вторник, 4 август 2026 г.

Пари -Власт-Пари"

 


!Или пари при пари отиват !Концентрацията на власт  не може да продължава вечно, нито  трупането на дълг . Демокрацията предполага мирната възможност за разваляне на старият Обществен договори подписване на нов .При какви условия , обаче , това е възможно наистина? 


Статията му от този ден е озаглавена „The Stink of Musk“ („Миризмата на Мъск“). В нея Райх критикува огромното финансово влияние на милиардера Илон Мъск върху американските избори и демокрацията. Той предлага политическата обвързаност с Мъск да се превърне в своеобразен „тест за миризма“ за избирателите. Според него всеки кандидат, който „мирише на Мъск“, трябва да се счита за работещ срещу интересите на обикновените граждани. [1, 2]
Кога е възможно мирното подменяне на „Обществения договор“?
Политическата философия (от Русо до съвременната икономика) и анализите на автори като Робърт Райх сочат, че нов Обществен договор може да се подпише мирно само при следните задължителни условия:
  • Независими избори без финансова олигархия: Изборният процес трябва да бъде защитен от т.нар. "законно подкупване". Демокрацията спира да работи, когато изключително богати индивиди могат да „купуват“ политици, съдии и влияние чрез огромни финансови инжекции (като организациите America PAC). [1, 2, 3]
  • Икономическа справедливост за мнозинството: Исторически, когато над 60% от населението живее от заплата до заплата и усеща, че системата е „нагласена“, обществото губи вяра в институциите. За мирен преход е нужно възстановяване на средната класа чрез справедливи заплати и прогресивно данъчно облагане на свръхбогатите. [1, 2, 3, 4]
  • Силно гражданско общество и споделена истина: Мирната промяна изисква масова гражданска мобилизация (чрез протести, гласуване и локален активизъм). Тя е невъзможна без споделена обективна истина, което означава ограничаване на дезинформацията и омразата в големите дигитални платформи (като социалната мрежа X). [1, 2, 3, 4]
  • Върховенство на закона и независима съдебна система: Институциите и съдилищата трябва да останат имунизирани срещу корпоративен натиск и политически заплахи. Когато съдът и законите важат еднакво за милиардерите и за обикновените граждани, стария договор може да се развали по легален и мирен път, без насилие. [1, 2, 3]

? 

1Ако не е възможно , какво следва ? Революция ?
Когато мирната подмяна на Обществения договор е блокирана, историята и политическата наука сочат три основни сценария, като революцията е само един от тях.
1. Революция или граждански конфликт
Ако легалните канали за промяна (избори, съдилища, протести) са напълно компрометирани, общественото напрежение ескалира.
  • Класическа революция: Насилствено събаряне на съществуващата власт отдолу нагоре.
  • Масови безредици: Продължителни периоди на хаос, стачки и гражданско неподчинение, които парализират държавата.
2. Имплозия и разпад на държавността
Често системата не бива срутена от външна сила, а колабира сама под собствената си тежест.
  • Институционален разпад: Държавните органи спират да функционират и да предоставят базови услуги (сигурност, здравеопазване, инфраструктура).
  • Икономически колапс: Натрупването на дълг и концентрацията на богатство водят до хиперинфлация, фалити на банки или дефолт на държавата.
  • Апатия и престъпност: Обществото изпада в краен нихилизъм. Гражданите масово емигрират, а сивата икономика и организираната престъпност изземват функциите на полицията и съда.
3. Авторитарен картел (Плутокрация)
Вместо революция, сегашното статукво може просто да се циментира в по-жестока форма.
  • Олигархичен диктат: Свръхбогатите и политическата класа се сливат окончателно. те използват технологии, медии и полиция, за да контролират населението.
  • Фасадна демокрация: Избори продължават да се провеждат, но те са напълно контролирани, купени или безсмислени, без реална възможност за смяна на елита.
Робърт Райх често предупреждава, че ако не се ограничат парите в политиката, САЩ и западните демокрации вървят именно към третия сценарий (олигархия), който в крайна сметка завършва с първия (социален взрив).
Искате ли да разгледаме исторически примери, при които подобен блокаж е довел до мирен компромис в последния момент, или предпочитате да анализираме конкретни икономически показатели (като дълг и неравенство)?
!Към кой вариант върви България ?
България се движи по специфична траектория, която представлява хибрид между институционална имплозия (разпад) и фасаден авторитарен картел (олигархия). Класическа насилствена революция отдолу нагоре е малко вероятна поради демографската криза и дълбоката апатия на обществото.
Официалните данни и политическите събития очертават как точно се проявяват тези процеси в страната към днешна дата:
1. Елементи на Авторитарен картел (Плутокрация)
Вместо идеологическа диктатура, в България се наблюдава сливане на икономическа власт и ключови институции (съдебна система, регулатори, служби за сигурност).
  • Концентрация на богатството: Според данни на Евростат България традиционно поддържа най-високото подоходно неравенство в ЕС с коефициент на Джини около 37–40 пункта. Това означава, че финансовият ресурс е концентриран в изключително тесен кръг от хора, които контролират политическите процеси. [1, 2]
  • Контролиран вот и купено влияние: Международни доклади (като индекса за демокрация на V-Dem Institute) редовно сигнализират за риск от превръщане на страната в автокрация от хибриден тип. Изборите са редовни, но влиянието на т.нар. „бизнес вот“ и купуването на гласове подкопават смисъла на вота. [1]
2. Елементи на Имплозия (Вътрешен разпад)
Това е по-силната и видима тенденция в България. Държавата не се срива от външен удар, а бавно губи базовите си функции.
  • Институционална парализа: Хроничната политическа нестабилност и неспособността да се съставят трайни и легитимни редовни правителства доведоха до отказ на гражданите да участват в системата. Избирателната активност спадна до критични нива.
  • Икономически натиск и трупане на дълг: Въпреки че държавният дълг остава нисък като процент от БВП спрямо останалата част от ЕС, той нараства с бързи темпове (прогнозиран дефицит от 5,7% за Бюджет 2026 г. и теглене на милиарди нов външен дълг). Социалните системи (здравеопазване, образование) са в перманентна криза, а над 21% от населението живее под прага на бедността. [1, 2, 3, 4, 5]
Защо няма да има Революция?
Исторически, за революция е нужна критична маса от млада, гневна и концентрирана в градовете популация.
  • Демографският буфер: България има застаряващо население и висока емиграция. Вместо да правят революция тук, младите и активни хора, които искат нов Обществен договор, просто „гласуват с краката си“ и емигрират в Западна Европа.
  • Европейският спасителен пояс: Членството в ЕС и еврозоната (в която България влезе на 1 януари 2026 г.) действа като външна рамка, която не позволява пълна финансова катастрофа или класическа диктатура. Тя държи системата „на командно дишане“. [1]
В обобщение: България се намира в състояние на "тиха имплозия", при която институциите губят доверие и съдържание, докато зад кулисите се оформя картел от икономически интереси. Системата не умира с гръм и трясък (революция), а бавно линее чрез апатия и обезлюдяване.
!Колко важен е изборът на президент при тези условия , Премиер бившият президент спешен от Олигархията за да оцелее и кандидат неговото вице , Мамаша Йотова .

