Генеологията на #Ментелигенцията

 ???Генеологията на #Ментелигенцията  обяснява   защо  сме на това дередже !? 

?Преди малко Любен Дилов синковец

дрънкаше глупости по "Хоризонт" .Проблемът е ,че интелигенцията е некачествена и на повечето не им пука или се снишават , а има и такива като това дрънкало. Негов беше май лафа за пършингите , който следвали терена . Но освен да се следва , терена се подравнява , коси като английска ливада и несъгласните се изкореняват като бурени . Бях го забравил тоя , но Гергьовден били в коалиция с ГЕРБ https://www.standartnews.com/balgariya-politika/dvizhenie-gergyovden-s-novo-rakovodstvo-i-tri-celi-koito-drugite-zabravyat-556503.html "Форумът беше поздравен от председателя на СДС Румен Христов и заместник-председателя на парламентарната група и председател на Комисията по култура и медии Тома Биков." https://bairak.bg/2023/09/24/%D0%B4%D1%8F%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8/ ? Защо иначе образовани и интелигентни хора се снишават и приемат да са слуги на Мафията .    ?  Откакто Васил Терзиев бе номиниран за кмет на София, а родата му изобличена като сърцето на стария агентурен апарат от Държавна сигурност, сякаш някаква прокоба тегне над кандидатите за местната власт заради техните роднини. Освен Терзиев, кандидатът на „Възраждане” за столицата Деян Николов стана за смях покрай изстъпленията на майка си Сузана в де що има партии и формации, които е обиколила в битието си като политик, сменяйки каузи и линии, а накрая се оказа, че дори и ГЕРБ имат с какво да се включат в парада на роднините за резил. „Ударът” на ГЕРБ обаче не може да се мери с нито един от останалите каръци, тъй като техен кандидат за кмет се оказа внук на изнасилвач, и то на малолетно момиче от ромски произход, пише „Уикенд”.

Себастиан Таджер

Бомбата хвърлиха пред наш репортер опозиционери, прегледали щателно списъците на ГЕРБ с кандидатите за кметове на столични райони и попаднали на номинирания за „Триадица” Себастиан Таджер. Именно неговият дядо Овед Таджер, бивш зам.-министър на енергетиката по времето на Тодор Живков, се оказал „черната овца” в семейната история, след като бил обвинен в изнасилване на 13-годишна ромка, а в последствие съден за педофилия и блудство, разказаха за „Уикенд” конкурентите на Таджер.     ?ф 

Byпроф. Георги Фотев

Posted on 28.06.2024

Екипът на Редута.БГ винаги е вярвал във важната роля на независимата и обективна журналистика за развитието на обществения дебат и демократични процеси. Не можем да бъдем безучастни към проблемите на медийната публичност у нас, нито към тежката криза на политическия процес в страната. Бихме искали да инициираме по-широка дискусия по тези проблеми и като част от тази дискусия представяме текст на проф. Георги Фотев специално за Редута.БГ.

Продължителната и все по-задълбочаваща се политическа криза в демократична България има признаци на надвиснала национална катастрофа. Не може да се пресметне в кой момент може да настъпи хаос, който за много голяма част от членовете на обществото, за да не кажем за всички, ще бъде изненада, изразена с вопъла „Не може да бъде!“ Може! Кризите/катастрофите настъпват внезапно и изненадващо. Тогава хората не знаят какво да правят.
При безпътица всички си задават проклетия въпрос на Чернишевски „Какво да се прави?“. След като бедствието отмине, умните го изучават и си вадят поуки. Глупавите, които, с извинение, са мнозинство, продължават, както си знаят. О-о-о, печал! „Историята ни учи, че човек не се учи от историята“ (Хегел). Има смисъл да мислим преди да сме се удавили, как е станала възможна кризата. Това е дълг на интелектуалците и на критическата публичност, които, макар и маргинализирани в публичния форум на обществото, нямат оправдание да мълчат.
Една социологическа аксиома: Въздържането от социално/политическо действие е действие. Дори абсурдното действие е действие (Камю). И това действие има скрит/косвен смисъл.
Необходимо е да бъдат назовани причините и виновниците за настоящата тежка, много тежка българска политическа криза, най-малко главните.
Отговорни са най-влиятелните национални медии и други, които им припяваха. Въпросът за главните и най-влиятелните български медии не е нито второстепенен, нито лесен за осветляване. Отговорът на комплексния въпрос е обширен и много по-сложен отколкото си представя публиката. Манипулират публиката, както си искат, в името на свободата и независимостта на медиите в демократичното общество. Нашите я вършат тая работа не от вчера. И това става в условията на епохалните радикални промени в света.
В късно модерните общества, и особено в условията на Четвъртата индустриална/дигитална революция, възниква и се развива ДУАЛИЗЪМ на социалната реалност, респективно на реалността изобщо. Това поставя по кардинално нов начин проблема за истината, за ресурсите от данни (big data), които са на разположение на хората, народите и човечеството, достъпа до тези данни, възможното спекулиране с тях, проблемът за мястото на човека във възхода на обществото на мрежите (Мануел Кастелс и др.), мястото на човека в настъпващото пост-човешко общество и т.н.
Дуализмът на съвременната човешка реалност се образува от оригиналната (офлайн) реалност на хората от плът и кръв, от нещата/вещите, естествените факти и артефактите, обществото и природата, от една страна, и дигиталната (онлайн) реалност, която е симулативна и включва виртуални лица, неща, факти, образи, реч и т.н. Фундаменталният и кардинален проблем, вероятно неразрешим, се корени в обстоятелството, че симулативната (виртуалната, в т.ч. медийната) реалност се налага в съзнанието и възприятията на хората като доминантна и сякаш единствена. Виртуалната и симулативна, включително новата медийна реалност, определя поведението на хората от плът и кръв, нагласите, дори желанията и потребностите на членовете на обществото. Медиите са станали в политическото общество странен от традиционна гледна точка политически актьор (деец). Дали медиите са наистина независими и свободни не е маловажен въпрос. Но за разлика от политическите партии, от индивидуалните или колективни дейци, които в демократичното общество се избират и носят отговорност пред избиратели, медиите не носят политическа отговорност. Така стана възможна безобразната предизборна кампания.
Не се проведе нито един сериозен дебат в предизборната кампания между основните претенденти за управлението на страната. Доколкото имаше организирани подобни дебати те придобиваха карикатурен и отблъскващ характер поради тъпи и полу-идиотски правила и концептуална нищета на медийните модератори,водещите журналисти на дебатите. Журналистите се оплакваха, вехта песен, че важни политически фигури, партийни водачи отказвали да се явят в студиата. Журналистическата фантазия стига до сериозни, но неуместни, или плитки въпроси към партийни велможи, които изричат сакрални срички, пред жалките рояци от репортери по коридорите или на входа на парламента. Отвратително. Журналистическа мизерия. Един ги беше нарекъл презрително „мисирки“. Да се смееш ли, или да плачеш. Медиите имат мисия. Да сте чували ли в тази страна за това?!
Като се отказват да дойдат в студиото, или пък не допускат журналиста до техните офиси/олтари, превърнете това вие, свободните и независими медии, настоятелно в остър публичен проблем. Ницше казва: „С чук по главата.“ Изобличавайте безмилостно. Имате възможност и право. Тези, който вземат колективно обвързващи решения (политиците), са длъжни да говорят пред гражданите, те не са господари, а слуги на народа. Мерете всичко с етиката на отговорността, защото само извън политиката има друга етика.
Провалът на последните избори, както и на предходните, беше подготвян преднамерено или непреднамерено, фактически все едно, от дежурни анализатори, коментатори, пропагандисти, и откровени слуги на богати с държавни субсидии и крадени пари политически агенти. Тези гнусни практики са нетърпими. Има нетърпимост, която е атестат за морал и култура. Бедата е в покваряването на големи части от политическото общество, което става притеснително пасивно.
Колкото по-комплексно е обществото, толкова повече се усилва необходимостта от грижи за пълноценното функциониране и развитие на демокрацията, и от специални грижи за свободата на словото срещу злоупотребите, които ерозират тази свобода като фундаментална ценност. Въпросните грижи, не са манна небесна или нещо. Те не са като майчината грижа, която се самопоражда.

Медиите са един от най-важните стожери на демокрацията и свободата на словото.   ? 

Evgeni Kanev

Любими  · 38 мин  · 

Всички гледаме зулумите в държавата под палката на един човек и се питаме докога това ще продължава. За съжаление обаче не сме “всички”, а едно малцинство - за останалата огромна част в обществото точката на кипене е много далеч.

Наред с други фактори, вероятно най-важният фактор за тази инертност е създадената от медиите “интерсубективна реалност”. Новините си текат сякаш всичко си е наред, скандалните действия на институциите или тотално отсъстват, или се отбелязват с 1-2 изречения, така че да бъдат нормализирани и банализирани, или човек въобще да не разбере причина и контекст. Блестяща статия по въпроса публикува преди дни проф. Георги Фотев (виж в коментари).

Прогресът на едно общество често е функция на способността на неговия елит да създаде разказ за бъдещето, което да обединява огромна част от хората около него. По-рано това е била вярата в различни божества, представлявани от владетеля и религиозни институции. След Ренесанса, това е национализмът: вярата в нацията и националните герои и идеали. През последния век идва интернационализмът: вярата, че светът принадлежи на една класа, докато другите изчезнат.

Общото е създаването на интерсубективна реалност за хората, подкрепящи конкретна власт. Терминът "интерсубективна реалност" се използва в съвеременните социални и психологически науки да отчете факта, че човек като субект не може да възприеме обективно реалността, а само в контекста на придобита информация за нея на база своите предразсъдъци и ограничения. В тях и само в тях той възприема информация от околната среда, а тази, която им противоречи я отхвърля.

Интерсубективната реалност е ключов подход за разбиране на миналото и съвремието. В миналото хората винаги са се организирали на база създаването на обща интерсубективна реалност за членовете на племето, клана, етноса, а след това и нацията. Независимо какви са фактите и различните гледни точки, някаква идеология или митове, както ги нарича Харари, ги обединяват за общо разбиране за миналото, настоящото и бъдещето заедно - и по този начин създават солидарност за общи действия.

Затова и за тоталитарните и авторитарните режими е толкова важно да няма свободни медии, за да може управляващите да създадат изгодна на тях интерсубективна реалност за населението в рамките на управляваните от тях територии. Така беше с комунизма в България (който пренаписа историята до ден днешен).

Изграждането обаче на само една интерсубективна реалност в рамките на една държава стана супер сложно в ерата на социалните медии. Затова енергията на нелибералните режими като този в България на ББ и ДП беше насочена да предотвратява конкурентни визии за реалността чрез фалшивите или спестените новини. Когато контролираш основните медии и правосъдната система това не е трудно - подбираш само темите, които обслужват твоята интерсубективна реалност. Например, промотираш стабилност, строителство, управленски успехи. И разбиваш конкурентните визии - за свободата и демокрацията. Или смачкваш с измислена критика чуждите правителства. Или промотираш традиционото семейство, а като негова алтернатива му противопоставяш джендърството като сексуални извращения и либерализма, водещ до личностна разруха.

“Строителството” като символ на прогреса е квинтесенциален за създаването на интерсубективна реалност в изостанали общества, обладани от подтиснически режими. Така беше при комунизма, където всичко беше строителство, а успехът на ТЖ се измерваше в колко Българии е построил. Всички изборни кампании на ГЕРБ са фокусирани върху “градеж”, строителство и работа. По-късно стана ясно, че наистина едрото стротелство е фокус, но по други причини, типични за този тип режими.

Благодарение на Кремъл обаче и чрез вносните фалшиви новини има реален опит да се наложи още една интерсубективната реалност - на русофилска България. И нейни говорители са от Волгин по БНР, през куп анализатори и водещи по медиите до президенството чрез Радев и Йотова по ТВ и социалните мрежи. В тази реалност, България трябва да бъде неутрална във войната, да ограничи с по-далечна цел да прекрати своето членство в ЕС и НАТО и да приеме руския мир, а у дома да живее в напудрения свят на славното българско минало.

Забелязвате ли коя реалност липсва?

Да, липсва Европа. Но не като споменаване бегло на някакви събития по континента, а като мироглед, манталитет, знания за демокрацията и нейните ценности, какво и защо се случва у нас през тяхната призма.

Все още е недопустимо в медиите да се критикуват институциите за бруталното нарушаване на правата на човека, за липсата на разделение на властите, за посегателствата върху частната собственост и неприкосновеност на личния живот. Свободата на словото се разбира като блудство със словото през всякакви гледни точки, където установяването на истината е дори опасно. А върховенството на правото отдавна е върховенство на Пеевски, което медиите не забелязват. Освен когато имитират за пред Запада конфликта му с водача на другия руски клан - Радев.

Но не можем да скрием огромната вина на политиците на ПП-ДБ, които рядко схващат своята образователна преди пропагандна задача - за да бъде разбрана критиката им към мафиотски кланове, хората първо трябва да разберат какво е нередно и редно в една демокрация и защо. Публичното присъствие с разговор за ценности е най-големият дефицит и така остават епизодични журналисти и предавания, които не могат да променят голямата картина - интерсубективната реалност на мафията.

И така, който иска дълго да управлява е важно да изгради атрактивна алтернативна интерсубективна реалност.

ББ се задържа дълго, защото показваше на хората, че върху голи поляни се строи (независимо кой, как, защо и на каква цена), а почти всеки човек подсъзнателно иска да е в интерсубективната реалност на позитивното усещане за бъдеще.

Въпросът е каква позитивна реалност може да покаже, разкаже и наложи Промяната - за да има промяна.  ???????????????????????????????????????