Приятели, Това е продължение на дискусията, която започнах миналия петък . Невероятно свиващата се американска средна класаПреди половин век Америка имаше най-голямата средна класа в историята на нацията и на света. След това, тези от „левите“ искаха по-силни мрежи за социална сигурност и повече публични инвестиции в училища, пътища и научни изследвания. Тези от „десните“ търсеха по-голяма зависимост от „свободния пазар“. Но тъй като властта и богатството се издигнаха на върха в Америка (и в по-малка степен в други „богати“ нации), почти всички останали – независимо дали са от старата десница или старата левица – са се обезсилили и са се обезсилили. Огромната средна класа в Америка се е превърнала в малка сянка на това, което някога е била. Долните 90 процента се борят да свържат двата края. Най-богатите 10 процента представляват голяма и нарастваща част от цялото потребление. Горната една десета от единия процент държи нарастваща част от цялото богатство. Днес голямото разделение не е между ляво и дясно. То е между демокрация и олигархия. Думата „олигархия“ произлиза от гръцката дума oligarkhes , която означава „малцина, които да управляват или командват“. Тя се отнася до управление на и от шепа изключително богати хора, които контролират основните институции на обществото и следователно имат най-голяма власт над живота на другите хора. Олигарсите може да се опитват да скрият властта си зад тези институции, или да се опитват да оправдаят властта си с клишета за общественото благо, или да се опитват да извинят властта си чрез филантропия и „корпоративна социална отговорност“. Но никой не бива да се заблуждава. Олигарсите упражняват власт за своя собствена полза. Дори система, която се нарича демокрация, може да се превърне в олигархия, ако властта се концентрира в ръцете на корпоративен и финансов елит. Тяхната власт и богатство се увеличават с времето – тъй като те създават закони, които са в тяхна полза, манипулират финансовите пазари в своя полза и създават или експлоатират икономически монополи, които влагат още повече богатство в джобовете им. Съвременна Русия е олигархия. Няколко милиардери там контролират повечето основни индустрии и доминират политиката и икономиката. А какво ще кажете за Съединените щати?
Трите епохи на американската олигархияАмерика е преживяла олигархия три пъти в кратката си история. Първият е в началото на нацията. Много от мъжете, основали Съединените щати, са били бели олигарси, притежаващи роби. Америка не е имала голяма средна класа. Повечето бели хора са били фермери, наемни слуги, земеделски работници, търговци, надничари и занаятчии. Една пета от населението са били чернокожи, почти всички поробени. Век по-късно се появява втора олигархия – бароните-разбойници. Те са мъже, които натрупват богатства чрез своите железопътни, стоманодобивни, петролни и финансови империи – хора като Дж. Пиърпонт Морган, Джон Д. Рокфелер, Андрю Карнеги, Корнелиус Вандербилт и Андрю Мелън. Те въведат нацията в индустриална революция, която значително разширява икономическото производство. Те също така корумпираха правителството, брутално потискаха заплатите, генерираха безпрецедентни нива на неравенство и градска бедност, ограбваха конкуренти, затваряха конкурентите и се преструваха на бандити – ето защо си спечелиха прозвището „барони-разбойници“. Първата световна война и Голямата депресия от 30-те години на миналия век ерозираха по-голямата част от богатството на тези барони-разбойници. А по-голямата част от властта им беше елиминирана след изборите на Франклин Д. Рузвелт през 1932 г. и мнозинството на демократите в Камарата на представителите и Сената. През следващия половин век ползите от растежа бяха по-широко споделени и демокрацията стана по-отзивчива към нуждите и стремежите на средностатистическите американци. Въпреки че Америка създаде най-голямата средна класа, която светът някога беше виждал, все още имаше много работа - граждански права и право на глас за чернокожите американци, по-широки икономически възможности за тях и за жените и латиноамериканците, опазване на околната среда. И все пак по почти всички показатели нацията отбелязваше напредък. Трета американска олигархия се появява около 1980 г. Оттогава делът на националното богатство, притежаван от най-богатите 400 американци, се е учетворил (от 0,8% на 3,7%). Най-богатите 130 000 американци и техните най-близки семейства сега притежават толкова богатство, колкото долните 90 процента - 117 милиона - взети заедно. Тримата най-богати американци притежават толкова, колкото цялата долна половина от населението. Единствената друга страна с подобно високи нива на концентрация на богатство е Русия. Всичко това е съпроводено с драматично увеличение на политическата власт на свръхбогатите и също толкова драматичен спад в политическото влияние на всички останали. За разлика от доходите или богатството, властта е игра с нулев резултат. Колкото повече е на върха, толкова по-малко е навсякъде другаде. Средностатистическият американец сега има малко или никакво влияние върху публичната политика. Гигантските корпорации, техните изпълнителни директори и шепа изключително богати хора имат по-голямо влияние от която и да е сравнима група след бароните-разбойници.
Големи пари в политикатаПромяната на властта, която се случи в Америка от около 1980 г. насам, е пряко свързана с цунами от големи пари в политиката. На изборите през 2024 г. само 300 милиардери (и техните близки роднини) дариха над 3 милиарда долара на кандидатите - почти 20 процента от всички дарения за федералните избори през 2024 г., директно или чрез политически комитети за действие. През 2024 г. семействата на милиардери са дарили средно по 10 милиона долара всяко , което е приблизително равно на това, което са дарили взети заедно 100 000 типични политически дарители. Един от тях – Илон Мъск – е посветил четвърт милиард долара на преизбирането на Тръмп. (Това не включва парите, които милиардерите са дарили чрез групи с тъмни пари, които не са длъжни да разкриват своите дарители.) Преди пет президентски избори, коригирано спрямо инфлацията, делът на разходите на милиардерите за избори беше почти нулев - 0,3%, за да бъдем точни. Това беше преди решението на Върховния съд по делото „Citizens United“ от 2010 г. , което отмени много от оставащите ограничения за финансиране на кампании. Корпоративното лобиране също се засили. Гласовете на обикновените хора бяха заглушени. Междувременно, и до голяма степен поради тази огромна промяна във властта, данъците върху богатите и върху корпорациите бяха намалени. Така нареченият „ Голям красив закон“ на Тръмп от юли 2025 г. намали данъците за най-богатите 10 процента от американците с повече от 14 700 долара годишно на домакинство и намали данъците за най-богатия 1 процент от американците с повече от 50 000 долара годишно . Междувременно, мрежите за социална сигурност за бедните и средната класа се разпаднаха. Около 3 милиона по-малко американци имат достъп до пазарно покритие по Закона за достъпни здравни грижи, отколкото преди втория режим на Тръмп, поради по-високите разходи за премии. Приблизително 4,5 до 5 милиона по-малко американци получават купони за храна. Публичните инвестиции в образование и инфраструктура също намаляха. „Свободният пазар“ е превзет от кумовския капитализъм, корпоративните спасявания и корпоративното социално подпомагане. Американската олигархия се завръща, с отмъщение. Разбира се, не всички богати хора са виновни. Не защитавам класова война, въпреки че най-новата олигархия на Америка я води срещу всички останали. Злоупотребата се е случила на кръстопътя между богатство и власт, където тези, които притежават голямо богатство, го използват, за да придобият власт, а след това използват тази власт, за да натрупат още повече богатство. Ето как олигархията разрушава демокрацията. Докато олигарсите пълнят хазните на политическите кандидати и разполагат групировки от лобисти и PR специалисти, те купуват демокрацията. Олигарсите знаят, че политиците няма да хапят ръцете, които ги хранят.
Димон в грубиянствотоКоето ме връща към Джейми Даймън - председател и главен изпълнителен директор на JPMorganChase (най-голямата и най-печеливша банка в Съединените щати) и най-влиятелният главен изпълнителен директор в Америка. Ако искате да разберете американската олигархия, трябва да разберете Даймън. Като демократ през целия си живот, Даймън е приятел на Бил Клинтън. Той подкрепя Обама през 2008 г. и е бил ментор на няколко от хората, които стават високопоставени служители в Белия дом на Обама. При встъпването в длъжност на Обама през 2008 г. Даймън казва на встъпващия в длъжност президент: „Кажете ми от какво имате нужда. Ще изпратя хора тук. Ще направя всичко.“ През 2009 г. „ Ню Йорк Таймс“ нарича Даймън „любимият банкер на Обама“. Даймън подкрепи Хилари Клинтън през 2016 г. Но той може да бъде бърз смяна на позициите. Говорейки от конференцията на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, в началото на 2024 г., Даймън засипа с похвали Тръмп. „Направете крачка назад, бъдете честни“, каза Даймън . Тръмп беше „донякъде прав за имиграцията. Той разви икономиката доста добре. Данъчната реформа проработи.“ Ало? Тръмп е напълно сгрешил по отношение на имиграцията, икономиката и данъците. Защо Джейми Даймън - най-влиятелният изпълнителен директор в Америка - изрече тези глупости в полза на Тръмп? Вероятно защото е смятал, че Тръмп има добър шанс да стане отново президент, а Даймън е искал да се радва на неговата благосклонност. В момент от американската история, когато най-влиятелните бизнес лидери в Америка би трябвало да се застъпват силно и ясно за върховенството на закона, за демокрацията, за благоприличието и срещу Тръмп, Даймън поведе атаката в обратната посока. Даймън знае по-добре. През годините той откровено е признавал несъвършенствата на американската система и е настоявал те да бъдат решени. В писмото си от 2017 г. до акционерите на JPMorgan той предупреди: „Трябва да бием националната тревога, че училищата в централните части на града не успяват да убедят децата ни.“ През 2018 г. той им каза, че „доходите на средната класа са в застой от години. Неравенството в доходите се е влошило“ и предупреди, че „никой не може да твърди, че обещанието за равни възможности се предлага на всички американци“. В писмото си от 2019 г. той отбеляза, че „голяма част от [американците] са изоставени“. Съвсем наскоро той заяви пред Икономическия клуб на Чикаго, че расовата дискриминация не е адекватно разбрана от белите хора. „Ако си бял, боядисай се в черно и един ден се разходи по улицата и вероятно ще имаш малко повече съпричастност към това как се отнасят с някои от тези хора“ и призова да се положат „специални усилия, защото това е специален проблем“. И все пак Даймън е пълен с противоречия. Нека ги изброя, защото Даймън представлява най-отговорния от лидерите на американския бизнес, а неговите противоречия пропитват корпоративна Америка (и са емблематични за така наречените „корпоративни демократи“). 1. Въпреки че публично изразява загриженост за тежкото положение на бедните в Америка, Даймън никога не е споменавал нарастващата концентрация на богатство и власт в Америка и тясната връзка между двете. Той никога не е говорил за ролята на големите пари в политиката. Никога не е защитавал реформата във финансирането на кампаниите. Не споменава как перспективата за доходоносни работни места на Уолстрийт след пенсиониране изкушава някои държавни служители да се въздържат. Напротив, Даймън лобира интензивно в Конгреса за данъчните облекчения на Тръмп през 2017 и 2025 г. Като цяло, данъчните облекчения възнаградиха вече богатите, обогатени големи корпорации и увеличиха драстично федералния дълг, без да донесат никакви измерими ползи за американската работническа класа или бедните; почти нищо не се е получило. Даймън е прав, че много американци са били изоставени, но не е обърнал внимание на ролята, която той и неговата банка са изиграли в това. Например, JPMorgan плати 13 милиарда долара, за да уреди твърденията на Министерството на правосъдието, че е измамила кредитополучатели и инвеститори в годините преди финансовата криза от 2008 г., когато той беше начело. Сред жертвите бяха много изоставени американци. 2. Даймън е говорил за опустошителните последици от изменението на климата, включително за изоставените американци, които не могат да си позволят жилища, способни да издържат на бури и наводнения, и нямат застраховка срещу климатична катастрофа. И все пак банката на Даймън е водещият световен финансист на изкопаеми горива, според годишния доклад „ Банкиране върху климатичния хаос“. Само тази година JPMorganChase е инвестирала 58 милиарда долара в изкопаеми горива, което е с 13% повече от 2024 г. Доклад „Банкиране върху климатичните промени“, издаден от коалиция от шест основни екологични групи, нарече Даймън „най-лошият банкер на климатичните промени в света“. Вероятната последица: Повече американци ще бъдат изоставени. 3. Даймън осъжда расовата дискриминация и посочва парите, които JPMorgan инвестира в бедни градове. И все пак неговата банка е попречила на чернокожите да получават заеми. През януари 2017 г. JPMorgan се съгласи да плати 55 милиона долара, за да уреди дело на Министерството на правосъдието, в което компанията е обвинена в дискриминация срещу кредитополучатели от малцинствата, като е позволила на своите ипотечни брокери да им начисляват по-висока лихва по жилищните заеми, отколкото на белите кредитополучатели със същия кредитен профил, което е довело до това чернокожите кредитополучатели да плащат десетки милиони долари допълнителни разходи по ипотеката. Резултатът: Повече американци остават на заден план. 4. След масовите стрелби през август 2019 г. в Ел Пасо, Тексас, и Дейтън, Охайо, Даймън написа широко разпространен имейл до служителите си, в който ги призова да „се ангажират отново да работят за по-справедливо, справедливо и безопасно общество“. И все пак банката на Даймън е най-големият източник в Съединените щати на финансови услуги за производители и търговци на оръжие, както и на заеми за купувачи на оръжие. Ако Даймън беше сериозен по отношение на контрола върху употребата на оръжия, той би могъл да спре това финансиране и да призове други банки да направят същото. Той би могъл да накара банковите си и кредитните си системи да проследяват продажбите на оръжие. Той би могъл да използва внушителните си лобистки умения, за да приеме закони, изискващи финансовите институции да създадат система от световна класа за проследяване на продажбите на оръжие с вградени предпазни мерки. Но той не го е направил. Резултатът: повече американци са убити, ранени и изоставени. 5. Даймън отдавна изразява загриженост относно дискриминацията по полов признак и правата на жените. И все пак JPMorganChase поддържаше дълги и близки финансови отношения с Джефри Епщайн, обработвайки 1,1 милиарда долара в повече от 4700 транзакции за него през 15-те години, обхващащи 1998 до 2013 г., включително поне седем години след като той се призна за виновен в склоняване към проституция. В имейл от 2011 г. главният юрисконсулт на банката, Стив Кътлър, предупреди , че Епщайн „не е почтен човек по никакъв начин. Той не трябва да бъде клиент“. Въпреки това банката позволи на Епщайн да прави големи, повтарящи се тегления на пари в брой на обща стойност милиони долари. Банковите сметки, управлявани от JPMorgan, бяха използвани от Епщайн за улесняване на финансови преводи и плащания на жертви на неговата мрежа за трафик на хора. По-късно банката плати стотици милиони долари, за да уреди съдебни дела, в които е била обвинена в улесняване на неговата операция за трафик на хора с цел сексуална експлоатация. 6. Даймън изразява загриженост относно работниците, които не печелят достатъчно, за да живеят. И все пак JPMorgan плаща нищо на банковите си касиери. През април 2019 г., на изслушване на Комисията по финансови услуги на Камарата на представителите, конгресменката Кейти Портър отбеляза, че началната заплата за банков касиер на JPMorgan в нейния район в Ървайн, Калифорния, е 24 000 долара, което оставя касиерката с 567 долара на месец по-малко от необходимото ѝ за препитание. „Как трябва да управлява този бюджетен дефицит, докато работи на пълен работен ден във вашата банка?“, попита Портър Даймън. „Не знам, ще трябва да помисля за това“, каза Даймън. „Бихте ли ѝ препоръчали да изтегли кредитна карта от JPMorganChase и да отчита дефицит?“, продължи Портър. — Не знам, ще трябва да помисля — повтори Даймън. „Бихте ли ѝ препоръчали да овърдрафтира във вашата банка и да ѝ бъдат начислени такси за овърдрафт?“ попита Портър. „Не знам, ще трябва да помисля за това.“ „Г-н Даймън, знаете как да похарчите 31 милиона долара от заплата и не можете да разберете как да покриете недостиг от 561 долара?“ След като Bank of America се съгласи да увеличи минималната си работна заплата до 20 долара на час до 2021 г., Даймън беше попитан дали JPMorgan ще го увеличи. „Това не е надпревара във въоръжаването“, каза той.
