суфльорите и продуцентите,
ония в ложите раздават ролите
и на печалбата-процентите.
2. А ние сме задрямалите зрители,
платили сме си вече- няма как.
Да възроптаем без да сме опитали,
преживяме живота си на крак.
3.Керванът си върви …Дори камилите,
обидиш ли ги, почват да те плюят.
Те пак ще дойдат за гласа ни, милите.
Тогава нека да нацелят буят.
4.За Бога братя, не гласувайте за тези,
които сте видели колко струват.
Веднъж избрани, хваща ги амнезия
и даже не опитват да хитруват.
5.Ачик-ачик оправят си нещата
и обръчи въртят…Ах,как жонглират!…
Какво за тях е депутатската заплата,
макар че все за малка я намират?
6.Когато фирма някаква фалира
синдиците изкъсо я подхващат
и мениджъри свестни си намират,
а старите във пенсия изпращат.
7.Ако обаче тези шушумиги
са крали и прикривали фалита,
не могат със лъжи и със интриги
да се измъкнат. Никой не ги пита.
8.Когато фактите в съда говорят,
мълчат и адвокатите мастити.
Фалирах ни, крадоха,а спорят-
едва ли не таковани и бити.
9.Разделяй и владей. Макиавели
прилагат ни със опит и цинизъм.
Не ние тях, те нас-това не е ли
Безскрупулният, гаден комунизъм.
10.Играта уж била на леви- десни,
но я ми покажете беден ляв.
Купуват бабички със стари песни-
Доган поне им бута за пилаф.
11.Прогониха пол’вината България
за да наместят задниците тлъсти
и бързо я превръщат в Тъпанария,
а искат да им стъпваме на пръсти.
12.И крайно време е да нарушим
ориенталският им рахатлък.
Когато всички се обединим,
ще свършим бързо с техният бейлък.
13.Тогава ще натирим режисьорите,
суфльорите и продуцентите,
по устав ще подгоним тези в ложите-
прихватчиците със процентите.
14.Законът е един, нали, над всички!
Държава няма без подобен ред.
У нас, щом имаш купища парички,
редиш министри и купуваш кмет,
15.играеш в търгове за тебе нагласени,
на едро незаконно си строиш,
купуваш на безценица терени
безмитно си въртиш алъш-вериш.
16.Законче по поръчка-без проблеми.
Каквото си поискаш си е твое.
Държава ли е, дявол да го вземе,
бардак ли е, и аз не знам какво е.
Мизерсцена – старо представление.
МИЗЕРСЦЕНА - старо представление.
Новото се репетира. Авторите, режисьорите и продуцентите са същите.
В безкрая на живота на вселената,
в случаен и отчаян епизод
отново “Хамлет”, изгладнял, на сцената
излиза неугледният народ.
Насам, към нас! – крещят му политиците,
прилъгвайки го с лъскави неща,
а стогодишната разголва циците:
— Ще те приспивам с приказки в нощта.
Тя майка ни е , баба и любовница…
Очаква ни-същинска Пенелопа,
но чука се със всякакви полковници.
и гледа през бинокъл към Европа.
А по-нататък, в дъното, са “сабите”
готови уж за царя на дуел.
С “екипа” заедно ще грабят те
пропее ли и техният петел.
Но той мълчи. С мълчание надува се
на сцената пак “царският въпрос”.
Отлъчени със праведници псуват се
и чува се, че “син” бил сам Христос,
че царят ще ни хване за ръчичките,
блага като река ще потекат,
макар че замразени били рибките,
но хлябовете вече се пекат.
— Изпълнихме си всички обещания –
припява бодро синият елит.
— Какви са тез протести и събрания?
На чисто сме бе хора, просто-квит;
пристигат за Европа и вагоните,
е, конски, но кърпете ризите.
Не сме ли ние, има да ги гоните,
направо ще ви кажат “слизайте”.
Над всички, здраво стъпил на кокилите
от власт и медии, размахва пръст
великият кормчия на дебилите.
Не може друг да мери с него ръст.
Ламята книжна удря със опашката
и бълва смрад, но вожда се държи,
кокилите сече, извадил шашката,
бай Лъжлев и подлива със лъжи.
Доган-паша си обикаля стадото,
а то най-кротко сладко си пасе,
зоби си коня със сокол на рамото,
а сцената прогнила се тресе.
Театър на абсурда. В бъркотията
сестра на лудостта и на каин,
намразила живота, мръсотията,
убива майка своят малък син.
В безкрая на живота на вселената,
сега и тук, във този епизод
ще трябва доста да разчистим сцената
за да намерим “скучният живот”.
© Димитър Димитров Всички права запазени
Няма коментари:
Публикуване на коментар