Докато ПП-ДБ се бори за второто място с ДПС е време за разбор на какво се дължат слабите резултати. Това е изцяло и само мое мнение, с което не ангажирам никого. Но споделям мисълта на голям мислител, че “ако явлението на нещата съвпадаше с тяхната същност, то всякаква наука би била излишна”. Казвам това, защото независимо какво ви говорят в един хор хората по телевизията - това беше не само като маниер, а и като резултати едно от най-успешните, ако не най-успешното управление от членството ни в ЕС. Но защо неговите резултати не бяха и не могат да бъдат оценени?
Причините са три:
(a) огромното разделение в обществото, където емоцията на омразата изцяло доминира над разумните компромиси за постигане на резултат
(б) доминиращият медиен разказ за смисъла от политиката
(в) изключително слабата и конструктивно дефектна комуникация на ПП-ДБ с техните избиратели.
Понеже в една или друга степен съм анализирал първите две - сега бих обърнал внимание на слабостите на ПП-ДБ - според мен.
Слабост 1: Липса на цялостна визия за България, където реформите са инструмент, а не цел.
ПП-ДБ няма привлекателен разказ в каква България иска да заведе българите след 5 или 10 години. Най-слабата и безинтересна постановка е “нормална държава”, където само живелите на Запад могат да си представят какво имат предвид лидерите на ПП-ДБ. Апропо, когато СДС загуби катастрофално изборите срещу БСП преди 30 години, техният слоган бе за ..”нормална държава”.
Аз бих разказал подробно каква България си представям. Примерно - България, където всеки човек има достойна работа и доходи; децата му предпочитат да живеят в България пред чужбина; излизат от дома си на чиста и зелена улица ; отиват в училище с чудесни учители; бърза медицинска помощ идва бързо; лекарствата за хронични болки са безплатни, а болницата е наблизо; и едва тогава от затвор за пияни шофьори до затвор за политици на най-високо ниво.
Българите трябва първо да поискат нещо, за да са готови да платят цената за нужните стъпки това да се случи. Вместо това - влизане с половин уста в сглобка с най-омразните политици - източник на подкрепа за ПП-ДБ - стана електорална катастрофа.
Не защото обаче бе грешка, а защото нямаше комуникация в името на какво се прави. Освен на тези до 300 х души от Синя коалиция, през РБ до ДБ - които си имат професия и не искат държавата да помага. Но само с тях голяма партия не се прави - а другите избиратели трябва да знаят какво държавата ще направи за тях. В това е парадокса - за да направиш реформите ти трябва огромна подкрепа, която обаче не идва само за тези реформи, а и за други неща. Като ги забравим - стигаме пак до 300 хиляди души.
Слабост 2: Комуникацията.
През целия период на сглобката много хора предупреждавахме, че хората, подкрепили ПП-ДБ са объркани. Това беше особено фрапиращо, когато:
(а) се сглоби сглобката;
(б) се появи Пеевски като говорител;
(в) беше издигнат Васил Терзиев за кмет;
(г) се водеха преговори за ротацията
(д) се появиха информации за министри на ГЕРБ;
(е) се реагира слабо на обвиненията срещу шефката на митниците и главния секретар; както и на следващите скандали за подписи, записи и други разработки;
(ж) започнаха да се обясняват резултатите от сглобката едва в кампанията, и то в последните две седмици.
Комуникацията бе слаба на много нива:
- лимитиран брой говорители
- слабо присъствие в медиите (с тяхна заслуга, но не само)
- невероятно слаба публична активност на депутатите и министрите, които не разбираха простата истина, че не е важно само какво си свършил, а какво е разбрало обществото, че си свършил.
Имах усещането, че избирателите са някакви досадници, които са нужни само по време на избори. Нямам дори спомен за някакви срещи с тях между предните и сегашните избори. В социалните мрежи имаха грижа да пишат редовно не повече от 5-6 политика, и то кратко и повърхностно в повечето случаи. И разбира се, липсата на цялостен разказ пречеше да се намери правдоподобно обяснение за много изненадващи ходове и как едно или друго действие се вписваше в цялостния план.
Разбира се, надлъгването с ББ и ДП изискваше изненадващи ходове, но те щяха по-лесно да бъдат преглъщани, ако избирателите разбираха по-добре какво им носят очакваните резултати. И все пак - без постоянна жива връзка с избирателите дори резултатите не помагат и подкрепата спихва, вместо да расте. ГЕРБ и ДПС работят през общините с техните общности - а ПП-ДБ без тях трябваше да намерат начин да бъдат в постоянен контакт с избирателите.
Не на последно място - езика. Ако ПП-ДБ искат широка подкрепа, трябва да научат простия народен език в комлект с фрази, лафове, истории, примери … когато нон-стоп говориш за реформи на висок стил, където всеки си представя различни неща и рядко нещо конкретно за себе си - няма как да увеличаваш, а ще намаляваш подкрепата, защото става шаблон.
Слабост 3: Организацията.
Дълго време ПП-ДБ изглеждаше като капсулирана структура - по медиите говореха само лидерите плюс тук-там някой друг. Проблемът на този подход е, че и най-добрите оратори се изхабяват - особено когато са с години на екран. Включването на Академик Денков като основен говорител бе голям плюс, но едва ли не той трябваше да бъде говорител на цялото управление, вместо специализиран човек за работа с медиите.
Другият проблем е, че с изключение на хора като Ицо Хазарта, всички говорители са хора от жълтите павета. А за голяма партия се искат представители от всякакви социални прослойки - регионални, професионални, възрастови, дори образователни. Липсва не само диалога с широката и дълбока провинция, но и с съсловните организации, с бизнеса, с малцинствата и др.
Имаше много грешки в лидерството, макар аз да не смятам, че е нужна смяна на цялото ръководство, за което зоват “приятелите” с огъня - някога подкрепяли вероятно ПП-ДБ. Лидерите не се поръчват, а изграждат.
Спомням си колко силен бе натиска върху Костов да напусне - и когато го направи, СДС се спомина. Важно е лидерите да се учат от грешките си. Защото те вече привличат стотици хиляди хора, гласували заради тях. Но все пак трябва да бъдат припознати за лидери от членовете на техните партии чрез избори - за да не станат техните партии лидерски, както всички останали.
Може да се помисли за цялостна реорганизация на коалицията по модела на ранния СДС. Може да се помисли и за един лидер на коалицията с мандат до следващите избори. Може да се помисли за привличане на още партии като обратно Зелените и лица (не лидери), които гласуват за Синя София или консултативен съвет с другите неправителствени организации за общи инициативи. Липсата на диалог с другите води до капсулиране и приятелски огън, вместо ясно поставяне на общи цели и червени линии кой с какво се занимава в този процес.
Мисля си, че трябва да се привлекат в партиите и ръководствата повече възрастни и много млади; турци и роми; хора с различни професии и представители на средния и едрия немафиотски бизнес.
Лидерите трябва да бъдат припознати не като вносители на чужди идеи, а като български патриоти. Темата за гражданския патриотизъм трябва да измести национализма и да накара днешните българи да се гордеят със себе си, а не само с дедите си!
Когато има съгласие за разказа за България - тогава лесно и с емоция той може да бъде разказан завладяващо на българите.
Водещ сътрудник
Няма коментари:
Публикуване на коментар