И така до края на света . Уж майтап , ама хич не е майтап .
Държавата няма да отнеме принудително сградата на „Позитано“ 20, но БСП влиза в преговори с управляващите, тъй като имотът е държавна собственост под управлението на областния управител на София. [1]
На провелия се днес (1 август 2026 г.) събор на Бузлуджа, БСП официално обяви пълната си подкрепа за кандидатурата на Илияна Йотова за президент и потърси нова политическа посока след отпадането си от парламента. [1]
Казусът с централата на ул. „Позитано“ 20
- Статут на сградата: Имотът е изцяло държавна собственост, а БСП не го ползва безвъзмездно, а плаща наем за него. [1]
- Преговори, а не конфискация: Новият лидер на левицата, Крум Зарков, обяви, че партията започва открит диалог с институциите. Целта е да се намери решение, което защитава държавния интерес, но същевременно позволява на социалистите да останат на историческия си адрес. [1, 2, 3]
- Позицията на ръководството: От БСП коментираха, че съдбата на празната сграда не определя бъдещето на социалистическото движение, но адресът е записан в партийния устав и ще бъде защитаван по законен път. [1, 2]
Какво се случи на Бузлуджа 2026?
Традиционният червен събор се проведе на Историческата поляна под върха и премина под мотото „За социализъм с бъдеще“, отбелязвайки 135 години от организираното социалистическо движение в България. [1, 2]
Основните акценти от събитието включват:
- Президентски избори: Ръководството на БСП категорично препотвърди, че подкрепя Илияна Йотова като авторитетна фигура, която може да гарантира институционална стабилност в настоящата политическа криза. [1]
- Политическа дискусия: Проведе се кръгла маса за обсъждане на нов Манифест на левите сили, в която се включиха активисти, политолози и синдикални дейци. [1, 2]
- Летен университет: Проведоха се три отделни дискусионни ателиета, насочени към младежката политика, левите колективи и синдикалните движения. [1]
- Кампании: На поляната започна събирането на подписи за националната инициатива „Не залагайте на хазарт старините ни“. [1]
Левите лозунги от номенклатурни изчадия Като Крум Зарков са кьорфишеци . БСП е менте от времето когато става партия на Господарите и има цялата власт . Колко бачкатори имаше на Бузлуджа ?
Официална статистика за точния брой на „бачкаторите“ (работниците от реалното производство) на Бузлуджа няма, но според синдикални наблюдатели и участници те са били критично малко – под 15% от общия брой присъстващи. По-голямата част от хората на поляната бяха партийни активисти, чиновници от местните структури и пенсионери.
Профил на присъстващите на Бузлуджа
- Партиен апарат: Основното ядро се състоеше от общински съветници, чиновници и кадри от местната власт.
- Липса на синдикална маса: Въпреки проведените дискусии, големите индустриални синдикати не организираха масови структури от заводите.
- Възрастова структура: Младите работещи хора в частния сектор почти напълно липсваха, като средната възраст на присъстващите надхвърляше 60 години.
Защо работещите хора припознават БСП като „менте“?
Критиката, че БСП е партия на „господарите“ (едрия капитал) и номенклатурата, се подсилва от конкретни икономически решения, взети по време на нейни управления:
- Плоският данък: През 2008 г. правителството на Сергей Станишев (БСП) въведе 10% плосък данък. Това облекчи бизнеса и богатите, но натовари работещите бедни – решение, напълно обратно на класическия ляв морал.
- Милионери в ръководството: През годините в Изпълнителното бюро и парламентарните групи на БСП винаги са присъствали едри бизнесмени (наричани от критиците „червени олигарси“), което отблъсна автентичните леви избиратели.
- Загуба на връзка с труда: Партията от години се фокусира върху исторически и геополитически теми, вместо върху правата на работниците, минималната заплата и условията на труд в заводите.
Има ли истински синдикати и леви партии със членуващи наемни работници и ръководство несвързано с номенклатурата на тоталитарният режим ?
В България съществуват малки, независими синдикални инициативи и нови леви движения, чиито лидери нямат общо с тоталитарната номенклатура и Държавна сигурност, но те нямат реална политическа власт и не са национално представени.
Големите, официални организации (КНСБ и КТ „Подкрепа“), както и традиционните леви партии (БСП), исторически са пряко свързани със структурите на бившия режим или с прехода. Автентичните алтернативи остават изолирани в т.нар. „джобове на автономия“. [1, 2]
1. Синдикати без номенклатурно минало (Базов синдикализъм)
Тъй като големите конфедерации участват в Тристранния съвет с държавата и бизнеса (което според критиците ги прави част от статуквото), през последните години се зародиха независими алтернативи: [1, 2]
- Автономен работнически синдикат (АРС): Създаден през 2010 г., той е анархо-синдикална организация със секции в София и Варна. Ръководството му се състои от млади активисти и наемни работници, изцяло родени след или около края на режима. Те отказват субсидии от държавата, нямат централен лидер и залагат на директни действия (протести, правна помощ за неизплатени заплати). [1, 2, 3]
- Браншови организации на протеста: Примери за това са алтернативният Синдикат на българските медицински сестри или независими обединения в ИТ сектора и куриерските услуги. Те се борят срещу конкретни частни работодатели и лоши условия на труд, без да се заиграват с партийна политика.
Проблемът: Тези синдикати са извън закона за „национална представителност“. Работодателите нямат законово задължение да преговарят с тях за колективни трудови договори. [1, 2, 3]
2. Леви партии и движения извън БСП
Новото поколение леви хора в България, които се разграничават от „червените олигарси“ и ДС миналото, се организират основно в платформи и малки формации:
- Политически движения и сдружения: Организации като „Колектив за обществени интервенции“ (КОИ) и авторите на лявото списание dВЕРСИЯ са съставени от млади изследователи, наемни работници и активисти. Те превеждат съвременна социална литература, организират протести за правата на жените, работниците и малцинствата, но не участват в избори под формата на партии. [1]
- Радикално леви и екологични групи: Съществуват малки марксистки и еко-социалистически ядра, чиито членове са студенти или млади работещи в частния сектор. Те нямат партиен апарат, нито финансиране от едрия бизнес.
Проблемът: Тъй като тези хора нямат капитали и достъп до големите медии, те остават непознати за масовия български работник в заводите или шивашките цехове.
Защо работещите хора не членуват масово в тях?
ПречкаОписание на ситуацията
Страх от уволнение
В провинцията и частния сектор създаването на независим синдикат често води до незабавно уволнение от работодателя.
Липса на ресурс
Автентичните леви организации нямат субсидии и пари за медийна реклама, за да достигнат до „бачкаторите“.
Електорален нихилизъм
Голяма част от реалните работници са разочаровани от прехода и свързват думата „ляво“ единствено с БСП и бившата номенклатура, което ги отблъсква изначално.
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече
Колко време ще отнеме да се изчисти политическата сцена от фалшификати .Политическата наука и историческият опит на Източна Европа показват, че пълното изчистване на една политическа сцена от олигархични и номенклатурни зависимости отнема между 30 и 40 години (смяна на две поколения). За България този процес е в ход, но се бави поради икономически фактори.
Процесът не зависи от времето, а от изпълнението на няколко конкретни условия.
Какво спира изчистването на сцената в момента?
- Икономическа зависимост: Старата номенклатура и мрежите от Прехода контролират големи бизнеси, които осигуряват работни места в провинцията. Работниците често гласуват под икономически натиск (т.нар. „корпоративен вот“).
- Медиен монопол: Новите, автентични лица нямат финансов ресурс да купуват медийно време в големите телевизии, за да спечелят доверието на масовия избирател.
- Разочарование и апатия: Над 60% от българите не гласуват. Колкото по-ниска е избирателната активност, толкова по-голяма тежест имат купените и контролираните гласове на „ментетата“.
Кога и как ще се случи промяната?
Чистката на политическата сцена ще завърши, когато се задействат три основни механизма:
[Биологична смяна] + [Икономическа независимост] + [Масово гласуване] = Нова политическа сцена
- Биологичното време: Връзките с бившата Държавна сигурност и тоталитарния апарат изчезват по естествен път. Поколението, отраснало изцяло в условията на демокрация и пазарна икономика, вече заема ръководни позиции.
- Европейският натиск: Налагането на международни санкции (като актовете „Магнитски“) и европейският контрол върху фондовете постепенно пресушават финансовите източници на корумпираните мрежи.
- Гражданско събуждане: Фалшификатите ще изчезнат в момента, в който наемните работници спрат да чакат „спасител“ отгоре, а започнат сами да се организират по места – чрез стачки, протести и масово гласуване за реални свои представители.
Ако искате, можем да разгледаме опита на страни като Румъния или Чехия – как те успяха да се справят с тяхната номенклатура, или да обсъдим как промяната в избирателната активност у нас влияе на статуквото. Кой аспект Ви интересува повече?
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече
Най-интересен ми е Крум Зарков . И дядо му от ДС . Крум учи във Франция и дори се научава да работи . Казва че така станал ляв . Ако е вярно и доколко е вярно ще разберем защото има доста работа за вършене. https://blitz.bg/…/gen-leonid-katsamunski-vasil-urumov… Съвсем не случайно е попаднал в БСП-то , макар сякаш да твърди, че станал ляв защото средата във Франция била такава . И защото трябвало да бачка за да се издържа . Прочетете неговата изповед пред PIKльовците . https://pik.bg/%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D0%B2-%D0%BF%D0%B8…
А бе кой нормален човек ще се занимава с тях ?
Симпатяга !
Вижте по-малко
https://bordidboblogger.blogspot.com/2026/08/blog-post.html Вся власт советом или нещо такова . Ако трябва и чудотворна икона от Хаваите . https://x.com/tafrov/status/2083090723809657095?s=20
Ilian Vassilev
Добре дошли във фаталния за Русия месец август.
И този август е бременен със събития, които могат да разтърсят не само Русия, но и света. Именно през този месец трябва да стане окончателно ясно дали Владимир Путин ще приеме пътя на преговорите за мир, или ще избере ескалацията - нова мобилизация, ускорен преход към командно-административна икономика и още по-дълбока автархия.
Мнозина смятат, че през август и в България няма да се случва нищо съществено. Грешат. Това, че парламентът не заседава, не означава, че няма да се вземат решения със стратегически последици за живота и перспективите на всеки един от нас. Част от тях ще бъдат взети в София. По-важните обаче ще бъдат продиктувани от събитията извън България.
Украйна и Близкият изток остават ключови теми. Особено важни ще бъдат взаимовръзките между войната в Украйна и конфронтацията с Иран. Колкото и удобно да изглежда за някои, Европа не може безкрайно да се държи като страничен наблюдател и да пренебрегва очевидния факт, че Иран е източник на военни, терористични и геополитически заплахи с пряко отражение върху европейската сигурност.
Но това далеч не е всичко.
През август ще следим дали Кремъл ще избере пътя на преговорите или на още по-дълбока ескалация. Ще стане ясно и дали администрацията на Тръмп ще приложи в пълен обем вторичните санкции срещу купувачите на руски петрол - ход, който може драматично да промени финансовите възможности на Москва да продължава войната.
Не по-малко важни ще бъдат цените на петрола и решенията на ОПЕК+, защото те определят приходите в руския бюджет. Ще следим и новата фаза на газовата война - опитите да бъде запазен достъпът на руския газ до европейските пазари, включително през България, както и подготовката за европейските ограничения върху вноса на руски енергоносители.
Украйна навлиза в период, който традиционно позволява последни големи настъпателни операции преди есента. От тяхното развитие ще зависи не само военната динамика, но и политическите решения в Москва и западните столици. Следим и развоя на ракетната програма на Киев и очакваните новини за балистични ракети, които да удрят Москва, като баланс на руските удари срещу Киев.
В Европа започва подготовката за политическата есен - с дебати за бюджета, отбраната, конкурентоспособността, цените на енергията и миграцията. И разбира се хибридните операции на Москва в полза на крайно десни или леви партии и политици. У нас също няма да бъде тихо. Ще следим развитието около "Булгартрансгаз", договора с БОТАШ, ключовите решения в енергетиката, кадровите промени в регулаторите и първите реални ходове в президентската кампания.
Август винаги е бил особен месец за Русия. Всеки, който познава руската история, знае, че именно тогава често се случват събития с дългосрочни и понякога съдбоносни последици - от августовския пуч през 1991 г., през финансовия крах от 1998 г. и трагедията с подводницата „Курск“, до войната с Грузия през 2008 г. Неслучайно в Русия отдавна говорят за "проклятието на август".
Затова следете „Алтернативата“.
Новините можете да намерите навсякъде. Нашата задача е друга - да отделим важното от шумa, да свържем фактите, да очертаем тенденциите и да предложим аналитичната рамка, която ще ви помогне да разберете не само какво се случва, а защо се случва, какво следва и как това ще се отрази на България, Европа и всеки един от нас.
Вижте по-малко
Размятайки небрежно къдрици из сутрешните студиа, вицепремиерът Иво Христов отново демонстрира как се управлява без управленска програма. Първо обещаваш, че ще я има след „месец и половина“. После скъсяваш срока на „до две седмици“. А когато и той изтече, обявяваш, че документът ще се появи „съвсем скоро“.
Сиреч - всеки момент. Във всяка следваща секунда. Някъде между края на интервюто и края на мандата.
Вместо да обясни къде е програмата, чието изготвяне му е възложено, Христов съобщи, че тя всъщност вече се изпълнявала, макар гражданите да не са я виждали. Имало бюджет, имало система „Сигма“, следователно програмата съществува метафизично. А щом някой поиска да я прочете, това вече се представя като част от воя на опозицията.
Прословутата програма прилича на котката на Шрьодингер - едновременно я има и я няма. Само че тук няма квантова физика. Има най-обикновено шикалкавене, гарнирано с някаква безпочвена претенция от страна на вицето.
След това Христов залпово премина към истинския си ресор - пропагандата.
Напоително ни обясни какво означавала стабилността. Оказва се, че тя вече не значи работещи институции, отчетност и ясна управленска програма. Значи всички власти да бъдат събрани в ръцете на „Прогресивна България“. Затова и избирателите на Румен Радев бяха инструктирани да гласуват за Йотова и да не се разсейват и отпускат.
В силно възпаленото въображение на някогашния телевизионер опозицията произведе токсична диагноза. Този път тя беше оприличена на човек, държащ се „като наркоман“, който е „плячкосал дома“.
Христов успя да раздипли и многопластовата външна политика на кабинета. България била предвидим съюзник, договорите трябвало да се изпълняват и самолетите да се приемат, но същевременно правителството щяло да преследва „мира“ чрез особен баланс от намигвания, резерви и високо развени маслинови клонки.
Само че мирът изисква ясна позиция, назоваване на агресора и подкрепа за европейските усилия за натиск върху Русия, така че тя да бъде принудена да започне преговори.
Маслиновите клонки на Иво Христов и Румен Радев очевидно не са впечатлили Кремъл досега. Вероятно защото Путин не следи сутрешните блокове с онази почтителност, която управляващите очакват.
Иначе Христов действително не каза нищо различно от онова, за което очевидно е предназначен - да замества отговорите и отчетността с възмущение от опозицията, а липсващата програма с поредното обещание, че ей сега - всеки момент - ще я видим.
Вицето и неговата квантова програма си е наистина сюжет за гоблен. Добрата новина е, че идва ваканцията и Иво Христов може да реши да развява къдрици на плажа, вместо на мъчи водещите по телевизиите.
https://bordidboblogger.blogspot.com/2026/08/blog-post.html Вся власт советом или нещо такова . Ако трябва и чудотворна икона от Хаваите .
Няма коментари:
Публикуване на коментар