Европа е закъсняла ние още повече

 https://iogpeurope.org/2024-2029-manifesto/  

Съвместни препоръки на EGEC и IOGP Europe: Ускоряване на внедряването на геотермална енергия в Европа

октомври 2024 г.

Европейският съюз (ЕС) се стреми да се превърне в първия климатично неутрален континент в света до 2050 г. Въпреки това, използването на достатъчно чиста и достъпна енергия за декарбонизиране на икономиката му, като същевременно остане конкурентоспособен в световен мащаб, остава значително предизвикателство. За да се справи с това, ЕС трябва да възприеме технологично неутрален подход, подкрепяйки широк спектър от налични технологии за чиста енергия.

Геотермалната енергия има потенциал да покрие около 25% от отоплението и охлаждането и около 10% от електроенергията в Европа до 2030 г. [1] В допълнение към производството на електроенергия и централното отопление и охлаждане, геотермалната енергия може да допълни други енергийни източници, повишавайки енергийната сигурност, като осигурява стабилно, локално и нискоемисионно решение. Освен това, геотермалната енергия вече се използва в Исландия, Италия, Германия, Хърватия, Унгария, Турция и Франция за производство на електроенергия, отопление и охлаждане [2] , като други страни и градове в Европа следват този пример [3] .

За да ускори внедряването на геотермална енергия, ЕС следва да обмисли стратегическо финансиране, политическа подкрепа, управление на риска и сътрудничество с други възобновяеми енергийни източници, наред с ангажирането на обществеността и регулаторните рамки за нови технологии.

Използване на експертния опит в областта на нефта и газа за развитие на геотермалната енергия

Нефтеният и газов сектор е развил редица умения, които са пряко приложими в геотермалната индустрия. Те включват усъвършенствани техники за сондиране, производство на кладенци и стратегии за завършване, както и обширни познания в областта на геонауките и оценката на формациите. Освен това, експертният опит в инженерството на резервоари и управлението на съоръженията за добив на повърхността може да бъде от голяма полза за проекти за геотермална енергия. Тези възможности могат безпроблемно да се прехвърлят в подкрепа на проучването и разработването на геотермални ресурси, като се използват съществуващите технологични постижения и инфраструктура.

На всичко отгоре освен че е закъсняла  с какво ли не продължава да се вършат простотии. 

Темата накратко

• Държавите от съюза ще трябва да фаворизират местните компании при обществените поръчки в опит да спасят индустрията в ЕС.
• Инвестициите от трети страни могат да бъдат обект и на принудителен трансфер на технологии.
• Планът предстои да бъде одобрен от държавите и от Европейския парламент, което може да отнеме от една до две години. Бизнесът също реагира с някои резерви.
•  Още преди година докладът на икономиста Марио Драги алармира, че Европейският съюз е в опасност заради засилваща се глобална и нелоялна конкуренция, изкривени със субсидии пазари, нарастващи геополитически напрежения и целенасочено използване на икономическите зависимости като оръжие

Новата доктрина Made in the EU

В тази обстановка на геополитическо задушаване Франция реши, че е време за икономическа революция. След месеци на "дълги и трудни" преговори в коридорите на Берлемон (централата на Европейската комисия в Брюксел), финалният текст на новата индустриална стратегия беше частично смекчен, но френският вицепрезидент на комисията Стефан Сежурне излезе от залата като победител. Той официално обяви край на ерата на пазарната наивност и постави началото на нова протекционистична доктрина чрез Акта за индустриален ускорител (Industrial Accelerator Act).

В сърцето на този план не са просто добрите намерения, а парите на данъкоплатците. Чрез драстична промяна в правилата за обществените поръчки Брюксел въвежда принципа на "европейска преференция". Вече няма да печели просто най-ниската цена (където често китайските държавни субсидии за производство играят ключова роля при формирането), а онзи, който произвежда тук, в Европа.

"Нагласата се изменя категорично: от състезание на база най-ниска цена към въпроса какво е стратегически важно за нас и можем ли да го произвеждаме в момента", коментира пред "Капитал" Георги Добрев, старши директор по енергийна политика в FTI Consulting, една от най-влиятелните консултантски компании в Брюксел, работеща в голяма степен с тежката индустрия.

Това, което ви представям е повече от обикновена промяна в оперативните методи; това е промяна в доктрината, която бе немислима само допреди няколко месеца (...) Досега нашите компании играеха с трайни увреди на собственото си игрище, в ЕС.

Стефан Сежурне

! Войната срещу Иран  може да продължи дълго  и цените на петрола и природният газ  да хвръкнат в небесата. Какво извади на показ  тази война за Европа ? Ами това че е закъсняла с енергийната независимост !Зелените технологии  и сделки са безумно закъснели както и федерализацията .   !Няма възможност за местно производство и обогатяване на уран . Излиза много  скъпо . Въглищата , другият местен ресурс, пък са много мръсни . И остава  ВЕИ включително геотермалните  източници освен ВЕЦ, ФЕЦ  Перки . Европа, и България разполагат с огромен, но до голяма степен неоползотворен потенциал за геотермална енергия. Макар в момента тя да задоволява малка част от енергийните нужди, се смята за ключов ресурс за постигане на енергийна независимост и въглеродна неутралност  

• : Техническият потенциал в ЕС се оценява на около 43 GW, което може да генерира над 300 TWh електроенергия годишно — достатъчно за десетки милиони домакинства.
• Лидери: Държави като Унгария, Полша, Германия и Франция имат най-голям потенциал за развитие на нови мощности.
• Приложение: Освен за електричество, геотермалната енергия е изключително ефективна за централно отопление. Около 25% от населението на ЕС живее в райони, подходящи за геотермално топлоснабдяване.

 

•  Изчисления показват, че само 1% от ресурса на "свръхгорещи скали" в България би могъл да задоволи нуждите от електроенергия на страната многократно.
• Сегашно състояние: В момента не се произвежда електроенергия от геотермални източници в България (0 MW капацитет).

 Потенциал за промишлеността в ЕС

Според анализи на индустриални организации и енергийни мозъчни тръстове като Европейския съвет за геотермална енергия (EGEC) и Ember:

• Хранително-вкусова промишленост: Геотермалната енергия може да задоволи до 65% от енергийните нужди на този сектор до 2040 г..
• Отопление и охлаждане: Геотермалните източници имат потенциала да покрият около 25% от общото потребление за отопление и охлаждане в Европа до 2030 г.. Това включва не само жилищни сгради, но и индустриални процеси с ниска и средна температура.
• Електроенергия: Новите технологии за "подобрени геотермални системи" (EGS) биха могли да произвеждат електричество, еквивалентно на 42% от сегашното производство от въглища и газ в ЕС. Това е критично за енергоемки индустрии, които търсят стабилна базова мощност без въглеродни емисии.
• Специфични индустрии: Геотермалната енергия е особено подходяща за декарбонизация на процеси в химическата промишленост и производството на хартия, където са необходими постоянни нива на топлина.  
• Настоящо състояние
  В момента геотермалната енергия съставлява едва 0,2% от общото производство на електроенергия в ЕС и около 2,8% от общата възобновяема енергия, използвана за първично производство. Основната пречка пред по-бързото ѝ навлизане в промишлеността са високите първоначални разходи за сондажи и рискът от неуспешно намиране на подходящ ресурс. 
• Каква част от енергийното потребление на ЕС може да задоволи слънчевата енергия от фотоволтаици

  Слънчевата енергия от фотоволтаици (PV) е най-бързо развиващият се източник на възобновяема енергия в Европейския съюз. Към момента тя вече задоволява значителна част от нуждите на ЕС, като потенциалът ѝ за бъдещето е още по-голям:

  Текущо състояние (2024–2025 г.)

  • Дял в електроенергията: През 2025 г. слънчевата енергия е осигурила рекордните 13,4% от цялото производство на електроенергия в ЕС. През юни 2025 г. тя за първи път в историята стана основният източник на електроенергия в съюза, задоволявайки 22% от потреблението за месеца.
  • Дял в общото енергийно потребление: Въпреки че е водеща в електропроизводството, в общото крайно енергийно потребление (което включва и отопление, транспорт и индустрия) делът ѝ е по-малък, тъй като електричеството представлява само около 23% от общата консумирана енергия. 

  Дългосрочен потенциал

  • Фотоволтаици върху покриви: Според анализ на Съвместния изследователски център на ЕК (JRC) от януари 2026 г., само слънчевите панели върху покриви могат да задоволят около 40% от нуждите от електроенергия в ЕС до 2050 г..
  • Инсталирана мощност: Общият капацитет на фотоволтаиците в ЕС достигна приблизително 406 GW през 2025 г., надминавайки поставените по-рано цели. 

  Цели за 2030 г.

  • ЕС се стреми към общ дял от 42,5% възобновяема енергия (слънце, вятър, вода и др.) в крайното енергийно потребление до 2030 г., като слънчевата енергия е основният двигател за постигането на тази цел.
  • Очаква се до 2030 г. капацитетът на слънчевата енергия да бъде поне два пъти по-голям от първоначалните прогнози. 

  Интересувате ли се от конкретните държавни субсидии или технологични изисквания за инсталиране на фотоволтаици в България?

  Отговорите на AI може да съдържат грешки. 

.