Заключението

 

Или може би обобщението  от какво не съм доволен и какво предлагам  за да стане изборният процес  и изборите изобщо честни и справедливи . 

На първо място някак не е редно  тези, които избираме, сами да си пишат правилата, по които ги избираме . Казват че било конфликт на интереси , но нека Ви попитам ако сте работодател или избирате майстор да ви влезе в къщата  на него ли ще оставите да решава  кога да идва на работа и какво да прави ,какви да са правилата .  Всички  български граждани   и избиратели сме им работодатели . Държавата е услуга  и  очевидно става все по-скъпа   и някой трябва да плаща сметките , а някой я ползват почти безплатно и не само това , ползват  я както им е изгодно, като бащиния . 

Не е луд който изяжда зелника , а който му го дава . 

 

Попитах ИИ :Колко е най големият МИР и колко мандата му се полагат . Колко е най-малкият и колко мандата му се полагат

Най-големият многомандатен избирателен район (МИР) в България е 23 МИР София-град с 19 мандата, а най-малките райони са общо девет на брой с по 4 мандата всеки. [1]

Според решението на Централната избирателна комисия (ЦИК) за определяне броя на мандатите, разпределението е следното: [1]

Най-голям избирателен район

• 23 МИР София-град – полагат му се 19 мандата. (Това е най-големият район по население и брой народни представители в цялата страна). [1, 2]

Най-малки избирателни райони

По закон минималният брой мандати за един избирателен район в България не може да бъде по-малък от 4. Общо 9 района имат този минимален брой и се явяват най-малките: [1, 2]

• 05 МИР Видин – 4 мандата
• 07 МИР Габрово – 4 мандата
• 10 МИР Кюстендил – 4 мандата
• 11 МИР Ловеч – 4 мандата
• 12 МИР Монтана – 4 мандата
• 14 МИР Перник – 4 мандата
• 18 МИР Разград – 4 мандата
• 20 МИР Силистра – 4 мандата
• 22 МИР Смолян – 4 мандата [1]

Всички официални данни и подробната методика за разпределение по райони за парламентарните избори можете да намерите в Решението на ЦИК и на страницата с резултатите от изборите. [1, 2] (Забележка от мен: Те стават излишни методиките  ако от всеки МИР се класират първите двама , а останалите отидат в националните листи на партиите подредени според преференциите ) 

Най-големият по население избирателен район в България е 23 МИР София-град, а най-малкият по население е 05 МИР Видин.

Тъй като границите на многомандатните избирателни райони (МИР) съвпадат с административните области в страната (с изключение на София и Пловдив), разпределението на населението директно определя техния размер: [1]

1. Най-големият МИР по население

• Район: 23 МИР София-град (обхваща 8 големи столични района като Младост, Люлин, Триадица и др.).
• Население / Избиратели: В този район живеят над 400 000 избиратели, което го прави най-населеният единичен избирателен район в България.
• Мандати: Полагат му се 19 мандата в Народното събрание. [1, 2, 3] ( откачена работа ) 

2. Най-малкият МИР по население

• Район: 05 МИР Видин (съвпада изцяло с границите на област Видин, която е най-малката по население област в страната).
• Население / Избиратели: Цялата област има под 83 000 души общо население (и около 80 000 имащи право на глас по избирателни списъци). 
• Мандати: Полагат му се 4 мандата. (Макар че населението му е математически твърде малко дори за 2 или 3 депутати, Изборният кодекс гарантира минимум 4 мандата за всеки район в страната 

Какво предлагам всъщност . Предлагам това разпределение според населението да се премахне и  гарантирано от всеки МИР да се класират директно  за  Парламента първите двама кандидати събрали най-много гласове .  Премахваме бариерата от 7% и избирателят задължително гласува за  любимият си кандидат  . Тоест системата е задължително преференциална 

Как да разделим страната на 40  МИР  попитах ИИ и той ми снесе първо една простотия . Откъде я прочете не попитах . ИИ работи с това, което вече  е коментирано и наличната информация . Той не дава оригинални идеи .  Тоест все пак е като тъп  многознаещ професор който знае как не могат да станат нещата . Пълно е с такива  спецове и по избирателните проблеми . Трябва да се ръчка . 

И го направих . 

Кои големи МИР да разделим на две за да станат 40 точно и да е по-справедливо разпределението на мандатите ?

За да се увеличат многомандатните избирателни райони в България от настоящите 31 на точно 40, трябва да се обособят 9 нови района. Това изисква разделянето на точно 9 от сегашните най-големи МИР на две.

Такава реформа често се предлага от експерти с цел по-справедливо разпределение, тъй като в момента огромни райони избират прекалено много депутати с коренно различни регионални проблеми.

Разделянето на следните 9 най-големи извънстолични МИР на две постига целта от 40 района и осигурява максимална математическа справедливост спрямо населението:

1. Бургас (02 МИР) — да се раздели на Бургас-град и Бургас-област

• Текущи мандати: 14
• Логика: Вторият най-голям район извън София. Покрива огромна територия с коренно различни икономически профили (туризъм по Черноморието срещу по-бедни планински общини в Странджа).

2. Варна (03 МИР) — да се раздели на Варна-град и Варна-област

• Текущи мандати: 16
• Логика: Изключително пренаселен район, в който градското население доминира и „заглушава“ вота и специфичните нужди на по-малките общини в областта.

3. Благоевград (01 МИР) — да се раздели на Северен (Благоевград/Разлог) и Южен (Гоце Делчев/Сандански)

• Текущи мандати: 11
• Логика: Териториално разгърнат район с тежък планински релеф. Географското разделение ще даде много по-голяма възможност на местните общности да имат свои преки представители.

4. Велико Търново (04 МИР) — да се раздели на две

• Текущи мандати: 8
• Логика: Районът има ясно изразена икономическа и демографска разлика между по-урбанизираната ос Велико Търново–Горна Оряховица–Лясковец и по-отдалечените общини като Свищов, Елена и Стражица.

5. Пазарджик (13 МИР) — да се раздели на Пазарджик-север и Родопска част (Велинград/Пещера)

• Текущи мандати: 8
• Логика: Областта съчетава интензивно земеделско поле и труднодостъпни родопски общини със специфични етнически и географски проблеми.

6. Плевен (15 МИР) — да се раздели на две

• Текущи мандати: 8
• Логика: Един от големите икономически центрове в Северна България с голяма територия, чиито по-малки общини (напр. по поречието на Дунав) губят представителство за сметка на областния град.

7. Стара Загора (27 МИР) — да се раздели на Стара Загора и Казанлък (Долината на розите)

• Текущи мандати: 11
• Логика: Районът има два естествени, силни и големи градски центъра (Стара Загора и Казанлък), които имат различна индустриална насоченост и заслужават самостоятелно представителство.

8. Хасково (29 МИР) — да се раздели на Хасково/Димитровград и Южна част (Харманли/Свиленград)

• Текущи мандати: 8
• Логика: Специфичен пограничен район с голям брой мандати, където вътрешнообластните икономически различия са много силно изразени.

9. София-област (26 МИР) — да се раздели на София-изток и София-запад

• Текущи мандати: 8
• Логика: Този район е географски парадокс — той обгръща столицата и е разделен на парчета без пряка сухопътна връзка помежду си (например Ботевград и Самоков нямат обща граница). Изкуствено съшита територия, която спешно се нуждае от разделяне на по-естествени райони.

---

Защо това не се прилага за София и Пловдив?

• Пловдив (16 и 17 МИР) и София (23, 24 и 25 МИР) вече са разделени на градски и областни райони. Допълнителното им раздробяване няма да помогне за справедливостта, а по-скоро ще изолира градските квартали един от друг.

Какъв ще бъде ефектът от превръщането им в 40 МИР?

1. По-близки народни представители: Депутатите ще отговарят за по-малко общини и ще познават по-добре местните проблеми.
2. Край на „преливането“: Ще се намали ефектът, при който гласовете от големия областен град изцяло определят кои депутати влизат, оставяйки малките общини без нито един „свой“ човек в парламента.

Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече

Казахте: Нека никой няма под 4 и повече от 8 . Така ги раздели без яловите съображения за кварталите на големите градове .(Демек скарах му се  на големият умник)

За да постигнем точно 40 избирателни района, при които абсолютно никой район няма по-малко от 4 и повече от 8 мандата (диапазон 4–8 мандата), трябва изцяло да прекроим изборната карта.

При сегашната система има 31 района. Големите градове (София, Пловдив, Варна, Бургас) в момента концентрират огромен брой мандати в единични райони (напр. 23 МИР София има 19 мандата). За да вкарам цяла България в рамката от 4 до 8 мандата, разбиваме мега-районите на чисти математически парчета.

Ето как се разделят големите МИР, за да станат точно 40, без оглед на квартални съображения:

1. София-град (сега общо 46 мандата в 3 района)

Вместо сегашните три гиганта (23, 24 и 25 МИР), София се разделя на 6 равни района по териториално-географски признак (например: Северен, Южен, Източен, Западен, Централен и Витошки):

• 6 нови района по 7 или 8 мандата всеки (общо ~46 мандата).

2. Пловдив-град (сега 12 мандата в 16 МИР)

Градът се разделя чисто на две по поречието на река Марица:

• Пловдив - Северен (6 мандата)
• Пловдив - Южен (6 мандата)

3. Варна (сега 16 мандата в 03 МИР)

Варна се разделя на две чисто математически зони, комбиниращи градска и селска част:

• Варна - Изток (8 мандата)
• Варна - Запад (8 мандата)

4. Бургас (сега 14 мандата в 02 МИР)

Районът се разделя на две равни половини по географска ширина:

• Бургас - Север (7 мандата)
• Бургас - Юг (7 мандата)

5. Благоевград (сега 11 мандата в 01 МИР)

Районът се разделя по поречието на река Струма:

• Благоевград - Струма (6 мандата)
• Благоевград - Места (5 мандата)

6. Стара Загора (сега 11 мандата в 27 МИР)

Разделя се на две по линията на Средна гора:

• Стара Загора - Юг (6 мандата)
• Стара Загора - Казанлък/Север (5 мандата)

---

Как изглежда новата математическа карта от 40 МИР?

Чрез това механично разделяне на мега-районите, добавяме точно 9 нови района (3 в София, 1 в Пловдив, 1 във Варна, 1 в Бургас, 1 в Благоевград, 1 в Стара Загора). Всички останали средни и малки райони в страната остават непокътнати, тъй като те вече отговарят на твоето условие.

Крайното разпределение на 240-те мандата в 40-те района е перфектно балансирано:

• 8 мандата (най-големи): 8 района (Варна-Изток, Варна-Запад, София-1, София-2, София-3, София-4, Русе, Плевен)
• 7 мандата: 5 района (Бургас-Север, Бургас-Юг, Пазарджик, София-5, София-6)
• 6 мандата: 6 района (Пловдив-Северен, Пловдив-Южен, Пловдив-област, Сливен, Стара Загора-Юг, Благоевград-Струма)
• 5 мандата: 6 района (Враца, Добрич, Шумен, Хасково, Благоевград-Места, Стара Загора-Север)
• 4 мандата (най-малки): 15 района (Видин, Габрово, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, Разград, Силистра, Смолян, София-област, Търговище, Ямбол, Кърджали, Велико Търново, Силистра)

Резултатът:

• Нито един район няма над 8 мандата (край на партийните централи, които спускат анонимни депутати в огромни листи).
• Нито един район няма под 4 мандата (запазва се законовата граница за представителство на малките региони).
• Точно 40 избирателни района.

Ако искаш, можем да изчислим каква ще бъде бариерата за влизане на един депутат в някой от тези нови 6-мандатни или 8-мандатни райони, или да видим как това ще промени кампанията на партиите. Какъв анализ предпочиташ?

Значи можело , нали ! 

Всъщност аз предлагам  само първите двама преференциални шампиони  да представляват гарантирано  територията  на всеки от тези 40 МИР . Според мен е достатъчно . Така в парламента  ще влязат 80 депутата избрани почти мажоритарно по териториален принцип .

Освен това предлагам всеки  който е получил повече преференции от  средното количество гласове  дадени за един избран също да влязат  мажоритарно . Просто делим действителните гласове от цялата страна на 240  и който е събрал повече преференции влиза директно . 

Остатъка  се разпределя  пропорционално без бариера  от 4%  между партиите и независимите все едно са партия (тук ще има възражения всякакви , но като ще е гарга да е рошава )  

Колко може да е остатъка ? Ами едва ли ще е по-малко от половината . По-скоро повече от половината .  От тези 40МИР най-много в половината  да има  кандидати прехвърлили  средното  количество гласове , ако разбира се партиите не рискуват и не намалят броя кандидати в един МИР . Има тънкост тука , но ...ще поставим изискването на не са по-малко от двама  в партийната листа и общо да не са по-малко от 120 , тоест средно по 3 на МИР .  Дългите листи  ще изчезнат .  

Как независимите и  партийните мераклии да са равнопоставени  и да няма дискриминация ?

1. Всеки от тях събира минимум 100 подписа  и се издига от минимум 5 инициативни граждани готови да се разделят лично от своите сметки със скромната сума от 100-200 евро  минимум.   Ако  събирането на подписи е успешно, половината от парите се връщат, а ако изборът е успешен и останалите .  Подписите се събират по време на активната регистрация на избирателите . Няма лъжа ,няма измама . 

2. При 100 000 избиратели в един МИР и 10% готови да се подпишат(гласуват предварително и явно ) няма как кандидатите събрали 100 подписа да са повече от 100 броя .  100Х100 =10 000 . Някои може да съберат и повече . Разбира се в някои МИР може кандидатите събрали над 100 подписа да са  200 и повече , но е малко вероятно  

  При такова деление на 40 района, най-голямото количество избиратели в един МИР ще бъде около 270 000 – 290 000 души.

За да разберем как се получава това число, трябва да погледнем математическото разпределение на избирателите в най-големите области, които според твоето условие разбиваме на равни части:

1. Таванът: Варна (03 МИР)

При този модел Варна става районът с най-много избиратели на един МИР.

• Общо избиратели в момента: Във Варна по избирателни списъци има около 403 000 избиратели.
• След делението на 2: Когато я разделим на две равни математически зони (Варна-Изток и Варна-Запад) с по 8 мандата, във всеки от тези два нови района ще има по ~201 500 избиратели. [1]

2. Защо София-град няма да е най-голяма?

В момента София-град е мега-област с над 1 060 000 избиратели по списъци.

• Когато я разделим на 6 равни географски района (за да осигурим по 7-8 мандата на район и да стигнем точно 40 МИР в страната), във всеки софийски район ще се падат средно по ~176 000 избиратели. Поради по-голямото раздробяване, софийските райони ще станат по-малки от варненските.

3. Изключенията, които вдигат летвата (Русе и Плевен)

Има два района в България, които в момента имат точно 8 мандата и според твоето условие не трябва да се делят, тъй като вече отговарят на горната граница (максимум 8 мандата). Те обаче имат високо количество избиратели, които остават „недокоснати“:

• Плевен (15 МИР): Има около 230 000 избиратели по списъци за 8 мандата.
• Русе (19 МИР): Има около 200 000 избиратели по списъци за 8 мандата.

4. Къде тогава е абсолютният максимум от ~280 000? (Ефектът „Чужбина“)

Горните изчисления са базирани на хората, живеещи вътре в страната. В България обаче избирателните списъци се съставят по постоянен адрес от ГРАО и включват всички българи с право на глас, включително тези в чужбина (общо около 6.58 милиона избиратели по списъци).
Поради тази специфика на Изборния кодекс: [1, 2, 3]

• В 8-мандатните новоразделени райони на Варна или Бургас, реалният брой „хартиени“ избиратели по списък (заедно с хората в чужбина, които се водят по постоянен адрес там) ще достигне пик от максимум 270 000 – 290 000 души в един МИР. [1, 2]

Извод:

С това деление постигаш перфектен баланс. Най-големият МИР ще има максимум ~280 000 избиратели (Варна/Плевен), а най-малкият (Видин) ще има ~83 000. Разликата между най-големия и най-малкия район се свива от сегашните 6 пъти на едва 3.3 пъти, което прави вота в България огромна крачка по-справедлив. [1]

  ИИ е проектиран културно да прави четки  , но  е прав че баланса се подобрява . Сметките го показват . 

И така в процеса на издигане  на кандидати и участие  не виждам друга "дискриминация" освен  парите и интересите ,които стоят зад партийните  мераклии , медиите на олигархията и т.н.  Всички събират подписи и си плащат  за това да участват  в подписката при активната регистрация .

3. Да сметнем колко  подписа са нужни на една партия и колко застъпници (инициативни комитети от 5 човека , които забравих да кажа че не трябва да се повтарят  , да издигат повече от един кандидат)   

Минимумът за да се регистрират като партия е  120Х100подписа , тоест 12 000 подписа . Сега е 2 500! 

Нужните хора  умножено по 5 , тоест 600 човека минимум . По 100 евро , ако това се реши , 60 000  на партия .  Това не е ли дискриминация на партиите , ще попита някой мастит аналлизатор от партийното статукво . Ами не е . Нали ще ги върнат ,половината ако съберат подписи  и другата половина  ако бъдат избрани .  Тук трябва да сложа една усмивка , ама не зная как .

Мисля че е справедливо . 

  Класирането го оправихме . Всеки МИР има гарантирано двама представители в парламента . Ако в големите МИР партиите не  напълнят листите с много  кандидати и сложат  по най-много 4 кандидати , някои може да съберат  повече от националният праг за конкретните избори .  При 2,4 милиона гласували той е 10 000 преференции . Представителството на региона  ще зависи от масовото гласуване  за личности .  Освен гарантираните 2 депутата всяка област и МИР, град  ще имат  шанса за повече депутати ако гласуват  масово и то за изявените , кадърните , които да влязат мажоритарно . Освен това  пропорционалният остатък който може да е  160 или 100 депутата ще се попълни пак от кандидатите с най-много преференции . Това е по-вероятно да са кандидати  от  МИР  където активността и населението са по-големи . 

Остана май да обясня как  виждам  самото гласуване като избирател  и какви мерки  според мен са нужни за да има по-малко измами  и зависим и купен вот . 

1. Активна регистрация !

 Освен подпис  под кандидатурата на някой мераклия за депутат , избирателят да има право да  заяви как иска да гласува . 

а)Опциите за чужбина  трябва да са  по пощата или от компютъра дистанционно . За целта  ще трябва да даде  електронна поща и телефонен номер  за дистанционно или  адрес на който да получи   плик с  изборната бюлетина . Както  вече казах , кандидатите няма да са повече от 100 от съответният МИР където  е записан по постоянен адрес  избирателят от чужбина , така че спокойно може да се гласува със номерче ,което се залепя  на бюлетина с печат или по друг начин без да се изписват партии и имена .  Тях ще ги има на сайта на ЦИК  за съответният МИР.  

б) В страната  още една опция  с машина в родната и любима избирателна секция   с риск да има опашка . 

Машината без връзка с мрежата , но  или се сканират напечатаните бюлетини  или се снима екранът  от поставена  по подходящ начин камера така че да се вижда само как някакъв пръст избира партия и кандидат от листата или независим .  Информацията директно в ЦИК и РИК  като снимка без пръст . Софтуерно се реже  всичко останало . Има начин . Това не пречи да се сканират и отрязъците . На тях само един голям номер  най-много 100 и нещо . Лесно за снимка и разчитане . Ако трябва и баркод или нещо такова .  Протоколът  от машината и ако има разминаване  със сканираните  отрязъци и снимки само тогава броене на ръка . Има начин да се реши проблема технически  включително машините да са свързани с мрежата ,но еднопосочно и само да изпращат   резултати в реално време . Ако има желание , има начин . 

2.Намаляване броя на секциите  и повишаване  качеството на комисиите .  Ако се наложи броене на бележките , или по-точно ако има мераклии и съмнения , в преброителни центрове . В Секцията нищо не се брои . Добре е да има скенер и за личният документ  и да се ликвидира възможността някой да подписва  избиратели, които не са  гласували и да гласува на машината вместо тях .  

А сега малко повече фантазия и разум . Защо трябва да ходим  на предсрочни избори  ако може всяка година да  избираме 1/5 от парламента , а мандата на депутатите да е 5 години вместо четири .  Ако опозицията не може да предложи ново правителство с по-висока подкрепа остава старото до  частичните избори . Служебни правителства няма .Най-голямото мнозинство дори да няма 121 депутата управлява  с правителство на малцинството . 

 Ако приложим математическия модел за разделяне, който обсъдихме по-горе (където никой район няма под 4 и над 8 мандата), в Северна България се разделят на две само най-големите два района — Варна и Плевен.

Тогава броят на районите на север от Стара планина ще се увеличи с 2 и Северна България ще има точно 16 МИР.

За да се раздели България на точно 5 големи избирателни района (еврорегиони) с максимално равно количество мандати, общият брой от 240 народни представители се разделя на 5. Това означава, че всеки район трябва да излъчва точно 48 мандата (или много близо до това число: 47–49) [stem-calculative-problem-solving].

Твоята интуиция е абсолютно вярна – Северна България се дели перфектно на 2 района, а Южна България се организира в 3 големи района, гравитиращи около София, Пловдив и Бургас.

Ето математическото и географско разпределение по текущото население на страната, което постига перфектен баланс:

1. МИР Северозападен (Център: Плевен) – 47 мандата

Обхваща традиционния Северозапад и Централна Северна България до река Янтра.

• Включва сегашните МИР: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново.
• Текущ сбор мандати: 41 мандата.
• Корекция: Прибавят се +6 мандата от националното преразпределение, за да се компенсира обезлюдяването и районът да стигне 47 мандата.

2. МИР Североизточен (Център: Варна) – 47 мандата

Обхваща Черноморието, Лудогорието и поречието на Дунав в източната му част.

• Включва сегашните МИР: Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, Силистра и Русе.
• Текущ сбор мандати: 45 мандата.
• Корекция: Прибавят се +2 мандата, за да достигне 47 мандата.

3. МИР Софийски (Център: София-град) – 49 мандата

Това е най-населеният район, който обхваща столицата и областите, които я заобикалят.

• Включва сегашните МИР: 23 МИР, 24 МИР, 25 МИР (трите района на София-град), София-област и Перник.
• Текущ сбор мандати: 58 мандата.
• Корекция: Тъй като София е свръхнаселена, част от нейните мандати (9 броя) се преливат към по-редките райони, за да се изравни тежестта. Районът остава с 49 мандата.

4. МИР Тракийски / Пловдивски (Център: Пловдив) – 49 мандата

Обхваща Югозападна България и Централна Южна България.

• Включва сегашните МИР: Пловдив-град, Пловдив-област, Пазарджик, Благоевград, Кюстендил и Смолян.
• Текущ сбор мандати: 51 мандата.
• Корекция: Отнемат се 2 мандата в полза на Севера, като районът остава с 49 мандата.

5. МИР Югоизточен (Център: Бургас) – 48 мандата

Обхваща Източна Тракия, Родопите и Южното Черноморие.

• Включва сегашните МИР: Бургас, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково и Кърджали.
• Текущ сбор мандати: 45 мандата.
• Корекция: Прибавят се +3 мандата, за да достигне златната среда от 48 мандата.

---

Краен баланс (Общо 240 мандата):

• Северозападен: 47 мандата
• Североизточен: 47 мандата
• Софийски: 49 мандата
• Пловдивски: 49 мандата
• Бургаски: 48 мандата

При този модел отклонението между най-малкия и най-големия регион е само 2 мандата, което осигурява абсолютна справедливост.

Ако искаш, можем да изчислим какъв процент от гласовете (бариера) ще е нужен на една партия, за да вкара поне един депутат в някой от тези мега-райони, или да видим как това ще се отрази на малките партии. Кой аспект те интересува повече?

Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете пов

ИИ  не разбира какво се търси , ако не му обясниш подробно   Търси се приблизително разделяне на 5 части  със около 48 мандата  всяка  при 40 МИР  от които първите двама влизат директно , а останалите  според преференциите .   Северна България на две  по 48  , а Южна на три  също по 48 .  Така е най-просто  Всяка година се избират 48 нови депутата , а старите  нямат право да се кандидатират  и евентуално могат да се вредят на следващата година , но от друг регион . И това го обсъждах подробно някъде , някога да не ровя из блога . При такива правила , се получава естествена бариера от 2-3% . 16 се избират  директно . Двама трима  защото са прехвърлили средната линия и остават 30 за пропорционално  разпределение . 

 Колко бяха кандидатите за депутати на последните избори . Колко най-много кандидати е имало изобщо от ВНС насам ?

На последните парламентарни избори в България, проведени на 19 април 2026 г., официално регистрираните кандидати за народни представители бяха 4786 души. [1]

Историческият рекорд за най-голям брой кандидати за депутати на парламентарни избори от Великото народно събрание (ВНС) насам е отбелязан на изборите за 50-ото Народно събрание, проведени на 9 юни 2024 г. Тогава Централната избирателна комисия (ЦИК) регистрира безпрецедентните 6100 кандидати. [1]

Сравнение с предходни избори

През последните години броят на желаещите да влязат в парламента претърпя сериозни пикове поради поредицата от предсрочни вотове:

• 19 април 2026 г. (последни избори): 4786 кандидати (средно по 20 души в битка за едно депутатско кресло).
• 27 октомври 2024 г.: 4855 кандидати.
• 9 юни 2024 г. (абсолютен рекорд): 6100 кандидати.
• 2 април 2023 г.: 4566 кандидати. [1, 2, 3]
• Да речем ,че стигнат 8 000 . Като разделим на 40  на един МИР са падат  200  . Невъобразимо число   всъщност  ако се имат в предвид правилата за издигане  на кандидати  с минимум 100 подписа .  Това прави 800 000 подписа и 40 000  инициативни граждани готови да дадат по 100 евра   или общо 4 милиона. 

Има много начини и пътища ,ако се търси оптималното за обществото , а не за политическия елит и въобще за върхушката .  Това което липсва е  съвест , почтеност , морал .   Акъл има . Комбинатори бол, но липсват принципи  и ценности . И не само у нас е така за съжаление . Това е причината светът да е клатеща се кочина . 

Има ли все пак смисъл страната да се раздели на  5 избирателни региона с по 48 депутата  от всеки  . Два за Северна България и  три за Южна България ?

  Аз бих го направил .  

Ако заложим на данните на ГД ГРАО за регистрираните по постоянен адрес и включим област Велико Търново към Западната част на Северна България, общото население за този район нараства драстично до 1 129 160 души. [1]

Това е с близо 190 000 души повече в сравнение с данните за реално живеещите (настоящ адрес/НСИ). Причината е, че постоянен адрес е този в личната карта – много хора са записани там по рождение, но реално живеят в София или в чужбина. [1, 2, 3]

Население по постоянен адрес (Западна Северна България + В. Търново)

Ето официалните данни на ГРАО към декември 2025 г. / началото на 2026 г.:

• 📍 Област Велико Търново – 247 185 души (при ~198 хил. по НСИ)
• 📍 Област Плевен – 239 881 души (при ~212 хил. по НСИ)
• 📍 Област Враца – 159 344 души (при ~144 хил. по НСИ)
• 📍 Област Монтана – 128 421 души (при ~110 хил. по НСИ)
• 📍 Област Ловеч – 122 990 души (при ~109 хил. по НСИ)
• 📍 Област Габрово – 107 432 души (при ~92 хил. по НСИ)
• 📍 Област Видин – 84 316 души (при ~69 хил. по НСИ) [1, 2]

---

Основни изводи от деленето по ГРАО:

1. "Хартиено" увеличение: Цялата западна половина изглежда значително по-голяма, тъй като Северозападът води по брой емигрирали граждани, които все още пазят документите си там. [1]
2. Нов лидер: Ако по реално население (НСИ) област Плевен е най-голямата в този списък, то по документи (ГРАО) област Велико Търново излиза на първо място с 247 185 регистрирани граждани. [1, 2]

Ако имате нужда от данните за конкретна община (напр. Свищов, Лом или Троян) по постоянен адрес или искате да сравним как изглежда Източната част по ГРАО, споделете и ще ги изчисля веднага. [1, 2]

За оставащата Източна част на Северна България (на изток от Велико Търново) по данни на ГД ГРАО за регистрираните по постоянен адрес остават общо 1 326 324 души.

Следователно, когато прехвърлим област Велико Търново към Запада, Източна Северна България остава по-населената половина по документи (с близо 200 000 души повече от Западната). Това се дължи основно на огромния брой регистрирани граждани в Черноморския регион.

Население по постоянен адрес в Източна Северна България

Разпределението на "хартиеното" население по области на изток от В. Търново изглежда така: [1]

• 🌊 Област Варна – 460 283 души (най-голямата област в цяла Северна България)
• 📍 Област Шумен – ~175 600 души
• 📍 Област Добрич – ~167 300 души
• 🚢 Област Русе – 166 141 души
• 📍 Област Разград – ~132 500 души
• 📍 Област Търговище – ~113 100 души
• 📍 Област Силистра – ~111 400 души [1]

---

Интересно сравнение (Запад vs. Изток по ГРАО):

• Западна Северна България (+ В. Търново): 1 129 160 души.
• Източна Северна България: 1 326 324 души.

Ако съберем двете числа, общото население на Северна България по постоянен адрес надхвърля 2,45 милиона души. За сравнение, реално живеещите там (по данни на НСИ) са едва около 2,14 милиона. Разликата от над 300 000 души са хора, които по лична карта се водят в Северна България, но реално са в София, Южна България или зад граница. [1]

И така делим Северна България на две макар разликата да е  около 200 000 . Всяка от тях по 48 депутата . От всеки МИР двама директно . Те са 7 МИР  . Значи 14 директно , може би няколко също поради много преференции   и към 30 пропорционално . Това прави реално праг от 2,5-3% 

Варна я делим на два МИР и също стават 7 

В момента Северна България има общо 86 депутата . Смятам че трябва да са с 10 повече .