Докато разследващите чакат снегът да се стопи, повече от месец от трагедията край Петрохан и Околчица близките на загиналите продължават да чакат достъп до основна информация по разследването – право, което законът им гарантира. Докато в медиите се появяват категорични твърдения за случилото се, семействата настояват за документи, експертизи и прозрачност.
Излизаме на мирен протест, за да подкрепим техния призив за истина, факти и законни процедури.
Факти и срокове: прокуратурата да даде проверима информация какво е направено и конкретни срокове за следващите действия. Постановления, не писма: произнасяне по исканията на пострадалите с мотивирани постановления (чл. 199 НПК), които подлежат на контрол – не с уведомителни писма. Разпознаване преди погребение: незабавно организирано разпознаване на телата от близките, с протокол и присъствие на повереник/адвокат. Протоколи и верига на доказателства: протоколи от първичните огледи (хижа/кемпер) + протоколи за изземване и съхранение на всички носители/устройства (камери, DVR/NVR, телефони, дронове и др.). Трафични данни и Starlink: по чл. 159а НПК – да се потвърди какво точно е изискано и какво е получено за устройствата на тримата от кемпера и за устройствата в клетките около Околчица, включително данни, свързани със Starlink. Съдебномедицинска експертиза и независима проверка: да се предоставят пълните съдебномедицински експертизи (или официално резюме) за Околчица и Петрохан. Поради противоречия и разрушено доверие – настояваме за допълнителна/повторна СМЕ от независим квалифициран екип (вкл. извън региона) с конкретни въпроси за час на смъртта, механика на нараняванията и балистика. Край на течовете: проверка и отговорност за нерегламентирани течове към медии, при положение че на пострадалите се отказва дължима по закон информация.
!!!!!!!
Преди две години, на 04.02.2024 г. в предаването "120 минути" по bTV през личната си история обясних как работи „адската машина“ за ликвидиране на хора, дирижиране на съдебните процеси и политическия живот.
Заявих още, че зад разстреляния Мартин Божанов „Нотариуса“ стоят структури, функциониращи от десетилетия и че това ще продължи, ако не се проведе ефективно разследване, защото личността на Божанов, както и моята са без значение, ако механизмът продължи да съществува.
На 13.02.2024 г. поставих институционално същия проблем пред Съдийската колегия.
На 19.02.2024 г. в ефира на Нова Тв обявих полученото заплашително съобщение от Веселин Иванов - PR-а на главния прокурор, който искаше от мен „да се кротна“. Не се кротнах и след часове пуснаха „Червените пирати“.
Днес разследванията за дейността на групата на „Нотариуса“ и за заплахите към мен и децата ми са смачкани от прокуратурата, СК погреба данните, събрани в специално създадената комисия, а известните участници - магистрати, са в най-високите съдебни инстанции.
Все пак настъпи известна промяна – сменени са лицата и офисите на аферистите „Нотариуса“ (разстрелян) и „Еврото“ (изчезнат), като мрежите се сляха в едно – нещо като прегрупиране чрез окрупняване.
Това, което смятам, че обществото трябва да си припомни днес в контекста на актуалните събития, е как точно функционира „адската машина“. Схемата е проста:
– производство на компромати – създава се анонимен сигнал
– сигналът се подава към определени „медии“, които го представят за „журналистическо разкритие“ (нещо като анонимни рекетьори)
– прокуратурата се самосезира по материала и образува проверка или направо разследване
– започва институционалният натиск върху мишените (магистрати, политици, журналисти и др.)
Преки доказателства за това има в самопризнанията на самите инженери и изпълнители на тази зловеща машинария:
# Борислав Сарафов на заседание на ВСС на 06.07.2023 г., опитвайки се да се представи жертва на Иван Гешев, който едва ли не насила го поставил в дружеските лапи на Пепи Европо пред ресторант "Осемте джуджета", призна следното:
„В прокуратурата започна едно писане на сигнали, които сигнали бяха от несъществуващи лица....“
… „По статии, които се пишат, качват се в определени медии… и именно по тези сигнали след това се самосезира прокуратурата и възлага проверки.“
Тези проверки, по думите му, са: „очевидно с цел натиск“.
# Веселин Иванов (от януари 2020 г. до днес директор на дирекция „Публична комуникация“ при главния прокурор, укротителят) на 22.12.2023 г. в импотентната проверка на ад хок прокурора Даниела Талева започнала по сигнал на самия Веселин Иванов за необяснимото богатство на семейството на Борислав Сарафов, признава вече изясненият механизъм за компрометиране на хора.
„С оглед на длъжността ми служебно са ми ставали известни много обстоятелства, свързани с бившия главен прокурор, в т.ч. негови контакти, отношения и комуникация с политици, общественици, с медии и журналисти, както и особено с лица, които представяйки себе си за журналисти, всъщност се занимават с публичното дискредитиране на фигури от публичния живот.“
„..на вече бивши служители на поверената ми дирекция, са били възлагани задачи да изготвят материали, които са публикувани в различни интернет-сайтове…Същите действия са вършени и от прокурорски помощник във ВКП, който е и бивш висш служител на МВР“
#Стефчо Банков (прокурорският помощник във ВКП на Сотир Цацаров, а преди шеф на „Вътрешна сигурност“ в МВР) по ДП №276/23 на СО – СГП в разпит като свидетел прави самопризнания за престъпен сговор на длъжностни лица, които по милиционерски смята, че могат да бъдат оправдани, защото действал под натиск и принуда от Габриела Ненкова и Иван Гешев.
Стефчо Банков прави самопризнания за масово производство на сигнали. Веселин Иванов (директорът на дирекция „Публична комуникация“) е част от вътрешен комуникационно-пропаганден механизъм, в който по указания от главния прокурор се възлагат „теми“ срещу публични личности, магистрати и политици; за тези теми се използват опорни точки и материали от дела; текстовете и публикациите се разпращат до различни медии чрез лични контакти и създадени имейли; паралелно се пишат сигнали от името на различни лица и се търсят дори „кошаревски“ анонимни свидетели с предварително зададен разказ.
Банков описва как е произвел по инструкция конкретен текст за статия, който занесъл на градския прокурор Илиана Кирилова, на която предал листа и казал: „…искат от мен да намеря „кошаревски“ свидетел, който да бъде анонимен…няма значение какъв, можел да бъде бивш служител на МВР или друг човек, който да бъде заведен в събота или най-късно в неделя на ул. „Черковна“ за разпит от прокурор…“
Това е само един цитат, а пълните показания, които разкриват арогантността на тези злодеи, са достъпни в линк към публикация на АКФ
Два реторични въпроса към Борислав Сарафов:
- Разследва ли тази организирана престъпна група с участието на медии или сам я експлоатира и в чия полза?
- Защо Весилин Иванов все още е директор на дирекция „Публична комуникация“ и Борислав Сарафов ли взима решението за това?
Точно тази проста, но много ефективна система нарекох „адска машина“, защото тя не само създава медийни скандали, но тя превръща компромата в инструмент на държавната власт и ресурс за управление на политическия живот.
Съществуването и функционирането на тези механизми подкопава из основи конституционния ред в държавата и прави всяка личност потенциална мишена. Това са методите да тоталитарната държава, но в още по-уродлива форма, защото са изцяло в сивата зона. Държачите на компроти се сменят, след като ги убият или изчезнат, но ресурсът продължава да служи за незаконните цели на новите си притежатели.
!!!!!!
В случая "Петрохан" се самоубиха много професии. Избраха комфорта пред честта на професията. "Петрохан" отекна у всеки, защото очертава граница, след която преминаваме в друга територия, към която от доста време вървим - там истината няма значение и всеки си присвоява правото да я моделира според собствените си удобства и полза. В такава територия вече нямат значение ценностите, само ценоразписът е важен. Ралица Асенова трябва да бъде подкрепена. Тя иска истината. Това можем да поискаме и ние като общество, или да се откажем завинаги от нея и да се справяме поединично кой както смогне.
