Публикацията на Evgeni Kanev
Историята на света е дълга и достатъчно поучителна - през нея може да се изучава човешкото поведение и прогнозират бъдещи събития.
Така например, историята на САЩ е богата на примери - не много популярни - как концентрацията на богатство и икономическа мощ задължително водят до опити за превземане на политическата власт. Иначе богатството трябва да се запазва чрез развитие, иновации и конкурентоспособност. Но такъв риск обикновено се тушира чрез пряко овладяване на политическата власт.
Първият такъв опит в САЩ се случва след Гражданската война от т.н. Барони- разбойници. Те изцяло финансират и направо купуват президентския пост на републиканеца Улиям Макинли през 1896 г - заплашени от програмата на кандидата- демократ. Той не успява обаче да спре прокарването на първите антитръстовски закони от Конгреса (Комисията Шърман, на името на брата на легендарния генерал на Севера в Гражднската война). Но пък в голяма степен блокират прилагането им - дори ги използват срещу … профсъюзите. Апропо, Макинли - убит в началото на втория мандат - е любимец на Тръмп. На негово място идва вицепрезидентът Теодор Рузвелт - един от най-големите.
Вторият опит за превземане на властта е чрез преврат от 1933 г. Сериозно наплашени от програмите New Deal на президента Рузвелт, най-големите банкери, начело с J.P.Morgan финансират протести и наемат пенсиониран генерал, който да извърши преврата. Обаче след като се съгласил, той отишъл в Конгреса и ги издал. Разбира се, тяхната финансова мощ ги е покрила от преследване, а този случай дори го няма в учебниците.
Сега изглежда Тръмп прави трети опит да торпилира демократичните институции в името на новата технолигархия, като предотврати сигурна загуба на междинните избори за Конгрес - след които ще има опит за негов импийчмънт.
Какво предприе?
1. Натиск за партийно преначертаване на избирателните райони (Gerrymandering)
Тръмп оказва силен политически натиск върху щатските законодатели в контролираните от Републиканската партия щати за извършване на „извънредно“ преначертаване на границите на избирателните райони в средата на десетилетието. Целта е изкуствено да се осигури структурно предимство за консервативните кандидати, което да компенсира евентуална ниска избирателна избираемост в ключови щати като Тексас и Флорида.
2. Използване на федералните агенции за разследвания на местно ниво
За разлика от традиционната практика изборите да се администрират изцяло от отделните щати, администрацията на Тръмп започва да използва федералните правоприлагащи органи по безпрецедентен начин:
(А) Федерални претърсвания
В началото на 2026 г. агенти на ФБР изземат около 600 кутии с бюлетини и документи от избирателния център във Фултън Каунти, Джорджия – ход, определен от експертите като директна федерална намеса.
(Б) Натиск върху Калифорния
Федерални прокурори в Лос Анджелис обвиняват щата, че блокира одити на избирателните списъци, стартирайки разследвания за изборни измами още по време на преброяването на гласовете от първичните избори през юни 2026 г.
(В) Патрули от ICE
Публично се обсъждат планове федерални агенти от Имиграционните служби (ICE) да патрулират около избирателните секции под претекст да се предотврати вот от страна на чужденци.
3. Риторика за национална спешност и разколебаване на доверието
Преди дни Тръмп направи официално обръщение от Белия дом, използвайки разсекретени, но силно цензурирани разузнавателни данни. В него той твърди, че Китай е придобил личните данни на 220 милиона американци и че Министерството на вътрешната сигурност (DHS) е открило стотици хиляди нелегални имигранти в избирателните списъци.
Целта на тази стратегия е да се "наводни медийното пространство" с твърдения за уязвимост, за да се подкопае легитимността на вота в случай на загуба на републиканците.
Проучва се и издаването на изпълнителна заповед за обявяване на извънредно положение на база чуждестранна намеса, което да даде на Белия дом допълнителен контрол върху изборните процеси, въпреки че Конституцията не дава такива правомощия на президента.
4. Чистка на избирателни списъци и изисквания за гражданство
Администрацията изисква от министерствата и щатите да започнат масово премахване на имена от избирателните списъци (т.нар. voter purges). Белият дом подкрепя и законодателни инициативи, изискващи задължително представяне на документ за американско гражданство при регистрация за гласуване, което според критиците цели да затрудни вота на малцинствата и по-бедните слоеве от населението.
5. Персонални промени в статистическите агенции
В опит да се спре негативният икономически наратив, който би повлиял на избирателите наесен, Тръмп уволнява ръководителя на Бюрото за трудова статистика (BLS) веднага след публикуването на данни за ръст в безработицата (причинен от масовите депортации и митата) и назначава нов лоялен комисар.
Изводи:
(1) Винаги концентрацията на икономическа мощ води до опит за овладяване и на политическата власт и формирането на олигархия.
Спецификата на България е, че политическата власт на БКП бе трансформирана в икономическа - чрез която да се поддържа политическия монопол с инженеринг на нови и нови политически проекти.
(2) Винаги икономическата програма на олигархията е за още по-голямо икономическо и социално разделение - чрез намаляване на данъци и специални привилегии за най-богатите и увеличаване на бремето за средната класа и най-бедните. За избягване на социални вълнения - винаги надплатени са полиция, служби и съдебна система, както и лоялната държавна администрация и клиентела.
(3) Когато няма достатъчно финансови ресурси за местната олигархия в малка държава като България - държавата задължително конвергира към голяма държава със същата система на управление, а местният елит става компрадорски: предава националните интереси срещу личен просперитет.
Русия е идеалният пример за такава държава към България, но с Тръмп начело - САЩ също бяха припознати като възможен партньор от нашата олигархия.
Всички реакции:
248Светослав Георгиев
Двете Българии и защо е важна реалната представа за Европа като силна икономическа и военна сила с върховенство на закона:
Двете Българии и защо е важна реалната представа за Европа като силна икономическа и военна сила с върховенство на закона:Gemini каза
1. Периферията на обществото често се чувства забравена от „европейска България“. Когато преходът не е донесъл очаквания стандарт на живот, е най-лесно вината да се стовари върху Запада (ЕС, НАТО, САЩ), а Русия да се припознае като алтернативата, която би „наказала“ корумпирания елит. Подкрепата не е за реалната Русия (с нейните икономически и социални проблеми), а за митичната Русия – проекция на нуждата от сигурност, ред и справедливост, каквито тези хора чувстват, че липсват в собствения им живот.
2. Припознаването на Русия като „братска държава“ действа като психологически щит. Когато човек с нисък социален или икономически статус се асоциира с глобална суперсила (ядрено оръжие, огромна територия, армия), той индиректно започва да се чувства по-значим и защитен.
3. При хората с по-ниско образование историческата памет често е повърхностна и се базира на романтизирани митове, а не на факти. Образът на Русия като безалтернативен спасител от Освобождението (1878 г.) е дълбоко вкоренен. Пропускат се сложните геополитически интереси на Руската империя тогава, както и последвалите конфликти между двете държави.
4. Кремълската пропаганда работи изключително успешно с концепцията за „традиционните ценности“. За хората, които трудно се адаптират към бързо променящия се, глобализиран свят, съвременна Европа изглежда плашеща и хаотична. Либералната демокрация, толерантността към различията и зелените политики често се представят от пропагандата като „заплаха за българското семейство и православие“. Докато Русия се брандира като пазител на стария ред, патриархалните ценности и християнството. Това дава на по-консервативните и неинформирани слоеве чувство за морално превъзходство над „морално упадащия Запад“.
5. Профилът на уязвимост и липса на медийна грамотност:
Хората с по-ниско образование по-трудно разграничават фалшиви новини от проверени факти, алгоритмично подхвърлени в социалните мрежи (особено във Facebook). Тук често се наблюдава черно-бяло мислене. Сложността на демократичните процеси (където има дебати, коалиции, компромиси и понякога институционален хаос) се възприема като слабост. Централизираната, авторитарна власт („силната ръка“) се разбира погрешно като ефективност и стабилност.
- 1 ч
Pethr Knchev
Конкуренцията е противоположност на обединението в социален смисъл. Тя е приложима и в публичния сектор. Съответно, тъй като всяко добро решение е общочовешко конкуренцията е символ на желание за прилагане на лошо решение или липса на адекватно. Трудно е да говорим в ера на висока степен на образованост и морал за липса на решения. Конкуренцията е символ на провал, а не възхвала в икономически смисъл. Същото е положението в публичния сектор. Народ, общество, те трябва да са обединени. Плурализма в тоя смисъл има доста сходства с конкуренцията. Дори да приемем най - позитивния синоним на конкуренция, а именно състезание то пак няма как да говорим за нормалност. Двама братя не биха се състезавали, ако са нормални. Така е и с двама съседи, с двама съграждани. Тези хора градят семейства в крайна сметка. Позитивите на един не са превъзходство над другия. Не трябва да са. Ползите от тях трябва да са само за сектора, в който те са подпомагащи, а жизнения стандарт трябва да е еднакъв. С позитивите идват повече отговорности, но това е въпрос на дълг.
- 1 ч
Мария Рангелова
Уви, в завладяната от олигарси България българските граждани не можем да гласуваме без документ за българско гражданство 
Тръмп ни копира, ужас!
Мария Рангелова неуместна ирония. У нас личната карта е документ за самоличност, в САЩ това са шофьорската книжка или Социално-осигурителният номер. Когато нарочно изведнъж въвеждаш и нужда от трети документ - ясно целиш да изолираш тези, които не могат да си го позволят бързо и достъпно.
Май трябва да сменя картинката . Дали ИИ може да ми нарисува бандата голи царе управлявали досега и Радев. Слави Трифонов като какъв да го тури измежду тях ? Само питам . А Делян Пеевски ? Харесва ли ви резултата ? @всички
Всички реакции:
За да ви е ясно колко е скъпо дасте глупави попитах ИИ
Коментари
Halime Bahry
Дано няма други след Радев ,че става опасно и прекалено грозно . Дано 2027 да го отнесе след обсада .
- 21 м
Ако от 2000 година насам българската икономика растеше с 1% по-бързо от реално реализираният растеж колко процента щеше днес да е разликата и колко процента по-високи доходите ?
Ако от 2000 г. насам българската икономика растеше с 1% по-бързо всяка година, днес (през 2026 г.) брутният вътрешен продукт (БВП) и средните доходи на населението щяха да бъдат с около 29,53% по-високи спрямо реално постигнатите нива.
Този ефект се дължи на принципа на сложната лихва (натрупването на растеж върху растежа) за период от 26 години (от 2000 до 2026 г.).
Как се изчислява разликата?
Когато икономиката добавя по 1 процентен пункт допълнителен реален растеж всяка година, математическата формула за натрупаната разлика е:
\(\text{Допълнителен\ коефициент}=(1+0.01)^{26}\approx 1.2953\)
- Разлика в БВП: Икономиката ни щеше да е с близо 30% по-голяма в реално изражение.
- Разлика в доходите: Тъй като в дългосрочен план доходите (заплати, пенсии, покупателна способност) следват правопропорционално производителността и размера на икономиката, те също щяха да са с 29,53% по-високи.
Какво означава това на практика днес?
Ако превърнем този теоретичен процент в реални цифри към текущата 2026 година, картината би изглеждала така:
- Средна работна заплата: При текуща средна брутна заплата за страната от около 2500 лв., с допълнителния растеж тя щеше да бъде с близо 740 лв. по-висока — т.е. около 3240 лв. [1]
- БВП на глава от населението: Реален стандарт на живот, който щеше да ни приближи до средноевропейските нива с около десетилетие по-рано, изпреварвайки страни от Централна Европа.
Ако искате, мога да изчисля конкретна сума (например за средна пенсия или минимална заплата) или да сравня как би изглеждал БВП на България спрямо съседните държави при този сценарий. Какъв допълнителен анализ би ви бил полезен?
·
Radoslav Georgiev
·5 март ·0:19 / 1:29
Георги Съйков
3 март ·
Other posts
ПУК
ПОЛИТИЧЕСКИ СПИН
По повод на това, което имаме като министър на външните работи си мисля в момента две нещица:
1. Преди храбро елементарния журналистически въпрос
Кой започна тази Война?
можеше простичко тази сякаш паднала от небето върху главите ни дама да бъде попитана
Чий е Крим?
Пояснение: Именно от отговора на този въпрос започна националното предателство на РР, а не от онзи ден (14 юли), когато продемократите се превъзбудиха сякаш са очаквали нещо друго (ах, да, мнозина от тях очакваха нещо друго и дори ме атакуваха, когато отпреди месеци пишех да не го очакват и че позоРРът за България тепърва започва.
Също така отговорът на този въпрос разделя руската, с извинение, опозиция, която не е част от решението на проблемите на Русия, а е част от тези проблеми. Огромна част от нея са крымнашисти, а немалка част от тази огромна част искат Русия някак да не загуби Войната.
2. Големият проблем е не, че имаме такова чудо за външен митистър, понеже тя е марионетка (кукла на конци) и обречен за изгаряне бушон на РР, а защо с всяка години все по-често и вече като правило, ако има десетина "наши" кандидатури за висок пост в държавата, изборът пада върху най-некадърния от тях? Защо за държавата ни стана неписан закон тя да страда от все по-тежки степени на така наречения от мен
Политически СПИН -
Синдром на придобития инстуционален непрофесионализъм,
преминал сетне в
Синдром на придобитата професионална непригодност,
преминал после в
Синдром на придобитата институционална некомпетентност,
и преминаващ вече в
Синдром на придобитата професионална некадърност...
18. 07.2026 г.— с/ъс Slatinski Nikolay и Nikolay Slatinsky.
Всички реакции:
1
Le Monde със статия за Румен Радев
Потресаващо е колко различно изглежда посещението на Румен Радев през погледа на френската медия и в разказа, който самият той представя пред българската публика.
Според Le Monde поведението му в Париж е било дипломатически неуместно.
Визитата оставя впечатлението за човек, дошъл да заснеме видео от центъра на Париж и да разкаже своя версия, която съществено се различава от версията на френските медии.
Линк към оригиналната статия — в коментар.
По-долу публикувам превод на статията. 
-----
ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ:
-----
"Известен с проруската си реторика, новият български министър-председател Румен Радев обяви на 14 юли, че страната му се оттегля от коалицията от желаещи партии, подкрепящи Украйна. Той обаче остава ангажиран с европейските мерки за помощ за Киев.
Присъстващ в Париж за честванията на Деня на Бастилията, новият български министър-председател Румен Радев, избран на 19 април, демонстрира сериозна липса на учтивост към френската дипломация. След като присъства на вечерята на държавните и правителствените ръководители на коалицията на желаещите, организирана в понеделник, 13 юли, в Елисейския дворец по покана на Еманюел Макрон, лидерът, известен с проруската си реторика, обяви във вторник от Париж, че България ще напусне тази група държави, които подкрепят Украйна и засилват европейската отбрана срещу руската заплаха.
„Няма да участваме в коалиция, която настоява за продължаване на финансовата и военна помощ за Украйна. Убеден съм, че решението на този конфликт не се крие в неговото удължаване с военни средства, а в силна дипломатическа мисия, способна да сложи край на ескалацията “, каза той пред български медии в кулоарите на парада за Деня на Бастилията. Докато малка делегация от президентската гвардия на страната впоследствие марширува по Шанз-Елизе редом с войници от около тридесет европейски държави, г-н Радев представи събитието единствено като честване на „отличните отношения между България и Франция"
Всички реакции:
1Радев и Европа на нациите е анахронизъм .
Според балканския субект Румен Радев най-важното във външната ни политика било националният интерес на България. Този стар рефрен ни връща някъде към 15-19 век, когато европейските държави се интересуваха най-вече от себе си и заради това континентът беше изпаднал в поредица от войни, в които всяка държава имаше национален интерес, различен от този на съседите си. По онова време обикновено най-големият враг на всяка една европейска държава беше друга една европейска държава -съседна или не, и те воюваха помежду си в продължение на стотици години, предизвиквайки омраза и ненавист към съседа или съседа на съседа.
В средата на 20 век обаче едни светли политици успяха да обединят няколко европейски държави в съдружие, забравило старите вековни разпри, присъединявайки постепенно и други европейски страни към тях в течение на годините. Така стигнахме до днешна обединена Европа, която е загърбила отдавна омразата на народите помежду си, и вярваща най-вече в свободите на нейните граждани.
Днешният възход на популизма и националния егоизъм обаче е способен да ни върне стотици години назад в онези шибани времена, когато белгийците се мразеха с холандците, германците с французите, българите със сърбите, унгарците с румънците, поляците с германците, испанците с англичаните, италианците с австрийците... И заради тази омраза те водеха не една кръвопролитни войни за територии, и заради тази омраза милиони европейци загинаха. Днес обаче обединена Европа не е такава. Отдавна се отказа от империализма и колониализма си, а само на изток от нея стои до ден днешен една тиранична империя, мачкаща свободите на гражданите си -Руската империя, наследник на дивите варвари от античните времена.
Заради това хора като Румен Радев са едни исторически недоразумения в днешните времена, когато той предлага да се върнем назад в омразата и байганьовския тарикатски поглед към действителността. Той дори и не осъзнава, че ако утре данъкоплатците от Германия, Франция, Дания, Швеция, Финландия, Люксембург, Ирландия, Холандия, Белгия започнат изведнъж да мислят като него за собствените си национални интереси, то България няма да получи нито цент по европейските програми.
Разбира се подобни неприятни българи като Радев ще останат в историята ни с главни позорни букви като онези, които са отказали помощ на една защитаваща се от тиранията страна.
Не ви ли е прозрачен Радев ?
Нетът е пълен с гняв, подигравки и мемета на Радев - този човек се очертава като истинска катастрофа за България.
А все пак това е държава, която е била управлявана от Борисов и Пеевски.
Няма да анализирам гафовете с бюджета, с назначенията, с тука има - тука няма всекидневие. Не е първи - Борисов вече е цар, дори стана прототип на Тръмп.
Но толкова крещяща подмяна на термина “национален интерес”, който да е неразличим от руския никой не е правил! Дори Георги Димитров и Трайчо Костов се усетиха и платиха с живота си своите заблуди. Дори Жан Виденов - чието управление сякаш копират прогресистите - се опълчи на руския премиер Черномирдин и не му даде националната газова мрежа.
Радев действа сякаш е под дулото на Калашников.
Всяка дума е гаф, всяко действие е тотал щета - уви за нас, за България.
Откакто Радев се появи на политическата сцена хората винаги са се питали какво стои зад неговия вечно раздразнен, хаплив, злобен и гневен образ. Дали неистово желание да направи нещо добро с вечните си критики към всичко и всички? Просто желание да изпъкне и той да бъде Но 1 в мачовска битка с Борисов ? Или просто… изпълнява роля. Ролята на новия вожд, който ще спаси българите от тяхната злощастна съдба под западния гнет.
Нещата, които той и неговият екип натвориха само за месец - водят неизменно до извода, че изпълнява роля.
Роля изпълняваше и Борисов - и затова същото сме го виждали и при него. Но при Борисов управлението на държавата бе просто досадно задължение, произтичащо от нуждата да бъде премиер, за да може да се обогатява - с цената на всякакви услуги към чужди и местни силови лобита.
А при Радев - държавното управление е пак досадно задължение, произтичащо от нуждата да стане премиер, за да изпълнява - не като троянски кон, а като къртица - политиката на Кремъл в подриване на ЕС и помощта за Украйна. Затова и напусна президентския пост, когато бе лишен от очертаващата се перманентна власт на служебните кабинети - чрез промените в Конституцията от Сглобката. Защото там бе ИМ станал непотребен.
Наблюдавам вече над 15 години Борисов и Пеевски - това са хора, които не могат да оцелеят без държавата, толкова са се импрегнирали в нея. Малцина си спомнят, че когато трябваше да се случи ротацията на Сглобката през март 2024 г, от седем държави се обадиха на Борисов - включително от САЩ и Турция. Но той се подчини на Пеевски, защото не му била гарантирана квота в нов ВСС. Тези хора за власт са готови на всичко.
А сега - двамата подвиха опашка и без вопъл, без стон, без никаква съпротива сдадоха властта на Радев. И не просто я сдадоха, а му помогнаха да спечели. Точно както Борисов издигна пък Цачева срещу Радев - кандидат на заклетия уж враг БСП - за да спечели.
Това би било възможно, само ако зад Радев има някой, на когото те не могат да откажат от опасения за своята сигурност.
Някой, който има спешна нужда от заместник на Орбан. Но с поуката за по-голяма гъвкавост, че да не бъде отрано блокиран.
Такъв, че да заблуди полския премиер да каже на заседание на ЕС - “най-после няма руснаци сред нас.”
Такъв, че да прокарва руските енергийни интереси и да вади руски бандити от санкционни списъци.
Такъв, че да остави България удобен плацдарм за руските интереси - без надеждна въздушна отбрана, без заводи на НАТО, без служби, които да работят със Запада.
Такъв, че да предава руските заплахи за тактическа ядрена бомба отвътре - в сърцето на съюзите на свободния свят.
Такъв, че да пакетира цялото това национално предателство като “национален интерес”.
Путин ще си отиде като се махне Тръмп
И това ми било премиер, бивш президент след 10 годишен стаж на върха на държавата!?
Премиерът твърди, че външният министър не бил подписал Киевската декларация. Подобно твърдение показва или неразбиране на начина, по който функционира международната дипломация, или съзнателен опит за манипулация.
Декларации като тази от Киев или заключителните документи от срещи на върха, включително тези на НАТО, по правило не се „подписват“ от отделните участници. Те се договарят, съгласуват и одобряват през "дипломатически канали". Текстът на декларацията е предаден през посолствата на МВнР, което го съгласува и приема. Именно процесът на съгласуване е същинското политическо решение, а включването на дадена държава с името на представителя и означава, че тя е дала съгласието си с текста.
Несъгласието с отделни текстове се комуникират при съгласувателния процес и така текстът накрая придобива желания вид. Но е пълен логически и дипломатически абсурд сега министърката да твърди, че не е подписвала или не е била съгласна. Ако не е била съгласно, защо е отишла и не е изказала възражение там, на място. А не сега, след дъжд качулка, след като се получи така, че станаха за смях и тъй като Радев не може да бъде виновен, виновната се оказа тя.
След като не успя да осуети участието на България в подобни инициативи - включително чрез отказ самият той да присъства, въпреки че в Киев имаше президенти и министър-председатели, сред които дори Александър Вучич - сега шизофренният ни премиер търси нова линия на защита.
По-притеснителното е друго - че очевидно разчита подобни внушения да останат без критичен прочит.
Създава се впечатление, че с ескалация на имплозията на режима в Русия и неминуемият край премиерът се хваща, като удавник за сламка за някакви свръхсценарии за ескалация - като ядреното оръжие. Вместо да се дистанцира овреме от Москва и да признае, че е заложил на куц кон, той все по-настойчиво потъва в тресавището на своята посредственост и индоктринация.
Това е политическа стратегия със сигурна загуба. Международната изолация на Русия се задълбочава и краят на Путин е близо, с това цената за онези европейски политици, които са обвързали политическото си бъдеще с руския автократ, неизбежно ще се срива.
Ако беше за сметка на Радевите лични сметки, нямаше да има проблем, но той завлича към дъното и България.
Радев получи широка обществена подкрепа, защото мнозина виждаха в него символ на борбата срещу корупцията и модела на задкулисието. Именно това му осигури обществената легитимност да играе ключова роля в управлението на страната през последните години.
Днес обаче тази легитимност все по-често се заменя с конфронтация с европейските партньори на България, превръщането ни в центъра на антиукраинизма и путинизма в ЕС, през системно копиране на поведение и реторика, която трудно може да бъде разграничена от посланията, идващи от Кремъл.
Историята показва, че когато един държавен глава започне да поставя собствените си политически сметки над стратегическата ориентация на държавата, политическият край обикновено е въпрос на време. За това Радев ще има същата съдба като Янукович. По същата причина.
Всички реакции:
1Kapka Todorova
16 ч ·
Не давайте пари назаем на Радев. Особено, ако ви подпише договорче.
"Нали ги знаете тия калъфи, дето първо ти поискат 20 лева назаем само до другата седмица, после ти п...
Вижте повече
Някой да е очаквал нещо друго ? Обаче Радев и ПБ няма да задържат дълго властта . Максимум пълен мандат . А после ? Алтернатива ? Днес се присетих за "Приказка за стълбата " на Христо Смирненски . Имаме ли автентична левица , синдикати и демократи . Има ли ги вече такива в ЕС . Много се съмнявам . ИИ също и така коментира въпроса в блога на #Питащият "Въпроси и съмнения" Впрочем има интересни идеи в публикацията как да се бори олигархичният капитализъм , но няма кой ...
Вижте повече
“Борбата” срещу олигархичния модел се оказа - както всичко друго - точно обратното на заявката на Радев. А именно - борба за неговото съхранение. ...
Вижте повече
Kapka Todorova
16 ч ·
Не давайте пари назаем на Радев. Особено, ако ви подпише договорче.
"Нали ги знаете тия калъфи, дето първо ти поискат 20 лева назаем само до другата седмица, после ти п...
Вижте повече
Някой да е очаквал нещо друго ? Обаче Радев и ПБ няма да задържат дълго властта . Максимум пълен мандат . А после ? Алтернатива ? Днес се присетих за "Приказка за стълбата " на Христо Смирненски . Имаме ли автентична левица , синдикати и демократи . Има ли ги вече такива в ЕС . Много се съмнявам . ИИ също и така коментира въпроса в блога на #Питащият "Въпроси и съмнения" Впрочем има интересни идеи в публикацията как да се бори олигархичният капитализъм , но няма кой ...
Вижте повече
“Борбата” срещу олигархичния модел се оказа - както всичко друго - точно обратното на заявката на Радев. А именно - борба за неговото съхранение. ...
Вижте повече
ПУК
Nikolay Slatinski е в компанията на Slatinski Nikolay и Nikolay Slatinsky.
ПОЛИТИЧЕСКИ СПИН...
Вижте повече
Всички реакции:
1Le Monde със статия за Румен Радев
Потресаващо е колко различно изглежда посещението на Румен Радев през погледа на френската медия и в разказа, който самият той предст...
Вижте повече
Всички реакции:
1Радев и Европа на нациите е анахронизъм .
Според балканския субект Румен Радев най-важното във външната ни политика било националният интерес на България. Този стар рефрен ни връща някъде към 15-19 век, когато ...
Вижте повече
Не ви ли е прозрачен Радев ?
Нетът е пълен с гняв, подигравки и мемета на Радев - този човек се очертава като истинска катастрофа за България....
Вижте повече
Путин ще си отиде като се махне Тръмп
И това ми било премиер, бивш президент след 10 годишен стаж на върха на държавата!? ...
Вижте повече
Всички реакции:
1
Няма коментари:
Публикуване на коментар