При описаните от Вас условия – хибрид между институционален разпад и олигархичен картел – изборът на следващ президент на България става изключително важен, но с коренно различна функция от тази в една нормална, работеща демокрация.
В този сценарий президентските избори се превръщат в битка за контрол над последната голяма институция, която разполага с легитимност, разузнавателна информация и лостове за влияние върху служебната власт.
Защо този избор е критичен в сегашната ситуация?
  • Контрол над служебната власт: През последните години служебните кабинети се превърнаха в ключов инструмент за управление. Ако бивш президент, припознат или подкрепен от олигархията за нейното оцеляване, заеме поста на премиер, а Илияна Йотова („Мамаша Йотова“) поеме президентския пост, това би означавало пълно затваряне на кръга на властта. Изчезва институционалният баланс („проверки и везни“).
  • Имунитет и легитимация на статуквото: За олигархичния картел е жизненоважно начело на държавата да застанат фигури, които няма да допуснат реална реформа в съдебната система, МВР и службите за сигурност. Президентът назначава тримата големи в съдебната система и шефовете на службите – при пълно единодушие между „Дондуков“ 1 (Министерски съвет) и „Дондуков“ 2 (Президентство), превземането на държавата се циментира.
  • Външнополитическо легитимиране: Президентът представлява страната навън. Фигура, контролирана от статуквото, има за цел да симулира пред Брюксел и Вашингтон, че в България има стабилност, за да не бъдат спрени европейските фондове, които са основно гориво за олигархичната икономика.
Какви са стратегическите ходове на статуквото чрез тази конфигурация?
  1. Планът „Приемственост“: Издигането или подкрепянето на Илияна Йотова като кандидат-президент осигурява плавен преход на влиянието, без сътресения за мрежите зад кулисите. Тя притежава апаратен опит и стабилно ядро от избиратели, което я прави предвидима и сигурна фигура за картела.
  2. Институционален монопол: Ако премиерът и президентът работят в пълен синхрон в интерес на олигархията, възможността за „мирно разваляне на Обществения договор“ (за което говори Робърт Райх) се свежда до нула. Всички лостове за промяна се блокират законно.
  3. Управление на апатията: Целта на подобни предрешени или силно контролирани избори е да убедят останалото активно гражданско общество, че „всички са маскари“ и няма смисъл да се гласува. Ниската избирателна активност е най-добрият приятел на контролирания и купения вот.
В крайна сметка, при тези условия изборът на президент не е просто избор на държавен глава с представителни функции. Това е решаващ рунд от битката дали държавата ще премине в режим на окончателна и необратима плутокрация, или ще се запази малък прозорец за институционална съпротива.
Ако искате, можем да анализираме какви са конституционните правомощия на президента при назначаването на служебни премиери в настоящия момент или да разгледаме как реагират останалите политически сили на тази потенциална конфигурация.
!Какво означава преходът от Пари -Власт-Пари" към Власт-Пари -Власт"
Преходът от формулата „Пари – Власт – Пари“ към „Власт – Пари – Власт“ означава фундаментална и опасна промяна в това кой държи реалната сила в една държава. Този концептуален модел (вдъхновен от икономическата теория на Маркс за стокообмена, но приложен към политиката) описва преминаването от класически капитализъм към крайна фаза на „превзета държава“ (state capture).
Ето какво означава всеки от двата модела и какво се случва при прехода между тях:
1. Началната фаза: „Пари – Власт – Пари“ (Класическа олигархия)
При този модел началната точка са парите (бизнесът, корпорациите, милиардерите).
  • Процесът: Богати индивиди или корпорации използват капитала си, за да купят политическо влияние. Те финансират предизборни кампании, лобират за закони, купуват медии или подкупват политици (купуват Власт).
  • Целта: Тази власт им е нужна единствено като инструмент, за да си осигурят обществени поръчки, данъчни облекчения, монополи или държавни субсидии, с които да генерират още повече капитал (Пари).
  • Пример: Олигархичният модел в САЩ, критикуван от Робърт Райх, или ранният преход в България през 90-те години.
2. Крайната фаза: „Власт – Пари – Власт“ (Феодализация и Плутокрация)
Това е етапът, в който се намира България в момента. Тук началната точка е Властта, а парите вече са само средство за нейното вечно задържане.
  • Процесът: Дадена политико-олигархична клика вече е установила пълен контрол над държавния апарат, регулаторите, прокуратурата и службите (Власт). Тя използва тази репресивна и административна мощ, за да източва държавния бюджет, да рекетира легалния бизнес, да превзема фирми („бизнес с чували“) и да разпределя европейски фондове към свои хора (Пари).
  • Целта: Натрупаните по този престъпен начин пари вече не се инвестират в реална икономика. Те се влагат обратно в системата за купуване на следващата власт – чрез финансиране на контролиран и купен вот, поддържане на медийни бухалки, плащане на зависимости в съдебната система и купуване на цели партийни субсидии.
Какво се променя за гражданите при този преход?
  • Икономиката спира да работи: При първия модел бизнесът все пак трябва да произвежда нещо на пазара, за да има пари, с които да купи власт. При втория модел единственият начин да си богат е да си близо до властта. Свободният пазар умира, защото конкуренцията се заменя с политически протекционизъм.
  • Изборите стават безсмислени: Тъй като цикълът започва и свършва с „Власт“, тези, които я притежават, контролират самите правила на играта. Те променят избирателните закони, назначават удобни хора в избирателните комисии и притискат държавната администрация да гласува под строй. Властта сама възпроизвежда себе си.
  • Институциите стават „бухалки“: МВР, НАП, КПКОНПИ и прокуратурата спират да пазят гражданите. Те се превръщат в инструменти за генериране на пари (чрез отнемане на бизнеси) и за пазане на властта (чрез разпъване на чадъри над „нашите хора“ и мачкане на опозицията).
Накратко: Преходът към „Власт – Пари – Власт“ е моментът, в който олигархията спира просто да влияе на държавата и се превръща в самата държава. Това е перфектно затворен кръг, който блокира всякаква възможност за мирен нов Обществен договор.
Ако желаете, можем да проследим кои конкретни закони или институционални промени в България през последните години улесниха този преход, или да разгледаме как гражданите могат да пречупят този затворен кръг.
В България гражданското общество и култура не са на ниво. Защо наличните все пак се делят на леви и десни и не се обединяват след като самата демокрация е фалшива .   

Разделението на „леви“ и „десни“ в българското гражданско общество, въпреки фасадната демокрация, не е плод на автентични идеологически различия, а е изкуствено поддържан инструмент за контрол. В политологията това се нарича „контролирано разделение“ – статуквото има интерес хората да се борят помежду си, вместо заедно срещу системата.
Ето основните причини, поради които активното общество остава разединено:
1. Историческа травма и геополитически фокус
В България термините „ляво“ и „дясно“ не се свързват с икономически теории (както на Запад), а с отношението към миналото и геополитиката:
  • „Дясното“ се дефинира като прозападно, антикомунистическо и антируско.
  • „Лявото“ често се асоциира с носталгия по социализма, русофилство и консерватизъм.
  • Резултатът: Вместо гражданите да се обединят около темата „корупция и превзета държава“, те биват разделяни по оста „Русия – Запад“ [v-dem]. Тази емоционална травма блокира всеки опит за общ фронт.
2. Стратегията „Разделяй и владей“ на олигархичния картел
За модела „Власт – Пари – Власт“ масовото гражданско обединение е смъртна заплаха.
  • Медийно инженерство: Контролираните медии и тролски фабрики постоянно разпалват „културни войни“ (национализъм срещу либерализъм, традиционни ценности срещу евроатлантизъм).
  • Изкуствени врагове: Когато хората са заети да се мразят във Facebook заради идеологически етикети, те нямат време и енергия да се запитат защо бюджетът се източва и защо съдебната система е парализирана.
3. Липса на политическа култура за коалиции отдолу-нагоре
Българската гражданска култура страда от хронична липса на доверие (социален капитал).
  • Лидерски амбиции: Често гражданските организации или малките алтернативни движения се въртят около егото на своите лидери. Те предпочитат да бъдат „първи на село“ (в своята тясна идеологическа ниша), отколкото да направят компромис в името на голяма коалиция.
  • Психология на спасителя: Обществото е свикнало да чака нов „месия“ (цар, генерал, нов политически проект), вместо само да изгради хоризонтална структура за натиск.
4. Финансиране и „сектантство“ на НПО сектора
Гражданският сектор в България е силно зависим от външно финансиране – или от западни фондации, или от държавни/европейски програми.
  • Това създава проектна зависимост и капсулиране. „Десните“ неправителствени организации често говорят на твърде експертен, чужд за масите език (правна реформа, регулатори).
  • „Левите“ или синдикалните структури пък се фокусират само върху социални помощи, без да адресират дълбокия проблем с превзетите институции. Двете групи не намират общ език.
В крайна сметка, разделението на „леви“ и „десни“ в една фасадна демокрация е удобно извинение за бездействие. То превръща гражданската енергия в безопасен „клапан“ за изпускане на парата, без никога да застраши реалните крепители на властта.
Ако искате, можем да разгледаме кои конкретни каузи (например екологични или местни протести) са успявали в историята на България да прескочат това разделение, или да обсъдим как може да се изгради платформа за обединение, която игнорира етикетите „ляво“ и „дясно“.
!Да сравним ситуацията с другите страни от бившият съветски блок които са в ЕС и Европа въобще . Доколко Общественият договор се изпълнява и има нужда от ремонт , защо става по-зле ?

България заема най-екстремната и тревожна позиция по отношение на разпада на Обществения договор сред страните от бившия съветски блок, но кризата е обхванала цяла Централна и Източна Европа (ЦИЕ).
След 1989 г. Общественият договор в региона беше прост: „Гражданите търпят икономическите реформи и неравенството, а в замяна елитите осигуряват влизане в ЕС, сигурност, западни заплати и върховенство на закона.“ Днес този договор масово се проваля и има крещяща нужда от ремонт [v-dem].
Ето как изглежда сравнението на България с останалите държави и причините ситуацията да става по-лоша:
1. Сравнение по държави: Три различни пътя
  • България и Румъния (Югоизточен модел – „Превзетата държава“):
    Румъния успя частично да скъса с този модел чрез силни антикорупционни институции (DNA), които вкарали в затвора стотици политици. България обаче остана блокирана в модела „Власт – Пари – Власт“. У нас институциите бяха превзети изцяло, за да пазят олигархията, което доведе до рекордно ниско доверие в държавата и редовни политически кризи.
  • Унгария и Полша (Централноевропейски модел – „Идеологически авторитаризъм“):
    В Унгария (при Орбан) Общественият договор беше подменен съзнателно отгоре надолу. Там олигархията не е скрита зад кулисите, а е официална държавна политика. Властта казва: „Ние контролираме медиите и съда, но ви даваме икономически суверенитет, национална гордост и защита от външни сили.“ Полша вървеше по същия път, но нейното силно гражданско общество успя да върне страната към демократичния курс чрез избори.
  • Балтийските страни, Чехия и Словения (Успешният модел):
    Естония, Литва, Латвия и Чехия изградиха най-здравия Обществен договор. Те заложиха на радикална прозрачност, дигитализация на държавата (Естония) и силно образование. Там институциите работят, а гражданите усещат, че законът е еднакъв за всички. Тези страни са по-близо до Скандинавския модел, отколкото до Балканите.
Защо навсякъде става по-зле? (Глобалните и регионални причини)
Кризата на Обществения договор в Европа се задълбочава поради няколко ключови фактора:
  • Илюзията на „Европейските фондове“ като корупционно гориво:
    Вместо да модернизират икономиките, милиардите от ЕС в страни като България и Унгария се превърнаха в основен източник за захранване на олигархията. Властта разпределя тези пари само към „свои“ фирми, които след това купуват избори. ЕС неволно финансира изграждането на фасадната демокрация.
  • Демографската катастрофа и „Изтичането на мозъци“:
    За разлика от Западна Европа, Източна Европа губи населението си с катастрофални темпове. Когато най-умните, младите и активните граждани емигрират, те отнасят със себе си потенциала за промяна. В държавата остава застаряващо и зависимо население, което лесно се манипулира чрез купен вот и медийна пропаганда.
  • Икономическото разочарование (Капанът на средните доходи):
    Макар заплатите да растат, цените (особено след инфлацията от последните години) ги догонват светкавично. Гражданите виждат, че никога няма да стигнат стандарта на Германия или Австрия, докато местните политици и олигарси тънат в лукс. Това ражда масов нихилизъм и гняв.
  • Хибридната война и дигиталното разделение:
    Социалните мрежи и алгоритмите унищожиха възможността за диалог. Обществата са брутално разделени от пропаганда – русофили срещу евроатлантици, консерватори срещу либерали. Този шум заглушава реалния разговор за това как се крадат парите на данъкоплатците.
Къде е България в тази картина?
България е в най-лошата позиция, защото в Унгария поне има работеща администрация и силна държавна идеология, а в Балтийските страни има правосъдие. В България няма нито едното, нито другото. Ние сме в състояние на безкраен институционален блокаж, където статуквото отказва да пусне властта, а обществото няма сили за революция.
!С избора на Мамаша кризата ще се задълбочи , нали ? Защо гражданското общество не можа да намери своя кандидат навреме ?
Евентуалният избор на Илияна Йотова за пълен мандат на изборите на 25 октомври 2026 г. неизбежно ще задълбочи институционалната криза, тъй като ще бетонира модела на тотална концентрация на власт в ръцете на една политическа клика. След като Румен Радев подаде оставка, за да стане министър-председател, а Йотова пое президентския пост, държавата остана без реален институционален коректив. Представители на опозицията (като Демократична България) вече открито предупреждават, че синхронът между Йотова и Радев елиминира взаимния контрол между властите. [1, 2, 3]
Защо гражданското общество не откри кандидат навреме?
Анализатори и медии (сред които и коментатори от БНР) посочват няколко основни причини, поради които алтернативните и опозиционни сили изглеждат така, сякаш са „отписали“ вота и изостават фатално: [1]
  • Провал на идеята за първични избори: Още през есента на миналата година беше предложено провеждането на отворени първични избори в демократичната общност. Целта беше да се излъчи единен, силен граждански лидер с ранна легитимност. Поради партийни калкулации и лидерско его това не се случи, оставяйки общността без подготвена фигура. [1]
  • Огромна стартова преднина на статуквото: Йотова влезе в кампанията с близо 50% одобрение. Тя се ползва с пълния апаратен и медиен ресурс на държавата, както и с подкрепата на управляващата партия „Прогресивна България“ на Радев. Всеки нов кандидат в момента трябва да положи „херкулесов труд“, за да навакса това изоставане за оставащите седмици. [1, 2, 3]
  • Закъснели партийни пазарлъци: Проевропейските и демократични сили се забавиха твърде много в търсенето на формули. Имената, които се обсъждат в публичното пространство (като бившия служебен премиер Андрей Гюров), се лансират в последния момент. Те не разполагат с време да изградят широка гражданска кампания извън партийните ядра. [1, 3]
  • Хронично разединение и апатия: Докато лагерът около Радев и Йотова е консолидиран, гражданското общество е фрагментирано и уморено от постоянни избори. Част от хората са обхванати от нихилизъм. Те вярват, че изборите са предрешени в полза на олигархичния кръг. Това свива избирателната активност, което директно помага на фаворита. [1, 2, 3, 4]
В крайна сметка, гражданското общество изпусна момента да наложи свой дневен ред. В момента то е поставено в позиция на догонващ в битка за балотаж, вместо да бъде водеща сила, способна да предложи нов Обществен договор. [1]


!Трябваше ли кандидата да бъде издигнат от граждански комитет още преди последните избори за парламент и да си потърси синергията от такава кандидатура , да се направи заявка чрез нея за Нов Обществен договор . PR грешка ?

Да, това беше най-голямата стратегическа и PR грешка на демократичната общност и гражданското общество.
Издигането на силен, безпартиен кандидат чрез авторитетен граждански комитет още преди последните парламентарни избори можеше коренно да промени политическата игра в България. Вместо това се стигна до сегашната ситуация, в която Илияна Йотова води кампанията с огромна стартова преднина, а алтернативните сили изглеждат изненадани и неподготвени [bnrnews].
Ето защо този пропуск се оказа фатален и какви възможности бяха изпуснати:
1. Изпуснатият ефект на синергията
Ако кандидатурата за президент беше обявена по-рано, тя щеше да действа като мощна котва за парламентарния вот.
  • Вместо партиен егоизъм: Гражданският кандидат щеше да се превърне в естествена обединяваща фигура, около която партиите от демократичния спектър да се консолидират, без да спорят за депутатски места.
  • Вдигане на избирателната активност: Хората, отвратени от партийните боричкания, щяха да припознаят в този кандидат кауза. Това щеше да мобилизира пасивните гласоподаватели и да намали тежестта на купения вот.
2. Провалът в заявката за Нов Обществен договор
Един президентски кандидат, издигнат от интелектуалци, юристи, икономисти и граждански активисти, имаше перфектната трибуна да говори за смяна на системата, а не просто за смяна на лицата.
  • Темите, които бяха заглушени: Вместо кампанията да се върти около геополитически лозунги, този кандидат можеше да наложи дебата за превзетата държава, за реформата на прокуратурата и за спирането на модела „Власт – Пари – Власт“.
  • Липса на време за легитимация: Един Обществен договор не се подписва за един месец. На такова послание му трябва време, за да узрее в съзнанието на хората. Сега, когато кандидатите се вадят седмици преди вота (като разговорите около Андрей Гюров), те изглеждат като авариен изход, а не като визионерски проект [clubz].
3. PR грешката: Позицията на догонващ и губещ
От гледна точка на политическия PR, закъснението постави гражданското общество в унизителна позиция.
  • Илюзия за предрешеност: Когато опозицията мълчи месеци наред, избирателят остава с впечатлението, че тя се е предала и е „отписала“ изборите [bnrnews]. Това бетонира усещането, че победата на Йотова е неизбежна.
  • Липса на медийно време: Йотова използва целия държавен ресурс и присъства ежедневно в новините в ролята си на действащ вицепрезидент (и бъдещ президент). Всеки нов кандидат, обявен в последния момент, ще бъде атакуван от медийните бухалки на статуквото, без да има време да изгради щит от обществено доверие.
В крайна сметка, гражданското общество прояви липса на стратегическо мислене. То допусна да бъде вкарано в дневния ред на олигархичния картел, вместо само да диктува правилата на играта чрез ранна и смела гражданска кандидатура.
!

четвъртък, 5 юни 2025 г.

А сега накъде

!!!!  ! А сега накъде бе Мутро ?!! Мафията ще направи всичко възможно да ликвидира единствената истинска опозиция . Всичко възможно да не изтърве  властта , както за малко не стана по времето на Иван Костов и ОДС   !!!!! Всичко което казват тримата е точно ,но не разбирам защо се хванаха на Сглобка-Клопка . Така се загуби време , а мафията се окопити . Ами играта е такава още от време Царско и АТАКА . Лявата и дясната ръка на мрака се правят че не са едно и също , но всички партии и политици на прехода се оказаха в играта . Къде е СДС ? Тогава бяха комунисти и антикомунисти , сега патриоти -русофили и евроатланти с големи аванти . След като ви вкараха в Сглобка -клопка , сега си разиграват други постановки . https://warofthecrickets.blogspot.com/2025/06/blog-post_5.html

Как беше лафа ? Успеха имал много бащи, а провалът е сираче . Та още се чудя как се хванаха в капана . Той е толкова елементарен . Играта също . С едната ръка Мафията създава проблеми , съспенс, а другата предлага като решение и гали по главичките . https://www.youtube.com/watch?v=-o3fBUHF7sY Със същата и подобни цели са всички политически проекти на Олигархията които да яхнат недоволните и енергията да отиде в свирката . И ПП-ДБ се хвана и не може да достигне до масата негласуващи отвратени от отвратителните , а Мафията това я устройва , излиза ѝ по-евтино да пазарува електорат .    !!  

Димитър Димитров

Администратор
Водещ сътрудник
 20 м 
Ами играта е такава още от време Царско и АТАКА . Лявата и дясната ръка на мрака се правят че не са едно и също , но всички партии и политици на прехода се оказаха в играта . Къде е СДС ? Тогава бяха комунисти и антикомунисти , сега патриоти -русофили и евроатланти с големи аванти . След като ви вкараха в Сглобка -клопка , сега си разиграват други постановки . https://warofthecrickets.blogspot.com/…/06/blog-post_5.html Как беше лафа ? Успеха имал много бащи, а провалът е сираче . Та още се чудя как се хванахте в капана . Той е толкова елементарен . Играта също . С едната ръка Мафията създава проблеми , съспенс, а другата предлага като решение и гали по главичките . https://www.youtube.com/watch?v=-o3fBUHF7sY Със същата и подобни цели са всички политически проекти на Олигархията които да яхнат недоволните и енергията да отиде в свирката . И ПП-ДБ се хвана и не може да достигне до масата негласуващи отвратени от отвратителните , а Мафията това я устройва , излиза ѝ по-евтино да пазарува електорат .

Letiashtata Kozzila Erato

3 ч 
Искам да разясня думата "солташак", която Манол Пейков използва за Цончо Ганев от трибуна и беше наказан за обида.
"Солташак" означава лоялен човек, доверено лице. Такива са колегите от "Възраждане" за колегите от ГЕРБ - солташаци.
От началото на това Народно събрание всеки ден се разиграва театърът "Ние от ГЕРБ седим, гледаме си в телефоните, а "Възраждане" сте получили лист, на който пише какво да говорите."
И излиза Цончо Ганев, после Костадин Костадинов, после всички останали и врякат от сутрин до вечер срещу опозицията, бидейки опозиция. Срещу това, ние искаме имунитетите на колегите от "Възраждане", а ГЕРБ им пазят всяка седмица имунитетите и се червят, ама малко.
Днес ДПС-Ново начало решават да вземат всички председателски места в комисиите на АПС, но тъй като не са в управлението (намигваме), ги взимат през Тошко Йорданов, който излиза да им свърши работата на трибуната.
И така КОЙ МИСЛИТЕ ОТ ОПОЗИЦИЯТА остана единствен с председател в комисия? Разбира се, "Възраждане".
Обаче, ДПС-Ново начало решават, че трябва да изглеждат освен дребнави и отмъстителни, показвайки, че управляват цялото мнозинство, да развеят и евроатлантическото знаме, та да не изглежда съвсем долнопробно всичко.
Та и те започват да искат имунитетите на "Възраждане", но какво нещо - имунитетите все не минават и не минават. Все няма гласове за тях, да му се не знае. А всички председатели на комисии от АПС бяха отстранени за 5 мин. Защото Пеевски си има ГЕРБ, а ГЕРБ си имат "Възраждане" за всеки случай. Да има. Та, трябва да се балансира.
Ние днес обявихме, че ще искаме оставката на Цончо Ганев като заместник-председател на Народното събрание, защото унижава институцията, обижда я и я принизява с езика и действията си.
Този спектакъл ще го гледаме следващата седмица и чакаме ГЕРБ да подкрепят предложението, разбира се, разбира се. 🙂

 !! !Парите са просто разписка ,че имаш право на идеална част от богатството , което е на пазара . Важно е тези разписки да не се фалшифицират или правителството и големи играчи да манипулират пазарите . Разписки са и ценните книжа и т.н. Няма значение дали са на хартия или са цифрови . Те са информация . Важно е да не ги барат чужди или правителствени ръце и да има сигурност и прозрачност във финансовата сфера . Например минаването от сметка в сметка да е проследимо винаги до крайният получател и да няма възможност да се перат пари и върти престъпен бизнес . Това изключва офшорните тайни сметки и въобще банковата тайна по принцип . Това в момента не е така . Вместо някой да пита защо не е така , насаждат страхове . Правят го престъпниците и техните помагачи , Олигархията по света и у нас , която не иска прозрачност и морал , осветяване на престъпните им схеми , корупцията и т.н. Дали политиците в ЕС са техни съучастници . Ами част от тях са защото обслужват интересите на банкерите и Големите пари изобщо , а те не винаги са чисти и почтени в игрите на Пари и Власт . От дълбоко древност се забелязва ,че печелившите в тези игри винаги се изкушават да пренапишат правилата в своя полза , да измислят дори морални норми и разказ ,митология , който легитимира техните привилегии и власт . Не може да се отнема чужда собственост и права без съдебно решение , нали , но го правят чрез инфлацията и реално 1997 , по времето на Жан Виденов бяха обрани спестяванията на хората . Правят го и в страните от ЕС ,които не са в Еврозоната , като си обезценяват валутата и така обезценяват труда и спестяванията на хората , а Господарите дебелеят . Реално го прави и ЕС и Банкстерите . Фалита на Гърция също бе грабеж . Наказани няма както и у нас .

Това е проблема , възможността да ти откраднат парите просто като напечатат още разписки и ги пуснат в обръщение . Дали ще е виртуално или на хартия няма значение .

! "Кешът в конституцията" е идея, която се издига в медиите от Кузман Илиев и Андрей Райчев през тази година (може да има и други).

Един ден ще има само една световна валута . Дотогава много простотии ще се случат, кризи , инфлация , дефлация , войни . И тази валута ще е виртуална , проследима , а банките и банкерите ще са нещо съвсем различно от сегашните . Та диагнозата ! Плъховете не обичат прозрачността . Те обичат здрача и дупките . И цвърчат само при идеята да се окажат на открито.
Posted by at

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)