1
11111111 1
В деня на Съединението си мисля какво ни разделя. Защото това разделение не може да е само нашенски феномен.
Това разделение има различни форми по света, но има обща основа.
От едната страна са хората, които успяват да се впишат в модерното общество - защото са развили умения или имат някакви конкурентни предимства, които им позволяват повече да печелят, отколкото да губят от прогреса, от глобализацията, от новите икономически реалности. Те предимно искат мир, закон и права за всички.
От друга страна са хората, които се чувстват заплашени от прогреса, глобализацията и новите икономически реалности и искат да върнат или консервират някакви порядки от някой период от миналото - често идеализирано. Много често са движени от желанието за реванш и отмъщение - на другите, богатите, чужденците, които носят нежелана промяна.
Разбира се, тези две огромни групи са типология с много изключения.
Но все пак забелязвате как движещо в едната група е обединение на база общочовешки ценности, а на другата разединение на база някакъв признак - класа, етнос, култура, нация. Разбира се - не винаги първото е само положително; а второто - само отрицателно.
Какво направи Съединението успешен проект?
Не е ли идеята, че всички българи ще бъдат по-добре заедно като народ в единното пространство на собствена държава - т.е. триединство на тяло (земя), душа (народ) и дух (език, култура и религия)? Това са били ценностите, които са обединявали всички. А пречката, врагът - Османската империя - е било лепилото на това обединение.
А кои са днес ценностите, които биха ни обединили и кое е лепилото?
Не трябва ли да са тези, които другите народи в Европа са прегърнали, за да станат техните държави сред най-проспериращите? И които са записани в Лисабонския договор на страните членки на ЕС? Върховенство на правото, свобода на словото, правата на човека, неприкосновеност на частната собственост и др.
Не е ли важно да сме обединени, за да сме част от това пространство?
Има ли държави с други ценности и без природни ресурси сред най-богатите и развити държави в света?
Не е ли лепилото - врагът - този, който иска да унищожи тези ценности? Пак на Изток както през 1885 г?
Дали тогава не сме били успешни, защото Съединението е било тайно дело и не сме дали възможност на врага да попречи? А сега чрез своите агенти постоянно ни разделя?
Не е ли това, което пречи да се обединим около ценностите на развитите държави? Какво пречи на несъгласните?
Дали защото не печелят от това България да просперира? А тогава откъде идват техните доходи?
Може би отговорът на този въпрос е пътят към нашето Съединение. Отново.
Честит празник!
Дори децата почват да се делят на групички в училищата . Човекът е такъв , маймуна създадена да живее в малка глутница . Останалото е култура . Глобализацията създава глобален наследствен елит и правила ,които са далече от житието и питието на нормалните . Властта и Елитите са все по-далечни и непознати . И тръгват обяснения и теории на конспирацията , вече сме Ние и Те . Отговорът кои сме Ние и кои са Те за различните прослойки и манталитет са различни . Културните войни тепърва започват . И няма да са само културни .
1
https://www.facebook.com/RBReich :Помислете за Уорън Бъфет. Преди няколко години Бъфет направи твърдение, което ще стане известно. Той каза, че плаща по-ниска данъчна ставка от секретарката си, благодарение на многото вратички и удръжки, които са в полза на богатите.
400-те най-богати американци днес все още плащат по-ниска обща данъчна ставка - обхващаща федерални, щатски и местни данъци - от която и да е друга доходна група, според наскоро публикувани данни.
Според Forbes , Бъфет сега има $149,9 милиарда богатство. При консервативното предположение, че нормата на възвръщаемост на богатството му е 5 процента, реалният доход на Бъфет преди данъци миналата година – неговият дял от печалбите на неговата компания Berkshire Hathaway – беше приблизително 7,5 милиарда долара. И все пак Бъфет плаща ефективна ставка на данъка върху дохода от по-малко от 1 процент.
Как Бъфет постигна това? Неговото нарастващо богатство, състоящо се от акции в неговата компания Berkshire Hathaway, е изцяло в нереализирани капиталови печалби. Сега една акция струва около 715 778 долара - повече от шестдесет пъти повече от това, за което беше продадена през 1992 г.
За да финансира личния си начин на живот, Бъфет трябваше да продава само няколко акции всяка година. Продавайки само двадесет акции, например, той прехвърля 14 милиона долара в личната си банкова сметка. След това той плаща данък върху малкото капиталови печалби, които е реализирал чрез продажбата на двадесет акции.
Като алтернатива той може да финансира начина си на живот, като тегли необлагаеми заеми, обезпечени с акциите, които притежава.
Ето защо простото повишаване на горната пределна ставка на данъка върху дохода няма да повлияе на данъчните сметки на Бъфет (или Безос, или Зукърбърг, или Мъск). Те на първо място нямат много облагаем доход. Ето защо важното действие се намира в капиталовите печалби, особено нереализираните — тоест неосребрените — печалби.
Според сегашния закон, ако държат по-голямата част от богатството си до смъртта си, техните наследници могат да го наследят, без да плащат и стотинка данък върху капиталовата печалба. Това е така, защото никога не е било теглено.
Ето нещо: според данъчния кодекс базата, от която се изчисляват капиталовите печалби - първоначалната цена на активите - се заличава при смърт. Вместо това базата автоматично се повишава до текущата пазарна стойност на актива .
Ето защо Съединените щати бързо се движат към аристокрация на династично богатство. 11111111
Няма коментари:
Публикуване на коментар