Update: Профилът е възстановен. Това не отменя въпросите по неговото, макар и временно, изчезване.
Дори да приемем, че е свален заради докладвания за спам, що за хора биха наклеветили майка, загубила детето си, че свиква протест, за да научи истината? И наистина ли такива “хора” биха били достатъчно многобройни, за да им уйдиса ФБ на акъла?
Ако е тролска атака, кой и защо би платил за такава? На кого би попречил такъв протест?
……………
Профилът на Ралица Асенова - майката на самоубития Николай Златков - е свален от ФБ. Вероятно се е самоизтрил, какво ще да е друго…
Тя моли да разпространим призива й да се присъединим към протеста в петък, 13-ти март, от 17:30 пред Съдебната палата.
Да подкрепим тези почернени семейства в борбата им да се установи и разбере истината за смъртта на децата им.
Ралица от няколко дни прави словесни портрети на загиналите в опит да противодейства на дехуманизирането, което им спретнаха служби, медии и политици.
Тук споделям очерка й за Ивей. Ако зависеше от мен, щях да скъсам дипломата на всеки “експерт”, причислил Ивей или когото и да било от загиналите към какъвто и да било култ, прочитайки разказите на Ралица.
Ивей!
Кой беше Ивей?
Ивей беше полиглот, говорещ седем езика. Завършил право в Софийския университет. Учил в World Trade Institute. Изучавал 日本語 в Keio University.
Работил е в Министерството на финансите още като студент.
Работил е за White & Case във Вашингтон, за Deloitte и за Connect Europe. Работил е на три континента.
И както често се шегуваше – е гражданин на света.
И наистина беше такъв.
Да слушам разказите му за Япония и живота му там беше истинско удоволствие за мен. А да ядеш неговия изключително вкусен ориз беше още по-голямо удоволствие. Така и никога не взех рецептата за този специален ориз, който двамата ядяхме – разбира се с клечки. Някак си мислех, че ще си го ям този ориз с него… с тях…
и никога не поисках рецептата.
Ето и кой беше той за мен.
Той беше човекът Слънце.
Човекът Усмивка.
Човекът Доброта.
Човекът с най-силната и сърдечна прегръдка.
Човекът, в чието присъствие се чувствах сигурна и защитена.
Пазителят.
Една от първите срещи, в които започнах да усещам силна обич към този невероятен човек, беше в Мексико. Беше ден мрачен ден със силен тропически дъжд. Имахме среща и той трябваше да ми даде нещо.
Слязох от колата – разбира се с високите си жълти ботуши за дъжд, жълт дъждобран и, сякаш това не беше достатъчно, носех и жълт чадър.
Когато тръгнах към него, той започна да се смее неудържимо.
Аз веднага започнах да се оглеждам – сигурна, че нещо не е наред с мен.
Дали съм се изцапала?
Дали нещо не е скъсано?
Той бързо прекъсна оглеждането ми и каза:
“Е, само ти го умееш това –
в най-мрачния и дъждовен ден
да накараш слънцето отново да изгрее.“
Такъв беше Ивей.
Щедър на комплименти.
Щедър на добри думи.
Ще ви разкажа и една история, която много добре показва какъв човек беше.
През 2020 г. Ники имаше проблем с гърба и се наложи да прекара две денонощия в болница.
Беше вдигал тежко и се беше сецнал. Болката беше ужасна.
Ивей не се отдели от входа на болницата. Когато го пускаха вътре – стоеше пред вратата на отделението. Ден и нощ.
На втората нощ не ми позволиха да остана в стаята на Ники и излязох при него навън. Ивей ми направи легло от одеяла в буса. Дори махна седалки, за да мога да легна и да подремна поне малко. И тук идва най-важното.
Той не заспа нито за минута, защото се притесняваше, че хърка и ще ми пречи да спя. Колкото и да го убеждавах да поспи малко на предната седалка, той не се съгласи.
Каза ми:
“Не, ти не знаеш аз как хъркам.
Няма да спя, защото може да започна да хъркам и да те събудя.
А ти трябва да имаш сили. Заспивай, моля те. На мен така или иначе не ми се спи.“
И той наистина не заспа изобщо.
Седя цялата нощ буден, за да мога аз да поспя. А призори, когато се събудих, той седеше на предната седалка и ме чакаше с топла баничка и чай, за да закуся преди да се върна при Ники.
Още една история.
Бях на гости и трябваше да си тръгна много рано – с автобуса в 7 сутринта, че имах ангажимент в София.
Ивей беше станал в 5 часа, за да ми направи топъл хляб, който много обичах, както и палачинки и прословутата му баница със сирене.
Когато излязох от стаята си, той стоеше там с онази негова неповторима усмивка и ме чакаше
с топлите закуски, добре опаковани, за да си ги взема надолу.
Ивей беше и другото действащо лице в петроханската кухня – място, в което Ники допускаше много малко хора.
Защото кухнята беше неговата свещена територия.
Ивей беше майсторът на хлебните изделия. И беше изключително добър в тях.
Правила съм му три картини.
Първата беше слънце, защото за мен той беше слънце.Изпратих му я от Мексико.Помня как ми писа колко е щастлив и ми каза:
“Когато пристигнат пакети от теб, в хижата е празник. Като малки деца сме всички –разопаковаме и чакаме да видим какво си сътворила този път.“
Ники ми е казвал същото неведнъж.
И съм безкрайно щастлива, че можех да радвам тези прекрасни хора с нещо.
За тази картина Ивей ми каза:
“Това слънце наистина грее, как го правиш не знам. Картините ти са като живи.“
Такъв си беше той.
Мил.
Добър.
Безценен.
В началото на тази зима разбрах, че няма да мога да го видя при поредното ми ходене защото беше болен и не излизаше от стаята си, за да не зарази някого. Чух това и в последния момент взех една малка картина – жълто сърце – за да му я подаря.
Не знам дали жълтото беше любимият му цвят, но винаги толкова се радваше на моите жълти неща, че допускам, че и той е харесвал жълто.
Тогава имах възможност да му приготвя храна и да му я оставя пред вратата.
Той наистина не излезе два дни, за да не зарази никого. Приготвих му храната с голямо удоволствие, украсих я и оставих и подаръка. Той ми писа веднага след това с огромна благодарности отново каза, че картините ми са като живи.
Дори ми изпрати снимка къде в съаята си е поставил жълтото сърчице.
Мога да пиша още много.
Но е трудно. Мога да разкажа как му носех люти чушки и люти сосове от Мексико, защото обожаваше люто.
Как веднъж му подарих саксийка с малки декоративни чушлета…
и той просто ги изяде.
И колко се смяхме.
Как обсъждахме филми.
Как не ми даваше да пипна нищо, когато исках да помогна като съм при тях, за да мога да си почивам.
Как всеки път, когато го видех, имах нужда просто да го прегърна и да му благодаря.
Но ще спра дотук.
Надявам се, че този разказ поне малко показва безграничната доброта на този прекрасен човек.
В линк в първия коментар ще оставя статия – интервю с него за рейнджърската им дейност.
Моля ви, отделете време да я прочетете.
Безкрайно ти благодаря за всичко Ивей! За всичко. Липсваш ужасно!
Всяка снимка на теб предизвиква свиване в сърцето, защото не мога да те прегърна и да видя усмивката ти.
Вечно ще те нося в сърцето си. Вечно!
Дори да приемем, че е свален заради докладвания за спам, що за хора биха наклеветили майка, загубила детето си, че свиква протест, за да научи истината? И наистина ли такива “хора” биха били достатъчно многобройни, за да им уйдиса ФБ на акъла?
Ако е тролска атака, кой и защо би платил за такава? На кого би попречил такъв протест?
……………
Профилът на Ралица Асенова - майката на самоубития Николай Златков - е свален от ФБ. Вероятно се е самоизтрил, какво ще да е друго…
Тя моли да разпространим призива й да се присъединим към протеста в петък, 13-ти март, от 17:30 пред Съдебната палата.
Да подкрепим тези почернени семейства в борбата им да се установи и разбере истината за смъртта на децата им.
Ралица от няколко дни прави словесни портрети на загиналите в опит да противодейства на дехуманизирането, което им спретнаха служби, медии и политици.
Тук споделям очерка й за Ивей. Ако зависеше от мен, щях да скъсам дипломата на всеки “експерт”, причислил Ивей или когото и да било от загиналите към какъвто и да било култ, прочитайки разказите на Ралица.
Ивей!
Кой беше Ивей?
Ивей беше полиглот, говорещ седем езика. Завършил право в Софийския университет. Учил в World Trade Institute. Изучавал 日本語 в Keio University.
Работил е в Министерството на финансите още като студент.
Работил е за White & Case във Вашингтон, за Deloitte и за Connect Europe. Работил е на три континента.
И както често се шегуваше – е гражданин на света.
И наистина беше такъв.
Да слушам разказите му за Япония и живота му там беше истинско удоволствие за мен. А да ядеш неговия изключително вкусен ориз беше още по-голямо удоволствие. Така и никога не взех рецептата за този специален ориз, който двамата ядяхме – разбира се с клечки. Някак си мислех, че ще си го ям този ориз с него… с тях…
и никога не поисках рецептата.
Ето и кой беше той за мен.
Той беше човекът Слънце.
Човекът Усмивка.
Човекът Доброта.
Човекът с най-силната и сърдечна прегръдка.
Човекът, в чието присъствие се чувствах сигурна и защитена.
Пазителят.
Една от първите срещи, в които започнах да усещам силна обич към този невероятен човек, беше в Мексико. Беше ден мрачен ден със силен тропически дъжд. Имахме среща и той трябваше да ми даде нещо.
Слязох от колата – разбира се с високите си жълти ботуши за дъжд, жълт дъждобран и, сякаш това не беше достатъчно, носех и жълт чадър.
Когато тръгнах към него, той започна да се смее неудържимо.
Аз веднага започнах да се оглеждам – сигурна, че нещо не е наред с мен.
Дали съм се изцапала?
Дали нещо не е скъсано?
Той бързо прекъсна оглеждането ми и каза:
“Е, само ти го умееш това –
в най-мрачния и дъждовен ден
да накараш слънцето отново да изгрее.“
Такъв беше Ивей.
Щедър на комплименти.
Щедър на добри думи.
Ще ви разкажа и една история, която много добре показва какъв човек беше.
През 2020 г. Ники имаше проблем с гърба и се наложи да прекара две денонощия в болница.
Беше вдигал тежко и се беше сецнал. Болката беше ужасна.
Ивей не се отдели от входа на болницата. Когато го пускаха вътре – стоеше пред вратата на отделението. Ден и нощ.
На втората нощ не ми позволиха да остана в стаята на Ники и излязох при него навън. Ивей ми направи легло от одеяла в буса. Дори махна седалки, за да мога да легна и да подремна поне малко. И тук идва най-важното.
Той не заспа нито за минута, защото се притесняваше, че хърка и ще ми пречи да спя. Колкото и да го убеждавах да поспи малко на предната седалка, той не се съгласи.
Каза ми:
“Не, ти не знаеш аз как хъркам.
Няма да спя, защото може да започна да хъркам и да те събудя.
А ти трябва да имаш сили. Заспивай, моля те. На мен така или иначе не ми се спи.“
И той наистина не заспа изобщо.
Седя цялата нощ буден, за да мога аз да поспя. А призори, когато се събудих, той седеше на предната седалка и ме чакаше с топла баничка и чай, за да закуся преди да се върна при Ники.
Още една история.
Бях на гости и трябваше да си тръгна много рано – с автобуса в 7 сутринта, че имах ангажимент в София.
Ивей беше станал в 5 часа, за да ми направи топъл хляб, който много обичах, както и палачинки и прословутата му баница със сирене.
Когато излязох от стаята си, той стоеше там с онази негова неповторима усмивка и ме чакаше
с топлите закуски, добре опаковани, за да си ги взема надолу.
Ивей беше и другото действащо лице в петроханската кухня – място, в което Ники допускаше много малко хора.
Защото кухнята беше неговата свещена територия.
Ивей беше майсторът на хлебните изделия. И беше изключително добър в тях.
Правила съм му три картини.
Първата беше слънце, защото за мен той беше слънце.Изпратих му я от Мексико.Помня как ми писа колко е щастлив и ми каза:
“Когато пристигнат пакети от теб, в хижата е празник. Като малки деца сме всички –разопаковаме и чакаме да видим какво си сътворила този път.“
Ники ми е казвал същото неведнъж.
И съм безкрайно щастлива, че можех да радвам тези прекрасни хора с нещо.
За тази картина Ивей ми каза:
“Това слънце наистина грее, как го правиш не знам. Картините ти са като живи.“
Такъв си беше той.
Мил.
Добър.
Безценен.
В началото на тази зима разбрах, че няма да мога да го видя при поредното ми ходене защото беше болен и не излизаше от стаята си, за да не зарази някого. Чух това и в последния момент взех една малка картина – жълто сърце – за да му я подаря.
Не знам дали жълтото беше любимият му цвят, но винаги толкова се радваше на моите жълти неща, че допускам, че и той е харесвал жълто.
Тогава имах възможност да му приготвя храна и да му я оставя пред вратата.
Той наистина не излезе два дни, за да не зарази никого. Приготвих му храната с голямо удоволствие, украсих я и оставих и подаръка. Той ми писа веднага след това с огромна благодарности отново каза, че картините ми са като живи.
Дори ми изпрати снимка къде в съаята си е поставил жълтото сърчице.
Мога да пиша още много.
Но е трудно. Мога да разкажа как му носех люти чушки и люти сосове от Мексико, защото обожаваше люто.
Как веднъж му подарих саксийка с малки декоративни чушлета…
и той просто ги изяде.
И колко се смяхме.
Как обсъждахме филми.
Как не ми даваше да пипна нищо, когато исках да помогна като съм при тях, за да мога да си почивам.
Как всеки път, когато го видех, имах нужда просто да го прегърна и да му благодаря.
Но ще спра дотук.
Надявам се, че този разказ поне малко показва безграничната доброта на този прекрасен човек.
В линк в първия коментар ще оставя статия – интервю с него за рейнджърската им дейност.
Моля ви, отделете време да я прочетете.
Безкрайно ти благодаря за всичко Ивей! За всичко. Липсваш ужасно!
Всяка снимка на теб предизвиква свиване в сърцето, защото не мога да те прегърна и да видя усмивката ти.
Вечно ще те нося в сърцето си. Вечно!
Вижте по-малко
?!
Gloriya Angelova Georgieva Boneva
Gloriya Angelova Georgieva Boneva Точният час на смъртта е едно от най-важните неща. Ако е вярно, че смъртта при тях е настъпила 5 дни след смъртта на тримата в хижата, не може и да става дума за самоубийство. И Ралица Асенова не е майката на малкия Александър. Хайде първо да се осведомявате и после да хокате. !Paulina Vladimirova
Gloriya Angelova Georgieva Boneva Глория, говориш глупости, които нямат общо нито с фактите, нито с разказите на хората, които са познвали момчетата отблизо. Майката написа доста разкази на стената си за живота в хижата и изобщо не е вярно, че не е ходила цяла 2025, ходила е редовно, поаледно около Нова Година. И що за нагло обвинение, отделила го била от детството му. Детето е имало там детство-мечта, приключенства, природа и умения, които 99% от другите деца нямат. Плюс учене на неща като дисциплина, отговорност, уважение към другия.
Няма да е зле да ти мине през ума, че елитните английски и американски училища с пансиони, за които родителите плащат по 20 000 и повече евро на семестър, децата са отделени от родителите си месеци наред без да ги виждат и се възпитават само от мъже. !
! Продължаваме Промяната и Демократична България - група на привържениците
Колективният Ам-гъл ще се съпротивлява ожесточено и няма да подбира средства . Системният чукан на който седи Олигархията трябва да се нацепи . 
При всички положения вторият мандат трябва да е така пласиран за публиката ,че да е ясно какво става и защо , а отказът да бъде подкрепен от ГЕРБ-СДС да изглежда като отказ от влизане в Шенген и Еврозоната . Най-добре е да предложат според мен експертен кабинет , който да има освен текущите задачи точно това и ...реформите в съдебната система . Да ги видим тогава как ще шикалкави колективният Ам-гъл .
Напълно логично е всички които подкрепят ликвидирането на паралелната държава , истинската демокрация и правовата държава , Святата и чиста република на Левски , независимо от религия , идеология и т.н. да се обединят и изринат Мафията . Така трябва да се постави въпроса , че който не е за това ,значи е за Статуквото-Мафия . Гражданско Обединение за Демокрация и Европейска Нация=ГОДЕН .Да разделим годните от негодниците . Това го мисля от 2016[ https://www.facebook.com/…/pfbid0eB8sifxbFpX5NDoFMzwNGV4Yaz…](https://www.facebook.com/goden1narod/posts/pfbid0eB8sifxbFpX5NDoFMzwNGV4YazRYksGtA6m2cVjS2mYVQxMa9tVum41HMEgAX7ztl?__cft__[0]=AZVRxKtITROe8K5BEd_nTl2zX7Xp5HdpVtf3gAl-0YbfA3caMTTWmAB4awhaTC6oWP4PktmG5T3h_gX2ETAZGqByYx6-8eo3SwXwDHJqnHI1eoKKddRRwJ3XuGqz_EguRBnAZZyAYEa3s2bVAS79I9aU6YIAaETPFhgvvkcpozeW3Q&__tn__=R]-R)l
При всички положения вторият мандат трябва да е така пласиран за публиката ,че да е ясно какво става и защо , а отказът да бъде подкрепен от ГЕРБ-СДС да изглежда като отказ от влизане в Шенген и Еврозоната . Най-добре е да предложат според мен експертен кабинет , който да има освен текущите задачи точно това и ...реформите в съдебната система . Да ги видим тогава как ще шикалкави колективният Ам-гъл .Напълно логично е всички които подкрепят ликвидирането на паралелната държава , истинската демокрация и правовата държава , Святата и чиста република на Левски , независимо от религия , идеология и т.н. да се обединят и изринат Мафията . Така трябва да се постави въпроса , че който не е за това ,значи е за Статуквото-Мафия . Гражданско Обединение за Демокрация и Европейска Нация=ГОДЕН .Да разделим годните от негодниците . Това го мисля от 2016[ https://www.facebook.com/…/pfbid0eB8sifxbFpX5NDoFMzwNGV4Yaz…](https://www.facebook.com/goden1narod/posts/pfbid0eB8sifxbFpX5NDoFMzwNGV4YazRYksGtA6m2cVjS2mYVQxMa9tVum41HMEgAX7ztl?__cft__[0]=AZVRxKtITROe8K5BEd_nTl2zX7Xp5HdpVtf3gAl-0YbfA3caMTTWmAB4awhaTC6oWP4PktmG5T3h_gX2ETAZGqByYx6-8eo3SwXwDHJqnHI1eoKKddRRwJ3XuGqz_EguRBnAZZyAYEa3s2bVAS79I9aU6YIAaETPFhgvvkcpozeW3Q&__tn__=R]-R)lЧе не можем да бъдем просперираща държава, докато не ликвидираме паралелната държава. !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар