@
Избор на редактораСелекция от статии, които задължително трябва да прочетете |
|
|
@
Нов набор от данни, подготвен от Мат Ашби, криминолог в Университетския колеж в Лондон, заедно с колеги, се опитва да преодолее тези проблеми. Първо, те са избрали 20 града от богатия свят с население от поне 2,5 милиона души, всички от които публикуват годишна статистика за престъпността. След това са коригирали границите, така че всички да имат сходна гъстота на населението (например, Париж включва целия регион Ил дьо Франс, а не само град Париж). Накрая, те са хармонизирали дефинициите, така че категориите престъпления да са като цяло сравними с тези на Великобритания. Констатациите са по-нюансирани, отколкото би очаквал един клавиатурен воин.Убийството или, по-точно, непредумишленото убийство (което включва и непредумишлено убийство) е несъвършена мярка за безопасността на улицата: най-вероятно е да бъдете убити от някой, когото познавате. Но това е статистиката, която се разпространява най-добре през границите, тъй като мъртвото тяло си е мъртво тяло. На тази основа Чикаго е най-смъртоносният град в данните. През 2024 г. там са регистрирани 587 убийства, което е 22 на 100 000 жители или 2,7 пъти повече от следващия най-лош нарушител - Лос Анджелис. Средният процент сред десет европейски града е 1,7 на 100 000 души.
Новият набор от данни, публикуван от списание The Economist на 9 август 2026 г., разкрива, че докато Европа остава много по-безопасна от Америка по отношение на убийствата, нивата на битовата престъпност (като обири на домове) в Европа всъщност са по-високи. [1] Изследването разчупва класическите стереотипи за сигурността, като показва, че престъпността има различни лица извън конвенционалното насилие. Самият термин „война“ отдавна е надхвърлил бойното поле с оръжия.
🌐 Видове войни извън класическото бойно поле
Когато хората не се борят с арсенал, те се сблъскват в други разрушителни измерения:
- Търговски и икономически войни: Конфликти чрез мита, санкции, ембарга и валутна манипулация за икономическо надмощие.
- Информационни и хибридни войни: Разпространение на дезинформация, пропаганда и фалшиви новини за дестабилизиране на обществата.
- Кибервойни: Дигитални атаки срещу критична инфраструктура, банкови системи и държавни институции.
- Културни войни: Идеологически сблъсъци около идентичност, ценности, традиция срещу прогресивизъм и медийно влияние.
- Войни по пътищата: Метафора за агресивното шофиране и трагичния брой жертви от катастрофи, надвишаващ жертвите в някои военни зони.
- Криминални войни (между бандити): Кървави сблъсъци между картели, мафии и синдикати за контрол над територии и нелегални пазари.
🧠 Защо човечеството е в перманентна война?
Психолозите, социолозите и еволюционните биолози посочват няколко основни причини за постоянния конфликт в човешката история:
- Ресурсна оскъдност: Борбата за ограничена земя, вода, енергия и блага е в основата на оцеляването.
- Племенен манталитет: Еволюционната склонност на хората да се делят на „наши“ (вътрешна група) и „чужди“ (външна група).
- Борба за власт и статус: Стремежът към доминация и контрол, заложен в човешката йерархична природа.
- Страх и несигурност: Парадоксът на сигурността – когато една група се въоръжава за защита, съседите ѝ се чувстват застрашени и също атакуват или се превъоръжават.
📊 Европа срещу Америка: Изненадващите отговори на данните
Статията на
The Economist анализира нови, съпоставими данни за престъпността, събрани от криминолога Матю Ашби. Те разкриват следните парадокси: [
1]
- Убийства: Америка води категорично. Рискът да бъдете убит в САЩ е в пъти по-висок поради масовото разпространение на огнестрелни оръжия. [1, 2]
- Обири и грабежи: Резултатите са изравнени. Уличните грабежи с използване на сила се случват еднакво често и в двата региона, като градове като Лондон и Париж се представят изключително зле с над 300 обира на 100000 души годишно. [1]
- Домашни кражби: Изненадващо, битовите кражби с взлом са по-чести в Европа, отколкото в Америка. [1]
- Кражби на автомобили: Чести са в Чикаго и Лос Анджелис, но Ню Йорк има по-ниски нива от повечето европейски столици. [1]
Защо е така? Експертите обясняват, че силната социална система в Европа намалява тежките престъпления от отчаяние (убийства), но пък масовото лишаване от свобода и агресивното полицейско присъствие в САЩ успяват да потиснат част от имуществената престъпност (кражбите). В допълнение, според данни на Surfshark от същия период, Европа вече изпреварва Северна Америка и по брой дигитални пробиви на лични данни. [1, 2, 3]@
@За научните войни нещо да кажем и идеологическите .
Научните и идеологическите войни са сред най-мощните невидими конфликти, тъй като те не променят границите на картата, а променят начина, по който човечеството мисли и взема решения.
🧪 Научните войни (Science Wars)
За разлика от нормалния научен дебат, научната война е ожесточен сблъсък, при който науката се използва като политически инструмент или самите учени влизат в дълбоки философски и институционални конфликти.
- Конфликтът „Реализъм срещу Постмодернизъм“: Историческият термин „Научни войни“ възниква през 90-те години на XX век. Тогава учени от точните науки се изправят срещу постмодернистки социолози, които твърдят, че научните факти не са обективна истина, а просто „социални конструкции“, създадени от хората на власт.
- Война срещу консенсуса (Климат и медицина): Днес сме свидетели на войни около климатичните промени, ваксините и генетичните модификации. Корпоративни лобита или политически групи финансират алтернативни изследвания, за да създадат изкуствено съмнение в обществото („производство на съмнение“) и да блокират закони.
- Идеологизиране на науката: Когато политически коректни догми или държавни идеологии започнат да диктуват кои научни изследвания са „допустими“ и кои трябва да бъдат забранени или цензурирани. Това унищожава научната независимост.
🏛️ Идеологическите войни
Идеологическата война е борба за контрол над умовете, ценностната система и моралния компас на обществото. Тя определя какво е „правилно“ и „грешно“, „прогресивно“ и „реакционно“.
- Глобализъм срещу Суверенизъм (Национализъм): Основният геополитически сблъсък на нашето време. От едната страна е идеята за отворени граници, глобални институции и споделени световни ценности. От другата – запазването на националната идентичност, традиционната култура и държавния суверенитет.
- Модерната „Културна война“ (Woke култура срещу Традиционализъм): Конфликт, концентриран в медиите, университетите и социалните мрежи. Той включва сблъсъци по теми като полова идентичност, расова политика, дефиницията за семейство и историческото наследство (пренаписване на историята или събаряне на паметници).
- Капитализъм срещу Неосоциализъм: Макар класическият комунизъм да остана в миналото, днес икономическата идеологическа война се води между защитниците на свободния пазар и новите движения за радикално преразпределение на богатството, въвеждане на безусловен базов доход и държавен контрол в името на екологията (т.нар. "зелен социализъм").
🔗 Къде се пресичат двете?
Най-опасната точка е, когато идеологията колонизира науката. Когато научни открития в областта на биологията, генетиката или климата се изкривяват, за да обслужват конкретна политическа програма. В такива моменти науката спира да търси обективната истина и се превръща в оръжие за идеологическа доминация.
Ако искате, можем да разгледаме конкретен пример:
- Как социалните мрежи и алгоритмите изострят тези войни днес?
- Исторически пример (като случая "Лисенко" в СССР, където идеологията унищожи генетиката)?
- Как тези войни влияят на образованието и училищните програми в момента?
Коя тема ви е най-интересна за продължение?
Изпратихте 1 раздел и казахте „https://www.linkedin.com/feed/update/ugcPost:7488140326214356992/ И срещу РНК ваксините също“
www.linkedin.comФайлът е премахнат https://www.linkedin.com/feed/update/ugcPost:7488140326214356992/ И срещу РНК ваксините също
Дебатът около РНК ваксините представлява пресечна точка на политизация на науката, икономически интереси на фармацевтичните гиганти и хибридна информационна война. Тази технология се превърна в глобално бойно поле, обхващащо въпроси за личната свобода, държавния контрол и доверието в институциите. За задълбочаване на анализа по конкретния случай е необходимо споделяне на съдържанието или основните тези на публикацията.
Изпратихте 1 раздел и казахте „https://lnkd.in/dzK6F77wТам говорим за РНК ваксините, за теориите за „чипиране“, изпитвания, ползи и произход на вируса. И още – за т.нар. „COVID махмурлук“, както придоби популярност да се описва процесът по съкращаване на служители и затваряне на офиси на фармацевтични компании след пика на пандемията......за бъдещето на РНК терапиите, за нейната невероятна история, която свързва два свята – науката и бизнеса, Изтока и Запада, модерния свят и комунистическа Унгария, бягството от там, спестените пари в плюшеното мече на дъщеря ѝ, доноси, трудности, разочарования и успехи. Проф. Карико ни предостави и много любопитни семейни снимки – от черно-белите времена до днес.И един завет от нея - светът постоянно се променя, с едно изключение- всички ние имаме само 24 часа в денонощието.Katalin Karikó bTV Media Group #science #RNA #vaccines #covid #drugcompanies #nobelShow translation“
LinkedInhttps://lnkd.in/dzK6F77wТам говорим за РНК ваксините, за теориите за „чипиране“, изпитвания, ползи и произход на вируса. И още – за т.нар. „COVID махмурлук“, както придоби популярност да се описва процесът по съкращаване на служители и затваряне на офиси на фармацевтични компании след пика на пандемията......за бъдещето на РНК терапиите, за нейната невероятна история, която свързва два свята – науката и бизнеса, Изтока и Запада, модерния свят и комунистическа Унгария, бягството от там, спестените пари в плюшеното мече на дъщеря ѝ, доноси, трудности, разочарования и успехи. Проф. Карико ни предостави и много любопитни семейни снимки – от черно-белите времена до днес.И един завет от нея - светът постоянно се променя, с едно изключение- всички ние имаме само 24 часа в денонощието.Katalin Karikó bTV Media Group #science #RNA #vaccines #covid #drugcompanies #nobelShow translation
Споделеният линк води към интервюто на bTV с проф. Каталин Карико – унгарският биохимик и лауреат на Нобел, чийто научен труд стои зад създаването на иРНК (mRNA) ваксините. Нейната лична история и съдбата на технологията отлично илюстрират как науката се превърна в бойно поле.
🧬 Предисторията: От Плюшеното мече до Нобеловата награда
Историята на проф. Карико показва, че научните войни често се водят вътре в самата научна общност:
- Идеологическото бягство: През 1985 г. тя бяга от комунистическа Унгария в САЩ. Тъй като режимът позволява износ на едва 100 долара, тя зашива всичките спестявания на семейството (около 1200 долара от продажбата на колата им) в плюшеното мече на дъщеря си.
