- За „недоволните“ и „протестните“ гласоподаватели: „Прогресивна България“ става основен притегателен център, като изземва вот от формации като „Възраждане“ и ИТН.
- За „бедните“ и левите избиратели: Коалицията на Радев сериозно ерозира подкрепата за „БСП – Обединена левица“, която според последните данни рискува да остане под 4%-ната бариера.
- За средната класа: Проектът се позиционира като алтернатива за тези, които търсят „здрава ръка“ и изход от политическата нестабилност, конкурирайки се за по-прагматичния вот с ГЕРБ и ПП-ДБ.
@@@@@@@@@@
@@@@@@@@@@@@@@@ @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @
България се изравни с Гърция по паритет на покупателната способност
!
Двете съседки все пак си делят последното място в класацията на блока
България е достигнала 68% от средния за Европейския съюз (ЕС) брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (ППС). Това показват данни, публикувани от Европейската статистическа служба в сряда.
Така страната ни настига Гърция по този показател, но все пак двете съседки си делят последното място в класацията на блока. За сравнение, измерителят достига до цели 239% от средния за ЕС в Люксембург.
Все пак България постига почти най-бързия напредък след страните от ЕС от 2019 г. насам с ръст на показателя от 13 пр. п., като преди нас е единствено Ирландия с увеличение от 47 пр.п. до 237% от средното за ЕС.
След страната ни по ръст се нареждат Хърватия с 11 пр. п., Румъния с 9 пр. п. и Полша и Кипър с по 7 пр. п. В същото време при други страни се наблюдава спад - например Люксембург с 10 пр.п. и Германия, Австрия и Франция с по 7 пр.п.
Средното равнище за ЕС, изразено в паритет на покупателната способност, възлиза на около 41 600 евро, като то предоставя общата отправна точка, спрямо която се измерват всички държави.
През миналата година са отчетени значителни различия в БВП на човек от населението сред държавите от евроблока. Така например десет държави, представляващи около 34% от населението на ЕС, надвишават средното равнище на БВП на човек от населението. Наред с Люксембург и Ирландия, Нидерландия, Дания, Австрия, Германия, Белгия, Швеция, Малта и Финландия са надхвърлили средното ниво.
Голяма част от останалите страни са били близо до средата. Франция, Кипър, Италия, Чехия, Испания и Словения са били на около 10% под средното за ЕС равнище, докато Литва, Португалия и Полша са били на между 10 и 20% под него, показват още данните на Евростат.
Най-ниското ниво на БВП на глава от населението е регистрирано в България и Гърция - с 32%, както и Латвия - с 29% под средното за блока.
Според Евростат високият БВП на човек от населението на Люксембург се обяснява частично с големия дял на пограничните работници, включени в общия брой на работната сила на страната. Те допринасят за увеличение на БВП, а същевременно не се считат за част от местното население, което се използва при изчисляването на общото икономическо производство на глава от населението.
Високото ниво на БВП на глава от населението в Ирландия пък може отчасти да се обясни с наличието на големи мултинационални компании, притежаващи интелектуална собственост. Свързаното с тези активи договорно производство допринася за брутния вътрешен продукт, докато голяма част от приходите, спечелени от това производство, се връщат на крайните собственици на компаниите в чужбина.
- България (38.4): Страната ни традиционно поддържа най-високото неравенство в Европейския съюз. Това означава, че разликата между най-богатите и най-бедните слоеве от населението е много голяма.
- Гърция (31.6 – 31.8): В Гърция неравенството е значително по-ниско и е по-близо до средното за ЕС (което е около 29.4). Доходите там са разпределени по-равномерно в сравнение с България.
- Концентрация на богатство: В България голяма част от националния доход се концентрира в малък процент от населението и в големите икономически центрове като София.
- Социални трансфери: Гърция има по-развита система от социални помощи и пенсии, които помагат за намаляване на подоходните разлики, докато в България ефектът от тези държавни механизми върху неравенството е по-слаб.
- Бедност: Въпреки че и двете страни са в дъното на ЕС по доходи, рискът от социално изключване в България е по-силно изразен при най-нископлатените групи поради голямата дистанция от средните нива на доходите.
| Показател | България | Гърция | Средно за ЕС |
|---|---|---|---|
| Коефициент на Джини | 38.4 (Най-висок в ЕС) | 31.6 | 29.4 |
| Разпределение | Силно концентрирано | Умерено | Балансирано |
Отговорите на AI може да съдържат грешки. !
На какво се дължат разликите ?
Разликата в нивата на неравенство между България и Гърция се дължи на фундаментални различия в данъчните системи, социалните политики и структурата на икономиката. Въпреки че двете страни имат еднаква покупателна способност, механизмите за разпределение на богатството работят по различен начин.
- България (Плосък данък): Прилага се единна ставка от 10% върху доходите на физическите лица без необлагаем минимум. Тази система е насочена към стимулиране на бизнеса, но не действа като инструмент за преразпределение от богатите към бедните.
- Гърция (Прогресивен данък): Използва се прогресивна скала с по-високи ставки за по-големите доходи и значителен необлагаем минимум. Това естествено "свива" ножицата между различните подоходни групи.
- Ефективност на държавата: В Гърция социалните трансфери (пенсии, помощи) намаляват неравенството много по-ефективно. В България ефектът от държавната намеса върху коефициента на Джини е сред най-ниските в ЕС.
- Пенсионна система: Гърция поддържа по-високи нива на пенсиите спрямо средната заплата, което предпазва по-голяма част от възрастното население от изпадане в дълбока бедност.
- Секторно разделение: В България има огромна разлика в заплащането между високотехнологичните сектори (ИТ, професионални услуги) и традиционните индустрии или селското стопанство.
- Географска концентрация: Богатството в България е силно концентрирано в София и няколко големи града. В Гърция, въпреки кризата, икономическата активност е по-разпръсната благодарение на туризма и корабоплаването, което обхваща по-големи части от страната.
- Жилищно богатство: Високият процент на собствени жилища в Гърция действа като буфер срещу неравенството, тъй като недвижимите имоти представляват около 70% от активите на домакинствата.
Отговорите на AI може да съдържат грешки.
Какви са процентите средна класа в двете държави ?
Определянето на „средна класа“ зависи от използвания икономически модел, но най-често се прилага дефиницията на OECD (Организация за икономическо сътрудничество и развитие): домакинства с доходи между 75% и 200% от медианния доход за съответната страна.
- Гърция: около 55–60%
- В Гърция средната класа е по-стабилна и многобройна поради прогресивното данъчно облагане и по-равномерното разпределение на доходите (по-нисък коефициент на Джини).
- Тя обхваща широк спектър от самонаети професионалисти, държавни служители и мениджъри.
- България: около 40–45%
- България има значително по-малка средна класа в сравнение със средните нива за ЕС.
- Високото подоходно неравенство (най-високото в ЕС) води до „изтъняване“ на средната класа – голяма част от населението е концентрирано в групата с ниски доходи, докато малък процент държи високите доходи.
| Държава | Долна граница (евро/месец) | Горна граница (евро/месец) |
|---|---|---|
| България | ~1 400 € (2 740 лв.) | ~3 700 € (7 200 лв.) |
| Гърция | ~2 000 € | ~5 000 € |
- Данъчен натиск: Гърция активно прилага политики за „укрепване на средната класа“ чрез намаляване на данъците за средните доходи. В България плоският данък е по-изгоден за най-високоплатените, но не помага за разширяване на средния сегмент.
- Разходи за живот: Въпреки че покупателната способност е изравнена, в Гърция разходите за основни услуги и наеми са по-високи, което често „притиска“ хората, попадащи статистически в средната класа.
- Регионална поляризация: В България средната класа е почти изцяло концентрирана в София и още 3-4 големи града. В малките населени места средната класа практически липсва, докато в Гърция тя е по-равномерно разпределена географски.
Желаете ли да сравним минималните нива на заплащане или разходите за наем в столиците София и Атина? ! За да поставим България и Гърция в контекста на Европейския съюз, трябва да погледнем трите основни стълба: общо богатство (БВП по ППС), неравенство (Коефициент на Джини) и големина на средната класа.
- Лидери: Люксембург (240%), Ирландия (212%) и Нидерландия (130%).
- Средна зона: Франция (101%) и Италия (97%).
- Източна Европа: Страни като Полша (80%) и Румъния (78%) вече значително изпреварват България и Гърция.
- Най-високо неравенство: България (38.4) е на първо място, следвана от Литва и Латвия. Гърция (31.6) е в средата на класацията, близо до Испания и Румъния.
- Най-ниско неравенство (най-справедливо разпределение): Словакия (21.2), Словения (23.4) и Чехия (24.8). В тези страни разликата между бедни и богати е най-малка.
- Скандинавски модел: В страни като Дания, Финландия и Норвегия средната класа обхваща над 70-75% от населението.
- Централна Европа: Германия и Аврия поддържат стабилни нива от около 62-65%.
- Гърция (55-60%): Намира се близо до средните нива за Южна Европа (Италия, Испания).
- България (40-45%): Заедно с Латвия и Литва, България има една от най-малките средни класи в ЕС. Това означава, че обществото е „разцепено“ на малка група много богати и голяма група хора с ниски доходи, докато „центърът“ е слаб.
| Държава/Регион | БВП на човек (ППС) | Неравенство (Джини) | Средна класа (%) |
|---|---|---|---|
| България | 68% (Най-ниско) | 38.4 (Най-високо) | ~42% |
| Гърция | 68% (Най-ниско) | 31.6 (Средно) | ~58% |
| Германия | 115% (Високо) | 28.8 (Ниско) | ~64% |
| Чехия | 91% (Високо) | 24.8 (Много ниско) | ~72% |
| Средно за ЕС | 100% | 29.4 | ~61% |
Основен извод: България е постигнала икономически растеж, който я изравнява с Гърция, но моделът на разпределение на това богатство е много по-неравномерен спрямо почти всички останали европейски държави. !
Как се отразява това на демографските показатели ?
Разликите в подоходната структура и социалния модел (неравенство срещу по-широка средна класа) оказват пряко влияние върху демографската картина. Въпреки че и България, и Гърция са в тежка демографска криза, причините и проявленията се различават.
- България (Поляризиран модел): Високото неравенство и малката средна класа принуждават хората с ниски доходи да търсят работа в чужбина (нискоквалифициран труд), докато младите специалисти напускат заради липсата на перспектива за средната класа извън София. Резултатът е обезлюдяване на цели региони.
- Гърция (Модел на средната класа): Тук емиграцията е предимно на висококвалифицирани кадри (brain drain). Поради икономическата стагнация, средната класа в Гърция е образована, но „бедна“ спрямо германската например, което кара лекари и инженери да напускат.
- Сигурност: Гърция има по-силни социални механизми, които подкрепят семействата, но високата безработица сред младите (традиционен проблем там) кара хората да отлагат раждането на първо дете до над 31-32 г.
- Неравенство: В България огромната разлика в доходите създава две крайности: висока раждаемост в най-бедните слоеве (често зависими от социални помощи) и много ниска раждаемост в градската средна класа, която е подложена на висок стрес за поддържане на стандарта си.
- България: Пенсионерите са групата, която страда най-много от неравенството. Голям процент от тях живеят под прага на бедността, което води до по-ниска продължителност на живота спрямо средната за ЕС (около 71-74 г.).
- Гърция: Въпреки дълговата криза, Гърция има една от най-високите продължителности на живота в света (над 81 г.). Това се дължи на по-равномерното разпределение на доходите, качественото здравеопазване и климата, но създава огромен натиск върху пенсионната система.
| Показател | България | Гърция | ЕС (средно) |
|---|---|---|---|
| Коефициент на плодовитост | 1.58 | 1.32 | 1.53 |
| Средна възраст на населението | 45.2 г. | 46.1 г. | 44.5 г. |
| Очакван спад на населението | ~0.7% на година | ~0.5% на година | Стабилно |
| Продължителност на живота | ~74.2 г. | ~82.4 г. | ~81.5 г. |
- България губи население основно поради икономическо изтласкване на бедните и липса на средна класа в провинцията.
- Гърция губи население поради нисък естествен прираст (малко раждания), въпреки че хората там живеят много по-дълго.
- Регионален дисбаланс: В България населението се концентрира в 3-4 града, докато останалата част от страната „гасне“. В Гърция мрежата от средни по размер градове е по-жива благодарение на туризма.
Интересува ли ви как образованието или здравните системи в двете страни влияят на тези процеси?
!!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар