са почтени хора. Но подобно на мъжа, с когото разговарях накратко тази сутрин, понякога могат да се чувстват самотни и объркани. Нашата работа – ваша и моя – е да ги уверим, че не са сами и не са луди, че Америка е превзета от човек и режим, които бълват крещящи лъжи, и тези лъжи се разпространяват в социалните медии и понякога в масовите медии. Твърде много хора не разбират това. Те се чувстват сякаш са единствените, които се чувстват откъснати и безсилни. Но те не са безсилни. Всъщност, ако всеки от тях гласува през ноември, гласовете им ще доведат до голяма промяна в Америка. Още по-голяма през 2028 г. Мисля, че е важно също така да се уверим взаимно , че тези ужасни времена ще свършат. Все повече американци виждат през лъжите, както и през жестокостта и корупцията. Те решават, че искат този кошмар да приключи по мирен начин и са ангажирани с възстановяването и поправянето на нацията. Споделяне В Западна и Централна Европа („старата Европа“) се наблюдават абсолютно същите процеси на дълбоко недоволство, които раждат лидери и движения, копиращи стила, реториката и стратегията на Доналд Тръмп. Този феномен често се нарича „тръмпизация“ на европейската десница. Европейските популистки лидери успешно „яздят“ същите страхове и проблеми, които изстреляха Тръмп в САЩ, като ги адаптират към местния контекст.

 

Четвъртък, 4 юни 2026 г.   Преглед в браузър

Анализ от Закари Б. Улф със Сидни Бишъп и Кейт Карол, CNN

РФК  -младши се стреми да надникне в медицинските досиета на американците за улики относно аутизма и ваксините

Много американци може да не знаят, че щатите поддържат системи, които позволяват на болниците и клиниките да обменят подробна, идентифицируема информация за пациентите.

KFF съобщава, че министърът на здравеопазването и социалните услуги Робърт Ф. Кенеди-младши иска федералното правителство да получи достъп до тези системи, които включват медицинските досиета на повечето американци.

Ето още от репортажа на Аманда Зайц и Дариус Тахир от KFF Health News:

На частни срещи някои лидери в общественото здравеопазване възразиха срещу предоставянето на достъп на екипа на Кенеди до подобни данни, което повдигна съмнения дали това е законно или дали информацията изобщо би била полезна.

Те също така изразиха загриженост относно това да позволят на федералното правителство да наднича в подробностите от медицинските досиета на американците, което може да означава преглед на всичко - от лекарски бележки до история на предписанията. HHS не е предоставила никаква информация за това как ще защитава или борави с личната здравна информация, която получава.

Но Кенеди каза пред KFF Health News, че медицинските досиета са ключови за разследване на причината за аутизма, безопасността на ваксините и хроничните заболявания. Според държавните документи, милиони долари от безвъзмездни средства са били вложени в организация с нестопанска цел в Небраска, която е подпомогнала усилията на Кенеди.

Той и неговите съветници са разочаровани от ограничения достъп на федералното правителство до медицинските досиета на американците.

Има още много неща в историята. Прочетете ги тук. В Европа вече има утвърдени и изгряващи политици, които използват директно тактиките на Тръмп: 1. Марин Льо Пен и Жордан Бардела (Франция) – „Национален сбор“ Те успешно трансформираха крайнодясната си партия в незаобиколима политическа сила. Подобно на Тръмп, те спечелиха френската работническа класа и провинцията, противопоставяйки ги на „парижкия елит“ на Еманюел Макрон. Бардела използва перфектно социалните мрежи (TikTok), за да привлича младите по същия начин, по който Тръмп мобилизира аудиторията си онлайн. 2. „Алтернатива за Германия“ (AfD) Тази партия преживява исторически възход, превръщайки се във водеща сила, особено в Източна Германия. Техните лидери използват същата агресивна антисистемна реторика, обявяват се против миграцията, против зелените политики и открито критикуват традиционните медии и институции, представяйки се за „гласа на зачеркнатия германец“. 3. Герт Вилдерс (Нидерландия) – Партия на свободата Вилдерс, когото медиите често наричат „холандския Тръмп“ (дори заради подобната прическа), спечели изборите в една от най-либералните европейски страни. Неговата платформа е изцяло изградена върху антиимиграционна реторика, икономически национализъм и лозунги от типа „Да върнем Нидерландия на холандците“ (еквивалент на Make America Great Again). 4. Джорджа Мелони (Италия) – „Братя италианци“ Мелони дойде на власт с лозунга „Аз съм жена, майка, италианка, християнка“, залагайки изцяло на културната идентичност и традиционните ценности срещу глобализма. Въпреки че на международната сцена тя води по-умерена политика, нейната вътрешна реторика споделя много от ценностите на движението MAGA на Тръмп. 5. Виктор Орбан (Унгария) Орбан е идеологическият пионер в Европа, когото самият Тръмп редовно дава за пример. Той изгради модела на „илиберална демокрация“, базиран на строг контрол над миграцията, противопоставяне на Брюксел и ЛГБТК+ политиките, и силен държавен суверенитет. Разликата между САЩ и Европа Въпреки приликите, има една огромна институционална разлика. В САЩ двупартийната система позволи на Тръмп да превземе една от двете големи партии (Републиканската) и да управлява еднолично. В Европа избирателните системи са предимно пропорционални. Това означава, че дори европейските „тръмписти“ да печелят избори, те почти винаги трябва да правят коалиции с по-умерени партии, което до известна степен опитомява техния радикализъм, когато влязат във властта.

Сенатът отхвърля искането за финансиране на бални зали в размер на 1 милиард долара ;  отказва да забрани фонд за уреждане на спорове в размер на 1,8 милиарда долара

Почти е трудно да се следят деветцифрените средства.

► В сряда сенаторите отхвърлиха искането си за 1 милиард долара от данъкоплатците за проекта за бална зала на президента Тръмп.

Все още не е ясно как Белият дом ще финансира всички мерки за сигурност за проекта, за който Тръмп първоначално заяви, че ще бъде платен изцяло от частни дарения. Белият дом отхвърли искането за съкращаване на финансирането, като го определи като парламентарен удар.

► Но в четвъртък, като част от маратонско „гласуване по законопроекта за имиграцията на Републиканската партия на стойност 70 милиарда долара, републиканците в Сената отказаха да прекратят отделния фонд „против въоръжаване“, който Тръмп подкрепя като част от споразумението си със собственото си Министерство на правосъдието. Франция и Великобритания са подложени на същия натиск, а феноменът Брекзит е най-доброто доказателство за това, тъй като той бе „финансиран от финансовата върхушка и улеснен чрез същите манипулации на общественото недоволство“, които Тръмп използва по-късно. Въпреки мажоритарните си избирателни системи, които исторически защитават властта на традиционните партии, и двете държави са изправени пред исторически срив на статуквото.

Пам Бонди казва на законодателите, че  Тод Бланш е бил „отговорен“ за случая с Епщайн

От репортажа на правосъдния екип на CNN :

Според препис от интервюто ѝ с Комисията по надзор на Камарата на представителите, публикуван в четвъртък, Бонди се е опитала да се дистанцира от начина, по който нейният отдел е обработил досиетата на Епщайн, докато администрацията на Тръмп продължава да се справя с политическите последици...

Очаква се Бланш (избраната от Тръмп да наследи Бонди като генерален прокурор) вече да се изправи пред труден процес на утвърждаване на фона на двупартийните опасения относно противоречивото му споразумение с президента, което даде на него, на семейството и бизнеса му защита от одити на IRS и създаде фонд от 1,8 милиарда долара за жертви на „оръжаване“. Това е и тема, която със сигурност ще бъде повдигната на изслушването му за утвърждаване.

Два от най-големите спорове по време на втория мандат на Тръмп - случаите с Епщайн и фондът „против въоръжаване“ - са свързани с името на Бланш.

► Тръмп обяви на частна вечеря в сряда, че ще номинира Бланш за постоянен главен прокурор. Бланш изпълняваше длъжността главен прокурор, откакто Бонди беше уволнена през април.

► Лидерът на мнозинството в Камарата на представителите Джон Тун казва, че е „трудно да се каже“ дали Бланш може да спечели потвърждение. „Това е среда, в която нищо не е сигурно или сигурно.“

Голямата ирония на Брекзит: Финансиран от елита срещу елита Връзката между Тръмп и Брекзит не е просто сходство – те споделят едни и същи архитекти, донори и стратегии. Финансиране от финансовата върхушка: Противно на мита за „народен бунт“, кампанията за Брекзит бе богато финансирана от мултимилионери и хедж фонд мениджъри (като Аррон Банкс, Питър Крудъс и Криспин Оуди). Тези хора от елита виждаха в напускането на ЕС възможност да превърнат Великобритания в „Сингапур на Темза“ – офшорна зона с нулеви екологични, трудови и финансови регулации, освободена от контрола на Брюксел. Яздене на недоволството на работниците: Лидери като Найджъл Фараж и Борис Джонсън използваха абсолютно същата тактика като Тръмп. Те отидоха в бившите индустриални градове на Англия (които пострадаха тежко от глобализацията) и убедиха работниците, че за бедността им е виновен Брюксел и имигрантите от Източна Европа. Парадоксът: Британските работници гласуваха за проект, воден от милионери, които искаха да премахнат същите тези европейски регулации, които защитаваха трудовите права и социалните помощи на обикновените граждани.

Най  -новото

Греъм Платнър. Кандидатът за Сената от Демократическата партия на Мейн е изправен пред обвинения в обезпокоително и в поне един случай, физически заплашително поведение към жени, с които е излизал, според доклад, публикуван в четвъртък от The New York Times... Платнър ​​„категорично оспорва“ всякакви твърдения за физическо сплашване или сблъсъци, заявиха от неговия щаб. Още.

Джон Болтън постига споразумение за признаване на вината. Бившият съветник по националната сигурност на Тръмп, превърнал се в негов противник, се очаква да се признае за виновен за неправомерно боравене с чувствителна информация за националната сигурност, съобщават източници. Ексклузивно за CNN.

Вътре в Хизбула. Докато Израел бомбардира Южен Ливан, Изабел Йънг от CNN се опитва да разбере как Хизбула все още съществува и за какво се бори. Изключителен достъп разкрива бойци, маршрути за оръжия и цивилни, които плащат опустошителна цена. CNN All Access.

Репортерите на CNN са в множество горещи точки:

► Клариса Уорд и нейният екип посетиха града, който е в центъра на епидемията от ебола. Гледайте.

► Фред Плейтген и екипът му се завръщат в Иран, за да водят преговори с основателя от САЩ. CNN работи в Иран само с разрешението на правителството, но поддържа пълен редакционен контрол върху репортажите си. Гледайте.

Президентски център Обама. Джаки Палумбо от CNN Style разговаря с архитектите, стоящи зад дизайна на стойност 850 милиона долара в Чикаго. Кликнете за първи поглед:

01:15

Заповед за премахване на името на Тръмп. Адвокатът на Центъра „Кенеди“ нарежда на персонала да премахне името на Тръмп от сградата, бланките, имейл подписите и маркетинговите материали, според бележка, получена от CNN. Промените трябва да бъдат направени до 12 юни в съответствие със съдебното разпореждане.

!Защо мажоритарната избирателна система вече не спасява Великобритания?

Мажоритарната система на Острова (First-past-the-post) дълго време пречеше на малките партии да влизат в парламента, но през 2025 и 2026 г. язовирната стена се пропука напълно.

• Историческият възход на Найджъл Фараж: Неговата дясна популистка партия Reform UK (Реформирай Обединеното кралство) отбеляза безпрецедентни победи. След като Фараж влезе като депутат през 2024 г., през май 2026 г. Reform UK спечели мащабни победи на местните избори, отнемайки цели общини в традиционните крепости на Лейбъристката партия в Северна Англия (като Съндърланд и Барнсли). [1, 2, 3]
• Проекция за национален вот: Социологическите анализи от май 2026 г. показват, че движението на Фараж вече събира близо 26% национална подкрепа, изпреварвайки както управляващите лейбъристи на Киър Стармър, така и консерваторите. Британското общество е толкова дълбоко разделено, че анализаторите открито говорят за риск страната да изпадне в същата "токсична политическа криза", каквато наблюдаваме в САЩ. [1, 2]

---

3. Мажоритарна Франция: Под заплахата на „Републиканския фронт“

Във Франция мажоритарната система в два тура беше създадена от Шарл дьо Гол специално с цел да спира екстремистки партии от идване на власт чрез т.нар. „Републикански фронт“ (когато на втория тур всички се обединяват срещу радикалния кандидат). Днес обаче тази система е пред колапс:

• Работниците като ядро на Льо Пен: Традиционната френска левица (Социалистите) напълно загуби работническата класа в Северна и Южна Франция. Сега френските миньори, фермери и фабрични работници гласуват масово за Марин Льо Пен и Жордан Бардела, защото те обещават икономически протекционизъм, спиране на миграцията и сигурност. [1]
• Умората от Макрон и центризма: Тъй като центристкото управление на Еманюел Макрон не успя да реши проблемите с инфлацията и западането на провинцията, избирателите са готови да разрушат самата система. „Републиканският фронт“ вече не работи толкова ефективно, тъй като за огромна част от французите традиционният елит е по-омразен от крайната десница.

Обобщение на манипулацията

И в САЩ, и във Великобритания, и във Франция се разиграва един и същ сценарий: Икономическата и финансовата върхушка финансира десни популисти, за да получи данъчни облекчения и дерегулация. За да спечелят изборите обаче, тези лидери се нуждаят от милиони гласове, които си купуват чрез манипулиране на националната гордост, страха от чужденците и гнева срещу културния елит. Така работниците доброволно гласуват за милиардери и милионери, вярвайки, че те са техните „спасители“.

!Българската политическа сцена следва абсолютно същия модел, при който фигури и проекти, рекламирани като „народни спасители“ срещу корупцията, биват финансирани и употребявани от задкулисни олигархични кръгове. Парадоксът на българския избирател е сходен с този на американския работник за Тръмп или британския за Брекзит – хората гласуват с надежда за справедливост, но в крайна сметка овластяват икономически елити.

Аналогията с Румен Радев и новите политически проекти (включително формации като „Прогресивна България“) показва как се разиграва тази схема в български условия:

. Феноменът „Румен Радев“ – Юмрукът и иронията на олигархичното инженерство

• Обещанието за спасение: Радев спечели масовата подкрепа (особено през 2020–2021 г.), като се позиционира като единствения институционален стълб срещу модела на Бойко Борисов и Иван Гешев. Неговият вдигнат юмрук и реториката за „мутрите“ мобилизираха огромно обществено недоволство и гняв.
• Къде е олигархията? Публична тайна в българската политика е, че възходът и влиянието на Радев (включително чрез служебните му правителства) бяха подкрепяни и финансирани от мощни икономически кръгове. Неслучайно около неговите правителства изплуваха интересите на едри предприемачи в енергетиката, инфраструктурното строителство и оръжейния бизнес.
• Резултатът: Избирателите вярваха, че подкрепят генерал, който ще въведе ред и законност, но реално неговата власт бе използвана за преразпределение на държавните ресурси и обществените поръчки от едни олигархични ръце в други.

. Новите проекти (като „Прогресивна България“) – Комерсиализация на надеждата

• Корпоративни партийни структури: Много от новопоявилите се партии в България, които се самоопределят като реформаторски, прогресивни или патриотични, всъщност не се раждат органично „отдолу“ (от гражданското общество). Те се създават като корпоративни проекти.
• Ролята на олигархията: Едрите бизнесмени в България бързо разбраха, че за да запазят капиталите си или да избегнат правосъдието, имат нужда от политическо представителство. Те финансират нови, „чисти“ лица, които говорят хубаво по телевизията и обещават борба с корупцията. Избирателят, изтощен от бедност и липса на перспектива, припознава в тях поредния „месия“.

. Защо българският електорат се поддава на тази манипулация?

Механизмът е идентичен с този на Тръмп, но пречупен през българската реалност:

• Институционален нихилизъм: Българите не вярват на институциите, съда и традиционните партии. Поради това те винаги търсят силна личност (царя, Борисов, Радев, новия партиен лидер), която да реши проблемите им с магическа пръчка.
• Контролиран медиен разказ: Олигархичните кръгове притежават или влияят на ключови медии и социални мрежи. Те лесно могат да изградят образа на даден политик като „борец за народа“, като в същото време заглушават критичните гласове или разкритията за неговото финансиране.
• Пренасочване на гнева: Вместо хората да изискват дълбоки структурни реформи, които се случват бавно, те биват подтиквани към емоционален вот срещу конкретни „врагове“ (евроатлантиците, чуждите посолства, старите партии), докато зад гърба им се разпределят милиарди от държавния бюджет.

В крайна сметка, дали в САЩ, Великобритания или България, рецептата е една и съща: Олигархията осигурява парите, политикът осигурява харизмата и реториката, а работническата/обикновената класа осигурява гласовете, вярвайки, че гласува за собственото си спасение.  

Поражението на ПП-ДБ, последвалата им раздяла и категоричната изборна победа на партията на Румен Радев „Прогресивна България“ на парламентарните избори през април 2026 г. се дължат на мащабно разочарование от т.нар. „сглобки“, загуба на автентичния антистатукво профил и появата на силен нов субект. [1, 2]

Процесите се развиха по няколко ключови причини:

1. Компромисът със статуквото и загубата на идентичност

• Политическото сътрудничество: Избирателите, които през 2020-2021 г. излязоха на площадите в бунт срещу статуквото, възприеха коалиционните компромиси и управления на ПП-ДБ с ГЕРБ и ДПС като отстъпление от първоначалните каузи. [1]
• Ерозия на доверието: Този ход доведе до тежък срив на легитимността на ПП-ДБ като основна алтернатива, оставяйки ниша за нов радикален критик на статуквото. [1]

2. Възходът на „Прогресивна България“ като нова алтернатива

• Новият „Бунт“: Създадената в началото на 2026 г. формация „Прогресивна България“, силно подкрепяна и олицетворявана от президента Румен Радев, се позиционира успешно като единствената „чиста“ алтернатива. [1, 2, 3]
• Протестен вот: Партията успя да канализира огромна вълна от протестен и наказателен вот срещу досегашния политически елит, постигайки смазващ резултат от над 44% на изборите. Радев категорично отказа всякакви коалиции със старите партии, което затвърди антисистемния имидж на ПБ. [1, 2, 3]

3. Раздялата между ПП и ДБ като логична еволюция

• Идеологически и стратегически различия: След тежкия електорален срив (спад до малко над 12% общо на изборите), в коалицията избухнаха вътрешни дебати за бъдещата посока. [1]
• Различен път: Лидерите определиха раздялата не като драма, а като „нормална еволюция“. „Продължаваме промяната“ (ПП) реши да се върне към своя по-социален и центристки профил в опит да си върне загубените избиратели от Радев, докато „Демократична България“ (ДБ) запазва десноцентристкия си и градски либерален фокус. [1, 2]

В резултат на това, умората от политическата криза и желанието за радикална промяна пренаредиха изцяло силите в 52-рото Народно събрание, където „Прогресивна България“ пое пълен контрол над ключовите процеси и парламентарни комисии. [1]

Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече

Прогресивна България - Уикипедия

   

---

!

В Америка и Европа разглеждаме нов вид левичарство, което определяме като социализъм на поколение Z. То възхвалява ценови контрол и високи данъци за богатите. Не всички водещи фигури са млади. Някои, като Зак Полански от британската Зелена партия и Зоран Мамдани, новоизпеченият кмет на Ню Йорк, са изгряващи звезди; други съществуват от десетилетия. Част от привлекателността му се корени в реални оплаквания, от недостъпни жилища до основателни страхове относно въздействието на изкуствения интелект върху работните места. Но основните му принципи – че растежът не помага много на обикновените хора, че разходите могат да бъдат платени от най-богатите и че пазарът трябва да бъде обуздан – са разрушителни. Нещо повече, те заразяват масовото ляво-центристко мислене. Това ново поколение социалисти е тема на днешния епизод на The Insider ( гледайте сега ), където Зани Минтън Бедоус, нашият главен редактор, е присъединена към екип от редактори, за да разгърнат идеите си – и да попитат как центристите трябва да реагират. В Азия и Близкия изток наблюдаваме изключителна демографска промяна. Може да свържете най-населената страна на Земята с висока раждаемост. Всъщност Индия преживява бебешки срив . Страната има общ коефициент на раждаемост, мярка за деца на жена, от 1,9 и намалява. Това е под коефициента на заместване от около 2,1, необходим за стабилно, дългосрочно население. Някои щати имат коефициент на раждаемост наравно със Скандинавия. Тамил Наду, индустриализиран щат на юг, и Западна Бенгалия, гъсто населен щат на изток, имат същия коефициент на раждаемост като Финландия. Махаращра, голям западен щат, обхващащ Мумбай, е като Норвегия. Индия е най-поразителният пример за глобална тенденция. Защото вече не става въпрос само за богати места, където семействата имат малко или никакви деца. Над две трети от всички страни вече са под коефициента на заместване. Страните със среден доход като Бразилия, Иран, Тайланд и Турция са доста под него от години. По-бедните страни непрекъснато се присъединяват към техните редици. Причините за тази дълбока демографска промяна си заслужават да бъдат отпразнувани. Последиците са по-тревожни.

Избор на редактора Селекция от статии, които задължително трябва да прочетете

Нашата корица Как да се борим срещу социализма на поколението Z Доктрината „аз първо“ е заплаха за просперитета

→ Социализъм от поколение Z, от Зохран до Зак и отвъд → Някои милиардери плащат твърде малко данъци → Необмислената политика на Зелената партия за ограничаване на заплатите на главните изпълнителни директори → Британската политика премина пика си в Палестина

Нашата корица Изненадващият арест на бебе в Индия е предупреждение за света Не само богатите места стават по-малко плодородни

→ Населението на Индия скоро ще намалява - вероятно доста бързо

Хенри Новак Дали това беше моментът на Джордж Флойд във Великобритания? Не, но Найджъл Фараж би искал да мислите така.

Търсене на визия Украйна сега е войната на Европа. Оцеляването не може да бъде единствената цел. Оттеглянето на Америка означава, че сега конфликтът е в ръцете на стария континент, който трябва да се справи.

Гига-първични публични предлагания (IPO) Може ли фондовият пазар да погълне SpaceX, Anthropic и OpenAI? Внимавайте за лошо храносмилане

Най-добър телевизионен филм/сериал Най-добрите и най-лошите телевизионни сериали и филми от 2026 г. (досега) Нашите предложения какво да гледате и какво да избягвате по време на лятната си почивка

!Въпреки географските и културните разлики между САЩ, Великобритания и България, този модел работи чрез сходни механизми:

1. САЩ: Институционализираният лобизъм

• Парите: Чрез решението на Върховния съд Citizens United, корпорациите и милиардерите могат да наливат неограничени средства в т.нар. Super PACs (комитети за политическо действие).
• Реториката: Политиците използват силно поляризиращи теми (културни войни, миграция, икономически национализъм), за да привлекат масите.
• Гласовете: Работническата класа в т.нар. „Ръждив пояс“ (Rust Belt) често гласува с надеждата за връщане на фабриките и американската мечта, докато икономическото неравенство продължава да расте.

2. Великобритания: Класовото разделение и медийната власт

• Парите: Финансовият елит в лондонското Сити и големите донори оказват огромно влияние върху партийните каси и медийните конгломерати.
• Реториката: Казуси като Брекзит бяха опаковани в харизматични обещания за „връщане на контрола“ и спасение от външни чиновници.
• Гласовете: Традиционните индустриални градчета в Северен Енгланд (Red Wall) гласуваха масово срещу статуквото, но години по-късно се оказаха в същата икономическа стагнация.

3. България: Олигархичният модел на прехода

• Парите: Икономически субекти, контролиращи ключови сектори, разпределят ресурси за финансиране на кампании и медиен комфорт.
• Реториката: Политическите лидери използват силни антикорупционни лозунги, патриотизъм или обещания за „европейски доходи“ и възмездие.
• Гласовете: Измореният от прехода български избирател периодично припознава нов „спасител“, надявайки се на бързо справедливо решение, което води до цикъла на разочарование и поява на нов субект.

Къде се пропуква рецептата?

Макар моделът да изглежда вечен, той има слаба точка – кредитът на доверие има срок на годност. Когато разочарованието на обикновената класа достигне критична точка, тя или спира да гласува (което води до легитимационна криза), или гласува радикално, разрушавайки съществуващата партийна система, какъвто пример видяхме и на последните избори у нас с възхода на нови антисистемни проекти.

!Кредитът на доверие не е вечен , но простотията очевадно е !

Разбираемо е защо се стига до това усещане – историята показва, че цикълът на „надежда, гласуване, разочарование“ се повтаря десетилетия наред, без видима промяна в масовото поведение. Това, което често наричаме „простотия“ или наивност в политиката обаче, се дължи на много конкретни и съзнателно поддържани механизми:

1. Системно отглеждане на неинформираност

• Образователен дефицит: Колкото по-слабо е критичното мислене и медийната грамотност, толкова по-лесно се манипулират масите.
• Емоция пред разум: Политическият маркетинг умишлено таргетира първични емоции – страх, гняв, надежда за бързо спасение – защото те блокират логическото мислене.

2. Липса на реална алтернатива

• Избор без избор: Когато избирателят вижда, че всички досегашни политици се провалят или правят компромиси, той не „оглупява“, а изпада в безизходица.
• Феноменът „по-малкото зло“: Хората често гласуват за някого не защото му вярват сляпо, а защото алтернативите им изглеждат още по-опасни.

3. Индустрия за илюзии

• Медиен монопол: Олигархичните структури инвестират огромни средства в това да поддържат избирателите в информационен балон.
• Новият „спасител“: Фабриката за политици винаги има готов нов проект, който да предложи, щом старият се изхаби, за да канализира гнева в контролирана посока.

В този смисъл, това не е просто липса на интелект от страна на хората, а успешно работеща машина за контрол, която експлоатира човешките слабости и умора.

!!Как да счупим машината !

Машината се захранва от три основни ресурса: апатия, емоционална манипулация и липса на икономическа независимост. За да се счупи този модел, не е нужен нов „месия“ – нужна е промяна в правилата на играта и в поведението на самите граждани.

Историческият и съвременният опит показват, че машината се разглобява чрез няколко конкретни действия:

1. Удари по икономическата зависимост (Отрежи парите)

Машината контролира гласове чрез бедност и зависимости (купена, контролирана администрация и корпоративен вот).

• Икономическа независимост: Колкото повече хора развиват собствен, независим от държавни поръчки малък бизнес или работят за международни пазари, толкова по-малко работи купеният вот.
• Дигитализация на администрацията: Премахването на гишетата и човешкия фактор драстично свива възможностите за чиновнически рекет и партийно кадруване в държавния апарат.

2. Спиране на информационния монопол (Отрежи реториката)

Политическата харизма работи само когато контролира каналите за информация.

• Медийна хигиена: Спиране на консумацията на медии, които са доказани бухалки или пропагандни канали на олигархията. Машината умира без обществено внимание и рейтинг.
• Финансиране на независима журналистика: Подкрепа (дори минимална, с абонаменти) за разследващи журналисти, които не зависят от държавни реклами или съмнителни капитали.

3. Промяна на правилата на играта (Отрежи гласовете)

Системата е програмирана да възпроизвежда едни и същи играчи. Правилата трябва да се пренапишат.

• Натиск за реално електронно и дистанционно гласуване: Колкото по-лесно е гласуването за българите в чужбина и за младите хора, толкова по-голяма става избирателната активност. Високата активност автоматично „размива“ и обезценява купения и контролирания вот.
• Граждански натиск отдолу-нагоре: Контрол над местната власт. Машината се чупи по-лесно в малките общини и квартали, където хората се познават и могат директно да изискват сметка от кметове и общински съветници.

4. Личната „диверсия“ срещу популизма

• Гласуване с разум, а не с гняв: Спиране на търсенето на „перфектния спасител“. Политиците трябва да се възприемат като наети мениджъри, а не като идоли. Ако мениджърът не се справя, той се уволнява веднага, без емоции.

Машината изглежда монолитна, но всъщност е много крехка. Тя разчита изцяло на това, че хората ще се отчаят и ще се откажат да участват. Всеки малък акт на отказ да бъдеш манипулиран, купен или уплашен е пукнатина в нейната система.

Ако искате, можем да разгледаме:

• Конкретен исторически пример (напр. как Исландия или Естония промениха системите си чрез технологии и граждански натиск).

!