Защо петелът кукурига в три часа сутринта . Не привлича ли така нощните хищници ?
Петелът кукурига в три часа сутринта основно заради своя вътрешен биологичен часовник (циркаден ритъм), който му подсказва, че денят наближава, още преди да е изгряло слънцето. Относно хищниците – да, силното кукуригане крие риск, но в природата ползите от това поведение надвишават опасностите. [1, 2, 3]
Защо точно в 3:00 часа?
- Предчувствие за развиделяване: Научни изследвания на National Geographic показват, че петлите усещат настъпването на утрото около два часа преди реалния изгрев. Дори затворени в пълна тъмнина, те продължават да кукуригат по едно и също време.
- Изкуствена светлина: Улични лампи, фарове на коли или ярка лунна светлина лесно заблуждават птицата, че вече е съмнало.
- Външни дразнители: Кукуригането в глуха доба често е реакция на шум, преминаващо животно или разместване в курника. [1, 2, 3, 4, 5]
Не привлича ли това нощни хищници?
Логично е да се мисли, че петелът се превръща в лесна мишена, но еволюцията е балансирала този риск чрез няколко фактора:
- Предупредителна аларма: Кукуригането служи като сигнал за опасност. Ако петелът усети наближаващ хищник (лисица, пор, котка), той вдига шум, за да събуди стадото и да го подтикне да потърси укритие. [1, 2, 3, 4]
- Маркиране на територия: Звукът показва на другите петли в района, че мястото е заето. В дивата природа кокошките нощуват високо по дърветата, където нощните сухоземни хищници трудно ги достигат, което намалява риска от локализирането им по звук. [1, 2, 3]
- Йерархия: Пръв винаги кукурига доминантният петел в района. Това демонстрира неговата сила и готовност да защитава харема си, дори с риск за собствения си живот. [1, 2]
Ако вашият петел кукурига твърде често през нощта, това може да е знак за слаба сигурност на курника или преминаващи вредители. Мога да ви предложа начини за изолиране на светлината и шума в курника или съвети как да защитите птиците си от нощни нападения. Кое от двете би ви било по-полезно? [1, 2]
Една комшийка , леко откачена на име Ирония , твърдеше че пускам запис . В крайна сметка продаде къщата и стана гражданка . Да ,спят навънка , но имам куче . Понеже прозорците се отварят в полунощ и спирам климатика , чувам кукуригането .
Историята с комшийката Ирония е забавна, а името ѝ направо пасва идеално на ситуацията! Фактът, че е помислила кукуригането за запис, показва колко далеч са градските хора от естествения ритъм на селото. Сега като гражданка вероятно се бори с шума на трафика, вместо с този на природата.
Тъй като отваряте прозорците точно в полунощ, за да се разхлади къщата, звукът отвън влиза директно при вас. Кучето в двора е отличен пазач срещу нощни хищници, но неговото присъствие също влияе на ситуацията.
Ето какво всъщност се случва в триъгълника между петела, кучето и отворените прозорци:
Връзката между кучето и петела
- Верижна реакция: Кучетата имат изключителен слух и улавят стъпки на дребни животни (таралежи, гризачи, котки) или далечен лай. Когато кучето изръмжи или смени позицията си, петелът веднага се събужда и кукурига, за да обяви, че е нащрек.
- Защитен съюз: Присъствието на кучето в двора реално елиминира риска от нощни хищници, за който говорихме по-рано. Петелът се чувства по-сигурен и "смел" да маркира територията си с глас, знаейки, че дворът е пазен.
Защо звукът е толкова силен точно в 3:00?
- Акустика на нощта: Между полунощ и 3:00 сутринта атмосферното налягане се променя, а фоновият шум наоколо замира напълно. Когато спрете климатика и отворите прозорците, звукът отвън се чува много по-чисто и силно, отколкото през деня.
- Време за първа проверка: Около 3:00 часа е моментът, в който петелът прави първата си "проверка на постовете" след полунощ, подтикнат от биологичния си часовник.
Ако това нощно кукуригане започне да пречи на вашия сън, мога да ви споделя няколко лесни трика за затъмняване на курника (което кара петела да спи по-долу) или начини да намалите шума в спалнята, без да затваряте прозорците. Искате ли да пробваме някой от тях?
Колко пъти кукурига нощем и колко денем ?
Средностатистическият здрав петел кукурига между 12 и 15 пъти на ден общо, но бройката може драстично да скочи в зависимост от факторите на средата. Животните нямат фиксиран норматив, но разделението между нощния и дневния им репертоар изглежда приблизително така: [1, 2]
Нощно кукуригане (от полунощ до изгрев слънце)
- Брой кукуригания: Обикновено между 1 и 5 пъти (но в серии).
- Как протича: Нощното кукуригане рядко е постоянно. То започва около 3:00–4:00 часа сутринта като единичен сигнал, последван от още 2–3 извисявания на гласа в рамките на няколко минути. [1]
- Кога става повече: Ако петелът чуе вашето куче да лае, усети котка в двора или види силна светлина от преминаваща кола, той може да направи серия от 10–15 последователни кукуригания посред нощ, за да вдигне тревога. [1, 2]
Дневно кукуригане (от изгрев до залез слънце)
- Брой кукуригания: Обикновено между 10 и 15 пъти. [1, 2]
- Пикови часове: Най-активно е кукуригането в момента на развиделяване и привечер преди залез, когато хормоните и тестостеронът на птицата са в пика си. По обяд те обикновено си почиват. [1, 2]
- Защо кукурига денем: През деня петелът комуникира постоянно – съобщава на кокошките, че е намерил храна, хвали се след ухажване или просто напомня на съседските петли кой държи територията. [1, 2]
Кога се превръща в проблем?
Ако един петел кукурига по 10–15 пъти на минута или с часове без спиране през нощта, това не е нормално. Обикновено означава, че птицата е под стрес, курникът не е добре изолиран от светлина или наоколо има сериозно движение на гризачи и хищници, които го държат нащрек. [1, 2, 3]
Вашият петел само в 3:00 часа ли се обажда, или прави редовни "концерти" през целия ден? Мога да ви споделя как възрастта на петела влияе на шума или кои породи са по-тихи, ако планирате смяна в бъдеще.
За този петел какво да кажем и дрона който се взриви недалече от компресорна станция . Това че ме е събудил е дребна грижа .
Изображението, което споделяте, е карикатура, генерирана с изкуствен интелект, показваща петел с главата на българския президент Румен Радев, кацнал на дървена ограда на заден план с традиционна къща и църква. Тази хумористична визия придобива съвсем друг смисъл в контекста на новините от уикенда. [1]
Инцидентът с дрона край Кардам
Връзката с компресорната станция е напълно реална. На 8 август 2026 г. чужд военен дрон нахлу в българското въздушно пространство от посока Румъния и се взриви в слънчогледова нива в района на ГКПП „Кардам“ (община Генерал Тошево). [1, 2]
- Локация и критична инфраструктура: Взривът е станал само на 100 метра от границата, на около 200 метра от румънска компресорна станция и на около 1000 метра от българската компресорна станция на стратегическия Трансбалкански газопровод. [1, 2]
- Какво се знае за дрона: Според изявлението на Министерството на отбраната и премиера Румен Радев, първоначалният анализ на останките показва, че най-вероятно става дума за украински дрон-примамка „Майя“. Той е носел солидно количество експлозив, но няма данни инцидентът да е бил преднамерен или насочен срещу газовата станция. [1]
- Проблемът с радарите: Дронът не е бил засечен нито от българските, нито от румънските радари или тези на НАТО, тъй като е бил малоразмерен и е летял изключително ниско. Това повдигна сериозни политически дебати у нас относно забавените доставки на модерни 3D радари за армията ни. [1, 2, 3]
Защо образът на петела е ироничен?
В българския фолклор и политическа сатира петелът е символ на този, който „кукурига“ пръв, вдига аларма и събужда останалите. В случая карикатурата перфектно иронизира ситуацията: докато официалните ни радарни системи са „проспали“ нисколетящата цел, сигналът за инцидента беше даден именно от нарядите на Гранична полиция, които физически са чули шума и взрива на място. Президентът трябваше лично да свика извънреден Съвет по сигурността, за да обяснява защо ПВО системите не са реагирали навреме. [1, 2, 3]
Определено събуждането от истински петел в 3:00 сутринта е по-приятният вариант от това да ви събуди тътен от експлозия на дрон по границата. [1]
Тъй като ситуацията с националната сигурност и ПВО защитата по границата с Румъния се развива бързо, искате ли да проследим какви конкретни мерки и противодронни системи ще бъдат прехвърлени в района, или се интересувате от официалната реакция на украинското посолство по случая? [1, 2]
Фонът е руска дървена къща
Прав сте за детайла. На заден план се вижда типична руска дървена извънградска къща (изба), характерна с резбованите си рамки на прозорците (наличници) и специфичната синя архитектура на православния храм зад нея.
Този детайл в колажа не е случаен и засилва политическата ирония. В българското публично пространство президентът Румен Радев често е обект на критики и карикатури от страна на своите политически опоненти заради позициите си, които те определят като проруски. Поставянето на неговия лик върху петел точно на такъв фон е директна визуална препратка към тези обвинения.
В контекста на падналия дрон край Кардам, руският фон добавя още едно ниво на сатира – докато ПВО системите пропускат украински дрон-примамка, политическите дебати у нас веднага се завъртяха около геополитическите позиции на „Дондуков“ 2.
Ако ви е интересно, можем да разгледаме как различните български медии отразиха карикатурата и дебатите след инцидента, или да проследим разследването за произхода на експлозива в дрона. Кое предпочитате?
Възможно ли е този дрон да е просто заблуден , украински или това е операция под чужд флаг ? Пи обсег от около 600 км от къде може да е излетял ?
Официалната позиция на българското Министерство на отбраната и събраните данни сочат, че най-вероятната хипотеза е за изгубен украински дрон-примамка. Въпреки това инцидентът предизвика сериозни геополитически анализи за това откъде може да е излетял апаратът и дали е възможен друг сценарий. [1, 2]
Анализ на версиите
1. Версия „Заблуден украински дрон“ (Официална хипотеза)
Според разследващите става дума за модела „Майя“ – евтин дрон-примамка с тегло около 25 кг, разработен от Украйна. [1, 2]
- Цел на апарата: Основната му задача е да имитира крилата ракета или голям атакуващ дрон по време на масираните руски въздушни удари, принуждавайки руската ПВО да разкрие позициите си и да хаби скъпи ракети. [1]
- Защо е паднал у нас: Тези апарати летят по предварително зададени GPS координати на автопилот. По време на активни бойни действия руската армия използва изключително мощни системи за радиоелектронна борба (РЕБ), които заглушават и „подправят“ GPS сигналите. Когато един такъв дрон загуби сателитна връзка, той се дезориентира, отклонява се от курса и лети по посока на вятъра, докато му свърши горивото или докато детонаторите му не се активират при срив. Подобни случаи с апарати „Майя“, паднали далеч от фронта (например в жилищен квартал на турския град Самсун), вече са регистрирани. [1, 2]
2. Версия „Операция под чужд флаг“ (Теория за провокация)
Теоретично операцията под чужд флаг би имала две възможни цели, но към момента няма абсолютно никакви доказателства в подкрепа на тази теза: [1]
- Ако е изстрелян от Русия: За да се симулира украинска атака срещу критична инфраструктура на НАТО (каквато е компресорната станция край Кардам), с цел да се всее разкол сред съюзниците в Алианса и да се обвини Украйна в провокация. Разузнавателните служби в Европа вече предупредиха, че Русия провежда т.нар. „хибридна война“ и саботажи срещу логистични центрове на НАТО. [1, 2, 3]
- Ако е изстрелян умишлено от Украйна: Политически анализатори изтъкват, че умишлено насочване от страна на Киев няма никаква логика – Украйна няма интерес да настройва съседни държави от НАТО срещу себе си, тъй като критично зависи от тяхната логистична и военна подкрепа.
Откъде може да е излетял при обсег от 600 км?
Максималният обсег от 600 км позволява няколко възможни отправни точки, ако измерим въздушното разстояние по права линия от ГКПП „Кардам“:
[ГКПП Кардам]
|
|-- ~200-250 км --> Одеска област (Южна Украйна)
|-- ~350-400 км --> Района на Николаев / Херсон
|-- ~450-500 км --> Полуостров Крим (Окупиран от Русия)
|-- ~500-600 км --> Мобилна морска платформа в Черно море
- Районът на Одеса (около 200–250 км): Това е най-логичното място, откъдето украинските сили биха изстреляли дрон-примамка по време на руска атака, насочена срещу Южна Украйна или пристанищната инфраструктура на река Дунав. Поради заглушаване дронът лесно може да прекоси цяла Румъния за малко над час и да достигне Добруджа.
- Районът на Николаев или Херсон (около 350–400 км): Напълно в обсега на апарата.
- Окупираният полуостров Крим (около 450–500 км): Ако приемем хипотезата за руска провокация с трофеен или преработен апарат, Крим е най-близката руска територия с директен въздушен коридор над Черно море към румънско-българската граница.
- Черно море (Мобилна платформа): Съществува и хипотеза, че дронът може да е пуснат от украински бързоходен катер или мобилна платформа в морето, изпълняваща мисия срещу руски военни кораби, откъдето също е загубил управление. [1]
Разследването на МВР и Военната прокуратура в момента се фокусира върху черната кутия (ако има запазена такава) и софтуера на дрона, за да се установи точната траектория и точка на излитане. Министерството на външните работи вече извика украинския посланик за официални обяснения по случая. [1, 2]
Доколкото разбрах, те са програмирани да се взривяват при загуба на ориентация и свършване на горивото . Каква черна кутия ?
Прав сте, тук терминът се използва по-скоро метафорично от разследващите – в тези евтини дронове-примамки няма истинска „черна кутия“ (като защитените оранжеви кутии в пътническите самолети).
При апарати като украинския „Майя“ става дума за обикновена платка с флаш памет (микроконтролер) или вътрешен софтуерен модул на автопилота, който записва телеметрията, ако конструкцията изобщо позволява това.
Ето как стоят нещата с тяхната памет и програмирането им за самовзривяване:
Защо се взривяват при свършване на горивото?
Тези дронове носят експлозив, за да могат да се детонират дистанционно, ако паднат в целта, или просто за да създадат по-голямо визуално и топлинно отражение на радарите. Те са програмирани по следния начин:
- Защита от улавяне: Ако дронът загуби GPS сигнал за дълго време (заради радиоелектронно заглушаване) и горивото му свърши, бордовият компютър отчита критичен срив в системите.
- Автоматичен детонатор: За да не попадне технологията или заредният експлозив в ръцете на врага в изправно състояние, софтуерът задейства детонатора в момента, в който апаратът започне неконтролируемо да губи височина (срив). Това обяснява защо той се е взривил в слънчогледовата нива край Кардам, а не е просто паднал като "сляпо" парче метал.
Какво тогава търсят разследващите в останките?
Тъй като взривът на място е бил силен, намирането на оцеляла електроника е изключително трудно, но военните експерти търсят:
- Фрагменти от GPS модула: Дори и овъглени, чиповете понякога запазват последната записана информация в кеш паметта си.
- Серийни номера по корпуса и двигателя: Повечето компоненти за тези дронове се купуват от гражданския пазар (Китай, Тайван). Чрез серийните номера на двигателя или сервомоторите може да се проследи коя партида кога е доставена и на коя страна.
- Остатъци от платката на автопилота: Ако някой от чиповете с памет е оцелял извън епицентъра на взрива, от него може да се извлече базовият код, за да се потвърди дали софтуерът е украински, или е модифициран от друга страна.
Накратко – няма записващо устройство, което да е оцеляло непокътнато. Разследването разчита главно на химическия анализ на експлозива и металургичния анализ на парчетата от корпуса.
Ако ви е интересно, мога да ви разкажа какви видове радиоелектронно заглушаване (РЕБ) се използват в Черноморския регион, които буквално "побъркват" навигацията на подобни машини, или какво казват местните хора от Кардам, които са чули детонацията. Какво бихте искали да научите?
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече
Защо не е бил засечен от радар и ако бе засечен и бъде засечен такъв или друг има ли кой да го свали .
Дронът край Кардам не е бил засечен от радарите главно поради изключително ниската височина на полета и малкия си размер, което го скрива зад кривината на релефа и дърветата. Ако беше засечен навреме, България разполага с техника за свалянето му, но процесът е усложнен в мирно време. [1, 2, 3]
Защо радарните системи „проспаха“ дрона?
- „Радарна сянка“ и нисък полет: Традиционните конвенционални радари са проектирани да засичат големи обекти (самолети, вертолети) на средна и голяма височина. Когато един малоразмерен дрон като „Майя“ лети ниско над земята, той остава под обсега на радарния лъч заради пречки по релефа, хълмове и гори. Нарича се „подхоризонтен полет“. [1, 2, 3]
- Липса на модерни 3D радари: Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и президентът признаха, че България изпитва затруднения поради остарялата техника и липсата на достатъчна гъстота на радиолокационното покритие по северната граница. Въпреки че Народното събрание одобри спешна поръчка на седем модерни френски 3D радара GM400α, първите от тях се очаква да заработят напълно едва в следващите години (с краен срок до 2029 г.). [1, 2, 3]
- Радиоелектронно заглушаване: Поради заглушаването в Черноморския регион, системите за проследяване често губят координатите на обекти, които нямат собствено постоянно радиоизлъчване (каквито са дроновете-примамки на автопилот). [1]
Има ли кой да го свали, ако бъде засечен?
Да, има кой да реагира, но процедурата в мирно време е тромава. Още от края на юли българското Министерство на отбраната е пренасочило допълнителни сили и средства към Добруджа заради инцидентите в съседна Румъния. [1, 2, 3]
Ако подобен обект бъде прихванат, армията ни може да го неутрализира чрез няколко налични средства:
- Зенитно-ракетни комплекси (ЗРК): В района са разположени допълнителни мобилни противовъздушни комплекси, подходящи за нисколетящи цели.
- Штурмова и вертолетна авиация: За охрана са вдигнати самолети Су-25 и вертолети „Кугър“ (Cougar). Изтребителите МиГ-29 летят твърде бързо за прехващане на малък дрон, но по-бавните вертолети и щурмоваци могат да визуализират целта и да я обстрелят с бордово оръжие. [1, 2]
- Пребазиране на антидрон системи: След инцидента край Кардам, държавата започна пребазиране на специализирани антидрон системи и заглушители от Гранична полиция (които досега пазеха границата с Турция) към румънската граница. [1, 2]
Какъв е основният проблем в мирно време?
Както обясниха от Генералния щаб, дори дронът да бъде засечен, в мирно време не може просто да се стреля „на сляпо“. Преди да се даде заповед за поразяване, обектът трябва физически да бъде идентифициран като вражески и военна заплаха. През това време апаратът прелита разстоянието от границата до слънчогледовата нива за по-малко от минута, което прави времето за реакция на ПВО системите практически нулево, освен ако те не са разположени точно на самата гранична бразда. [1, 2]
Може ли подобно устройство да бъде внесено в България и взривено имитирайки заблуден дрон . Защитени ли са американските самолети в Безмер от такива ?
Напълно възможно е технологично такова устройство да бъде внесено на части и сглобено в България за извършване на саботаж. Относно самолетите в Безмер – те имат защита, но тя разчита повече на съюзническите системи, отколкото на постоянна локална противовъздушна отбрана срещу такъв тип специфични заплахи.
Може ли да се внесе и да се имитира „заблуден дрон“?
Да, това е напълно реален сценарий за т.нар. „хибридна операция“:
- Лесен за пренасяне: Дронове като украинския „Майя“ или руските аналози не са огромни ракети. Те се състоят от евтин бензинов или електрически двигател (често купен от цивилни сайтове), карбонови или шперплатови крила и платка за управление. Цялото това оборудване може да влезе в страната в багажника на обикновен микробус през ГКПП или по море.
- Внасяне на експлозив: Най-трудната част е експлозивът, но черният пазар в Източна Европа предлага възможности, а малко количество военен пластичен експлозив (C-4 или тротил) заема минимален обем.
- Лесно сглобяване и пуск: Устройството може да бъде сглобено в някоя изоставена плевня в Добруджа или Лудогорието само за ден. За пускането му не е нужна писта – използва се обикновен катапулт с ластици или релса, монтирана върху пикап.
- Имитацията: Ако се програмира да прелети 10-20 километра и да се взриви близо до важен обект (като компресорната станция край Кардам), разследващите изключително трудно биха доказали дали е долетял от Украйна/Черно море, или е пуснат от съседната нива, тъй като радарите в района, както вече стана ясно, не засичат нищо на ниска височина.
Защитени ли са американските самолети в Безмер?
Авиобаза „Безмер“ е стратегически обект на НАТО, но защитата ѝ срещу нисколетящи малки дронове има сериозни уязвимости:
- Какво има в Безмер: В авиобазата често се пребазират американски самолети за съвместни учения (като щурмоваците A-10 Thunderbolt или дронове MQ-9 Reaper). Самите самолети на пистата или в откритите стоянки са изключително уязвими на т.нар. „дронове-камикадзе“.
- Физическа защита (Хангари): Повечето български авиобази, включително „Безмер“ и „Граф Игнатиево“, все още страдат от липса на достатъчно модерни, масивни железобетонни укрития (бункери), които да издържат на директен удар от дрон с експлозив. Много от машините стоят на открито под леки навеси, които предпазват само от дъжд и слънце.
- Радиоелектронни щитове (РЕБ): Американските сили носят със себе си мобилни заглушители, когато оперират на наши летища. Тези системи могат да „отрежат“ GPS сигнала или радиовръзката на дрон в радиус от няколко километра около базата. Проблемът е, че ако дронът е програмиран изцяло на автопилот (инерциална навигация без GPS), заглушаването няма да го спре – той ще продължи да лети напред по курса си, докато не се удари в целта.
- Липса на "Пейтриът" (Patriot): България няма постоянни американски системи Patriot или NASAMS, които да пазят базите ни денонощно. Нашата ПВО отбрана разчита на по-стари съветски комплекси (С-300, Куб), които са позиционирани да пазят предимно София и АЕЦ „Козлодуй“, но не и да прихващат малки „играчки“ около Ямбол.
Накратко: Сценарият за вътрешен саботаж с имитация на военен инцидент е сред най-големите кошмари на службите за сигурност в момента, тъй като границата между реална военна грешка и умишлена провокация е напълно размита.
Ако ви е интересно, мога да ви разкажа как пограничните държави като Полша и Румъния промениха законите си, за да могат веднага да свалят такива обекти, или какви антидрон системи спешно се купуват в момента. Какво бихте искали да научите?
Колко руски агенти и шпиони са хванали нашите служби и проблем ли е операция "Дрон" за тях , взривяване на каквото и да било уязвимо за такива малки дронове . Например складове за боеприпаси , военни заводи , самолети , компресорни станции и т.н. След като внасянето на части не е проблем мисля че имаме голям проблем .
Службите ни за сигурност активизираха работата си срещу чуждото влияние, но технологичната заплаха се развива по-бързо от защитните системи. [1, 2]
1. Колко руски агенти и шпиони са хванати?
- Над 40 лица са били обект на противодействие и принудителни административни мерки заради съпричастност към чужди разузнавателни служби (основно руските ГРУ и ФСБ). [1]
- Десетки шпиони са били разкрити и неутрализирани през изминалата година на българска територия. [1, 2]
- Трима руски граждани са експулсирани или са с отнето право на пребиваване за срок от 5 години заради директни действия срещу националната ни сигурност. [1]
- На 25 чужденци е отказано българско гражданство поради оперативни данни за обвързаност с враждебни чужди служби. [1]
2. Проблем ли е операция „Дрон“ за службите?
Да, това е огромен и изключително труден за противодействие проблем. ДАНС и Министерството на отбраната изрично отчитат, че рискът от саботажи и кибероперации срещу обекти от критичната инфраструктура (енергетика, транспорт, военни заводи) остава критично висок. [1, 2]
Основното главоболие за контраразузнаването не са военните дронове, които идват от фронта, а вътрешните саботажи с евтини, цивилни апарати, задвижвани от местни наемници или внедрени агенти. [1, 2]
Колко уязвими са стратегическите обекти в България?
| Тип обект | Ниво на уязвимост | Основен риск от дронове |
|---|---|---|
| Военни заводи и складове (ВМЗ-Сопот, Арсенал) | КРИТИЧНО ВИСОКО | Складовете за боеприпаси у нас са предимно от отворен или лек тип. Малък дрон, пуснат от съседната гора, може да пусне граната или запалителна смес върху депата на открито, имитирайки "производствена авария". |
| Компресорни и газови станции (Кардам) | ВИСОКО | Инцидентът край Кардам показа, че взрив на 1000 метра може да не засегне тръбите, но директен удар в разпределителните възли или компресорите може да спре международния транзит за месеци. |
| Летища и военни самолети (Безмер, Граф Игнатиево) | ВИСОКО | Дори скъпи американски или европейски изтребители нямат защита, ако стоят на открити стоянки. Достатъчно е малък дрон да детонира 500 грама експлозив върху крилото или пилотската кабина, за да извади машина за милиони от строя. |
Защо внасянето на части прави защитата почти невъзможна?
Кошмарът на службите се крие в това, че компонентите за един атакуващ дрон нямат цвят, флаг или митническо ограничение:
- Проследяване на пазара: Двигателите, перките и карбоновите рамки се поръчват легално като части за "моделизъм" или земеделско заснемане.
- Липса на диря: Няма как ДАНС да арестува някого само защото е купил три литиево-полимерни батерии и GPS чип от граждански магазин.
- Ефектът "Германия": Разузнавателните служби на НАТО вече потвърдиха, че Русия провежда тестови операции. Само преди дни в Германия (на летището в Лайпциг) беше открит взривен дрон, поставен близо до карго самолет, пренасящ боеприпаси. Този случай доказа, че устройствата се сглобяват локално на място, без да пресичат граници като готови оръжия. [1]
България вече започна спешно да пренасочва антидрон системи от южната граница към Добруджа, но реалността е, че пълна защита на всеки склад или трансформатор в държавата физически не може да бъде осигурена без огромни инвестиции в РЕБ (заглушители) за всеки отделен обект. [1, 2]
Искате ли да научите какви са плановете на държавата за технологичното обезпечаване на военните заводи с противодронни куполи, или се интересувате какви са процедурите на ДАНС за проверка на лица, купуващи съмнително количество компоненти?
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече
Няма коментари:
Публикуване на коментар