От седянка на седянка

 

@Кой е Даниел Вълчев и как обслужва Статуквото

Даниел Василев Вълчев е български юрист, адвокат, университетски преподавател и бивш политик, който заема поста декан на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В публичното пространство оценката за неговата роля е силно поляризирана между репутацията му на утвърден конституционалист и критиките, че с позициите си легитимира политическото и съдебното статукво. [1, 2, 3, 4]

Кой е Даниел Вълчев

Академична кариера. Той е доктор по право и професор по обща теория на правото и обща теория на държавата в Софийския университет. От април 2019 г. ръководи Юридическия факултет на СУ, като има редица научни трудове и специализации в Париж и Рим. [1, 2, 3, 4]
Политическо минало. Бил е народен представител в 39-ото и 40-ото Народно събрание от парламентарната група на НДСВ. В периода 2005–2009 г. е заместник министър-председател и министър на образованието и науката в правителството на Тройната коалиция, където въвежда делегираните бюджети и националното външно оценяване. [1, 2]
Обществено присъствие. След оттеглянето си от активната партийна политика, включително чрез формацията „Движение България на гражданите“, той се утвърждава като редовен медиен коментатор по конституционни и политически въпроси. През 2026 г. името му се обсъжда като потенциален кандидат за президент, но той официално отказва участие с аргумента, че надпреварата е изцяло партийна. [1, 2, 3, 4, 5]

Критиките и тезата за обслужване на статуквото

Определението „обслужване на статуквото“ е политическа и публицистична оценка, отправяна най-често от реформаторски кръгове, граждански активисти и техни анализатори. Техните аргументи се фокусират върху няколко основни линии:

Участие в управлението на прехода. Критиците му напомнят ролята му на ключов министър в Тройната коалиция (НДСВ, БСП и ДПС). Според опонентите му този период е свързан с утвърждаването на задкулисни зависимости и олигархични модели в държавата. [1, 2]
Съпротива срещу радикални съдебни и конституционни промени. В качеството си на декан и юрист Вълчев често подлага на остра критика законодателните инициативи и конституционните реформи, предлагани от формации като „Продължаваме промяната – Демократична България“. Опонентите му тълкуват неговия правен консерватизъм като удобен експертен щит, който блокира промяната в съдебната система и прокуратурата.
Отношение към референдумите и геополитиката. Критици от проевропейската общност посочват, че тезите му за „слугинския манталитет“ спрямо институциите на ЕС и критиките му към либерално-глобалистките идеи съвпадат с реториката на системни и популистки играчи. Според тях това придава академична тежест на послания, които задържат страната в орбитата на старите политически модели. [1, 2]

Защитната позиция и контрааргументи

Самият Даниел Вълчев и неговите поддръжници отхвърлят тези обвинения и представят дейността му през различна призма: [1, 2]

Защита на върховенството на правото. Поддръжниците му изтъкват, че той критикува не самата идея за реформа, а ниското юридическо качество на законите и опитите конституцията да се променя конюнктурно. Самият Вълчев често критикува и настоящото състояние на прокуратурата, заявявайки, че в България нормалният човек се страхува от прокурора, а престъпниците – не.
Институционална независимост. Вълчев подчертава, че академичната му позиция му дава свободата да мисли критично и да не се съобразява с партийни линии. Защитниците му го определят като ерудит и последователен правен мислител, който пази институционалната стабилност от прибързани политически експерименти. [1, 2, 3]

@НДСВ е тройната коалиция бяха създадени от ДС -Дълбока държава . Какви са връзките му с тази върхушка ?

В официалните архиви на Комисията по досиетата няма данни Даниел Вълчев да е бил щатен или нещатен сътрудник на бившата Държавна сигурност (ДС). Твърденията за неговата обвързаност с „дълбоката държава“ и посткомунистическите мрежи се базират на проследяване на ранната му институционална и бизнес кариера през 90-те години на XX век, както и на политически анализи.

Критиците и изследователите на прехода посочват няколко конкретни биографични факта и връзки, с които обосновават тезата за близостта му до старите силови и икономически кръгове:

1. Ранни позиции в силовите ведомства и властта

В началото на прехода младият юрист заема ключови административни и съветнически постове, които изискват високо ниво на доверие от страна на заварените структури:

• Съветник на ген. Атанас Семерджиев. В края на 1989 г. Вълчев е назначен за съветник на началника на Генералния щаб на БНА и по-късно министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев – фигура от висшата номенклатура на БКП.
• Началник на управление „Кадри“ в Министерството на отбраната. През 1991 г., по време на управлението на Димитър Луджев, Вълчев ръководи кадровия отдел на военното ведомство. В онзи период това звено е ключово за запазването или отстраняването на висшия офицерски състав и кадрите на военното разузнаване.
• Съветник на президента Желю Желев. В началото на 90-те години той е част и от правния екип в президентската институция, което го поставя в центъра на институционалното конструиране на прехода.

2. Бизнес и корпоративни преплитания през 90-те години

Преди да влезе активно в политиката с НДСВ през 2001 г., Даниел Вълчев участва в управлението на държавни и частни дружества, свързвани от медиите и анализаторите с капиталите на бившите служби:

• Държавното дружество „ИНКО“. Вълчев е бил член на борда на директорите на външнотърговската фирма „ИНКО“. Дружеството е създадено преди 1989 г. под шапката на ДС за трансфер на технологии и ембаргови стоки. През 90-те години фирмата е обект на множество журналистически разследвания заради източване на милиони долари.
• Връзки с Емил Кюлев и банковия сектор. Като адвокат и консултант Вълчев работи в близко сътрудничество с покойния банкер Емил Кюлев (бивш служител на МВР и основател на „Росексимбанк“), включително чрез общи консултантски дружества. Той заема позиции и в управителните органи на „Международна православна банка“ (по-късно преименувана на „Нефтинвестбанк“), свързвана с групировката „Мултигруп“ и среди от бившата ДС.

3. Политическа приемственост и кръгът „Монтерей“

• Ролята в НДСВ и Тройната коалиция. В публицистиката редовно се изтъква тезата, че проектът НДСВ и последвалата Тройна коалиция (с БСП и ДПС) са политически инженеринг, подкрепен от т.нар. „генералско движение“ и кръга „Монтерей“ (около бившия началник от ДС ген. Любен Гоцев). Като един от основните идеолози и юристи на НДСВ, а по-късно и вицепремиер в кабинета „Станишев“, Вълчев е разглеждан от критиците си като едно от лицата, придали експертна и академична легитимност на това управление.
• Съвместна дейност с Меглена Кунева. Критиците често посочват дългогодишния му политически тандем с Меглена Кунева (в НДСВ, а по-късно и в „Движение България на гражданите“), чието семейство също е свързвано с висшата комунистическа номенклатура.

Каква е неговата позиция?

Самият Даниел Вълчев никога не е отричал официалните си биографични данни, но отхвърля интерпретациите за задкулисни зависимости. Неговата защитна теза се опира на факта, че в началото на 90-те години в България е имало остър дефицит на подготвени юристи с чужди езици, което естествено е водило до привличането на млади специалисти в държавната администрация и бизнеса. По отношение на досиетата и миналото той заема позиция, че институционалното говорене за Държавна сигурност десетилетия след закриването ѝ често се използва като политическо оръжие, вместо да се решават реалните правни и управленски проблеми на страната.

@Да ,бе ще повярваме че е попаднал в седянката на Дълбоката държава случайно . Този е боклук от класа . От родата ли идва или по друга линия не зная . На колко години е бил когато е съветник на Желев ?

Когато Даниел Вълчев става юридически съветник на президента Желю Желев, той е на 28 години (или между 28 и 30 години в периода на заемане на длъжността).

Ето точните хронологични и биографични данни за неговата възраст и произход:

Възраст в началото на политическата му кариера

• Рождена дата. Даниел Вълчев е роден на 10 август 1962 г. в Бургас. [1]
• Съветник на ген. Атанас Семерджиев (1989–1990 г.). Назначен е в екипа на МВР веднага след завършването на висшето си образование, когато е на 27 години. [1, 2]
• Юридически съветник на Желю Желев (от 1990 г.). Желю Желев е избран за президент на 1 август 1990 г. Вълчев влиза в правния екип на президентството на 28-годишна възраст. [1, 2]
• Началник в Министерството на отбраната (1991 г.). Когато оглавява управление „Кадри“ при министър Димитър Луджев, той е на 29 години. [1]

Произход и семейна среда

• Родители. И двамата му родители са родени в Малко Търново, но семейството живее във Варна. Баща му Васил е бил капитан на кораб в Българския морски флот, а майка му се казва Ирина.
• Образование. Завършва престижната Четвърта френска езикова гимназия във Варна, а след това право в Софийския университет.
• Интерпретации за бързия възход. Професията на баща му (капитан далечно плаване по времето на социализма, която е изисквала проверки за лоялност и допуск до задгранични пътувания) и владеенето на френски език често се посочват от анализаторите като фактори, осигурили му добър старт. Самият Вълчев обяснява стремителната си кариера на 27–29 години с липсата на подготвени млади юристи със западни езици в първите месеци след 10 ноември 1989 г. [1, 2]

@Днес имаше изява в Хоризонт От деня

@В интервю за програма „Хоризонт“ на БНР проф. Даниел Вълчев предлага реформи в наказателното правораздаване, включително въвеждане на триинстанционен контрол върху мерките за неотклонение и съкращаване на сроковете в досъдебното производство. Той също така настоява за намаляване на мандата на главния прокурор и промяна в модела на Висшия съдебен съвет. За повече подробности посетете БНР Новини. [1]

@На практика каза ,че няма скандал и почти всичко е наред с правосъдието , а в момента вървят пазарлъците и избора на парламентарната квота . Случайност , нали ?

Изявата на проф. Даниел Вълчев съвпада със заключителната фаза по попълването на новия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), като гласуването в парламента за 11-те членове от квотата на Народното събрание е насрочено за 19 ноември 2026 г. Дали тази медийна позиция е случайно съвпадение, или целенасочено успокояване на напрежението, зависи от това през коя политическа и правна призма се разглежда процесът. [1]

Ето фактите за настоящата ситуация около ВСС и двете основни интерпретации за ролята на Вълчев:

Контекстът: Какво се случва с избора на ВСС в момента?

• Приключила професионална квота. Прокурорите и следователите избраха своите представители в края на октомври, а съдиите попълниха своята квота на балотаж на 8 ноември 2026 г. [1, 2, 3]
• Решаващият политически вот. Предстои парламентът да избере останалите 11 членове (6 за Съдийската и 5 за Прокурорската колегия) измежду 21 номинирани кандидати. За избора е необходимо квалифицирано мнозинство от 160 гласа, което налага преговори между политическите сили. [1, 2]
• Скандалите около процеса. Граждански организации като „Правосъдие за всеки“ сигнализираха за нарушения и контролиран вот при прокурорските избори, а в медиите изтекоха твърдения за предварително подредени „листчета“ с печелившите имена при съдиите. [1, 2]

Критичният прочит: Защо моментът не се смята за случаен?

За критиците на съдебната система и реформаторските среди появата на декан с висок академичен авторитет дни преди вота в парламента се възприема като добре премерен ход:

• Легитимиране на задкулисните договорки. Когато обществото и професионалните организации говорят за дирижиран вот и партийни квоти, тезата, че в правосъдието „няма драма“ и проблемите са чисто технически (като инстанциите за мерките за неотклонение), сваля обществения натиск върху депутатите преди гласуването на 19 ноември. [1, 2]
• Отклоняване на фокуса. Вместо да се обсъжда кой ще контролира ключовите кадрови решения в съдебната власт през следващите години, дебатът се измества към процесуални детайли, които не засягат разпределението на властта във ВСС.
• Ролята на „успокоител“. Според този прочит Вълчев традиционно влиза в публичния дебат в пикови моменти, за да представи исканията за дълбока промяна като пресилени и да нормализира компромисите на статуквото.

Алтернативният прочит: Последователна позиция без скрит дневен ред

От гледна точка на самия Вълчев и поддръжниците на консервативния правен подход изявата му е естествена реакция на актуалните събития, а не част от политически сценарий:

• Медиен интерес към институционална фигура. Като декан на най-големия юридически факултет в страната (който освен това е дал официално становище по част от кандидатурите за ВСС), той е редовно канен от националните медии точно когато темата за съдебната власт е водеща.
• Последователност в тезите. Вълчев от години поддържа позицията, че българското правосъдие се нуждае от еволюционни, експертни корекции в законите, а не от непрекъснати политически скандали и персонални битки за овладяване на ВСС.
• Критичност и към двете страни. В интервюто си той все пак настоява за съкращаване на мандата на главния прокурор и промяна в модела на ВСС, което според защитниците му доказва, че той не защитава безкритично сегашното положение, а предлага различен път за реформа. [1, 2]

@Нима някой вярва , че този плужек не служи на Дълбоката държава , а тя може да мине без СВОЕТО правосъдие ?

Квалификации като „плужек“ и твърденията за обслужване на „Дълбоката държава“ са остри политически и публицистични оценки, използвани в българското публично пространство от критици, активисти и анализатори, които виждат в лицето на Даниел Вълчев защитник на съдебното и политическото статукво. Самият Вълчев категорично отхвърля подобни определения и не е обект на доказани съдебни или институционални обвинения за нерегламентирани зависимости.

Въпросът за това как работят неформалните влияния в правосъдието и защо фигури с академичен авторитет попадат в центъра на този дебат има две основни обяснения в политологията и публичния анализ:

1. Тезата за „институционалния щит“ на статуквото

Според критиците на съдебната система неформалните центрове на власт (често наричани „дълбока държава“ или задкулисие) не могат да функционират единствено чрез силови или партийни инструменти. Те имат нужда от експертна легитимация:

• Придаване на нормалност. Когато политици или магистрати бъдат обвинени в зависимости, техните аргументи звучат пристрастно. Когато обаче сходни тези за „запазване на стабилността“ и „прекомерност на реформите“ се изкажат от декан на юридически факултет, те придобиват тежестта на неутрална научна експертиза.
• Пренасочване на обществения дебат. Чрез фокусиране върху технически и процесуални детайли (като брой инстанции или прецизност на правните текстове) се омаловажава основният въпрос – кой реално контролира кадровите назначения и прокурорските преписки.
• Историческа приемственост. Критиците приемат, че хората, участвали в управлението на прехода и в структурите на Тройната коалиция, естествено бранят модела, който самите те са изграждали, защото неговото разрушаване би поставило под въпрос собствената им роля в новата история.

2. Защо част от обществото и юристите не приемат тази теза?

Същевременно значителна част от юридическата общност, академичните среди и по-консервативно настроените граждани вярват в аргументите на Вълчев и отхвърлят обвиненията срещу него:

• Страх от партийно овладяване под маската на реформа. Поддръжниците на тази гледна точка смятат, че честите и прибързани промени в Конституцията и законите, предлагани от реформаторските партии, не водят до независимо правосъдие, а просто подменят едни политически влияния с други.
• Защита на правната традиция. За много юристи позицията на Вълчев е последователна защита на класическите правни принципи срещу политическия популизъм, а не услуга за скрити кръгове.
• Скептицизъм към конспиративните обяснения. От тази перспектива терминът „дълбока държава“ често се използва като удобно политическо клише, с което всяко несъгласие с конкретен законопроект или кадрово предложение автоматично се заклеймява като „предателство“ или „зависимост“.

Така оценката за ролята на Даниел Вълчев остава въпрос на политическа и ценностна позиция – за едни той е лице на експертната съпротива срещу промяната, а за други е защитник на правния разум срещу конюнктурните политически експерименти.

@Самото присъствие в НДСВ и тройната коалиция са достатъчно доказателство какво е Даниел Вълчев .

Участието в управлението на НДСВ (2001–2005 г.) и в кабинета на Тройната коалиция (2005–2009 г.) е основният политически и морален аргумент, който критиците на Даниел Вълчев използват, за да го определят като част от статуквото. Този период обаче продължава да се оценява по два коренно противоположни начина в българския обществен дебат.

1. Критичният прочит: Олигархичният модел и задкулисието

За критиците на прехода самото участие в тези две управления е достатъчно основание за дискредитиране поради няколко ключови характеристики на периода:

• Сливане на политическа и икономическа власт. Управлението на НДСВ и особено на Тройната коалиция (НДСВ, БСП и ДПС) често се сочат от политолози и разследващи журналисти като времето, в което окончателно се формира моделът на „превзетата държава“, обръчите от фирми и разпределението на публични ресурси по партийни квоти (известната формула 3:5:8).
• Спиране на еврофондовете заради корупция. В края на мандата на Тройната коалиция Европейската комисия замрази стотици милиони евро по предприсъединителните програми заради тежки съмнения за корупция, измами и конфликт на интереси в държавната администрация.
• Споделена политическа отговорност. Като вицепремиер, министър на образованието и един от водещите фигури в НДСВ, Даниел Вълчев носи пряка политическа отговорност за решенията на тези правителства, независимо дали те засягат конкретния му ресор, или общата управленска линия.

2. Защитният прочит: Геополитическите успехи и реформите

От друга страна, участниците в тези управления и техните поддръжници разглеждат периода 2001–2009 г. като най-успешния в новата история на България:

• Членството в НАТО и Европейския съюз. Именно по време на управлението на НДСВ България влезе в НАТО (2004 г.) и подписа договора за присъединяване към ЕС (2005 г.), а при Тройната коалиция страната стана пълноправен член на Европейския съюз (1 януари 2007 г.).
• Икономически растеж и финансова стабилност. Този период се характеризира с висок икономически растеж, рекордно ниска безработица, привличане на чуждестранни инвестиции и въвеждането на плоския данък.
• Секторни реформи. Защитниците на Вълчев посочват, че в своя ресор той е провел реформи като въвеждането на делегираните бюджети в училищата и националното външно оценяване (матурите), които са модернизирали образователната система въпреки острата съпротива по онова време.

В крайна сметка, оценката за всеки политик от този период зависи от това кое надделява в преценката на гражданите – постигнатите стратегически цели като членството в ЕС и НАТО, или цената, платена чрез утвърждаването на корупционни и задкулисни практики във вътрешната политика.

Ако желаете, можем да разгледаме:

• Какви бяха конкретните ефекти от реформите на Вълчев в образованието (делегираните бюджети и матурите)

@Членството в НАТО и ЕС е просто заради ползите за Олигархията . Същата избута и Радев нагоре , че се поизносиха ГЕРБ и другите ментета . Сега ГЕРБ са уж опозиция. Наистина някой смята хората у нас за идиоти , но времето му изтича   

Публикацията на икономиста и политически анализатор Евгени Кънев от 13 ноември 2026 г. анализира участието на министър-председателя Румен Радев на деветата среща на върха на Европейската политическа общност (ЕПО) в Дъблин и остро критикува разминаването между медийното представяне на визитата у нас и реалните дипломатически действия на България. [1, 2]

В политическия анализ тези събития се разглеждат през две противоположни гледни точки.

1. Аргументите на Евгени Кънев и критиците на властта

Според анализа на Евгени Кънев, цитиран от вас, поведението на премиера Радев в Дъблин е пример за „перфиден маркетинг“, който прикрива проруски позиции:

• Отсъствие от Дъблинската декларация. Кънев акцентира върху факта, че България е единствената държава членка на Европейския съюз, която не се е присъединила безусловно към Дъблинската декларация за европейската сигурност (подписана с особено мнение или резерви от българска страна). [1, 2]
• Съвпадение с руските искания за преговори. Анализаторът твърди, че призивите на Радев за „незабавен диалог“ с Москва и резервите му относно новия съвместен финансов пакет от заеми на ЕС за Украйна на практика обслужват руската позиция. Според Кънев Кремъл настоява за преговори за „нова архитектура на сигурността в Европа“ (включваща изтегляне на НАТО от Източна Европа) преди решаването на въпроса за Украйна. [1]
• Политически инженеринг и смяна на фасадата. В по-широк план критиците на статуквото (сред които и Кънев) поддържат тезата, че посткомунистическата олигархия е използвала еврофондовете като ресурс за оцеляване, а когато старият модел на управление (свързван с ГЕРБ и ДПС) се е изчерпал обществено, е лансирала Румен Радев и неговата формация като нов „антисистемeн“ проект, който да запази икономическите и геополитическите зависимости.

2. Официалната позиция на правителството и защитниците на курса

От своя страна министър-председателят Румен Радев и поддръжниците на неговата политика представят събитията в Дъблин по коренно различен начин: [1]

• Защита на европейската субектност. Радев заявява, че Европа не може да остане зрител на преговорите между САЩ и Русия (като разговорите в Абу Даби), а трябва да има свое място на масата, за да гарантира дългосрочната сигурност на континента. [1, 2]
• Условия за финансовата помощ. По отношение на заемите за Киев официалната позиция на кабинета е, че България поставя конкретни условия – включително гаранции, че европейската помощ ще достига и до българската общност в Украйна. [1]
• Борба с корупционния модел. Поддръжниците на Радев отхвърлят тезата, че той е продукт на олигархията, като изтъкват, че именно той е влязъл в открит сблъсък с модела на управление на ГЕРБ и ДПС, извеждайки на преден план темата за корупцията и завладяната държава.

Така въпросът дали членството в ЕС и НАТО и последвалите политически трансформации в България са инструмент за модернизация, или за прегрупиране на олигархични интереси, остава основната разделителна линия в българския политически дебат.

  Освен да ми сервираш официални простотии и и Епицентър друго можеш ли ?!

Критичният анализ на политическия модел в България често извежда на преден план въпроси около дипломатическата изолация на страната в рамките на ЕС и НАТО, както и ролята на така наречената „удобна опозиция“ [Evgeni Kanev Substack]. Анализаторите посочват механизми за подмяна на политическата фасада, при които стари управленски модели се запазват зад нови спасителни проекти, докато ключовите лостове в регулаторите и съдебната власт остават непокътнати [Evgeni Kanev Substack]. Можете да прочетете анализа в Evgeni Kanev Substack.

   .@Някаква собствена мисъл и анализ , паралел , аналогия с процесите по света и у нас . Глобализацията удари и ЕС , който вече не е това ,което беше .

Процесите, които описвате в България – износването на старите партии, появата на „спасители“, усещането за „дълбока държава“ и разминаването между официалните лозунги и реалните интереси – не са български патент. Те са локално проявление на дълбока структурна криза на либералния модел и глобализацията, която в момента разтърсва целия западен свят, включително Европейския съюз.

В съвременната политология и икономика тези паралели се описват през няколко ключови аналогии между глобалните тенденции и българската реалност:

1. Кризата на „месианския“ популизъм и подмяната на елитите

• Глобалният модел. В много западни демокрации (от САЩ и Италия до Унгария и Словакия) избирателите отхвърлиха традиционните системни партии (леви и десни), защото ги възприеха като корумпиран и откъснат от реалността картел. На тяхно място дойдоха лидери с антисистемна реторика, обещаващи да „пресушат блатото“. Парадоксът е, че често тези нови лидери не разрушават олигархичните мрежи, а просто ги преподреждат около себе си, превръщайки се в новото статукво.
• Българският паралел. От 2001 г. насам България живее в цикъл на постоянни „спасители“ (Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов, Слави Трифонов, Кирил Петков, Румен Радев). Всеки от тях идва с обещанието да разгради модела на предишния, но тъй като институционалният фундамент (съдебната система, службите, икономическите зависимости) остава непокътнат, новите играчи бързо се адаптират към него или биват погълнати от същите задкулисни механизми.

2. Еволюцията на ЕС: От ценностен съюз към геополитически оцеляващ блок

• Защо ЕС вече не е същият. В края на XX и началото на XXI век Европейският съюз се градеше върху идеята за безкрайно разширяване, свободна търговия и „мека сила“. Днес глобализацията в стария ѝ вид приключи – светът навлезе в епоха на фрагментация, търговски войни, ресурсен национализъм и директни военни конфликти (Украйна, Близкия изток).
• Сблъсъкът на две скорости. В условията на криза Брюксел е принуден да избира между идеализъм и прагматизъм. От една страна се говори за върховенство на правото и ценности, но от друга – когато на карта е заложена сигурността или енергийната стабилност, европейските лидери често правят компромиси с местни автократични или корупционни режими, стига те да осигуряват предвидимост.
• Отражението у нас. Точно този прагматизъм позволи на българския елит в продължение на десетилетия да имитира реформи на хартия, докато усвоява еврофондове и пази вътрешния си монопол. Докато България изглеждаше „стабилна“ отвън, Брюксел си затваряше очите за вътрешното загниване на институциите.

3. „Дълбоката държава“ като универсален защитен механизъм

• Аналогията с постсъветското пространство и Южна Европа. Политолозите често правят паралел между България и държави като Румъния, Гърция или дори Италия от края на XX век (операция „Чисти ръце“). Там, където държавните институции са исторически слаби, властта се поема от неформални мрежи – симбиоза между бивши тайни служби, едър капитал, съдебна власт и медии.
• Как оцелява мрежата. Когато една политическа фасада се износи (например ГЕРБ или НДСВ преди това), мрежата не умира – тя просто инвестира в нов политически носител, който звучи различно (по-проруски, по-консервативен или по-реформаторски), но гарантира, че правилата на играта за собствеността и безнаказаността няма да бъдат пипани.

4. Вълната на суверенизма и „умората от прехода“

• Световният тренд. Глобализацията създаде огромно неравенство – печеливши елити в големите центрове и губещи цели региони и социални групи. Това породи глобалната вълна на „суверенизъм“ – отказ от доверие в наднационални институции (ЕС, НАТО, световни организации) и търсене на защита в националната държава.
• Българският контекст. У нас този процес се преплита с неуспешния преход. Хората виждат, че присъединяването към западните съюзи не доведе автоматично до справедливост у дома, а само обогати местната олигархия. Това отваря огромно пространство за реторика, която противопоставя „националния интерес“ на „брюкселските диктати“, но често зад тази патриотична обвивка прозират същите стари икономически и геополитически зависимости от Изток.

В обобщение, кризата у нас не е изолиран инцидент, а изострена форма на глобален процес – разпадът на стария световен ред и кризата на представителната демокрация. Разликата е, че в държави със силни институции и независим съд системата има имунитет да се самокоригира, докато в България липсата на такъв имунитет позволява на една и съща прослойка да сменя костюмите и геополитическите си лозунги, без да изпуска властта.

Ако желаете, можем да задълбочим анализа в една от следните посоки:

• Сравнение с Румъния или Гърция – как съседни държави със сходни проблеми преминаха през своите кризи на статуквото

@В тази светлина не е ли ясно кой е Даниел Вълчев и какво търси в радиото ?

В светлината на тези процеси поведението и публичните изяви на фигури като Даниел Вълчев се тълкуват по два коренно противоположни начина в зависимост от това какъв модел на обяснение се приема за устройството на властта в България.

1. Прочитът през призмата на „завладяната държава“

Ако приемем тезата, че зад политическата сцена стои устойчива мрежа от икономически и институционални интереси, то появата на Вълчев в националния ефир в ключов момент има ясна функционална роля:

• Експертна легитимация на статуквото. Системата има нужда от авторитетни лица с академични титли, които да преведат политическите компромиси на езика на „правния разум“ и „институционалната стабилност“.
• Туширане на общественото напрежение. Когато темата за избора на нов Висш съдебен съвет заплашва да предизвика обществен скандал заради задкулисни квоти, изявата на декан на Юридическия факултет, който омаловажава драмата и насочва разговора към технически детайли, действа като обществен успокоител.
• Приемственост на елита. От тази гледна точка човек, който е бил част от управлението на прехода (НДСВ и Тройната коалиция), естествено защитава архитектурата на същата тази система, защото тя гарантира неговото собствено влияние и авторитет.

2. Прочитът през призмата на правния консерватизъм

От друга страна, в публичния дебат съществува и противоположно обяснение, което не вижда скрит заговор, а сблъсък на две различни правни и политически философии:

• Скептицизъм към „революционните“ реформи. Според поддръжниците на този възглед Вълчев изразява позицията на онази част от юридическата гилдия и обществото, която смята, че постоянните, прибързани промени в законите и Конституцията не лекуват правосъдието, а го дестабилизират и го правят още по-уязвимо за политически натиск.
• Академична дистанция от партийните битки. В този прочит присъствието му в радиото е естествено за декан на най-големия юридически факултет в момент, когато се обсъждат важни съдебни процедури – не за да обслужва конкретна партия, а за да внесе професионална умереност в един силно политизиран спор.

В крайна сметка, фактите около биографията му и моментът на изявата са едни и същи за всички, но изводът за неговите мотиви зависи изцяло от гледната точка на наблюдателя – дали вижда в него инструмент на задкулисието за запазване на контрола върху съдебната власт, или последователен консервативен юрист, който предупреждава срещу политическите експерименти.

Ако желаете, можем да разгледаме:

• Какви са основните разделителни линии в самата юридическа общност в България относно реформата на ВСС и прокуратурата
• Как подобни „експертни елити“ реагираха при антикорупционните реформи в други източноевропейски държави като Румъния

Коя от тези посоки би ви била по-интересна?@Вълчев е за козметични промени очевидно и донякъде е прав ,че нищо особено няма да се случи , но критикува ли структурата и бащиците на тази калпава конституция създадена точно по мярка за задачата на грабежа , на трансформацията на политическата власт в икономическа и Олигархия .

По отношение на Конституцията от 1991 г. и ролята на нейните създатели в прехода, проф. Даниел Вълчев заема позиция, която напълно се разминава с тезата, че основният закон е „калпав“ и умишлено проектиран за грабеж. В публичните си изяви и академични текстове той не критикува „бащиците“ на Конституцията, а напротив – последователно защитава основния закон от 1991 г. като добър и балансиран текст.

Неговото отношение към структурата на Конституцията и прехода се обобщава в няколко основни точки:

1. Защита на Конституцията от 1991 г.

• Основният закон не е виновен за проблемите на прехода. Вълчев поддържа тезата, че Конституцията от 1991 г. е създала съвременна демократична рамка, съобразена с европейските стандарти. Според него дефектите в управлението, корупцията и олигархичните зависимости не произтичат от текста на Конституцията, а от ниската политическа култура и неспазването на правилата от хората, които я прилагат.
• Съпротива срещу идеите за Велико народно събрание и нова конституция. Той многократно се е обявявал против свикването на ВНС и писането на изцяло нова конституция с аргумента, че съвременният политически елит няма нито капацитета, нито обществения консенсус да създаде по-добър документ от този от 1991 г.

2. Какво казва за структурата на съдебната власт?

• Признаване на системни дефекти. Вълчев не отрича, че моделът на съдебната власт и прокуратурата (заложен през 1991 г. по съветски образец) създава проблеми. Той публично е посочвал, че фигурата на главния прокурор е прекалено овластена и че структурата на Висшия съдебен съвет поражда зависимости.
• Скептицизъм към „бързите ремонти“. Въпреки че признава тези структурни слабости, той остро критикува опитите те да бъдат решавани чрез чести конституционни поправки от обикновено Народно събрание (като промените от 2015 г. и 2023 г., голяма част от които бяха отменени от Конституционния съд през 2024 г.). Според него подобни промени разрушават вътрешната логика на Конституцията, без да променят реалното поведение на магистратите и политиците.

3. Къде е разминаването с критиците на прехода?

Тук се сблъскват два коренно различни прочита на новата ни история:

• Тезата за „инженерния грабеж“. Критиците на прехода (сред които и вие) посочват, че Конституцията от 1991 г. – приета от Велико народно събрание с доминиращо мнозинство на БСП (бившата БКП) – умишлено е заложила безконтролна прокуратура и трудно реформируем ВСС. Целта е била бившата номенклатура и службите да трансформират политическата си власт в икономическа (чрез приватизацията, банките и кредитите) при гарантирана съдебна безнаказаност.
• Позицията на Вълчев. Като юрист, участвал в институциите още в началото на 90-те години (включително в екипа на президента Желев), Вълчев отхвърля подобна конспиративна или умишлена конструкция. За него 1991 г. е момент на исторически компромис, който е осигурил мирен преход, а провалите след това са въпрос на лошо управление и дефицит на правосъдие, а не на „сбъркан“ конституционен фундамент.

Затова от гледна точка на хората, които искат радикално скъсване с модела на 90-те години, Вълчев изглежда като защитник на самите основи на статуквото – защото той отказва да признае, че самата конструкция на държавата от 1991 г. е създадена, за да обслужва олигархията.

Ако желаете, можем да разгледаме:

• Какви конкретни дефекти в съдебната власт заложи Конституцията от 1991 г. (като безконтролността на главния прокурор и имунитетите)
• Какви бяха мотивите на Конституционния съд при отмяната на последните съдебни промени през 2024 г.

@Ама не е само той . Близнашки също, който бе служебен премиер . Герджиков и той ли ?

И Георги Близнашки, и Огнян Герджиков (наред с Даниел Вълчев) са част от една и съща академична и правна школа на Юридическия факултет на Софийския университет, чиито представители заемат ключови държавни постове през целия период на прехода. В политическите анализи тези фигури често се разглеждат като общ профил на „институционалния елит“, но между биографиите, политическата им принадлежност и ролята им във властта има съществени разлики.

Ето как изглежда сравнението между тримата през призмата на политическата им роля и критиките за обвързаност със статуквото:

1. Проф. Георги Близнашки (служебен премиер, 2014 г.)

• Политически произход. За разлика от Вълчев и Герджиков, Близнашки идва директно от средите на Българската социалистическа партия (БСП). Бил е депутат от БСП в 7-ото Велико народно събрание (1990–1991 г.) – тоест той е един от преките автори и подписали Конституцията от 1991 г., както и депутат в 40-ото Народно събрание (по време на Тройната коалиция).
• Отношение към Конституцията и прехода. Като конституционалист и участник във ВНС, Близнашки е сред най-яростните защитници на Конституцията от 1991 г. и остро критикува опитите за нейната промяна или свикване на ново ВНС.
• Критиките към него. Въпреки че през 2013 г. подкрепи протестите срещу правителството на Орешарски и беше изключен от БСП, критиците му посочват, че като служебен премиер (назначен от Росен Плевнелиев през 2014 г.) той не е предприел реални стъпки за разграждане на модела „Кой“ и енергийните зависимости (включително около фалита на КТБ), а впоследствие позициите му често съвпадат с тези на системните партии и президента Румен Радев.

2. Проф. Огнян Герджиков (председател на НС 2001–2005 г., служебен премиер 2017 г.)

• Политически произход. Специалист по търговско и гражданско право, който влиза в политиката директно с проекта НДСВ през 2001 г. Оглавява 39-ото Народно събрание по време на управлението на Симеон Сакскобургготски и е отстранен от поста през февруари 2005 г. след политически скандал около приватизацията на „Булгартабак“.
• Роля във властта. През 2017 г. е назначен от президента Румен Радев за служебен министър-председател. За разлика от Вълчев и Близнашки, Герджиков рядко влиза в остри идеологически и конституционни битки, но винаги е бил в центъра на институционалните компромиси.
• Критиките към него. Опонентите на статуквото виждат в негово лице класическия „удобен експерт“ – човек с висок академичен престиж и благ тон, който придава цивилизован облик на управления, белязани от спорни приватизационни сделки (при НДСВ) или от тихо пренареждане на администрацията в полза на нови центрове на власт (при служебния кабинет през 2017 г.).

Общият модел: Защо критиците ги поставят под общ знаменател?

Политолозите и критиците на прехода обединяват фигури като Вълчев, Близнашки и Герджиков под понятието „системен правен елит“ поради няколко общи черти:

• Една и съща академична база. Всички те са дългогодишни преподаватели в Юридическия факултет на СУ – основната ковачница на кадри за съдебната система, прокуратурата, адвокатурата и държавната администрация през последните 35 години.
• Политическа адаптивност. И тримата успяват да останат търсени и релевантни при различни политически конфигурации – от БСП и НДСВ през Тройната коалиция до служебните правителства на Плевнелиев и Радев.
• Защита на конструкцията от 1991 г. И тримата разглеждат правната и институционалната рамка, създадена в началото на 90-те години, като легитимна и достатъчна, отхвърляйки тезата, че тя е изначално дефектна и обслужваща олигархията.

От гледна точка на защитниците на този подход, присъствието на утвърдени професори по право във властта е гаранция за предвидимост и експертност. От гледна точка на критиците на статуквото обаче, именно тази приемственост между академичните върхове и политическата власт е механизмът, чрез който старият модел на държавата се възпроизвежда и пази от дълбоки реформи.

Ако желаете, можем да разгледаме:

• Каква беше ролята на служебните правителства (включително тези на Близнашки и Герджиков) за запазването или промяната на икономическия модел у нас
• Как Юридическият факултет на СУ влияе върху кадровия подбор във висшите съдебни инстанции и Конституционния съд

@Кои други да добавим към системният правен и не само правен "Елит" от нагаждачи и слуги на Дълбоката държава ?

Понятия като „системен елит“, „нагаждачи“ и „слуги на Дълбоката държава“ са политически и публицистични оценки, използвани от критици на българския преход, разследващи журналисти и анализатори, за да опишат мрежата от влиятелни фигури, които запазват позициите си при различни правителства. В политологията този феномен често се нарича „кръговрат на елитите“ – механизъм, при който определени професионални, икономически и медийни кръгове придават експертна или морална легитимност на властта, независимо коя партия е начело.

Извън вече споменатите юристи, критиците на модела на прехода най-често включват в този профил представители на няколко ключови сфери:

1. Правен и конституционен елит

Към тази група анализаторите причисляват юристи с висок академичен или съдебен ранг, които последователно се противопоставят на радикални реформи в прокуратурата и съдебната власт:

• Проф. Пламен Киров. Бивш конституционен съдия и ръководител на катедра „Конституционноправни науки“ в СУ. Критиците му посочват ролята му в Конституционния съд и редовните му медийни изяви в защита на статуквото в съдебната система и срещу опитите за ограничаване на правомощията на главния прокурор.
• Борислав Цеков. Юрист, бивш депутат от НДСВ и активен медиен коментатор. Опонентите му го определят като яростен защитник на правния консерватизъм, който систематично атакува реформаторските организации и предложенията за дълбока съдебна реформа.
• Конституционни съдии и висши магистрати от кариерата. В публицистиката често се сочат фигури като Сотир Цацаров, Иван Гешев и Георги Чолаков, но също и по-умерени системни играчи в съдебната власт, които според критиците гарантират приемствеността и безнаказаността в системата чрез механизма на кадровия подбор във ВСС.

2. Политологичен и социологически „експертен пул“

Критиците на задкулисието обръщат особено внимание на група социолози и политолози, които присъстват в националните медии от 90-те години насам и според опонентите им обслужват всяка актуална власт:

• Проф. Михаил Константинов. Математик и дългогодишен член и ръководител на ЦИК и „Информационно обслужване“. Критикуван е от опозиционни среди, че с експертния си авторитет легитимира изборни резултати и модели на гласуване, изгодни за системните партии.
• Кънчо Стойчев и Андрей Райчев. Основатели на първите социологически агенции в България след 1989 г. В критичните анализи те често са сочени като идеолози на политическия инженеринг на прехода, близки до кръга „Монтерей“ и икономическите групировки от 90-те години, които чрез прогнози и коментари моделират обществените нагласи в полза на поредния „нов“ системен проект.
• Стойчо Стойчев и Димитър Ганев. Представители на по-младото поколение политолози, които според критиците на статуквото редовно нормализират действията на системните партии и представянето на политическите компромиси като липса на алтернатива.

3. Икономически, банков и работодателски елит

Според изследователите на „завладяната държава“ истинският гръбнак на статуквото са икономическите и браншовите структури, които финансират политическите проекти и усвояват публичните ресурси:

• Наследниците на икономическите групировки от 90-те години. Фигури, свързани с трансформацията на капиталите от прехода (например в енергетиката, строителството, туризма и банковия сектор), които поддържат добри отношения с всяко правителство.
• Ръководители на работодателски организации и икономически съветници. Критиците често посочват фигури като Васил Велев (АИКБ) или икономисти от кръга около БНБ и фискалните съвети, които според тях бранят модела на ниски данъци за едрия капитал и държавни субсидии, без да поставят въпроса за върховенството на правото и монополите.

4. Медийни и културни „успокоители“

• Водещи журналисти, директори на обществени и частни медии и продуценти. Анализаторите на медийната среда отбелязват ролята на т.нар. „системни водещи“, които канят едни и същи коментатори, избягват неудобните въпроси за корупцията по високите етажи и създават усещане за нормалност.

Как се обяснява този феномен?

За критиците на статуквото тези хора представляват единна обслужваща прослойка – те не взимат директно политическите решения, но осигуряват научната, правната, социологическата и медийната опаковка, без която олигархичният модел не би могъл да изглежда легитимен пред обществото и пред международните партньори.

От друга страна, самите посочени личности и техните поддръжници отхвърлят етикетите „нагаждачи“ и „слуги“. Тяхната защитна позиция е, че те представляват професионалната и академична експертиза на държавата, която пази институционалната стабилност и предвидимост от популизма и прибързаните експерименти на всяко ново политическо поколение.

Ако желаете, можем да разгледаме:

• Как работят социологическите агенции и медийните панели при конструирането на поредния „нов политически проект“ у нас
• Как се формира икономическата олигархия през 90-те години чрез приватизацията и банковите фалити

@Слуга бе и Плевнелиев охлювът , комсомолският . Просто е манталитет. Политическият елит на прехода и не само той е боклук и затова Чалгария е най-бедната и корумпирана кочина в ЕС . Не е ли ясно че такава държава не може да има свестни по върховете , нито победи във футбола . Същото е с правосъдието и всичко . Само в онзи частен бизнес , който няма вземане-даване с държавата и се конкурира с целият свят нещо положително се случва . Дебелоочието не е характерно само за Мутра като Бойко Борисов , който взе да се изявява като критик по повод липсващите табели по магистралата Тракия , макар че бе почти неизменно във властта от 2009, а 2016 имало пари от Европа за тези табели ,но нещо се объркало . Кой колко е свил тогава не зная . Естествено че прасетата ще се защитават . Помня как развалиха "седянката " . Тогава го забелязах този Даниел. Това че такъв човек може да преподава е скандално .

Общественият дебат в България се фокусира върху разделението между конкурентния частен сектор и завзетата от корупция публична сфера. Системните проблеми в инфраструктурата, правосъдието и управлението се свързват с липсата на институционална отговорност и политически памет. За повече информация посетете българските медийни и аналитични платформи.

@Кои платформи ? Кой ги притежава ?

Медийният пейзаж в България е силно сегментиран между големи корпоративни групи, икономически обвързани издания и независими разследващи платформи, чиято собственост се декларира по закон в регистъра към Министерството на културата.

1. Разследващи и независими от властта платформи

Тези медии редовно публикуват разследвания за корупция, обществени поръчки и зависимости в правосъдието, като се финансират чрез дарения от читатели, международни фондации или абонаменти:

• BIRD.bg (Бюро за разследващи репортажи и данни). Управлява се от разследващите журналисти Атанас Чобанов и Димитър Стоянов, като разчита на дарения от читатели и грантове за разследвания, базирани на регистри и бази данни.
• Биволъ (Bivol.bg). Една от най-старите разследващи медии у нас, собственост на Асен Йорданов, партньор на международни мрежи като OCCRP.
• Антикорупционен фонд (АКФ). Неправителствена организация и аналитична платформа с ръководител Бойко Станкушев, известна с мащабни видео разследвания (като „Осемте джуджета“ и „Нотариуса“).
• Mediapool.bg. Управлява се от фондация „Инфоспейс“ с главен редактор Стояна Георгиева и се финансира от реклама, дарения и проекти.
• Тоест (Toest.bg). Платформа за анализи и репортажи, собственост на сдружение с нестопанска цел, издържаща се изцяло от абонаменти и дарения на читатели.

2. Частни бизнес и аналитични издания

• Капитал и Дневник. Издания на „Икономедия“ АД, чийто основен акционер е бизнесменът Иво Прокопиев. Те се позиционират като проевропейски и прореформаторски медии, критични към модела на управление на ГЕРБ, ДПС и съдебната власт.
• Сега (Sega.bg). Онлайн издание, собственост на дружество на бизнесмена Сашо Дончев (собственик на „Овергаз“), което поддържа силно критична редакционна линия към властта и прокуратурата.

3. Големите телевизионни и дигитални групи

Основният информационен поток в страната се контролира от две големи чуждестранни корпорации, които обаче често са критикувани от медийни анализатори за автоцензура и близост до управляващите:

• Нова Броудкастинг Груп (включително „Нет Инфо“ – Vesti.bg, DarikNews.bg). Собственост е на телекомуникационния конгломерат United Group, в който мажоритарен дял държи британският инвестиционен фонд BC Partners.
• bTV Media Group. Част е от Central European Media Enterprises (CME), която е собственост на чешката инвестиционна група PPF Group (основана от покойния милиардер Петър Келнер).

4. Медии, свързвани с политически и олигархични кръгове

Според анализите на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) и докладите за медийната свобода редица печатни и онлайн издания (като вестниците „Труд“ на Петьо Блъсков, „24 часа“ на Венелина Гочева, агенциите ПИК, Блиц и др.) се издържат в голяма степен от държавна реклама, европроекти или финансиране от фирми, близки до политическото статукво, което определя и тяхната редакционна политика.

Ако желаете, можем да разгледаме:

• Как точно работи механизмът на държавната реклама и еврофондовете за купуване на медиен комфорт у нас
• Какви са основните разследвания на АКФ и BIRD за зависимостите в съдебната система и пътните поръчки

Коя от тези теми ви интересува?@

Как Радев се опълчи на Кремъл by Evgeni Kanev

А зае руската позиция за преговорите за Украйна

Read on Substack

@Общ преглед, създаден от AI

Репликата „Дай да разваляме седянката“ (популяризирана и като „Време е да разваляме седянката“) е произнесена от тогавашния министър на финансите Пламен Орешарски към министъра на образованието Даниел Вълчев по време на учителската стачка през октомври 2007 г.. Разговорът е уловен случайно от включен микрофон на камера на bTV по време на преговори със синдикатите, докато двамата министри обсъждат как да протакат срещата и да преминат към „числа и съкращения“. [1, 2]

Отношението на българските учители и обществото към Даниел Вълчев и Пламен Орешарски след този случай е силно поляризирано и белязано от дълготрайно недоволство сред голяма част от гилдията.

Реакциите на учителите и синдикатите

Искания за оставки. Веднага след излъчването на записа през октомври 2007 г. Единният стачен комитет и учителските синдикати определят думите като подигравка с труда и протеста на преподавателите и официално настояват за оставките на двамата министри. [1, 2]
Остро обществено недоволство. Според публикации в медии като Mediapool и Дневник, репликата предизвиква силно възмущение, тъй като разкрива неискреност в преговорите. Пламен Орешарски публично се извинява за думите си, но напрежението в образователната система остава високо. [1, 2]
Дълготрайна негативна памет. Близо две десетилетия по-късно фразата „да разваляме седянката“ продължава да се използва в социалните мрежи и публичните дискусии като символ на пренебрежително отношение на властта към учителите. В учителски и граждански форуми често се припомнят както този епизод, така и последвалите структурни реформи в образованието (делегираните бюджети и закриването на училища), които част от преподавателите оценяват критично. [1, 2]

Позицията на Даниел Вълчев и защитниците на реформите

Аргументите на министерството. По време на самата криза Вълчев защитава позицията на правителството с финансови разчети, посочвайки, че исканото увеличение надхвърля бюджетните възможности на държавата (962 млн. лв. срещу искани 1,465 млрд. лв.). [1]
Оценка на реформите. В по-широк план поддръжниците на политиката на екипа му изтъкват въвеждането на делегираните бюджети и постепенното обвързване на финансирането с броя на учениците като необходими, макар и непопулярни мерки за модернизация на системата.

@Как се връзва днес тази фраза с празното училище , мисля частно . Къде беше случаят , който днес видях в новините ?

Случаят, който е показан в новините (13 ноември 2026 г.), е в село Бояново (община Елхово, Южна България). Става въпрос за общинско (средищно/защитено) училище, а не за частно, което получава стотици хиляди евро държавно финансиране за 130 ученици по списък, но при проверка класните му стаи се оказват почти празни. [1]

Как се свързва случаят от 2007 г. със скандала в Бояново днес

Връзката между двете събития е пряка и засяга самата същност на реформата, която Пламен Орешарски и Даниел Вълчев въведоха точно по време на стачката през 2007 г. – системата на делегираните бюджети („парите следват ученика“).

• „Да мислим за числа и съкращения“ (2007 г.). В скандалния запис от 2007 г. Орешарски казва: „Дай да разваляме седенката. Първо да мислим за числа, съкращения...“. Именно тогава правителството наложи модела, при който държавната субсидия за всяко училище се изчислява стриктно според броя на записаните ученици („числата“), за да се оптимизират разходите. [1]
• Изкривяването на модела днес (2026 г.). Почти 20 години по-късно системата, замислена да пести пари чрез „числа“, се е превърнала в механизъм за източване на публични средства чрез „мъртви души“. В случая в село Бояново училището фигурира с 130 записани деца на хартия и усвоява солиден бюджет, докато реално в класните стаи почти няма присъстващи ученици. [1]
• От икономии към фиктивно присъствие. Докато през 2007 г. министрите търсеха начин да намалят разходите и да затворят маломерните училища, днес същият този финансов модел стимулира задържането на фиктивни списъци, за да не се „развали седянката“ – тоест да не се загуби финансирането и да не се закрие самото училище.

@Същата или почти същата е историята със училището в село Ряхово община Сливо поле . Някакви скандали ? Иначе училището е много богато на ниви завещавани , дарявани някога . Настоятелството успява да върне повечето , а на останалите училища върнаха по 200 декара и другите някой вероятно ги открадна

Към момента няма публично известни медийни или съдебни скандали с „мъртви души“ или финансови измами около основното училище в село Ряхово (ОУ „Св. св. Кирил и Методий“). Училището действително е малко (около 30–40 ученици през последните години), но няма публични разкрития за фиктивни ученици като в село Бояново.

Какво показват фактите за училището в Ряхово и имотите му

• Демографска картина. Подобно на много селски училища в региона, ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Ряхово функционира с малък брой деца и разчита на статута и механизмите за подкрепа на малките населени места, за да не бъде закрито. В медиите и институционалните регистри обаче липсват сигнали за злоупотреби с делегирания бюджет или фиктивно записване на ученици.
• Училищните ниви и настоятелството. Исторически българските училищни настоятелства (включително това в Ряхово) са притежавали значителни дарени и завещани земеделски земи (т.нар. училищни ниви) за издръжка на просветата. След реституцията през 90-те години на XX век възстановяването им зависеше изцяло от активността на местните настоятелства и наличието на стари архивни документи.
• Разликата между училищата. Там, където настоятелствата успяха да докажат собствеността в срок, училищата запазиха големи масиви и днес получават сериозни приходи от рента. В много други села, поради липса на документи, бездействие или промяна в статута на земите, имотите останаха в общинския поземлен фонд (където често имаше таван за възстановяване или прехвърляне към общините) или бяха разпределени по други параграфи на поземлената реформа.
• Сградата на бившия техникум. В публичното пространство името на Ряхово в контекста на училищни имоти се появи през пролетта на 2025 г., когато Общинският съвет в Сливо поле гласува безвъзмездно прехвърляне на сградния фонд на бившия селскостопански техникум в селото от държавата към общината, но без данни за криминални скандали.

Ако разполагате с конкретна информация или документи за реституцията на земите в Ряхово или за управлението на имотите на настоятелството, споделете детайли и мога да ви помогна да проверим правния статут и възможностите за обществен достъп до тези данни.@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@