?????????????????https://t.co/bFxkvXkoXl Нито ако Радев стане Премиер , а Мамаша Йотова президент . pic.twitter.com/DCZMjkISwc
— Борис Борисов (@BorisoB13) July 30, 2026
Затова е тази картинка в началото и въпросът дали правилата не трябва да се приемат след дълго обсъждане и на референдум и да не се изменят често както изборните правила така и конституцията .
Нашата, както е известно, беше приета от ВНС, което бе избрано с много манипулации и измами и всъщност написана от хора на тоталитарният режим за да обслужи прехода към светлото капиталистическо бъдеще на номенклатурната каста , или класа на червеният феодализъм . Такива режими не са нито леви ,нито десни, независимо с какви идеологии си служат , и ,съответно и БСП не беше, нито тогава ,нито сега , нито другите ѝ инкарнации ,включително тази оглавена от Радев , лява . Това е положението . Преходът бе контролиран и в интерес на номенклатурите и разбойниците , #Ментелигенцията и други подобни слуги на режима . Възползваха се от всичко което може ,включително от простотията и наивитета на поданиците на режима . Избирателните правила са само част от Големият проблем макар и съществена . Сравнението с други система показва дискриминация на независимите кандидати и ниска представителност . Като добавим ,че партиите нямат вътрешна демокрация и са продукт произведен от Олигархията за да яхне определени настроения и електорат , тоест са ментета , Медийната среда и зависимият корпоративен вот , се получава това ,което наблюдаваме , шепа спартанци воюващи със сганта на Мафията , ама и те аджамии , лесна плячка на тарикатите обслужващи Олигархията .
Избирателна
система
Най-демократичната и представителна
избирателна система е когато кандидатите събират необходимият брой гласове от
цялата страна и така влизат в парламента. Това е технически изпълнимо в
съвременни условия. При 240 народни представители и 6 милиона избиратели, на
един народен представител се падат 25 000 гласоподаватели. Как се прави това?
Прави се с електронно гласуване и, когато един кандидат събере тези 25
000, светва червен надпис, че е избран и за него не може вече да се гласува.
В края на изборният ден резултатът се знае. Тези ,които не са събрали 25 000
гласа, се класират в низходящ ред и попълват незаетите места. Така една община,
ако иска да има своя народен представител, може да издигне кандидат и да
си го избере. Същото важи за всяка нетериториална организация, например
синдиката на учителите или на зъботехниците. Партиите нямат монопол и всички са
равнопоставени на национално ниво. Издигането на кандидатите трябва да става от
инициативен комитет и 1 000 подписа. За да няма повтарящи се подписи из
различните подписки, всеки гражданин, който иска да участва в изборите,
се регистрира и срещу подписа си получава марка с уникален номер за 1 лв.
Събраните подписи и марки трябва да са точно 1001.Така кандидатите няма да са повече
от 6 000. Партиите и коалициите, които искат да получат субсидии, ще са
задължени да имат поне 120 кандидати, което означава 120 000 подписа.
Субсидията ще зависи от броя на получените гласове за тези кандидати и ще е
дължима дори да няма избран народен представител. Останалите и независимите
няма да получат нищо независимо от резултата. Това е необходимо за да няма
прекалено раздробяване и превръщане на субсидиите в цел. За един независим
кандидат или голяма структура 1 000 подписа не са проблем, но малките, ако
искат субсидия ще трябва да се докажат. Бариерата тук са подписите. Ако някоя
партия иска да ги купи ще трябва да се бръкне доста. Политиката не трябва
да се превръща в бизнес, а в професия, която изисква отговорност и почтеност.
За да има демокрация, трябва да ги има, трябва да има демокрация и
представителност в самите партии. И понеже няма начин със закон те да
бъдат наложени пряко като норма на партиен живот, налага се избирателните
правила и закон да го изискват в някаква степен. Друга идея в тази посока е
една статия, която написах преди години за илюстрация на начина и посоката, в
която трябва да се мисли според мен.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=217077
Lubomir Todorov, Евгени Марков, Вени Георгиева и 6 други харесват това.
Коментари
Лила Кара Да, убедително е.
29 юни 2013 г. в 17:35 · Харесвам
Лила Кара А които не ползват компютри? Те какъв процент са?
29 юни 2013 г. в 17:36 · Харесвам
Димитър Димитров В стаичката един монитор, мишка и
устройство за пръстов отпечатък за да е невъзможно многократно гласуване. Който
търси начин, намира. Не е проблем. В училищата ,където са обикновено секциите
има компютри и връзка с мрежата. Освен това не е задължително гласуването да
става в един ден при този начин.
29 юни 2013 г. в 17:40 · Харесвам · 2
Борис Борисов Става, но ще се напълни парламента с разни
"звезди" като шамара и т.н.
1 септември 2013 г. в 23:29 · Харесвам
Димитър Димитров Борка, а тези в парламента да не са
по-хубави?
4 септември 2013 г. в 19:44 · Харесвам
Борис Борисов Като се замисля, не са по хубави. За нищо не стават. Поне
да бяха се сбили няколко пъти. Скучни кучи синове.
13 октомври 2013 г. в 20:00 · Вече не харесвам · 1
Евгени Марков С 500 000 лв. си купуваш 25 000 цигани и си готов парламентарист.
30 януари 2014 г. в 19:10 · Харесвам
Димитър Димитров Значи за да имаш мнозинство и
възвращаемост са ти нужни 100 по толкова или 50 000 000 и 2,5 милиона цигани.
30 януари 2014 г. в 20:44 · Харесвам
Евгени Марков Но то и сега е така. Не схващам разликата.
30 януари 2014 г. в 20:47 · Харесвам
Борис Борисов Аз я схващам разликата и тя е в минус на партийното
гласуване и вождовете които редят листи, обаче 20-30 образа и купени ще се
намърдат, а когато има ситуация фифти -фифти, случайни идиоти като Сидеров ще
решават.
30 януари 2014 г. в 20:58 · Харесвам
Евгени Марков За съжаление изборите се решават от хората с парите и от
простотията. Реално всички търсим система, която да даде предимство на
малцинството от честни хора, способни да мислят. Няма как да стане.
30 януари 2014 г. в 21:02 · Харесвам
Димитър Димитров Каквато ще избирателна система да
измислим, конституция, закони и т.н. ако няма МОРАЛНО МНОЗИНСТВО, а то се
създава от интелектуалците, журналистите, медиите, гражданското общество, та
ако то липсва и не принуждава политиците да се преструват поне на държавници,
нищо няма да се получи. Заявеният морал, дори когато е лицемерен, работи за
обществото когато има натиск и санкции да се спазва.
5 февруари 2014 г. в 20:54 · Харесвам · 1
Milen Raytchev
Идеята изглежда добра...съгласен съм, че трябва да се мисли в подобна посока...
5 февруари 2014 г. в 21:28 · Харесвам
Димитър Димитров http://yavordim.wordpress.com/.../%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0.../
Страхувам се, че дебатът, започнал
след предложения от президента Плевнелиев референдум за начина на гласуване…
yavordim.wordpress.com
9 февруари 2014 г. в 22:42 · Харесвам · 2 · Махане на предварителния изглед
Milen Raytchev
Добър анализ...
9 февруари 2014 г. в 23:36 · Харесвам
Борис Борисов И аз се чудя защо гласувам, но не върви и да пасувам, а
след това да псувам. Доста българи точно това правят. Даже има повик,
инициатива за бойкот. И аз съм за бойкот, но като се гласува срещу
най-вероятните за други пък каквото ще да става. Гласувай на инат народе.
10 февруари 2014 г. в 08:15 · Вече не харесвам · 1
Димитър Димитров И да допълня за гласуването в
чужбина. Няма технически пречки всеки български гражданин, независимо къде е
,да гласува или да събере подписи и да се кандидатира. Над 2 милиона работят
извън родината и имат право на представителство. Не съм съгласен тези хора да
се дискриминират, нито да получават специална квота и преференции. Те трябва да
са равнопоставени със тези в страната.
10 февруари 2014 г. в 18:55 · Харесвам · 2
Grigor Lilov
Предложените идеи са неработещи и нещо повече - направо вредни. Мисля така,
защото: 1. не е работа на синдикати и пр. организации да издигат депутати. В
страната има над 600 професионални и браншови организации. Всеки потенциален
депутат от тях ще защи...Вижте още
14 февруари 2014 г. в 12:38 · Харесвам · 2
Борис Борисов Григоре, може и да си прав, ама и сега нямат проблем
мафиите. Аз харесвам падащият лимит защото ще стане ясно и във времето кои са
лидерите, кои са избрани първи. Субсидии не трябва да има за който не е влязъл,
с това съм съгласен, но си помисли меракл...Вижте още
14 февруари 2014 г. в 12:47 · Харесвам · 1
Димитър Димитров Това е само посоката. Не знам дали
е супермажоритарна подобна избирателна система, но със сигурност е хем мажоритарна,
хем представителна като пропорционалната. Останалото са подробности които могат
да се изчистят.
14 февруари 2014 г. в 19:23 · Харесвам · 1
Борис Борисов Посоката може да е вярна, но ако оставиш подробностите на
Цачева или Манолова, ще прецакат идеята и посоката. Така стана с почти всичко.
Посоката вярна, а резултата "кой ми сра в гащите"
15 февруари 2014 г. в 06:07 · Харесвам · 1
Димитър Димитров Вярната посока е към повече
демокрация и по възможност да е пряка http://www.currentconcerns.ch/index.php?id=2625
The historical roots of
Swiss direct democracy
Various empirical studies in
economic sciences that, in addition to economic sub-areas, also address the
research in happiness come to an interesting conclusion: The more democratic
and federalist a political system is, the happier the people are. This condition
is greatly responsible for the econom...
currentconcerns.ch
17 февруари 2014 г. в 21:44 · Харесвам · Махане на предварителния изглед
Димитър Димитров Looking at this relationship from a
historical perspective, we can say that in Switzerland the introduction of
direct democratic instruments in the 19th century was not an obstacle to the
industrialization of the country.
17 февруари 2014 г. в 21:47 · Харесвам
Димитър Димитров http://www.lpi-bg.org/?page=analysys&lng=bg&action=show...
Либерален политологичен
институт
Представителната демокрация е
единственият механизъм за упражняване на държавната власт в модерната държава,
в която…
lpi-bg.org
17 юни 2014 г. в 23:56 · Харесвам · Махане на предварителния изглед
Димитър Димитров http://www.izborenkodeks.com/analysis/view-28
Граждански форум за
честни избори - Анализи и коментари
Отговорът е кратък - партиите. За
тях то е неудобно. В същото време те са тези, които създават правилата на
играта.
izborenkodeks.com
17 юни 2014 г. в 23:58 · Харесвам · Махане на предварителния изглед
Димитър Димитров Спокойно може да се направи
експеримент какво ще се получи, ако се гласува по избирателната система ,която
предлагам. Имаме листите на кандидатите. Слагаме една горна граница и я
повдигаме с нарастването на общото количество гласували . Ако са гласув...Вижте още
BGVot - гласът на
България - Щрак
Уникално българско приложение, което
отразява мнението на хората в страната в реално време. Последно представя…
shtrak.bg
29 септември 2014 г. в 13:22 · Харесвам · Махане на предварителния изглед
Димитър Димитров $Отново скъпите ни политици, ама
наистина много скъпо ни струват, умуват по какви правила и процедури ще се
явяват на кастинга или интервюто, ако повече ви харесва, за работа, а
работодателят естествено сме ние. Странно защо никой не ни пита за нашето ...Вижте още
DID77 - Дали ние решаваме
- статия: Политически статии, на Български език
"Дали ние решаваме" е
статия от Димитър Димитров - DID77. Сайт за лично творчество - поезия, есета,
разкази, картини, музика, фотография, преводи, колажи и др. Коментиране и
оценяване.
otkrovenia.com
10 октомври 2014 г. в 09:02 · Харесвам · Махане на предварителния изглед
Не всички линкове се отварят . Изхвърлиха ме от Фейсбука за втори път на практика без обяснения . Поискаха снимка, после документ и накрая нещо или някой реши че не съм благонадежден . Според мен има не само тролове ,но и истинска цензура. Фейсбук развращава като позволява ДОНОСИ , анонимно докладване . Ами така си беше и по комунизма .
Попитах ИИ:
Колко пъти са променяни изборните правила откакто е приета последната конституция и колко пъти сме ходили на парламентарни избори ?
Отговорът:
От приемането на настоящата Конституция през юли 1991 г. до юли 2026 г. изборните правила в България са променяни над 50 пъти чрез различни закони (включително старите избирателни закони и настоящия Изборен кодекс, който самостоятелно е редактиран 29 пъти от 2014 г. насам), а на парламентарни избори сме ходили общо 17 пъти. [1, 2, 3]
- Преди приемането на единния Изборен кодекс (1991–2011 г.): Правилата се уреждаха от отделни закони (напр. Закон за избиране на народни представители). Те претърпяха десетки корекции, включително въвеждането на спорни мажоритарни елементи през 2009 г.
- След приемането на Изборния кодекс (от 2011 г. до днес): Първият кодекс на Искра Фидосова (2011 г.) и настоящият кодекс на Мая Манолова (2014 г.) постоянно биват отваряни за ревизия. По данни от правната комисия на Народното събрание към юли 2026 г., кодексът от 2014 г. е претърпял точно 29 официални редакции. Основните промени през последните години засягат:
- 13 октомври 1991 г. (36-ото НС) – първите избори по новата конституция.
- 18 декември 1994 г. (37-ото НС)
- 19 април 1997 г. (38-ото НС)
- 17 юни 2001 г. (39-ото НС)
- 25 юни 2005 г. (40-ото НС)
- 5 юли 2009 г. (41-вото НС)
- 12 май 2013 г. (42-рото НС)
- 5 октомври 2014 г. (43-тото НС)
- 26 март 2017 г. (44-тото НС)
- 4 април 2021 г. (45-ото НС) – начало на безпрецедентната политическа криза.
- 11 юли 2021 г. (46-ото НС)
- 14 ноември 2021 г. (47-ото НС) – проведени заедно с избори за президент.
- 2 октомври 2022 г. (48-ото НС)
- 2 април 2023 г. (49-ото НС)
- 9 юни 2024 г. (50-ото НС) – проведени заедно с избори за Европейски парламент.
- 27 октомври 2024 г. (51-вото НС)
- Пролет/Лято 2025 г. (52-рото НС) [1, 2, 3, 4, 5, 6]
- Избори през 2009 г. (само месец преди вота): Управляващото мнозинство въведе спорния смесен модел с 31 мажоритарни мандата в последния възможен момент. Освен това тогава беше вдигнат прагът за коалиции на 8% (което впоследствие беше отменено от Конституционния съд).
- Избори през април 2021 г. (ремонт през декември 2020 г.): Правилата бяха пренаписани броени месеци преди вота, за да се регламентира смесеното гласуване (на машина и с хартия) и да се отворят спорни текстове за протоколите на ЦИК.
- Двата последователни вота през юли и ноември 2021 г.: Изборният кодекс беше променен светкавично от краткотрайното 45-о Народно събрание буквално дни преди разпускането му, като се въведе задължителният машинен вот за секциите с над 300 избиратели.
- Избори през април 2023 г. (т.нар. „Хартиена коалиция“ в края на 2022 г.): Няколко месеца преди изборите беше върната хартиената бюлетина в големите секции, а машините бяха превърнати в обикновени „принтери“ за разписки.
- Текущата ситуация (юли 2026 г.): Точно в този момент правната комисия на Народното събрание отново е отворила кодекса за спешни „временни промени“, насочени към предстоящия наесен президентски вот. Опозицията остро критикува управляващата партия „Прогресивна България“ за поредното пренаписване на правилата в навечерието на избори.
- Конституцията на Република България
В Конституцията няма изречение: „Изборите се провеждат синхронно“. Тя обаче поставя рамката:- Чл. 139, ал. 1 установява, че кметът е орган на изпълнителната власт в общината и се избира от населението или от общинския съвет за срок от 4 години.
- Чл. 93, ал. 1 във връзка с правомощията на държавния глава определя, че Президентът насрочва изборите за органи на местното самоуправление. Тъй като президентът издава един общ Указ за насрочване на редовни местни избори, той определя една конкретна дата за цялата територия на страната. [1]
- Изборният кодекс (ИК)
Това е законът, който детайлизира процеса. В Чл. 4, ал. 1 и съответните раздели за местни избори е фиксирано, че редовните избори за общински съветници и за кметове се провеждат в един и същи неработен ден за цялата страна, в рамките на последните 45 дни от мандата на действащите органи. [1]
- Франция: Провеждат се на една дата за всички над 34 000 общини (на всеки 6 години).
- Испания: Провеждат се централизирано на една дата (обикновено в последната неделя на май).
- Гърция и Белгия: Също залагат на напълно единен изборен ден за всички местни органи. [1, 2]
- Германия: Всяка от 16-те федерални провинции (Ланде) има собствено законодателство. Местните избори в Бавария, провинция Северен Рейн-Вестфалия или Саксония се провеждат в напълно различни години и месеци. Мандатите също варират (между 5 и 6 години).
- Австрия: Подобно на Германия, деветте провинции сами определят кога да проведат изборите за своите общини.
- Ирландия и части от Нидерландия: Провеждат местни избори, но понякога при административни реформи (сливане на общини) изборите за конкретни места се отлагат или изтеглят, размествайки националния календар.
- Великобритания (бел. ред. извън ЕС, но с голямо влияние върху европейските традиции): Прилага система на ротация, при която всяка година се преизбира само една трета (1/3) от състава на местните съвети.
Няма коментари:
Публикуване на коментар