Златото, добито в хода на човешката история, може да се сведе до златен куб със страна 22 метра. Около 10% реално се ползва за нещо .Останалото се излежава на кюлчета в трезорите на банките . Направете си сметка колко струва човека и неговата интелигентност , щом полага излишен труд и събира злато .
Така, моята дъщеря е болничка, седя с нея у нас и учим история. Тя изобщо не знае още как се учи, макар че досега е карала, разчитайки на високата си интелигентност и винаги е имала отлични оценки:-))) Доколкото това съществува в 3 клас.
Та опитвам да ѝ обясня защо е важно да се учи и как да учи така, че да не запомня наизуст и механично някакви отделни факти и дати.
И на "Защо е важно да се учи"... спрях.
Аз винаги съм била отличничка и то без да уча кой знае колко - карах и аз на интелигентност и бях луда по театъра и киното, та не съм била никога зубър, а естествен първенец. По математика и литература, по философия, психология, английски. Другите предмети не ме интересуваха чак толкова много, учех ги по-скоро по задължение - всичко зависи от учителите, нали. Но пишех най-добре от целия ни клас. Завърших със златен медал и държах моя реч на дипломирането - завърших я със символа на демокрацията - знака V с пръсти и всичките директорки-комунистки умряха от яд. Бях и съм бунтар и винаги само съм губила от това. Сега пак разказвам биографията си, защото наскоро се подиграха не само с моята, та да я припомня…
И така… влязох първа в университета, след като спечелих Националната олимпиада по литература (заедно с Явор Гърдев) и - пак заедно с него - завърших едновремено и НАТФИЗ (където бях приета и актьорско майсторство, и актьорско и режисура при Леон Даниел, и театрознание, от което се отказах), и Университета със специалност Българска филология. Те и на Явор бая му пречеха и им отне дълго време да го преглътнат, но в моята лична класация той успя (да живее на нивото на бляна си, така да кажем), а аз - в мноооого редки мигове и като цяло - не. Още.
Както НАТФИЗ, така и СУ завърших с пълно 6, както и с шестици на държавен изпит и на дипломната си работа, без почти да съм стъпвала в СУ по време на денонощните репетиции в НАТФИЗ. Учила съм нощем, докато денем играех. Само по фехтовка и народни танци имах по-ниски оценки, защото масово не ходехме:-))) А, и по синтаксис, и старобългарски, ама това беше, защото преподавателите бяха отмъстителни и това, че учех и в НАТФИЗ силно ги дразнеше.
Докато учех, вече играех главни роли по софийските сцени и редовно снимах в БНТ - и като водещ, и като актриса. Т.е. вече работех. Започнах и като автор и журналист в сп. Театър.
След 2 години в Сатиричния театър, спечелих най-престижната американска стипендия Фулбрайт, която се дава на особено умни и блестящи студенти и така заминах да завърша третото си висше образование - магистратура по телевизионна и радио журналистика в едно от най-реномираните висши медийни училища Емерсън в Бостън, САЩ.
Самият университет имаше и телевизия, и радио, и театър.
Разбира се, че го развърших с отличие половин семестър по-рано. Едната ми курсова работа беше "Семиотика и телевизия", а иначе по цял ден тичахме да снимаме, да монтираме и да правим новини. Стажувах нощем в местните канали BBC, NBC и ABC като репортер. Вечер репетирах Нина Заречная в "Чайка" в един малък бостънски театър. Заспивах на дъските зад кулисите от умора. А и писането на дебели курсови работи на чужд език си е изморително занимание. Беше велико. И много трудно. Дипломната ми работа беше мой документален филм И тезис - за Страсбърг и Станиславски. И завърших по-рано, взех си всички курсове и изпити в по-кратък срок…
За да отида да работя - не на стаж, както ми прочетоха в биографията на един опорочен конкурс наскоро - а на трудов договор в една от трите национални частни американски телевизии CBS в Ню Йорк, където ме взеха не защото съм много добър шофьор, домакин или дори артист, не и защото живея в Ню Йорк и познавам града, а заради невероятната ми биография и академична история, съчетана с практика. Заради трудолюбието ми, академичните ми постижения и блестящия ми ум.
Първо работех нощна смяна. Случвало се е да работя по 17 часа, когато имаше breaking news. После ме повишиха и тогава направих журналистическия си удар - накарах беглец от ФБР да даде интервю само за CBS, всички адвокати на телевизията бяха мобилизирани да ми помагат, а легендарното публицистично предаване "60 минути" направи цял епизод по моя материал. Междувременно ходех на кастинги и изиграх главни роли в два независими филма. Наскоро, докато взимах интервю от кастинг директора на Тарантино и Клуни, мина един от братята Болдуин и заедно се опитвахме да се сетим името на филма, в който сме играли през 1999 в Ню Йорк. Докато работех в CBS - именно аз подготвях интервютата с Дъстин Хофман и Мартин Скорсезе, с Хю Грант и Глен Клоуз. Е, и?
