Животът е промяна

 Проблемът ще расте и зрее като цирей !После ще се спука  и мирише лошо .  

На самотен остров не може да станеш милиардер, нито милионер , нито мародер , нито пенсионер. На погребението ти ще присъстват само лешоядите .  

  Дали Тръмп и Илон Мъск го знаят ?   А Путин и Ким трети ? Въобще  какво движи подобни идиоти . 

Димитър Димитров

6 м  · 

Споделено с: Публично

Ако една система не е противоречива тя не се развива . Биосферата като цяло е информационен процес започнал на клетъчно ниво . Може да наблюдаваме както антагонизъм ,паразитизъм, конкуренция така и сътрудничество и симбиоза . В човешките общества също . Конкуренцията и сътрудничеството , егоизмът и алтруизмът , индивидуализмът и колективизмът се ....конкурират . Дори в една фирма в екипът трябва да има известно напрежение , конфликт . https://www.positiveacademy.bg/obuchenie-conflict…/ “Конфликтът носи промяна и истинският колеборативен лидер е окончателният политически трансформатор”

– Адлер и Фишър, 200

Само че всяко нещо си има граници и когато ги премине се превръща в своето отрицание . Но човекът е характерен с това че трудно уцелва мярата . https://www.dnevnik.bg/…/4717917_kauzata_koiato_moje_da_ni…/ Истинската кауза е да се търси мярата заедно и да не се минават границите . В момента те са преминати в много отношения . Светът става все по конфликтен и разделен , неравенството и дълговете растат в най-развитите демокрации . Живота е течен кристал в буквален биохимичен смисъл и в преносен . Как да го обясня по добре , по-ясно . Адаптацията и развитието изискват пластичност, а не замръзнала йерархична пирамида . Кристалът е твърд ,но чуплив .

И така Върховният мениджър е заложил десетки религии , хиляди езици и различия между хората . Различните култури и общества се конкурират , но и взаимно се променят . Така е и с идеите за идеалното общество и идеологическите клишета .

• Анализи

БЕТА-ВЕРСИЯ

Каузата, която може да ни обедини

Трябва ни единна и всеобхватна (технологична, духовна, икономическа, социална и правно-политическа) визия за позитивна промяна.

Методи Кънев

49

24 декември 2024

Колкото и да е възхваляван, установеният и у нас след 1989 г. либерален капитализъм отдавна се е доказал като проблематичен. То не е днешна новост. Още германският юрист, икономист и социолог Макс Вебер (1864 - 1920) е установил, че насочването на ресурсите главно с оглед на печалба комерсиализира всичко и уврежда духовното възвисяване на човека.

Според френския нобелист по медицина Алексис Карел (1873 - 1944) парите и манията за вещи са се превърнали в същина на живота, без то да носи повече интелигентност, морал, социална сигурност и граждански мир.

Британският историк Нийл Фъргюсън смята, че светът е стигнал до ампутирането на човещината чрез неудържимото възвисяване на парите и преклонението пред материалното охолство като тип култура. Американският историк Тимъти Снайдър пък извежда на преден план проблема за неравенството, а бившият главен експерт на Световната банка Бранко Миланович добавя и корупцията. Петролният магнат Пол Гети афористично резюмира ситуацията, че ако човек няма пари - мисли за тях, а ако има много - вече мисли само за тях.

Да, свободната частна инициатива е плодотворна, но не и ако прераства в прекалена себичност и устрем за бърз успех дори чрез игнориране на законови и морални норми.

Защо е нужна дълбока промяна

Особено ако липсва високо държавно лидерство, опряно на национална стратегия за поддържане на справедлив обществен ред, на социална и национална сигурност. Предвид всичко това в посланието си от 3 март 2021 г. папа Франциск категорично предупреди, че този път за развитие е пагубен и че на света са нужни духовност, солидарност, мир и братство.

Такава е същината на възприетия и у нас либерален обществен ред. Властват П.-Славейковата "парица - царица" и чрез нея стремежът за изгодно обществено позициониране, съпътствани с безхаберие за друго.

Проблемът в случая е, че жаждата за богатство не се съпътства от духовност, етика и социална отговорност, а ни отдалечава от тях.

Като че ли е налице и още по-тревожна тенденция - дали не сме се запътили и към преобразуване на демокрацията, (т.е. на властта на "демоса" ) в олигархичен икономически, социален и политически ред.

Факт е, че нараства неравенството по доходи и възможности. По данни на Евростат в рамките на ЕС у нас неравенството по доходи и възможности е най-голямо, а най-малко е в Белгия. Статистика е, а тя е категорична и с числа не може да се спори. Вярна е ироничната забележка на А. Тойнби, че социалното неравенство е мухата в меда на либералния капитализъм, макар и представян вече за неолиберален, т.е. допускащ държавна намеса.

Ситуацията у нас и нуждата от нова стратегия за личностно развитие

В това е същината на влиянието на бизнес средата върху нас и на поведението ни върху нея. Материалното богатство не е за подценяване, но и не е само то факторът за добър живот. То ни раздели с идеала на Възраждането, че възпитанието, образованието, правните и морални норми в най-голяма степен определящи съдбата на нацията.

Изводът е ясен. В много страни отдавна, а днес и у нас, се е появила нуждата от преобразуването на либералния капитализъм в по справедлив социаллиберален ред.

Все по-наложителна е нуждата от равновесие на материалния с духовния живот, на свободата с държавността, на частните с публичните интереси, на полученото със заслуженото.

И всичко трябва да е в правната форма и рамка - без корупция и престъпност.

Пътят, който води към това обществено устройство, обаче е не печалбарският либерален стил, а социаллибералният обществен ред. Превъзходството му е това, че облагородява със социални и морални ценности човешкото поведение в конкурентните пазарни отношения.

Така е, понеже социаллибералният обществен ред съчетава частните с публичните интереси, материалните с духовните стремежи, правата и свободите на гражданите с произтичащите от тях задължения и отговорности. То формира благоприятна среда за развитие на силите и способностите на всеки човек. Такъв обществен ред се отстоява в Програмата на ООН за развитие (ПРООН) и визията на Европейския съюз.

Това е каузата, която би ни обединила като нация. Още в древния Рим се е считало, че няма по-голяма сила и по-важно богатство от самите хора. Днес именно човешкото развитие е условие да няма социално изключени от радикалното сливане на физическите, цифровите и биологичните технологии, водещи към свръхтехнологичен и свързан свят.

То поражда нови ценности, интереси и стремежи у хората, но не толкова за материално охолство, а за постигането на значимост на самите тях като личности с висока гражданска култура и добър социален статус.

С оглед на всичко това ни трябва единна и всеобхватна (технологична, духовна, икономическа, социална и правно-политическа) визия за позитивна промяна. Същината й е технологиите и икономиката да носят повече материален просперитет; духовността - проникновеност, идеи, култура и смисъл; моралът - повече добродетелност; правната и политическата сфера - хармоничен и справедлив обществен ред, граждански мир, предвидлива и надеждна свързаност на личния с обществения ни живот.

Бидейки установен, именно този обществен ред ще е носител на социалния ни идеал - постигането на такова обществено устройство, което създава най-големи възможности за развитие на силите и способностите на всяка човешка личност, водена от чувство за справедливост. Днес то е императив на научно-технологичната и информационно-комуникационната революция. От това все повече ще зависят както личният и общественият ни успех, така и честта ни като народ. Този идеал следва да е и вдъхновителят ни днес.

Българският клиентелизъм срещу социалния ни идеал

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Годината 2025

Игор Грецкий, изследовател: Кремъл се опасява, че примирие ще породи обществено недоволство

Как да приготвите болани (рецепта)

2024: Ако не вземем мерки за образованието, ще заприличаме на глутница

Фотогалерия: Как да подредите празничната маса

"Храна за размисъл": трима бежанци разказват истории чрез ястията, които приготвят

Фотогалерия: Спортната 2024, разказана с част от най-добрите снимки на годината

култураобществен редбогатствокапитализъмразвитие

Методи Кънев

Почетен професор, доктор на икономическите науки

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Къде е центърът ? Дали САЩ ще намерят точката на равновесие ? 

Робърт Райх

Не се придвижвайте към „центъра“, демократи!Do not move to the “center,” Democrats!

Там няма нищо.There’s nothing there.

Робърт РайхRobert Reich

24 декември 2024 гDec 24, 2024

545545

177177

8080

СподелетеShare

приятели,

След загубата на Камала Харис от Тръмп, лидерът на малцинството в Камарата на представителите Хаким Джефрис казва, че няма да критикува кандидатите на Тръмп, „защото всичко това е разсейване“.

Отвличане на вниманието от какво? Управлява?

Ако 35-годишната Александрия Окасио-Кортес беше успяла в неотдавнашния си опит да стане водещ демократ в комисията по надзора на Камарата на представителите, тя щеше да представлява смяна на поколенията за партията и да й даде енергичен комуникатор с възгледи против системата.

Но партията нямаше да го приеме. Вместо това позицията отиде при 74-годишния Гери Конъли, дългогодишен представител от Вирджиния, който беше следващият на опашката.

Някои демократи сега дори призовават Байдън да помилва Тръмп.

Представителят от Южна Каролина Джим Клайбърн казва, че помилването на Тръмп би било начин за „почистване на дъската“ за страната. Джон Фетерман от Пенсилвания публикува (не по-малко в Trump's Truth Social), че „случаите с мълчанието на Тръмп и Хънтър Байдън са глупости и помилванията са подходящи“.

Сега, това са глупости.

Бил съм наоколо достатъчно дълго, за да си спомня как демократите реагираха на двете поражения на Адлай Стивънсън от републиканеца Дуайт Айзенхауер: Те казаха, че е време демократите да се преместят в центъра.

Когато Хъмбърт Хъмфри загуби от Ричард Никсън, демократите казаха, че е време демократите да се преместят в центъра. Кога Джими Картър загуби от Роналд Рейгън? Преместете се в центъра! Кога Уолтър Мондейл загуби от Рейгън? Центърът! Кога Майк Дукакис загуби от Джордж Х. У. Буш? Когато Ал Гор … Когато Джон Кери … Когато Хилъри Клинтън … И продължава: център, център, център.

Какво е купил този рефрен на демократите освен даренията за кампанията от големите корпорации и богатите? Загуба на цел.

Някои демократи предупреждаваха по пътя, че преминаването към така наречения „център“ ще подкопае най-благородните цели на партията. Тед Кенеди предупреди демократите на националния конгрес през 1980 г. да не забравят борбата за „каузата на обикновения мъж и обикновената жена“.

Историкът Артър Шлезинджър младши пише в The New York Times , че „рейгънизмът и за мен“ би бил пагубен за демократите, защото „ако американските избиратели са в консервативно настроение, те със сигурност ще изберат истинското нещо, а не имитация на демократите“.

Но демократите не го послушаха. В края на 80-те те станаха „нови демократи“, почти неразличими от „демократите на Рейгън“. През 1996 г. Бил Клинтън каза, че „ерата на голямото правителство е приключила“ — прекратяване на социалните помощи, приемане на порочен законопроект за престъпността и дерегулиране на Уолстрийт.

Двадесет години по-късно, когато Бърни Сандърс се опита да върне Демократическата партия да даде глас на работещите хора, които бяха преследвани от главните изпълнителни директори и Уолстрийт, той беше ударен от Националния комитет на Демократическата партия, за да направи път на Хилари Клинтън – която загуби от Тръмп.

Демократите се движат към така наречения „център“ толкова дълго, че тласкаха „центъра“ към авторитаризъм.

За демократите е по-важно от всякога да държат Тръмп отговорен, дори ако това отнема години. Демократите също трябва да се противопоставят на всеки ход на Тръмп за преследване на онези, които са се опитали да го държат отговорен.

Демократите трябва да се ангажират да се противопоставят на дневния ред на Тръмп за депортиране на милиони хора, които, макар и без документи, са дългогодишни членове на техните общности; замяна на лоялни привърженици на Тръмп с предани държавни служители; и назначаване на опасни лудаци като Робърт Ф. Кенеди младши, Каш Пател, Тулси Габард и Питър Хегсет, на които не бива да се позволява да се доближават до нашето правителство.

Сега, повече от всякога, демократите трябва да извикат мултимилионерите и мултимилионерите, които превземат нашата система, като правят гигантски вноски за кампании и след това търсят данъчни облекчения, регулаторни отстъпления и освобождаване от тарифи за собствения си бизнес. Да, говоря за теб, Илон Мъск.

Време е демократите да се ангажират да извличат големи пари от американската политика.

Сега е моментът демократите да направят това, което правеха преди Демократическата партия да се опита да се премести в така наречения „център“. Утешавайте страдащите и наскърбявайте удобните. Укрепете предпазните мрежи. Увеличете публичните инвестиции. Платете за всичко това, като увеличите данъците за супербогатите.

Не е време за отстъпление. Няма време за компромис.

Не може да има център между благоприличието и неприличието, център между демокрацията и авторитаризма, център между правителството на милиардерите и правителството на народа.!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!