Лицемерие или нещо друго?Фокусирах се върху Джейми Даймън, защото той е любимият изпълнителен директор на демократите. Смята се, че е либерален по социалните въпроси и умерен по икономическите. Неговите възгледи се ползват с доверието на естаблишмънта. Той е естаблишмънтът. Но Даймън е пълен с противоречия. Той казва, че е патриот, преди да е изпълнителен директор, но по всички начини, които съм отбелязал, се държи така, сякаш първата му отговорност е да увеличи максимално печалбите на JPMorgan. Основният проблем тук не е лицемерието. Светът е пълен с хора, които казват едно, а правят друго. И нека бъдем ясни: JPMorgan - неговите директори и акционери - очакват първият приоритет на Даймън да бъде рентабилността на JPMorgan. Това е неговата работа и той е добре платен за нея. Основният проблем е властта и измамата. Даймън има огромно обществено и политическо влияние. Но въпреки реториката си и случайните атрибути на социална отговорност, той използва общественото си влияние за лични цели: да печели повече пари за JPMorgan. Когато заема публични позиции по въпроси, той се облича в одеждите на обществения интерес. Той изглежда като публичен лидер, чийто основен интерес е благото на нацията, когато обявява подкрепата си за данъчните облекчения на Тръмп, публично се противопоставя на данъка върху богатството, предлага предполагаемата си икономическа експертиза по CNBC и други медии, призовава членовете на Конгреса да разхлабят банковите регулации или предупреждава демократите да не номинират някой друг освен политически умерен. Но неговата работа е да прави всичко възможно, за да увеличи печалбите на JPMorgan, дори ако и когато тази цел е в конфликт с обществения интерес. И един от начините, по които той постига тази цел, е да упражнява значително влияние върху правителството. И така, как е възможно обществеността, медиите и членовете на Конгреса някога да се доверят на неговите – или на който и да е олигарх – съвети относно икономиката, данъците, финансовото регулиране, околната среда, нарастващото неравенство и всичко останало? Защо трябва да мислим, че той преследва някаква друга цел освен да печели повече пари за себе си и банката си? Не можем и не бива.
Обезсилване на олигархиятаДаймън и неговите колеги олигарси - Илон Мъск и неговите братя милиардери; Брад Карп и много от елитните американски корпоративни адвокати; Питър Тийл, Джеф Безос, Марк Зукърбърг и Елисън - целуваха активите на Тръмп, за да получат корпоративно благосъстояние, огромни данъчни облекчения, освобождаване от тарифи, съгласие с антитръстовите закони и военни договори, и за да избегнат гнева му. Те дадоха на Тръмп милиарди за встъпването му в длъжност, балната му зала, 250-ия му рожден ден, семейния му бизнес и неговия superPAC. Всички те са продали своята почтеност в замяна на големи печалби. Те са създали медийни империи, които не критикуват Тръмп, финансови империи, които захранват криптовалутите на Тръмп, енергийни империи, които захранват войната на Тръмп, и правни империи, които позволяват на Тръмп да се противопоставя на върховенството на закона. Всички те са се отказали от обществената отговорност да поддържат здравето на нашата политико-икономическа система във време, когато тя се поддава на авторитаризъм. Те са използвали властта си, за да се възползват от печалбите на икономиката, за да си осигурят безпрецедентно богатство – което им е купило още повече власт. Те са оправдавали богатството и властта си като в интерес на обществото, но обществото е било измамено. Те промениха правилата на американския капитализъм, за да облагодетелстват себе си и да навредят на повечето други хора. Те подкопаха доверието в системата. Те подкопаха демокрацията. Докато олигархията контролира Америка, няма да има смислен отговор на провала на заплатите на повечето хора да се повишат, нито на изменението на климата, нито на възникващите опасности от изкуствения интелект, нито на расизма, нито на нарастващите разходи за здравно осигуряване, колежи, грижи за деца и жилища. Това би изисквало ресурси от олигарсите или техните корпорации, които те не искат да предоставят. Докато контролират бюджета, олигарсите не желаят да понасят увеличения на данъците. Те искат данъците им да продължат да намаляват. Докато олигархията е на власт, няма да има антитръстови мерки, които да подкопаят властта на гигантските ѝ корпорации. Вместо това, техните корпорации ще продължат да се разрастват, да повишават цените за потребителите и да стават политически по-могъщи. Докато олигархията е на власт, няма да има смислено ограничение върху опасната хазартна зависимост на Уолстрийт. Хазартът ще расте. Докато олигархията е на власт, няма да има ограничения за заплащането на главните изпълнителни директори, а хедж фондовете и мениджърите на частни капиталови инвестиции от Уолстрийт ще натрупат още милиарди. Докато олигархията е на власт, правителството ще раздава още повече субсидии, спасителни планове и гаранции за заеми на големите корпорации и ще продължи да премахва защитата на потребителите, работниците и околната среда. Пропагандистите и демагозите зад олигархията (включително Доналд Тръмп) сипват сол върху някои от най-старите рани на нацията. Те разпалват расови вражди, описват човешките същества като нелегални чужденци, подхранват омраза към имигрантите и разпространяват страх от комунисти и социалисти. Тази стратегия дава свобода на действие на олигархията: Тя разсейва американците от това как олигархията ограбва нацията, подкупва политици и заглушава критиците. *** Единственият начин да се лиши олигархията от власт е останалите от нас да се обединим и да си върнем властта. Това ще изисква многорасова, многоетническа коалиция от американци от работническата класа, бедните и средната класа, борещи се за демокрация и срещу концентрираното богатство, власт и привилегии. Трябва да извлечем големи пари от политиката. Да сложим край на корпоративното социално осигуряване и кумовския капитализъм. Да разбием монополите. Да спрем потискането на избирателите. И да засилим противодействащите сили на синдикатите, корпорациите, собственост на служителите, работническите кооперативи, държавните и местните банки и политиката на обикновените хора. Този дневен ред не е нито „десен“, нито „ляв“. Той е основата за всичко останало, което Америка трябва да направи. |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
- Той би аргументирал, че тази система облагодетелства изключително много най-богатите и корпорациите, докато натоварва непропорционално работещата бедна и средна класа чрез високия ДДС (20%).
- За България той би посочил как шепа икономически конгломерати и картели (в енергетиката, строителството и инфраструктурните проекти) контролират обществените поръчки, финансирани с пари на българските и европейските данъкоплатци.
- В България той би отбелязал парадокса на „работещите бедни“ – хора на пълно работно време, чиито доходи не покриват издръжката на живота. Би обвинил липсата на силно синдикално движение и умишленото поддържане на ниска цена на труда, за да се привличат чужди инвестиции, което Райх нарича "надпревара към дъното" (race to the bottom).
| Характеристика на Джейми Даймън | Българският еквивалент в очите на Райх | Защо? |
|---|---|---|
| Корпоративно влияние и мащаб | Братята Кирил и Георги Домусчиеви | Те са единствените български милиардери в официалната класация на Forbes за 2026 г.. Подобно на Даймън, те оглавяват най-голямата работодателска организация (КРИБ), лобират директно пред правителството за бизнес регулации и контролират ключови икономически сектори (фармация, логистика, пристанища). |
| „Сивият кардинал“ на финансовия и политически преход | Цветан Василев (исторически контекст) | Ако погледнем назад към модела на КТБ (Корпоративна търговска банка) преди фалита ѝ, Василев беше точно това, което Райх критикува в Даймън – банкер, който концентрира държавни капитали, финансира медии, влияе на регулатори и определя политическия дневен ред, докато институцията му не стане твърде опасна за системата. |
- Как конкретно плоският данък влияе на разликата между бедни и богати в България.
- Какви биха били решенията на Райх за промяна на българския икономически модел.
- Как се променя богатството в България през 2026 г. на прага на приемането на еврото.
- „Социализмът за богатите“ в България: Големи строителни и енергийни фирми получават гарантирани милиарди от държавни поръчки и европейски фондове. Дори когато икономиката е в криза, държавата субсидира бизнеса (например помощите за скъп ток). Бизнесът получава сигурност, субсидирана от държавата.
- „Капитализмът за бедните“ в България: Обикновеният гражданин плаща пълната цена на пазара. Ако държавната болница няма направления, плащате кеш. Ако пенсията не стига за лекарства, пазарът не се интересува. Работещите хора нямат механизъм, който да ги защити от инфлацията по начина, по който държавата защитава едрите инвеститори.
- Кои конкретни български закони поддържат този обърнат модел.
- Как Европейският съюз се опитва (или не успява) да коригира това неравенство в България.
- Социализъм за богатите: Държавата ги субсидира, спасява ги при кризи и им осигурява данъчни облекчения.
- Капитализъм за бедните: Обикновените хора са оставени на суровите закони на пазара, без сигурност и без държавна защита.
- Европейски съюз (ЕС): средно 64% от населението.
- ОИСР общо (вкл. Япония): средно 61% от населението.
- САЩ: около 50% от населението.
- България: 51% от населението. [1, 2, 3, 4, 5]
| Регион / Държава | Дял на средната класа | Тенденция и състояние |
|---|---|---|
| Европейски съюз (средно) | 64% | Стабилен модел, но силно поляризиран по държави. В страни като Словакия средната класа надхвърля 75%, докато на Юг и на Изток делът ѝ намалява. |
| САЩ | 50% | Силно свиваща се средна класа. Данните на Pew Research Center показват, че американското общество е икономически разполовено – има огромен дял хора с много ниски доходи (26%) и много висок процент изключително богати (15%). |
| Япония | ~60-61% | Исторически Япония се гордееше с концепцията "общество от 100 милиона средна класа". Данните на ОИСР показват, че днес тя е близо до средното за организацията ниво (около 60%), като младото поколение все по-трудно влиза в тази категория поради стагнация на заплатите и увеличаване на временната заетост. |
| България | 51% | Последно място в целия Европейски съюз. Според мащабни изследвания на Eurofound и доклади, публикувани в Капитал, България страда от парадокс: докато икономиката и доходите растат, средната класа се свива за сметка на увеличаване на групата на най-богатите и най-бедните. |
- В САЩ средната класа е по-малка (50%), но в абсолютна стойност разполагаемият доход на едно американско семейство от средната класа е значително по-висок от този на европейското. [1, 2]
- В България средната класа обхваща половината население (51%), но тъй като медианният доход у нас е най-ниският в ЕС, „средна класа“ по дефиниция в България означава брутен разполагаем доход от едва около 3000 до 7800 евро на година според данни на Euronews. На практика българската средна класа живее с доходи, които в Германия или Франция биха я поставили под прага на бедността. [1, 2, 3]
- Колко лева месечно трябва да получава едно българско домакинство днес, за да се води официално „средна класа“.
- Кои са основните професии, които формират средната класа в България и в САЩ.
- Работещи бедни: Хора, които работят на пълно работно време, но получават между Минималната работна заплата и около 1000 – 1100 лв. нето (чисто). Те едва покриват сметките и храната.
- Статистическа „Долна средна класа“: Започва от едва около 1300 – 1400 лв. нето.
- Статистическа „Горна средна класа“: Достига до около 3500 – 4000 лв. нето.
- Жилищна сигурност (собствен дом или безпроблемно плащане на наем).
- Свободен доход (възможност за почивка, култура, ресторант и неочаквани разходи като ремонт на колата или зъболекар, без това да съсипе бюджета).
- Спестявания (поне 6 месеца издръжка напред в случай на загуба на работа).
- Колко трябва да е доходът на едно тричленно семейство в България, за да бъде наистина средна класа (според издръжката на живота на КНСБ)?
- Защо инфлацията през последните години удари най-жестоко точно тази крехка средна класа?
- Работещи бедни: Хора, получаващи между МРЗ (620 евро) и 700 – 750 евро чисто на месец. Тези пари едва покриват храната и сметките. По данни на синдикатите близо 58.3% от българите все още се осигуряват под сумата за нормална издръжка. [1, 2]
- Статистическа средна класа: Започва от чисто 828 евро на месец (за сам живеещ, което е прагът за екзистенциален минимум). За едно нормално тричленно семейство са необходими поне 1491 евро нето общ доход, за да живеят спокойно, а не просто да оцеляват. [1]
- Истинска средна класа (по Райх): Хората, които разполагат с над 1800 – 2000 евро чисто на човек (или над 3500 евро за семейство). Тези доходи осигуряват истинска пазарна независимост и възможност за инвестиции.
- Младото Поколение (Генерация Z) и студенти: Парадоксално, ПБ стана водещ избор сред младите хора. Радев успя да привлече гласове чрез модерна дигитална кампания и обещания за въвеждане на AI контрол върху обществените поръчки. [1, 2]
- Разочарованата средна класа (доходи 900 – 1500 евро): Тези хора традиционно гласуваха за реформаторски партии, но уморени от безкрайната политическа криза и скандалите, се пренасочиха към „Прогресивна България“ като последна алтернатива за стабилно управление. [1, 2]
- Държавната администрация и по-малките градове: Хора със средни доходи, които търсят предвидимост и по-силна социална роля на държавата в условията на новата валута. [1]
- Официални средства: По данни на Сметната палата, публикувани от вестник „Сега“, кампанията на „Прогресивна България“ е „захранена“ с над 1.1 милиона евро официално декларирани средства, предимно от коалиционните партньори и малки дарители. [1, 2]
- Съмненията за олигархично финансиране: Разследващи журналисти и критици оценяват реалния мащаб на разточителната реклама (офиси, скъп пиар, билбордове) на над 8 милиона евро. В политическото пространство се коментира лобито около президентския съветник Николай Копринков, чрез когото се твърди, че се осъществява връзката с едри бизнесмени от енергийния и строителния сектор (традиционните играчи, печелещи от държавни поръчки). [1, 2, 3]
- Геополитическата нишка: Тъй като Радев често балансира с умерени евроскептични тези и суверенизъм, неговите опоненти редовно го обвиняват в скрито подпомагане от проруски капитали и икономически кръгове, свързани с енергийна зависимост. В същото време партията му бързо предприе завои – например като гласува за запазване на договорите за подкрепа с Украйна в новия парламент, което предизвика критики за политическо лицемерие. [1, 2, 3]
Няма коментари:
Публикуване на коментар