Няколко граждански организации са изпратили остро писмо до посланиците на ЕС, които се срещнаха с Пеевски. Ключовият акцент е, че е абсурдно страни членки на
ЕС, споделящи демократични ценности да легитимират санкциониран за корупция политик от две държави - съюзници - стожери на демокрацията - САЩ и Великобритания.
Мисля си, дали щяха да се срещнат с него, ако имаше обща атмосфера на непоносимост към неговото присъствие в политиката у българското общество. Когато няма протести, то е нормално той - след неуспеха в ДАНС - да почне пак да катери публичната стълбица от депутат, след това председател на партия, а защо не и премиер. Щом като нито съдебната система, нито медиите, нито гражданското общество не проявяват нетърпимост.
Но най-вече - защото българските политици не си свършиха работата да обяснят на избирателите дългосрочните вреди от завладяната държава, в която потъват репутацията, престижа, честта и най-вече достойнството на бранда “гражданин на България”.
Снощи се видях отново с моя приятел професор в САЩ, който представлява организация на български учени в чужбина с кауза - гражданското образование в България. Публикуваха първия ученик по гражданско образование (вероятно в Европа) на Никола Станев от 1894 г; организираха школски конкурси за есета по темата с награди; сега искат да създадат обединение за гражданско образование на най-важния стожер - родителите на учениците.
Та ми разказва за една негова публикация, която изследва идентичностите на хората за успеха им в живота. Първата идентичност е в групата, нацията на която принадлежат. Втората идентичност се изгражда в конкуренцията с хора от други групи, нации, където носиш бранда на твоята група, нация.
И обобщава - колко е трудно, когато те приемат по света първо с лошия бранд на държавата, от която идваш преди да докажеш, че си по-добър от другите - въпреки бранда. А представяте ли си как изглеждаме в очите на Европа, която знае, че българите не могат да се обединят на избори да отхвърлят мутренския захват върху държавата им, защото не виждат по-добри от ББ и ДП?
Явно се изисква наистина апостолска работа за представяне на ясен план как може държавата ни да върви напред, който да спечели достатъчно доверие на мнозинството българи - въпреки платените клакьори в медиите и целия инструментариум за репресии на овладяната държава. Точно както Левски е създал комитети за въстание, въпреки смъртната опасност в гъстата мрежа от турски шпиони.
И гражданското образование, което да научи новото поколение в каква държава да иска да живее е фундаментът в този процес. Защото, казва Н.Станев, “както трябва да си учил математика, за да бъдеш инженер, така трябва да получиш гражданско образование, за да бъдеш гражданин”. Защото то учи, че преди всичко друго - благини, пари, лични успехи, статут - човек трябва да живее с достойнство. И тогава няма как да остане равнодушен, когато на върха на държавата са недостойни хора.
Примерът го е дал още римският император - философ Марк Аврелий:
“Моята професия не е да бъда император, а достоен човек”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар