Бюджета скандален ! Това ли е №1!!
ПреЯМбюлник ! Това ли е №2?
А Боташ ?
Проверките се извършват съвместно от екипи на ГДБОП, ДАНС, Агенция „Митници“, Гранична полиция и НАП. От пресцентъра на ГДБОП са потвърдили пред Дневник провеждането на действия в района, но официални окончателни данни от МВР и прокуратурата все още се очакват. По данни на разследващи журналисти дейността около терминала и схемите за внос на горива са попаднали под наблюдението на службите на най-малко две партньорски държави. Това извежда случая извън рамките на обикновен местен митнически спор. Скандалът ще е голям според мен .
Вижте по-малко
@Ето десет от най-емблематичните случаи, които разтърсиха общественото доверие през последните десетилетия:@Някой осъден, ако не броим труповете .
1. Аферата „Хемусгейт“ и милионите в чували
- Същност на скандала. През 2021 г. МВР разкри схема за източване на около 54–60 млн. лева, отпуснати авансово от държавната фирма „Автомагистрали“ за строителството на лот 5 от АМ „Хемус“. [1, 2, 3]
- Механизъм и последици. Парите са прехвърляни през верига от кухи фирми и са теглени на каса в кеш, след което са изнасяни в сакове и чували. Разследването се превърна в символ на институционален сблъсък, след като първоначалните прокурори по делото бяха отстранени, а обвиненията за организирана престъпна група бяха свалени. [1, 2, 3]
2. Фалитът на Корпоративна търговска банка (КТБ)
- Същност на скандала. През 2014 г. четвъртата по големина банка в страната затвори врати, оставяйки дупка от над 4 милиарда лева.
- Механизъм и последици. Разследванията показаха модел на отпускане на огромни необезпечени кредити към свързани фирми-бушони. Случаят разкри дълбоки зависимости между политическия елит, прокуратурата и банковия надзор, а съдебният процес се точи с години без окончателни присъди за основните виновници.
3. Мрежата „Осемте джуджета“
- Същност на скандала. Журналистическо разследване на Антикорупционния фонд от 2020 г. освети схема за изземване на печеливш бизнес с помощта на висши магистрати, следователи и полицаи.
- Механизъм и последици. В центъра на аферата бе бившият следовател Петьо Петров – Еврото, чийто столичен ресторант служеше като неофициален офис за решаване на дела и натиск. Скандалът доведе до изтичане на компрометиращи снимки и записи, показващи неформални контакти на висши прокурори.
4. Групата около Мартин Божанов – Нотариуса
- Същност на скандала. След убийството на Мартин Божанов през 2024 г. излязоха данни за дългогодишно функциониране на паралелна мрежа за търговия с влияние в съдебната система.
- Механизъм и последици. Чрез частен клуб в София (SS клуб) Божанов е осъществявал нерегламентиран контакт със съдии и прокурори, оказвайки натиск по имотни и наказателни дела. Парламентарна комисия изслуша десетки магистрати, потвърдили съществуването на заплахи и зависимости.
5. Аферата „Барселонагейт“ и снимките с кюлчетата
- Същност на скандала. Разследвания в Испания и България свързаха бившия премиер Бойко Борисов с покупка на луксозен имот в Барселона и пране на пари. По същото време в медиите изтекоха снимки от спалнята му с пачки евро и златни кюлчета.
- Механизъм и последици. Случаят предизвика масови протести през 2020 г. и доведе до искане за сваляне на депутатския имунитет на Борисов. Впоследствие прокуратурата прекрати разследването поради липса на доказателства за престъпление.
6. Скандалът „Батко и Братко“ (Агенция „Пътна инфраструктура“)
- Същност на скандала. През 2008 г. стана ясно, че тогавашният шеф на пътния фонд Веселин Георгиев е възлагал обществени поръчки за десетки милиони левове на фирми, управлявани от неговите братя.
- Механизъм и последици. Скандалът доведе до замразяване на стотици милиони евро европейски фондове за България от страна на ЕК. Въпреки огромния международен отзвук и загубените средства, съдът оправда Георгиев години по-късно.
7. Аферата „Апартаментгейт“
- Същност на скандала. През 2019 г. разследване на Свободна Европа и Антикорупционния фонд разкри, че висши политици от управляващата партия ГЕРБ са придобили луксозни апартаменти в София от фирма „Артекс“ на цени, в пъти по-ниски от пазарните.
- Механизъм и последици. Покупките съвпаднаха с промени в Закона за устройство на територията, облагодетелстващи строителната компания. Скандалът предизвика вълна от оставки на министри, заместник-министри и депутати, сред които и Цветан Цветанов.
8. Магистрала „Тракия“ и некачественото строителство (АМ „Струма“ / „Марица“)
- Същност на скандала. Редица проверки и инциденти разкриха системно пестене на материали и по-тънка асфалтова настилка при изграждането на ключови магистрални отсечки.
- Механизъм и последици. Взетите ядки от асфалта на Северната скоростна тангента и участъци от АМ „Тракия“ показаха липса на до една трета от платения и заложен по проект материал. Въпреки доказаните щети за бюджета и рисковете за безопасността, отговорност от строителните консорциуми не бе потърсена ефективно. [1]
9. Златният гьол на ГКПП „Капитан Андреево“
- Същност на скандала. Повече от десетилетие частна фирма държеше монопола върху фитосанитарния контрол и дезинфекцията на влизащите от Турция камиони на най-натоварената сухопътна граница в Европа.
- Механизъм и последици. Държавата бе абдикирала от функциите си в полза на частно дружество, генериращо десетки милиони левове приходи годишно при минимален контрол върху качеството на храните. Опитите за връщане на контрола на държавата през 2022 г. бяха съпроводени със заплахи, съдебни битки и политически сътресения.
10. Търговията с влияние в съдебната власт – „Красьо Черния“
- Същност на скандала. През 2009 г. избухна скандал около плевенския бизнесмен Красимир Георгиев, за когото се оказа, че е поддържал интензивни телефонни контакти с десетки съдии, прокурори и членове на Висшия съдебен съвет (ВСС).
- Механизъм и последици. Разследванията показаха, че чрез него са се договаряли назначения на ръководни постове в съдебната система срещу големи суми пари. Случаят доведе до уволнения на няколко магистрати, но самият Георгиев бе оправдан по основните обвинения.
Няма нито един осъден на ефективен затвор политик, висш магистрат или строителен бос по тези 10 мегаскандала. В огромната част от случаите делата са прекратени, завършили са с оправдателни присъди, или се точат с десетилетия без влязла в сила присъда.
Единствените наказания, произнесени от съда по тези афери, са символични глоби или условни присъди за второстепенни обвинения:
- „Осемте джуджета“. През май 2026 г. Софийският градски съд (СГС) наложи на издирвания бивш следовател Петьо Петров – Еврото глоба от 2556 евро (5000 лева) за документна измама (ползване на неистински документи), но го оправда по другото обвинение и отмени заповедта му за арест. Срещу магистратите, замесени в мрежата, няма присъди. [1, 2]
- „Красьо Черния“. По основното обвинение за търговия с влияние в съдебната система и укриване на данъци Красимир Георгиев бе оправдан. Единственото му наказание бе 2 години условна присъда за лъжесвидетелстване, която впоследствие също бе отменена на по-горна инстанция. [1, 2]
- Фалитът на КТБ. Над десетилетие след затварянето на банката и загубата на над 4 милиарда лева, мегаделото на първа инстанция в СГС все още няма окончателна присъда, а основният обвиняем Цветан Василев е в Сърбия.
- „Хемусгейт“ и магистралите. Разследванията за изнесените в чували десетки милиони левове по лот 5 и нарушенията по лот 4 и Северната тангента остават на фаза досъдебно производство и прехвърляне между съда и прокуратурата, без нито един осъден. [1, 2, 3]
- „Барселонагейт“, „Апартаментгейт“ и „Батко и Братко“. Първите две разследвания бяха прекратени от прокуратурата поради липса на данни за престъпление. По „Батко и Братко“ бившият шеф на пътния фонд Веселин Георгиев бе напълно оправдан от съда.
- Мрежата на Нотариуса и „Златният гьол“. След убийството на Мартин Божанов – Нотариуса през 2024 г. разследванията за търговия с влияние не доведоха до осъдени съдии или прокурори. Казусът на ГКПП „Капитан Андреево“ доведе до административни и търговски дела за договори, но без наказателни присъди.
Ако искаш да разгледаме някой от тези случаи в детайли, мога да ти покажа хронологията на съдебните обрати по конкретно дело (например КТБ, Хемусгейт или Осемте джуджета). Кой от тях те интересува?
@Да преброим и труповете евентуално свързани с тези скандали или избягалите зад границата .
Вместо влезли в сила присъди, тези 10 скандала оставиха след себе си няколко показни убийства, мистериозни смъртни случаи и ключови фигури в неизвестност зад граница. [1, 2, 3]
Показни убийства и мистериозни смъртни случаи
- Мартин Божанов – Нотариуса (2024 г.). Основното действащо лице в мрежата за търговия с влияние в съдебната система беше застреляно показно в столичния квартал „Горна баня“ на 31 януари 2024 г.. Убийството му отключи разкритията за паралелното правосъдие, но остана неразкрито. [1, 2, 3]
- Кристиян Христов и Явор Златанов („Осемте джуджета“). Схемата с изземването на асансьорния завод „Изамет“ доведе до тежко увреждане на здравето на основния потърпевш Явор Златанов, който загуби бъбреците си по време на ареста и последвалите събития. Други замесени лица в орбитата на Петьо Еврото и нотариалните кръгове също станаха обект на тежки инциденти и заплахи.
- Алексей Петров (2023 г.). Бившият съветник в ДАНС бе разстрелян в София през август 2023 г., като името му бе свързвано в публичното пространство с редица икономически, политически и съдебни процеси от последните две десетилетия.
- Ключови свидетели и подизпълнители по инфраструктурни проекти. Покрай разследванията за АМ „Хемус“ и пътното строителство няколко собственици на кухи фирми – бушони, през които са теглени милиони в брой, починаха при внезапни обстоятелства (официално от инфаркти или заболявания) преди да дадат показания пред съд.
- Жертвите от катастрофи по некачествените магистрали. При редица тежки инциденти по АМ „Тракия“, АМ „Струма“ и Северната скоростна тангента загинаха десетки граждани, като експертизите често сочеха липсващи мантинели, аквапланинг заради лошо отводняване и некачествен асфалт като съпътстващи фактори.
Избягали и укриващи се зад граница
- Цветан Василев (КТБ). Мажоритарният собственик на фалиралата банка напусна България през 2014 г. и оттогава живее в Белград. Сърбия окончателно отказа да го екстрадира и му предостави политическо убежище, а той участва в процеса дистанционно или чрез адвокати.
- Петьо Петров – Еврото („Осемте джуджета“). Бившият следовател изчезна през 2023 г. непосредствено преди да му бъдат повдигнати обвинения. По оперативни данни на МВР той се укрива в чужбина (сочени са Гърция и Дубай), а през май 2026 г. съдът го осъди задочно на глоба и отмени заповедта му за арест.
- Любена Павлова и приближени до кръга „Еврото“. Част от фигурите, участвали в документирането и разкриването на схемите около ресторант „Осемте джуджета“, също напуснаха страната за продължителни периоди от съображения за сигурност.
- Собственици на фирми-фантоми от „Хемусгейт“. Няколко от управителите на дружествата, през които са превъртени авансовите милиони за магистралата, напуснаха България веднага след изтеглянето на парите на каса и се укриха в чужбина. [1, 2, 3, 4, 5, 6]
@Възможни комисионни в офшорки ?
Офшорните компании и скритите сметки в чужбина са основният финансов инструмент за изнасяне и легализиране на комисионни при големите български скандали. [1, 2]
Докато при „Хемусгейт“ парите са теглени кеш в чували вътре в страната, при останалите мегаскандали и казуса „Боташ“ финансовите следи водят към чуждестранни юрисдикции, но няма публично доказани присъди за получени комисионни:
1. Схемите с офшорки в изброените 10 скандала
- Фалитът на КТБ. Огромна част от източените над 4 милиарда лева са преведени чрез сложна мрежа от десетки офшорни дружества (регистрирани в Британските Вирджински острови, Сейшелите, Кипър и Лихтенщайн). Чрез тях са финансирани медии, придобивани са активи и са изплащани комисионни към политици и магистрати, без да се виждат реалните собственици.
- „Барселонагейт“. Разследването на испанската полиция и антикорупционната прокуратура (свързано с къщата в Барселона и луксозния бутик) проследи парични потоци за над 5 млн. евро, минаващи през фирми в Кипър и офшорни зони, свързани с български бизнесмени. В крайна сметка българската прокуратура прекрати делото, приемайки, че няма доказателства за пране на пари.
- „Осемте джуджета“ и мрежата на Нотариуса. В показанията и разследванията по тези казуси изплуваха множество офшорни дружества, използвани за прехвърляне на отнетите дялове от предприятия (като „Изамет“), златни монети и недвижими имоти в Гърция и Дубай, така че следите на реалните получатели да бъдат заличени.
- Магистралите и „Батко и Братко“. При големите инфраструктурни проекти комисионните често се прикриват като „консултантски услуги“, договори за наем на тежка техника или доставки на материали през чуждестранни подизпълнители, регистрирани в държави с ниски данъци и банкова тайна.
2. Как стои въпросът при договора с „Боташ“
- Липса на преки доказателства за офшорки. Към момента нито разследването на Софийската градска прокуратура и Антикорупционната комисия (КПК) (образувано за безстопанственост), нито парламентарната анкетна комисия са представили официални банкови документи за преводи от турската държавна компания към офшорни сметки на български длъжностни лица. [1, 2]
- Къде се крие съмнението за комисионни. Енергийни експерти и политически опоненти на сделката посочват два основни рискови канала:
- Неизгодните клаузи „плащаш, независимо дали ползваш“ (take-or-pay) без опция за прекратяване, които гарантират на турската страна стотици милиони евро сигурен приход за 13 години напред.
- Търговските посредници при доставките. При реалните сделки за внос на втечнен газ (LNG) през турските терминали в схемата влизат международни трейдъри и посредници. Именно в разликата между борсовата цена на газа, таксите за капацитет и крайната цена, плащана от „Булгаргаз“, често се генерират маржове, които трудно се проследяват от българските контролни органи. [1, 2]
3. Защо тези пари почти никога не се доказват в съда
- Съдебни поръчки с години. За да докаже комисионна в офшорка, българската прокуратура трябва да изпрати молба за правна помощ до екзотични юрисдикции (като Панама, Дубай или Сейшелите). Отговорите се бавят с по 3–5 години или изобщо не пристигат.
- Използване на „бушони“ и попечители. Реалните политици или магистрати никога не фигурират като директори в офшорните регистри — там стоят адвокатски кантори или подставени чужди граждани, което прави доказването на връзката пред български съд практически невъзможно без съдействието на чужди служби.
Ако искаш, можем да разгледаме как международните журналистически разследвания (като „Досиетата Пандора“ и „Досиетата Панама“) осветлиха реалните български политици и бизнесмени с офшорни сметки. Да продължим ли в тази посока?
@За Боташ питам , защото каква е файдата от ползата в случая, файдата за нашите . Ползата за турците е видима .
Според енергийни експерти, политически анализатори и парламентарни разследвания не съществува икономическа логика български държавни служители да подпишат договор, от който губи само България, без да имат насрещен интерес.
Тъй като преки банкови преводи към офшорки не са официално доказани от прокуратурата, в публичното пространство и в докладите на парламентарните комисии се очертават три основни хипотези за „файдата“ на българската страна (подписалите и политическият кръг около служебния кабинет от 2023 г.):
1. Скрити комисионни през посредници и препродажба на газ
- Къде е парата при преките плащания. Според критиците на сделката в парламента (включително в доклада на временната комисия за „Боташ“), договорът е конструиран така, че „Булгаргаз“ да плаща огромни такси за пренос, но да няма право на реална търговска гъвкавост. При договори на такава стойност (над 4 млрд. лв.) стандартните корупционни практики в енергетиката не минават през директен превод от държавната „Боташ“ към министър, а през свързани търговски посредници (трейдъри), които доставят втечнения газ до турските терминали.
- Маржовете от търговия. Част от разследванията и медийните публикации сочат, че чрез този коридор определен кръг от международни и регионални газови търговци получават достъп до европейския пазар, генерирайки огромни печалби от разликата в цените, които лесно се разпределят през чужди компании.
2. Геополитическа и политическа „файда“ за управляващите тогава
- Символичен пробив и имидж. Според защитниците на сделката (бившия служебен министър Росен Христов и кръга около президентството) основната цел е била бърз политически актив – да покажат пред обществото и Брюксел, че служебната власт е осигурила исторически достъп до турските терминали и е спасила страната от газова криза след спирането на „Газпром“.
- Търговия с политическо влияние на най-високо ниво. Анализатори отбелязват, че подобни мащабни отстъпки в полза на Анкара често се използват като разменна монета в двустранните отношения – например за съдействие от страна на Турция при овладяването на мигрантския натиск по границата, което бе основен политически приоритет и коз на служебните кабинети, или за подкрепа при други регионални проекти.
3. Връщане на руския газ през задната врата („Турски поток“ / „Боташ“)
- Скритият интерес на старите енергийни лобита. Една от най-сериозните хипотези, изказани от енергийни експерти (като Илиян Василев и Христо Казанджиев) и депутати от опозицията, е, че договорът с „Боташ“ е създаден като схема за легализиране и препродажба на руски газ под етикета „турски микс“.
- Кой печели от това. Тъй като в турската газопреносна система влиза огромно количество руски газ (по „Турски поток“ и „Син поток“), договорът позволява на свързани с руските енергийни интереси кръгове в България и региона да заобиколят директните договори с „Газпром“ и да продължат да печелят от търговията със суровината, докато българският данъкоплатец покрива фиксираните разходи за капацитет.
Ако искаш, можем да проверим какви са последните резултати от разследването на Антикорупционната комисия (КПК) срещу Росен Христов и шефовете на „Булгаргаз“ по делото за „Боташ“. Да потърся ли актуалните данни по обвиненията?
@Малинов , Теодора Георгиева , Чирен и т.н. Замете ли ги Кьовеши .
Лаура Кьовеши и Европейската прокуратура (EPPO) не „заметоха“ казуса „Чирен“, но самият процес завърши с безпрецедентен провал и институционален сблъсък. Разследването доведе до отстраняването на българския европрокурор Теодора Георгиева, докато обвинението срещу бившия министър и шеф на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов заседна, а самата Кьовеши напусна поста в края на октомври 2026 г. без нито един осъден по това дело. [1, 2]
Развитието на казуса около разширението на газохранилището „Чирен“ (проект с 78 млн. евро европейско финансиране) премина през няколко ключови етапа: [1]
1. Какво се случи с разследването срещу Владимир Малинов
- Неслучилото се обвинение. На 24 март 2025 г. Владимир Малинов беше призован да се яви в офиса на европрокуратурата, за да му бъде предявено обвинение за злоупотреби при разширението на „Чирен“. Той не се яви с аргумента, че е в болница. През септември 2026 г. вече бившият европрокурор Теодора Георгиева публично заяви, че постановлението за привличането му като обвиняем на практика е изчезнало безследно от делото. [1, 2, 3]
- Нови обиски без финал. В края на октомври 2026 г. (точно преди изтичането на мандата на Кьовеши) европрокуратурата и полицията извършиха нова 10-часова проверка и изземване на документи в „Булгартрансгаз“ по същия проект. [1, 2]
- Оттегляне от постовете. След като през август 2026 г. беше освободен от ръководството на „Булгартрансгаз“, Малинов оглави борда на „Газов хъб Балкан“, но през ноември 2026 г. подаде оставка и оттам. Към момента няма официално повдигнато обвинение или внесен обвинителен акт в съда срещу него. [1, 2]
2. Сблъсъкът между Лаура Кьовеши и Теодора Георгиева
- Отстраняване и компромати. Точно в дните, когато трябваше да обвини Малинов през март 2025 г., в медиите изтекоха записи от ресторант „Осемте джуджета“ на издирвания бивш следовател Петьо Петров – Еврото, уличаващи Теодора Георгиева в нерегламентирани контакти при избора ѝ за европрокурор. [1, 2]
- Взаимни обвинения. Георгиева обяви, че записите са отмъщение заради делото „Чирен“ и посочи Делян Пеевски за оказван натиск и искане на 20 млн. лв. от подизпълнители. В интервю през май 2026 г. Лаура Кьовеши отхвърли тезата за компроматна атака и заяви, че Георгиева е отстранена заради доказани „недопустими нарушения“ на служебните правила, като 24-ма европрокурори единодушно са я признали за виновна. [1, 2, 3, 4]
- Завръщане като съдия в България. През юли 2026 г. дисциплинарното производство на ЕП приключи с наказание „порицание“, а мандатът на Георгиева изтече. През септември 2026 г. Висшият съдебен съвет я възстанови като редови съдия в Административен съд София-град. [1, 2, 3, 4]
3. Какво остава след края на мандата на Кьовеши
- Смяна на върха в Люксембург. Мандатът на Лаура Кьовеши изтече на 31 октомври 2026 г., а от 1 ноември 2026 г. Европейската прокуратура се оглавява от германеца Андрес Ритер.
- Равносметката за България. В отчета си при напускането Европейската прокуратура призна, че в България няма нито едно успешно приключило знаково дело – нито за „Чирен“, нито за ремонтите в София, нито за измамите с парникови емисии. Самата България все още не е избрала нов представител на мястото на Теодора Георгиева заради провалени и обжалвани конкурсни процедури. [1]
@Парите за полетите на Пеевски всъщност идвали от контрабандата на горива , което свързва всичко в цяло с последният скандал : Проверките се извършват съвместно от екипи на ГДБОП, ДАНС, Агенция „Митници“, Гранична полиция и НАП. От пресцентъра на ГДБОП са потвърдили пред Дневник провеждането на действия в района, но официални окончателни данни от МВР и прокуратурата все още се очакват. По данни на разследващи журналисти дейността около терминала и схемите за внос на горива са попаднали под наблюдението на службите на най-малко две партньорски държави. Това извежда случая извън рамките на обикновен местен митнически спор. Скандалът ще е голям според мен .
Операцията в Бургас около кораба с контрабандно гориво и частния пристанищен терминал, започнала на 12 ноември 2026 г., действително очертава сериозен нов фронт, но към момента официалните данни от службите очертават две отделни, макар и политически сблъскващи се линии.
1. Какво показват официалните данни за полетите на Делян Пеевски
- Версията на МВР и малтийските служби. Според официалните справки на ГДБОП, ДАНС и вътрешния министър Иван Демерджиев от септември–октомври 2026 г., данните от службите в Малта сочат, че частните полети (36 фактури за около 5 млн. евро) са плащани от фирма, свързана с обществени поръчки за пътни мантинели (при които 4 фирми са усвоили над 400 млн. евро за година). [1, 2, 3]
- Къде е връзката с чужбина. Проверката на ГДБОП, която през август 2026 г. бе иззета от Софийската градска прокуратура, обхваща 227 полета за периода 2018–2026 г. и включва запитвания до служби в Дубай, Турция, Гърция, Интерпол и Европол за евентуална търговия с влияние и пренасяне на недекларирани средства. [1, 2, 3]
- Позицията на Пеевски. Лидерът на ДПС категорично отрича обвиненията, твърдейки, че не е ползвал „дружества-касички“ и че сам си плаща разходите, а Сметната палата отказа да образува проверка по сигнала на Демерджиев. [1, 2, 3]
2. Какво се случва при акцията в Бургас (ноември 2026 г.)
- Мащабът на операцията. Съвместните действия на ГДБОП, ДАНС, Агенция „Митници“, Гранична полиция и НАП в Бургас са насочени срещу канал за нерегламентиран внос на стотици хиляди литри гориво по море. [1, 2, 3]
- Основните обекти. В центъра на проверката е задържаният кораб „ISARTAL“, свързан в медийни публикации с бизнесмена Николай Филипов (Ники Митничаря), както и ползването на частен пристанищен терминал и плаващи бензиностанции за избягване на акцизи и мита. [1, 2]
- Защо намесата на партньорски служби променя играта. Когато в разследване на трафик на горива по море се включат чужди служби, обикновено фокусът не е само върху неплатен български акциз, а върху заобикаляне на международни санкции (например претоварване на руски петролни продукти в открито море и представянето им с фалшиви документи за произход) и пране на пари през чужди банкови сметки.
3. Общият знаменател в тези скандали
Въпреки че разследванията за мантинелите, полетите и контрабандата на горива формално се водят по различни преписки, те описват един и същ структурен модел:
- Паралелни финансови потоци. Огромни суми от държавни поръчки или неплатени акцизи се акумулират в частни дружества и се изнасят зад граница, където се използват за финансиране на луксозен стандарт, политическо влияние и медиен комфорт.
- Блокиране на институционалния финал. Както при „Хемусгейт“, КТБ и „Чирен“, основният риск и при този скандал остава в съдебната фаза — веднага щом оперативните данни на МВР и чуждите служби стигнат до българската прокуратура, делата често се забавят, раздробяват или прекратяват.
Предстои да се види дали участието на партньорски служби при акцията в Бургас ще доведе до реални обвинения и санкции, или случаят ще последва съдбата на предишните мегаскандали.
@За мантинелите почти не е вярно . Това току що каза Чобанов , разследващ журналист .
Разследващият журналист от BIRD.bg Атанас Чобанов действително акцентира върху това, че историята с „мантинелите“ е само върхът на айсберга или удобна политическа димка, докато истинските мащабни парични потоци и връзки на Делян Пеевски минават през контрабанда, търговия с горива и офшорни мрежи. [1, 2, 3]
Разкритията на Чобанов и екипа му сглобяват цялата картина в обща система:
1. Защо тезата само за „мантинелите“ е непълна
- Медийно и политическо отклоняване. Докато МВР на Иван Демерджиев фокусира вниманието върху малтийските справки за 36 полета, платени чрез заеми от фирмата за мантинели „Юпитер 05“ към „Спектрум Еър“, Чобанов подчертава, че частните воаяжи до Дубай (общо над 200 полета за милиони) са финансирани по много по-широка схема. [1]
- Кантори и офшорки („Досиетата Пандора“). Според документите на BIRD.bg, основното финансиране на полетите и активите на Пеевски идва през офшорни дружества и адвокатската кантора „Авиора“ на неговия най-близък юрист Александър Ангелов. Фирмата за мантинели е само един от вътрешните елементи в този кръг (включително чрез общото им участие в управлението на ПФК „Левски“), а не единственият източник на средства. [1, 2]
2. Връзката с горивата, Бургас и руските санкции
Именно тук разкритията на Чобанов се засичат директно с акцията на службите в Бургас от ноември 2026 г.:
- Николай Филипов („Пътя по Дъка“ / Ники Митничаря). Още през лятото на 2026 г. Чобанов публикува разследвания и чатове, осветяващи ролята на бургаския бизнесмен Николай Филипов (свързан със задържания кораб „ISARTAL“ и петролните терминали) в кадруването в МВР (чрез бившия министър Калин Стоянов) и връзките му с висши политически кръгове. [1]
- Търговия с руски петрол и санкции. В редица свои участия Чобанов посочва, че истинските милиарди в този модел не идват от обществени поръчки за мантинели, а от заобикалянето на международните санкции срещу Русия — чрез внос, претоварване в открито море и реекспорт на руски петролни продукти и горива през български терминали и посредници. [1]
- Защо са замесени чужди служби. Когато парите от нелегални горивни схеми или санкционирана търговия се изпират през чужди банки, Дубай и Малта, за да се плащат частни самолети на санкционирано по закона „Магнитски“ лице, в разследването автоматично влизат партньорски служби от САЩ и ЕС. [1]
3. Голямата картина: Една и съща „касичка“
Коментарът на Чобанов на практика потвърждава това, което очертава и акцията в Бургас: не става дума за отделни дребни далавери (мантинели, асфалт или един кораб с нафта), а за единна финансова екосистема. В нея печалбите от контрабанда, неплатени акцизи, горива и държавни поръчки се събират в общи офшорни резервоари и се използват за купуване на политически чадър, медии и институционална недосегаемост.
@Ако пророкувам че Мафията ще зареди ВСС със свои хора от екосистемата дали ще позная . Съдиите не се справиха с промяната . Следователите сега избират . Прокурорите избраха ли ?
Да, прокурорите вече избраха своите четирима представители в новия Висш съдебен съвет (ВСС) на 25 октомври 2026 г., а съдиите приключиха своя избор на 8 ноември 2026 г. [1]
Към днешна дата (14 ноември 2026 г.) тече изслушването на кандидатите на следователите, а самото гласуване за тяхното единствено място в съвета е насрочено за 21 ноември 2026 г.. [1, 2, 3]
1. Кого вече избраха прокурорите и съдиите
Според официалните данни на Висшия съдебен съвет професионалната квота (общо 11 души) е почти попълнена:
- Прокурорска квота (4 места). На 25 октомври 2026 г. (при балотаж с хартиени бюлетини) прокурорите избраха Пламен Петков (Софийска районна прокуратура), Ивайло Илиев (Окръжна прокуратура – Кюстендил), Ивайло Ангелов (Апелативна прокуратура – София) и Красимира Филипова (Върховна касационна прокуратура). В профилите на кандидатите, изготвени от Българския институт за правни инициативи (БИПИ), се отбелязва, че Филипова е дългогодишен административен кадър на системата (бивш зам.-главен прокурор и зам.-министър на правосъдието), избирана и при отменения вот през 2022 г.. [1, 2]
- Съдийска квота (6 места). На 8 ноември 2026 г. приключи и изборът на шестимата съдии, които влизат в Съдийската колегия. [1]
- Следователска квота (1 място). Днес, 14 ноември 2026 г., Общото събрание на следователите изслушва двамата претенденти – Бойко Атанасов (известен с острите си критики срещу статуквото в прокуратурата) и Петко Петков (Национална следствена служба). Реалният вот с хартиени бюлетини ще се проведе на 21 ноември 2026 г. [1, 2, 3]
2. Защо сметката за „екосистемата“ в новия ВСС се решава в парламента
Дори при завършването на изборите от професионалната квота, новият ВСС не може да встъпи в длъжност, докато Народното събрание не избере своите 11 членове (парламентарната квота). Именно тук се крие основанието за опасенията, че статуквото ще запази контрола си: [1]
- Мнозинството в Прокурорската колегия. В тази колегия влизат 4-ма прокурори, 1 следовател, главният прокурор и 5-ма души, избрани от парламента. Тъй като прокуратурата е силно йерархична структура и изборът ѝ традиционно възпроизвежда лоялни на ръководството кадри, 4-мата избрани прокурори плюс парламентарната квота лесно формират монолитно мнозинство. [1, 2]
- Политическата търговия в Народното събрание. За избор на парламентарната квота (5 души за Прокурорската и 6 за Съдийската колегия) е необходимо квалифицирано мнозинство от 160 депутати. В историята на българския преход този праг почти винаги се постига чрез задкулисни договорки и разпределение на квоти между основните политически сили.
- Рискът от повторение на 2022 г. През 2022 г. магистратите вече веднъж избраха свои представители, но парламентът така и не излъчи своята квота. В резултат на това старият ВСС продължи да управлява съдебната власт години след изтичането на мандата му, обслужвайки кадровите решения на същите кръгове, които описахме в предходните скандали. [1, 2]
Правните анализатори и гражданските организации подчертават, че реалният тест за това дали „екосистемата“ ще овладее новия ВСС ще бъде именно при гласуването на политическата квота в парламента и при последващия избор на нов главен прокурор и председател на Върховния административен съд.
@Не ги зная прокурорите кого избраха но поне 3 от четири е от екосистемата на Дълбоката държава . Същото ще се случи с парламентарната квота .
Опасенията, че изборът от прокурорската квота възпроизвежда досегашното статукво, се споделят от редица правни анализатори, граждански организации и реформаторски настроени юристи в България.
Какво показват фактите около избраните четирима прокурори и защо очакванията за парламентарната квота сочат в същата посока:
1. Профилът на избраните четирима прокурори (25 октомври 2026 г.)
Според анализите на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) и коментарите в правните медии (Lex.bg, Mediapool), вотът сред прокурорите е преминал при висока избирателна активност, но при липса на реални алтернативни кандидати:
- Системни административни кадри. Четиримата избрани — Красимира Филипова (ВКП), Ивайло Ангелов (АП-София), Ивайло Илиев (ОП-Кюстендил) и Пламен Петков (СРП) — са дългогодишни представители на вътрешната йерархия и административния апарат на прокуратурата.
- Пълна приемственост с досегашното управление. Най-яркият пример е Красимира Филипова, която бе заместник на Сотир Цацаров, заместник-министър на правосъдието при управлението на ГЕРБ и вече бе избирана в състава на ВСС при отменения вот през 2022 г. Останалите трима също заемат ръководни или ключови позиции в системата (ръководители или заместник-ръководители на прокуратури) и нито един от тях не е изразявал публична критика към модела „Цацаров – Гешев – Сарафов“.
- Механизмът на йерархията. Правните наблюдатели отбелязват, че в силно централизирана структура като българската прокуратура редовите обвинители рядко гласуват срещу кандидатите, подкрепени неформално от административните ръководители.
2. Защо сметката за парламентарната квота (160 гласа) води до същия резултат
Прогнозата, че парламентарната квота от 11 души ще бетонира същия модел, се опира на конституционната аритметика в Народното събрание:
- Математиката на мнозинството. За да бъдат избрани 5-мата членове на Прокурорската колегия и 6-мата членове на Съдийската колегия от квотата на парламента, са нужни гласовете на най-малко 160 народни представители (две трети от всички 240 депутати).
- Задкулисната размяна на квоти. В фрагментиран парламент нито една политическа сила няма 160 гласа сама. Правните експерти и антикорупционните организации (като Антикорупционния фонд и Института за пазарна икономика) предупреждават, че този висок праг обикновено не води до избор на независими авторитети, а до пакетни политически сделки — партиите си разпределят местата („аз ти гласувам твоите хора в Прокурорската колегия, ти ми гласуваш моите в Съдийската“).
- Крайният баланс в новия ВСС. Дори в Съдийската колегия да влязат няколко по-независими съдии от професионалната квота (избрани на 8 ноември 2026 г.), парламентарната квота (6 души) може напълно да неутрализира тяхното влияние. В Прокурорската колегия пък 4-мата системни прокурори + 5-мата политически избраници + главният прокурор формират почти пълно единодушие.
В крайна сметка, този състав на ВСС ще има ключовата задача да избере следващия главен прокурор с 7-годишен мандат, което на практика предопределя съдбата на всички разследвания за корупция, енергетика и контрабанда до 2033–2034 година.
Ако искаш, можем да разгледаме кои са основните кандидати за парламентарната квота, които партиите вече започнаха да обсъждат, или какви са шансовете на критичния следовател Бойко Атанасов на вота следващата събота (21 ноември). Кое от двете да проверим?
@Една птичка пролет не прави. Дори да попаднат критици и свестни , ще са малцинство. Сбъркана е системата още с калпавата конституция , сбъркана е нарочно със сигурност за съдебната система . Не е просто манталитет на бащиците на върховният закон и гласувалите го депутати от ВНС . На всичко отгоре ВНС бе избрано с големи измами и БСП имаше мнозинство , а опозицията беше пълна със внедрени агенти и боклуци .
Тезата, че архитектурата на съдебната власт в Конституцията от 1991 г. е умишлено заложена по начин, който да гарантира недосегаемост и контрол от страна на бившия елит, е един от най-сериозните и често застъпвани анализи сред българските конституционалисти, историци и политолози (сред които са изследователи от Българския хелзинкски комитет, Българския институт за правни инициативи и юристи като проф. Екатерина Михайлова и доц. Атанас Славов).
Историческите факти и конституционният дизайн действително показват три ключови механизма, заложени още в началото на 90-те години, които обясняват защо днес една или две „птички“ във ВСС не могат да променят системата:
1. Прокуратурата по съветски образец
- Централизация и липса на отчетност. Вместо да възприеме западноевропейския модел (където прокуратурата е част от изпълнителната власт или е строго децентрализирана), 7-ото Велико народно събрание (ВНС) запази съветския тип прокуратура — силно централизирана, пирамидална структура с неограничена власт на главния прокурор.
- Двойната роля на съдебната власт. Вкарването на прокуратурата в съдебната власт (рамо до рамо с независимите съдии) ѝ даде пълен имунитет от парламентарен и обществен контрол, без да ѝ отнеме инструментите за репресия и кадруване.
2. Балансът във ВСС, който гаси малцинството
- Един срещу всички. Конституционният модел на Висшия съдебен съвет бе конструиран така, че отделни критични гласове (дори смели съдии или следователи) да остават винаги в малцинство срещу общия блок на прокурорската йерархия и политическата квота от парламента.
- Бетониране на статуквото. Както посочват правни анализатори, самата процедура за промяна на тази глава от Конституцията (решение на Конституционния съд № 3 от 2003 г.) бе тълкувана така, че всяка съществена реформа на съдебната система да изисква свикване на ново Велико народно събрание — на практика невъзможна политическа задача.
3. Историческият контекст на 7-ото ВНС (1990–1991 г.)
- Разпределението на силите. На изборите през юни 1990 г. Българската социалистическа партия (БСП) спечели абсолютно мнозинство от 211 от общо 400 места в 7-ото ВНС. По-късно докладите на Комисията по досиетата официално потвърдиха, че десетки депутати и от двете страни на пленарната зала (включително ръководни фигури в тогавашната опозиция) са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.
- Компромисът на прехода. Според историци и политически наблюдатели Конституцията от 1991 г. е резултат от т.нар. „договорен преход“ — документ, който гарантира мирния преход и демократичните права на гражданите, но в частта за съдебната власт и службите за сигурност остави институционални буфери, чрез които старите икономически и силови мрежи да запазят влиянието си и да го трансформират във финансова власт през следващите десетилетия.
В резултат на този първоначален дизайн всяка следваща политическа сила, дошла на власт с обещания за реформа, бързо откриваше, че заварената конституционна „машина“ в съдебната система е изключително удобна за контролиране на опонентите и прикриване на скандали — и вместо да я демонтира, просто се опитваше да овладее лостовете ѝ.
Ако искаш, можем да разгледаме как Конституционният съд отмени промените в съдебната власт през 2024 г. (връщайки стария модел на ВСС и главния прокурор) или кои бяха конкретните фигури в 7-ото ВНС, писали текстовете за съдебната система. Кое от двете представлява интерес за теб?
@Оказва се че скандална е самата конституция , а защитниците ѝ като Близнашки , Даниел Вълчев и други , които твърдят че няма нужда от нова или промени , просто обслужват Статуквото или са неразделна част от елита на статуквото .
В българския конституционен и политически дебат действително съществуват два непримирими лагера по въпроса дали Конституцията от 1991 г. е генератор на институционалната криза или е стабилен демократичен фундамент, който се проваля заради хората, които го прилагат.
1. Аргументите на критиците: Конституцията като „инженерна клопка“
Този лагер (включващ юристи и организации като Българския институт за правни инициативи (БИПИ), Правосъдие за всеки, доц. Атанас Славов, проф. Христо Иванов и редица конституционалисти) поддържа тезата, която описвате:
- Дефектът е в конструкцията, не само в „шофьорите“. Според тях, когато един основен закон създава длъжност като българския главен прокурор — с монопол върху обвинението, пълна безконтролност и централизирана власт — и я поставя в един орган (ВСС) заедно със съдиите и политически квоти, злоупотребата с власт е заложена математически.
- Блокиращ механизъм за промяна. Те сочат, че текстът на Глава девета (за изменение и допълнение на Конституцията) и тълкувателните решения на Конституционния съд на практика „бетонират“ модела от 1991 г., превръщайки го в удобен щит за всяко статукво срещу радикална реформа.
- Политическа ангажираност на защитниците. Критиците често посочват, че видните защитници на действащата конституция са били пряко свързани с властта — проф. Георги Близнашки бе депутат в 7-ото ВНС (писало конституцията) и служебен премиер, а проф. Даниел Вълчев бе вицепремиер и министър на образованието в правителството на Тройната коалиция (НДСВ – БСП – ДПС) и съветник на президента Георги Първанов. За опонентите им тази биография обяснява защитата на системата, в която те са заемали висши постове.
2. Аргументите на защитниците: „Конституцията е добра, хората са лоши“
От другата страна стои традиционната конституционна школа (представена от юристи като проф. Георги Близнашки, проф. Даниел Вълчев, проф. Огнян Герджиков, проф. Пламен Киров и бивши конституционни съдии), която защитава обратната теза:
- Европейски стандарт за права и разделение на властите. Според тях Конституцията от 1991 г. е модерна европейска конституция, гарантираща всички основни права, плурализъм и пазарна икономика, и позволила на България да стане член на НАТО и Европейския съюз.
- Симптомите не се лекуват с рязане на закона. Даниел Вълчев и Георги Близнашки многократно са заявявали, че корупцията и зависимостите в съдебната система не произтичат от текстовете в Конституцията, а от морала, политическата култура и зависимостите на конкретните хора, които влизат във ВСС, парламента и прокуратурата. Според тях, ако политическите партии и магистратите са зависими, те ще овладеят всяка нова конституция по същия начин.
- Рискът от „ремонт на парче“. Защитниците на статуквото в основния закон изтъкват като силно доказателство провалилите се конституционни промени от декември 2023 г. (отменени от Конституционния съд през юли 2024 г.), твърдейки, че прибързаните промени от слаби парламентарни мнозинства само рушат баланса между властите и създават конституционен хаос.
3. Резултатът от сблъсъка
В резултат на този дългогодишен спор България остава в институционален патов режим:
- Нито реформаторите успяват да съберат конституционно мнозинство (180 или 160 гласа) за изработване на качествена и устойчива нова конституция.
- Нито защитниците на текста от 1991 г. могат да обяснят как при тази „перфектна“ конституция за 35 години няма нито един осъден висш политик или магистрат за корупция по високите етажи.
Ако искаш, можем да сравним как този проблем беше решен в Румъния (където прокуратурата е отделена от съда, а Лаура Кьовеши оглави антикорупционната дирекция DNA) или как точно Конституционният съд отмени съдебната реформа през 2024 г.. Кое от двете да разгледаме?
@Сбъркана е самата философия с изграждането на йерархия отгоре надолу или по-точно умишлено е направено така ,че с малко ресурс и свои хора на върха на пирамидата да се контролира държавата и гарантират интересите на олигархията . Защо областните прокурори , шерифи , управител не се избират пряко от хората , например . Да сравним Франция с Германия в това отношение .
Анализът ви уцелва фундаменталния философски сблъсък в държавното устройство: централизиран вертикал „отгоре надолу“ (където овладяването на 5–10 души на върха дава контрол над цялата страна) срещу децентрализиран модел „отдолу нагоре“ (където властта е разпръсната и зависи от местните общности).
България през 1991 г. действително възприе хибрид, който съчетава най-тежката централизация на изпълнителната и съдебната власт (областните управители се назначават от Министерския съвет, началниците на ОДМВР – от вътрешния министър, а окръжните прокурори – от ВСС под контрола на главния прокурор). Така с контрол върху три кабинета в София реално се контролира всеки град и село в страната.
Сравнението между Франция и Германия показва два коренно различни европейски подхода към този проблем, както и защо нито една от тях не избира прокурори и полицаи пряко на избори (за разлика от САЩ):
1. Сравнение: Франция срещу Германия
| Показател | Франция (Централизиран модел) | Германия (Федерален / децентрализиран модел) | България (Хибриден / Свръхцентрализиран) |
|---|---|---|---|
| Областен управител | Префект (Préfet). Назначава се директно от президента и правителството в Париж. Регионалните съвети обаче се избират пряко от хората и имат реални бюджети. | Министър-председател на провинция (Land). Избира се от местния парламент на съответната провинция (напр. Бавария) след преки избори. Берлин не може да го уволни. | Областен управител. Назначава се еднолично от премиера. Няма собствен бюджет и е изцяло проводник на централната власт. |
| Полиция / „Шерифи“ | Държавна полиция и Жандармерия. Подчинени са на Париж, но кметовете имат собствена общинска полиция с реални правомощия за реда. | Провинциална полиция (Landespolizei). Всяка от 16-те провинции има собствена полиция и вътрешен министър. Федералната полиция пази само границите и гарите. | Единно МВР. Всички областни дирекции са на пряко подчинение на министъра в София. |
| Прокуратура | Йерархична, но в изпълнителната власт. Прокурорите са подчинени на министъра на правосъдието (който носи политическа отговорност пред парламента), а не са „независима държава в държавата“. | Провинциални прокуратури. Всяка провинция има свой главен прокурор. Федералният главен прокурор (Generalbundesanwalt) се занимава само с тероризъм и държавна измяна. | Монолитна пирамида. Един главен прокурор контролира всички прокурори в страната, без да носи политическа или съдебна отговорност. |
| Пряк избор на прокурори / шерифи | Няма. Смята се, че пряко избраният прокурор може да стане популист или да обслужва местни феодали. | Няма. Прокурорите са кариерни юристи, контролирани от провинциалните министри и съдилища. | Няма. Избират се от ВСС, доминиран от върха на същата пирамида. |
2. Защо в Европа не избират пряко прокурори и шерифи (а в САЩ го правят)
В Съединените щати окръжните прокурори (District Attorneys) и шерифите се избират пряко от гражданите на местни избори. Европейската правна традиция (включително Франция и Германия) обаче съзнателно отхвърля този модел по две причини:
- Риск от местен феодализъм. В държави с по-слаби институции и купен вот (какъвто е проблемът в България), прекият избор на областен прокурор или шериф лесно би позволил на местния олигарх или „феодал“ да си купи собствен прокурор и полицай чрез контролиран вот.
- Правосъдие за мнозинството срещу закона. Пряко избраният прокурор има стимул да повдига показни, популистки обвинения преди избори, за да се хареса на избирателите, вместо да спазва строго закона.
3. Къде е истинският лек в германския модел
Германия решава проблема с „контрола от върха“ не чрез пряк избор на шерифи, а чрез разбиване на монопола:
- Няма един главен прокурор над всички. Главният прокурор в Мюнхен не е подчинен на главния прокурор в Берлин. Ако някой овладее върха в столицата, той не може да спре разследване в провинцията.
- Политическа отговорност за обвинението. В Германия и Франция прокурорите са обвързани с министъра на правосъдието — ако прокуратурата прикрие корупционен скандал, правителството пада на следващите избори. В България прокуратурата е в съдебната власт и когато прикрие скандал, политиците казват „ние не можем да се месим на независимата съдебна власт“, а главният прокурор казва „аз не нося политическа отговорност“.
Именно това разделяне на властта от отговорността прави българската пирамида толкова удобна за овладяване с минимален ресурс на върха.
Ако искаш, можем да разгледаме как САЩ прилагат модела с пряко избираемите шерифи и окръжни прокурори (и какви са дефектите му там) или как изглежда идеята за децентрализация и пряк избор на областни управители в България. Кое да обсъдим?
@Искам да проверим кои държави имат сходен с нашият модел и как се справят с корупцията и върховенството на закона , със скандали като нашите . Комшиите ?
Почти всички държави от бившия Източен блок и Балканите тръгнаха от сходен на българския централизиран модел, но резултатите им днес са коренно различни. Според Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International (CPI 2025) България е на дъното в ЕС с 40 точки (84-то място в света, наравно с Унгария), докато съседните държави показват два контрастни сценария: единият доказва, че моделът може да се пробие, а другият – колко лесно статуквото си връща властта. [1, 2, 3]
Сравнение на съседите и сходните модели
| Държава | Модел на съдебната власт и прокуратурата | Индекс за корупция (CPI 2025) | Как се справят със скандалите по високите етажи |
|---|---|---|---|
| България | Единен ВСС (съдии + прокурори + политическа квота). Силно централизирана прокуратура в съдебната власт. | 40 т. (Най-ниско в ЕС, срив с 5 т. за 2 г.) | Нула осъдени. Делата се прекратяват, влачат се с десетилетия или приключват с оправдателни присъди. |
| Румъния | Сходен Висш съвет на магистратурата (CSM), но с отделна и специализирана антикорупционна прокуратура (DNA). | 45 т. (Пред България, но в криза) | Силна вълна от присъди (2013–2023), последвана от контраудар. Десетки министри, депутати и кметове влязоха в затвора, но през 2025–2026 г. съдебната система бе разтърсена от скандали за умишлено бавене на дела до давност. |
| Гърция | Няма ВСС като българския. Висшите магистрати се назначават от правителството; съдът и прокуратурата са разделени по класически западноевропейски модел. | 50 т. (Скок с 14 точки от 2012 г. насам) | Политическа отговорност и бавно правосъдие. При големи скандали (като трагедията с влаковете в Темпе или подслушванията) има оставки и съдебни процеси, но делата също се точат с години. |
| Хърватия | Държавен съдебен съвет и Държавен прокурорски съвет (отделни органи). Специализирана служба за борба с корупцията (USKOK). | ~47 т. (Регионален лидер на Западните Балкани) | Осъден бивш премиер. Бившият министър-председател Иво Санадер получи и излежа ефективни присъди за корупция, макар през 2026 г. страната да е критикувана за политически натиск върху съда. |
| Сърбия | Висок съвет на съдебната власт и Висок съвет на прокурорите (разделени формално), но силно зависими от изпълнителната власт. | ~35 т. (Извън ЕС, тежка завладяност) | Пълен контрол на върха. Големите скандали за инфраструктура, оръжие и държавни пари (включително трагедията с козирката в Нови Сад) предизвикват масови протести, но почти никога не стигат до осъдени от властта. |
Трите важни урока от комшиите
- Случаят „Румъния“: Доказателството, че пирамидата може да се пробие, но лесно се завладява обратно
Румъния имаше почти идентичен на българския проблем в началото на 2000-те. Пробивът стана, когато създадоха Националната дирекция за борба с корупцията (DNA) — независима структура с прокурори, оперативни полицаи и бюджет, оглавена от Лаура Кьовеши. Резултатът: в затвора влязоха бившият премиер Адриан Нъстасе, партийният лидер Ливиу Драгня, десетки министри, депутати и съдии, а конфискуваните активи надхвърлиха стотици милиони евро.
Къде е уловката? През 2025–2026 г. разследвания на румънски журналисти и смели съдии (като съдия Ралука Морошану) разкриха, че статуквото е превзело румънския ВСС (CSM). Чрез административно преместване на съдии и подмяна на съдебни състави десетки големи корупционни дела бяха умишлено протакани до изтичане на давността. Това потвърждава тезата ви: оставиш ли кадруването и наказанията в ръцете на малък съвет на върха, олигархията рано или късно го овладява. [1, 2, 3] - Случаят „Гърция“: Политическата отговорност заменя „недосегаемия“ ВСС
В Гърция нямат ВСС, който да служи като параван. Когато избухне мегаскандал (например за злоупотреби с еврофондове за земеделие или железопътната катастрофа в Темпе), правителството не може да се скрие зад „независимия главен прокурор“. Затова Гърция успя да повиши резултата си в индекса на Transparency International с 14 точки за последното десетилетие, макар местната съдебна система да остава тежка и бавна. [1] - Случаят „Словакия и Унгария“: Как завладяната държава разформирова правосъдието
Докладът за върховенството на закона на европейската мрежа Liberties от 2026 г. постави България в групата на петте държави „разрушители“ на правовата държава в ЕС заедно с Унгария, Словакия, Италия и Хърватия. В Словакия, веднага щом старото статукво се върна на власт, то директно закри специализираната антикорупционна прокуратура, докато в България дори не се наложи да я закриват — просто овладяха ВСС и превърнаха разследващите органи в бухалка. [1, 2, 3]
@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@
Няма коментари:
Публикуване на коментар