четвъртък, 1 октомври 2026 г.

Мамаша срещу Копейкин

 




@Когато "Дълбоката държава"  инсталира  свой  човек да я пребори  какво очаквате да се случи ?

@

Силата е в числата
58% казват, че САЩ са в по-лошо положение при Тръмп срещу Байдън, 24% казват, че са в по-добро.
„По-добре ли си, отколкото беше преди четири години…“
Прочетете още
Силата е в числата
Иран, цените, ICE и Епщайн са най-големите истории на 2026 г.


Прочетете още

https://www.politico.com/news/2026/09/27/ice-crackdown-immigration-republicans-midterms-01093912

https://www.washingtonpost.com/politics/2026/09/27/soaring-diesel-costs-are-clobbering-maga-voters/

https://www.pressherald.com/2026/09/27/its-maines-turn-to-be-concerned-about-susan-collins-editorial/

https://www.propublica.org/article/debunking-susan-collins-fbi-navatek-investigation-claims

https://www.cnn.com/2026/09/28/politics/kfile-bo-french-tweets-executions

https://www.nytimes.com/2026/09/08/us/politics/roger-marshall-obgyn-doctor-debts.html?smid=nytcore-ios-share

https://talkingpointsmemo.com/edblog/roger-marshall-may-rue-the-day-arresting-pregnant-moms-edition

https://www.wsj.com/politics/elections/maga-podcasters-are-tuning-out-trump-we-tracked-what-they-are-talking-about-now-20702881

Истината на Тръмп:

статуси/41932

статуси/41928

статуси/41936

статуси/41930

статуси/41929

статуси/41940

статуси/41939

статуси/41937

Х:

TheJuiceTDGuy/статус/2104318731849523379

Блускай:

zacheverson.com/post/3mwll3r5acskf@


@

@

@

@

@

Снимката на Робърт Райх
Робърт Райх публикува: Чувствам се оптимистично относно междинните избори, които са след малко повече от пет седмици. Но стомахът ми...

@

Избор на редактора

Селекция от статии, които задължително трябва да прочетете

Политическа демография
В MAGA-land хората умират по-бързо, отколкото се раждат.
Нашият анализ показва, че страната на Тръмп расте само благодарение на миграцията

@@

По един или друг начин
Алтернативите на GPS-а са зад ъгъла
Квантовото поле на Земята и сигналите от други спътници може да се окажат по-надеждни
Вътре в магазина Funky Fidgets в Дарлингтън
Магазин в TikTok
Как TikTok Shop помага за създаването на млади британски предприемачи 
Може ли това да помогне за съживяването на главната улица?
Президентът на САЩ Тръмп и китайският президент Си посетиха Националния архив във Вашингтон
Връх на малки амбиции
Лидерите на Америка и Китай се отдават на блясък, докато кризите се засилват
Доналд Тръмп и Си Дзинпин пропиляха шанс да се справят с най-сериозните заплахи в света

@@@

Преглед в браузър 


Здравейте,

Водени от засилващия се натиск върху конкурентоспособността на европейската икономика от САЩ, Китай, както и загубите на бизнеса, някои европейски столици решиха да изпратят категоричен сигнал към „Берлемон“ да се престане с постоянното приемане на ново законодателство.

По време на срещата на министрите по европейски въпроси в Брюксел миналата седмица се появи едно необичайно и доста радикално предложение. Австрия, подкрепена от още 12 държави (сред които Германия, Италия, Полша, Дания, Унгария и Словакия), поискаха едногодишен мораториум върху всякакво ново законодателство на ЕС, което би засегнало компаниите. Идеята е следващите 12 месеца фокусът да бъде по-скоро върху прилагането на вече съществуващите регулации и опростяването им, премахването на дублиращи се регламенти и прочие. Основен проблем остава борбата с т.нар. gold-plating (националните вратички и допълнителни бюрократични тежести, които самите държави измислят при транспонирането на директивите).

Политическият дневния ред и миналата, и тази седмица ще продължава да се върти основно около сигурността.

  • Дипломатически совалки в Ню Йорк: В кулоарите на централата на ООН германският външен министър Йохан Вадефул проведе първа среща със своя руски колега Сергей Лавров от началото на войната през 2022 г. Бързият разговор изглеждаше като отчаян опит за успокояване на избирателите в Германия, но не произведе нищо за Украйна. Тази изненадваща среща се разигра на фона на над 2200 дрона и десетки балистични ракети, изстреляни от Русия срещу Украйна само за последните дни, както и на предупрежденията на българския президент Илияна Йотова за критичната нужда от консолидация на източния фланг на НАТО и бдителност за сигурността в Черноморския регион.
  • Поредно разединение срещу Русия: В крайна сметка ЕС отмени санкциите срещу руските милиардери Алишер Усманов и Михаил Фридман след компромис, издействан от Словакия, Франция и Люксембург. Франция постигна целта си – президентът на Азербайджан Илхам Алиев вече помилва френски гражданин, осъден за шпионаж в Баку. Киев нарече решението „срамно“, а трите балтийски държави (Латвия, Литва и Естония) отговориха с открит бунт, налагайки свои национални финансови ограничения и забрани за влизане срещу двамата олигарси. За да омекоти удара, ЕС удължи с рекордните 36 месеца санкциите срещу останалите над 3000 физически лица и компании. 
  • Брюксел ще възстанови разходите на старите членки за оръжия за Украйна: На този фон Върховният представител на ЕС Кая Калас постигна исторически успех, а именно отпускането на 6.6 млрд. евро от Европейския механизъм за подкрепа на мира (досега блокирани над 3 години от Унгария и доскорошния премиер Виктор Орбан). От тези средства 4.7 млрд. евро ще отидат за възстановяване на разходите на държавите, изпратили оръжие за Украйна.
  • Отбрана в застой: Европейската агенция по отбрана представи първия си Доклад за отбранителната готовност, от който изтекоха тревожни данни. Въпреки че разходите за отбрана нарастват до 2.4% от БВП за 2026 г., а инвестициите стигат 134 милиарда евро, докладът отчита, че настоящите планове на държавите членки са изоставащи и недостатъчни за попълване на критичните празноти в противовъздушната отбрана, сухопътните сили, мунициите и дроновете с оглед на потенциална руска заплаха до 2030 г.
  • Търговският улов на Фон дер Лайен: Докато Европа дебатира сигурността, Урсула фон дер Лайен постигна пробив на търговския фронт с обявяването на споразумение за свободна търговия с Филипините. Сделката с Манила отключва пазарите за европейски месни продукти, промишлени стоки и обществени поръчки, като и продължава стратегията на Брюксел за диверсификация и намаляване на зависимостта от Китай преди края на 2027 г.

С пожелание за лека и успешна седмица!

Ако имате предложения как да подобрим този бюлетин, може да изпратите тук: globus@capital.bg.

Ако все още не сте абонат, но желаете да се абонирате, може да го направите тук.

АКТУАЛНО

Има "нисък, но нарастващ" риск от "руска атака" срещу НАТО, смята датското разузнаване

До преизбирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ разговорите за евентуален пряк сблъсък между Русия и НАТО бяха предимно в полето на теоретичните разсъждения. Консенсусът по темата беше, че това няма как да се случи преди края на войната в Украйна или най-малкото "замразяването" на конфликта по корейски модел. В момента обаче не е така и притесненията дали Кремъл може да тества съюзническата солидарност по член 5 на алианса вече са съвсем реални, особено след края на парламентарните "избори" в Русия от този уикенд, където партията на Путин "Единна Русия" отново си осигури смазващо мнозинство. Броени дни след вота започват да валят и предупрежденията по темата от западните разузнавателни агенции.

"В момента всички сме като държави на източния фланг", коментира върховният главнокомандващ на НАТО ген. Алексъс Гринкевич пред агенция Reuters вчера. Думите му дойдоха в отговор на оповестен доклад на датското външно разузнаване DDIS, според който има "ескалация на хибридните заплахи от Русия и потенциал за военни инциденти, които включват натовски държави на източния фланг". Според военачалника, който съчетава командването на алианса с това на американските сили в Европа, САЩ ще продължат да осигуряват за целта "критични, но по-ограничени способности".

Последното е в съзвучие с новата концепция на Тръмп и Пентагона за преминаване към т.нар. НАТО 3.0, в което европейските съюзници постепенно поемат конвенционалната отбрана, а САЩ - основно ядреното възпиране и някои безалтернативни стратегически бойни способности като например сателитното разузнаване и воденето на война в космоса. "Убеден съм, че в момента разполагам с всички необходими правомощия, за да възпра каквато и да е агресия срещу алианса", обобщи все пак ген. Гринкевич.

Целият анализ тук  »

И още:

ПОВЕРИТЕЛНО ОТ БРЮКСЕЛ

Нов път и с нови правила за разширяване (но без промяна на договорите на ЕС)

След дълги години общи приказки и празни обещания, изглежда, че Брюксел вече преминава към конкретни планове със заложени целеви дати за завършване на преговорните клъстери с четири страни-кандидатки: Черна гора, Албания, Украйна и Молдова. Новият модел за разширяване, за който вече се говори все по-открито, въвежда принципа на поетапната интеграция – държавите с реален напредък ще получават ранен достъп до единичния пазар, съвместни европейски проекти и финансови ресурси още преди формалното пълноправно членство, но с твърди предпазни клаузи срещу евентуално бъдещо нарушаване на върховенството на закона. Предвиждат се клаузи, които да защитят селскостопанските и кохезионни политики в настоящите държави членки, но без промяна на договорите на ЕС, издават източници.

Тази стратегия засяга кандидатите по много различен начин, разделяйки ги в две писти. В бързата лента влизат четирите споменати четири държави, за които Еврокомисията за първи път разписва ясен и обвързващ график за финализиране на преговорите. На другия полюс остават държави като Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Грузия и Турция, чиито процеси реално са замразени заради демократично отклонение, липса на реформи или вътрешнополитическа нестабилност. Предложението ще бъде официално представено пред лидерите на държавите членки на срещата на върха през октомври.

Междувременно тази седмица Урсула фон дер Лайен ще бъде в Западните Балкани, за да разговаря с местните лидери именно за този нов план на поетапна интеграция. Председателката на ЕК ще посети само държавите с реален напредък в преговорите (като Черна гора и Албания), но демонстративно избегна в маршрута си Белград и Сараево, като ясен сигнал от Брюксел, че балансирането между Запада и Москва вече няма да се толерира. 

    КАКВО СЛЕДИМ

    Понеделник, 28 септември: Министрите на отбраната обсъждат военната помощ за Украйна (противовъздушна отбрана, мисията EUMAM, обществени поръчки за отбрана), мерките срещу сенчестия флот на Русия, хибридните заплахи и ситуацията в Близкия изток.

    Очаква се върховният представител Кая Калас да опита да упражни силен натиск върху държавите членки за замяна и спешно прехвърляне на ракети-прихващачи Patriot към Киев. Идеята е столиците, разполагащи със системи Patriot, да предадат част от резервите си на Украйна веднага, като в замяна получат нови бройки, закупени с одобрения от ЕК финансов пакет от 6.1 млрд. евро по заема за Украйна. Всичко това обаче зависи от зелена светлина от Вашингтон и от готовността на самите европейски държави. Брюксел е категоричен, че в момента Украйна е мястото, където тези ракети са най-нужни.

    Вторник, 29 септември: Министрите на земеделието в ЕС започват двудневни дебати за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г., предизвикателствата пред сектора и Плана за действие за торовете.

    Четвъртък, 1 октомври: Министрите на вътрешните работи обсъждат състоянието на Шенгенското пространство, миграционния натиск, прилагането на Пакта за миграцията, както и стратегията за борба с наркотиците.

          КЛИМАТ

          Уроците от пожарите в Европа: бедствието може да започне още преди искрата, ако не сме подготвени

          Европейската комисия обяви своята нова стратегия за справяне с горските пожари през март тази година, а в края на юни вече трябваше да я прилага на практика. След рекордно лошия сезон на горски пожари през 2025 г., когато изгоряха над 1 млн. хектара земя - площ, надхвърляща територията на Кипър, вълната от пламъци тази година започна необичайно рано. По информация на Европейската информационна служба за горски пожари, към септември 2026 г. са били опожарени близо 770 000 ха, като бяха счупени исторически рекорди в страни като Белгия, Франция и Словакия. Испания тази година беше най-силно засегнатата - 38% от опожарените площи в Европа са на нейна територия.

          И 2026 г. потвърди тенденцията от последните години: горските пожари на континента вече не са изолирано лятно явление, а постоянен риск. Заради климатичните промени и други фактори опасността от пожари е висока във все по-продължителни периоди от годината, а потенциалните щети - все по-големи.

          В Португалия огънят блокира ключова пътна инфраструктура и наложи спешни масови евакуации.

          В Гърция поредица от юлски пожари наложиха бързи превантивни евакуации на хиляди хора. Във Франция и Белгия, където пожарите бяха особено трудни за овладяване, над 300 000 души бяха принудени да напуснат домовете си.

          Преките икономически щети само от увредена инфраструктура и активи в ЕС се оценяват на около 2.5 млрд. евро. "Винаги трябва да помним, че цената на горския пожар не се измерва само с изгорялата площ. Тя включва много повече: загуба на човешки живот, унищожено имущество, загуба на доходи, щети върху селското стопанство, туризма и техническата инфраструктура, въздействие върху общественото здраве, загуба на биоразнообразие и влошаване на екосистемите и услугите, които те предоставят", обяснява пред "Капитал" Димитриос Кафантарис, дългогодишен ген. секретар на Централния съюз на общините в Гърция, бивш кмет на град Пилос-Нестор в Югозападен Пелопонес и член на Комитета на регионите в Брюксел.

          В таксито в Мадрид, с което обикаляме засегнатите райони от пожарите, попадаме на шофьор българин - Александър, който от 30 години живее в испанската столица. Той също с болка си спомня трудния месец на потушаване на пожарите в началото на лятото, когато негови приятели са както сред засегнатите, така и сред доброволците. "Мадрид не е това, което беше, скоро ще се превърнем в пустиня", споделя той.

          Изгорелите райони около Мадрид през поглед от самолета.
          Изгорелите райони около Мадрид през поглед от самолета. Източник: Капитал

          Европа разбира по трудния начин, че вече не можем да гасим пожарите едва когато наближават населените места - мерки са нужни далеч преди първата искра. Засилващите се климатични промени изискват целогодишна подготовка за екстремни явления и кризи, преминавайки от реактивно потушаване към пълно управление на риска. Опитът от първо лице и сътрудничеството, както на местни власти, така и на европейско ниво, са ключови уроци за по-голяма устойчивост и адаптация към новата реалност.

          Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи в четвъртък очаквания нов законопроект, който забранява достъпа до социални мрежи за деца под 13-годишна възраст и ограничава достъпа на тези между 13 и 15 години. Законопроектът, наречен Акт на ЕС за децата (EU KIDS Act), предвижда също въвеждането на редица ограничения върху пристрастяващите функции във всички онлайн услуги, предлагани за потребители под 18-годишна възраст.

          "Днес нашите деца взаимодействат с най-комплексните технологии, създавани някога, технология, която не е създадена с внимание към тяхното благосъстояние", заяви президентът на ЕК по време на пресконференция. 

          Действията на ЕС идват на фона на вече въведени забрани за достъп до социалните мрежи в редица други страни, сред които Великобритания, Австралия, Китай, Индия и Турция, както и няколко отделни страни в самия съюз.

          Предложението идва и около месец след като Meta постигна споразумение по дело за пристрастяващия дизайн на нейните приложения в САЩ, като се съгласи да заплати до 18 млрд. долара, както и да предприеме допълнителни мерки. Част от предвидените в Акта за децата мерки са сходни с тези, които Meta се ангажира да въведе в САЩ.

          Законопроектът, който надгражда някои от въведените мерки в Акта за дигиталните услуги и Акта за изкуствения интелект, все още е далече от влизане в сила. През следващите месеци той трябва да бъде обсъден и с отделните страни от ЕС, и с Европейския парламент, преди да бъде одобрен.

          Цялата история тук »

          ЕНЕРГИЯ

          ЕК няма да отлага ограниченията за китайски инвертори в европейски енергийни проекти

          Европейската комисия няма да отлага крайния срок за постепенното изваждане на китайските производители на електрически инвертори от енергийните проекти, финансирани от ЕС. По информация на Euronews от 23 септември, Брюксел потвърждава, че остава в сила датата 1 ноември за ограниченията, въпреки призивите на инвеститори и представители на ВЕИ сектора за повече време.

            От тази дата проектите, които са свързани или предстои да бъдат свързани към европейската електроенергийна мрежа, ще трябва да изключват високорисковите доставчици и постепенно да преминат към оборудване от производители, които не попадат в тази категория. По дефиниция "високорискови" са производителите, базирани в Русия, Китай, Иран и Северна Корея, но на практика мярката е насочена основно към Китай. Според доклад на Wood Mackenzie китайските доставчици отговарят за над 80% от вноса на инвертори в Европа към 2025 г., което прави реалната зависимост на ЕС от една-единствена държава легитимен проблем. Сред компаниите, които попадат във фокуса на европейските ограничения, са големи производители като Huawei.

            Както стана по-ясно през юли, причината за действията на ЕК е свързана основно с киберсигурността на електроенергийната инфраструктура, защото инверторите представляват ключово оборудване на ВЕИ и системите за съхранение на енергия. Според Брюксел и доклад на DNV, поръчан от SolarPower Europe, свързаните към интернет инвертори биха могли теоретично да бъдат манипулирани, за да нарушат работата на електроенергийните мрежи или за да се получи неоторизиран достъп до оперативни данни. Затова в препоръките си ЕС насърчава инвеститорите и разработчиците на енергийни проекти да използват освен европейските и алтернативни инвертори от Япония, Южна Корея, Швейцария и Съединените щати.

            Цялата история тук »

            СВЯТ

            Швейцария гласува за "неутралитет" на фона на руски натиск - и изгражда доктрина да му се противопостави

            На 27 септември, швейцарските граждани ще решат дали да затвърдят в конституцията си по-строго определение за неутралитет, който да бъде "вечен и въоръжен" в промяна, която би попречила на страната да се присъедини към режими на санкции, които не са одобрени от Съвета за сигурност на ООН, където Русия разполага с право на вето и би белязала политиката й спрямо НАТО. Гласуването се провежда дни след като Федералният съвет прие нова Стратегия за политиката на сигурност, която за първи път в такава изрична форма посочва Русия като основната заплаха, стояща зад отбранителното планиране на Швейцария, и третира дезинформацията, насочена срещу системата ѝ на пряка демокрация, като риск за сигурността от първостепенно значение, а не като бележка под линия в медиите.

            Цялата история тук »

            Ако имате предложения как да подобрим този бюлетин, може да изпратите тук: globus@capital.bg

            Ако все още не сте абонат, но желаете да се абонирате, може да го направите

            @@

            Икономистът28 септември 2026 г.
            За абонати
            The Economist Insider ident: Ръка, отваряща завеса

            Вътрешен човек

            Зад кулисите на The Economist

            настолен компютър
            СНИМКА: ГЕТИ ИМИДЖИС
            Могат ли Китай и Америка да си сътрудничат?
            Шашанк Джоши

            Дейвид Рени

            Редактор по геополитика

            Не след Студената война, в която Америка и Съветският съюз се сблъскваха, две държави не са разполагали с такава огромна сила, за да спасят или навредят на света. Помислете за заплахи като изменението на климата, конфликта в Персийския залив или изкуствения интелект, който се разраства. Във всеки случай Америка и Китай са необичайно важни участници. Няма наистина жизнеспособно решение, което да не ги включва – стига Доналд Тръмп и Си Дзинпин да преодолеят взаимното недоверие и да наредят съответните си системи да си сътрудничат.

            Готови ли са двамата лидери да се намесят? Кевин Ръд, бившият австралийски премиер и – в личния си живот – изследовател на политиката на Китайската комунистическа партия, е в добра позиция да прецени. Той има актуални познания за г-н Тръмп, тъй като е бил посланик на Австралия във Вашингтон допреди шест месеца. Като премиер той е бил домакин на г-н Си в резиденцията си в Канбера, където двамата са разговаряли на мандарин за хода на историята на чаши червено вино. По-късно, като синолог, той е прочел всичко, публикувано под името на китайския лидер, подвиг, който е използвал, за да напише книга „За Си Дзинпин: Как марксисткият национализъм на Си оформя Китай и света“. В последната си роля като президент на Азиатското дружество, г-н Ръд наскоро поведе американски висши фигури в Пекин, за да се срещнат с Уанг Хунинг, висш идеологически съветник на г-н Си, и други висши фигури.


            За последното издание на „Inside Geopolitics“ интервюирах г-н Ръд в Ню Йорк в петък, в последните моменти на тридневното държавно посещение във Вашингтон на г-н Си. Говорихме за търговията, Тайван и проблема, който той нарича най-спешен - регулирането на изкуствения интелект. Засега г-н Ръд се опасява, че напредъкът е възпрепятстван от желанието на всяка страна да спечели надпреварата за първенство в областта на изкуствения интелект. „Позицията на Китай по подразбиране е абсолютно същата като позицията на президента Тръмп. Това е активно стратегическо съревнование в областта на изкуствения интелект. И който спечели в областта на изкуствения интелект, печели“, тревожи се той.

            Г-н Ръд възлага надеждите си на текущите разговори между американски и китайски представители. Ако светът има късмет, казва той, те ще се споразумеят за принципите и протоколите за безопасност на изкуствения интелект, преди да настъпи катастрофа. „Нека отложим преценките за месец-два и да видим как ще се представи този канал“, предлага той. Ако това не звучи много дълго, г-н Ръд се съгласява. „Времето изтича“, казва той. Вижда основания както за оптимизъм, така и за тревога. Кое според него ще победи? Включете се във вторник от 18:00 ч. лондонско време (13:00 ч. нюйоркско време), за да чуете мнението му отвътре. Входящата поща на insidegeopolitics@economist.com остава отворена за вашите мисли и обратна връзка.

            Предстоящо шоу

            Изображение на събитието
            Вътрешна геополитика
            Могат ли Тръмп и Си да си сътрудничат, за да предотвратят бедствие?
            Интервю с Кевин Ръд, китайски учен и бивш министър-председател на Австралия
            Вторник, 29 септември, 18:00 ч. BST

            Гледайте при поискване

            Изображение на събитието
            Вътрешният човек
            Приключва ли американската хегемония в Близкия изток?
            Признаците за предстоящото съкращаване на разходите на Америка са безпогрешни
            Записано на 24 септември · 47 мин.
            настолен компютър

            @@

            Икономистът30 септември 2026 г.
            За абонати
            The Economist Insider ident: Ръка, отваряща завеса

            Вътрешен човек

            Зад кулисите на The Economist

            настолен компютър
            СНИМКА: ГЕТИ ИМИДЖИС
            Коя е правилната данъчна система за 21-ви век?
            Шашанк Джоши

            Едуард Кар

            Заместник-редактор

            В целия богат свят се задава фискална криза. Всяка седмица доходността по облигациите сякаш достига нови върхове. Във вторник доходността по 30-годишните американски държавни облигации достигна най-високото си ниво от почти четвърт век. Разликата между френските държавни облигации и германските държавни облигации е на нива, невиждани от кризата в еврозоната през 2012 г. Междувременно публичният дълг в много страни е на рекордни нива, а изискванията за харчене нарастват.

            В някои страни данъчните нива са толкова високи, че съкращенията на разходите са единственият разумен път. Но тези, които изберат да повишат данъците, както ще направят мнозина, рискуват други проблеми. В голяма част от богатия свят данъчните системи са в хаос - тромави, несправедливи и изпълнени с перверзни стимули. Нещо повече, правителствата скоро може да започнат да черпят от празен кладенец. Данъчната основа във всички страни, която зависи непропорционално от заплатите, може да бъде подкопана от изкуствен интелект.

            Държавите скоро ще бъдат принудени да действат. Но как? Това е въпросът за утрешния епизод на The Insider. В студиото ще се присъединят към мен Хенри Кър, нашият изпълняващ длъжността редактор по бизнес въпроси, и Том Картър, нашият кореспондент по британска икономика. Зани Минтън Бедоус, нашият главен редактор, ще се обади от Вашингтон.

            Първо ще помоля Том да обясни проблемите, които измъчват данъчните кодекси. Той прекара седмицата, пишейки за византийските системи на богатия свят. Неговите репортажи предлагат някои крещящи примери. Във Великобритания, когато родител увеличи доходите си от 99 999 паунда на 100 000 паунда (около 133 000 долара), той автоматично губи безплатни грижи за деца на стойност хиляди паунди. Италианците плащат пълен ДДС, ако ядат сладоледа си в магазина, но намалена ставка за вкъщи. Той ще обясни защо подобни абсурди имат тежки фискални последици.

            След това ще разгледаме как изкуственият интелект ще се отрази на тези вече затруднени системи. Огромните разходи за инфраструктура с изкуствен интелект създадоха бум на печалбите: през последната година американските корпоративни печалби преди данъци са нараснали с 1,2 трилиона долара. Но правителствата виждат малка полза. Технологията заплашва да наруши работните места и заплатите, намалявайки дела на труда от БВП. Ще попитам Хенри дали изкуственият интелект ще се окаже по-скоро главоболие, отколкото тоник за държавните финанси.

            Накрая ще обсъдим коя данъчна система е най-подходяща за 21-ви век. Ако изкуственият интелект опустоши работните места, дори когато печалбите се увеличават, облагането на труда може вече да не работи. Какво трябва да се облага с данъци вместо това? Ще трябва ли тежестта да се прехвърли върху потреблението, земята или изчисленията? Трябва ли собствениците на роботи, които биха прибрали по-голямата част от доходите, ако машините заменят работниците, да понесат основната тежест? Или милиардерите трябва да платят сметката, както мислят тези от популистката левица? Подозирам, че аз и колегите ми ще не сме съгласни с отговорите, както и много от вас. Изкажете мнението си в нашата анкета и ще разкрием резултатите в предаването.

            „Инсайдър“ ще бъде достъпен за гледане от 18:00 ч. лондонско време (13:00 ч. нюйоркско време) в четвъртък. Моля, кажете ни какво искате да знаете, като използвате функцията „Въпроси и отговори“ на страницата на епизода — ще направим всичко възможно, за да отговорим на вашите въпроси. А ако имате обратна връзка или предложения за бъдещи епизоди, моля, пишете на insider@economist.com .

            Оформете дебата
            Какво трябва да се облага с данъци в ерата на изкуствения интелект?

            Следващото представление

            Изображение на събитието
            Вътрешният човек
            Коя е правилната данъчна система за 21-ви век?
            Фискалната криза и загубата на работни места, причинени от изкуствения интелект, означават, че реформите предстоят, независимо дали ни харесва или не

            @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@

            Няма коментари:

            Публикуване на коментар