1 юни 2024 г
- Трите жени, които ще оформят Европа
- Движението за избор, което може да помогне на Джо Байдън да спечели
- Какво означават бейби-бумърите за световната икономика
- Япония и Южна Корея стават все по-приятелски настроени. Най-накрая
- Некомпетентност или непрозрачност: изборът пред британските избиратели
Трите жени, които ще оформят Европа
В решаващ момент те капсулират дилемата как да се справим с популизма
В Украйна бушува най-кръвопролитната война на континента от 1945 г. насам, докато Русия представлява заплаха от Балтика до киберпространството. Ако Доналд Тръмп се върне в Белия дом, той може да подкопае нато , основата на европейската сигурност. Икономиката на континента е уязвима на шокове, причинени от индустриалната политика и протекционизма на други места. Евроскептичните популисти се возят високо в анкетите.
За да се изправи пред тези опасности, Европа се нуждае най-малкото от съгласувано лидерство на ниво ес . Освен това трябва да държи екстремистите далеч от властта. Дали ще успее зависи отчасти от избора на три жени: Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, Джорджия Мелони, италиански министър-председател, и Марин Льо Пен, водеща френска популистка.
Започнете с г-жа фон дер Лайен, която ръководи изпълнителната власт на ес от 2019 г. и се кандидатира за втори мандат. Тя заслужава едно. Тя свърши добра работа: организира силния колективен отговор на ес на агресията на Владимир Путин и помогна за задълбочаване на европейската интеграция в решаващ момент, например чрез прокарване на новаторска програма за емитиране на общ дълг. Хладнокръвен германски консерватор, тя също така постави Европейската комисия в центъра на вземането на решения, когато френско-германските отношения бяха напрегнати. Като се имат предвид заплахите, необходимостта от силно, единно лидерство никога не е била по-голяма.
За да спечели втори мандат, тя първо се нуждае от подкрепата на 27-те национални лидери на ес . След това тя трябва да получи мнозинство в Европейския парламент, който провежда избори на 6-9 юни, като над 350 милиона граждани имат право на глас. На теория тя ще се радва на подкрепата на консервативните, либералните и социалистическите групи, които формират политическата върхушка. Но тъй като политиката е станала толкова фрагментирана, тези три групировки се очаква колективно да спечелят само тънко мнозинство от места и някои от техните членове на парламента може да се разпаднат. Г-жа фон дер Лайен едва се справи с първия си вот през 2019 г. Този път победата не е сигурна .
Това ни отвежда до г-жа Мелони, министър-председател на Италия от 2022 г. и лидер на твърдо дясната партия Братя на Италия, която се превърна от бунтовническа сила в управляваща страната. Очаква се да се представи добре на изборите в ес . С нейната подкрепа г-жа фон дер Лайен може да има по-добри шансове да спечели парламентарно мнозинство за втори мандат на висшия пост в ес . Тя е заета с ухажването на италианеца. „Работя много добре с Джорджия Мелони“, каза тя на 23 май.
Тези думи и идеята за какъвто и да било пакт, който включва Братята, възмутиха либералите и фигурите от властта, включително някои от управляващата Социалдемократическа партия в Германия и партията на Еманюел Макрон във Франция. За тях г-жа Мелони е отвъд границите. Тя се сприятелява с Виктор Орбан, силния човек на Унгария, и други неприятни типове. Тя придава достоверност на расистките теории на конспирацията като „страхотната замяна“. Тя оприличи ес на Съветския съюз. Накратко, мнозина мърморят, че тя е точно от типа твърдо дясна фигура, която трябва да бъде изключена от вземането на решения.
Г-жа Мелони със сигурност има много неприемливи политики и качества. Независимо от това, да се изключи работата с нея като въпрос на принцип би било късогледство. Нейното досие не е на политически подпалвач. Тя има обща кауза с г-жа фон дер Лайен по въпроси като нелегалната имиграция; двете жени са направили съвместни посещения в северноафриканските страни, сключвайки сделки с автократи, за да спрат потока. Тя беше твърд поддръжник на Украйна, за разлика от някои от своите колеги от популистката десница. Нейната партия води културни войни у дома, но по отношение на сигурността и икономиката тя управлява Италия като прагматик. Тя не трябва да бъде изолирана от политическия мейнстрийм.
Нещо повече, сключването на сделка с нея може да има допълнително предимство: разделяне на популистката десница между нейните по-умерени и крайни елементи. Това е мястото, където г-жа Льо Пен се намесва. Очаква се нейната партия, Национално обединение, да се представи добре и на европейските избори. Г-жа Льо Пен се опита да се ребрандира като масова фигура, но не се заблуждавайте. Тя е подпалвач с дълга история на ксенофобия и пристрастяване към Русия. Тя иска да създаде мегагрупа от националисти, която да дръпне Европа силно надясно. За да направи това, тя иска да се обедини с г-жа Мелони.
Далеч по-добре вместо това да примамите г-жа Мелони към центъра. Това би попречило на плана на г-жа Льо Пен и би разпокъсало твърдата десница. Алтернативата за Германия вече частично се разпадна, след като нейният водещ европейски кандидат сякаш омаловажи нацистките престъпления. Лишаването от власт на г-жа Льо Пен също може да намали нейната привлекателност във Франция, където нейната партия води в социологическите проучвания преди националните избори през 2027 г. Перспективата за президент Льо Пен е обезпокоителна.
След резултатите от европейските избори пазарлъкът може да се проточи с месеци и ще постави на изпитание уменията на г-жа фон дер Лайен. Залозите са големи. Един път може да осигури стабилно лидерство на ниво ес и да покаже как умерените могат да се борят интелигентно с популистката десница. Въпросът вече не е дали популистите могат да бъдат сдържани. Това е как да се отговори на тяхното нарастване. Г-жа Мелони държи картите си близо до гърдите си. Но би било странно, ако някой, който очевидно се интересува повече от властта, отколкото от позьорството, се остави на периферията на Европа.
Тройни проблеми
Алтернативният път може да бъде катастрофален. Европейската политика стана толкова фрагментирана, че е възможно да не се намери парламентарно мнозинство за г-жа фон дер Лайен или който и да е друг кандидат за председател на Комисията. Това би предизвикало конституционна криза в най-лошия момент, тъй като Украйна е в битка и се очертава евентуално президентство на Тръмп. Освен това, ако г-жа Мелони не вижда какво да спечели от работата с центъра, тя може да се изкуши да работи с г-жа Льо Пен. Ако направят грешен избор, европейските центристи могат да дестабилизират ес и да помогнат за създаването на това, от което отдавна се страхуват: обединено, панконтинентално крайнодясно движение. За да избегнете това, си струва да се справите с г-жа Мелони. ■
Само за абонати: за да видите как създаваме корицата на всяка седмица, абонирайте се за нашия седмичен бюлетин за история на корицата .
Това ,което липсва у нас го няма и в останалата Европа , истинска и адекватна либерална , социалдемократическа и зелена левица ,която защитава "малкият човек" , средната класа и качеството на живот на мнозинството , бори растящото неравенство и климатичните промени , която ясно разбира ,че за да стане ефективно това ЕС трябва да е ФЕДЕРАЦИЯ !
????????????
Incompetence or opacity: the choice facing British voters
The first week of the election campaign points to a failure of political competition
There are still five weeks to go until polling day on July 4th. Nothing is certain until the ballots are counted. But the first week of the British general-election campaign has conformed almost exactly to type. That is bad news for the Conservatives, good news for Labour and worrying for Britain.
The Tories have so far campaigned as they have governed—badly. They have been typically fractious: Tory MPs have moaned about Rishi Sunak’s decision to call the election, disavowed campaign proposals and, in one case, suggested that voters plump for a different party altogether.
Mr Sunak is full of what he calls “bold ideas”. But audacity is not a virtue in itself: cheese-flavoured toothpaste is a bold idea. Mr Sunak’s most eye-catching proposal so far is to introduce a form of national service, in which British 18-year-olds would either spend time in the military or undertake “volunteer” work. There is a serious debate to be had over how best to buttress the armed forces but it is impossible to take this particular proposal seriously. Basic questions of enforcement have not been thought through. The idea had been ruled out by the government only days before; funding for a precursor scheme had been cut.
Such inconsistency is part of a long-standing pattern. After 14 years in power, there are few policies that the Tories have not tried and then backtracked on. They have espoused fiscal discipline and tried unfunded tax cuts. They have legislated for net zero and now rail against “eco-zealots”. They have cut corporation tax and then raised it. They have raised national insurance and then cut it.
The Tories are also turning further inward. Their main goal seems to be to fend off Reform UK, a party on their right flank, by shoring up support among pampered older voters. As well as taking aim at feckless teenagers with a bracing dose of national service, the Tories have proposed raising pensioners’ personal tax allowance so that the state pension can continue to rise without incurring income tax (reversing another earlier policy). It will be a mild surprise if Mr Sunak does not soon call for the reintroduction of Pathé News. None of this is the mark of a party grappling with serious issues. At the previous general election the crossover age where voters became more likely to vote Tory than Labour was 45. At the next one it will be 69.
All of this is plainly good news for the Labour Party. Fractiousness, inconsistency and insularity are not likely to propel the Tories to a historic electoral comeback. But a lopsided contest risks letting Labour off the hook. For it has plenty of questions of its own to answer.
The government’s current spending assumptions imply real cuts to departments that have already been cut to the bone. Rachel Reeves, the shadow chancellor of the exchequer, promises no repeat of austerity but has also ruled out any big tax rises. Labour wants to slash waiting lists in the National Health Service but has said nothing of substance about social care, the bit of the system that leaves patients clogging up hospital beds. Labour needs economic growth but its planning proposals look thin and its labour-market reforms risk hurting one of Britain’s strengths.
Having it both ways is politically sensible. It may well be enough to deliver Labour a crushing victory. But none of this serves the country well. Election campaigns are meant to stress-test candidates and parties. On the evidence of the first week, that will not happen. The Tories appear incapable of providing proper competition. As a result, Labour can afford to remain worryingly opaque. ■
Explore more
This article appeared in the Leaders section of the print edition under the headline “Incompetence or opacity?”
More from Leaders
Mexico’s new president must do a high-stakes U-turn
Claudia Sheinbaum should reverse the policies of the López Obrador era
South Africa stands on the brink of salvation—or catastrophe
To prevent a coalition of chaos, Cyril Ramaphosa and the Democratic Alliance must do a deal
The disgrace of a former American president
But this prosecution of Donald Trump was wrongheaded and counter-productive
Какъв е този хаос към края ?
ОтговорИзтриване