Върнах се единствено, защото Фулбрайт те задължава да го направиш.
Всичко ми се случи след 1991, т.е. слава Богу, защото иначе нямаше да ме допуснат поради лош, буржоазен и дисидентски произход. Не познавам привилегиите под никаква форма. Нито връзките. Нито покровителствата. Всичко съм си постигнала сама.
Какво съм правила после 23 години в България по знаете. Бях на национален екран 20 години, преди мафията да ме свали. Създавах рейтингови и обичани, добри авторски предавания, бях им главен редактор и водещ, канех гостите и организирах всичкото, борих се българската (и световната) култура да имат дом в национален ефир. Пречеха ми, мъчиха ни - преборвах се. Няколко пъти губих работата си, защото съм “протестър” - демократ. Снимах документални филми, превеждах пиеси, играх в театъра. В доста софийски театри. Една преведена и намерена от мен пиеса “Красиви тела” играхме на претъпкани салони 15 години.
Едва не загубих живота си, заради несправедливия и гнусен начин, по който цензурата спря моето “дете”, рейтинговото културно предаване по Българската национална телевизия, в което вградих 14 години. Бях в кома. Спасиха ме в една болница в чужбина. Имах късмет. Събудих се. Тук съм.
Е. Питам ви днес. Какъв смисъл имаше от цялото това, ако не го бях правила едновременно - общо 21-годишно учене? В моя случай - само 17?
Какъв?
Та изпитвам известни трудности да обясня на изключително интелигентната и артистична моя наследница защо е важно да учи. Единственият ѝ пример в това отношение - родителите ѝ, защото и баща ѝ е с две висши, едното от Германия - някак не доказват "ползата от ученето".
На всяка крачка, всеки ден мен се опитват да ме излъжат.
Явявам се на конкурс и избират човека с връзки, който е бил и шофьор-домакин, и корепетитор…
Трудът ми няма никога истинско материално изражение - той е мимолетен, летлив и ронлив, като да пишеш по пясъка.
Той няма и материална стойност, ако съдим по заплащането, което съм получавала и в най-звездните си години. Никой не иска да го плаща. Мои колеги в професиите ми си плащат те, за да ги упражняват.
В цялата тази нова проектно-грантова-конкурсна реалност всъщност се случи следното: ние пишем проекти, концепции и идеи, оценяват ги много по-ниско квалифицирани комисии (че понякога и корумпирани или зависими), дават грантовете на техни си познати, на техни хора. Общо взето. Не винаги, ама по-често. Слава на Бога, НФК някак излезе от тази порочна традиция… Дано не се върне в нея.
Счита се, че това, което съм учила да правя и върша толкова успешно толкова години аз - го може всеки. И че всеки път, когато ми се удаде случай да работя по професиите си, трябва да съм благодарна! Затова и гледаме, четем и слушаме такива недоразумения навсякъде - и в изкуството, и в медиите.
Това е новият свят. В него всеки връзкар и всяка студентка-стажантка имат повече шансове от човека, изгубил живота си в учене и работене.
Всички реакции:
245Elena Tarasheva, Manuela Maleeva и 243 другиИван Христанов · Трябва да учиш, защото скоро ще преборим политмафията и тогава това отново ще има значение. Защото да учиш дава не отговори, а способността да задаваш въпросите. Защото светът ни предоставя хиляди възможности всеки ден, а способността да учиш ти дава очи да ги виждаш. И защото умението да учиш намалява теглото на най-големия товар, който носиш на раменете си - страхът от бъдещето, защото ученето е всъщност ежедневна тренировка по адаптация.
Iskra AngelovaИван Христанов и аз така мислех. И всеки ден си го повтарям. Но животът, който е най-големият учител, ме орповергава ден след ден. Ден след ден. Ден след ден. Нямам вече нито илюзии, нито надежди, нито милост.
Иван Христанов · Iskra Angelova Аз никога не съм имал илюзии. Всъщност съм хладнокръвен реалист. Когато кажа, че малко им остава, това е твърдение на анализ, а не вяра.
Tsveta MladenovaПоздравления за невероярната ти биография! Аз мисля, че човек учи от потребност, иначе наистина няма смисъл. Нищо не трябва, повечето интелигентни хора имат сходна, ако не и по-тежка съдба. Но поприща има и извън България. Така че това е моят отговор, ако те задоволява
Iskra AngelovaTsveta Mladenova абсолютно си права. Това не в оплакване, а въпрос. И вик на гняв. Вчера загубих още една надежда и илюзия. Доста кърваво стана тук… Лъжат те на всяка крачка. И не ги е срам.
Martin Mihaylov · Според мен, примерът за твоето обучение и кариера сам по себе си е много ценен. Ето, в Щатите са го оценили. Има смисъл. А как ще се капитализира е друг въпрос. Тепърва в България ще се появят възможности.
Kalin SivovОт един момент нататък осъзнах, че ученето и самоусъвършенстването са ценности сами по себе си. Не го правиш, за да печелиш пари или за да си успешен в очите на другите. Правиш го заради себе си. За чистото удоволствие от това да разбираш света около тебе и да правиш вътрешния си свят по-понятен и красив. Това не се изчислява с пари и успехи. Познанието за природата, което дава науката, усещането за красиво, което възпитават изкуствата, досега до отвъдрационалния свят, който предоставят религиите и рефлексията върху всичко това, която упражняваме с философски занимания - това е безценно и единствено има смисъл в иначе краткия ни и леко безсмислен живот. На това се опитвам да уча и моята третокласничка, и другата - първи клас от септември. Засега и двете искат да са умни, за по-натам - не знам.
Iskra AngelovaKalin Sivov напълно съм съгласна, обаче е изключително изморително да трябва да удържаш фронта и да пазиш нивото - човек има нужда да реализира идеите си. Има нужда от хора като него! А насреща рядко са толкова безкористни перфекционисти. Ти си пример (голям!) за обратното и толкова много ти благодаря! За експертността и помощта!
Kalin SivovIskra Angelova Няма за какво. Казах ти, свестните трябва да си помагат. Още един важен урок за малките хора. Плюс търпението и постоянството.
Palmi RanchevТъжно!
Негативният подбор в продължение на десетки годни създаде условия за появата на съвременните политически плевели.
Iskra AngelovaPalmi Ranchev и не само политически. Навсякъде се предпочитат услужливи, не особено блестящи, средновати и послушни хора. Малцина са, които си позволяват лукса да работят с истински талантливите. Слава Богу, работя за един такъв. Но са много малко.
Palmi RanchevIskra Angelova аз поне не познавам такъв. Само съм чувал, че и у нас съществуват хора, които ценят неудобствата, които създава таланта и различния поглед към баналностите на всекидневието.
Dessislava DimitrovaАз уча дъщеря ми, че трябва да знае заради себе си. Защото знанието и интелигентността са единственият спасителен пояс в нашата реалност и чрез тях ще се свърже със себеподобни. Всичко това, което описваш за себе си е пълно с толкова светлина, то ти се е случило, именно защото си се стремяла към знание. Знанието е спасение. Да, болезнено е, когато не го ценят околните. Но само знанието може да те държи на повърхността. За България, това е в пъти повече валидно.
Iskra AngelovaDessislava Dimitrova така е, разбира се, аз не се оплаквам, а се гневя. Защото няма ден, в който някой да не се опита да ме излъже… И ми писна. Все търсиш себеподобни, и все намираш друго…
Maya BaburskaОбразованието,биографията ти са зашеметяващи.
Просто,си намери подходяща работа в чужбина. Надявам се,да не са изкукали,като "факторите " в държавата ни.
Хващаш момче,дете и се махате.
Mi LaMaya Baburska ами да, то и Зуека го каза - Аман! и замина, както каза, заради сина си!
Kara BajacЗаради всичко, което ти си написала, Искра, си е заслужавало да живееш. И за успехите. И дори малко повече заради неуспехите. Не точка, поне три точки, защото ще има продължение. Сигурен съм.
Iskra AngelovaKara Bajac не си е заслужавало, защото битката за повече образование, професионализъм и култура в България я загубих. И аз, и всички ние. Битката за смисъл. Затова хората тук се избиват по улиците, напиват се и псуват, деградират и страната пустее, оглозгана от безпроблемна корупция и духовен разпад.
Защото ние, които се върнахме, жертвахме личното си благополучие и успех в името на общото. И не сполучихме.
Iskra AngelovaА знаете ли кое е най-неприятното? Че колкото и успешни и качествени продукти да създадеш - предавания, представления, филми, медии - това няма никакво значение у нас. Напротив. Вратите се затварят още по-плътно. Ето това най-много ме удивлява. Нима няма всички по веригата да спечелят, ако показват и правят качествени и успешни продукти?
Иван Христанов · Iskra Angelova Целта на тези измамници не е да спечелят всички по веригата, а само те и хората им. И когато има добър продукт, той показва, че другият е лош. Затова място за добри алтернативи в гнездото на кражбите няма.
Iskra Angelova
Димитър ДимитровНе ми е особено симпатична . Ще проверя защо . Отдавна не съм я мяркал . Сигурно е заради кучката Айн Ранд , която май харесва . Но бих я пробвал като шеф на БНТ вместо боклука Кошлуков .
Димитър ДимитровVenche Terziiska Прасето къде е заровено , прасето . Тази умнокрасива жълтопаветна интелигенция нещо не я бива и хленчи като тази ах колко умна била и квалифицирана и как Бай Ганьо Мутрата и боклука Кошлука управлявали и т.н.
8 юни 2023 г. ·
Те не идат от космоса,
родени са в кочина , тук,
но сърцата им просто са
обвити във лой и боклук.
ала вижте ги, литват над нас като бели коне
над калта, над разбитите жълти павета ,
и ухаят на прясно сушено пране
но са всъщност летящи прасета
А ние си влачим хомота
изхвърляме даже разделно боклука
и тъй ни минава живота
дори ако имаме в нещо сполука
говорим за глупости вирейки нос,
че били сме по чужди морета ,
и някак с насмешка по този въпрос
че ни яхат летящи прасета
!
Айн Ранд и смелостта да бъдеш себе си
От Искра Ангелова !!!
! “Онова, което наричаш свой дух или душа, е твоето съзнание. Онова, което наричаш своя ‘свободна воля’, е свободата на ума ти да мисли или не. Това е единствената воля, която имаш, твоята единствена свобода, изборът, който контролира всички останали избори, които правиш, и така предопределя живота и личността ти.”
Айн Ранд, “Унизеният Атлас”
“Изворът”. Така се нарича книгата, която ме завладя напоследък и спира дъха ми всеки път, когато я отворя. Голямото книжно тяло, издадено на български издателство “Изток-Запад” само със стотина недоглеждания при редакцията на превода, изглежда предизвикателно, ненавременно и твърде обемно за бързите ни набези из информационните полета. Но бързам да разочаровам. Това е книга, която всеки човек трябва да прочете. Всеки самоуважаващ се човек. Както казваше Хармс: “Преди да прочете тази книга, човек и ръцете трябва да си измие.”
Това е книга за свободния избор и трудната му цена, за компромиса и гнилия му вкус, за посредствеността и истинския талант. И не преувеличавам. Това е блестяща книга без поука, чиито редове крещят нещата, които всички знаем, но не смеем да си признаваме. Тази книга не е за хората с гузна съвест. Нито за онези, които не притежават талант. Тя е за другите, които поне за миг в живота си са се почувствали смели и талантливи в нещото, което правят, тя е за егоистичните представители на рода, които по правило самотно движат историята напред. !
Произходът на човешкия мозък е една от загадкитe на еволюцията и една от най-противоречивите теми в биологичната наука. Защо в даден момент еволюцията подкрепи развитието на мозъка в една от линиите на приматите? Защо мозъкът нараства толкова бързо за толкова кратък период? И защо мозъкът на Homo sapiens постоянно губи тегло от 30 000 години насам? Фронталният лоб, който става морфологична основа на човешката интелигентност, първоначално е имал задачата да потиска животинските инстинкти. Само благодарение на този дял човек е способен да откаже храна, споделяйки я със съседа си и по този начин да поддържа отношения в рамките на обществото. И за това има едно просто доказателство. Всички знаят, че някои дами, които са твърде загрижени за отслабването си, се опитват да се хранят възможно най-малко, а когато достигнат тегло от около 40 кг, често развиват заболяване, наречено анорексия. Почти невъзможно е да се принуди хората с анорексия да се хранят, а съвременната медицина е безсилна да им помогне и често тези жени умират млади.
Но преди 60 години, когато медицината не е била толкова хуманна, пациентите с анорексия са били оперирани с остър скалпел в долната част на темпоралния дял и са изрязвали фронталния лоб. След известно време пациентите си възвръщат апетита и менструалния си цикъл и се връщат към нормалния си живот. Или почти нормалния.Частта от мозъка, която въпреки животинските инстинкти ни дава възможност да се откажем храната, спира да работи и повече не се появяват мисли за отхвърляне на човешка храна. Фронталният лоб поддържа социалните връзки между древните хоминиди. Тези, които не могат да споделят храна, ги изяждат или изгонват. Затова само за няколко милиона години тази част от мозъка нараства много бързо и става основата на ума. Речта става печеливш продукт и започва интензивен отбор в нейна полза, тъй като позволява да се постигне репродуктивен резултат. Всъщност речта е възникнала като форма на измама и измамата е била ефективна тогава, ефективна е и днес. И приматите открили лъжата и политиката , а това довело до нарастване на мозъците Противно на общоприетите вярвания, интелигентността сама по себе си в съвременното общество не дава особени предимства. Всяка умствена дейност носи резултати само когато има биологична полза, три основни стимула - храна, възпроизвеждане, доминиране. Без стимули, мозъкът работи трудно. Мозъкът е енергозависима система и е настроен да не прави нищо. В крайна сметка, дори когато човек си почива, мозъкът, който е 1/50 от телесното тегло, изразходва 9% от енергията на тялото. Веднага щом се замислим, консумацията на енергия нараства до 25% от енергията. Четвърт от всичко, което дишаме, хапваме и пием. Следователно мозъкът насърчава безделието и получаването на ползи без умствени разходи. Неочаквано получени пари, вечеря в ресторант за сметка на някой друг, хубав подарък - всичко това ни изпълва със светла радост. Мозъкът насища кръвта със серотонин, „хормонът на щастието“, само една аминогрупа, различаваща го по химичен състав от LSD. УМНИЯТ ЧОВЕК И еволюцията поема по много интересен път. Когато различни групи австралопитеци започват да търсят храна, биологичният отбор започва да действа върху тях за първи път. И тогава те почват да се обединяват в големи групи и губят онези биологични качества, които позволяват на отделните животни да оцелеят. Сега отборът благоприятства само онези, които могат да съществуват в група. Именно те оцеляват, размножават се и пренасят генома си в следващите поколения. А тези, които не успяват - се елиминират. Това можем да видим и сега в примерите на човешките общности, които с цел поддържане на средно ниво на отношенията изхвърлят и „дъното“, и „върховете“, тоест се отървават както от социопатите, така и от най-способните и талантливите. В общностите на австралопитеците този процес е бил в разгара си и принудителното премахване на най-агресивните, и най-интелигентните води до миграции от прародината на човечеството - Африка.
Ако сте прочели всичко вече трябва да ви е ясно защо толкова години управлява Бай Ганьо Мутрата от Банкя .
Те не идат от космоса,
родени са в кочина , тук,
но сърцата им просто са
обвити във лой и боклук.
ала вижте ги, литват над нас като бели коне
над калта, над разбитите жълти павета ,
и ухаят на прясно сушено пране
но са всъщност летящи прасета
А ние си влачим хомота
изхвърляме даже разделно боклука
и тъй ни минава живота
дори ако имаме в нещо сполука
говорим за глупости вирейки нос,
че били сме по чужди морета ,
и някак с насмешка по този въпрос
че ни яхат летящи прасета
Ако сменим героите в тази карикатура с който и да е политик на прехода нищо няма да се промени . Още когато ОДС беше на власт със приличен президент и 138 депутата бях озадачен защо правят приватизацията както би я направил покойният вече Луканов , защо продадоха рафинерията в Бургас на руснаците , защо не разчистиха ДС-КГБ агентурата в държавните институции. Е, имаше и за американците аванта , ТЕЦ, влязохме в нато малко по-късно по царско време и Соломон рева . Борисов направи същото като предишните тарикати и въжеиграчи . Какво толкова , от негова гледна точка . Ами днес вместо Гьол в Белене , ще се обзаведем с Гьол в Козлодуй . Още един скандал . Просто Бай Ганьо Мутрата е амбициозен и страхлив нагаждач , но дали останалият елит на прехода е много по-различен дълбоко се съмнявам .
Работеха , работеха безспир ,
но не за вас за своя келепир
На Изток , Запад ганьовци със хъс
подлагаха за келепира гъз .
Не своя, вашия глупаци бедни
и затова в Европа сме последни
по доходи , законност ала първи
по смъртност без проливане на кърви .
Измираме си кротко не разбрали
че мутрите ни правят на абдали
Уж леви-десни ,уж евроатланти
петимни за права и свободи,
но винаги готови за аванти
щом може нещо да се уреди .
!!Въпросът е къде бъркат жълтопаветните умници и защо Бай Ганьо Мутрата от Банкя ги прецаква ? !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
!!!
Златото, добито в хода на човешката история, може да се сведе до златен куб със страна 22 метра. Под повърхността има много повече от благородния метал. Но цялото злато на Земята всъщност… е паднало от небето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар