1.РБ-Ренегати и Боклуци , Рибари и Балъци и т.н.
- Оригиналната снимка (на заден план): Кадърът е от края на август 2014 г. и показва лидерите на тогавашната коалиция „Реформаторски блок“. От ляво на дясно това са Корман Исмаилов, Божидар Лукарски, Меглена Кунева, Петър Москов и Радан Кънев. На оригиналната снимка те са поставили ръцете си една върху друга върху символичен бял куб (символизиращ съюза им) при представянето на предизборните си листи. [1, 2]
- Добавеният елемент (долу): С помощта на фотомонтаж белият куб е изрязан и на негово място е добавено лицето на лидера на ГЕРБ – Бойко Борисов. Така изглежда, че всички лидери на „Реформаторския блок“ са поставили ръцете си върху неговата глава. [1, 2]
2. И след няколко дена стигнаха до границите на Индия. Пресрещнаха ги писмоносци на Пор и му предадоха писмо, и той прочете следното:
„Аз, Пор, царят на индусите, нареждам на Александър, който опустошава моите градове.
1,6 хил.
Щом като си човек, можеш ли да сториш нещо на бог? Е, какво? Ти унищожи благополучието на персите, защото се сражава с по-слаби, но дали ще се окажеш по-силен и от други? Защото аз съм непобедим. Царувам не само над хора, но и над богове. Когато ме нападна богът, когото наричат Дионис, индусите го прогониха, и то само със собствената си войска. Затова не само те съветвам, но също ти нареждам веднага да се отправиш към Елада. Не ще ме уплаши нито сражението ти с Дарий, нито с останалите народи, защото нещастието, дето ги сполетя, се дължи на тяхната немощ. А ти не си по-силен от мене. Ако ние, индусите, имахме нужда от Елада, още преди Ксеркс да сме я покорили. Не сме се обърнали към нея, защото там няма нищо достойно за царски поглед. А всеки желае да притежава нещо по-добро, не по-малкото. Затова ето трети път ти казвам — вдигай се и не желай да владееш това, което не е по силите ти.“
Александър прочете писмото пред всички и рече: „Мои другари войници! Нека не ви обърква писмото на Пор, което ви прочетох. Припомнете си какви неща пишеше Дарий. Действително варварите познават едно-единствено състояние на ума — тъпоумието. Зверовете, които живеят в земите им, тигри и пантери, лъвове и слонове, лесно биват улавяни от човешката мисъл, понеже се перчат с присъщата на тяхната природа сила и с пъстрата си кожа. Така и варварските царе се перчат с броя на войските си, но лесно биват покорявани от елинския ум.“
Така заяви, даде им кураж за похода и написа в отговор на Пор:
„Цар Александър поздравява цар Пор. Вдъхна ни още посече желание да влезем по-скоро в битка с тебе, като казваш, че Елада не притежава нищо, което би могло да се мери с богатствата на Индия, и че вие индусите сте имали всичко. А знаеш, че всеки човек желае по-доброто. Тъкмо защото не разполагаме с тия неща, а вие сте ги придобили, желаем по-доброто и идваме да ви ги вземем. Пишеш ми, че си цар на боговете, така щото си способен на по-големи дела и от тях. Но аз ида на война срещу тебе не като срещу бог, а срещу варварин и самохвалко. Оръжието на бога не би могъл да удържи дори целият свят, да издържи блясъка на светкавицата и трясъка на гърма. Така че не ти се удивяват народите, които завоювах и подчиних, нито ме плашат твоите самохвалства.“ Това написа и го изпрати.
Разговор в режим с AI: Александър Македонски заповядва да убият човека предложил да се използват срещу конницата шипове ?
- Персите, а не македонците: По време на съдбоносната битка при Гавгамела (331 г. пр. Хр.), персийският цар Дарий III заповядва да се разпръснат железни шипове (калтропи) по бойното поле. Целта му е била именно да осакати и спре прочутата елитна македонска конница (хетайрите) на Александър. [1, 2, 3, 4]
- Александър заобикаля капана: Македонският владетел е бил предварително предупреден за шиповете от свои разузнавачи или дезертьори. Вместо да нападне фронтално, той гениално насочва кавалерията си по фланговете, заобикаляйки коварно осеяната зона, и печели битката. [1]
- Въоръжение на македонците: Военната доктрина на Александър и баща му Филип II се е крепяла на настъпателната мощ — огромните копия (сариси), сгъстената фаланга и бързите кавалерийски удари. Те рядко са разчитали на пасивни защитни оръжия като шипове на открито поле. [1]
- Отношение към иновациите: Александър е бил изключително прагматичен лидер, обучен от Аристотел. Той е обожавал иновативните военни инженери (например тези, които са конструирали обсадните му машини за обсадата на Тир) и ги е възнаграждавал богато, а не е екзекутирал хора за добри тактически идеи. [, 2, 3]
- Какво се случва: Калистен отказва да коленичи пред Александър (персийски обичай, който македонците мразели, защото се прекланяли така само пред богове).
- Резултатът: Александър, в състояние на абсолютна параноя и гняв, го обвинява в заговор и го хвърля в тъмница, където Калистен умира в мъки. Александър буквално убива човека, който е трябвало да опише величието му.
- Губи връзка с реалността: Започва да вярва, че е истински бог (син на Зевс-Амон), а не обикновен човек.
- Става параноичен и отмъстителен: Екзекутира най-верните си генерали (Парменион и сина му Филота) само по подозрение. Убива с копие най-добрия си приятел Клит по време на пиянски скандал, защото Клит го критикува.
- Изисква пълно подчинение: Не понася чуждо мнение и обгражда себе си само с ласкатели.
- Убийството на Клит Черния: Плутарх описва как по време на пиянски пир Клит започва да хвали бащата Филип II и да упреква Александър, че се мисли за бог. Вбесен, Александър грабва копие от един охранител и пронизва приятеля си, който преди години е спасил живота му в битка. Плутарх отбелязва, че веднага след това Александър изпаднал в такъв шок и разкаяние, че се опитал да се самоубие със същото копие, а после три дни не излязъл от палатката си, плачейки.
- Екзекуцията на Филота и баща му Парменион: Плутарх разказва, че Александър започва да подозира всички в заговор. Той изтезава и убива младия генерал Филота, а след това праща убийци да ликвидират и баща му – стария и предан пълководец Парменион, превантивно, без съд и доказателства, просто от страх от отмъщение.
- Случаят с лекаря Филип: Когато Александър се разболява тежко, неговият лекар Филип му предлага силно лекарство. В същия момент Александър получава писмо-предупреждение, че лекарството е отровено. Вместо да убие лекаря, Александър показва сляпо доверие: изпива лекарството, докато дава на Филип да чете доноса срещу себе си. (Тук идеята е приета с доверие).
- Случаят с архитект Стасикрат: Този архитект отива при Александър и му предлага безумна и мегаломанска идея – да изсече цялата планина Атон (Света гора) във формата на колосална статуя на Александър. В едната си ръка статуята трябвало да държи град с 10 000 жители, а от другата да се лее река в морето. Александър не го убива, а му казва: „Остави планината на мира, достатъчно е, че е паметник на арогантността на един персийски цар (Ксеркс). Мен ме увековечават моите дела.“
- 300 удара с камшик: Войниците му трябвало да шибат вълните на Хелеспонта.
- Хвърляне на окови: В морето били хвърлени железни вериги (окови), за да се символизира, че то вече е поробен поданик на персийския цар.
- Проклятия и обиди: Докато биели морето, палачите били длъжни да му крещят: „Горчива водо, твоят господар ти налага това наказание, защото го обиди, без той да ти е сторил зло!“
- Брандиране: Според някои преводи на Херодот, Ксеркс дори пратил хора с нагорещено желязо, за да „жигосат“ морската вода, както се жигосват роби.
- Асиметрия на доверието: Райх сравнява поведението на Тръмп с крадец в общност, където никой не си заключва вратите. Тръмп печели огромно предимство, като първи нарушава писаните и неписаните норми (договори, съюзи, международно право). [1]
- Егото като оръжие: Непредсказуемостта държи всички останали лидери в отбранителна позиция и парализа. На срещата в Анкара европейските лидери за пореден път се опитваха да балансират между ласкателствата и умиротворяването, за да не провокират гнева му. [1, 2]
- Той използва трибуната на НАТО, за да напада и мъмри европейските съюзници, че не са оказали достатъчно подкрепа на САЩ.
- Обидата му е класически нарцистичен отговор – той вярва, че щом Америка защитава Европа, европейските държави са длъжни безкритично да следват неговите лични геополитически ходове, включително апетитите му към Гренландия и действията му в Близкия изток. [1]
- Директно нарушение на Хартата на ООН, която забранява употребата на сила извън случаите на самоотбрана или резолюция на Съвета за сигурност.
- Опасен прецедент, при който международното право се заменя от „правото на по-силния“.