- Институционалната война: В САЩ идеята ѝ да използва иРНК за лечение е посрещната с огромен скептицизъм. Университетите отказват финансиране, а тя е понижавана в длъжност, защото технологията е смятана за „нестабилна“ и „опасна“. Научната система често отхвърля революционните идеи, преди те да се докажат на практика.
🛡️ Войната Срещу РНК Ваксините: Фронтовите линии
Пандемията от COVID-19 извади иРНК технологията от лабораториите и я хвърли в центъра на безпрецедентна световна война, съчетаваща няколко аспекта:
- Теориите за „чипиране“ и контрол: Това е класически пример за информационна война. Тъй като технологията е нова за масовата публика, липсата на научна грамотност бе експлоатирана. Страхът от непознатото роди митове за промяна на човешкото ДНК, безплодие и вграждане на 5G микрочипове с цел глобален контрол.
- Бизнес война и „COVID махмурлук“: Ваксините генерираха милиарди за компании като Pfizer/BioNTech и Moderna. Това доведе до обвинения в корпоративна алчност. След пика на пандемията обаче настъпи т.нар. „COVID махмурлук“ – рязък спад в търсенето на ваксини, затваряне на производствени мощности и масови съкращения на служители във фармацевтичния сектор. Научният триумф бе бързо приземен от суровите закони на пазара.
- Геополитически сблъсък (Изток срещу Запад): Ваксините станаха инструмент за дипломатическо влияние. Западната иРНК технология влезе в директна пропагандна битка с традиционните или векторни ваксини на Русия (Спутник V) и Китай (Sinovac). Всяка велика сила се опитваше да дискредитира продукта на конкурента, за да докаже своето научно и политическо превъзходство.
🚀 Бъдещето на РНК терапиите: Следващото бойно поле
Въпреки съпротивата, научната общност е категорична, че иРНК е бъдещето на медицината. Войната обаче няма да спре, а просто ще смени целите си. Технологията вече се разработва за:
- Персонализирани ваксини срещу рак: Обучение на имунната система да разпознава и унищожава специфични туморни клетки.
- Терапии за редки генетични заболявания: Доставка на инструкции за производство на липсващи протеини в организма.
- Ваксини срещу ХИВ и грип: Универсални препарати с много по-висока ефективност от досегашните.
Както казва самата проф. Карико в интервюто: "Светът постоянно се променя, с едно изключение – всички ние имаме само 24 часа в денонощието." Въпросът е дали човечеството ще прекара тези часове в научно съзидание или в идеологическо воюване.
Ако искате, можем да анализираме защо дезинформацията за ваксините се разпространява по-бързо от научните факти или какви са икономическите последици от глобалния спад във фармацевтичния сектор след пандемията. Накъде да насочим разговора?
@„Майката“ на РНК ваксините срещу COVID пред bTV
За проф. Карико светът постоянно се променя, с едно изключение - всички имаме само 24 часа в денонощието
Play Video
Виктория Петрова
09:27 ч. 29.07.2026
A−
A+
Слушай
16 мин.
Нобеловата лауреатка и майка на mRNA ваксината вижда ново бъдеще за технологията. За проф. Каталин Карико светът постоянно се променя, с едно изключение - всички имаме само 24 часа в денонощието.
Интервю на Виктория Петрова с проф. Каталин Карико - нобелистът зад пробива с РНК ваксините:
Разкажете ни за тази ваша силна вярна в информационната РНК. Доколкото знам, ви наричат „онази луда дама с иРНК“, защото никога не се отказвате от идеята си. Какво запази вярата ви в информационната РНК толкова силна?
Трябва да кажа, че бях много успешна в лабораторията. Но ми се налагаше да решавам и много технически проблеми и затова, може би другите ме смятаха за неуспешна.
Но аз виждах как нещата стават все по-добре, с всеки следващ експеримент, промените, които правих – добавянето на така наречената капачка или поли-А опашка към РНК, пречиствах я и я модифицирах – тя работеше все по-добре. Просто трябваше да намеря правилната болест, за която РНК терапията да е подходяща.
След упорита работа и три десетилетия по-късно, едва пандемията от COVID разкри потенциала на иРНК в РНК ваксините. Мога ли да ви върна към онзи момент? Какво се случи? Как идеята за иРНК, изтласкана в ъгъла дотогава, стартира отново?
Всъщност още в началото на 90-те години вече бяха публикувани резултати от експерименти с животни, при които се използваше информационна РНК. Но когато разгледах авторите на тези публикации, забелязах, че по някаква причина те повече не публикуваха в тази област. Не знаех защо.
След това хората постепенно започнаха да работят с информационната РНК, макар че бяха съвсем малко. През 2000 г. в Тюбинген беше създадена компанията CureVac (КюрВак), чиято дейност се основаваше изцяло на използването на информационна РНК. А през 2010 г. беше основана Moderna (Модерна), която работеше с РНК, модифицирана чрез нуклеозиди. Така постепенно, макар и само на няколко места, започна да се появява все по-голям интерес и ентусиазъм към технологията на информационната РНК..
Направихме първата среща за терапия с информационна РНК през 2013 г. в Тюбинген. И очаквахме, знаете, може би 50 души да дойдат, които се интересуват от терапия с информационна РНК. В крайна сметка дойдоха 150 и беше много интересно, че в BioNTech (Бионтех), която беше създадена през 2008 г., се използват не само информационна РНК, но и други терапии.
Но при информационната РНК започнахме да използваме приложение за ваксини срещу инфекциозни болести през 2015 г. и подписахме споразумение с Pfizer (Пфайзер) през 2018 г. за разработване на ваксина на базата на информационна РНК срещу грип.
Успя ли пандемията от COVID-19 да промени представата за mRNA? Какво мислите? Имаше много спекулации – че ни поставят микрочипове, че не са проведени достатъчно изследвания и т.н.
Както вече споменах, пандемията започна през 2020 г., но още десет, дори двадесет години преди това вече се работеше върху тази технология. Още през 2000 г. съществуваха компании, занимаващи се с информационна РНК, но хората просто не знаеха за тях. Не знаеха и че науката напредва, че се провеждат клинични изпитвания.
Всъщност Moderna (Модерна) вече беше провела клинично изпитване от втора фаза, използвайки нуклеозидно модифицирана информационна РНК за лечение на некротични рани, причинени от диабет.
Тази технология се използваше и при сърдечни заболявания. Но хората не знаеха за това. Провеждаха се и клинични изпитвания с информационна РНК за предотвратяване на инфекциозни заболявания, например бяс и други инфекции. Това обаче бяха сравнително малки проучвания с участието на около 100–200 души и обществеността почти не беше запозната с тях.
Защо РНК е толкова важна за медицината? Повечето учени са съсредоточени върху ДНК – кода на живота. Но какво представлява РНК?
Да, спомням си, че когато посещавах конференции, посветени на генната терапия, почти никой не говореше за информационната РНК. Но аз използвах някои от инструментите, разработени за работа с ДНК – например системите за доставяне в клетките – затова ходех на тези срещи, за да се уча.
Още като студентка, а след това и като докторантка, работех основно с РНК, предимно с по-къси молекули. Синтезирах ги и се научих как да работя с РНК – как да я бележа, как да я модифицирам. Когато дойдох в Съединените щати, започнахме да работим с различни видове РНК.
Работехме с двуверижна РНК, която има две нишки, и я използвахме при опити за лечение на пациенти, заразени с ХИВ, като се стремяхме да стимулираме интерфероновия имунен отговор. Така че аз винаги съм работила с РНК, особено с информационната РНК. Струваше ми се, че тя е много по-добра от всички останали подходи, защото може да бъде доставена в клетката, да пренесе необходимата информация и клетката сама да произведе желания протеин.
Мислех си, че това е толкова просто и логично. Но хората не обичаха да работят с РНК. Когато казвах, че работя с РНК, те ми отвръщаха: „Ах, горката Кати! Аз мразя РНК – тя непрекъснато се разгражда.“
След пика и огромните печалби сега сякаш настъпи т.нар. „COVID махмурлук“. Редица специалисти използват този термин, за да опишат спада при тези фармацевтични компании, които затварят офиси и съкращават служители, защото интересът вече не е същият. Какво мислите?
Аз не виждам нещата по този начин. Виждам, че информационната РНК е изключително полезен инструмент. В момента по света се провеждат повече от 200 клинични изпитвания с участието на хора, в които се използва информационна РНК.
Около половината от тях са насочени към разработването на ваксини срещу вирусни инфекции, както и за предотвратяване на бактериални инфекции или паразитни заболявания, като например малария. Другата половина е свързана с други приложения – например противоракови ваксини, информационна РНК, кодираща антитела за различни терапии, или кодираща терапевтични белтъци, които организмът на пациента не произвежда в достатъчни количества. Най-новото приложение е in vivo за лечение на автоимунни заболявания чрез генериране на CAR-T клетки (Кар-ти клетки).
Така че приложенията на тази технология стават все повече и повече.
Все още остава открит въпросът за произхода на този вирус. Какво мислите? Според Вас вирусът е с естествен произход или е създаден в лаборатория, както твърдят някои теории?
В живота си следвам философията на стоицизма. Старая се да се съсредоточавам върху нещата, които мога да разбера и върху които мога да повлияя.
Не знам каква е истината по този въпрос. Не знам и нямам време да го разследвам, да се задълбочавам и да изучавам всички подробности. Затова за мен не е толкова важно да знам отговора. Това вече се е случило. Има други хора, които ще се занимават с този въпрос и ще го разследват, но това не е моята работа.
Просто не разполагам с всички необходими знания по тази тема.
Как виждате бъдещето на РНК терапиите в момента?
Да, знаете, създават се все повече и повече компании, които използват информационната РНК като инструмент за лечение на пациенти, за предотвратяване на заболявания и т.н.
Например наскоро четох за нова ваксина, върху която работи Sanofi – срещу акне при младите хора, с цел да го предотврати. Има и много, много други приложения. Например персонализирани противоракови ваксини, разработвани от BioNTech.
Те се използват за лечение на рак на панкреаса. Moderna използва тази технология за лечение на меланом и резултатите са доста успешни.
Знам, че в момента са одобрени само информационна РНК ваксината срещу COVID-19 и ваксината на Moderna срещу RSV – респираторния синцитиален вирус. Но съм сигурна, че предстоят още много разработки, защото в момента се провеждат множество клинични изпитвания от втора и трета фаза.
А къде е изкуственият интелект във всичко това?
Това, което правят в момента, е, че могат да създават дори протеини, които биха били по-добри от естествените. Например наскоро четох за Cas9 (кас девет)– този ензим не съществува в природата, но въз основа на познанията за структурата му може да се моделира как трябва да изглежда даден белтък.
След това, на базата на този модел, може да се създаде информационна РНК, която да произведе този белтък. Така може да се създаде молекула, която всъщност не съществува в природата, но би могла да функционира по-добре от естествените молекули.
Така че възможностите в тази област са неограничени.
Разбирам. А какво очаквате да бъде следващото откритие?
Не знам какво ще бъде следващото откритие. Ако знаех, вероятно щях да се съсредоточа върху него. Но аз също не знаех колко важни ще се окажат липидите и РНК.
Като студентка започнах да работя с липозоми, а като докторантка работех с РНК и научих много повече за нея.
Затова е много важно за младите хора да открият нещо, което е значимо, да се съсредоточат върху важна тема и да научат колкото се може повече за нея.
Не знам какво предстои, но виждам как в много различни области се постига напредък и затова съм много оптимистично настроена.
Какво бихте казали на студентите?
Знаете, че за За съжаление, аз никога не съм имала свои студенти, защото никога не съм имала финансиране за собствена изследователска група. Но когато наскоро посетих едно събитие – среща на носители на Нобелова награда, на която 71 нобелови лауреати се срещнаха с 650 студенти...
Казах им: няма значение какво се случва. Много неща са се променили от времето, когато аз бях студентка и бях на тяхната възраст. Но едно нещо не се е променило – всички имаме само 24 часа в денонощието. Затова трябва много внимателно да използват времето си, защото днес има още повече неща, които могат да ни разсейват.
Казах им също, че каквото и да правят, трябва да му се наслаждават. Трябва да обичат работата си, защото тя заема по-голямата част от времето ни.
Обърнах им внимание и че психичното здраве е важно. Аз имах късмет – когато бях на 16 години, се научих как да се справям със стреса. Казах им също, че физическото здраве е важно и че всеки трябва да спортува. Тази сутрин например отидох да плувам, а преди това дълго време тичах. Затова им казах: психическото и физическото здраве са важни.
Те трябва да излизат от зоната си на комфорт, да трупат опит, да отидат в друга лаборатория, в друга държава, защото така ще научат повече. Но най-важното е да се наслаждават на това, което правят. Трябва да обичат себе си.
Казах им също, че понякога е трудно. Някои хора може да не бъдат добри към тях. Ако получат конструктивна критика, трябва да я изслушат и да се учат от нея. Но ако някой просто се държи лошо с тях, трябва да разберат, че проблемът вероятно е в този човек.
Може би той самият има проблем и затова не трябва да приемат тези неща лично.
Те трябва да се научат на това и да се уверят, че се наслаждават на своя път. Трябва също да разберат, че като учени ние често се проваляме. Когато планираме нещо и то не се получи, трябва да се изправим отново, със същия ентусиазъм да продължим напред, да се опитаме да научим повече и да постигнем повече.
Следите ли новините? Какво мислите за света днес?
Знаете ли, тук, в Съединените щати, понякога изглежда, че хората са настроени срещу науката и срещу учените.
И това, което виждам, е, че ние, учените, също носим отговорност за това защо някои хора са против науката и учените. Причината е, че не сме обяснявали на обществото с прости думи какво правим като учени и защо провеждаме тези изследвания.
Например хората научиха, че в САЩ се изразходват около 50 милиона долара годишно за изследвания с дрозофила, плодовата мушица.
Те казват: „Кой се интересува от това насекомо? То е досадно.“ Но ние не сме им обяснили, че това е моделен организъм – че чрез него откриваме важни неща и че тези открития ни помагат да разработваме лекарства, които могат да лекуват хора.
Хората виждат, че се харчат толкова много пари, а самите те едва могат да си позволят да платят хранителните си продукти. Тогава те чувстват, че ние не мислим за тях, че сме някакви привилегировани хора.
Да, привилегия е да бъдеш учен. Но моята дъщеря учеше в държавно училище. Аз никога не съм имала асистент и никога не съм карала друг да върши домашната работа вместо мен.
Аз си чистя къщата заедно с дъщеря ми и съпруга ми, готвя и правя същите неща като обикновения човек. Но хората не знаят това, защото ние не излизаме навън и не разговаряме с тях.
След като осъзнах това, разбрах, че това е наша отговорност. Започнах да ходя в местни библиотеки. Когато посещавах Унгария, също отивах в библиотеката – всеки можеше да дойде и да зададе въпрос, а аз се опитвах да обясня нещата с прости думи.
Знаете ли, дори без информационна РНК, Вашата история свързва два свята – науката и бизнеса, Изтока и Запада, модерният свят и комунистическа Унгария... Какво се случва със света и накъде ни водят политиците?
Ако някой е болен, той няма да отиде при адвокат и няма да отиде при политик – ще отиде при лекар. Обикновеният човек не се интересува кой точно е разработил дадено лекарство например.
Затова, ако Китай напредва, за мен това е добре. Чудесно е. Те работят много усилено.
За мен в тази конкуренция всеки учен е просто друг учен – колега и съмишленик. Например скоро ще изнеса лекция пред ирански учени.
Мога да ги разбера, защото аз самата бях зад Желязната завеса. Бяхме под ембарго, не можехме да купуваме необходимите неща.Не можехме да ходим на конференции и разбирам колко голямо може да бъде чувството на неудовлетворение, защото имаме само един живот. Всеки иска да пътува, да посещава различни места и да разговаря с хора от целия свят.
Затова смятам, че науката е повече като спорта – тя обединява всички нации. Няма значение от коя държава е човекът; този, който може да хвърли най-далеч, е най-добрият.
Кой е лидерът в науката днес?
Науката обхваща различни области. Виждам, че китайските ми колеги постигат много голям напредък, както и учените в Съединените щати.
Интересното е, че тук, в САЩ, най-добрите учени обикновено са в университетите, защото няма толкова много отделни изследователски институти. Но в Европа – например в Унгария и Германия – има изследователски институти и много от водещите учени работят именно там.
Това е едно от предимствата на американската система – професорите имат достъп до много студенти и могат да създават компании. Системата е малко различна.
Но и в други места също се работи много добре.
В момента, във всяка отделна област, можете да видите учени, които постигат напредък – в психологията, в други науки, в различни части на света – в Бразилия, в Европа и на много други места.
Имате една невероятна история за това плюшено мече със спестените пари. Моля, разкажете накратко за нея, защото бягството от Унгария към САЩ в онези години е било нещо много трудно.
Да, в Унгария позволяваха на учените да пътуват в чужбина, но ограничаваха средствата, които можехме да изнесем. Беше ни разрешено да вземем само 100 долара.
Аз, съпругът ми и двегодишната ни дъщеря – тримата пристигнахме в Америка със 100 долара. Представяте ли си как щяхме да оцелеем? Беше трудно.
Както правеха и други хора, ние скрихме допълнителни пари, защото трябваше да оцелеем поне до получаването на първата заплата.
Аз разпорих плюшеното мече, отворих го и скрих вътре парите. Те бяха около 1000 долара за нас. Дъщеря ми носеше мечето и така успяхме да пренесем парите и да започнем новия си живот в Америка.
Представяли ли сте си някога, че ще спечелите Нобелова награда?
Не, никога. Никога.
Знаете ли, Виктория, майка ми, все ми казваше: „Кати, следващата седмица ще обявят кой ще получи Нобеловата награда“, по това време аз всъщност бях отстранена от университета и започнах да работя в биотехнологична компания.
Тя ми каза: „Знаеш ли, може да кажат твоето име.“
Аз отговорих: „Това би било голяма изненада.“А тя каза: „Да, но ти работиш толкова усилено.“
Аз и казвах: „Да, но всички учени работят усилено.“
Така че тя наистина си мислеше, че може би ще кажат моето име.
И след това... обадиха ви се?
Тя не доживя, за да види това, но да... просто е невероятно.
Много хора казват, Виктория: „За всички учени това е тяхната цел.“
Но не трябва целта ви да бъде да получите някаква награда, защото това зависи от други хора. Според стоическата философия трябва да се съсредоточите върху нещата, които можете да направите и върху които можете да окажете влияние.
Тези награди дойдоха много по-късно в живота ми. Когато започнаха да ми дават всички тези награди, си казах: „Добре. Те са избрали някого и са решили: „Кого да наградим? Кати? Добре, ще дадем наградата на Кати.“ И ето го медала
Всеки път, когато мислех за учените, аз си спомнях, че в продължение на около 40 години нямах никакви награди и никакво признание.
Затова, когато давам интервю или говоря публично, благодаря от името на всички онези други учени, които някога, както и аз, не са били признати, но въпреки това са останали ентусиазирани и са продължили да работят.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
Ама Чорбаланов от БАН не е съгласен .И Мънгасаров също . Тези двамата и други антиваксъри убиха много хора . Докато на запад на такива бе потърсена сметка , тези им върви кариерата , че и срама и съвет нямат още да плямпат . @
И все пак тя се върти !
@Има един ензим който удължава краищата на хромозомите . Работи ли се върху дълголетието чрез увеличаване потенциала за деление на клетките .
Ензимът, който визирате, се нарича теломераза. Той отговаря за удължаването на крайните участъци на хромозомите – теломерите. При всяко клетъчно делене теломерите се скъсяват (т.нар. „граница на Хейфлик“). Когато те се изчерпят, клетката остарява, спира да се дели или умира. [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7] Работата върху теломеразата като ключ към дълголетието е една от най-интензивните и същевременно най-внимателно изследвани области в съвременната биотехнология. [
1,
2]
🚀 Как се работи за дълголетие чрез теломеразата в момента?
Науката подхожда към активирането на теломеразата по няколко иновативни начина:
- иРНК терапии (Модифицирана РНК): Точно както при ваксините, учени (включително екипи от Stanford University) използват модифицирана РНК, за да доставят в клетките временни инструкции за производство на теломераза. При лабораторни условия този метод успешно удължава теломерите на човешки клетки, позволявайки им да се делят до 28 пъти повече от нормалното, без да се превръщат в туморни. [1, 2]
- Генна терапия: Провеждат се опити върху мишки (например в изследвания на Lifespan Extension / Houston Methodist), при които чрез вирусен вектор се вкарва генът за теломераза (TERT). Резултатите показват удължаване на живота на опитните животни с около 20% и подобрение на функциите на органите. [1, 2]
- Стабилизиране на РНК компонент (eTERC): Изследвания от лаборатории като тази на Сунийт Агарвал от Boston Children's Hospital успешно създават методи за стабилизиране на РНК компонента на теломеразата в човешки стволови клетки. Това позволява поддържането на дължината на теломерите за много по-дълъг период от време, без да се увреждат естествените клетъчни механизми. [1]
⚠️ Големият парадокс: Рискът от Рак
Причината теломеразата да не е пусната в масова употреба като "хапче за безсмъртие" е свързана с много опасен биологичен предпазен механизъм:
- При здрави хора: Теломеразата е активна само в стволовите и половите клетки. В обикновените (соматични) клетки тя е изключена. Скъсяването на теломерите всъщност предпазва тялото от безконтролно делене на дефектни клетки. [1, 2, 3]
- При ракови заболявания: Над 90% от раковите тумори успяват по мутационен път да включат обратно теломеразата в своите клетки. Това ги прави практически безсмъртни и им позволява да се делят безкрайно.
- Предизвикателството: Учените трябва да намерят начин да активират теломеразата само временно или контролирано, за да подмладят тъканите, без случайно да провокират или ускорят развитието на онкологични заболявания. [1, 2]
🧬 Новите алтернативи: Епигенетично препрограмиране
Поради риска от рак при директното стимулиране на теломеразата, много модерни биотехнологични компании (като
New Limit, финансирана от Брайън Армстронг) се насочват към
епигенетично препрограмиране. Вместо да удължават само крайщата на хромозомите, те използват специфични протеини (Яманака фактори), за да "нулират" биологичния часовник на клетката и да я върнат в по-младо състояние, което индиректно възстановява потенциала ѝ за делене. [
1,
2]
Ако ви е интересно, можем да обсъдим:
- Кои хранителни добавки и навици (доказано от науката) поддържат теломерите по-дълги по естествен път?
- Как протичат опитите за удължаване на живота при бозайници в момента? [, 2, 3, 4]
@Хранителните навици са интересни , както и резултатите със стволови клетки . Може ли вече да се лекува едно генетично заболяване при което деца се състаряват и умират много рано ?
Заболяването, което описвате, се нарича Прогерия (или
Синдром на Хътчинсън-Гилфорд / HGPS). То е изключително рядко генетично състояние, причинено от единична мутация в гена
LMNA. Тази мутация води до натрупването на токсичен дефектен протеин, наречен
прогерин, който кара клетките на децата да остаряват с брутална скорост. Обикновено децата умират в ранна тийнейджърска възраст от инфаркти или инсулти поради тежка атеросклероза. [
1,
2,
3]
Медицината в момента постига исторически пробиви в лечението му, като преминава от просто забавяне на симптомите към пълно генетично излекуване.
🧬 Революцията в лечението на Прогерия (Към 2026 г.)
Доскоро единственото одобрено лекарство беше
Lonafarnib (FTI), което само забавяше натрупването на прогерин и удължаваше живота на децата средно с 2.5 до 4 години. Последните години обаче донесоха истински научни чудеса: [
1]
- Генетично редактиране (CRISPR Base Editing): Това е най-близкият до пълно излекуване метод. През март 2026 г. Фондацията за изследване на прогерията (Progeria Research Foundation) сключи партньорство с Forge Biologics за клинично производство на SamPro-2. Това е генна терапия, базирана на CRISPR, която използва "молекулярни ножици", за да коригира точно една-единствена сгрешена буква в ДНК на децата. При опити с мишки тази терапия напълно спира производството на прогерин и възстановява съдовете и тъканите. [1, 2]
- РНК ножици (RNA Therapeutics): Изследвания, публикувани в средата на 2025 г. в списание Molecular Therapy, показаха невероятен успех с нова иРНК технология. Вместо да променя ДНК, терапията унищожава само дефектните РНК копия, които пренасят заповедта за производство на токсичния прогерин. При мишки това напълно обърна симптомите на остаряване: косата им порасна отново, гръбначните изкривявания изчезнаха, а сърдечната функция се възстанови. [1, 2]
- Моделиране със Стволови клетки: През октомври 2025 г. учени от University of Brighton постигнаха световен пробив, като отгледаха в лаборатория първите стабилни стволови клетъчни модели на прогерия. Това позволява на фармацевтичните компании да тестват хиляди нови молекули за подмладяване на клетките директно в епруветка, без да рискуват живота на децата. [1]
🥗 Хранителните навици и биологичният часовник (Теломерите)
Докато учените борят тежките генетични болести в лабораториите, науката за дълголетието при здрави хора доказа, че можем да влияем на дължината на теломерите (и съответно на потенциала за делене на клетките) чрез това, което слагаме в чинията си. [
1]
- Периодично гладуване (Intermittent Fasting) и калориен дефицит: Спирането на храна за определени прозорци (например 16 часа глад / 8 часа хранене) активира процеса автофагия – клетъчно самопречистване, при което клетката изяжда собствените си остарели и дефектни протеини. Това облекчава работата на лизозомите (клетъчните рециклиращи центрове), което наскоро бе доказано от учени в Mount Sinai като основен метод за подмладяване на застаряващи стволови клетки. [1, 2]
- Антиоксиданти и Намаляване на Оксидативния стрес: Свободните радикали буквално "кълцат" теломерите при всяко хранене с тежки захари и транс-мазнини. Диети, богати на полифеноли (горски плодове, зелен чай, зехтин екстра върджин), предпазват ДНК от начупване.
- Спиране на възпалението (Inflammaging): Хроничното нискостепенно възпаление в тялото кара клетките да се делят по-бързо и изтощава теломерите. Ограничаването на ултра-преработените храни (fast food, пакетирани сладкиши) намалява възпалителните цитокини (като IL-6). [1, 2]
- Лекарства от природата навлизат в медицината: Класическият пример е Метформин (лекарство за диабет) и Рапамицин, които имитират ефекта на гладуването в клетката и в момента се изследват масово като първите официални "хапчета срещу остаряване". Изненадващо, нови данни от 2025/2026 г. разкриват, че дори някои нови класове лекарства (като SGLT2 инхибиторите за кръвна захар) показват реален ефект върху директното удължаване на теломерите в хората чрез подобряване на митохондриите. [1, 2]
Науката вече не гледа на остаряването като на "естествен и необратим процес", а като на заболяване, което подлежи на терапия.
Ако желаете, можем да разгледаме как работи съхранението (банкорането) на собствени стволови клетки като "биологична застраховка" за бъдещето, или да задълбочим в диетите на столетниците в т.нар. "Сини зони" по света. Кое ви привлича повече? [1, 2]
@Интересува ме вегетарианската диета и може ли такава диета на човечеството не само да удължи средната възраст, но да подобри прехраната и психичната устойчивост на стрес ?
Да, преходът към качествена вегетарианска диета има научно доказан потенциал едновременно да удължи средната продължителност на живота, да разреши глобалната криза с прехраната и да подобри психичната устойчивост срещу стрес. [
1,
2,
3]
Мащабни изследвания и доклади, включително актуализираният модел за
Planetary Health Diet (Планетарна здравословна диета), разглеждат този преход не просто като индивидуален избор, а като стратегия за оцеляване на човечеството. [
1]
⏳ 1. Удължаване на средната възраст (Дълголетие)
Растителната диета влияе директно върху клетъчното застаряване и предпазва от основните „убийци“ на модерния свят:
- Намаляване на хроничното възпаление: Качествената вегетарианска храна е богата на антиоксиданти и полифеноли, които доказано намаляват нивата на възпалителните маркери (като C-реактивен протеин и IL-6), забавяйки скъсяването на теломерите. [1]
- Контрол над сърдечно-съдовите заболявания и диабета: Растителните фибри стабилизират нивата на кръвната захар и ограничават натрупването на плаки в артериите. Доказано е, че този режим намалява риска от преждевременна смърт с близо 27%. [1, 2, 3]
- Уловката на възрастта: Данни от проучвания в ScienceDaily показват, че вегетарианството е изключително полезно в средна възраст, но след 80-годишна възраст хората трябва да внимават да не губят мускулна маса и да си набавят достатъчно чист протеин (чрез яйца, млечни или риба, ако диетата позволява). [1, 2]
🌾 2. Подобряване на прехраната (Глобален аспект)
Настоящата хранителна система е неефективна. Преминаването към растителна храна решава този проблем по следните начини:
- Спестяване на ресурси: За производството на 1 калория от говеждо месо са нужни около 25 калории от растителна храна (фураж). Ако хората консумират директно растенията (зърнени, бобови, ядки), земята, използвана за земеделие, може да се съкрати драстично.
- Спасяване на климата: Клинични изпитвания, публикувани в BMJ Nutrition, Prevention & Health, доказват, че нискомаслената веганска/вегетарианска диета намалява парниковите емисии от храна с 55% до 57% в сравнение с конвенционалното хранене. Това освобождава огромен ресурс от чиста вода и площи. [1, 2, 3, 4]
- Икономическа достъпност: Растителните базови протеини (леща, нахут, боб) са в пъти по-евтини за масово производство и съхранение от месото, което прави изхранването на бедните региони по-стабилно.
🧠 3. Психична устойчивост на стрес и настроение
Връзката между червата и мозъка (
микробиом-чревно-мозъчна ос) е ключът към управлението на стреса: [
1]
- Производство на серотонин: Около 90% от серотонина (хормона на щастието) се произвежда в червата от полезните бактерии. Храни, богати на фибри и пребиотици (плодове, зеленчуци, пълнозърнести), буквално „хранят“ тези бактерии, което води до по-ниски нива на тревожност. [1, 2]
- Намаляване на кортизола (хормона на стреса): Диети с висока консумация на рафинирани захари и наситени мазнини (често срещани в диетите с много месо и бърза храна) предизвикват резки пикове на кръвната захар, което кара тялото да отделя кортизол и адреналин. Вегетарианската диета осигурява плавен поток от енергия и по-нисък оксидативен стрес за нервната система. [1, 2, 3]
⚠️ Важното научно разграничение: „Здравословно“ срещу „Джънк“ вегетарианство
- Ако вегетарианската диета се състои от ултра-преработени храни (чипсове, вафли, газирани напитки, готови пържени заместители на месо), рискът от депресия, тревожност и влошено здраве всъщност нараства.
- Ползите за ума и тялото идват единствено от цели, минимално обработени растителни храни (плодове, зеленчуци, ядки, бобови култури).
- Вегетарианците трябва задължително да следят нивата си на Витамин B12, Желязо и Омега-3 (DHA/EPA), тъй като техният дефицит води до тежки депресивни състояния и когнитивен спад. [1, 2, 3, 4]
Ако желаете, можем да поговорим за това кои конкретни растителни източници са най-добри за мозъка и паметта или какви са стъпките за правилен преход без дефицити на хранителни вещества. Какво мислите?@
Вашият паралел с митологията и религията е изключително точен исторически и културен анализ. Наративът за регреса (упадъка) наистина е дълбоко закодиран в човешката психика и култура:
Този повтарящ се модел в човешката култура често отразява психологическия ни механизъм да идеализираме миналото, когато настоящето изглежда несигурно или плашещо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар