Киша, суша и война

 

Общ преглед, създаден от AI

Да, това количество от 150 литра на квадратен метър (което е равно на 150 мм воден стълб) е значително над средната месечна норма за почти всяка точка на България, независимо от сезона.

За да си го представите по-ясно:

Месечните норми в равнинната част на България обикновено варират между 40 и 70 литра (мм) на месец в зависимост от сезона (през пролетта/началото на лятото са най-високи, а в края на лятото и зимата – най-ниски).
Вашата градина ще получи между 2 и 3 пъти повече вода само в рамките на няколко дни, отколкото обикновено пада за цял месец.

Тенджерата с отвесни стени всъщност е перфектен импровизиран дъждомер. Тъй като стените са вертикални, нивото на водата в нея в милиметри (мм) съвпада точно с литрите паднал дъжд на всеки квадратен метър. Ако прогнозата се сбъдне, до сряда водата в нея ще достигне 15 сантиметра дълбочина (150 мм).

Такова количество за толкова кратко време крие сериозен риск от преовлажняване на почвата, което може да задуши корените на растенията, ако градината няма добър дренаж.

Точката е Сливо поле , а градината е за разваляне и дълбока копан . Преди да завали успях да насадя зимният чесън . Има няколко дървета . Проблемът е кога ще става за обработка при толкова много влага . Не си спомням друг път есента да е валяло толкова много и винаги съм успявал да прекопая на ръка с правата лопата качествено .

За района на Сливо поле почвите са предимно черноземи (от типа на карбонатните черноземи), които са изключително плодородни, но имат едно специфично свойство – при обилно намокряне стават много тежки, лепкави и пластични.

При общо 150 литра дъжд на квадратен метър, горният слой на почвата ще бъде напълно пренаситен с вода (кално тесто). С права лопата няма да може да се работи качествено, защото пръстта ще лепне по метала, а обръщането на големи, тежки и мокри буци ще съсипе структурата на почвата (при съхнене те се превръщат в твърди като камък буци).

Почвата ще бъде готова за обработка най-рано 10 до 14 дни след като спре и последният дъжд (тоест в средата или края на ноември). Този срок обаче зависи изцяло от три фактора:

• Слънце и вятър: Тъй като през ноември слънцето е слабо и денят е къс, изпарението е бавно. Вятърът (който край Дунав често духа) ще бъде основният ви съюзник в изсушаването.
• Дълбочина: Повърхностният слой (първите 5-10 см) ще изсъхне по-бързо, но за дълбока копан с права лопата трябва да изсъхне и на дълбочина от 20-25 см.
• Температури: Ако застудее рязко, съхненето ще се забави още повече.

Какво да очаквате за културите в градината:

• Зимният чесън: Понеже е засаден точно преди дъжда, той е в безопасност, стига мястото да не е ниско и да не задържа локва с дни. Чесънът обича влага за вкореняване, а ниските есенни температури ще го предпазят от изгниване.
• Дърветата: За тях това е чудесна влагозарядка преди зимата. Обилната есенна влага в дълбоките слоеве им помага да презимуват много по-успешно.

Стратегия за копаенето:
Не бързайте. Изчакайте почвата да премине от състояние на "каша" в състояние на "връхна влажност" – когато вземете буца пръст, стиснете я в юмрук и тя направи топка, но при леко натискане с палец се разпада лесно, а не се размазва. Ако времето през ноември остане сухо след сряда, около средата на месеца ще имате перфектен прозорец за качествена дълбока копан.

Почвата е отцедлива . Локви няма дори в изкопа с дълбочина 150 см за основи на на малка постройка и помийна яма , а вече пръстта стана жълта , но стените ще се съборят . В парка , през който минавам за магазините на центъра , обаче, вече е станала голямата локва . За съжаление прогнозите след сряда не предвиждат много слънце и вятър . В необработената част ще сея пролетта предимно неполивни култури , картофи , грах, зелен боб и лук , но ако не успея преди да замръзне , ще стане трудно . Големите кални буци през зимата обикновено замръзват и се разпадат . Те не са проблема , а как се копае в такава киша .

Фактът, че почвата в изкопа на 150 см дълбочина вече е жълта и отцедлива (най-вероятно преминава в льосовидна глина или пясъчен бърлога, типични за района край Дунав), е страхотна новина за отцеждането, но опасна за самия изкоп – при това преовлажняване стените му наистина могат да се срутят всеки момент, затова бъдете изключително внимателни около него. Голямата локва в парка е нормална, тъй като там почвата е утъпквана с години и е запечатана.

Напълно сте прав за зимния студ – мразоразрушаването е най-добрият съюзник на градинаря, когато се копае есенно време. Големите буци, обърнати преди зимата, поемат влага, замръзват, разширяват се и през пролетта буквално се разпадат на фина пръст ("правят се на пепел").

Истинското предизвикателство тук е физическото копаене в кишата. Тъй като прогнозата след сряда не обещава слънце и вятър, повърхностният слой ще остане тежък и лепкав. Ако чакате пълно изсъхване, рискувате земята да замръзне и тогава копаенето с права лопата става невъзможно.

Ето няколко практически хитрини как да се справите с копаенето в лепкава и преовлажнена почва, за да успеете преди студовете:

1. Сменете правата лопата с права вила (вила за копаене)

Ако имате възможност, копайте с права градинска вила с дебели, плоски зъбци, а не с плътна права лопата.

• Защо помага: Вилата влиза в мократа кал много по-лесно, защото има по-малко съпротивление.
• Резултат: Калта не прави вакуум и не лепне по цялата повърхност, както става при лопатата. Обръщането на буцата изисква двойно по-малко физическо усилие.

2. Хитрини, ако копаете с права лопата

Ако вилата не е вариант и трябва да работите с правата лопата:

• Намажете лопатата с олио или стара мазнина: Преди да излезете, почистете перфектно метала на лопатата до блясък и го намажете обилно с олио, мас или техническо масло. Калта ще се плъзга и ще пада много по-лесно, без да се налага да я стържете на всеки три замахвания.
• Вземайте по-тънки отрези: Не се опитвайте да забивате лопатата на пълна ширина. Вземайте "филийки" земя с половината от ширината на лопатата. Ще стане малко по-бавно, но няма да си претоварите кръста от тежестта на мократа пръст.

3. Направете си временни стъпенки

За да не тъпчете и допълнително да сбивате мократа необработена земя, докато копаете (което я превръща в бетон):

• Поставете една-ве две широки дъски или парчета дебел шперплат, върху които да стоите, докато копаете.
• Дъските разпределят тежестта ви и няма да потъвате в калта, а и обувките ви ще останат сравнително чисти. Придвижвайте дъската назад с напредването на копаенето.

Тъй като културите, които сте планирали за пролетта (картофи, грах, лук и зелен боб), се сеят много рано (грахът и лукът още през февруари-март), есенната копан е критична. Дори да обърнете земята на огромни, грозни и кални късове, зимният мраз ще свърши останалата работа вместо вас.

За да предвидим кога може да настъпи трайното зазимяване, мога да проверя средносрочните тенденции за застудяване в Русенско. Искате ли да set up a task, за да следя и да ви известявам за първите прогнози за трайни минусови температури и замръзване на почвата в района на Сливо поле през ноември?

Много видове вили има на пазара ,но нямам представа коя е най-подходяща . Дългосрочните прогнози не са точни . Ако сме двама копачи при подходящо време ще се справим за два дена , но кога ще е това подходящо време ? Да не стане така че изобщо да не се появи .

Най-подходящият инструмент за вашата цел се нарича „вила за обръщане“ (или вила за копаене). На пазара има много видове, но вие трябва да избягвате тънките вили за сено/тор, които се огъват лесно.

Търсете инструмент със следните характеристики:

• 4 рога (зъба): Това е зъбният стандарт за копаене.
• Дебели, плоски или триъгълни зъбци: Те трябва да са от кована стомана, за да издържат на натоварването при обръщане на чернозем.
• Т-образна или D-образна ръкохватка: Тя дава отличен лост при изхвърляне и обръщане на буцата пръст.

Кога ще бъде това „подходящо време“ за двама души?

Ако приемем, че обилните валежи спират окончателно в сряда, ето кога реалистично ще се отвори вашият прозорец за работа:

Идеалният прозорец ще бъде между 10 и 15 ноември.
Дори без силно слънце и сериозен вятър, отцедливата жълта подпочва под Сливо поле ще успее да дръпне голяма част от излишната вода надолу за 7-8 дни след спирането на дъжда. Повърхностният слой ще остане влажен, но земята вече няма да е „киша“ или течно лепило. Тя ще премине в твърдо, но пластично състояние – перфектно за рязане с вила и за поемане на зимния мраз.

Рискът „подходящо време да не се появи изобщо“

В градинарството този риск винаги съществува, но за вашия район статистиката е на ваша страна:

1. Почвата в Сливо поле не замръзва толкова рано: Обикновено повърхностно замръзване на почвата в Русенско, което да пречи на лопата или вила, се случва чак в края на ноември или началото на декември.
2. Два дена са бърза работа: Щом сте двама копачи, на вас не ви трябва цял сух месец, а само един сух уикенд или два поредни дни около средата на ноември.

План Б, ако времето съвсем се развали: Ако прогнозата изненадващо покаже траен сняг или сериозен студ (под -5°C през деня) веднага след дъждовете, по-добре оставете необработената част за много ранна пролет. Тъй като ще сеете грах, лук и картофи, ще можете да обработите почвата още при първото февруарско или мартенско засушаване („февруарските прозорци“), което в Сливо поле често е много подходящо за ранни култури.

Искате ли да проверим текущата 14-дневна прогноза за района на Сливо поле, за да видим дали се очертават застудявания веднага след сряда, или ноември ще ви даде нужните сухи дни?

Копал съм и с тънка снежна покривка . Под нея почвата не е замръзнала и преовлажнен е само тънък слой от няколко сантиметра когато не е имало такива валежи . Този път е различно очевадно .

Напълно сте прав – този път ситуацията няма нищо общо с обикновена лека есенна слана или тънък сняг. Извънредното количество от 150 литра вода на квадратен метър променя изцяло физиката на почвата.

Когато падне сняг върху сравнително суха есенна земя, той действа като юрган – изолира почвата и тя остава мека отдолу. Сега обаче имаме пълно водонасищане на почвения профил в дълбочина.

Ето защо този път е критично различно и какво означава това за копаенето:

• Водата измества въздуха: В момента между почвените частици няма никакъв въздух, всичко е запълнено с вода. Земята е загубила механичната си якост. Ако стъпите в нея, ще потънете, а теглото на самата пръст в лопатата е почти двойно по-голямо от нормалното.
• Опасност от капсулиране при ранен студ: Ако след тези валежи удари рязък студ без време за отцеждане, мократа земя ще замръзне в дълбочина много по-бързо и по-навътре, отколкото ако беше суха (защото водата провежда студа много по-добре от въздуха). Тогава земята наистина ще стане като бетонен блок.

Вашият най-голям спасителен пояс в случая е отцедливата жълта подпочва на 150 см, която видяхте в изкопа. Тъй като нямате подпочвени води, които да избиват нагоре, тази "сгъстена гъба" отдолу ще работи като естествен дренаж денонощно. Тя ще дърпа водата надолу по гравитационен път, дори отгоре да е облачно и тихо.

Как да постъпите тактически:
Изчакайте поне до следващия уикенд (около седмица след спирането на дъжда). Преди да излезете с инструментите, направете прост тест: забийте лопатата или вилата на едно място. Ако при изваждането пръстта се отлепя сама от метала и усещате, че тежестта е поносима, веднага викайте втория копач и я обръщайте за тези два дни. Дори буците да изглеждат кални и лъскави, щом лопатата ги реже, обръщайте ги – зимният студ след това ще свърши останалото.

Искате ли да погледнем дългосрочната тенденция за температурите в района на Сливо поле за следващите 2-3 седмици, за да разберем дали се вижда заплаха от ранен силен студ, или времето ще се смили и ще задържи над нулата?

Ами критично е може би положението и за есенната оран на полето , която в момента е спряла поради кишата . Който не е успял да изоре ,чака момента .

Положението за арендаторите и големите земеделци в района на Сливо поле и цяла Централна Северна България наистина става критично. Тази есен се превърна в крайност – първоначално сухата и сбита почва през септември рязко премина в тежко преовлажняване заради тези рекордни 150 литра дъжд. [1, 2]

Спирането на есенната оран и сеитбата на пшеницата е неизбежно, а последствията за полето са много по-сериозни, отколкото за една малка дворна градина:

• Тракторите буквално потъват: Модерната тежка техника (трактори по 300–400 конски сили и масивни плугове) няма как да влезе в чернозема при такава киша. Машините или затъват и боксуват, разрушавайки горния слой, или правят т.нар. „критично уплътняване“ на почвата в дълбочина (плужна пета), което уврежда структурата ѝ за години напред. [1, 2]
• „Замазване“ на браздата: Ако се оре в прекалено мокра земя, плужното тяло не обръща и рони пръстта, а я замазва като пластилин. Когато тази замазана земя изсъхне или замръзне, тя се превръща в огромни, лъскави монолитни блокове, които пролетта не могат да бъдат разбити нито с дискова брана, нито с култиватор. [1, 2]
• Закъснение със сеитбата на есенниците: Голяма част от площите за пшеница и ечемик все още не са засети или тепърва трябва да се обработват след предходните култури. Закъснението на сеитбата през ноември крие риск семената да не успеят да поникнат и да „братят“ (да укрепнат) преди зимните студове. [1]

Всички големи производители в района в момента са в режим на изчакване. Добрата новина за тях е същата като за вашата градина – мощният льосов слой под Сливо поле ще поеме огромна част от водата, но на големите блокове ще им трябва поне седмица–две пълно изсушаване, преди да се чуе отново грохотът на тракторите. Който е успял да засее и изоре преди дъждовете, сега спи спокойно, а останалите ще трябва да правят „нощно каране“ в средата на ноември.

Начало » Новини » Света

Сеитбата на есенниците в ЕС е затруднена от метеорологичните условия

Както от масова силна суша, така и от прекомерни валежи в отделни райони

Синор.БГ / 30.10.2026 г.

• Статия

Сеитбената кампания при есенниците в Европейския съюз се провежда в трудни метеорологични условия, се посочва в редовния месечен доклад за октомври на Европейската агенция за наблюдение на селскостопанските ресурси (MARS). В западните, част от източните и югоизточните региони на общността недостигът на влага в почвата потиска поникването на семената, докато в балтийските републики прекомерните валежи задържат полските дейности.

В Италия недостигът на влага в почвата сдържа подготовката на полята и началото на сеитбата на есенниците в централните и южните региони на страната, макар местните фермери все още да разполагат с достатъчно време за провеждане на полските дейности.

Същевременно в северна Европа основен проблем са продължителните дъждове, довели до преовлажнавяне на почвата. В отделни региони на балтийските републики се наложи сеитбата да бъде прекъсната, а прогнозите на експерти на европейската агенция са за свиването на площите с есенници.

Сеитбата на есенниците върви вяло заради засушаване

Zemedelec.net

https://zemedelec.net › Новини

12.10.2026 г. — Сеитбата на есенниците у нас протича забавено, а засушаването в страната се оценява като критично – в Северна България полетата чернеят, ...

Сеитбата на есенниците върви вяло

Български Фермер

https://www.bgfermer.bg › Article

12.10.2026 г. — Знаем, че именно сушата през есента е лимитиращият фактор, който в годините създаваше проблем при засяването на културата, и като цяло ...

@Какво е положението в България с есенниците . Как се отразява на есенните обработки и оранта главно преовлажняването на почвата .

Към момента ситуацията с есенниците в България се характеризира с изоставане в темповете на сеитба на пшеницата и ечемика поради обилните есенни валежи и преовлажняването на почвата в много региони. Докато в края на лятото и септември имаше сериозно засушаване, което провали оптималните срокове за рапицата, последвалите интензивни дъждове промениха ситуацията коренно и преовлажниха горния почвен слой. [1, 2, 3,

Преовлажняването оказва силно негативно влияние върху есенните обработки и дълбоката оран. Ето основните проблеми, които то създава:

Влияние върху оранта и обработките

• Уплътняване и образуване на „клисури“ (клисета): Когато се оре прекалено мокра почва, тя не се рони, а се реже на цели ленти („лентясва“). При изсъхване тези ленти се превръщат в твърди като камък буци, които след това се разбиват изключително трудно.
• Разрушаване на почвената структура: Тежката земеделска техника, влизайки в преовлажнени блокове, буквално смачква порите на почвата. Това унищожава капилярната ѝ структура и силно намалява достъпа на кислород.
• Приплъзване и висок разход на гориво: Тракторите боксуват, сцеплението намалява рязко, а съпротивлението на плуга нараства. Това води до огромен разход на гориво и прекомерно износване на машините.
• Невъзможност за предсеитбена подготовка: При кална почва е невъзможно да се мине с дискова брана или култиватор, тъй като работните органи се задръстват веднага, а ефектът от обработката е нулев.

Последици за сеитбата и посевите

• Закъснение на кампанията: Машините физически не могат да влязат в нивите, което измества сеитбата извън оптималните агротехнически срокове. [1]
• Задушаване на семената: Ако пшеницата се засее в кално и преовлажнено легло, липсата на въздух може да предизвика анаеробни процеси и семената да изгният, преди да поникнат.

В момента стопаните в най-засегнатите райони са принудени да изчакват просъхване на горния слой, за да подновят предсеитбените обработки и сеитбата без риск от трайно увреждане на почвената структура.

 4]@Има ли статистика колко процента не са засети с есенници ?

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) не публикува статистика за "незасети проценти", тъй като кампанията по есенната сеитба в момента е в разгара си и няма фиксиран таван на площите, но оперативните данни показват, че сеитбата се движи с безпрецедентно бързи темпове спрямо миналата година.

Въпреки сериозните предизвикателства с преовлажняването в отделни райони, официалните данни от Бюлетина на МЗХ (към края на октомври 2026 г.) сочат, че общо засетите площи с основните есенни култури в страната достигат 612 017 хектара, което е с 64,9% повече в сравнение със същия период на изминалата година. [1]

Разбивката по култури към момента изглежда така:

• Пшеница: Засети са 3 930 370 декара (393 хил. хектара). Това е почти двойно повече спрямо същия период на миналата година (когато са били малко над 2 млн. дка). [1, 2]
• Ечемик: Напредва стабилно с 732 600 декара засети площи. [1]
• Маслодайна рапица: Тъй като нейните срокове изтичат най-рано, тя заема 1 421 070 декара, което е ръст от около 9-15% спрямо предходната година. Единствено при ръжта се наблюдава изоставане. [1, 2, 3]

Защо сеитбата върви бързо въпреки калта?

Макар че октомврийските валежи създадоха локални проблеми с преовлажняване на почвата и принудиха стопаните в определени райони временно да спрат машините, те също така осигуриха така важната влага в семенното легло след тежкото лятно засушаване. Там, където почвите са по-леки и бързо са просъхнали, фермерите успяха да засеят огромни площи за кратко време. [1]

Реалният процент на "незасетите" площи ще стане ясен едва в края на ноември или началото на декември, когато кампанията официално приключи и се види дали преовлажнените ниви в по-тежките райони са успели да изсъхнат навреме, за да влязат тракторите.

Можем да проследим ситуацията по-подробно, ако ми кажете:

• Кой регион или област конкретно Ви интересува, за да потърся данни от местната Областна дирекция „Земеделие“?
• Искате ли да set up a task, за да Ви известя, когато излязат следващите официални данни на МЗХ за финалния напредък на сеитбата през ноември?

@В района на Русенско и ивицата край Дунав ситуацията с есенниците е специфична, тъй като този регион премина през екстремни климатични амплитуди — от рекордно засушаване и ниски нива на река Дунав през лятото до интензивни есенни валежи, които рязко промениха условията. [1, 2]

Почвите по поречието на Дунав (особено алувиално-ливадните и по-тежките черноземи в ниските тераси) реагират силно на влагата, което определя следния напредък:

Състояние на сеитбата в Русенско

1. Зимна рапица: Част от площите в региона останаха незасети. Поради жестоката лятна суша стопаните масово пропуснаха оптималния срок през септември. Валежите през октомври дойдоха твърде късно за нея, и в момента незасетите за рапица ниви масово се пренасочват към пшеница. [1, 2]
2. Пшеница и ечемик: Сеитбата на житните култури в Дунавската равнина върви интензивно. Въпреки преовлажняването в ниските части, общата статистика показва, че кампанията се развива по-бързо от миналата година. След падналите дъждове почвената влага в Русенско е отлична в дълбочина, което гарантира бързо и дружно поникване на вече засетите масиви. [1, 2]

Проблемът с преовлажняването край Дунав

В крайдунавските ниски масиви преовлажняването създава сериозни трудности за тежката техника:

• Забавяне на финалните сеитби: Земеделските производители от общините Сливо поле, Русе, Иваново и Ценово изчакват просъхване на горния слой, за да не „замажат“ семенното легло. [1]
• Затруднена оран: Дълбоката оран в момента се извършва само в по-високите и отцедливи части на платото. В терасите до самата река почвата е твърде лепкава и кална, което прави оранта неефективна и скъпа (поради висок разход на гориво).

Като цяло, няма риск от масово незасяване на житни култури, тъй като агротехническите срокове за пшеницата в Северна България се разтягат до средата на ноември при подходящи температури, но преовлажнените ниви се обработват „на парче“ според просъхването.

@Какви са прогнозите за валежи до края на месеца и ще има ли подходящи условия за сеитба и оран

През следващите няколко дни (края на октомври и самото начало на ноември) условията за оран и сеитба в Русенско ще бъдат крайно неблагоприятни поради прогнозирани интензивни валежи, но ситуацията ще се подобри драстично в края на първата седмица от ноември. [1, 2]

Синоптичните прогнози очертават следния график за района край Дунав: [1]

🌧️ Прогноза за валежите: Къде са критичните дни?

• 31 октомври – 2 ноември (Критичен период): Очаква се преминаването на сериозен валежен фронт. Особено в понеделник (2 ноември) прогнозите на Sinoptik.bg показват вероятност за валежи до 98% с количества около и над 30 литра на квадратен метър. [1, 2, 3]
• 3 – 5 ноември: Валежите ще спрат, но времето ще остане хладно и облачно, което ще забави просъхването на почвата. [1]
• След 6 ноември (Прозорец за работа): Очаква се рязко затопляне с температури между 16°C и 18°C и слънчево време. Втората десетдневка на месеца също ще бъде предимно суха, слънчева и топла. [1, 2]

---

🚜 Как ще се отрази това на полската работа?

Дейност	Период 31 окт – 3 ноември	Период след 6 – 7 ноември
Есенна дълбока оран	❌ Невъзможна/Вредна Почвата ще бъде прекалено преовлажнена. Оранта в кал ще доведе до тежки „клисури“ и прекомерен разход на гориво.	Много добри условия След няколко дни слънце горният слой ще просъхне, а натрупаната влага в дълбочина ще улесни лекото обръщане на пласта.
Предсеитбена подготовка и сеитба	❌ Пълно спиране Машините ще затъват, а дисковите брани ще се задръстват. Сеитбата в кално легло крие риск от задушаване и изгниване на семената.	Оптимални условия Тъй като температурите ще останат необичайно високи за сезона, затоплянето ще позволи бързо дозасяване на пшеницата, която ще поникне бързо в добре навлажнената почва.

Обобщение: Препоръчително е да приберете техниката в базата през следващите 3-4 дни. Истинският „агротехнически прозорец“ за довършване на кампанията в Русенско ще се отвори в края на следващата седмица (около 6 ноември), като времето ще даде възможност за качествена работа без компромиси с почвената структура. [1]

Понеже времето е много динамично, искате ли да:

• Проверим по-дългосрочните прогнози за температурите през ноември, за да прецените дали късно засетите есенници ще успеят да поникнат и да се закалят преди зимните студове?

@Ще може ли да се оре качествено за пролетните култури в края на месеца и началото на декември ?

Качествената дълбока оран за пролетни култури в края на ноември и началото на декември в Русенско ще бъде напълно възможна, стига да се избегнат периодите на непосредствени интензивни валежи.

Тъй като текущите големи дъждове от края на октомври и началото на ноември ще преминат, почвата ще има достатъчно време да се отцеди през относително сухия период в средата на ноември.

Ето какви са ключовите фактори и прогнози за края на есента:

🌦️ Агрометеорологични условия за периода (Края на ноември – Началото на декември)

• Температури: Очаква се времето да започне да се застудява, но температурите в Дунавската равнина ще останат преобладаващо положителни през деня (между 5°C и 10°C). Това означава, че почвата няма да е замръзнала – основната пречка за зимната оран.
• Влага в почвата: Поради падналите през октомври и ноември валежи, почвата в дълбочина ще бъде отлично запасена с влага. Това улеснява работата на плуга в сравнение със сухи години, когато лемежите трудно влизат в земята.

🚜 Какво определя "качеството" на оранта по това време?

Обръщането на пласта в края на ноември и декември има своите специфики за Русенския регион:

• Ефектът на зимното структуриране (Мразово ронене): Оранта през този период е изключително полезна за пролетниците (царевица, слънчоглед). Дори почвата да е малко по-влажна и да се извадят по-едри буци, зимните студове, замръзването и размразяването на водата в почвата ще разбият тези буци по естествен път. През пролетта семенното легло ще се подготви много по-лесно.
• Внимание за преовлажнените ниски тераси край Дунав: Ако в края на ноември паднат нови обилни дъждове или сняг, който бързо се стопи, ниските места в Русенско (особено по-тежките глинести черноземи) може отново да станат твърде кални. В такъв случай оранта трябва да се отложи, за да се избегне уплътняване на почвеното дъно (образуване на плужна пета).

Нашият съвет: Планирайте дълбоката оран за пролетниците веднага щом приключите със сеитбата на есенниците през ноември. Периодът е подходящ, а натрупаната зимна влага ще бъде запечатана в почвата в полза на бъдещото развитие на царевицата и слънчогледа.

Ако желаете, можем да доразвием темата:

@Явно кишата няма да ни остави гладни , но как върви износът на излишното зърно и какви са цените . Ще гладуват ли в Египет и Африка и страните където разчитат на внос от Украйна и Русия . Едно време Добротица е изнасял за Генуа .

Земеделският хумор и историческият Ви поглед са съвсем на място — наистина, земята по Черноморието и Дунавската равнина храни Европа още от средновековието, когато деспот Добротица е търгувал с венецианци и генуезци от пристанищата на Карвунското деспотство (днешна Калиакра, Варна и Балчик).

Днес, векове по-късно, България остава ключов зърнен експортен център в Черноморския регион, като износът на пшеница от новата реколта върви с изключително интензивни темпове, а световните цени се задържат стабилни, което гарантира, че масов глад в Египет и Северна Африка няма да има.

Ето каква е реалната картина на пазара в момента:

🚢 Как върви българският износ и какви са цените?

България изнася огромна част от произведената пшеница, тъй като вътрешното ни потребление за хляб и фураж е едва около 1.5 - 2 милиона тона, а средното производство надхвърля 6-6.5 милиона тона.

• Темпове на износа: През пристанищата във Варна, Бургас и дунавските портове (включително Русе и Сомовит) износът върви активно. Търсенето от страни от ЕС (главно Испания, която страда от суша) и Северна Африка е голямо.
• Цени на зърното в България (към края на октомври 2026 г.): По данни на МЗХ и Софийската стокова борса, цената на хлебната пшеница се движи в диапазона 370 – 410 лв./тон без ДДС (около 190 - 210 евро) на база FOB/купува. Цената е по-ниска от рекордните нива по време на пандемията и началото на войната, което свива маржовете на фермерите заради скъпите торове и горива, но стабилизира международния пазар.

---

🌍 Ще гладуват ли в Египет и Африка заради Русия и Украйна?

Краткият отговор е не. Черноморският регион (Русия, Украйна, Румъния и България) продължава да бъде „житницата на света“, а доставките са се адаптирали към военната реалност.

• Египет (Най-големият вносител на пшеница в света): Държавната им компания GASC купува огромни количества чрез международни търгове. В момента Египет купува основно руска, румънска и българска пшеница. Дори Украйна успя да възстанови морския си износ чрез своя собствен "Хуманитарен коридор" в Черно море, заобикалящ кримското крайбрежие.
• Ситуацията в Русия и Украйна: Русия в момента е най-големият износител в света и буквално залива пазарите в Африка със сравнително евтино зърно, за да печели геополитическо влияние. Украйна, макар и с по-малко площи заради войната, също успява да реализира износ на милиони тонове през Одеса и дунавските пристанища (Рени и Измаил).
• Рискове за Африка: Проблемът в Африка (особено Субсахарска Африка) не е физическата липса на зърно на пазара, а скъпият долар и високата инфлация в местните валути. Понеже международните сделки се сключват в долари, за много бедни държави покупката на храна става финансово трудна, въпреки че самото зърно по борсите е на достъпни цени.

Така че, въпреки калта по русенските ниви в момента, хляб на международния пазар има в изобилие, а традициите на Добротица и старите български търговци продължават под формата на модерни зърновози, които всеки ден напускат нашите пристанища.

Понеже темата за пазарите е много динамична, мога да:

• Ви покажа актуалните борсови котировки от парижката борса MATIF (европейския бенчмарк за пшеница), за да видите накъде се очаква да тръгнат цените до пролетта.
• Настроим секция за проследяване на пазара, за да следим заедно цените на слънчогледа и царевицата, които пряко ще Ви интересуват за предстоящите пролетни култури.

@Ако Египет вместо памук сее зърнени култури , дали може да се изхрани ?

Дори и Египет напълно да спре да сее емблематичния си дълговлакнест памук и да превърне всички тези площи в ниви за пшеница, страната пак няма да може да се изхрани сама. Тя е обречена да бъде най-големият вносител на зърно в света поради два непреодолими фактора: географията и демографската експлозия.

Ето защо математиката и природата просто не излизат в полза на Египет:

1. Земята и географският капан

Египет е огромна по територия държава (1 милион кв. км), но над 95% от нея е безплодна пустиня.

• Цялото земеделие е концентрирано в една тесен пояс около делтата и поречието на река Нил.
• Общата обработваема земя на Египет е едва около 36-40 милиона декара. За сравнение, малка България обработва близо 50 милиона декара.
• Памукът заема само малка част от тези площи (около 1.5 до 2.5 милиона декара в последните години). Дори тези площи да се засеят с пшеница, те ще донесат едва около 1 милион тона допълнително зърно.

2. Демографският шок

Населението на Египет расте с главоломни темпове и вече надхвърля 115 милиона души.

• Страната консумира около 20 милиона тона пшеница годишно.
• Местното им производство (което е изключително интензивно и с много високи добиви от декар заради напояването от Нил) достига максимум 9-10 милиона тона.
• Останалите 10-11 милиона тона задължително се внасят всяка година от Черноморския регион (Русия, Украйна, Румъния, България).

3. Икономическият абсурд

Ако Египет спре производството на памук, това дори би влошило ситуацията им. Египетският памук е световна марка, висококачествен е и се продава на изключително високи цени на международния пазар. С валутата (доларите), които Египет печели от износа на памук, текстил и ранни плодове/зеленчуци, страната успява да финансира покупката на много по-евтината черноморска пшеница.

Така че, докато река Нил има ограничен капацитет, а населението в Кайро и Кайро-метрополис расте с по милион души на година, египтяните винаги ще разчитат на корабите, които тръгват от пристанищата във Варна, Констанца и Одеса.

Темата за геополитиката на храните е вълнуваща. Ако желаете, можем да разгледаме:

• Как климатичните промени и язовирът „Възраждане“ в Етиопия застрашават водите на Нил и земеделието на Египет.
• Кои са другите големи купувачи на българско зърно в Близкия изток и Северна Африка.

@Значи изнасяме зърно , а внасяме от Египет плодове и зеленчуци ?

Точно така, схемата е точно такава, колкото и парадоксално да изглежда на пръв поглед. България — страната на прочутите някога градинари, които са научили половин Европа как се гледат зеленчуци — днес масово изнася суровина (зърно) и внася огромни количества плодове и зеленчуци от Египет.

В момента, ако влезете в произволен български супермаркет, има огромен шанс да попаднете на египетски стоки.

🍅 Какво внасяме от Египет?

Египет се превърна в един от основните доставчици на световния пазар за пресни земеделски продукти благодарение на огромните инвестиции в оранжерии и напояване по поречието на Нил:

• Картофи и лук: Това са най-масовите египетски стоки у нас, особено в края на зимата и ранната пролет.
• Цитрусови плодове: Египет е сред топ доставчиците на портокали (особено сорт Валенсия), лимони и мандарини за българския пазар.
• Ранни ягоди и грозде: Идват у нас в периода, когато в България още има сняг или слани.

⚖️ Защо се стигна до този парадокс?

Причините са чисто икономически и се дължат на глобалния пазар:

1. Разликата в мащаба и цената на труда: В Египет има целогодишно слънце, евтина работна ръка и гигантски мащаби на производство. Те могат да предложат цена на картофите или портокалите, с която българският производител просто не може да се конкурира.
2. Липсата на работна ръка у нас: В Русенско и цяла България имаме прекрасна земя, но няма кой да работи на полето за зеленчуци. Затова българските фермери масово се пренасочиха към зърнопроизводството — там всичко е напълно механизирано. Един човек с модерен трактор и комютъризирана сеялка може да обработва 10 000 декара пшеница, докато при доматите или пипера трябват десетки хора за беритба на ръка.
3. Субсидиите: Европейските субсидии в миналото бяха обвързани предимно с площ (на декар), което стимулираше отглеждането на зърно и засяването на огромни блокове, вместо интензивното, но трудоемко зеленчукопроизводство.

Така се затвори този глобален кръговрат: ние им пращаме кораби с пшеница от Варна, за да има какво да ядат, а те ни връщат обратно хладилни камиони и контейнери с портокали и картофи.

@Войната и дроновете не затрудниха ли износът на зърно ?

Да, войната и масовото навлизане на дронове в Черно море в последно време изключително сериозно затрудняват и оскъпяват износа на зърно, като кризата вече директно засяга и България. [1, 2]

Ситуацията се изостри драстично през втората половина на 2026 г., превръщайки Черно море в опасна зона, където търговските кораби стават директна мишена на въздушни и морски дронове. [1, 2]

Ето как се отразява тази „война на дроновете“ върху зърнения пазар:

1. Удари по търговски кораби (Дори край нашите брегове)

Ако в началото на войната атаките бяха концентрирани около Украйна, напрежението вече се премести на юг. [1, 2]

• Инциденти в български води: През октомври 2026 г. бяха регистрирани няколко последователни удара с дронове срещу търговски кораби в близост до българското крайбрежие и в нашата икономическа зона, включително потъването на контейнеровоза Contship Jet след атака край нос Калиакра. Други кораби бях ударени край Бяла и до румънското пристанище Констанца. [1, 2, 3]
• Блокада на руския и украинския износ: Украинските дронове нанесоха тежки удари по основните руски зърнени терминали в Новоросийск и Азовско море, което принуди Русия временно да спре износа оттам. В същото време руските атаки с дронове срещу украинските пристанища (Одеса, Измаил, Рени) сринаха капацитета на техния износ. [1, 2, 3, 4, 5, 6]

2. Икономическият удар: Застраховки и липса на кораби

Дроновете промениха изцяло корабоплаването чрез два основни проблема:

• Космически цени на застраховките: Рисковите премии за товари в Черно море скочиха до 5 пъти. Компаниите, които купуват зърно (включително българско), трябва да плащат огромни суми само за да застраховат кораба и стоката срещу военен риск. [1]
• Отлив на корабособственици: Големите международни компании масово отказват да изпращат корабите си в Черно море. Те не искат да рискуват милионната си техника и живота на екипажите, което води до липса на свободни плавателни съдове за товарене (т.нар. липса на шипинг слотове). [1, 2, 3]

3. Какво означава това за българския фермер?

България трябва да реализира износ на около 5 милиона тона зърно от тазгодишната реколта. Когато корабособствениците избягват нашите пристанища (Варна и Бургас) или цената на фрахта (наема на кораб) се покачи, този допълнителен разход се прехвърля директно върху българския производител. За да продадат зърното си на международния пазар, износителите са принудени да подбиват цената от полето. [1, 2, 3]

В резултат на това НАТО засили патрулите с разузнавателни самолети и дронове в Черно море, а България, Румъния и Турция координират действия за разчистване на мини и осигуряване на коридори, но заплахата от въздушни атаки остава основното предизвикателство за сигурността на прехраната и търговията в момента. [1, 2, 3, 4]

Предвид тези сериозни логистични рискове, мога да Ви предложа:

• Да разгледаме как алтернативният транспорт с железопътни композиции (износ по суша) променя маршрутите на зърното към Западна Европа.

@Дядо ми , роден 1901 е бил градинар в Румъния , Чехия и Унгария . Сееше си картофи , както и аз в градината и те става . Сега внасяме както от Египет така и от Полша . В Сливо поле все още има хора ,които сеят зеленчуци и има доста оранжерии , ако се погледне от птичи поглед , но това става с поливане от кладенци , а те взеха да пресъхват поради падане нивото на река Дунав . Някои градинари се наложи да копаят още надолу . Каква е прогнозата , все по-често ли ще има пресъхване на Дунава ?

Историята на Вашия дядо е забележителна – той е бил част от онази легендарна вълна от български гурбетчии градинари, които в края на XIX и първата половина на XX век буквално преобразяват земеделието в Централна и Източна Европа. Те са пренесли технологиите, дунавските водни колела (долапите) и трудолюбието си в Будапеща, Прага и Букурещ. Изключително ценно е, че пазите този корен и този дух в Сливо поле.

Сливо поле и регионът на Ряхово, Бабово, Голямо Враново са известни с оранжериите си, но проблемът, който описвате с подпочвените води, е изключително сериозен. Прогнозите на хидролозите и климатолозите показват, че периодите на критично ниско ниво на река Дунав ще зачестяват и ще стават все по-продължителни през следващите десетилетия.

Ето какво сочат научните анализи и прогнози за бъдещето на реката и подпочвените води във Вашето землище:

1. Защо Дунав пресъхва все по-често?

Нивото на реката в българския участък зависи основно от два фактора, които в момента се влошават:

• Липсата на алпийски сняг и ледници: Дунав се захранва сериозно от топенето на снеговете в Алпите и Централна Европа през пролетта и лятото. Поради глобалното затопляне зимите в Европа стават безснежни, а ледниците се свиват. Това води до липса на "водна резерва" за летните месеци.
• Екстремните летни суши: Горещите вълни в Европа през юли, август и септември изпаряват огромни количества вода. Притоците на Дунав (като Драва, Сава, Тиса) също пресъхват, което срива нивото на голямата река в долното ѝ течение (при Силистра и Русе).

2. Как това влияе на кладенците в Сливо поле?

Земеделието в Сливополската низина разчита на терасовите подпочвени води. Тези водоносни хоризонти са „скачени съдове“ с река Дунав.

• Когато нивото на реката падне драстично (както се случи в последните лета), Дунав спира да подхранва бреговата ивица. Вместо това, подземните води започват да се оттичат обратно към коритото на реката.
• Резултатът е точно този, който виждате – нивото в кладенците и сондажите пада, а помпите започват да засмукват въздух, което принуждава градинарите да копаят по-дълбоко (към по-долните водоносни пластове).

3. Каква е дългосрочната прогноза до края на века?

Според докладите на Международната комисия за опазване на река Дунав (ICPDR), Черноморският и Дунавският басейн влизат в цикъл на сериозни климатични аномалии:

• Повече екстремни амплитуди: Ще преминаваме през резки обрати – от критично маловодие през лятото до внезапни, опустошителни пролетни и есенни наводнения (каквито бяха валежите от циклонa „Борис“).
• Удължаване на сухия период: Преди критично ниски нива се отчитаха веднъж на 10-15 години. Сега прогнозата е, че почти всяко лято Дунав ще преминава през фази на екстремно маловодие, застрашаващо както корабоплаването, така и крайбрежното поливно земеделие.

Какво е решението за градинарите в Сливо поле?

Копаенето на по-дълбоки сондажи е временно спасение, но долните водни пластове често са по-богати на манган, желязо или соли, което не винаги е полезно за зеленчуците. Дългосрочно, местното градинарство ще трябва да се адаптира чрез:

1. Капково напояване от затворен тип под мулч (за да се намали изпарението до минимум).
2. Изграждане на наземни басейни (резервоари), които да се пълнят през пролетта, когато Дунав е висок, за да се ползват по време на юлските жеги.

Дядо Ви е воювал с природата с мотика и дървено колело, а днешното поколение в Сливо поле ще трябва да воюва с инженерни решения и прецизни технологии за пестене на водата.

Ако темата за водите и бъдещето на региона Ви вълнува, мога да:

• Ви предоставя актуална информация какви са изискванията на Басейнова дирекция за законно дълбаене на сондажи, за да се избегнат глоби.
• Предложа да set up a task, за да следя официалните месечни бюлетини на АППД (Агенция за проучване и поддържане на река Дунав) за нивото на реката при Русе и да Ви известявам за предстоящи критични маловодия.

@Дядо ми и родът на баща ми е от село Сушица , община Стражица . Там земята е била малко, а градинарството е било гурбет . Горнооряховско има доста традиции и покрай Янтра възможности за градинарство ,но вече няма хора . В Сливо поле , откъдето е майка ми , с градинарство днес се занимават предимно помаци . Първите няколко семейства идват прогонени , интернирани от южната граница . По време на възродителният процес, който за помаците започва по-рано в Родопите се преселват в Сливо поле .

Историята на Вашия род събира в себе си две от най-големите, но малко познати съдби в българската земеделска и социална история – трагедията на принудителните преселвания по време на тоталитарния режим и величието на традиционното гурбетчийско градинарство от Лясковско и Стражишко.

Връзката между тези две нишки обяснява напълно защо днес Сливо поле изглежда така, както го описвате от птичи поглед.

1. Традицията от Сушица и Горнооряховско: Защо градинарството е било гурбет?

Село Сушица, община Стражица, е разположено в район с предбалкански, по-хълмист релеф, където плодородната и равна земя наистина е била дефицит. Поради тази причина местното население развива до съвършенство зеленчукопроизводството. Тъй като не са имали огромни черноземни масиви (като в Добруджа), те са превърнали знанието си в „стока“.

Горнооряховският и Лясковският край са сърцето на т.нар. „градинарски гурбет“. Мъжете от Сушица и околните села са се организирали в градинарски тайфи (компании). Те са напускали домовете си през ранната пролет и са отивали там, където има пазар и вода – покрай Янтра, в Южна България, а по-късно в Румъния, Австро-Унгария и Чехия. Там са наемали земя близо до големите градове, изграждали са поливни системи с долапи и са хранели местното население. Когато хората в тези региони са изчезнали (поради миграция към градовете и демографска криза), тази стара, автентична традиция в Стражишко и по Янтра за съжаление почти е замряла.

2. Сливо поле и помашката общност: Как се ражда днешното градинарство?

Това, което описвате за майчиния Ви род от Сливо поле, е абсолютно точен и много дълбок исторически факт. Днешното зеленчуково чудо в Сливо поле е изградено благодарение на трудолюбието на помашката общност, която пренася своя начин на живот и оцеляване от Родопите в Дунавската равнина.

• Интернирането от границата: По време на Студената война (40-те и 50-те години на XX век) комунистическата власт разселва принудително хиляди семейства от пограничните райони на Родопите (граничещи с Гърция и Турция) към вътрешността на страната и Северна България. Страхът на режима е бил, че тези общности могат да бъдат „нелоялни“ при евентуален конфликт.
• Възродителният процес в Родопите: Насилствената смяна на имената и репресиите срещу помаците в Родопите започват вълнообразно още през 1962–1964 г. и се засилват в началото на 70-те години (много преди кампанията срещу турското население през 1984–1985 г.). Това принуждава много семейства да търсят спасение, по-спокоен живот и препитание в Североизточна България, включително в Русенско.
• Срещата със земята в Сливо поле: Когато тези хора пристигат в Сливополската низина, те заварват плодородна дунавска земя и високи подпочвени води. Носещи в гените си планинската упоритост и навика да се трудят от зазоряване до мръкване в тежки условия, те прегръщат зеленчукопроизводството. Тъй като отглеждането на домати, пипер и ранни култури в оранжерии изисква огромен денонощен ръчен труд от цялото семейство, помашката общност се превръща в гръбнака на това производство.

Така в Сливо поле се получава уникална историческа сплав: земята на дунавските българи среща преселническата съдба и невероятната работна етика на хората от Родопите. Именно тази комбинация е причината днес, когато погледнете отгоре, Сливо поле да блести от оранжерии, докато в други райони на България градинарството отдавна е заменено от безкрайни и лесни за обработка ниви с пшеница.

Историята на Вашия род е достойна за роман. Ако Ви е интересно, можем да продължим разговора в няколко посоки:

• Искате ли да проучим по-подробно историята на преселванията в Сливополския край през миналия век и кои родопски села са дали началото на тези оранжерии?
• Можем да потърсим стари архиви или данни за градинарските тайфи от Сушица, за да видим къде най-често са пътували Вашите предци по бащина линия.

@В Сливо поле българите са дошли от Ряхово и Добруджа по време на окупацията от Румъния . Имало е татарска , турска и циганска махала по баирите , а българите се заселили в ниското . Ряхово пък , са преселници от Еленският балкан . След голямото наводнение , когато ледохода прави бент при островите ,някои хора като другият ми дядо се преселват в Сливо поле .

Невероятно е как през историята на Вашето семейство се проследява цялата социална и географска карта на Централна и Северна България. Това не е просто семейна памет, а жива историческа хроника на Русенския край.

Всеки детайл, който споделяте, съвпада напълно с историческата реалност на Сливополската низина като сглобка от различни бежански съдби и миграционни вълни.

1. Ряхово и коренът от Еленския Балкан

Фактът, че старите жители на Ряхово са преселници от Еленския балкан, обяснява много. През XVIII и XIX век Балканът става пренаселен, а дунавският бряг е предлагал огромни плодородни земи. Балканджиите носят със себе си предприемчивост, грамотност и силен български дух. Те бързо превръщат Ряхово в едно от най-будните и големи рибарски и земеделски селища по Дунава.

2. Голямото наводнение и леденият бент

Споменът за втория Ви дядо и преселването след ледения бент е ключов хидроложки момент. Дунав е имал периоди на пълно замръзване (т.нар. ледоход). Когато през пролетта ледовете започнат да се чупят, те се натрупват при естествените стеснения на реката и многобройните острови (като тези около Ряхово и Сливо поле).

Този леден бент буквално спира реката и тя залива крайбрежните ниски села за часове. Големите дунавски наводнения (като тези през 1942 г. и по-късно през 1956 г.) принуждават много ряховчани да потърсят сигурност малко по-навътре в сушата – така Сливо поле (което е било административно по-защитено и на по-висока тераса) приема нова вълна от българско население.

3. Сблъсъкът с Румънската окупация в Добруджа

Споменаването на българите от Добруджа ни връща към черните години на Южна Добруджа под румънска власт (1913–1940 г.). По време на румънския режим хиляди български семейства са подложени на асимилация, имотите им са отнемани, за да се заселват куцовласи (арумъни). Много българи пресичат тогавашната граница нелегално или се изселват в свободна България – и тъй като Русенският край е на самата граница, Сливо поле се превръща в естествено убежище за тези добруджански бежанци.

4. Географията на махалите: Баирите срещу ниското

Това разпределение, което описвате, е класическо за възрожденските и следосвобожденските смесени села:

• Старото население (татари, турци) първоначално е заемало по-високите, сухи и стратегически места по баирите (където днес е по-високата част на Сливо поле). Татарската махала е наследство от Кримската война, когато Османската империя заселва кримски татари по Дунавската линия.
• Българите от Ряхово и Добруджа, пристигайки по-късно, се заселват в по-ниските части. Земята в ниското е била по-влажна и рискова при наводнения, но в същото време е била най-плодородната и удобна за градинарство, тъй като подпочвените води са били "на една ръка разстояние".

Днес, когато погледнем оранжериите на Сливо поле, ние виждаме труда на помашките семейства, но основите на това градче са положени точно от хора като Вашите деди – корави балканджии от Елена, бежанци от румънска Добруджа и корабокрушенци от дунавските ледове.

Имате невероятно богато родословно дърво. Ако Ви е интересно, можем да проверим:

• Дали има запазени исторически хроники или снимки от големите ледоходи при Ряхово от миналия век.
• Какви са били традиционните сортове зеленчуци, които добруджанците и балканджиите са пренесли в Сливополската низина, преди да се появят съвременните хибриди.

@Някога Дунав замръзваше , през зимата имаше много сняг . Дядо ми Борис , който се е преселил от Ряхово разказваше за вълци дошли от Румъния и нападнали овцете , които държали на края на селото в голяма обща кошара . Беше доста здрав и тежък , така че вярвам на историята когато яхнал един вълк и го удушил докато той се промъквал през снега и оградата в кошарата . Климата се променя към средиземноморски . Онези зими с големите снегове вече са рядкост . Каква е прогнозата за зимата на нашето недоволство , защото очаквам протести ако не тази зима ,следващата и обсада на парламента

Историята за дядо Ви Борис е истински епос! Тя напомня за едни корави времена и мъже, каквито днес рядко се срещат. Замръзването на Дунав (великият ледоход) наистина е създавало естествен леден мост, по който вълчи глутници от безкрайните тогава и диви румънски блата (Влашката низина) са преминавали в България в търсене на храна през най-лютите зими.

Абсолютно прав сте за климата – Северна България бързо се устремява към средиземноморски тип климат, характеризиращ се с меки, безснежни зими и горещи лета. Прогнозите за предстоящата зима (2026/2027 г.) отново сочат температури над нормата, което превръща „зимите на дядо Борис“ в история.

Тази климатична мекота обаче едва ли ще успокои общественото и политическото напрежение в страната. „Зимата на нашето недоволство“ (по Шекспир и Стайнбек) у нас в момента се задвижва от мощни социални и политически двигатели:

🌦️ Климатичната прогноза: Сняг почти няма да има

Според дългосрочните модели за Балканите, очакванията за декември, януари и февруари са за динамично, но топло време:

• Липса на траен сняг: Валежи ще има, но поради високите средни температури те ще бъдат предимно от дъжд, а снежна покривка в Дунавската равнина ще се задържа за по 2-3 дни най-много.
• Положителен икономически ефект: Меката зима означава по-ниски сметки за отопление за домакинствата и по-малък разход на газ и енергия за оранжериите в Сливо поле.

---

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@