Заровили глава в домашните политически междуособици не остава възможност да видим голямата картина. Все едно сте на борда на кораба Европа и в нашата каюта е нахлула вода - и заети с нейното изтласкване, пропускаме да видим накъде ни води всъщност корабът.
За Европейския Съюз у нас се говори само по време на избори или за усвояването на еврофондове. Дори там няма добри новини - нашето участие в европейските дела е пренебрежимо, а и хвалбите с усвояването секнаха след като се наложи първо да приемем закони срещу корупцията - които дръпнаха подкрепата на ГЕРБ. И така оцениха кожата на ББ на над 10 млрд лв - засега загубени пари.
А времето за ЕС е разделно. Все повече изостава от САЩ и Китай в технологиите и конкуренцията. Все повече затъва във вътрешни противоборства. Все повече показва уязвимост в своята сигурност и отбрана.
Това е причината за доклада на Марио Драги за бъдещето на европейската икономика - по молба на Урсула Фон Дер Лайен.
В него се очертават три критични области за Европа - предприемачество и технологии; енергетика и отбрана.
На първо място, голямото изоставане на Европа от САЩ се отдава на липсата на среда за развитие на технологичните компании след самата иновация - т.н. комерсиализация. Липсва сравним със САЩ рисков капитал и пазар, на който проектът може да се скалира/мащабира, така че да станат европейските технологични компании съпоставими с тези на САЩ и Китай. Затова е обърнато внимание на премахването или намаляването на регулаторните пречки пред пазарите на капитали, технологии, услуги и трудови ресурси на Европа.
На второ място - фокусът е как най-евтината зелена енергия максимално бързо да бъде усетена от потребителите в период на преход, когато все още Европа е зависима от предимно вносните газ и петрол. Призивът е за ефективно европейско управление на този процес - защото регулаторите пречки пред единния енергиен пазар правят Зеленият преход най-вече труден и скъп като натоварват сметките на производители и потребители.
На трето място - бъдещето на единна Европа е само с ефективна отбрана - за която е нужен преход от суверенни решения на страните членки към общоевропейски решения за управление на ресурсите, изграждане на съвместимост и специализация на страните съобразно общия план за отбрана, както и изграждане на европейски военно-технологичен комплекс.
Това, което го няма в доклада, но изпъква като извод е, че уязвимостта на Европа идва от секторите, които при конструирането на ЕС са останали в патримониума на страните-членки: рисков капитал, енергетика и отбрана. И че ЕС няма как да бъде конкурентен на Китай и САЩ без обща стратегия и управление на тези сектори - които да бъдат сравними като обхват, ефективност и приложимост на решенията, които една държава взема.
Без да споменава неизбежността на федерацията за оцеляването на Европа.
Всички реакции:
369Вие, Ангелов Ангел, Elena Tarasheva и 366 други
Европа е закъсняла с 50 години . Ще и трябват десетилетия да навакса и то само ако стане истинска федерална държава . Западната част трябваше да се интегрира до федерация още докато хората помнеха войната и мизерията , когато на мода бяха дългите коси . https://bg.wikipedia.org/…/%D0%A8%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%B4… Големият нос е имал за кумир Наполеон . 1965 г. – годината на преизбирането на Дьо Гол за втори президентски мандат – е година на два мощни удара по политиката на Северноатлантическия съюз. На 4 февруари генералът обявява, че отказва да използва долара в международните сделки като единна парична единица. На 9 септември президентът съобщава, че Франция не се смята за обвързана със Северно-Атлантическия блок. На 21 февруари 1966 г. идва развръзката на седемгодишната борба на Дьо Гол с чуждото военно присъствие във Франция. Републиката излиза от военната организация на НАТО. В официална нота правителството на Помпиду обявява евакуацията на 29 бази с 33 хиляди души личен състав от територията на страната, както и преместването на централата на НАТО от Париж в Брюксел. Франция и Европа. Особените отношения с ФРГ и СССР
В началото на своето управление, на 23 ноември 1959 г. Дьо Гол изнася знаменитата си реч за „Европа от Атлантика до Урал“. В създаващия се политически съюз на европейските страни (който тогава бил единствено икономическа организация) президентът виждал алтернатива на „англосаксонския“ НАТО (в неговото разбиране за Европа не влиза Великобритания). В своята дейност по създаването на Обединена Европа той е готов на множество компромиси, които определят външната политика на Франция и до наши дни.
Европа е неспасяема. Ако не се превърне във федерална държава по-добре да се разпърди кочината. Очевадно двете световни войни не са достатъчен урок. Трябваше да образуват федерация още преди да се разпадне комунистическия блок. Европа не състояние да се справи с близката чужбина ,с Близкия изток ,Северна Африка и източните си граници включително разни тъпанари като Орбан ,Лукашенко и Путин.
С приятел дебатираме за шансовете на Европа да стане федерация и се сблъсквам с неговия скепсис. Всъщност от днешна гледна точка и през погледа и житието на по-възрастните поколения това изглежда немислимо. Вероятно защото прилагат скоростта на събитията в техния живот към съвремието.
Но това, което не мисля, че всички ние осъзнаваме е скоростта на промяната.
Спомням си в началото на прехода като студент спорих с един от най-ерудираните професори по икономика Тончо Трендафилов ( Светла му памет - почина през април тази година) именно за скоростта на промяната. Аз бях убеден, че скоро България ще стане член на ЕС, а той: “мойто момче, ще бъдеш щастлив, ако твоите внуци бъдат един ден европейци”.
И наистина, рядко си даваме сметка колко бързо се променят нещата около нас. Само преди 75 години населението на Земята е било 2.5 млрд души, а днес е три пъти повече. Хората са живели по континентите с много слаба връзка помежду си, а днес всички сме в Мрежата. Хиляди години средният темп на икономически растеж на световната икономика е бил около 1%, а след световната война е 4%.
Поколение с поколение не си прилича. Всяко отиващо си поколение установява на колко малко неща може да научи следващото и т.н.
Какво пречи на Европа да бъде едно цяло? Ами именно историята и традициите, с които е възпитано мисленето на сегашните политици - всички почти родени и възпитани в епохата на Студената война и желязната завеса. Да, историята, традициите , националната култура са изключително важни, но те ще играят все по-малка роля в решенията по политическите въпроси на бъдещето от следващите поколения.
По какво се различава днес едно българче и едно португалче? Говорят еднакво добре английски език, имат сходна компютърна подготовка, слушат една и съща музика, носят едни и същи дрехи. Какво тогава ще пречи на португалчето да живее в България и обратно?
Конвергенцията на животите, на преживяваното е толкова силна, че тенденциите за политическа, икономическа и културна уния ще положат основите на федерацията още през следващите 10-20
години. Но най-вече причина ще са опасностите от “хуните” от Юг и Изток, които би трябвало да сплотят европейците.
Или ще преклонят глава, както римляните пред Атила. Защото няма исторически детерминизъм.
Второто най-голямо престъпление след 9 септември 1944 г. е умишленето опростачване на нацията.
Трифонов се връща отново в БТВ с пошлите си формати.! Много пъти съм го казвал , ще го кажа отново ! Умните се учат не само от своите грешки ,но и от чуждите , от книгите и историята , глупаците обикновено само от своите , а идиотите ги повтарят докато е възможно !Като цяло човечеството се държи като идиот !Изключенията са малко и Чалгария не е от тях !
Лъжа върху лъжата . Точно когато трябваше да се свърши нещо както трябва тези бутнаха правителството на Кирил Петков . Когато имаха изборна победа се фръцнаха и дори не опитаха да направят правителство , а сега щели , ама не можали защото ПП-ДБ не искали с третият мандат . https://youtu.be/-o3fBUHF7sY?si=ZNvGauOqOSKkfWPS#ИзаЧЕП не стават ! Чалгария скоро няма да стане България с такива "политици" .
Точно това е , дезинформация . ЕС отдавна трябваше да е федерална държава , но къде са федералистите ? Вместо това Германия затваря границите си , а е заобиколена от страни в Шенген . За съжаление и У̀рсула Гѐртруд фон дер Ла̀йен и европейският елит и този в САЩ и Камала Харис , ако бъде избрана ,няма да се справят със това което се задава . Играта с лихвите и парите не е достатъчно ефективен инструмент . Колкото до теориите , те винаги са модел в главите на хората , а не реалността . Доста време теорията за Големият взрив бе общо приета , а вече се клати . От чисто логични съображения аз отдавна я смятам за тъпотия . Нещо такова ще се случи и с теориите в икономиката .В крайна сметка това дори не е наука като физиката . https://warofthecrickets.blogspot.com/…/09/blog-post_14.html Нещо не е наред , но отговорите какво са много и различни . Марио Драги иска да повиши конкурентоспособността на ЕС с нещо като нов план Маршал, а ние трудно ще се впишем с този политически елит в нещо такова . Това че има фенове на китайският фашизъм не и изненада . Засега китайският режим действа с меката сила на парите и корупцията навън , а вътре си е баш фашизъм . Естествено да импонира на нашите кафяви . И когато режимът на Путин отиде в историята един Китай и Ким трети ще им остане .
Онзи ден слушам по БНР някакъв уж специалист по Китай, който жалва България, че пропуснала милиарди китайски инвестиции поради правителствено нехайство - за разлика от … Унгария и Сърбия.
Публиката няма как да знае, че китайците не участват в конкурси за публични инвестиции, а частни не правят, ако преди това не са направили публични. А липса на конкурси могат да им осигурят или правителства, за които нормите на ЕС не важат (Сърбия) или са дерогирани от местния вожд (Унгария). За изграждане на китайски дългови зависимости дори не стана дума - а примерът на китайската магистрала в Черна гора е поучителен.
Любопитно ми стана кой е този спец и дочаках края на интервюто - за да разбера, че става дума за вечния сторонник на българо-съветската дружба - др. Захари Захариев, днес начело на нещо българо-китайско.
Още по-тъжно ми стана на следващия ден, когато пак по БНР слушам познат глас - бивш журналист, който днес вече е често канен като икономически анализатор - да анализира доклада на Марио Драги за бъдещето на Европа едва ли не като заплаха ?!? И защо? Защото е виновникът “залял Европа с напечатани пари” и развалил …дисциплината на ЕЦБ.
Простете негативизма - но трудно понасям икономистите с една теория в главата си, която - измислена преди век да обясни определена конюнктура - вече се ползва за обяснение на всичко и винаги в световната икономика
Така и т.н. либертарианци - носталгици по златния стандарт на парите - разбират ролята на централните банки само като печатащи пари със златно покритие. И понеже то бе отменено за долара от САЩ преди повече от половин век - всички злини на света се приписват на централните банки и “фиатните” пари - които тези банки “произвеждат от въздуха”.
И виждате ли - понеже ЕЦБ е била с дисциплина под германски контрол, а Марио Драги разреши печатането с неговото “whatever it takes”, за да спаси еврото от колапс - е обвинен за икономическите проблеми на Европа? И еврото било намаляло като тежест в световния оборот, заради тази политика ?!? А не примерно, заради санкциите срещу Русия?
Едва ли ще ми стигне мястото в един пост, за да обясня колко голяма, мащабна глупост е това - а и щадя публиката, която не е изкушена от икономическите парични теории.
Гротеската е в друго - че по национално радио цензът на въпросния анализатор поставя под въпрос ценза на вероятно един от най-опитните икономисти в Европа - академик, шеф на Европейската централната банка и истински (!) спасител на Еврозоната, а и ЕС, премиер на Италия - страна от Г-7! Утре ще пиша подробно за неговия доклад за бъдещето на европейската икономика.
Сравнете само интелектуалните, информационни и професионални багажи на двамата!
И защо е всичко това - за да се пласира предизборно все по-неадекватната идея за “Европа на нациите” изповядвана от крайнодесните - в епохата на затъваща спрямо Китай и САЩ Европа - точно защото поради раздробеност няма тяхното единно управление и икономически мащаб.
От пост-комунизъм към пост-демокрация. Изключително интересно е да представя концепцията си преходите от пост-комунизъм към национал популизъм към пост-декорация, толкова ярко илюстрирана от настоящата безпрецедентна политическа криза, на международната политологична общност и да получа обратната връзка на колеги от Международната асоциация по политически науки.
Pleased to present at IPSA my conception of transition from post-communism to national populism to post-democracy illustrated by the unprecedented political crisis in Bulgaria. Great panel with excellent papers of Dan Slater, Madalena Resende, Sebastian Elisher, Michal Bernard and very interesting comment of Tiago Fernandes.
От постен комунизъм към постна демокрация . То комунизъм нямаше. Доколкото си спомням нито една комуна не събраха баш комунистите . Колкото до демокрацията спусната свише , тя се оказа олигархия , ама на харизан кон зъбите не се гледали . Само че се оказа куцо магаре . Изобщо едно време по цоциалистическо уж бяхме равни , ама някои бяха по-равни , а трети хептен изравнени със земята . И уж свободни , ама някои по-свободни та чак самозабравили се . И какво се промени ? Пак има самозабравили се в слободията да грабят, а равенството пред закона го няма .
Много разпиляна публикация . Каква е идеята всъщност ?
ОтговорИзтриване