@Проблемът не е толкова растящият дълг , новите заеми , а за какво ще се изхарчат парите и кой ще ги открадне
@Основните критики, които Василев публикува в подробен макроикономически анализ в профила си във Facebook и изказа в ефира на bTV, включват следните ключови аргументи: [1, 2]
@Основните критики, които Василев публикува в подробен макроикономически анализ в профила си във Facebook и изказа в ефира на bTV, включват следните ключови аргументи: [1, 2]
- Риск от рецесия и икономически колапс: Финансовата рамка според него не съдържа необходимите антикризисни мерки и залага трайно обедняване на населението, което може да срине потреблението и да вкара държавата в икономическа криза. [1, 2]
- Срив на инвестициите: Той отбелязва драстичен спад от 4 милиарда евро (около 40%) при правителствените инвестиции спрямо предходната година. Василев определи като „объркана“ и „откъсната от реалността“ макрорамката на кабинета, според която частният бизнес ще успее да компенсира този дефицит чрез допълнителни 3 милиарда евро собствени инвестиции. [1, 2]
- Обедняване на пенсионерите: Лидерът на ПП подчерта, че заложеният ръст на пенсиите от 7,8% е недостатъчен на фона на очакваното увеличение на линията на бедност с 13,4%. Това ще остави над 1,2 милиона български пенсионери под прага на бедността, като минималната пенсия (374 евро) ще бъде значително по-ниска от линията на бедност (443 евро). [1, 2]
- Изоставане на доходите и инфлация: Заложената минимална работна заплата от 660 евро е по-ниска от очакваното и под нивото, което старата формула би определила (690 евро). Планираният ръст на заплатите в държавния сектор от едва 5% няма да успее да компенсира поскъпването на живота, предвид регистрираната инфлация от 6% за октомври 2026 г., което ще принуди домакинствата да черпят от спестяванията си. [1, 2]
Асен Василев също така напомни, че всички предходни бюджети, които той определя като проблемни, са преминали с подписа на президента Румен Радев, без на тях да бъде налагано вето. Той призова за цялостно преосмисляне и преразглеждане на държавните политики по отношение на данъците, инвестициите и доходите.@Критика от ляво или дясно , от гледната точка на коя икономическа школа ?
Критиката на Асен Василев към проектобюджета съчетава елементи и от двете пространства, но фундаментално стъпва върху кейнсианската икономическа школа (ляво-център), като същевременно използва силни десни/либерални аргументи по отношение на данъчната политика.
Ето как се разделят позициите му според икономическите доктрини:
1. Критика от ляво-център (Кейнсианство / Социаллиберализъм)
Това е водещата линия в критиката му. Кейнсианската школа гласи, че държавата трябва активно да стимулира икономиката чрез публични разходи и подкрепа на потреблението, особено в моменти на забавяне.
- Стимулиране на потреблението чрез доходите: Василев критикува ниския ръст на пенсиите и заплатите. Според ляво-центристкия модел (който ПП следва от години), вдигането на доходите на най-бедните групи веднага се връща в икономиката под формата на потребление, което движи растежа.
- Държавните инвестиции като двигател: Критиката му за 40% срив на правителствените инвестиции в инфраструктура е класически кейнсиански аргумент. Той твърди, че държавата не може да се оттегли от инвестициите и да чака частният сектор сам да запълни дупката.
2. Критика от дясно (Класически либерализъм / Монетаризъм)
Въпреки социалния фокус върху доходите, Василев отправя и аргументи, които са традиционно десни и про-бизнес ориентирани:
- Против повишаването на данъците: Твърдението му, че новите данъци ще натоварят бизнеса и гражданите с близо 2 милиарда евро и ще задушат растежа, е типична дясна позиция. Десните школи (като Чикагската школа или Австрийската школа) вярват, че ниските данъци и свободата на капитала са основните фактори за икономически просперитет.
- Критика към макроикономическото планиране: Неверието му, че административно наложени прогнози ще накарат частния бизнес да инвестира „насилествено“ още 3 милиарда евро, е критика срещу държавния дирижизъм (планиране).
Равносметка: Моделът „Растеж чрез доходите“
Асен Василев не се вписва в класическото „дясно“ (което изисква строги икономии, балансиран бюджет на всяка цена и свиване на държавните разходи). Неговата философия често се определя като модерен ляво-център (социаллиберализъм). Тя се застъпва за това, че най-добрата про-бизнес политика е създаването на платежоспособни потребители (чрез по-високи пенсии и минимални заплати), без обаче да се вдига данъчната тежест за компаниите.
Искате ли да сравним икономическите показатели от мандатите на Асен Василев като финансов министър със заложените параметри в сегашния проектобюджет?
@Тук историята с доходите и инвестициите в производството ми звучи като онази за яйцето и кокошката . Първо трябва да работиш за да ядеш или да ядеш за да работиш . Една крава пасе и не си задава този въпрос .
Метафората Ви удря право в десетката на най-вечния спор в икономическата наука, който наистина прилича на казуса с яйцето и кокошката. Кравата просто пасе, защото природата е затворила цикъла автоматично: пашата дава енергия, енергията позволява ходене за нова паша. В човешката икономика обаче две големи школи спорят коя част от този процес е „началото“.
Асен Василев и неговата философия (кокошката) срещу традиционното дясно виждане (яйцето) се сблъскват точно по линията на Вашата аналогия:
Позиция А: Трябва да ядеш, за да работиш (Моделът на Василев / Кейнсианство)
Това е логиката „Растеж чрез доходите“.
- Логиката: Ако оставиш работника (или кравата) гладен, той няма да има сили да излезе на полето. Затова държавата трябва първо да вдигне заплатите и пенсиите, за да създаде „платежоспособно търсене“.
- Как работи: Когато хората имат пари, те започват да купуват повече стоки (мляко, сирене, дрехи). Бизнесът вижда този интерес и едва тогава инвестира в нови машини и заводи, за да насрещне търсенето.
- Критиката: Ако просто дадеш пари, без да има произведени стоки, резултатът е инфлация (парите се обезценяват, защото стоките са същите, но купувачите са повече).
Позиция Б: Трябва да работиш, за да ядеш (Класическо дясно / Страна на предлагането)
Това е традиционният десен модел, зад който често застават работодателските организации и по-консервативните икономисти.
- Логиката: Не можеш да изядеш нещо, което първо не е произведено. Първо трябва да се създаде ефективно производство, да се инвестира в машини и да се изработи продуктът.
- Как работи: Държавата трябва да помага на бизнеса (ниски данъци, по-малко регулации), за да може той да инвестира. Когато бизнесът стане по-производителен и спечели пари, той сам ще започне да плаща по-високи заплати. Доходите са награда за свършената работа, а не начален стимул.
- Критиката: Ако бизнесът инвестира и произведе много стоки, но никой в държавата няма пари да ги купи, икономиката влиза в рецесия заради свръхпроизводство.
Къде е разковничето?
Икономиката, за разлика от кравата, не е затворен природен цикъл, а психологическа система. Според критиците на Василев, неговият модел пренебрегва факта, че производителността на труда у нас не расте толкова бързо, колкото се вдигат административно доходите. Според неговите поддръжници пък, ако заплатите останат ниски в името на „инвестициите“, хората просто емигрират и накрая бизнесът има машини, но няма кой да работи на тях.
В крайна сметка и двете страни са прави за своята част от колелото, но големият въпрос на всеки бюджет е откъде да започне завъртането му.
Искате ли да разгледаме как се промени производителността на труда в България на фона на рязкото вдигане на доходите през последните години?@@@@@@@@@@@@
Долу горе е така . Преди време се опитах да изчисля при какъв средногодишен растеж от царско време насам България можеше да стигне средното за ЕС ниво на БВП и доходи . Вместо с три над средният за Европа растежът трябваше да е с 5% над , почти китайски темпове , но напълно възможно . Икономическото чудо просто не се случи . А ЕС бяга в момента на място по ППС , но с нашето средно темпо през годините ще ни трябват 20-25 години за да стигнем средата . През това време вместо по 50 хиляди първокласници , ще имаме 25-30 хиляди . Просто катастрофа . Корупцията и олигархичният модел буквално убиват , както и неадекватната и тъпа пенсионна и социална система като цяло . И не само у нас е така . При 30 000 новородени и средна продължителност на живота от около 80 години при просто възпроизводство населението няма да надхвърля 2,5 милиона ! Защо българите се самоубиват така елегантно ? Какво общо има това с политиката и режимът на върхушката ,която управляваше прехода към светло капиталистическо бъдеще за номенклатурата и ченгетата ? !!Когато сравняваме България с Гърция и Румъния, виждаме две различни траектории: Румъния е примерът за икономически спринт, Гърция е примерът за изгубено десетилетие, а България се движи стабилно по средата, но и трите държави са изправени пред брутален демографски срив . С 1.3 деца на жена Гърция застарява по-бързо от България в момента, ако нашите 1,6 са за хвалба сравнени с Европейските 1,3-1,1 . Причините . Те са важни . Няколко десетилетия Европа бере душа . Защо . И понеже няма граници изсмуква свежа кръв от новите и света . Някога милионният Рим , център на могъща империя също е бил демографска черна дупка . Повечето време градовете на средновековието също са били на минус
https://share.google/aimode/A5xsTzU8jR6pYMpwM