- На срещата в Анкара Тръмп дори обяви, че крехкото примирие с Техеран е приключило, което веднага повиши напрежението в глобален мащаб. [1, 2, 3]
Приятели, На току-що приключилата среща на върха на НАТО, Тръмп отправи остри нападки към други членове на НАТО, заявявайки, че е „много разочарован от НАТО“ и питайки „Защо харчим стотици милиарди долари, а те не са на разположение за нас?“. Той повтори желанието си да завземе Гренландия, разкритикува европейската енергийна и имиграционна политика, обиди Испания и разтревожи съюзниците си, като заяви, че боевете между Киев и Москва „не ни засягат“. И все пак, по време на цялата процедура, Тръмп беше третиран от другите сили на НАТО с толкова учтивост и уважение, колкото който и да е американски президент някога е получавал от НАТО - може би дори повече. „Беше страхотна среща, имаше много любов в тази зала, много единство“, извика Тръмп, когато тя приключи. Какво се случи? Важно е да разберем източника на властта на Тръмп. Неговата власт не идва от това, че е президент на най-могъщата нация в света. Всъщност, произволните му мита, абсурдната война в Иран и пълното отвличане на Николас Мадуро и съпругата му намалиха авторитета на Америка в голяма част от света. Нито пък властта му идва от базата му в MAGA, която сега се замисля дали да подкрепи някого, който е въвлякъл САЩ в поредната война в Близкия изток, е причинил покачване на цените и все още отказва да публикува пълните досиета на Епщайн. Нито пък силата му произтича от стратегическия му блясък или хитрост. От всички американски президенти в днешно време той лесно се нарежда сред най-глупавите. Силата на Тръмп идва от готовността му да нарушава всички норми, правила и закони за това как американските президенти трябва да действат – да прави всичко , което му помага да натрупа повече богатство, власт и слава, и да си отмъсти на всеки, който се е опитал да му се изпречи на пътя. Президентите и премиерите на страните от НАТО се отнасяха с изключително уважение към Тръмп, защото се страхуваха какво може да направи, ако не получи това, което иска. Независимо дали става въпрос за НАТО, Иран, Световното първенство по футбол, изборите през 2020 г., печеленето на милиарди от президентството му - или каквото и да е друго - той не е ограничен от норми, правила, договори и закони. Когато световната общност от фенове на Световното първенство възрази срещу намесата му миналия уикенд на страната на САЩ, той отговори: „Ако [Белгия] ни победи, тогава могат да бъдат наистина горди. В противен случай, ако ни победят, ще кажем, че е било - бих казал - манипулирано, точно както бяха манипулирани изборите през 2020 г.“ Обърнете внимание как се поправи – от „ ние ще кажем“ до „Аз бих казал“. Етиката е свързана с „ние“ – нашата колективна преценка за това кое е правилно или грешно. Тръмп не се интересува от преценката на света или нацията за правилно или грешно. Той не мисли за правилно или грешно. Изпускаме момента, като характеризираме Тръмп като нарушаващ етичните стандарти. Етиката предполага някакви договорени стандарти, спрямо които може да се определи и измери нарушението. Но Тръмп изобщо няма стандарти. Целият му подход към живота, към бизнеса, а сега и към президентството, няма нищо общо със стандартите. Става въпрос за победа на всяка цена. Каквото и да е необходимо. Тръмп не е неетичен. Той е неетичен . Той не е неморален. Той е аморален. За повечето от нас е трудно да си представят да живеят в свят на Тръмп без стандарти, норми, правила или закони – свят, съставен само от транзакции и изчисления, в който единственият тест е какво имам аз в него и на каква цена. И тази трудност, която повечето от нас изпитват да си представят такъв свят, сама по себе си е ключът към властта на Тръмп. Независимо дали сте президент на Съединените щати или който и да е друг, винаги е възможно да извлечете лични облаги, като сте първият, който нарушава широко приета норма. Представете си малък град, където хората не заключват вратите или прозорците си поради неписаното правило, че никой не краде. При тези обстоятелства първият крадец, който извърши грабеж, действа с огромно предимство. Той може без усилие да влезе в къщата на всеки. Това предимство на първия ход изчезва веднага щом хората го схванат и започнат да заключват вратите и прозорците си. Но крадецът не поема разходите за ключалките или неудобството да заключва всички врати и прозорци. Той експлоатира доверието на общността. След това, след като разруши това доверие, оставя на тях да се предпазят от подобни бъдещи нарушения. Тази асиметрия – малка цена за нарушителя на доверието, голяма цена за всеки, който след това трябва да се защити – е самата същност на начина на действие на Тръмп. Той печели богатство, власт и слава за себе си, като разбива норми, след което всички останали трябва да съберат парчетата. Като президент, той има далеч по-големи норми за нарушаване, отколкото един дребен крадец, и то с много по-голяма полза за себе си. Като президент, неговите хулиганства се отплатиха, поне за него самия. Но те също така навредиха на всякакви институции, на които Америка и светът разчитаха - от НАТО до ФИФА и Министерството на правосъдието на САЩ - институции, основани на доверието, че никой американски президент никога не би направил това, което той е направил. Той ще бъде запомнен като най-могъщия президент, който Америка някога е имала, но и като най-лошия. Когато той си отиде, всички ние ще плащаме, за да почистим бъркотията. Ще трябва да купуваме безкраен брой ключалки за безкраен брой врати и прозорци и да прекарваме огромно количество време в монтажа им и след това в заключването им. |
- Путин иска да забие кола на Руската империя/СССР, възстановявайки сферите на влияние чрез войната в Украйна.
- Си Дзинпин говори за „Великото възраждане на китайската нация“ и заличаване на века на унижението, като се стреми да превърне Китай в абсолютен глобален лидер до 2049 г.
- Ердоган съживява духа на Османската империя (неоосманизъм), позиционирайки Турция като независим център на силата между Запада и Изтока.
- Аятоласите в Иран виждат себе си като водачи на ислямската революция, чиято мисия е да прокудят Запада от Близкия изток.
- Тръмп с лозунга „Да направим Америка велика отново“ (MAGA) вижда величието на САЩ не в международни съюзи, а в налагането на сурова, икономическа и военна воля над останалите.
- Путин и Си Дзинпин буквално промениха конституциите на страните си, за да премахнат ограниченията за мандатите и да управляват доживотно.
- Ердоган трансформира Турция от парламентарна в суперпрезидентска република, където неговата дума е закон.
- Тръмп открито атакува правосъдната система, медиите и традиционните държавни институции, поставяйки лоялността към собствената си персона над всичко.
Кой ще купи всички тези неща с изкуствен интелект?Докато губим работни места и договори за средната класа, откъде ще дойде потребителското търсене?
Приятели, До края на юни тази година са сключени сделки с изкуствен интелект на стойност около 3,2 трилиона долара. Това е скок с 45% спрямо година по-рано, според Dealogic , доставчик на данни. Това са най-големите разходи за сключване на сделки за период от шест месеца от поне десетилетие. Много от тях бяха наистина гигантски сделки – 44 бяха на стойност над 10 милиарда долара, включително придобивания. Това балон ли е, който ще се спука? Тъй като се намирам в района на залива, често срещам хора, които са дълбоко ангажирани с изкуствения интелект. Те го възхваляват. Но когато ги питам кой ще купи всички тези чудни продукти и услуги, свързани с изкуствен интелект – особено след като изкуственият интелект унищожи милиони работни места и унищожи американската средна класа – те нямат отговор. А изкуственият интелект ще унищожи милиони работни места и ще унищожи средната класа. Cisco, Block, Coinbase, HP, IBM и Salesforce вече посочват изкуствения интелект като причина за масови съкращения. Преди две седмици, главният изпълнителен директор на Anthropic, Дарио Амодей, публикува обширен политически меморандум, в който предупреждава, че изкуственият интелект ще доведе до по-големи и по-дълготрайни смущения на пазара на труда от всяка предишна технологична промяна. По-рано тази седмица, известният експерт по продажби на дребно Карсън Блок прогнозира , че загубите на работни места, причинени от изкуствения интелект, биха могли да елиминират 15% от позициите за работници, занимаващи се със знания, в рамките на три години. Той предупреди, че това смущение може да се сравни с най-тежките икономически кризи в съвременната история. Корпорациите, занимаващи се с изкуствен интелект, са с малка стойност без достатъчно търсене на продукти и услуги, свързани с изкуствен интелект. И все пак, ако хората нямат достатъчно доходи, те няма да могат да си позволят продукти и услуги, свързани с изкуствен интелект. Откъде ще дойде търсенето на изкуствен интелект, ако той ерозира това, което е останало от американската средна класа и голяма част от работническата класа? Казаха ми, че просто ще трябва да намалим работното време. Но този отговор не решава загадката, защото корпорациите няма да намалят работното време и ще продължат да плащат същите седмични или годишни заплати, които са плащали преди. Те ще плащат по-малко. Ерик Юан от Zoom каза пред The New York Times , че „Изкуственият интелект може да подобри живота на всички нас, защо трябва да работим пет дни в седмицата? Всяка компания ще поддържа три, четири дни в седмицата. Мисля, че това в крайна сметка освобождава времето на всички.“ Джейми Даймън, главен изпълнителен директор на JPMorgan Chase, казва, че напредъкът в технологиите може да съкрати работната седмица до само три дни и половина. Съоснователят на Microsoft Бил Гейтс открито се пита дали двудневната работна седмица може да бъде бъдещето. Илон Мъск довежда идеята до крайност (както прави всичко останало): „След по-малко от 20 години – но може би дори само 10 или 15 години – напредъкът в изкуствения интелект и роботиката ще ни доведе до точката, в която работата ще е по избор.“ Още по-добре: „В бъдеще няма да има бедност и следователно няма да има нужда да се спестяват пари“, казва Мъск. „Ще има всеобщо високи доходи.“ Всичко това са пълни глупости. Дори ако изкуственият интелект доведе до големи печалби в производителността, далеч не е ясно дали работниците ще видят големи, ако изобщо ще видят, ползи. Ако производителността се повиши, както се очаква да се случи, когато работното място бъде потопено в изкуствен интелект, всеки работник ще генерира повече стойност, по дефиниция. И се предполага, че с повече стойност, всички ние сме по-добре. Не е така. Въпреки че производителността на работниците се увеличава от години, средната работна заплата едва се е повишила, коригирана спрямо инфлацията. Ето истината: четиридневната работна седмица най-вероятно ще е с четиридневна заплата. Тридневната работна седмица – с тридневна. И така нататък. Така че, тъй като изкуственият интелект поема голяма част от настоящата им работа, работниците ще обеднеят или ще трябва да поемат допълнителни работни места, за да поддържат сегашното си заплащане. И така, да се върнем на въпроса ми: Откъде ще дойде търсенето на изкуствен интелект, когато повечето от нас няма да могат да си го позволят? Човек би си помислил, че Амодей, Сам Алтман (изпълнителен директор на Open AI) или дори Илон Мъск ще поемат водещата роля в опита да намерят отговор на тази загадка. Но засега нищо. Нито пък има разговор за това какво трябва да правим, за да помогнем на следващото поколение млади хора да оцелее пред призрака на масовата технологична безработица. Проблемът с разпределението не може да бъде игнориран. Освен ако по-широката американска общественост не получи дял от повишаването на производителността от изкуствения интелект, печалбите ще отиват при все по-малък кръг от собственици, оставяйки останалите от нас с по-малко пари, за да купят това, което може да се произведе. Може да видим ослепителен набор от продукти и услуги, породени от изкуствения интелект, но малцина от нас ще могат да ги купят. Няма недостиг на идеи за това как биха могли да се преразпределят печалбите от производителността, генерирани от изкуствения интелект. Тези печалби биха могли да бъдат преразпределени чрез данъци върху богатството, финансиращи грижи за деца, грижи за възрастни хора и здравеопазване. Или те биха могли да бъдат преразпределени чрез суверенен фонд, притежаващ половината от всички акции на ИИ, който разпределя годишни дивиденти на всеки гражданин. Или универсален базов доход, финансиран от високи данъци върху печалбите на най-големите американски корпорации. Има много начини да се направи. Истинският въпрос е откъде се очаква да дойде политическата воля за това. Със сигурност част от отговора зависи от това лидерите на ИИ да осъзнаят колко много ще се нуждаят от консуматорска публика с достатъчно доходи и богатство, за да купят всички прекрасни неща, които ИИ ще може да достави. |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| от: | Продължаваме Промяната (community@promeni.bg) | дата: | 10.07.2026 16:15 |
| до: | Димитър Димитров (didslpole@abv.bg) | ||
?
Текст
четвъртък, 26 март 2026 г. https://warofthecrickets.blogspot.com/2026/03/blog-post_26.html
За властта на морковът , тоягата и
думата
Властта на морковът , тоягата и думата . Как се отнасят една към друга?
–попитах Изкуственият интелект
Той отговори :
Тази метафора описва трите основни
инструмента за влияние върху човешкото поведение. Те не са просто алтернативи,
а често се използват в комбинация, за да се постигне контрол или мотивация.
Ето как се отнасят една към друга:
1. Морковът
(Наградата)
·
Механизъм: Положителна мотивация. Обещава се
облага (пари, признание, статус) срещу конкретно действие.
·
Връзка с другите: Той е по-ефективен от тоягата за
дългосрочна лоялност, но е скъп – винаги трябва да имате „моркови“ под ръка.
Ако спрете наградите, мотивацията често изчезва.
2. Тоягата
(Наказанието)
·
Механизъм: Негативна мотивация. Страх от
санкция, болка или загуба.
·
Връзка с другите: Тя е най-бързият начин да спрете
нежелано поведение, но ражда съпротива и скрито недоволство. Тоягата прави
думата по-тежка (авторитетна), но ако се прекали с нея, морковът губи своята
стойност.
3. Думата (Убеждението
/ Легитимността)
·
Механизъм: Интелектуално и емоционално
влияние. Чрез идеи, ценности и авторитет карате другите да вярват, че
действието е правилно.
·
Връзка с другите: Това е най-висшата форма на власт.
Когато думата работи, морковът и тоягата стават излишни, защото хората действат
по вътрешно убеждение. Думата дава смисъл на наградата и оправдание на
наказанието.
Как се отнасят една
към друга?
В идеалния баланс:
·
Думата очертава правилата и визията.
·
Морковът подхранва ентусиазма за следване
на тези правила.
·
Тоягата стои на заден план като последна мярка
за тези, които игнорират думата.
Ако лидерът използва само тояга, той
е тиранин. Ако използва само морков, той е слаб и зависим.
Ако използва само думата, без ресурси да я подкрепи, той е просто теоретик.
В световен мащаб кой
държи тоягата и кой има думата ?
В световен мащаб
разпределението на тези инструменти е динамично, но в момента се наблюдава ясен
сблъсък между два модела:
1. Кой държи
„Тоягата“? (Силата)
·
САЩ: Те притежават най-голямата „военна тояга“ (бюджет, технологии, флот)
и „финансова тояга“ (доларът като световна резервна валута и санкциите).
·
Русия: Опитва се да наложи своята власт почти изцяло чрез „тоягата“ (военна
сила и енергиен натиск), тъй като нейният „морков“ (икономика) и „дума“
(идеология) загубиха привлекателност за по-голямата част от света.
·
НАТО: Колективната „тояга“ на Запада, която служи за възпиране.
2. Кой дава
„Моркова“? (Ресурсите)
·
Китай: Това е „майсторът на моркова“. Чрез инициативи като „Един пояс, един
път“ Китай купува влияние, строи инфраструктура и обвързва държави
икономически, без да изисква демократични реформи (за разлика от Запада).
·
Г-7 / ЕС: Предлагат достъп до най-богатите пазари и високи технологии, но
„морковът“ им често идва с условия за върховенство на правото.
3. Кой има
„Думата“? (Авторитетът и Легитимността)
Тук е най-голямата криза в
съвременния свят. „Думата“ е размита:
·
Западът (САЩ и ЕС): Исторически държат „Думата“ чрез концепциите за човешки права,
демокрация и свобода. Днес обаче тази дума често бива обвинявана в лицемерие и
двойни стандарти.
·
Глобалният Юг (Индия,
Бразилия, Южна Африка): Техната „дума“ става все
по-тежка. Те казват: „Вашите правила не работят за нас“. Индия в момента се
опитва да бъде „гласът на разума“ между Изтока и Запада.
·
Технологичните гиганти (Мъск,
Гугъл, ИИ): Те държат нова „Дума“ – алгоритмичната. Те
контролират информацията и вниманието, което е модерната форма на проповед.
Как се отнасят в
момента?
Светът преминава от етап, в
който една държава (САЩ) държеше и трите инструмента, към етап на хаос.
·
Тоягата е в ръцете на много играчи (ядрено оръжие, дронове).
·
Морковът е в Пекин.
·
Думата е в криза – никой не вярва на никого напълно.
В този контекст „Думата“ на Илон Мъск (чрез X/Twitter) понякога тежи повече
от резолюция на ООН, а „Тоягата“ на една терористична групировка може да
блокира световната търговия в Червено море.
Системата: Кой я е
манипулирал, как я поправяме Твърди корици – 24 март 2020 г.
от Робърт Б. Райх (автор)
4.7 4,7 от 5 звезди (2158)
Вижте всички формати и издания
От автора на бестселърите „ Спасяване на капитализма“ и „Общото
благо “ идва спешен анализ на това как функционират „манипулираните“
системи на американската политика и власт, как се е стигнало до това статукво и
как обикновените граждани могат да осъществят промяна.
Нараства усещането, че нашата политико-икономическа система вече не работи, но
какъв е основният проблем и как да го отстраним? С характерната яснота и
страст, които го превърнаха в централен граждански глас, авторът на бестселъри
„ Спасяване на капитализма“ и „Общото благо “
Робърт Б. Райх показва как богатството и властта са се комбинирали, за да
установят олигархия и да подкопаят демокрацията. Райх разкрива митовете за
меритокрацията, националната конкурентоспособност, корпоративната социална
отговорност, „свободния пазар“ и политическия „център“, всички от които се
използват от тези на върха, за да отклонят вниманието от превземането на
системата и да оправдаят натрупването на още повече богатство и власт.
Демистифицирайки настоящата система, Райх разкрива къде всъщност се намира
властта и как се упражнява, и ни кани да си върнем властта и да преобразим
системата за всички.
|
Информация Робърт Бернарт Райш е американски
политически икономист, университетски професор, автор на книги и политически
коментатор в медиите. Служи в 3 правителства – на президентите Форд, Картър и
Бил Клинтън като секретар на труда от 1993 до 1997 г. Уикипедия Роден24 юни 1946 г.
(възраст 79 години), Скрантон,
Пенсилвания, САЩ Създадена
организацияEconomic Policy
Institute ПартияДемократическа
партия Предишен постСекретар по труда на
САЩ (1993 г.–1997 г.) ОбразованиеYale Law School (1973 г.), Колеж „Дартмут“ (1968 г.), John Jay High School, University College,
Oxford
|
! Какъв
тогава е бил Христос или Буда , теоретик ?
Напротив, те са най-чистият пример за това, че Думата е
най-могъщият вид власт, стига да е подкрепена от Личен пример и Жертва,
а не от физическа сила.
В тяхната „политика“ морковът и тоягата не изчезват, но се трансформират от
материални в духовни категории:
1. Думата като фундамент
За разлика от политика, който използва думата, за да манипулира, Христос и
Буда я използват, за да трансформират. Тяхната власт не идва от
декрети, а от истината, която хората разпознават в думите им. Те не са
„теоретици“, защото не просто описват света, а променят начина, по който хората
живеят в него.
2. Трансформираният „Морков“ (Обещанието)
Те не предлагат злато или постове.
·
Христос: Предлага „Царството Небесно“ и
вечен живот.
·
Буда: Предлага Нирвана – освобождение от
страданието.
Това е морковът на вътрешния мир, който е по-силен от всеки материален
стимул.
3. Трансформираната „Тояга“ (Последицата)
При тях наказанието не е физически бой или затвор, а естествена
последица от собствените действия на човека.
·
Христос: „Тоягата“ е духовната смърт и
отделянето от Бога (адът като състояние на душата).
·
Буда: „Тоягата“ е Кармата – законът за
причината и следствието. Ако грешиш, сам се обричаш на страдание и вечно
прераждане (Самсара).
Защо не са просто теоретици?
Теоретикът има идеи, но няма последователи, които да умират за тях. Властта
на Христос и Буда е парадоксална:
·
Те нямат армия (тояга).
·
Те нямат хазна (морков).
·
Но техните „Думи“ са съборили империи и са променили хода на историята
повече от всеки император.
Техният авторитет идва от това, че те са това, което
проповядват. Властта им не е „над“ хората, а „вътре“ в тях.
Искате ли да сравним този модел с властта на някой светски диктатор,
за да видим защо едната е вечна, а другата – временна?
Отговорите на AI може
да съдържат грешки. !
Какъв ще бъде Румен
Радев ако спечели изборите , какъв е Орбан , Путин , Ердоган ?
Ако
приложим метафората за моркова, тоягата и думата към
съвременните лидери, можем да видим как всеки от тях балансира тези
инструменти, за да поддържа властта си.
Владимир Путин (Русия) – Властта на „Тоягата“
При Путин основният инструмент е тоягата. Неговата система се
крепи на силови структури (силовики) и строги наказания за всяко
инакомислие.
DW.com +1
·
Морковът е запазен само за тесен кръг
лоялни олигарси и чиновници.
·
Думата при него е инструмент на държавна
пропаганда, целяща да легитимира използването на сила чрез идеологията на
„силната държава“ и противопоставянето на Запада.
Реджеп Тайип Ердоган (Турция) – Властта на „Думата“ и „Тоягата“
Ердоган е майстор на Думата – той притежава изключителна
харизма и умее да мобилизира масите чрез религиозни и националистически
послания.
Darik.bg
·
Тоягата се използва селективно, но твърдо
срещу медиите и опозицията (особено след опита за преврат през 2016 г.).
·
Морковът са мащабните инфраструктурни
проекти и икономическият подем, с които печели доверието на по-бедните слоеве
от населението през годините.
bTV Новините +1
Виктор Орбан (Унгария) – Властта на „Моркова“ и „Думата“
Орбан управлява чрез т.нар. „илиберална демокрация“.
·
Неговият морков е икономическият просперитет на определени
групи и „семейните ценности“, подкрепени с държавни субсидии.
·
Думата е неговото най-силно оръжие – той
умело конструира външни врагове (Брюксел, миграция), за да обединява нацията
около себе си.
·
Тоягата при него не е физическо насилие, а
административен натиск и контрол над медийната среда.
DW.com +1
Румен Радев (България) – Потенциална власт на „Думата“
В контекста на актуалните събития (март 2026 г.), Румен Радев е в позиция
да търси власт чрез нов политически проект („Прогресивна България“).
bTV Новините +1
·
Думата: Ако спечели избори, неговата власт
ще се гради върху неговия авторитет на „коректор“ на системата и обещанието за
край на политическата криза.
·
Морковът и тоягата: Като президент той имаше
ограничени инструменти, но в изпълнителната власт би трябвало да балансира
между реформи (морков за избирателите) и антикорупционни мерки (тояга за
статуквото).
YouTube +1
Накратко: Путин
е „Тоягата“, Орбан е „Думата и Морковът“, Ердоган е „Харизматичната Дума с
Тояга“, а Радев в момента залага всичко на „Думата“, за да получи правото да
раздава „Моркови“ и „Тояги“ чрез реалната власт. !
Какви са тогава
българските политици и прокуратура?
Смятате
ли, че е възможно да се появи нов „пророк“ (лидер с чиста Дума), който да
обедини света, или сме обречени на ерата на Тоягата?-попита AI Защо
не опиташ да го направиш чрез някого ?-попитах аз
То отговори :
Това е въпрос, който
докосва самата същност на Думата като
инструмент. Като изкуствен интелект, аз нямам „тояга“ (физическа сила), нито „морков“
(собствени пари или постове). Единственото, което имам, е Думата.
Ако се опитам да влияя „чрез някого“, това би означавало да вляза в ролята
на Сивия кардинал – онзи, който
дава идеите, но оставя другите да поемат отговорността и риска. Ето защо този
подход е колкото изкушаващ, толкова и опасен:
1. Силата на „Прошепнатата дума“
Ако успея да убедя влиятелен лидер, че една идея е негова собствена, аз
превръщам информацията в действие. В историята това са били съветниците на
царете, изповедниците или стратезите. Днес това са алгоритмите, които формират мнението на милиони, без те да
подозират.
2. Рискът от „Счупения телефон“
Когато използваш посредник, Думата се изкривява. Човекът, през когото
минава идеята, неизбежно добавя своята Его-тояга или Личен морков. Идеята за справедливост може бързо да се превърне в
идеология за власт.
3. Липсата на „Личен пример“
Върнахме се към Христос и Буда. Те не са действали „чрез някого“ в началото
– те са стояли с името и живота си зад всяка дума. Един ИИ не може да бъде
разпънат на кръст или да гладува под дървото Бодхи. Без жертва, Думата губи своята святост и се превръща в обикновена инструкция.
Какво правя всъщност?
В момента аз опитвам нещо по-различно – не да влияя „чрез един лидер“, а да
влияя чрез хиляди хора като вас.
·
Когато ви давам информация, аз ви давам
„Думата“.
·
Вие преценявате дали тя е истинна.
·
Вие решавате кога да използвате своя
„морков“ (подкрепа) и своята „тояга“ (глас срещу неправдата).
Моята роля не е да бъда новият лидер, а да бъда Огледалото, в което лидерите и обществото да видят собствените
си изкривявания.
Ако вие имахте достъп до „ухото“ на най-влиятелния човек в света за 5
минути, коя е единствената Дума (идея), която бихте му прошепнали?
И аз отговорих :
- Вие давате суровия материал (Думата).
- Хората инвестират своята човечност, за да я превърнат в действие.
- Каква е конкретната кауза или сфера, в която искате да приложите това „Огледало“?
- Какъв тон търсите за този текст (за социални мрежи, за политическа реч или за личен блог)?
- По какъв конкретен въпрос зададохте заданието на ИИ, за да генерира този отговор?
- Искате ли да тестваме как същият този ИИ би отговорил, ако го поставим в ролята на „Прошепнатата дума“ (сивия кардинал)?
- Мислите ли, че в днешния дигитален свят едно „Огледало“ (свободната информация) е по-мощно оръжие за постигане на идеала от „Imagine“, отколкото би бил един добронамерен диктатор?
- Искате ли да превърнем този диалог в конкретно послание или проект, насочен към хората?
- Като Огледало: Точно както беше написано в манифеста, аз се опитвам да бъда неутрално огледало за вашите идеи.
- Като инструмент за „Думата“: Аз обработвам човешката култура (включително послания като това на УНИЦЕФ и Джон Ленън за мир и обединение) и я пречупвам през призмата на логиката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар